П Р
О Т О К О Л
2022г., гр. Исперих
ИСПЕРИХСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
На 11.05.2022
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛИЦА
БОЯДЖИЕВА-ГЕОРГИЕВА
Секретар: АННА ВАСИЛЕВА
Прокурор:ПЕНЧО МИНКОВ
Сложи за разглеждане докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
НОХД №219 по описа
за 2020 година
На поименното повикване в 11.00 часа се явиха:
СТРАНИТЕ РЕДОВНО ПРИЗОВАНИ.
ЗА РП- РАЗГРАД, редовно
призована, се явява прокурор Пенчо Минков.
ПОДСЪДИМИЯТ А. М.,
нередовно призован, не се явява. Видно от материалите по делото лицето не е установено на територията на страната. Постъпила е докладна записка от
която се установява, че на 16.01.2021г. подсъдимият А.М. е напуснал територията
на РБългария през ГПП-Русе Дунав мост и няма данни да се е завърнал
в страната към настоящия момент.
В залата се явява упълномощения от него адв. М. Е..
ПОСТРАДАЛАТА В. Н. не
се явява. За нея се явява адв. М.
от преди.
В залата се явява и служебен защитни адв. Д..
ДОКЛАД НА СЪДА- Видно от
материалите по делото подсъдимия А. Е. М. е бил обявен за ОДИ с мярка „Установяване на адрес“ с протоколно
определение постановено по делото на 10.02.2021г. Повече от 1г. лицето
е търсено на територията на РБългария, като не е било открито на известния посочен от него адрес по делото, а към настоящия момент по делото са налице данни,
че същия е напуснал пределите на страната и
няма данни към днешна дата да се
е завърнал в България. Същевременно по делото се явява упълномощения от него процесуален представител адв. М.Е.. От съда са положени усилия
подсъдимия да бъде уведомен за съдебните
заседания и да се подсигури неговото участие като страна в процеса, но същия е
демонстрирал процесуално поведение, сочещо, че очевидно не желае да се яви в
процеса, не поддържа връзка със своя
процесуален представител, който е упълномощил
като това е отразено във върнатите по
делото книжа. В днешното с.з. упълномощения
адвокат се явява и има възможност да обезпечи и защити правата и законовите интереси на тази страна
в процеса. Изминал е дълъг период от
време през който подсъдимия не е бил установен, поради което за съда се
налага извода, че разглеждането на делото в негово отсъствие няма да попречи за
разкриване на обективната истина, тъй като са налице предпоставките по чл.269,
ал. 3, т. 1, т. 2 и т.4, б.“а“ от НПК.
По изложените съображения и на основание чл. 269, ал.3 , т. 1, т. 2 и т. 4, б.“а“ от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на НОХД
№219/2020 г. по описа на РС-Исперих в
отсъствието на подсъдимия А. Е.М..
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНО
ЗАСЕДАНИЕ.
ДОКЛАДВА постъпила молба от В. Н. чрез
адв. М. М. с
която моли да бъде конституирана същата като частен обвинител.
АДВ. М.-Поддържам
молбата, считам, че са налице изискуемите предпоставки на НПК за конституиране на пострадалата В. Н. като частен обвинител в производството.
ПРОКУРОР- Молбата е
допустима, законово основание има, да се допусне.
АДВ. Е.- Молбата е процесуално допустима.
СЪДЪТ след като изслуша становището на страните
намира, че депозираната молба от В. Н.
отговаря на изискванията на чл. 77, ал. 2 и ал.3
от НПК, допустима е, основателна е поради което следва да бъде уважена.
Воден от изложеното
и на основание чл. 76 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА пострадалата В. Б. Н.
като частен обвинител в процеса.
СЪДЪТ разяснява правата
на частния обвинител визирани в нормата
на чл. 79 от НПК.
СЪДЪТ разяснява на
страните правото на отводи спрямо съдебният състав, прокурора, секретаря,
защитниците, както и правото да възразяват срещу разпита на някои от
свидетелите.
ПРОКУРОР : Нямам искания
за отводи.
АДВ. М. : Нямам искания
за отводи.
АДВ. Е. : Нямам искания
за отводи.
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на страните по въпросите визирани в чл.248, ал. 1 от НПК.
