РЕШЕНИЕ
№ 1478
гр. Пловдив, 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Иван Ал. Анастасов
Цвета Б. Борисова
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно гражданско дело
№ 20235300502784 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от В. Р. И. с ЕГН ********** чрез
адв.Д. Б. против решение № 3185/10.07.2023г., постановено по г. д. №
18905/2021г. по описа на Районен съд Пловдив, в частта, с която е отхвърлен
предявеният от В. Р. И. против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *****, иск за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 477.82 лева – получена
без основание по клауза за неустойка по Договор за паричен заем №
45324/20.08.2015г., за периода от 26.11.2016 г. до 28.11.2021 г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба -
29.11.2021 г. до окончателното й плащане. Твърди се неправилност на
първоинстанционното решение, постановено в нарушение на
съдопроизводствените правила и при липса на обоснованост в атакуваната
част. Според жалбоподателя изводът на районния съд, че нямало заплатена
неустойка, е неправилен. Сочи се, че е имало прехвърлено вземане с
основание „разноски“, но всъщност това не са били разноски, а неустойка за
непредставяне на обезпечение. Навежда се довод, че не са налице
доказателства за това, че въпросното вземане за разноски е за „разходи за
1
събиране на просрочени вземания“ по чл.7, ал.2 от договора за кредит.
Искането към въззивния съд е да се произнесе съгласно изложените
съображения. Претендират се разноски на основание чл.38, ал.2 от
ЗАдв.
Ответникът по жалбата ЕОС Матрикс“ ЕООД заявява становище за
неоснователност на жалбата. Твърди се, че въззивникът-ищец не доказва да е
платил, съответно ответникът – да е получил претенцията за неустойка, която
да подлежи на връщане. Искането към въззивния съд е да се потвърди
обжалваното решение. В условия на евентуалност се прави възражение за
прекомерност.
Постъпила е и частна жалба от В. И. срещу Определение №
10726/20.09.2023г., постановено по г.д. № 18905/2021г. по описа на Районен
съд Пловдив, в частта с която е оставена без уважение молба с вх. №
68346/24.07.2023 г., депозирана от В. Р. И. за изменение на постановеното по
делото Решение № 3185/10.07.2023 г., в частта на разноските. Твърди се, че са
предявени три иска, а адвокатското възнаграждение не се изчислява на база
на общия материален интерес на всички искове, съгласно чл.2, ал.5 НМРАВ, а
се определя върху цената на всеки от исковете по отделно. Сочи се, че
нормата на чл.7, ал.9 НМРАВ предвижда единствено провеждане на повече от
две съдебни заседания, за да се начисли възнаграждението, а в случая са
проведени шест съдебни заседания.
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в
законоустановения срок по и е процесуално допустима.
В отговора на частната жалба „ЕОС Матрикс“ ЕООД моли да бъде
отхвърлена същата, като неоснователна.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със
становищата на страните, окръжният съд приема следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от лице,
имащо право на жалба и е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
2
по останалите въпроси е ограничен от релевираните основания в жалбата.
Настоящият състав намира обжалваното решение за валидно и
допустимо, поради което дължи произнасяне по същество на правния спор в
рамките на заявените във въззивната жалба доводи.
При въззивната проверка за нарушение на императивни
материалноправни норми при постановяването му и при проверка на неговата
правилност по изложените в жалбата оплаквания Пловдивски окръжен съд
намира следното:
Производството е образувано по искова молба от В. Р. И. против
„ЕОС Матрикс“ ЕООД, с правно основание чл. 55,ал. 1, предл. първо ЗЗД – за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 лева –недължимо
платена по клауза за възнаградителна лихва по Договор за паричен заем №
45324/20.08.2015 г., за периода от 26.11.2016 г. до 28.11.2021 г., както и
сумата от 50 лева –недължимо платена по клауза за неустойка по Договор за
паричен заем № 45324/20.08.2015 г., за периода от 26.11.2016 г. до 28.11.2021
г., сключен между ищеца и „Сити Кеш“ ООД, вземанията по който са
прехвърлени в полза на ответника с Договор за цесия, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда –29.11.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането.
