Определение по дело №1015/2020 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 402
Дата: 2 март 2021 г. (в сила от 23 април 2021 г.)
Съдия: Десислава Димитрова Кривиралчева
Дело: 20207150701015
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 10 септември 2020 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 402/2.3.2021г.

 

гр. Пазарджик, 02.03.2021 г.

               

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–ПАЗАРДЖИК, ІІІ – административен състав, в закрито съдебно заседание на втори март, две хиляди двадесет и първата година в състав:                          

                             

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Кривиралчева адм. дело № 1015 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

         

Производството е по реда на чл. 256 и сл. от АПК и е образувано по искане/жалба на Н.С.Б. с ЕГН ********** и В.Н.Б. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, офис .., чрез адв. М. ***, представлявана от кмета К.. Х.., с искане за отмяна на бездействието на административния орган изразяващо се в следното: да се произнесе по заявление № 941333/28.05.2020 г. за закупуване на парцел УПИ I-175 с площ от 1243 кв.м. – общинска собственост, в землището на гр. Р…, местност „Т….“ като предложи на Общински съвет Ракитово вземането на решение и определянето на срок за включване на такава точка в дневния ред на сесия.

В жалбата се твърди, че е налице неоснователно фактическо бездействие на административен орган по смисъла на чл. 256, ал. 1 от АПК. Кметът на община Ракитово е следвало да извърши определени фактически действия, с които да придвижи заявлението за закупуване на УПИ, като прилежащ към сграда, като го предложи на вниманието на съответния компетентен орган, а именно ОбС – Ракитово. Посочено е, че последният има правомощията да вземе съответно решение, респ. отказ за това при наличието на съответните предпоставки, произтичащи от ЗМСМА и НРПУРОИ. Моли се да бъде обявено за незаконосъобразно бездействието на административния орган в лицето на кмета на община Ракитово и да бъдат дадени задължителни указания от съда за изпълнение на следващите му се задължения, а именно да предложи на ОбС – Ракитово вземането на решение, относно постъпило предложение за закупуване на парцел.

В съдебно заседание жалбоподателите, редовно призовани, не се представляват. По делото е постъпило писмено становище вх. № 1005/02.02.2021 г. от пълномощника им адв. М., с което моли да бъде уважена подадената жалба. Представя писмени доказателства и списък с разноски. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът – кметът на община Ракитово, редовно призован, се представлява от юрк. Р., която счита жалбата за просрочена, тъй като съгласно чл. 256, ал. 2 от АПК, неизвършването на фактически действия, дължими при поискване от заинтересовано лице, се оспорва в 14-дневен срок от подаване на искането до органа за извършването им. Респективно счита жалбата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира направените по делото разноски, съгласно представен списък на разноските.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Установи се по делото, че жалбоподателите са подали заявление № 94-1333/28.05.2020 г. до кмета на община Ракитово, с което са изразили готовността си за закупуване на УПИ І-175 с площ от 12,43 кв. м. на определена съгласно чл. 41 от ЗОбС цена. Същите се легитимират като собственици на сграда „Бунгало № 1“ със застроена площ от 45 кв. м., построено в поземлен имот – общинска собственост в землището на гр. Р.., местност „Т“, съгласно нотариален акт № 187, том І, рег. № 2151 по нот. д. № 187 от 10.09.2010 г. Към заявлението си са приложили нот. акт № 187/10.09.2010 г., Заповед № РД-25-630/16.06.2016 г. на кмета на община Ракитово, с която е одобрен ПУП за обект ПИ № 62004.15.165, както и констативен протокол от 08.07.2016 г.

Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално недопустима по следните съображения:

В случая като основание за подаване на исковата молба е посочен чл. 256, ал. 1 от АПК, съгласно която разпоредба се касае до неизвършване на дължимо по закон фактическо действие (да придвижи процедурата за закупуване на парцел – УПИ I-175 с площ от 1243 кв.м. – общинска собственост, в землището на гр. Р…, местност „Т..“).

Разпоредбата на чл. 256 и следващите от АПК (посочена като правно основание в молбата) са приложими тогава, когато административният орган е длъжен да изпълни определено действие, което следва от задължение, произтичащо пряко от нормативен акт. Това са случаите, в които нормативните актове задължават административните органи да извършат нещо в определен срок или веднага след настъпване на определено събитие, или след влизане на нормативния акт в сила, без да е необходимо органът да бъде сезиран с молба, заявление и т. н. Искът за защита срещу неоснователно бездействие на административен орган трябва да отговаря, освен на общите за всички граждански искове процесуални предпоставки, и на предпоставките, които въвежда АПК. За да е допустима защитата по чл. 256 и чл. 257 от АПК, е необходимо действията, чието извършване се иска, да бъдат фактически. Искът се предявява срещу административен орган по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК, който по силата на закона е длъжен да извърши претендираното фактическо действие.

Според константната съдебна практика това производство е исково като с решението си съдът осъжда административния орган да извърши действието като определя срок за това или отхвърля искането. Правото на заинтересованото лице да иска осъждането на административния орган да извърши дължимото по закон действие обаче е обвързано със срок. За разлика от индивидуалните административни актове, срокът за оспорването на които тече от съобщаването им (чл. 149, ал. 1 от АПК), неизвършването на фактически действия, които административният орган дължи по силата на закона подлежи на оспорване в 14-дневен срок, който срок обаче започва да тече от подаването на искане до органа за извършването на съответното действие (чл. 256, ал. 2 от АПК).

В разглеждания случай искането на жалбоподателите е депозирано в Община Ракитово с вх. № 94-1333/28.05.2020 г. (лист 75), с което действие е поставено началото на срока за оспорване по чл. 256, ал. 2 от АПК, който е изтекъл на 11.06.2020г., а исковата молба до съда е подадена след изтичането му - на 09.09.2020 г. Срочността на оспорването е една от абсолютните процесуални предпоставки за упражняване правото на жалба, за която съдът следи служебно. Жалбата е просрочена, което съставлява основание за нейното оставяне без разглеждане и прекратяване на производството по делото.

Независимо от това съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателите са сезирали компетентния административен орган с искане по чл. 35, ал. 3 от ЗОбС, като в молбата изрично е посочено, че моли да бъде взето решение на общинския съвет за продажба на имота на собствениците, които имат законно построена сграда в него, както и да бъде издадена съответната заповед. В случая съдът намира, че се касае за сложен фактически състав като на първо място следва да бъде подадено искане за придобиване на правото на собственост върху общинската земя до кмета на общината, след което е необходимо да бъде взето решение на Общинския съвет за разпореждане с имота като се определи и цената от лицензиран оценител, като въз основа на решението на ОбС продажбата се извършва от Кмета на общината, който издава заповед и сключва договор.

Предвид на това съдът намира, че заявление с рег. № 94-1333/28.05.2020 г. правилно е насочено към кмета на общината, който в законоустановения срок не се е произнесъл, поради което е формиран мълчалив отказ. Този отказ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК и е напълно приравнен към изричния такъв. Правната възможност на гражданите и организациите за защита от неоснователни бездействия на административните органи, по реда на чл. 256 и чл. 257 от АПК е създадена и се отнася само за случаите, когато те са извън производство по издаване на индивидуален или общ административен акт. Във всички останали случаи, когато административното производство завършва с издаване на такъв акт, той е предмет на съдебен контрол и при надлежно сезиране на съда се развива съдебно производство по проверка на законосъобразността му.

Законодателят е обезпечил правото на защита на страната и в случаите на непроизнасяне по отправено от нея искане до администрацията, с разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от АПК. Последната визира тази хипотеза като мълчалив отказ, който подлежи на самостоятелно съдебно оспорване, в сроковете по чл. 149, ал. 2 от АПК. При наличието на мълчалив отказ той е обект на съдебен контрол, а не отделните действия на органа, съставляващи етапи от процедурата по издаването му.

В случая се касае за сложен фактически състав преди постановяване на крайния акт от кмета на общината – заповедта и договорът за продажба следва да бъдат инициирани и проведени другите фази на производството, включително да е налице решение на ОбС, а именно на собственика за разпореждане с имота. Тъй като по закон искането се отправя до кмета, то е в неговите задължения да придвижи преписката с оглед изпълнение и на другите фази от производството. Това следва и от разпоредбата на чл. 58, ал. 2 от АПК, според която "когато производството е образувано в един орган и той следва да направи предложение до друг орган за издаването на акта, мълчалив отказ възниква независимо дали издаващият акта орган е бил сезиран с предложение", т. е. в настоящия случай не са ангажирани доказателства кмета на общината да е сезирал ОбС с отправеното искане и съответно да е започнал извършване на действия във връзка с молбата, с която е сезиран. По този начин и предвид цитираните разпоредби при правилно очертани принципни положение на производството и фактическия състав, съдът намира, че е налице мълчалив отказ, който обаче на основание чл. 149, ал. 2 от АПК подлежи на оспорване в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. Заявление с рег. № 94-1333/28.05.2020 г., с което е направено искане за закупуване на парцел – УПИ I-175 с площ от 1243 кв.м. – общинска собственост, в землището на гр. Р.., местност „Т..“ е подадено на 28.05.2020 г., от която дата е започнал да тече 14 – дневния срок за административния орган за произнасяне, който е изтекъл на 11.06.2020 г. От тази дата е започнал да тече и едномесечният срок за обжалване на мълчалив отказ, който е изтекъл на 11.07.2020 г. С оглед на това, съдът намира, че дори и да приемем, че подадената искова молба е жалба против мълчалив отказ на кмета на общината да придвижи преписка по подадено заявление за закупуване на посочения имот, то същата е просрочена като подадена на 09.09.2020 г. или два месеца след изтичането му. Срочността на оспорването е една от абсолютните процесуални предпоставки за упражняване правото на жалба, за която съдът следи служебно. Жалбата е просрочена, което съставлява основание за нейното оставяне без разглеждане и прекратяване на производството по делото.

В тази насока е и практиката на ВАС (Определение № 11335 от 26.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11213/2018 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева; Определение № 6854 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4546/2019 г., II о., докладчик съдията Славина Владова).

          По изложените съображения, настоящият състав намира жалбата за процесуално недопустима, поради което ще следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.

          Предвид изхода на делото и своевременно направеното искане от пълномощника на ответника, ще следва да се осъдят жалбоподателите да му заплатят направените по делото разноски в общ размер на 300 лева, от които 200 лева - възнаграждение на вещо лице и 100 лева - юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ протоколно определение от 02.02.2021 г. за даване ход по същество на адм. дело № 1015/2020 г. по описа на Административен съд гр. Пазарджик.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искане/жалба на Н.С.Б. с ЕГН ********** и В.Н.Б. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, офис .., чрез адв. М. ***, представлявана от кмета К. Х.., с искане за отмяна на бездействието на административния орган изразяващо се в следното: да се произнесе по заявление № 941333/28.05.2020 г. за закупуване на парцел УПИ I-175 с площ от 1243 кв.м. – общинска собственост, в землището на гр. Р.., местност „Т..“ като предложи на Общински съвет Ракитово вземането на решение и определянето на срок за включване на такава точка в дневния ред на сесия.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1015/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, ІІІ - състав.

ОСЪЖДА Н.С.Б. с ЕГН ********** и В.Н.Б. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, офис .. да заплатят на Община Ракитово направените по делото разноски в размер на 300 (триста) лева.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7 - дневен срок от съобщаването му на страните.   

                                                                        

                                                                    СЪДИЯ:/п/

Определение от 23.4.2021г. по Административно дело 3953/2021 Върховен административен съд
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 5180/23.04.2021 Г. НА ВАС СОФИЯ ЧЕТВЪРТО ОТД. ПО АД № 3953/2021 Г. - ОСТАВЯ В СИЛА определение № 402 от 02.03.2021 г. по адм. д. № 1015/2020 г. на Административен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА Н
. С. Б.. с ЕГН и В. Н. Б…. с Е да заплатят на Община Ракитово сумата от 100 /сто/ лева, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Определението е окончателно.