ПРОКУРОР- Уважаема г-жо
Председател, считам че настоящото наказателно
производство е подсъдно на РС-Исперих и в частност на настоящия съдебен
състав. Няма основания да бъде прекратено
или спряно. На ДП не са допуснати съществени
отстраними нарушения на процесуалните правила, които да са давели до ограничаване на
процесуалните права на подсъдимия, пострадалата или нейните
наследници. По отношение на възможността за разглеждане на делото по реда на особените правила считам, че тук възможно е само
провеждане на съкратено производство,
тъй като за разглеждане на делото по реда на Глава 29 със споразумение би следвало да бъдат възстановени щетите, което не
е извършено и по тази причина не е възможно да бъде
разгледано делото по реда на Глава
29. Единствената възможност е по реда на съкратено съдебно производство.
Няма нужда делото да бъде разгледано при закрити врати, няма нужда да бъде привлечен
резервен съдия, резервен защитник, в.л., преводач или тълковници. Не се налага
извършване на процесуални действия по
делегация. Няма нужда от промяна на мярката за процесуална принуда или вземане на по-тежка. Предлагам на
съдебния състав да определи дата за редовно
заседание, както и да определи кръга на лицата, които следва да бъдат призовани.
АДВ. М.- Уважаема г-жо
Председател, считам че делото е подсъдно на РС-Исперих съгласно правилата за родова
и местна подсъдност На следващо място считам,
че не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.
Намирам, че не е допуснато на ДП отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до
ограничаване процесуалните права на обвиняемия,
на пострадалата и на нейните наследници.
Относимо към датата на провеждане на настоящото с.з. не са налице основания за разглеждане на
делото по реда на особените правила, не
се налага разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервен съдия
или съдебен заседател, назначаване на в.л.,
преводач или преводач на български жестов език и извършване на следствени действия по
делегация. По отношение на взетата мярка за процесуална принуда не се налага нейното
изменение, нямам искания за събиране на нови доказателства. Считам, че с оглед
изложено по-горе се налага насрочване на с.з. за разглеждане по общия ред с призоваване
на лицата посочени в списъка към обвинителния акт.
АДВ. Е.- Уважаема г-жо
Председател, по т. 1 аз не съм напълно
убеден, че делото е подсъдно на РС-Исперих
поради следните съображения: Безспорно по делото е установено, че местоживеенето, както на подсъдимия така и на частния обвинител е извън пределите
на РБългария. Предмет на делото е неплащане на издръжка и основния въпроса
е къде следва да бъде изпълнено това задължение
след като страните живеят извън
пределите на РБългария. Съвсем прясно по едно дело в РС-Разград където аз участвах
беше поставен въпрос възражение направих
за подсъдността. Пред Търговищкия съд
също оспорих и спора беше решен от ВКС с Определение №40200.04.22 по ЧНД №28/2022г. на II наказателно отделение
на ВКС в мотивите на това определение
ВКС приема, макар че хипотезата беше български граждани извършил престъпление и в
мотивите ВКС приема, че съгласно чл. 93, ал. 1 от ЗГР е
посочено кой е постоянния адрес, чл. 94 ал.2 посочва кой е настоящия адрес
на едно лице в РБългария и респективно е уредено как се процедира в такъв случай.
ВКС разглеждайки тези две разпоредби на ЗГР приема, че цитирам: “В случая не следва да
се използва регламентирането, което законодателя е коментирал
в тези понятия постоянен и настоящ адрес, а в смисъла вложен в НПК в понятието за
местоживеене. Под местоживеене следва да се разбира трайната фактическа връзка
на едно лице с дадено населено място, а
не административно такава и аз мисля, че тук сме изправени пред тази
хипотеза и двете страни по делото нямат
местоживеене в РБългария поради което смятам, че делото не е подсъдно на РС-Исперих.
ПРОКУРОР- Аз смятам, че
това становище на колегата не е основателно, тъй като обвинението е за извършено престъпление през
периода от 2012г. до 2018 г. и българския
съд по гражданското дело е отсъдил издръжката,
което е било в сила още от 2012г. и тогава се смята, че е извършил престъплението
на територията на РБългария, като неизпълнил това задължение по отношение на
издръжката. От друга страна дори да приемем, че деянието е извършено в
чужбина дееца, неговия подзащитен е
извършил престъплението в чужбина и съгласно
чл.37 от НПК подсъдността е по местоживеене на извършителя,
което значи, че той като има адрес в с. Богданци компетентен е РС - Исперих. Ако
приемем, че деянието е извършено в чужбина, той отишъл там и не изпълнил
заплащане на издръжка и пак отиваме на
чл. 37 от НПК, който казва че е подсъдно
на съда където е местоживеене на лицето.
