№ 1054
гр. Варна, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 18 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деница Славова
при участието на секретаря Антоанета Ив. Д.а
като разгледа докладваното от Деница Славова Гражданско дело №
20213110108200 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по иск на „Ю.***“ ЕООД, ЕИК
***********, със седалище и адрес на управление гр. *********** срещу Д.
В. Д., ЕГН **********, с адрес ***********, с правно основание чл. 415 от
ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД, за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца, част от сумите по Заповед за
незабавно изпълнение № 261336/4.11.2020г., по ЧГД № 14016/2020г. на ВРС,
18 състав, а именно:
сумата от 128.78 лева (сто двадесет и осем лева и 78 ст.) -
незаплатена далекосъобщителна услуга за периода 16.09.2017 г. до 15.01.2018
г., дължими по повод на валидно действали договор с клиентски номер
*********** от дата 08.09.2015 г., сключен между ответника и мобилния
оператор „Б.т.к." ЕАД, за което са издадени фактури №
**********/16.10.2017 г., **********/15.11.2017 г., **********/15.12.2017 г.,
**********/16.01.2018 г.
Претендират се и сторените разноски.
Обстоятелствата, от които се твърди, че произтича претендираното
1
право:
В исковата молба се твърди, че въз основа на подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
от ГПК, срещу Д. В. Д., ЕГН ********** е образувано ч.гр.дело №
14016/2020г. по описа на Районен съд- Варна, 18 с-в. В рамките на
предвидения от законодателя срок е постъпило възражение от страна на
длъжника срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение.
Поради това е налице правен интерес от иска.
Излага се, че за ищцовото дружество не представлява интерес
признаването за установено по отношение на ответника, че дължи вземане за
мораторна лихва в размер на на 37.2 лв. (тридесет и седем лв. и 20 ст.), както
и за част от вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение в размер
на 7.10 лева.
С оглед на изложеното, претенцията на ищеца остава за сумата в размер
на 128.78 лева - незаплатена далекосъобщителна услуга за периода 16.09.2017
г. до 15.01.2018 г., дължими по повод на валидно действали договор с
клиентски номер *********** от дата 08.09.2015г., сключен между ответника
и мобилния оператор „Б.т.к." ЕАД, за което са издадени фактури №
**********/16.10.2017г., № **********/15.11.2017г., №
**********/15.12.2017г., № **********/16.01.2018 г.
Ищцовото дружество сочи, че предявява исковата си претенция срещу
ответника въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с
прехвърлител на вземанията "С.Г.Г." ООД, ЕИК *********, което дружество,
от своя страна е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от
16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Б.т.к." ЕАД. Мобилният оператор
с търговска марка „Б.**" ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и
юридически лица, подробно описани в Приложение № 1 от договора, извадка
от което прилага.
„Ю.***" ЕООД, ЕИК *********** е встъпил в правата си на кредитор
преди подаването на заявлението по чл.410 ТПК. Ищецът-кредитор е
придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от
това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им
принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако
има такива и други.
2
Твърди се, че въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът
е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като
потреблението е фактурирано под клиентския номер на абоната №
***********.
Съгласно чл. 29 от Общите условия на мобилния оператор „29.(изм.
26.09.2009 г., в сила от 26.10.2009 г.) Предоставените услуги се отчитат
месечно и се заплащат през месеца, следващ този на ползването им. Периодът
на заплащане е 15 дни от издаване на сметката/фактурата, като Б.** определя
началната и крайната му дата, която не може да бъде по-късно от 29-то число
на месеца.
Между кредитора „Б.т.к." ЕАД, ЕИК: *********** и Д. В. Д., ЕГН
********** е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги
с клиентски номер *********** от дата 08.09.2015 г. за ползване на мобилна
услуга за номер ***********05 при условията на тарифен план VIVACOM
Net&Call М с месечен абонамент 19.99 лева /с ДДС/, с добавени следните
допълнителни услуги: +BG&Europe L с месечен абонамент 17.80 лева /с ДДС/
и +Xtra Net М с месечен абонамент 1.90 лева /с ДДС/. Срокът на договорът е
бил 24 месеца.
