№ 140
гр. Горна Оряховица, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен Анг. Станчев
при участието на секретаря Анита Ем. Личева
като разгледа докладваното от Пламен Анг. Станчев Административно
наказателно дело № 20214120200800 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ В. П. Б. е останал недоволен и обжалва
наказателно постановление № 18-0350-000126/08.06.2018 г., издадено от
началника на Районно управление – Стражица при ОД на МВР – Велико
Търново, с което му е наложено административно наказание глоба в размер
на 200 лв. на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) за нарушаване на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от същия
закон и административно наказание глоба в размер на 10 лв. на основание чл.
183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 100, ал.
1, т. 1 от същия закон. Оспорва фактическите констатации на наказващия
орган. Поддържа, че е изтекла давността за административнонаказателно
преследване. Моли съда да отмени наказателното постановление.
РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ – СТРАЖИЦА при ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ –
ВЕЛИКО ТЪРНОВО, конституирано като страна в съдебното производство с
разпореждане от 26.11.2021 г. при действието на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН (ред.
ДВ, бр. 10/2011 г.) съгласно чл. 3 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, редовно
призовано, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по
съществото на жалбата.
ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства
1
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
На 24.05.2018 г. в 15:50 часа жалбоподателят В. П. Б. управлявал
мотоциклет „К.“ по ул. „М. Д.“ в гр. Стражица. В района на старческия дом
наближил кръстовището на посочената улица с пресечка за междублоковото
пространство. В този момент откъм междублоковото пространство към
кръстовището приближавал лек автомобил, управляван от Д. С. И..
Жалбоподателят възприел лекия автомобил като опасност движението, тъй
като преценил, че не намалява скоростта си и няма да спре на кръстовището,
за да пропусне движещия се по пътя с предимство мотоциклет. Поради това
намалил рязко скоростта си с цел да спре преди мястото на очаквания удар с
лекия автомобил. В резултат от рязкото намаляване на скоростта изгубил
равновесие, мотоциклетът се наклонил и паднал върху платното за движение.
При падането жалбоподателят получил охлузни рани, а по мотоциклета били
нанесени материални щети.
Водачът на лекия автомобил Д. С. И. подал сигнал за пострадалия
мотоциклетист на телефон 112. На местопроизшествието бил изпратен
свидетелят М. М. Й. – младши автоконтрольор в РУ – Стражица. След като се
запознал с фактическата обстановка, Й. приел, че жалбоподателят „се движи с
несъобразена скорост“ и на прав участък от пътя „изпуска управлението на
мотоциклета“, „вследствие на което пада от него, като допуска ПТП“. При
проверката Й. установил също така, че при управление на мотоциклета Б. не е
носeл в себе си контролния талон към свидетелството си за управление. За
констатираните нарушения Й. съставил против жалбоподателя акт за
установяване на административно нарушение № 122/24.05.2018 г., в който
описал установената от фактическа обстановка и приел, че Б. е нарушил
разпоредбите на чл. 20, ал. 2 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят Б. подписал съставения против него акт за
установяване на административно нарушение и получил срещу разписка
препис от акта. На 28.05.2018 г. жалбоподателят депозирал пред началника на
РУ – Стражица писмени възражения срещу констатациите на
актосъставителя.
На 08.06.2018 г., след като разгледал преписката, образувана по
съставения против Б. акт, началникът на Районно управление – Стражица при
ОД на МВР – Велико Търново издал обжалваното наказателно постановление
№ 18-0350-000126, с което възприел изцяло фактическите констатации на
актосъставителя и наложил на жалбоподателя административно наказание
глоба в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП за
нарушаване на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от същия закон и
административно наказание глоба в размер на 10 лв. на основание чл. 183, ал.
1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1
от същия закон.
Препис от постановлението бил връчен на жалбоподателя на 14.11.2021
г. На 18.11.2021 г. подадената от Б. жалба против постановлението била
заведена в деловодството на Районно управление – Стражица.
2
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като
прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетелите М. М.
Й. и М. Д. Д. и приетите писмени доказателства, описани подробно в
протоколите за проведените съдебни заседания.
Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена чрез наказващия орган пред компетентен съд в
срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва
наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно.
