РЕШЕНИЕ
№ 15126
гр. София, 17.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕМ. АТ. К.
като разгледа докладваното от ЕМ. АТ. К. Гражданско дело №
20221110166501 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „(фирма)“ ЕООД срещу
***.
Ищецът „(фирма)“ ЕООД е предявил срещу *** искове с правно основание чл. 557,
ал.1, т.2, б.„а“ КЗ и чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 16 493,11 лева – обезщетение за претърпени
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 05.12.2022г. до окончателното
изплащане на вземането, и за сумата от 169,53 лв. – мораторна лихва за периода от
27.10.2022 г. до 05.12.2022 г. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че, на 01.09.2022г. на път ***, в участъка между селата *** и ***, на
км. 68+140 м., е настъпило ПТП между л.а. „Р.К.“, с рег. № ***, управлявано от Я.И. и лек
автомобил „С.К.“, с рег. № ***, управляван от С. С.. Твърди, че в резултат на ПТП л.а.
„Р.К.“, с рег. № ***, собственост на ищцовото дружество „(фирма)“ ЕООД е претърпял
имуществени вреди, които в заключителна калкулация ремонт на „(фирма)“ ЕООД са били
оценени на 28 371,02 лв. Поддържа, че виновен за причиняване на ПТП бил водач на лек
автомобил „С. К.“, с рег. № ***, управляван от С. С., който навлязъл в насрещното пътно
платно, вследствие на което настъпил челен сблъсък с л.а. „Р. К.“, с рег. № ***. Твърди, че
към датата на настъпване на процесното ПТП водачът на „С. К.“, с рег. № ****- С. С., не е
разполагал с валидна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите. На
07.09.2022г. ищецът отправил претенция до „(фирма)“ с избран начин на обезщетяване –
експертна оценка. Ответникът определил на 27.10.2022г. обезщетение в размер на 11 877,91
лв. Посочва, че така заплатеното обезщетение е произволно определено, не съответства на
действителните вреди, претърпени от ищцовото дружество, поради което претендира
разликата до пълния размер на обезщетението в размер на 16 493,11 лв. Претендира и
1
мораторна лихва, за периода от 27.10.2022 г. до 05.12.2022 г., в размер на 169,53 лв.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът (фирма) депозира отговор на исковата молба, с
който оспорва исковете. Твърди, че претендираните размери на исковете са прекомерно
завишени с оглед принципа на справедливостта и трайната съдебна практика.
Третото лице помагач на страната на ответника - С. С. изразява становище за
неоснователност на исковете.
По предявения иск с правно основание чл. 557, ал.1, т.2, б.„а“ КЗ:
По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже следните релевантни факти и
обстоятелства: вреди, причинени от произшествие, настъпило в Република България;
противоправно и виновно поведение, довело до настъпване на ПТП от водач на МПС, което
обичайно се намира на територията на Република България, и което към датата на ПТП няма
валидна застраховка „Гражданска отговорност“; вид и размер на вредите.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си.
На осн. чл. 154 ГПК всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които
основана своите искания или възражения.
С оглед процесуалното поведение на страните съдът прие за безспорни и ненуждаещи
се от доказване следните обстоятелства: процесното ПТП е причинено по вина на водача на
л.а. „С. К.“, с рег. № ***С. Ч. С.; при настъпване на ПТП на 01.09.2022 г. виновният водач е
причинил ПТП и вредите без валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите; „(фирма)“ ЕООД е предявил регресна претенция по щета № ***/***г.
пред (фирма) е определил обезщетение в размер на 11 877,91 лв.
Горните обстоятелства се установяват и от представените от ищеца и неоспорени от
ответника писмени доказателства, а именно: свидетелство за регистрация на МПС – лек
автомобил „Р. К.” с рег. № *** - част I /л. 10 от делото/; протокол за ПТП от дата
01.09.2022г. /л. 11-12 от делото/; опис на претенция /л. 19 от делото/; заявление за изплащане
на застрахователно обезщетение /л. 20 от делото/; писмо от (фирма) изх. № *** от ***г. /л.
21 от делото/; снимков материал /л. 23-25 от делото/.
В подкрепа на визираните по-горе обстоятелства, както и в подкрепа факта на
изплащане на обезщетение от страна на (фирма) в полза на ищеца на дата 28.10.2022г. в
размер на 11 877,91 лева, са и представените от ответника материали по щета № *** от ***г.
/неоспорени от ищеца от гледна точка на тяхната автентичност/, образувана въз основа на
подаденото от ищеца заявление /л. 70-109 от делото/.