С определение, от открито съдебно заседание, проведено на
25.05.2023 г., е допуснато изменение на предявения иск чрез увеличение на
размера, а именно: за осъждане на ответника да заплати на ищеца 44.66 лева –
недължимо платена по клауза за възнаградителна лихва по Договор за
паричен заем № 45324/20.08.2015 г., за периода от 26.11.2016 г. до 28.11.2021
г., както и сумата от 477.82 лева – недължимо платена по клауза за неустойка
по Договор за паричен заем № 45324/20.08.2015 г., за периода от 26.11.2016 г.
до 28.11.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
датата на депозиране на исковата молба в съда– 29.11.2021г., до
окончателното изплащане.
С отговора на исковата молба се релевира възражение за
недопустимост на иска, поради липса на правен интерес. Сочи се,че липсват
доказателства за твърдените в исковата молба факти – нямало представени
вносни бележки за внесени от ищеца суми. Твърди се, че ответникът не е
пасивно процесуално легитимиран, тъй като с договор за цесия е придобил
3
вземанията по договора за паричен заем, но не му е предоставял кредит.
Предвид изложеното, искането е да се прекрати производството, като
недопустимо. Евентуално, счита, че претенцията е неоснователна и
недоказана от ищеца.
С постановеното по спора решение № 3185/10.07.2023г., постановено
по г. д. № 18905/2021г. по описа на Районен съд Пловдив, първостепенният
съд е уважил претенцията за сумата от 44.66 лева– получена без основание по
клауза за възнаградителна лихва по Договор за паричен заем №
45324/20.08.2015 г., за периода от 26.11.2016 г. до 28.11.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда–29.11.2021г., до окончателното й плащане, като е
отхвърлил иска за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
477.82 лева – получена без основание по клауза за неустойка по същия
договор,ведно със законната лихва върху сумата.
Пред настоящата инстанция не се повдига спор относно
установените от РС обстоятелства, както следва:
Не е спорно и от приложения по делото Договор за паричен заем №
45324 от 20.08.2015 г. – в оригинал /л.90-92/, се установява, че между „Сити
Кеш“ ООД – Заемодател и В. Р. И. –заемател, е подписан Договор за паричен
заем № 45324 от 20.08.2015 г. Установено е, че е предоставен паричен заем в
размер от 1400 лева, която сума е усвоена от В. И.. Със същия договор е
уговорена договорна лихва, при месечен лихвен процент 3.34 %, а годишният
процент на разходите (ГПР) е 49.376 %. Ищецът-въззивник се е задължил да
върне сумата на 27 седмични погасителни вноски, като общият размер на
всички плащания по заема, включващ погасяване на лихва и главница,
възлиза на 1555.64 лева. Според чл. 6 от договора за заем, страните се
споразумяват, договорът за заем да бъде обезпечен с поне две от посочените
по-долу обезпечения: запис на заповед, издаден от заемателя; банкова
гаранция или поръчител, отговарящи на условията на чл. 9, ал. 2 от Общите
условия към договора за заем. Съгласно чл. 8 от процесния договор, с
подписването на договора, заемателят декларира, че му е известно и се счита
за уведомен, че при непредоставяне на договореното в чл. 6, ал. 2 от договора,
в тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не
отговоря на условията, посочени в чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия
4
към договора за заем, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на
921.51 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в Приложение
2 към настоящия договор за заем - на 27 седмични вноски, или заема, ведно с
нестойката по чл. 8 от Договора, следвало да се върне на 27 равни седмични
вноски, всяка в размер на 91.75 лева.
Не е спорно и се доказва от представения Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.09.2019 г. и приложение №
1/16.09.2019 г. към него, че между „Сити Кеш“ ООД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД
е сключен договор за цесия, по силата на който „ЕОС Матрикс“ ЕООД е
придобил вземания по Договор за заем № 45324 от 20.08.2015 г., а именно: с
посочен общ дълг по кредита – 1529.42 лева, от които: главница – 788.67 лева,
лихва – 44.66 лева, обезщетение за забава – 90.54 лева и разноски – 605.55
лева.
В хода на първоинстанционното производство е извършена съдебно-
техническа експертиза, от която се установява, че размерът на шрифта
навсякъде в договора е 11,1 pt. Това само по себе си е основание да се приеме,
че сключеният договор за потребителски кредит е недействителен.
Освен това, не се оспорва извода на районния съд, че процесният
договор е недействителен и на основание чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД.