Въз основа на сключен договор за предоставянето на мобилни услуги с
индивидуален клиентски номер *********** от дата 08.09.2015 г. между
ответника и „Б.т.к." ЕАД, ЕИК: *********** са издадени фактури №
**********/16.10.2017г., № **********/15.11.2017г., №
**********/15.12.2017г., № **********/16.01.2018 г., за периода от
16.09.2017г. до 15.01.2018г. на стойност 135.88 лева, от които ищецът
претендира за част от тях в размер на 128.78лева, начислени за ползване на
мобилен номер ***********05. По-конкретно:
- фактура № **********/16.10.2017 г., с начислена за отчетен период
15.09.2017-14.10.2017 сума в размер на 58.92 лв. /с ДДС/ за ползваната
мобилна услуга за номер ***********05, от които:
за Месечен абонамент VIVACOM Net&Call М -16.66 лева
- за допълнителен пакет +Xtra Net М - 1.58 лева
- за допълнителен пакет +BG&Europe L - 29.66
- Потребление: SMS - 1.20 лева
3
- ДДС ставка 20% - 9.82 лева
Дължимата сума е платима в срок 01.11.2017 г. Към фактурата е
приложено извлечение.
- фактура № **********/15.11.2017г. с начислена за отчетен период
15.10.2017-14.11.2017 сума в размер на 15.29 лв. /с ДДС/ за ползваната
мобилна услуга за номер ***********05, от които:
- за Месечен абонамент VIVACOM Net&Call М с приложимите към
него отстъпки -11.66 лева
- Потребление: SMS - 1.08 лева
- ДДС ставка 20% - 2.55 лева
Дължимата сума е платима в срок 02.12.2017 г. Към фактурата е
приложено извлечение.
- фактура № **********/15.12.2017 с начислена за отчетен период
15.11.2017 - 14.12.2017 сума в размер на 51.48 лв. /с ДДС/ за ползваната
мобилна услуга за номер ***********05, от които:
- за Месечен абонамент VIVACOM Net&Call М с приложимите към
него отстъпки -11.66 лева
- за допълнителен пакет +Xtra Net М - 1.58 лева
- за допълнителен пакет +BG&Europe L - 29.66
- ДДС ставка 20% - 8.58 лева
Дължимата сума е платима в срок 01.01.2018 г. Към фактурата е
приложено извлечение.
- фактура № **********/16.01.2018 г. с начислена за отчетен период
15.12.2017 - 14.01.2018 сума в размер на 3.09 лв. /с ДДС/ за ползваната
мобилна услуга за номер ***********05, от които:
- за Месечен абонамент VIVACOM Net&Call М с приложимите към
него отстъпки -2.58 лева
- ДДС ставка 20% - 0.51 лева
Дължимата сума е платима в срок 01.02.2018 г. Към фактурата е
приложено извлечение.
Твърди се, че абонатът е потребил и не е заплатил услуги, фактурирани
4
за четири последователни отчетни месеца 10/2017, 11/2017, 12/2017 и
01/2018. Към всяка от фактурите има приложено извлечение-детайлизирана
справка от потреблението на абоната.
Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната фактури
за ползваните мобилни услуги е обусловило правото на Б.** да прекрати
едностранно индивидуалния договор на абоната.
В конкретния случай ответникът Д. В. Д., ЕГН **********, е подписал
договор за далекосъобщителна услуга, потребявал е избраните услуги, не е
изпълнил задължението си по договора да заплаща стойността на услугата,
като с това си поведение е изпаднал в забава.
Твърди се, че от представеното с исковата молба извлечение от
Приложение №1 се установява, че по силата на договор за цесия от
16.10.2018 г. „Б.**" ЕАД е прехвърлител, а „С.Г.Г." ООД е собственик на
вземането спрямо Д. В. Д., ЕГН **********, което в последствие е било
включено и във втория договор за цесия от 01.10.2019 г. между „С.Г.Г." ООД
и „Ю.***" ЕООД.
От представеното с исковата молба извлечение от Приложение №1 се
установява, че по силата на договор за цесия от 01.10.2019 г. „С.Г.Г." ООД е
прехвърлител, а „Ю.***" ЕООД е собственик на вземането спрямо Д. В. Д.,
ЕГН **********.
Към исковата молба е приложено уведомление за двете цесии,
подписано от законния представител на „С.Г.Г." ООД, с което дружество
уведомява длъжника от името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018
г. и от свое име, в качеството си на цедент от 01.10.2019 г.
Връчването на исковата молба на длъжника, към която са приложени и
документи удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на
цесионера е възприето като надлежно уведомяване на длъжника за цесията по
чл.99, ал.4 от ЗЗД и в практиката на ВКС. Чрез Решение №123 от 24.06.2009г.