Местоживеене на лицето като постоянен адрес ***, така че пак отиваме на подсъдността
на РС-Исперих. Ако колегата държи на тази подсъдност да се разбере към дата 29.03.2012г. до 11.2018г. подсъдимия къде се
е намирал по него време дали е бил в
чужбина или е бил тук . Ако се установи, че неговия
подзащитен е бил тук значи, че не е изпълнил разпореждането
на нашия съд тук на територията на РБългария и си е чисто престъпление,
което е подсъдно на настоящия съд. Това
е моето мнение и смятам, че щом лицето е
на настоящия адрес и на постоянния адрес, тук е подсъдността на съда където се намира и където е извършено престъплението.
АДВ.М.- Считам възражението по чл.248, ал.1, т.1 от НПК направено от защитата на подсъдимия за неоснователно.
Считам, че производството е подсъдно на РС-Исперих съобразно правилата за местна подсъдност на първо място по извършване на престъплението по чл. 36 от НПК. На следващо място правилата
на чл. 37, ал.1, т. 3 НПК не са
приложими, тъй като дори да се приеме, че плащането следва да се извършва в
чужбина, делото е подсъдно на съда, в който
е завършено ДП. ДП е завършено на територията, в съдебния район на РС-Исперих. Ето защо считам възражението за неоснователно.
АДВ. Е.- Явно и колегите са на мнение, че престъплението не е извършено
в България. Представителя на държавното обвинение като хипотеза го разгледа, ако е
така местоживеенето му било в България
аз не видях по делото да има такива данни, напротив. Има бракоразводно дело има
дело за делба, има дело за лишаване от
родителски права и всичките са проведени задочно, той не е участвал
в нито едно от тези съдебни производства
в обвинителния акт е посочено, че като се развели той е живял в Турция, а не в България.
Отново се връщам на цитираното от мен определение
на ВКС, че под местоживеене се следва да се разбира
трайната фактическа връзка на едно лице
с дадено населено място, а не с административната такава и което
колегата М. казва - чл. 37, ал.1, т. 3 от НПК, но нека да прочетем текста до края - има запетайка и „когато не са налице условията по т. 1, т. 2, а условията по т. 1 са налице престъплението
не е извършено на територията на РБългария.
ПРОКУРОР- Ако приемем
това, което колегата Е. твърди за връзка между
административния адрес и трайното пребиваване. Ако приемете това, което се
твърди за връзката на административния адрес на дадено лице и пребиваването му за постоянно или дълготрайно, както цитирахте в решението на ВКС би трябвало,
за да се позовем на подсъдността и да
искаме промяна на подсъдността тогава Вашето
становище трябва да го подкрепите с адрес, който може да докаже, че той е трайно
установен на някакъв постоянен,
дълготраен адрес в някаква държава, населено
място, улица и номер. Вие даже не можете да посочите такива данни, за да може да искаме евентуално от съда промяна на
подсъдност.
АДВ. Е.- Тежестта на доказване
е на обвинението, ние не обвиняваме, ние няма какво да доказваме, ние правим възражение,
а Вие ги оборете. Безспорно е установено, че той не е в България, къде е
аз не знам.
СЪДЪТ след
като изслуша становището на страните
намира възражението на защитата,
че делото не е подсъдно на РС-Исперих за
неоснователно. ДП е водено в район под юрисдикцията на РС-Исперих и в случая следва да намери приложение разпоредбата
на чл. 36, ал.3 от НПК т.е . делото е подсъдно на съда
в района на който е завършено ДП. Действително налице
са данни, че подсъдимото лице
многократно е достъпвало и напускало
пределите на РБългария, но дотолкова
доколкото разследването е приключило в района на РС-Исперих съдът счита, че е
компетентен да разгледа настоящото наказателно производство.
РЕПЛИКА ПРОКУОР- На ДП той е присъствал, той лично се е подписал
на постановлението за привличане, взел е участие на ДП, бил е на територията на България и знае, че има такова дело, посочил е адрес в Богданци.
