№ 218
гр. Бургас , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20212100500792 по описа за 2021 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е образувано
по въззивна жалба от адв. Любомир Цветков, със съдебен адрес: гр. Бургас,
ул.“Адам Мицкевич“ № 3, ет. 1, офис 3, в качеството му на пълномощник на
„Екоклима“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Бургас, ул. „Одрин“ № 3, представлявано от Изпълнителния директор Георги
Георгиев против Решение № 260241 от 09.02.2021 г., постановено по гр. дело
№ 5977/2020 г. по описа на Районен съд- Бургас, с което съдът е отхвърлил
исковете на въззивника против „Винпром Старчево“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: с. Старчево, община Петрич,
представлявано от Елизабета Николаева Мицева, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 5160 лв., представляваща дължима сума по
договор № 19-14 от 20.11.2019 г. за доставка на резервни части, сумата от
412.44 лв. неустойка за забава за периода 01.05.2020 г.- 28.09.2020 г., както и
законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 29.09.2020 г. до
изплащане на задължението.
Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява
въззивното дружество. Страната твърди, че решението е неправилно и
1
необосновано поради необсъждане на направените възражения и твърдения
по делото, като е достигнал до фактически изводи в противоречие с
доказателствата. Излага подробни съображения.
Моли съда да отмени обжалваното решение и удовлетвори
претенцията.
В срока, предвиден в ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от въззиваемото дружество, което я намира за неоснователна. Счита
постановеното решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го
потвърди. Излага аргументи.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 и следващите от ГПК,
от легитимирано лице и е процесуално допустима.
Предявените пред Районен съд – Бургас искове са с правно основание
чл.79, ал.1, предл. първо от ЗЗД във връзка с чл. 327, ал.1 от ТЗ и чл.92 от
ЗЗД.
При извършена проверка за валидността и допустимостта на
обжалвания съдебен акт, не се констатираха основания за нищожност или
недопустимост на същия.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Производството по делото пред Районен съд- Бургас е образувано по
предявени искови претенции на „Екоклима“ АД срещу „Винпром Старчево“
ЕООД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5160лева,
представляваща дължима сума по договор№19- 14 от 20.11.2019г. за доставка
на резервни части, сумата от 412.44 лева- неустойка за забава за периода
01.05.2019г.-28.09.2020г., както и законната лихва от датата на подаване на
исковата молба-29.09.2020г. до изплащане на задължението.
Твърди се в исковата молба, че между страните са налице търговски
отношения по сключен договор за доставка на резервни части. Задълженията
на доставчика по договора са изпълнени, но цената не е заплатена в срок от
ответника. Моли за уважаване на претeнциите и присъждане на съдебно-
деловодни разноски.
2
Ответната страна е депозирала писмен отговор на исковата молба, като
претенциите са оспорени. Посочено е, че приложеният към исковата молба
договор не е подписан от надлежен представител на дружеството. Моли за
отхвърляне на исковете.
Представено по делото е копие от Договор №19-14/20.11.2019г.,
сключен между „Винпром Старчево“ ЕООД, с адрес:с.Старчево, общ.Петрич,
обл.Благоевград, представлявано от Николай Ташев- управител, в качеството
на купувач и „Екоклима“ АД,, с адрес:гр.Бургас, ул.,,Одрин“№3, БУЛСТАТ
10212773, представлявано от Георги Георгиев- Изпълнителен директор
(продавач), съгласно който страните са се споразумели продавачът да
достави в склада на купувача следната комплектация резервни части за
горелка Г80ГН2К: табло за управление; работно колело с ел. двигател;
сервомотор; пресостат за въздух, магнет – вентили за нафта- 2 броя; сонда за
контрол на пламък; нафтова помпа (л.5 от делото пред БРС).
Договорено е в чл.2.1 от договора, че стойността на резервните части
възлиза на 4300 лева без ДДС. В чл.2.2 е уточнен начин на плащане по
следната схема: ,,купувачът извършва плащането изцяло или частично до
пълното изплащане на договорената цена с краен срок до 30.04.2020г. “.
Посочена е банкова сметка на продавача. Страните са се споразумели
относно срока на изпълнение(чл.3), а именно: до два дни от подписване на
договора.
Приложено е по делото копие от приемо- предавателен протокол от
21.11.2019г.(л.7), видно от съдържанието на което, представителят на
„Екоклима“ АД- Димо Димов предал на представителя на „Винпром
Старчево“ ЕООД- Николай Ташев, следните резервни части: табло за
управление; работно колело с ел. двигател; сервомотор; пресостат за въздух,
магнет – вентили за нафта-2 броя; сонда за контрол на пламък; нафтова
помпа(л.7 от делото пред БРС).