на ВКС по т.д.№12/2009г., II т.о. ТК; Решение № 3/16.04.2014г. по т.д. №
1711/201 Зг., II т.о. на ВКС; Решение № 78 от 09.07.2014г. по т.д. №
2352/2013г., II т.о. на ВКС.
Отговор по чл. 131 от ГПК е подаден от ответника в законово
установения срок.
5
Счита иска за допустим, но оспорва същия като неоснователен по
следните съображенията:
На първо място твърди, че представените 4 бр.фактури не съдържат
подпис на ответната страна и не са подкрепени с други доказателства, поради
което същите не са годни да удостоверят доставка на услугата и нейната цена.
Фактурите сами по себе си не представляват основание за плащане,
респективно тяхната редовност от счетоводна гледна точка не може да
породи задължение за плащане.
Налице е разминаване в стойността на основната месечна такса и
начислената завишена такава във фактурите, като счита, че същите са
съставени за нуждите на делото и не отразяват проведени разговори,
съобщения и други такси и услуги, т.е. те не съответстват и на ползваните
услуги.
Сборът от посочените суми в процесните фактури, приложени по
делото, не съответства на търсената от ищеца сума.
Оспорва факта, че ответника се намира в облигационни отношения с
ищеца, тъй като представеният договор № **********0809201- 34700757 от
08.09.2015 год. е сключен за срок от 24 месеца, т.е. до 08.09.02017 год., а по
делото не са представени доказателства към същият да е бил подписан анекс
от ответника и неговото действие да е продължило за срока, за който са
издадени процесиите фактури.
На последно място твърди, че от представеното Приложение № 2, което
съгласно Договор за прехвърляне на вземания № ********** от 16.10.2018
год. е неразделна част от същия, не става ясно кое е упълномощеното
дружество и по кой договор за цесия.
Моли за отхвърляне на предявения иск като неоснователен и недоказан.
В с.з. ищецът поддържа иска си и моли за уважаването му, а ответника
чрез особения си представител моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като прецени становищата на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и по
правилата на ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
В производството е предявен установителен иск по реда на чл. 415 от
6
ГПК във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД, за установяване дължимостта на
сума, представляваща незаплатена цена на предоставени услуги по договор за
телекомуникационни услуги, като вземането е обект на прехвърляне по
договори за цесия, от които договори ищецът извлича процесуално правната
си легитимация.
Въз основа на общите правила на договорното право, в тежест на ищеца
по делото е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че са
сключени валидни договори за цесия на процесното вземане между
договарящите страни, че между Б.** и ответника са възникнали валидно
договорни отношения по Договор за предоставяне на мобилни услуги с
клиентски номер *********** от дата 08.09.2015 г.,, че Б.** е изпълнил
собствените си задължения по договора да предостави цитираните мобилни
услуги, че се дължи цената на услугите, съобразно посочените стойности.
Ответникът не носи тежест на доказване предвид характера на
оспорванията му.
Съдът намира, че за да докаже активната си материално правна
легитимация, ищецът следва на първо място да установи, че е титуляр на
вземанията, които претендира. За целта същият следва да докаже, че са
сключени валидни договори за цесия, прехвърлящи процесните вземания
спрямо ответника Д. В. Д., ЕГН **********, а именно сумата от 128.78 лева,
представляваща дължими суми за незаплатени електронни съобщителни
услуги по Договор за предоставяне на мобилни услуги с клиентски номер
*********** от дата 08.09.2015 г. за периода 16.09.2017 г. до 15.01.2018 г.
За целта следва да бъде доказано, че именно процесното вземане е било
предмет на прехвърляне с два договора за цесия - договор за цесия от дата
16.10.2018г., сключен между „Б.т.к." ЕАД и "С.Г.Г." ЕАД, и договор за цесия
от дата 01.10.2019 г., сключен между "С.Г.Г." ЕАД и „Ю.***" ЕООД.
По делото е представен договор за цесия от дата 16.10.2018г., сключен
между „Б.т.к." ЕАД и "С.Г.Г." ЕАД, в който е посочено в т. 1.1.1., че
вземанията, предмет на прехвърляне при условията на посочения договор са
тези, посочени в Приложение № 1. В т. 1.7 е посочено, че в Приложение № 1,
се индивидуализират конкретните вземания, обект на прехвърлянето.
Към договора за цесия от дата 16.10.2018г., сключен между „Б.т.к."