С частта по т. 1 от наказателното постановление жалбоподателят е
наказан за това, че е причинил пътнотранспортно произшествие поради
движение с несъобразена скорост, с което нарушил разпоредбата на чл. 20, ал.
2 от ЗДвП и осъществил състава на административно нарушение по чл. 179,
ал. 2, предл. 1 от същия закон. Според изр. 1 на посочената като нарушена
разпоредба на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП водачът е длъжен при избиране на
скоростта на движението да се съобразява с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението и с
конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко
предвидимо препятствие, а според изр. 2 от същата разпоредба водачът е
длъжен да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато
възникне опасност за движението. В автоматично генерирания текст в т. 1 на
постановлението са цитирани и двете изречения в ал. 2 на чл. 20 от ЗДвП.
При това положение надлежното описание на нарушението е следвало да
включва данни за конкретното предвидимо препятствие, пред което водачът
не е успял да спре поради движението си с несъобразена скорост, и/или за
конкретната опасност за движението, при възникването на която не е намалил
скоростта си и не е спрял. В обстоятелствената част на постановлението обаче
няма данни нито за конкретното предвидимо препятствие, нито за
конкретната опасност за движението, относими към механизма на настъпване
на пътнотранспортното произшествие. Наказващият орган е възприел
дословно фактическите констатации на актосъставителя, който макар да е
установил данните за приближаващ към кръстовището едновременно с
мотоциклета лек автомобил, не ги е включил в описанието на нарушението.
При това положение следва да се приеме, че в частта по т. 1 наказателното
постановление е незаконосъобразно поради допуснато нарушение на
процесуалното правило за описание на нарушението. Нарушението е
съществено, тъй като без да е посочено конкретното предвидимо препятствие
и/или конкретната опасност за движението, не е възможно да се извърши
преценката за съставомерността на деянието като нарушение по чл. 179, ал. 2,
предл. 1 във вр. с чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП.
Посоченият по-горе пропуск в описанието на нарушението е довел и до
нарушаване на материалния закон, изразяващо се в неправилна правна
3
квалификация на приетите за установени факти. Пропускайки данните за
приближаването на лекия автомобил към кръстовището едновременно с
приближаването на мотоциклета, актосъставителят и наказващият орган са
свели описанието на деянието на жалбоподателя до изразите „ … се движи с
несъобразена скорост“ и „на прав участък от пътя изпуска управлението на
мотоциклета, вследствие на което пада от него, като допуска ПТП“. Така
описаното деяние сочи на нарушаване на разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от
ЗДвП, според която водачът е длъжен да контролира непрекъснато пътното
превозно средство, което управлява, а не на нарушаване на разпоредбата на
чл. 20, ал. 2 от същия закон, както са приели актосъставителят и наказващият
орган.
Предвид обоснованото по-горе съществено нарушение на
процесуалните правила и нарушение на материалния закон следва да се
приеме, че в частта по т. 1, с която на жалбоподателя е наложено
административно наказание за нарушение по чл. 179, ал. 2, предл. 1 във вр. с
чл. 20, ал. 1 и 2 от ЗДвП, наказателното постановление е било
незаконосъобразно към датата на издаването му.
В частта по т. 2, с която на жалбоподателя е наложено административно
наказание за нарушение по чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП, обжалваното
наказателно постановление е било законосъобразно към датата на издаването
му.
Съдът не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила в частта относно установяването на нарушението по
т. 2 и налагането на административно наказание за това нарушение. Актът за
установяване на административното нарушение е съставен от компетентен
орган и е предявен на нарушителя. На жалбоподателя е била осигурена
възможност да изложи възраженията си против констатациите в акта относно
посоченото нарушение при неговото съставяне и в тридневния срок по чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН. Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган преди изтичането на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и съдържа
предвидените в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити.
От събраните доказателства се установява, че при управление на
процесния мотоциклет на посочените в наказателното постановление дата,
час и място жалбоподателят не е носел контролния талон към свидетелството
си за управление на моторно превозно средство. По този начин Б. е нарушил
разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и е осъществил състава на
административното нарушение по чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от същия закон.
Наказващият орган е квалифицирал правилно деянието на
жалбоподателя като административно нарушение по чл. 183, ал. 1, т. 1, предл.