В производството пред районния съд е извършена и съдебно –
счетоводна експертиза, заключението на която настоящата инстанция също
кредитира. Същата е извършена от компетентно лице и отговаря пълно на
поставените задачи. От експертизата се установява, че В. Р. И. е извършвал
плащания по процесния заем, както при първоначалния кредитор „Сити Кеш“
ООД, така и при цесионера „ЕОС Матрикс“ ЕООД. Общо платените суми по
договора в двете дружества са в общ размер на 2560.78 лева. По данни от
„Сити Кеш“ ООД платените суми по договора са на обща стойност 1226 лева.
С тази сума са погасени: неустойка – 796.04 лева, лихва 75.84 лева, главница
294.12 лева и такси – 60 лева (част от начислената на 01.05.2016 г. такса
157.73 лева), като по данни от „Сити Кеш“ ООД, последният запис в
дружеството е от 22.09.2016 г., когато с платената сума 30 лева е погасена
част от начислената на 01.05.2016 г. такса 157.73 лева. В резултат на всички
5
платени в „Сити Кеш“ ООД суми, непогасените към 22.09.2016г. суми по
процесния заем са общо 1408.88лева. По данни от „ЕОС Матрикс“ ЕООД,
платените суми по договора, след датата на цесия – 16.09.2016 г., са на обща
стойност 1334.78лева, с които се погасяват: разноски – 605.55 лева, лихви –
135.20 лева, главница – 594.03 лева. Вещото лице установява също, че
прехвърлените от „Сити Кеш“ ООД към „ЕОС Матрикс“ ЕООД вземания по
договора за паричен заем № 45324/20.08.2015 г. са на обща стойност 1529.42
лева, формирани от: разноски- 605,55 лева, лихва – 44,66 лева, главница –
788,67 лева, обезщетение за забава – 90.54 лева. Според вещото лице,
прехвърлените от „Сити Кеш“ ООД към „ЕОС Матрикс“ ЕООД вземания по
Договор за паричен заем № 45324/20.08.2015г., посочени в Приложение № 1
към договора за цесия от 16.09.2016 г., не кореспондират с остатъка по вид на
вземането, отразен в „Сити Кеш“ ООД.
Вещото лице сочи също, че в периода от 26.11.2016 г. – 29.11.2021
г., в счетоводната система на „ЕОС Маткрикс“ ЕООД са отразени плащания
на суми по договора от В. И. на обща стойност 1204.78 лева (=1334.78-30-
100), т.е изключени са първите две постъпили в „ЕОС Матрикс“ ЕООД суми
на датите 30.10.2016г. и 14.11.2016г., преди датата 26.11.2016г. От
заключението се установява, че по данни от Приложение 1 към договора за
цесия от 16.09.2016 г., с прехвърлените от „Сити Кеш“ ООД към „ЕОС
Матрикс“ ЕООД вземания по договора за паричен заем № 45324/20.08.2015 г.
се прехвърля непогасена възнаградителна лихва по договора в размер на
44.66 лева, като не се прехвърлят вземания за неустойка.
Първоинстанционният съд е приел, че с оглед събраните по делото
доказателства, в процесния договор за кредит се съдържат уговорки, както за
възнаградителна лихва, така и за неустойка, но липсват доказателства, че
ищецът е заплатил в периода от 26.11.2016 г. до 28.11.2021 г. на ответника
„ЕОС Матрикс“ суми за неустойка. В тази връзка ПОС приема следното:
Сключеният договор по своята правна характеристика и
съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за
неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон -
ЗПК.
В настоящото производство не се оспорва извода на районнния съд
за недействителност на процесния договор. Съгласно чл.23 ЗПК, когато
6
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
Не се споделя изводът на районния съд за това, че е недоказано
ищецът да е заплатил в периода от 26.11.2016 г. до 28.11.2021г. на ответника
„ЕОС Матрикс“ ЕООД суми за неустойка.
От приетия като писмено доказателство по делото Договор за
паричен заем № 45324 от 20.08.2015г., се установява, че между „Сити Кеш“
ООД – заемодател и ищеца В. Р. И. – като заемател, е подписан Договор за
паричен заем № 45324 от 20.08.2015 г, съгласно който е налице съглашение за
предоставяне на паричен заем в размер от 1400 лева, която сума е усвоена от
ищеца. Ищецът-въззивник се е задължил да върне сумата на 27 седмични
погасителни вноски, като общият размер на всички плащания по заема,
включващ погасяване на лихва и главница, възлиза на 1555.64 лева. Според
чл. 6 от договора за заем, страните се споразумяват, договорът за заем да бъде
обезпечен с поне две от посочените по-долу обезпечения: запис на заповед,
издаден от заемателя; банкова гаранция или поръчител, отговарящи на
условията на чл. 9, ал. 2 от Общите условия към договора за заем. Съгласно
чл. 8 от процесния договор, с подписването на договора, заемателят
декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че при непредоставяне на
договореното в чл. 6, ал. 2 от договора, в тридневен срок от сключването му
или представеното обезпечение не отговоря на условията, посочени в чл. 9,
ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем, заемателят дължи на
заемодателя неустойка в размер на 921.51 лева, с начин на разсрочено
плащане, подробно посочен в Приложение 2 към настоящия договор за заем -
на 27 седмични вноски, или заема, ведно с нестойката по чл. 8 от Договора,
следвало да се върне на 27 равни седмични вноски, всяка в размер на 91.75
лева.
Вещото лице е установило, че по данни от „Сити Кеш“ ООД, с
платените суми по процесния заем, общо 1226 лева, са погасени: неустойка –
796.04 лева, лихва 75.84 лева, главница 294.12 лева и такси – 60 лева.
От тези доказателства следва изводът, че уговореният между ищеца
и „Сити Кеш“ ООД договор за потребителски кредит съдържа клауза за
заплащане на неустойка в размер на 921 лева и тази сума е била първоначално
7
издължавана към това дружество- кредитор. С последващия договор за цесия,
сключен между „Сити Кеш“ ООД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД могат да бъдат
прехвърлени възникнали вече задължения и вземания, но не и задължения за
ищеца, които не са били уговорени в първоначалния договор за
потребителски кредит. Независимо, че в счетоводството на „ЕОС Матрикс“
ЕООД те са записани по друг начин /разноски/, това записване не може да
промени характера на задължението за неустойка. Записването в дружеството
– цесионер е с цел да бъдат прикрити уговорките за неустойка, които са явно
нищожни.
Самото вещо лице сочи, че прехвърлените от „Сити Кеш“ ООД към
„ЕОС Матрикс“ ЕООД вземания по Договор за паричен заем №
45324/20.08.2015 г., посочени в Приложение № 1 към договора за цесия от
16.09.2016 г., не кореспондират с остатъка по вид на вземането, отразен в
„Сити Кеш“ ООД.
Според заключението на вещото лице и по данни на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, с платените суми по договора за паричен заем №
45324/20.08.2015г. на обща стойност 1334.78 лева, са погасени: разноски –
605.55 лева, лихви – 135.20 лева, главница – 594.03 лева. Тъй като процесният
договор за паричен заем е недействителен, следва да се върне единствено
чистата стойност на кредита. Следователно, всичко платено над размера на
главницата – 594,03 лева, се явява недължимо платено. В случая стойността
на платеното над главницата е 740,75 лева. От тях следва да се приспадне
сумата, с която е погасявано вземането за възнаградителна лихва – 44,66 лева,
искът за която сума е уважен. Получава се остатък от 696,09 лева. Именно
този остатък се явява недължимо платен, независимо дали същият е отразен в
счетоводството на кредитора като сума, погасяваща „разноски“, или
неустойки.
Настоящата искова претенция е на извъндоговорно основание с
правна квалификация чл.55, ал. 1, предл. първо ЗЗД. При този фактически
състав ищецът следва да докаже даването/плащането, респ. получаването на
предмета на престацията. В случая В. И. е доказал този факт – че е извършил
плащания към „ЕОС Матрикс“ в общ размер от 1334,78 лева. Кредиторът-
ответник по иска за неоснователно обогатяване носи доказателствената
тежест относно основанието за получаване на тази сума. От материалите и
8
експертизата по делото обаче, не се установява на какво валидно основание са
получени сумите над чистата стойност по договора за заем, тъй като
процесния договор е недействителен. Претенцията, предмет на настоящата
въззивна жалба, е по отношение на сумата от 477,82 лева-получена без
основание неустойка по договор за паричен заем № 45324/20.08.2015г. Ето
защо жалбата следва да бъде уважена до искания размер, а
първоинстанционното решение следва да се отмени в обжалваната му част.
Настоящият състав следва да се произнесе и по депозираната от В.
И. частна жалба против определение № 10726 от 20.09.2023г., постановено от
районния съд.
