Определение по дело №11845/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3698
Дата: 31 октомври 2023 г.
Съдия: Петрослав Волев Кънев
Дело: 20221110211845
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3698
гр. София, 31.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:П. В. К.
като разгледа докладваното от П. В. К. Административно наказателно дело №
20221110211845 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
С Решение № 2936 от 20.06.2023 г., постановено по НАХД № 11845/2022 г. по
описа на СРС, НО, 104 състав, съдът е отменил заповед за задържане рег. № 229зз-1345
от 30.08.2022 г., издадена от полицай при 05 РУ-СДВР по отношение на Е. П. Б., ЕГН
********** като незаконосъобразна. Освен това е било отхвърлено искането на
процесуалния представител на жалбоподателя адв. Ч. за присъждане на разноски по
делото, тъй като не било посочено въз основа на коя от хипотезите на чл.38, ал.1 от
Закона за адвокатурата била оказана безплатна адвокатска помощ, като не били
представени и никакви доказателства за наличието на някоя от предвидените хипотези.
В срока за обжалване на решението е постъпила молба от адв. Т. Ч. от САК на
основание чл.248, ал.1 от ГПК, с която се иска решението на СРС да бъде изменено
само в частта за разноските и да й бъдат присъдени такива в размер на 750 лева на база
представените по делото договор за правна защита, списък на разноските и писмено
искане за присъждане на такива. Въз основа разпореждане на СРС е било съобщено на
СДВР за постъпилата молба за изменение на решението в частта за разноските, като в
предвидения едноседмичен срок по чл.248, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от другата
страна. В него се посочва, че искането било неоснователно по мотивите, изложени от
районния съд, понеже не било посочено въз основа на коя от хипотезите на чл.38, ал.1
от Закона за адвокатурата била оказана безплатна адвокатска помощ, като не били
представени и никакви доказателства за наличието на някоя от предвидените хипотези.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като се запозна с депозираната молба и материалите по НАХД №
1
11845/2022 г. по описа на СРС, НО, 99 състав, намира искането за основателно,
поради следното:
Предвид изхода на спора (отмяна на обжалваната заповед за задържане) и на
основание чл.143, ал.1 от АПК, съдът присъжда в полза на оспорващия своевременно
поисканите и доказани разноски. Съгласно чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата,
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска
помощ и съдействие на: лица, които имат право на издръжка; материално затруднени
лица; роднини, близки или на друг юрист. В случая на съда е служебно известно от
редица подобни дела между същите страни, че лицето Е. П. Б. е син на защитника адв.
Т. Ч., а и от представените по делото доказателства за психичното състояние на
жалбоподателя, както и от списъка за разноските на лист 36 от делото става ясно, че Б.
е с тежко психично заболяване – „Органично разстройство на личността“ и е
пенсионер по болест със 75% инвалидност, поради което се явява и материално
затруднено лице по смисъла на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. Видно от
представения договор за правна защита и съдействие на лист 35 от делото, адв. Ч.
представлява жалбоподателя безплатно. В тази връзка, съдът намира, че по делото са
представени доказателства за наличието на две от хипотезите на чл.38, ал.1 от Закона
за адвокатурата за предоставяне на безплатна адвокатска помощ – материално
затруднено лице и роднина на защитника, поради което възраженията на насрещната
страна в тази насока са неоснователни. Искането за присъждане на разноски е било
направено своевременно в хода на производството с писмена молба преди последното
открито съдебно заседание по делото. Според чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, в
случаите по ал.1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл.36, ал.2 и осъжда другата страна да го заплати. Член 36,
ал.2 от Закона за адвокатурата казва, че размерът на възнаграждението се определя в
договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, като този
размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от
предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
В чл.8, ал.2, т.3 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е посочено, че за процесуално представителство, защита
и съдействие по административни дела без определен материален интерес, в случая за
дело по Закона за Министерството на вътрешните работи, възнаграждението е 750
лева. С оглед цитираната нормативна уредба следва да се приеме, че адв. Ч.
осъществява безплатна адвокатска помощ по делото на роднина и материално
затруднено лице, поради което има право на адвокатско възнаграждение в размер не
по-нисък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, който в случая е 750 лева, тоест размерът на адвокатското
2
възнаграждение не-може да бъде по-нисък от посочената сума и в случая СДВР следва
да бъде осъдена да заплати адвокатско възнаграждение на адв. Ч. именно в размер на
750 лева.
Предвид на изложеното, то искането за изменение на решението в частта за
разноските се явява основателно и следва да бъде уважено.
Мотивиран от горното и на основание чл.248, ал.3 от ГПК, вр. чл.143, ал.1 от
АПК, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 2936 от 20.06.2023 г., постановено по НАХД №
11845/2022 г. по описа на СРС, НО, 104 състав, В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, като:
ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.1 от АПК Столична дирекция на вътрешните
работи (СДВР) да заплати на адв. Т. Д. Ч. от САК сумата от 750 /седемстотин и
петдесет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение съгласно чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – София град.
Преписи от определението да се изпратят на адв. Т. Д. Ч. от САК и на СДВР.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3