Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ловеч, 02.03.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети състав, в публичното заседание
на тридесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА
при секретаря АНЕЛИЯ МАРИНОВА, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 1419/2019 год. и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано във връзка с постъпила молба от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД
против М.Х.Т. за установяване на вземания, предмет на издаден заповед за
изпълнение.
Твърди се, че 24.09.2012 г. между ответника и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е постигнато съгласие за сключване на
договор, по силата на който първият е предоставил на ответника кредит в размер
на 3 000,00 лв. Ответникът се е задължил да върне сумата по кредита, ведно
с такси в размер на 210,00 лв., 267,84 лв. – застрахователна премия и договорно
възнаграждение или общо сумата от 4 372,20 лв. на 36 месечни анюитетни
вноски в срок до 14.09.2015 г. Длъжникът е предложил частично изпълнение за
сумата от 1 036,98 лв., с която са погасени изцяло осем вноски и част от
деветата - 63,90 лв.
Между ищецът и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е
постигнато съгласие и сключен договор за продажба на вземания, сред които тези
срещу ответника. Ищецът, действайки като пълномощник на „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, е
уведомил длъжника за продажбата на вземането с писмо, получено срещу разписка
на 03.02.2014 г. След прехвърляне на вземането ответникът е предложил
изпълнение за сумата от 80,00 лв., като към момента непогасена е главница в
размер на 2 974,89 лв.
За събиране на вземането ищецът твърди, че е подал
заявление за издаване на заповед. Въз основа на него пред РС Ловеч е образувано
ч. гр. д. № 542/2019 г. Издадената по него заповед е връчена чрез залепване на
уведомление.
Отправя се искане до съда да постанови решение, с което
да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 2 974,89 лв. – главница
по договор за потребителски кредит № 964703, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
изплащането ѝ и за заплащане на сторените разноски.
В депозиран по делото отговор особения представител на
ответника не навежда възражения по заявената претенция.
В хода на делото ищецът не участва чрез свой
представител, становище за основателност изразява в молба /л. 66-68 от делото/.
Ответникът се представлява по делото от
особения представител адв. И.К., която по същество излага становище за
неоснователност на заявените искове.
След преценка - поотделно и в съвкупност на събрания
доказателствен материал, доводите и становищата на страните, съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
Въз основа на подадено заявление от ищеца е образувано
ч гр. д. № 542/2019 г. по описа на РС Ловеч. По него в полза на ищеца против
ответника е издадена Заповед № 287 за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 21.03.2019 г., като с нея е разпредено М.Х. Георгиева да заплати на
„Кредит инкасо инвестмънт БГ“ ЕАД сумата от 2 974,89 лв. – главница по договор за
потребителски кредит № 964703, ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащането ѝ и сторените
разноски в размер на 109,50 лв. Заповедта
е връчена на ответника чрез залепване на уведомление.
Между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответника е постигнато съгласие за
сключване на договор, по силата на който първият предоставя на втория кредит в
размер на 3 000,00 лв. и застрахователна премия от 267,84 лв., при такса
от 210,00 лв., с фиксиран лихвен процент от 15,5 %, ГПР 21,95 % или общо
дължима сума в размер на 4 372,20 лв., платима на 36 месечни вноски, всяка
в размер на 121,45 лв. с падеж на първата вноска – 31.10.2012 г.
На 24.09.2012 г. Т. е
отправила искане до „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД със сумата по предоставяния ѝ
кредит в размер на 3 000,00 лв. да бъде рефинансирано нейно задължение по
договор за кредит № 767653 в размер на 1 584,23 лв. /л. 14 от делото/,
като е дала съгласие за директен дебит на името на кредитора по договора за
погасяване на редовни и просрочени вноски о него /л. 18 от делото/. В молба от
същата датата Т. е поискала първата вноска по кредита да е на 14.10.2012 г.
Между ищецът и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е
постигнато съгласие за сключване на договор, по силата на койот втория продава
на първия портфолио от необслужвани от длъжниците вземания за период от над 180
дни, произтичащи от договори за потребителски кредити, сключени между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и физически лица, посочени в приложени към
договора срещу заплащане на договорена цена. В приложение към договора за
продажба на вземания е вписано вземане срещу М.Х.Т. по договор № 964703, в
размер на 3 054,89 лв.
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД е
овластил ищецът с правата да уведоми длъжниците за сключения на 20.01.2014 г.
договор за продажба на вземания.
С писмо, приложено към исковата молба, ищецът действайки
като пълномощник на „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, е отправил изявление до ответника за
прехвърляне на вземането срещу него с договор за цесия от 20.01.2014 г. в полза
на ищеца, както и, че считано от датата на получаване на писмото, изпълнение по
договора дължи в негова полза на посочена сметка. Изявлението за продажба на
вземането е получено срещу разписка от ответника на 03.02.2014 г.
Съдът е сезиран с иск за установяване на вземания по
главница с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 9 ЗПК,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
При изложените твърдени и изведеното от тях искане
съдът приема, че е сезиран с иск за установяване на вземания по главница с
правна квалификация чл. 422, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Между страните е постигнато съгласие и сключен договор
за потребителски кредит. С част от сумата по кредита ответникът е поискал да се
рефинансира друго негово задължение към същия кредитор /сума в размер на 1 584,23
лв./. Ответникът се задължил да върне чистата сума по кредита /3 000,00 лв./,
ведно със застрахователна премия от 267,84 лв., такса в размер на 210,00 лв. и
възнаграждение за отпуснатия кредит или общо сумата от 4 372,20 лв. на 36
месечни вноски до 14.10.2017 г. По договорната връзка ответника е предложил
частично изпълнение като към момента непогасено е останало вземане по главница
в размер на 2 974,89 лв. В хода на производството не се събраха
доказателства то да е погасено, за което тежест на доказване носи ответника,
съгласно разпределената по делото тежест на доказване.
С договор за цесия от 20.01.2014 г. вземаното по
договора е прехвърлено в полза на ищеца, за което длъжникът е уведомен на
02.03.2014 г. срещу разписка. Уведомлението е направено от новия кредитор –
ищец в производството по делото, действащ като пълномощник на стария, което е
допустимо от закона /в изложения смисъл решение № 137/02.06.2015 г. по гр. д. №
5759/2014 г. на III ГО на ВКС,
допуснато по въпроса: “цесионерът/приобретател на вземането/ може ли да уведоми
длъжника за прехвърлянето на вземането като представителна цедента. От момента
на получаването на поканата ответникът дължи изпълнение по договора на новия
кредитор. Според направеното в исковата молба признание от ищеца след
прехвърлянето на вземането ответникът е предложил частично изпълнение.
В хода на делото по същество особения представител на
ответника е навел възражения за недействителност на уговорки в договор, които
препятстват възможността за защита в хода на производството. Тези възражения
съдът намира за неоснователни.
В договора не са включени уговорки, които да влизат в
противоречие с разпоредби на закона. Наред с това, в производството се търси
установяването само на вземане по главница, не и на вземания, произтичащи от
други основания. Ако в хода на предложеното изпълнение са събрани суми на
основа на клаузи в договора, които са в противоречие със закона, в това число
имат неравноправен характер, ответникът може да търси тяхното връщане в друг
процес поради липса на основание при плащането.
По изложените съображения съдът приема, че
заявената от ищеца претенция за установяване на вземания по главница е
основателен в заявения размер.
Ищецът е заявил искане за разноски. В
рамките на заповедното производството той е сторил разноски в размер на 109,50
лв. В настоящото производството ищецът е сторил разноски в размер на 309,50 лв.
В производството по делото той е представляван от юрисконсулт, за което на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК, съдът определя възнаграждение от 100,00 лв. /при
минимума, с оглед процесуалната активно на ищеца, при съобразяване фактическата
и правна сложност на спора и приключването на производството в рамките на едно
открити съдебни заседание, в което ищецът не е участвал чрез свой представител,
а е ангажирал писмено становище/. Общо размера на сторените разноски е 519,00
лв., които следва да се възложат за заплащане на ответника.
В хода на производството ответникът е
представляван от особен представител, на който следва да се изплати
възнаграждение в размер на 250,00 лв., за което се издаде РКО.
Ответникът не е заявил искане за разноски,
на което съдът да отговори с решението по делото.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на М.Х.Т., с ЕГН **********, с адрес: ***, че „КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, с ЕИК *********, с адрес: гр. София, ул. „Панчо
Владигеров” № № 21, Бизнес Център „Люлин – 6” ет. 2, представлявано от
прокуриста Зорница Димитрова има вземане в размер на 2 974,89 лв. /две хиляди
деветстотин седемдесет и четири лева и осемдесет и девет стотинки/ – главница
по договор за потребителски кредит № 964703, ведно със законната лихва от 21.03.2019
г. до изплащането на вземането, предмет на издадена Заповед № 287 за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГК от 21.03.2019 г. по ч. гр. д. № 542/2019 г.
на РС Ловеч.
ОСЪЖДА
М.Х.Т., с ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, с ЕИК *********, с адрес: гр.
София, ул. „Панчо Владигеров” № № 21, Бизнес Център „Люлин – 6” ет. 2,
представлявано от прокуриста Зорница Димитрова сума в размер на 519,00 лв.
/петстотин и деветнадесет лева/ - сторени разноски в настоящото производство и
в производството по издаване на заповед за изпълнение.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. И.К. - особен представител на М.Х.Т.,
възнаграждение в размер на 250,00 лв. /двеста и петдесет лева/ от внесения
депозит, за което се издаде РКО.
Решението може да се обжалва от страните в 2-седмичен
срок от връчването му пред Окръжен съд Ловеч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: