МОТИВИ към
ПРИСЪДА № 195/04.12.2019г.,
постановена по НОХД № 4506/2019г. по описа на БРС
Производството по делото е
образувано по повод на обвинителен акт на Районна прокуратура гр. Бургас против
Й.А.А. - роден на ***г***, българин, български гражданин, с адрес в Република
България, гр.Камено, обл.Бургас, ул.„***” № 6, понастоящем в Затвора Бургас, с
основно образование, неженен, осъждан, ЕГН ********** с обвинение за това, че
в периода от 01.02.2010г.
до 09.04.2010г., в град Средец, Република България, и на неустановени места на
територията на Република Гърция, при условията на опА. рецидив, набрал отделно
лице - бременната жена А.П.С., ЕГН **********,*** до неустановено място в
Република Гърция с автомобил Рено, с peг. № СН *** КК, превел го през границата
на Република България с Република Гърция през ГКПП Капитан Петко войвода на
26.02.2010г., транспортирал го на територията на Република Гърция с неустановен
автомобил и го приел в жилище на неустановено място в Република Гърция, с цел
продажба на детето, независимо от съгласието му, поради което и на основание
чл.159г, предл.”първо”, вр. чл.159б, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.159а, ал.3, вр.
ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.„а” от НК.
В съдебно заседание, прокурорът поддържа повдигнатите
на подсъдимия обвинения, като излага съображения, че същото е доказано от
обективна и от субективна страна. Предлага на подсъдимия да бъде наложено
наказание, „Лишаване от свобода” за срок от 9 години, което след редуцирането,
на основание чл.58а от НК да бъде определено на 6 години „Лишаване от свобода”.
Последното да бъде изтърпяно при първоначален „строг режим”. Прокурорът пледира
да бъде наложено и кумулативно предвиденото наказание „глоба”, в размер на
40000лв., а разноските по делото, да бъдат възложени в тежест на подсъдимия.
От своя страна, защитникът на
подсъдимия, подкрепя становището на прокурора за доказаност на обвинението, но
моли за наказание в минимален размер, а именно 5 години „лишаване от свобода”, което след редукцията на основание
чл.58а от НК, да бъде определено на 3 години и 8 месеца ЛОС, като бъде
изтърпяно при първоначален строг режим, както и кумулативно предвиденото наказание
„Глоба”, в размер на 30000лв. Акцентира върху обстоятелството, че подсъдимият е
търпял наказание в Затвор в Гърция и е бил с МНО „Задържане под стража“, което
е довело до преосмисляне и коригиране на поведението му.
Подсъдимият признава фактите, описани
в обстоятелствената част на обвинителния акт, като заявява, че е съглА. да не
се събират доказателства за тези факти и желае производството да протече по
реда на чл. 371, т. 2 НПК. В последната си дума заявява, че желае минимално
наказание.
Съдът, след преценка на събраните
по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Й.А.А. бил
многократно осъждан към датата на извършване на деянието, като настоящото
деяние било извършено при условията на опА. рецидив, по смисъла на чл. 29, ал.
1, б. „А“ от НК, предвид осъждането му с влязъл в сила съдебен акт на 28.11.2006
г. по НОХД № 245/2006 г. на ОС – Бургас.
Й.А.А., бил известен с прякора „***“
и турското име Ю. (ХЮ./И.). В началото на месец февруари 2010 г., същият се
намирал в Р Гърция, като пребивавал в жилище на неустановено място.
Към 01.02.2010 г., св. А.П.С. (с
предходно име А. З. А.) и св. Ч.П.Щ. (с предходно рождено име Ч. А. С.) живеели
съвместно, на семейни начала на квартира, в град Средец, Област Бургас. А.С.
имала три малолетни деца, за които се грижела заедно със св. Щ.. Св. А.С. била
бременна отново, към месец февруари 2010 г. Последната нямала регистриран
общопрактикуващ лекар и не посетила лекар - специалист или общопрактикуващ
лекар във връзка с бременността си. За състоянието и знаели нейни близки, а
именно св. П.С.С. - баща на св. А. С., св. К.С.С. - брат на Пл. С., и св. С.С.М.
- съпруг на сестрата на Пл. С.. Св. А. С. и св. Ч. Щ. живеели в бедност, били
без образование, поради която, за издръжката им помагали родителите на св. Ч. Щ.,
които работели, но не постоянно и нямали сключени трудови договори.
Подсъдимият Й.А. научил, че
свидетелката А.П.С., била бременна и взел решение да я убеди да посети Р. Гърция,
където да роди и да извърши продажба на детето, след раждането му.
В периода от 01.02.2010 г. до
26.02.2010 г., в Р. Гърция, в село находящо се в близост до град Лариса и до
град Тирнавос, А. се срещнал със свидетелите Р.Д.Й. - сестра на бабата на Ч.Щ.
и със св. И.Г.Й. - съпруг на Р.Й.. Свидетелите Й. и Й. познавали подсъдимия,
включително и под името Ю. и прозвището „***“.
При проведената среща, подс. Й.А.
поискал от св. Р.Й. и съпруга й да му дадат телефонен номер, с който да се
свърже с Ч.Щ. и А.С.. Свидетелите Йорданови му дали искания номер.
В периода от 01.02.2010 г. до
26.02.2010 г., подс. А., който се намирал по това време на неустановено по
делото място в Р. Гърция, се свързал по телефона чрез номера, посочен му от
Йорданови със св. А.С.,***, представил се с името Ю., като й предложил да й
даде пари - 4 500 евро, ако тя се съгласи да посети Р. Гърция, да роди детето
си там и да остави новороденото си дете в Р. Гърция. Подсъдимият нямал
намерение да даде парична сума на С., а само искал да я заблуди и така да
улесни мотивирането й да посети Р. Гърция с посочената цел. Подсъдимият обяснил
на св. А. С., че след раждането на детето, ще го даде срещу заплащане на
парична сума на семейство в Р. Гърция, като й заявил, че част от така
получената парична сума, ще й предаде на нея. Свидетелката С. разказала на св. Щ.
за предложението на обв. А.. Тежкото социално и битово положение на свидетелите
Щ. и С. и обещаното от подсъдимия, че ще им даде сумата от 4 500 евро за
продажбата на детето, мотивирало двамата да приемат предложението му. За
взетото решение те го уведомили по телефона. Й.А. им казал, че ще организира
всичко: транспортирането им от град Средец до Република Гърция, превеждането
(преминаването) им през държавната граница и настаняването им в жилище в
Гърция. Обещал, че лично ще ги чака на територията на Р. Гърция, в близост до
границата с Р. България.
Намирайки се в Р. Гърция, подс. Й.А.
се свързал по телефона със св. М.М.Д., ползващ прякора Мемет, който живеел в
гр. Сливен, като поискал от него да намери автомобил, с който да превози лица
от град Средец до Р. Гърция и му обяснил, че тези лица ще работят за него. Подсъдимият
обещал на св. Д., че ще намери работа и на него, когато дойде в Гърция.
Свидетелят Д. се срещнал със св. Т.М.К.
*** и поискал от него да го превози до Гърция. Свидетелят К. и св. С.М.М. по
това време извършвали превози на лица до Гърция срещу заплащане. Свидетелят К.
се съгласил да превози св. М.Д. до Гърция. Последният предоставил на Т.К.
телефонния номер, ползван от подсъдимия. При проведен телефонен разговор, А.
потвърдил пред св. К., че очаква св. М.Д. при него в Гърция. Й.А. казал на св. К.,
че ще трябва да вземе от град Средец още двама пътника - мъж и жена. Подсъдимият
обещал на св. К., че ще му плати 100 евро за превоза и ще ги чака на границата.
Дал на св. К. и телефонен номер, ползван от свидетелите С. и Щ., за да има
връзка с тях.
На 25.02.2010 г. срещу 26.02.2010
г,. с автомобил „Рено“, с per. № СН ****КК, св. С.М.М., св. М.Д. и св. Т.К. ***,
за да вземат св. А.С. ***, св. К. се свързал по телефона с двмамата и се
уговорили къде да се срещнат. След това, с управлявания от св. С.М. автомобил,
свидетелите Т. К., М. Д., А. С. и Ч. Щ. били транспортирани към границата на Р.
България с Р. Гърция, в района на ГКПП „Капитан Петко войвода“. Свидетелят К.
се свързал по телефона с подсъдимия, който му обяснил, че трябвало да преминат
държавната граница, а той ще ги посрещне след границата, на гръцка територия.
На 26.02.2010 г., около 02.00 часа, св. С.М., св. Т. К., св. М. Д., св. А. С. и
св. Ч. Щ. преминали през границата при ГКПП „Капитан Петко войвода”. На около
десетина километра след граничната линия, автомобилът в който пътували
свидетелите св. А. С. и св. Ч. Щ., бил пресрещнат от автомобил, в който се
намирали подс. И. А. и свидетелите П.И. и Ю.Х.. Св. Ю. Х. и св. П. И.
забелязали, че А. С. е бременна. Й.А., който осигурил транспортирането на св.
А. С. и св. Ч. Щ., заплатил за извършения превоз 120 евро и 20 лева на св. Т. К..
Свидетелите М.Д. и А.С. се качили в автомобила на Й.А., като последният поискал
от св. Т.К. да превози свидетелите П.И. и Ю.Х. ***, както и да върне там св. Ч.Щ.,
за което св. К. се съгласил. Преди да отпътуват, подсъдимият разговарял със св.
Ч.Щ. и отново обещал да предаде 4 500 евро на св. А.С. за продажбата на детето
й, след неговото раждане. След това, свидетелите Ч. Щ., П. И. и Ю. Х. се качили
в автомобила на св. К.. На 26.02.2010 г., около 05.00 часа, с управлявания от С.М.
автомобил „Рено“, с per. № СН ****КК, Т. К., Ч. Щ., Ю. Х. и П. И. преминали
през границата на Р. Гърция с Р. България през ГКПП Капитан Петко войвода и се
завърнали в страната.
С
управлявания от подсъдимия автомобил, била транспортирана св. А.С. и св. М.Д.
на територията на Р. Гърция до населеното място, където живеел А.. Последният
настанил св. С. в жилището си, като осигурявал изцяло социално - битовите нужди
на А. С.. За пребиваването на А. С. в Р. Гърция научил и св. С.М.. По време на
престоя на А. С. в жилището на А., последният продължил да я уверява, че ще й
даде сумата от 4 500 евро, след продажбата на детето й, без действително да
имал намерение да й даде паричната сума. С. провела няколко телефонни разговора
с Щ., в които му споделила, че подсъдимият допълнително я уверявал, че ще й
предаде казаната сума след продажбата на детето. Подс. А. споделил на св. А. С.,
че е намерил семейство, на което щяло да бъде продадено детето й, като само я
чакал да роди.
На 20.03.2010 г. през ГКПП
Златоград, с автомобил „Рено“, с per. № В ****КМ, в който се намирал и св. А. С.Н.,
св. Ч.Щ. се придвижил до Р. Гърция и се настанил в жилището на подсъдимия, в
което се намирала и св. А. С.. Свидетелите Щ. и С. провели няколко разговора с подсъдимия
за сумата, която те следвало да получат от продажбата на детето, като тези
разговори били чути от св. М. Д..
След като започнали родилните
болки на А. С., подсъдимият я транспортирал, с неустановен при разследването
автомобил, до АТ Клиника при Университет Тесалия, град Лариса, където същата
била настанена. С персонала на болницата разговарял Й.А., който посочил данните,
нужни за регистрирането на свидетелката. Същият заявил, че А.С. ***.
На 09.04.2010 г. в Р. Гърция, св.
А. С. родила дете от мъжки пол в АТ Клиниката при Университет Тесалия, град
Лариса, като престояла в здравното заведение до 12.04.2010 г. Впоследствие, от
неустановено по делото учреждение в Р. Гърция, А. С. получила извлечение от акт
за раждане - кръщение № 1132, том В, година 2010 г., издаден от Окръг Тесалия,
Област Лариса, Община Ларисеон, Отдел по гражданско състояние, per. № 287, с
дата на деклариране 13.04.2010 г. и с посочена дата на раждане *** г. на дете
от мъжки пол, който бил предаден пт нея на разследващите органи.
След като А. С. била изписана от
посоченото здравно заведение, подсъдимият я транспортирал, с неустановен при
разследването автомобил, обратно до жилището си.
В периода от 12.04.2010 г. до
01.06.2010 г. в Р. Гърция, А. предал, роденото от св. А.С. дете на мъж и жена
срещу неустановена по размер парична сума. Подсъдимият заявил на свидетелите Щ.
и С., че не е получил никакви пари от продажбата на детето. При изпълнение на
молба за международна правна помощ от гръцките власти, не било установено
детето на св. С. да е било осиновено или припознато по установения за това ред
в Р. Гърция.
На 01.06.2010 г., свидетелите С.
и Щ. се завърнали в Р. България без детето си, а и без да получат обещаната им
от А. парична сума от 4 500 евро. Подсъдимият заплатил единствено превоза на
свидетелите от Р. Гърция до Р. България, на стойност 50 евро.
При завръщането си от Р. Гърция в
Р. България, св. Ч. Щ. и св. А. С. се срещнали със св. Р.Й. и св. И.Й.,***. А. С.
и Ч. Щ. разказали на Йорданови за извършеното от Й. А. в Р. Гърция. К.С. научил
от П.С., че А. С. е била в Р. Гърция. След завръщането на А. С. от Р. Гърция, К.С.
видял свидетелката като му направило впечатление, че същата вече не била
бременна, но и не се грижела за бебе.
От заключението на извършената в
хода на разследването съдебномедицинска експертиза № 401/2010 г., се
установило, че св. А.С. е раждала по естествен път, но давността на процеса не
можела да се установи. От заключението ставало ясно също, че брой на раждания
по естествен път не можело да се установява. Вещото лице, извършило прегледа на
св. С., не установило данни за травматични увреждания и насилствени сексуални
действия спрямо същата.
А. С. и Ч. Щ. разпознали подсъдимия,
известен им с името Ю. и с прякора ***. Т.К. и С.М. разпознали Й. А. като
лицето, което заплатило извършения превоз на А. С. и М. Д. до Р. Гърция на
26.02.2010 г. На К. била предявена снимка на Ч. Щ., като свидетелят посочил, че
мъжът на снимката е именно този, който е оставил жена в Р. Гърция и се е
завърнал в страната с него и със Ст. М. на 26.02.2010 г.
Свидетелят Ч.Щ. *** СИМ - карта с
номер ***, с абонатен номер ***. В хода на разследването посочената СИМ - карта
била предадена от св. С. по досъдебното производство и изследвана чрез
извършена техническа експертиза - Протокол № 218/16.09.2013 г. на БНТЛ при ОД
на МВР – Бургас, като било установено, че свидетелят Щ. ползвал посочената СИМ
- карта в Р. България до 19.03.2010 г.
Горната фактическа обстановка се
установява от направеното самопризнание на подсъдимия в съдебно заседание и от
доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.
Признанието на фактите, изложени в обстоятелствената част се подкрепя и от
събраните гласни доказателства. Показанията на свидетелите, напълно съответстват
на изложеното в обвинителния акт и подкрепят признанието, от страна на
подсъдимия. Показанията на свидетелите следва да се преценят като обективни и
незаинтересовани. Те са основани на преки възприятия, като всеки от свидетелите
излага известните му факти последователно и без вътрешни противоречия. Няма
противоречия относно тези факти и помежду им. Признанието се подкрепя и от
протоколите за действия по разследването /претърсване и изземване/, приобщени
по реда на чл. 283 от НПК, заключенията на съдебните експертизи, както и от веществените
доказателства. Крайният извод е, че доказателствения материал, събран на
досъдебното производство напълно подкрепя направеното от подсъдимият
самопризнание.
От установените чрез
доказателствените средства факти се налага извода, че подсъдимият е автор на
деянието, описано в обвинителния акт и е осъществил от обективна и субективна
страна съставите на престъплението по чл.159г, предл.”първо”, вр. чл.159б,
ал.2, вр. ал.1, вр. чл.159а, ал.3, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.„а” от НК.
Деянието е извършено от
подсъдимия А. при пряк умисъл като форма и вид на вината. Същият напълно е
съзнавал противоправния характер на поведението си, чиито забранени от закона
последици непосредствено е преследвал, като това се установява по несъмнен
начин при анализ на фактическата обстановка, във връзка с деянието.
При определяне на наказанието на
подсъдимия, съдът отчете високата обществена опасност на конкретното деяние.
След като намери подсъдимия за
виновен, при индивидуализиране на наказанието, съдът отчете като отегчаващи
отговорността обстоятелства, високата степен на обществена опасност на деянието,
обремененото му съдебно
минало и обстоятелството, че престъпната деятелност е осъществена чрез
въвеждане на св. А. С. в заблуждение за предоставяне на облаги.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства, следва да се отчетат признанието на вината, както и оказаното
съдействие за разкриване на обективната истина.
Същевременно съдът счете, че не
са налице предпоставките за прилагане разпоредбата на чл. 55, ал.1 от НК,
доколкото в случая не са установени многобройни смекчаващи обстоятелства, нито
изключително такова.
За престъпленията по чл.159г,
предл.”първо”, вр. чл.159б, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.159а, ал.3, вр. ал.1, вр.
чл.29, ал.1, б.„а” от НК, законодателят е предвидил наказания от пет до дванадесет
години лишаване от свобода и глоба от двадесет хиляди до петдесет хиляди лева.
В конкретния случай производството е проведено по реда на Глава ХХVІІ от НПК,
при условията на чл.371, т.2 от НПК и съобразявайки се с разпоредбата на
чл.373, ал.2 от НПК съдът следва да наложи на подсъдимия наказание, при
условията на чл.58А от НК. При индивидуализиране на наказанието му, съдът
отчете горепосочените смекчаващи отговорността обстоятелства - признаването на
вината и съдействието за разкриване на обективната истина и съжалението му за
извършеното, както и обстоятелството, че макар да се касае за престъпления, при
които съгласието на жертвите няма значение при преценка за съставомерността им,
е налице оказано от самата пострадала съдействие при набирането и. Като
отегчаващи отговорността обстоятелства съдебният състав прецени по – високата
лична обществена опасност на подсъдимия, с оглед на лошите му характеристични
данни, обусловени от досега му със съдебните органи, въвеждането в заблуждение
на пострадалата за предоставяне на облаги, както и това, че деянието е
извършено при условията на опА. рецидив. Като анализира така
индивидуализиращите отговорността обстоятелства, настоящият съдебен състав
счете, че наказанието на подсъдимия следва да се определи при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства и следва да бъде към минимума,
предвиден в Закона, а именно шест години лишаване от свобода, което на осн.
чл.58А, ал.1 от НК да се намали с една трета до размер от четири години лишаване от свобода. Вземайки
предвид предходните осъждания на подсъдимия, Съдът постанови наказанието, в
размер на четири години ЛОС, на основание чл.57, ал.1, т.2, б.”а” от ЗИНЗС, да
се изтърпи при първоначален строг режим.
Наред с това, за извършеното
престъпление с посочената правна квалификация, следва да се наложи и
кумулативно предвиденото наказание – глоба, което Съдът определи в размер на 30
000 лева.
Настоящият състав счита, че тези
наказания съответстват както на обществената опасност на извършеното
престъпление, така и на личността на подсъдимия и според преценката на съда
биха постигнали своето поправящо и превъзпитателно въздействие спрямо него, а
така също биха се отразили възпитателно и предупредително и на останалите
членове на обществото.
Основният критерий за
съразмерност на едно наказание лишаване от свобода, което следва да се наложи е
справедливостта.
На първо място, с така наложеното
наказание, съдът цели да въздействува предупредително върху извършителя на
престъплението. Няма доказателства по делото, от които да се направи изводът,
че подсъдимият следва да бъде продължително време изолиран от обществото, с
което той да бъде предпазен за един дълъг период от време.
Неизбежно, но не твърде строгото
определеното наказание, ще има за своя последица да мотивира подсъдимия, към
спазване на законите и добрите нрави.
Освен това, с оглед изразеното
съжаление за извършеното, с така определеното наказание, съдът счита, че трябва
да се даде възможност на подсъдимия, да започне нов живот и да заживее, като
спазва законите в страната.
Не на последно място, така
наложеното наказание ще окаже своето възпитателно и предупредително въздействие
по отношение на обществото, като от една страна се покаже, че на подсъдимия е
наложено наказание за извършеното от него престъпление, каквато е и основната
функция на съда, но от друга страна, вида и размера на наложеното наказание е
съобразено с всички допълнителни факти, свързани с личността на дееца, с оглед
на неговата справедливост.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК, съдът възложи в тежест на подсъдимия, да заплати направените деловодни
разноски в размер на 3566,56 /три хиляди петстотин шестдесет и шест лева и
петдесет и шест стотинки/ лева.
Престъпното деяние е осъществено
от подсъдимия, поради ниска правна култура и незачитане на обществения ред,
както и стремеж към лесно обогатяване.
С оглед така направените
фактически и правни констатации, с оглед вътрешното убеждение и с оглед
разпоредбите на закона, съдът постанови своята осъдителна присъда в този
размер.
СЪДИЯ: M. БУШАНДРОВА
В.О.:К.С.