7
ЕАД и "С.Г.Г." ЕАД, не е представено Приложение № 1. Представено е
потвърждение от Б.**, че по силата на договора за цесия от дата 16.10.2018г.,
в полза на "С.Г.Г." ЕАД е прехвърлено задължение на Д. В. Д., ЕГН
**********, в размер на 135,88лв. Не е посочено това задължение по кой
договор, сключен между Д. В. Д., ЕГН ********** и „Б.т.к." ЕАД, е, както и
не е посочено това задължение за заплащане на цена на услуги ли е, цена на
устройство ли е, неустойка ли е, или друг вид задължение. Поради това няма
как да се установи дали с договор за цесия от дата 16.10.2018г., сключен
между „Б.т.к." ЕАД и "С.Г.Г." ЕАД, е прехвърлено или не задължение в
размер на 128.78 лева (сто двадесет и осем лева и 78 ст.) - незаплатена
далекосъобщителна услуга за периода 16.09.2017 г. до 15.01.2018 г., дължими
по повод договор с клиентски номер *********** от дата 08.09.2015 г. Не
става по-ясно и какъв е предмета на договора за цесия и от представеното
уведомление за цесия, изпратено от името на Б.** чрез цесионера С.Г.Г. до
длъжника /макар, че чрез уведомление по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД няма как да бъде
саниран пропускът да бъде индивидуализирано вземането в договора за
цесия/. В него отново се сочи, че Д. В. Д., ЕГН **********, дължи сума в
размер на 135,88лв. „по договор/и за мобилни услуги“ без конкретизация на
номер и дата на договора и вид и размер на конкретни задължения.
Същия извод на съда следва и от представените по делото доказателства
по отношение на втората цесия. Представен е договор за цесия от дата
01.10.2019 г., сключен между "С.Г.Г." ЕАД и „Ю.***" ЕООД, съгласно който
се прехвърлят вземания, обект на прехвърляне с договор за прехвърляне на
вземания /цесия/ от дата 16.10.2018г., сключен между „Б.т.к." ЕАД и "С.Г.Г."
ЕАД. Доколкото не е ясно дали конкретното вземане, което се претендира по
делото, е прехвърлено с договора за цесия от дата 16.10.2018г., то не е ясно и
дали същото е прехвърлено с последващия договор за цесия от 01.10.2019 г.
По делото е представен документ, подписан от управителя на „Ю.***"
ЕООД, наречен извлечение от Приложение № 1 от договора за цесия от дата
01.10.2019 г., в което обаче отново е записано само, че вземането, обект на
цесията, е вземане от Д. В. Д., ЕГН **********, в размер на 135,88лв. и не е
записано какъв вид е вземането /за цена на услуги, цена на устройство,
неустойка или др./ и по кой договор /номер и дата, за предоставяне на услуги
или за предоставяне на устройство на изплащане или друг вид договор/.
8
От всичко изложено до тук следва, че не е доказано както
прехвърлянето на процесното вземане от „Б.т.к." ЕАД, ЕИК: ***********,
на "С.Г.Г." ЕАД, с ЕИК: *********** с договор за цесия от дата 16.10.2018г.,
така и от "С.Г.Г." ЕАД, с ЕИК: *********** на „Ю.***" ЕООД ЕИК
*********** с договор за цесия от 01.10.2019 г. Поради това липсва
доказване, че именно ищецът „Ю.***" ЕООД е титуляр на процесното
вземане. Поради недоказване на материално правната легитимация на ищеца,
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен само на това основание,
като съдът не дължи изследване по същество на договорните правоотношения
между Б.** и ответника.
С оглед изхода на спора, в полза на ответника се следват разноските за
производството, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, но доколкото същият е
представляван от особен представител /на разноски на ищеца/ не се
присъждат разноски в полза на ответника.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ю.***“ ЕООД, ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление гр. *********** срещу Д. В. Д., ЕГН
**********, с адрес ***********, иск за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца, част от сумите
по Заповед за изпълнение № 261336/4.11.2020г., по ЧГД № 14016/2020г. на
ВРС, 18 състав, а именно: сумата от 128.78 лева (сто двадесет и осем лева и
78 ст.) - незаплатена далекосъобщителна услуга за периода 16.09.2017 г. до
15.01.2018 г., дължими по повод на валидно действали договор с клиентски
номер *********** от дата 08.09.2015 г., сключен между ответника и
мобилния оператор „Б.т.к." ЕАД, за което са издадени фактури №
**********/16.10.2017 г., **********/15.11.2017 г., **********/15.12.2017 г.,
**********/16.01.2018 г., на основание чл.415 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1, от ЗЗД,
във вр. с чл. 99 от ЗЗД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.
9
На страните да се връчат преписи от решението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10