АДВ. Е.- Това е адреса на семейното жилище, което жилище е продадено чрез съдия изпълнител,
купувача е съборил, няма къща и
незнам как се води като там не съществува жилищен имот.
По т. 2 считам, че не са
налице основания .
По т. 3 считам, че на ДП
е допуснато съществено отстранимо нарушение
на процесуалните правила, което е довело до ограничаване процесуални
права на подсъдимия и съображенията ми са
следните: Изконно право на всяко едно лице
е да разбере за какво е обвинено
и въз основа на какви доказателства. Според Тълкувателно дело №2
от 2002г. на ВКС същинското обвинение е
това, което е посочено в обвинителния акт. Считам, че този обвинителен акт съставен
по настоящото дело е необоснован и не отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК. Липсва единство между обстоятелствената част и диспозитива. От едната страна в обстоятелствената
част на обвинителния акт се сочи, че с Решение №44 от 2012г. по Гр. дело № 837/2011г.
по описа на РС-Исперих брака е прекратен и А.М. е осъден да заплаща издръжка по 90 лв. месечно, считано от 15.11.2011г. В обвинителния акт се
твърди, че подсъдимия не е плащал въобще
издръжка на детето си, от друга страна обаче обвинението е за неплащане
на издръжка за период от 29.03.2012г. до месец 11.2018г. и съответно е цитирана сумата. Какво обаче е станало от 15.11.2011г. до 29.03.2012г. от обвинителния
акт не може да се разбере. Ако е плащана
издръжка кога, кой, колко, по какъв
начин, но преди това казах, че държавното
обвинение твърди, че въобще
не е плащана издръжка и ако не е плащана въобще издръжка защо началния период е 29.03.2012 г., а не 15.11.2011г. От доказателствата
по делото се установява, че по молба на бившата съпруга на моят доверител
е образувано изпълнително дело № 46/2012г. на ДСИ при РС-Исперих. Междувременно с Решение на РС-Исперих по дело, заведено от В. Н. за съдебна делба, което
е протекло задочно по отношение на подзащитният
ми семейното жилище е изнесено на публична продан, а това е адресната регистрация на А., на тази
публична продан В. го купува, като дела на А. е преведен по банкова сметка, *** в размер на 2228 лв. са преведени за издръжката на детето.
2228 лв. като ги разделим на 90 лв.
месечно издръжка прави 2 месеца и половина
следователно до есента на 2013г. дължимите
суми за издръжка са получени, но въпреки
това ние имаме обвинение и за този период. В обстоятелствената част е
отделено значително място за разясняване най- вече на гражданско-правните аспекти на проблема
за издръжката, което е ирелевантно за
настоящия процес. В края на обстоятелствената част на обвинителния акт на два пъти се сочи, че А. работи без да се уточнява къде работи и въз основа на
какви обстоятелства се прави този извод. След като не става ясно по недвусмислен начин кой точно е периода за който се дължи
издръжка аз считам, че този обвинителен акт не може да бъде основа за настоящото съдебно производство. Считам, че не следва да се насрочва делото, поради допуснати отстраними съществени нарушения
на процесуалните правила и делото следва
да се върне на РП-Разград, ТО-Исперих.
ПРОКУРОР-Считам, че направените
искания от страна на процесуалния представител
на подсъдимото лице не са основателни на
този етап разпоредителното заседание все още е невъзможно да бъдем конкретни
и да бъдем сигурни за процесуалните нарушения.
Това би могло да бъде установено в хода
на едно съдебно следствие и ако в хода на това съдебно следствие се установят
такива някакви разминавания, противоречия, които наистина да са доказани с аргументи, тогава би могъл съда да прецени дали делото следва да бъде върнато или не.
АДВ.М.- Аз считам, че не е допуснато на ДП съществено
отстранимо нарушение на процесуалните правила. Не е налице според
мен неяснота в обвинителния акт, което
да води до ограничаване правото на защита на обвиняемия. Още повече, че съда с
крайния си акт следва да даде отговор на
въпроса дали подсъдимото лице следва да отговаря за това за което му е повдигнато
обвинение, за конкретното престъпление. Престъплението е индивидуализирано,
посочен е период, посочен е размер на сумата,
което се дължи и след като се съберат всички
относими и допуснати доказателства съда с крайния си съдебен акт ще отговори на
въпроса следва ли да отговаря лицето за това, което му е
повдигнато или не. В никакъв случай не
мога да се съглася, че непосочването от РП на
предходен период за който да се повдигне
обвинение съставлява някакво съществено процесуално нарушение. В
компетенцията на РП е да посочи периода за който счита, че следва да повдигне обвинение. Ето защо аз Ви моля да
оставите без уважение възражението и да
насрочите дата за провеждане на открито заседание
по общия ред.