Съдът кредитира изцяло и приетата по делото авто-техническа експертиза, като
съобрази, че вещото лице е отговорило в пълнота на поставените въпроси.
Съгласно заключението на АТЕ:
Всички увреждания по лек автомобил „Р.К.”, е peг. № ***, отразени в описа на
застрахователя, се намират в пряка и причинно-следствена връзка с механизма на
процесното събитие. Стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „Р. К.”, с
2
peг. № ***, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 16 447,64 лв.
От анализа на данните, може да се определи мястото, където е възникнало
първоначалното съприкосновение между двете превозни средства: по дължина на пътното
+140
платно - Републикански път HI- 358 км 68, в района преди с. *** и по широчина на
пътното платно - на около 2-3 метра в ляво от десния край на платното за движение, в
лентата за движение на лек автомобил „Р. К.” с peг. № ***.
Съгласно представения протокол за ПТП, посоката на движение на лек автомобил „Р.
К.”, с peг. № *** е от с. *** към е. ***, а посоката на движение на лек автомобил „С. К.”, с
рег.№ *** е от село *** към село ***. Видно от констативния протокол за ПТП, процесното
събитие е настъпило през светлата част на денонощието, на участък със завой. Платно за
движение е с широчина 6,0 м. и е предназначено за движение в двете посоки, като за всяко
посока има лента за движение с широчина 3 метра. Не са налични данни по делото какви са
били атмосферните условия. Хоризонталната пътна маркировка на Републикански път HI-
358 км 68+140 в посока от с. *** към с. *** в района на процесното ПТП е съставена от две
пътни ленти, разделени с единична непрекъсната линия. Вертикалната пътна маркировка на
Републикански път IH- 358 км 68+140 в посока от с. *** към с. *** в района на процесното
ПТП е съставен от пътен знак С7.
Предотвратимостта на произшествието се намира в пряка и функционална
зависимост от скоростта на движение на двамата участници, в момента на удара и от
разстоянието между превозните средства в момента на възникване на опасността.
Водачът на лек автомобил „С. К.”, с рег.№ *** е имал техническа възможност да
предотврати удара между превозните средства, ако се е движил в собствената пътна лента.
Водачът на лек автомобил „Р. К.”, с peг. № *** не е имал техническата възможност да
избегне настъпването на процесното ПТП, тъй като водачът на лек автомобил „С. К.”, с рег.
№ *** е навлязъл внезапно в неговото платно за движение.
Всички увреждания по лек автомобил „Р.К.”, с peг. № ***, отразени в описа на
(фирма) се намират в пряка и причинно - следствена връзка с механизма на процесното
събитие. Действителната стойност на процесния лек автомобил „Р.К.”, с peг. № ,
определена към датата на настъпване на застрахователното събитие е: 24 213 лв.
Стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „Р. К.”, с peг. № ***, изчислена
на база Методиката към Наредба №24 за задължително застраховане с коефициент на нови
оригинални части К = 1 към датата на ПТП е 12 764,14 лв. Стойността на застрахователното
обезщетение за лек автомобил „Р. К.”, с peг. № ***, определена при условията на тотална
щета и след приспадане на запазените части, в размер на 25%, е: 18 163 лв. Вещото лице
сочи, че не е налице тотална щета.
Спорният въпрос, всъщност касае размера на обезщетението, поради което и същият
ще бъде разгледан по-подробно от съда.
Съгласно установената съдебна практика застрахователното обезщетение при вреди
на имущество е в размер на действително претърпените и доказани по размер вреди до
3
уговорената в застрахователната полица застрахователна сума.
При настъпване на застрахователно събитие е необходимо да бъде установен
размерът на вредата към деня на настъпване на събитието, като при погиване или кражба
този размер е равен на действителната му стойност - стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество.
Видно от заключението на АТЕ, действителната стойност на увредения лек
автомобил към датата на събитието, е в размер на 24 213 лева, а стойността, необходима за
възстановяване на автомобила, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, а
в размер на 16 447,64 лева. Според вещото лице не е налице тотална щета.
По делото не се спори между страните, че от страна на застрахователя е било
изплатено обезщетение в размер на 11 877,91 лева на дата 28.10.2022г. При това положение,
дължима остава сумата от 4 569,73 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал.1, т.2, б.„а” КЗ: „(фирма) изплаща на увредените
лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени
вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество,
причинени на територията на Република България, на територията на друга държава членка
или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна
по Многостранното споразумение, от моторно превозно средство, което обичайно се намира
на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
С оглед на това, искът по чл. 557, ал.1, т.2, б.„а“ КЗ следва да бъде уважен за сумата
от 4 569,73 лева и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 16 493,11 лева, или
за сумата от 11 923,38 лева, като недоказан и неоснователен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По предявения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже размер на
главното задължение, както и изпадане в забава на (фирма) – да докаже, че е изпратил
директно до ответника или чрез застраховател, получил лиценз и предлагащ задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или задължителна застраховка
„Злополука“ писмена застрахователна претенция от ищеца с необходимото съдържание и
приложения.