Представена е Справка от НАП за актуалното състояние на трудовите
договори към дата 19.01.2021г. за Н.Л.Т., ЕГН **********, от която се
установява, че лицето е било в трудови правоотношения с „Винпром
Старчево“ ЕООД за периода от 11.05.2015г. до 01.01.2016г., на длъжност
работник производство на вино“.
3
От приложеното фирмено досие от 30.03.2017г., съдържащо данни за
„Винпром Старчево“ ЕООД, ЕИК *********, е видно, че като управител на
дружеството е вписана Елизабета Николаева Мицева, ЕГН **********(от
30.03.2017г.), а като едноличен собственик на капитала- Мария Николова
Ташева, ЕГН *********(24.10.2008г.).
Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства, становищата на страните и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от правна страна следното:
Основателността на предявения осъдителен иск с правна
квалификация чл. 327 ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, се обуславя от
кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между
страните правоотношение, елемент от съдържанието, на което да са
задълженията за доставяне на определена движима вещ (стока), в случая на
резервни части за газонафтова горелка Г80ГН2К, срещу заплащане на
парична сума – нейна цена; настъпила изискуемост на задължението и
релевирано неизпълнение от страна на задълженото лице. Липсата на една от
предпоставките води до неоснователност на претенцията за реално
престиране на цена на доставена стока.
В тежест на ищеца е да установи възникването на търговско
правоотношение с ответника, както и че е изпълнил задълженията си по него
да достави стоките. В тежест на ответника е при доказване на горните факти,
да установи, ако е налице положителен факт на плащането/респективно
погасяването.
Спорен в производството пред настоящата инстанция, с оглед
изложените във въззивната жалба съображения, е въпросът относно
наличието на валидна представителна власт на лицето, представляващо
дружеството купувач при сключване на договор за покупко- продажба.
В конкретния случай двете страни по делото са търговци. Търговското
дружество участва в търговския оборот чрез своите органи. Съгласно чл.141
, ал.2 от ТЗ, дружеството с ограничена отговорност се представлява от
управителя. С оглед твърденията за сключен договор за покупко- продажба,
следва да се отбележи следното:
4
Една търговска сделка, както и всяка сделка може да се сключи било
лично, било чрез представител. В последния случай, представителят трябва да
има представителна власт, която произтича от закона или по силата на
упълномощителната сделка. Възможно е обаче някой да действа като
представител, без да има представителна власт. Ако изобщо липсва такава
власт, лицето е мним представител. В случай, че същото има представителна
власт, но е излязло извън пределите й, явлението се означава като
превишаване пределите на представителна власт. И в двата случая
извършеното не произвежда правни последици за мнимо представлявания –
тя е нищожна. Възможно е обаче мнимо представлявания да потвърди така
сключената сделка /чл.42 ЗЗД/. Възможността за заздравяване на сделката
чрез потвърждение я квалифицира като висящо недействителна. За
потвърждението се изисква същата форма, която е предвидена за
упълномощаването за сключването на договора. Търговският закон
установява презумпцията, че при действия без представителна власт,
търговецът е потвърдил действията, ако не се противопостави веднага след
узнаването му(тези сделки се намират в състояние на висяща
недействителност, която трае докато управителят на дружеството не узнае за
действието). По този начин търговският оборот се рационализира.
Сключената сделка, макар без представителна власт, е действителна. Ако иска
да я лиши от правно действие, търговецът изрично трябва да се
противопостави веднага след узнаването, че е сключена сделка от негово име.
В противен случай, той губи тази възможност и така сключената сделка ще го
обвърже окончателно.
Този принцип е възприет в чл.301 от Търговския закон- когато едно
лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че
търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след
узнаването.
Съгласно отразеното в процесния договор за покупко- продажба,
дружеството купувач(„Винпром Старчево“ ЕООД) е било представлявано от
Николай Ташев- управител. В приемо- предавателния протокол от
21.11.2019г. е посочено, че описаните в същия резервни части са приети от
представителя на „Винпром Старчево“ ЕООД- Николай Ташев. Безспорно е
установено от събраните по делото доказателства (справка в ТР и справка за
5
месторабота на лицето Николай Ташев), че Ташев действително не е бил
управител, нито служител на дружеството към момента на подписване на
договора - 20.11.2019г. и не е имал правомощия да сключва сделки от името
на дружеството.