Районният съд е изложил съображения, че макар да не е предявен
един иск, разпоредбата на чл. 2, ал. 5 НМРАВ следва да бъде тълкувана
корективно. Взема се предвид характерът на исковете –
оценяеми/неоценяеми, обусловеността им, свързаността на фактическите
състави за установяване на отделните вземания, характерът на съединяването
на исковете – субективно и обективно, поради което и разпоредбата на чл. 2,
ал. 5 следва да се тълкува във връзка с чл. 7 от Наредбата. Приема се, че в
случая е реализирана защита по отношение на една страна, за претенции,
чиито фактически състави са свързани, а предметът на доказване не
предполага коренно разнопосочни действия. Счита, че при обективно
съединени искове, материалният интерес съвпада със сбора от цената на
отделните искове. Намира за неоснователно искането за допълнително
адвокатско възнаграждение на основание чл.7, ал.9 НМРАВ.
Настоящата инстанция счита, че макар да са предявени обективно
кумулативно съединени искове, те произтичат от едно и също основанието –
недействителен договор. Следователно се дължи адвокатско възнаграждение
общо за двата иска в размер на 400 лева, съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата.
Споделя се изводът на районния съд за недължимост на допълнителното
адвокатско възнаграждение. Разпоредбата на чл.7, ал.9 от Наредбата гласи, че
при защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо
заседание се заплаща допълнително по 250 лв. В случая съдебните заседания
са отлагани заради изготвянето на експертиза и активна защита не е
осъществявана от съответния пълномощник.
Предвид изхода на спора по същество, ответникът „ЕОС Матрикс“
9
ЕООД следва да бъде осъден да заплати разноски, както следва: 100 лева-
държавна такса; 300 лева – депозит за възнаграждение на вещо лице; 400 лева
– адвокатско възнаграждение. Ето защо частната жалба следва да се уважи, а
обжалваното определение - да се отмени.
С оглед уважаването на въззивната жалба, „ЕОС Матрикс“ ЕООД
следва да бъде осъден да заплати разноски, сторени пред настоящата
инстанция, както следва: в полза на В. И. сумата от 25 лева, представляваща
държавна такса и в полза на адв.К. сумата от 400 лева адвокатско
възнаграждение.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3185/10.07.2023г., постановено по г. д. № 18905/2021г.
по описа на Районен съд Пловдив, в частта, с която е отхвърлен предявеният
от В. Р. И., ЕГН ********** против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ***** иск за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 477.82 лева – получена
без основание по клауза за неустойка по Договор за паричен заем №
45324/20.08.2015г., за периода от 26.11.2016 г. до 28.11.2021 г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба -
29.11.2021 г. до окончателното й плащане, като вместо това постановява:
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *****, да заплати на В. Р. И.,
ЕГН ***** сумата в размер от 477.82 лева – получена без основание по клауза
за неустойка по Договор за паричен заем № 45324/20.08.2015г., за периода от
26.11.2016 г. до 28.11.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от
датата на подаване на исковата молба - 29.11.2021 г. до окончателното й
плащане.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *****, да заплати на В. Р. И.,
ЕГН ***** сумата в размер от 25 лева – държавна такса.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *****, да заплати на адвокат
К. Й. К., с личен номер *****, сумата от 400 лева за оказана безплатно
адвокатска помощ и съдействие на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
10
В останалата необжалвана част решението е влязло в сила.
ОТМЕНЯ Определение № 10726 от 20.09.2023 г., постановено по
гр.д. № 18905 по описа за 2021 година на Районен съд Пловдив, в частта, с
която е оставена без уважение молба с вх. № 68346/24.07.2023 г., депозирана
от В. Р. И., чрез адвокат Б., за изменение на постановеното по делото Решение
№ 3185/10.07.2023 г., в частта на разноските.
ИЗМЕНЯ Решение № 3185/10.07.2023 г, постановено по гр. дело №
18905/2021г. по описа на Районен съд Пловдив, в частта с разноските, както
следва:
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ***** да заплати на В. Р.
И., ЕГН ***** сумата от 400 лева, от която: 100 лева – държавна такса и 300
лева – възнаграждение за вещо лице.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК ***** да заплати на адвокат
К. Й. К., с личен номер *****, сумата от 400 лева - адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на В. Р. И., по гр.д. №
18905/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11