№ 12005
гр. София, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско
дело № 20211110148700 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 330 от ГПК.
Предявен е иск по чл. 49, ал. 1 и ал. 3 от СК за развод, поради дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, от мъжа против жената, по вина на
последната, съединен с небрачен иск по чл. 56 от СК за ползване на
семейното жилище, както и с небрачен иск по чл. 53 от СК за фамилното име
на жената след развода.
В дадения от съда едномесечен срок е постъпил отговор от ответницата,
в който искът не се оспорва. Заявява се готовност за сключването на
споразумение по реда на чл. 49, ал. 4 от СК.
В съдебно заседание страните са представили споразумение, с което
уреждат всички въпроси по чл. 51 от СК и са заявили изрично желание за
прекратяване на брака по сериозно и непоколебимо взаимно съгласие.
Съпрузите молят постигнатото между тях споразумение да бъде утвърдено.
С протоколно определение от 12.10.2022 г. производството по делото е
преобразувано в охранително производство по чл. 50 от СК на основание чл.
321, ал. 5 от ГПК.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните по реда на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
Молителите са сключили граждански брак на 18.02.1996 г., като
съпругата е променила предбрачното си фамилно име Симитчийска на С..
Страните нямат ненавършили пълнолетие деца от брака.
Представено е споразумение, с което страните уреждат въпросите по чл.
51 от СК.
1
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
По молбата с правно основание чл. 50 от СК:
Молбата за развод по взаимно съгласие е процесуално допустима.
Разгледана по същество, молбата е основателна.
Между съпрузите, с оглед заявеното от тях в молбата и в съдебното
заседание, е налице сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод.
При това мотивите за развода са без значение /чл. 50 от СК/, поради което
съдът не следва да ги издирва. Наред с това съпрузите, молители в
настоящото производство, са представили споразумение по чл. 51, ал. 1 от
СК, което не противоречи на закона и на добрите нрави.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК бракът
между молителите следва да бъде прекратен, а представеното споразумение
утвърдено на основание чл. 51, ал. 2 от СК.
По разноските:
Съгласно чл. 6, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК(ТДТССГПК), както и предвид уговореното между
страните в споразумението, същите следва да бъдат осъдени да заплатят
дължимата по сметка на Софийския районен съд окончателна държавна такса
за развода в размер на 40,00лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА брака, сключен на 18.02.1996 г. в гр. София, за което е
съставен акт за граждански брак № 91 от 18.02.1996 г., гр. София, между И.
Т. С., ЕГН **********, и К. Г. С., ЕГН **********.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между И. Т. С., ЕГН **********, и К. Г.
С., ЕГН **********, споразумение по чл. 51, ал. 1 СК, както следва:
1. Страните няма да търсят помежду си издръжка като бивши съпрузи.
2. Страните нямат семейно жилище. Семейното им жилище е бил
апартамент под наем, който е напуснат и от двамата и някой няма
претенции да го ползва.
3. След прекратяване на брака съпругата ще възстанови пребрачното си
фамилно име Симитчийска.
4. Движимото имущество, придобито от съпрузите по време на брака, е
разделено извънсъдебно и те нямат никакви взаимни претенции от такъв
характер помежду си. Съпрузите заявяват, че нямат общи вземания, нито
общи задължения по които да отговарят солидарно. Съгласяват се при
евентуално наличие на възникнали по време на брака, след фактическата
им раздяла през 2007 г., други, каквито и да са задължения, поети от
някой от съпрузите, че за тях носи отговорност съпругът, който е поел
тези задължения. Съпрузите нямат регистрирани на свое име фирми,
2
нямат участие в търговски дружества. Съпрузите заявяват, че нямат
взаимни претенции към притежаваните от всеки от тях банкови сметки.
ОСЪЖДА И. Т. С., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски
районен съд държавна такса в размер на сумата от 20 лева.
ОСЪЖДА К. Г. С., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски
районен съд държавна такса в размер на сумата от 20 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване /чл. 330, ал. 5
от ГПК/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3