При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже, че е изплатил
дължимото застрахователно обезщетение в срока по чл. 497 КЗ – в 15-дневен срок от
представяне на всички документи по преписката, а в случай, че ищецът не докаже, че е
представил всички необходими документи, ответникът следва да докаже, че е изплатил
дължимото застрахователно обезщетение в 3-месечен срок от предявяване на
застрахователна претенция или че ответникът е поискал от ищеца необходим за определяне
на размера и/или основанието на обезщетението документ и ищецът не го е представил.
По делото не е спорно, че въз основа на предявената от ищеца претенция, (фирма) се
е произнесло на дата 27.10.2022г., като е определило, а на следващия ден е изплатил
4
обезщетение в размер на 11 877,91 лева.
При това положение, и доколкото действителната стойност, необходима за
възстановяване на автомобила, е в по-голям размер, а именно: 16 447,64 лева, дължима
останала сумата в размер на 4 569,73 лева. Върху тази дължима сума ответникът дължи
лихва за забава считано от датата на произнасяне – 27.10.2022г. до 05.12.2022г., до която
дата се претендира тази мораторна лихва. Лихвата за забава за посочения период, изчислена
с лихвен калкулатор, възлиза в размер на 50,78 лева. Следователно искът за мораторна
лихва следва да бъде уважен за сумата от 50,78 лева и отхвърлен за горницата до пълния
предявен размер от 169,53 лева, или за сумата от 118,75 лева.
По разноските:
При този изхода на делото право на разноски има ищецът, с оглед уважената част на
исковете и ответника с оглед отхвърлената част на исковете.
Ищецът доказва следните разноски: 666,51 лева – държавна такса; 330 лева – депозит
за експертиза /първоначално определеният депозит е увеличен в съдебно заседание/ и 2
742,00 лева – адвокатско възнаграждение.
Ответникът не е направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Общите разноски, направени от ищеца, са в размер на 3 738,51 лева. Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски с оглед уважената част на иска в
размер на 1036,68 лева.
Доколкото ответникът в хода на производството е представляван юрисконсулт, на
същия се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева
/предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото/.
Отделно, ответникът е сторил и разноски в размер на 330,00 лева – депозит за АТЕ.
Общите разноски са в размер на 430 лева. Следователно ищецът следва да бъде осъден да
плати на ответника разноски с оглед отхвърлената част на исковете в размер на 310,76 лева.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА (фирма) с БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.
„***” № ***, ет. ***, да заплати на „(фирма)” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, бул. „***” № ***, ет. ***, на основание чл. 557, ал.1, т.2, б.„а“ КЗ
сумата 4 569,73 лева /четири хиляди петстотин шестдесет и девет лева и 73 стотинки/,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени на лек
автомобил „Р. К.” с рег. № ***, в резултат на ПТП, реализирано на 01.09.2022г. в района път
3-358, км 68 + 140, ведно със законната лихва, считано от 05.12.2022г. до окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от
16 493,11 лева, или за сумата от 11 923,38 лева, като неоснователен.
5
ОСЪЖДА (фирма) с БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.
„***” № ***, ет. ***, да заплати на „(фирма)” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, бул. „***” № ***, ет. ***, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 50,78
лева /петдесет лева и 78 стотинки/, представляваща лихва за забава за периода от 27.10.2022
г. до 05.12.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния предявен размер от 169,53
лева, или за сумата от 118,75 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, (фирма) с БУЛСТАТ ***, със седалище
и адрес на управление: гр. ***, ул. „***” № ***, ет. ***, да заплати на „(фирма)” ЕООД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***” № ***, ет. ***, сумата 1
036,68 лева /хиляда тридесет и шест лева и 68 стотинки/ - разноски, сторени в исковото
производство пред СРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „(фирма)” ЕООД с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, бул. „***” № ***, ет. ***, да плати на (фирма) с
БУЛСТАТ ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***” № ***, ет. ***, сумата
310,76 лева /триста и десет лева и 76 стотинки/ - разноски, сторени в исковото производство
пред СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на
ответника – С. Ч. С. ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6