От горното следва извод, че договорът е подписан от лице без
представителна власт. С отговора на исковата молба, действията на Ташев по
сключване на договора са оспорени от ответното дружество, поради което в
случая не може да се приложи и хипотезата на чл.301 от ТЗ.
В този смисъл, ирелевантни са наведените от въззивника доводи за
близки родствени отношения с управителя и собственика на „Винпром
Старчево“ ЕООД. Обстоятелството, че управител и законен представител на
горепосоченото дружество- Елизабета Николаева Мицева, е ****** на
Николай Ташев, а едноличният собственик на капитала - негова *******, е
без значение относно наличието/липсата на валидна преставителна власт.
Безспорно установено от събраните по делото доказателства е, че
процесният договорът е недействителен поради липса на представителна
власт, чиято недействителност е настъпила, с оглед изричното
противопоставяне от управителя на ответното дружество, направено от него,
веднага след узнаването (с отговора на исковата молба) и което изключва
приложението на чл.301 от ТЗ. В хипотезата на чл.301 от ТЗ не са въведени
специални изисквания за способа, по който търговецът узнава за сделката, т.е
узнаването следва да се преценява с оглед конкретните обстоятелства по
делото(това узнаване може да се осъществи: уведомяването на търговеца от
страна на ненадлежния пълномощник или от трети лица; отразяване на
съответните правни действия и/или последиците от тях в счетоводството на
търговеца; вписването в публичен регистър, напр. вписване на актове, с които
се прехвърля право на собственост или се учредява, прехвърля, изменя, или
прекратява друго вещно право; уведомление чрез средства за комуникация
или за масово осведомяване).
По своята правна същност, противопоставянето представлява изрично
волеизявление, което трябва да достигне и да бъде прието от насрещната
страна. Това може да бъде направено устно или в писмена форма. И в двата
случая обаче противопоставянето трябва да е изрично и по категоричен начин
6
да изразява непризнаването на действията на мнимия представител. В
правната теория и в търговската практика се приема, че мълчанието на
търговеца в хипотезата на чл. 301 ТЗ се приравнява на съгласие
(„потвърждаване“) на извършените от негово име, но без представителна
власт, действия.
Съдебната практика разграничава няколко хипотези, при които се
приема, че липсва противопоставяне от търговеца на извършените без
представителна власт действия, а именно: при наличие на данни за отразяване
на издадената фактура по договора в счетоводството на дружеството,
включването й в дневника за покупко-продажби по ДДС, ползването на
данъчен кредит и др.; при фактическото ползване на вещта от търговеца –
наемател и плащането на наемната цена за част от периода на действие на
договора; при приемането на извършената работа /СМР/ от страна на
възложителя.
Безспорно по делото е установено, че не е издавана фактура за
извършена продажба и съответно не са представени доказателства такава да е
осчетоводена в счетоводството на ответника , поради което не съществуват
данни за осъществена стопанска операция (фактурата не е основание за
заплащане цената на дадена стока, но служи като доказателство за сключен
договор за продажба- решение №166/26.10.2010г. по т. д. №991/2009г. на
ВКС, II т. о. и цитираните в него: решение №96/26.11.2009г. по т. д.
№380/2008г. на ВКС, І т. о. и решение №46/27.03.2009г. по т. д. №546/2008г.
на ВКС, ІІ т. о., както и решение №42/19.04.2010г. по т. д. № 593/2009 г. на
ВКС, II т. о. ).
Константно е разбирането в данъчната практика, че под доставка на
стоки като основна законова хипотеза следва да се разбира прехвърлянето на
право на собственост срещу насрещна престация.
В случаите, когато страните са оформили продажбата чрез съставена
за целта фактура, фактурата съставлява доказателство за сключването на
договора и за породените от него права и задължения, но не е условие за
действителността му.
Както бе посочено, наличето на фактура и отразяване в дневника за
7
покупко-продажби по ДДС, се приема за липсва на противопоставяне от
търговеца на извършените без представителна власт действия.
В настоящия случай, с оглед събраните по делото доказателства, е
безпротиворечиво установено, че договорът за покупко- продажба е сключен
при липса на съгласие от купувача, поради което същият не го обвързва.
По изложените съображения, Бургаският окръжен съд намира
въззивната жалба за неоснователна, а постановеното от БРС решение за
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Тъй като въззивната жалба е неоснователна, на въззивника не следва
да бъдат присъдени разноски по делото. Не следва да бъдат присъдени и
разноски в полза на въззиваемата страна, тъй като не са претендирани
такива.
По изложените съображения Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260241 от 09.02.2021г., постановено по
гр.д. № 5977/2020г. на Районен съд- Бургас.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от връчване препис от решението на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8