2 от ЗДвП и е наложил на жалбоподателя абсолютно определеното в закона
по вид и размер административно наказание, а именно глоба в размер на 10
лв.
Предвид изложеното по-горе съдът приема, че обжалваното наказателно
постановление в частта по т. 2 е било законосъобразно към датата на
4
издаването му.
Независимо от изложеното по-горе обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено както в частта по т. 1, така и в частта
по т. 2 поради изтичане на давността за административнонаказателно
преследване за двете нарушения.
В Закона за административните нарушения и наказания няма
разпоредби относно давността за административнонаказателно преследване в
периода от издаването на наказателното постановление до влизането му в
сила, както и разпоредби относно основанията за спиране и прекъсване на
давността за административнонаказателно преследване и за абсолютната
давност за административнонаказателно преследване. По силата на чл. 11 от
ЗАНН за тези неуредени въпроси в този закон се прилагат разпоредбите от
общата част на Наказателния кодекс. В този смисъл са и задължителните
указания в т. 2 от Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ОСС от
НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС по тълк.д. № 1/2014 г., според които
разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно
погасяването на наказателното преследване по давност в НК. Според
приетото в т. 2 от мотивите на това тълкувателно постановление за давността
за административнонаказателно преследване се прилага не само правилото за
абсолютната преследвателна давност (чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5
от НК), но и всички останали правила от уредения в НК институт на
преследвателната давност, чието приложно поле не е ограничено от
особените правила в чл. 34 от ЗАНН.
Приложени за процесния случай, посочените правила от общата част на
Наказателния кодекс водят до следните правни изводи:
Започналата да тече на датата на извършване на двете деяния 24.05.2018
г. преследвателна давност е прекъсната по силата на чл. 81, ал. 2 от НК във
вр. с чл. 11 от ЗАНН на 08.06.2018 г., когато против жалбоподателя е
издадено обжалваното наказателно постановление за същите деяния. От това
прекъсване е започнала да тече нова тригодишна преследвателна давност.
Според данните в изисканите и приети като писмени доказателства справки
за предприетите действия по връчване на наказателното постановление (л. 28
и 39) първото действие по връчване на наказателното постановление е
предприето на 03.10.2021 г., когато Б. се е явил в сградата на РУ – Стражица
за подмяна на свидетелството си за управление и когато му е било предявено
за връчване процесното наказателно постановление. Към последната дата
обаче започналата да тече на 08.06.2018 г. нова тригодишна преследвателна
давност е била изтекла. Следователно извършеното на 03.10.2021 г. действие
по предявяване за връчване на наказателното постановление, както и
извършеното на 14.11.2021 г. редовно връчване на постановлението не са
довели до ново прекъсване на давността, тъй като към по-ранната от тези две
дати давността вече е била изтекла.
Изтичането на давността за административнонаказателно преследване е
погасило правомощието на държавата по материалното
административнонаказателно правоотношение да наложи на жалбоподателя с
5
влязло в сила наказателно постановление административни наказания за
извършените нарушения. Погасяването на материалното
административнонаказателно правоотношение по давност е довело до
недопустимост на неприключилото административнонаказателно
производство.
С оглед изложеното и на основание чл. 63, ал. 6 във вр. с чл. 84 от
ЗАНН във вр. с чл. 334, т. 4 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК съдът следва да
отмени обжалваното наказателно постановление и да прекрати
административнонаказателното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО наказателно постановление № 18-0350-
000126/08.06.2018 г., издадено от началника на Районно управление –
Стражица при ОД на МВР – Велико Търново, с което на В. П. Б., ЕГН
**********, с адрес ***, е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лв. (двеста лева) на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на разпоредбата
на чл. 20, ал. 2 от същия закон и административно наказание глоба в размер
на 10 лв. (десет лева) на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП за
нарушаване на разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от същия закон .
ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство,
образувано против В. П. Б., ЕГН **********, с акт за установяване на
административно нарушение № 122/24.05.2018 г. (бл. № 932347), съставен от
М. М. Й. – младши автоконтрольор в РУ – Стражица, поради изтичане на
давността за административно-наказателно преследване.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
6