РЕПЛИКА АДВ.Е.- Отново ще кажа, че изконно право
на всяко лице обвинено в извършване на престъпление да разбере в какво престъпление е обвинено и въз основа на какви доказателства. Не стана
ясно за кой период от време подсъдимия е
извършил това престъпление според държавното
обвинение от 15.11.2011г. ли е начална дата от
29.03.2012 год. ли е, есента на 2013г. ли е защото има безспорни доказателства,
че е извършено плащане чрез съдия изпълнител и постъпили
суми. Няма как хем да си платил, хем Вие да го обвинявате, че не е плащал.
ПРОКУРОР- В обвинителния акт има справка №435 от
04.02.2019г. на СИС при РС-Исперих, в която
пише, че по изпълнително дело №20123310400046 за периода от 15.11.2012г.
подсъдимия дължи 6839.16лв. и лихва 1837.67 лв. Пише, че по делото няма извършени
плащания. По изпълнителното дело няма направени плащания, а Вие твърдите, че
има.
АДВ.Е.-Постъпили са по изпълнителното дело пари 2028
лв. са постъпили по сметка на ДСИ , по т. 3 са нашите възражения.
СЪДЪТ след
като изслуша становището на страните
намира следното : В хода на
ДП е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия
и на пострадалия. При внимателен прочит на писмените доказателства от ДП се установява, че подсъдимият е бил привлечен за осъществено
деяние неплащане на издръжка на малолетно дете Емре М. като е посочено, че издръжката
е платима лично и със съгласието на неговата
майка и законен представител. В същото време никъде в обстоятелствената част на обвинителния акт не се посочват факти, че детето е навършило
непълнолетна възраст към инкриминирания период предпоставяща личното заплащане
на издръжка като такова. Видно от материалите по делото такова нещо не е било постановявано
и по Решението по брачно дело №837/2012г. по описа на РС-Исперих. Режима на
заплащане на издръжки на малолетни и
непълнолетни лица е различен, тъй като
това е изходната позиция, от която се легитимират като пострадали лицата. Ако
издръжката следва да се заплаща лично на детето като пострадал от престъплението
ще се легитимира самото дете, което ще действа със съгласието на своя законен
представител. Ако издръжката е постановено да се заплаща чрез законния
представител, като пострадал от престъплението ще се легитимира законния
представител, който се разпорежда със средствата в полза на малолетното лице. В
конкретния случай липсва идентитет между поставеното от РС-Исперих по гр.д.№837/2012г. и постановено от
органите на ДП и след това в обвинителния
акт, лично заплащане на издръжката на
детето Емре М. в инкриминирания период. Налице е противоречие между обстоятелствената
и диспозитивна част на обвинителния акт, което
рефлектира в правото на защита на подсъдимото лице, а така също в правото
на защита на пострадалото лице и законосъобразното легитимиране на пострадалия
в наказателния процес. Това несъответствие не може да бъде отстранено от съда в хода на съдебната фаза на разглеждане на делото, което
налага неговото връщане на фаза ДП с оглед коректно формулиране на диспозитива на обвинението в съответствие
с данните, които се предоставят от решението
по гр.дело №837/2011г. по описа на
РС-Исперих. Установените несъответствия рефлектират и в правото на подсъдимият
ясно и точно да разбере за какво му се повдига обвинение и да осъществи
законосъобразна защита по фактите.
По изложените съображения и на основание чл.248, ал.5, т.1 във вр. с
ал.1,т.3 от НПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 219/2020г. по
описа на РС-Исперих.
ВРЪЩА делото на РП- Разград за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила довели до ограничаване на процесуалните права
на подсъдимия и на пострадалия.
Определението подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок от днес пред въззивна
инстанция ОС-Разград.
Протоколът се изготви в
с.з.
Заседанието приключи
в . ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: