Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 08.04.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – Б състав, в публичното заседание на единадесети март, две
хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с.ИВЕЛИНА
СИМЕОНОВА
при секретаря К.Лозева, като
разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 2775 по
описа за 2020г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение
№ 297229/09.12.2019г. по гр.д. № 19202 по описа за 2019г. на
Софийски районен съд, 177-ми състав е признато за установено по предявени с
искова молба вх.№ 2008580/02.04.2019г. на Б.М.М.,
ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. С.Р.,***, пл. *******, офис 213 срещу Т.С.“ЕАД, ЕИК ЕИК*******с адрес: *** отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 124 от ГПК вр. с чл. 114, ал. 2 вр. с чл. 110 и чл. 111
от ЗЗД вр. с чл. 149 и сл. от ЗЕ вр. с
чл. 79 и 86 от ЗЗД, че Б.М.М., ЕГН ********** не дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК*******заплащане на сумите,
както следва: като погасена по давност
сумата от 1321,47лв., начислена му като
стойност на потребена топлинна енергия
в имот, представляващ апартамент № 35 в гр. София, ж.к. „*******,
абонатен №*******за периода от
01.01.2009г. до 30.01.2014г.; като погасена по давност сумата от 36,41лв, начислена
като главница за възнаграждение за дялово разпределение на енергията и лихви за
периода от 01.05.2008г. до 30.10.2016г.; сумата от 4,99лв. начислена като лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода май 2016г. до януари 2019г. като недължими поради недоказаност, като „Т.С.“ЕАД
е осъдено да заплати на Б.м.М. съдебни разноски
от 16,83лв., като неоснователен е отхвърлен
иска за сумата от 259,41лв. и Б.М. е
осъдена да заплати на „Т.С.“ЕАД съдебни разноски от 32,06лв.
Срещу така
постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 5216166/27.12.2019г. уточнена
с молби от 22.06.2020г. , от 07.07.2020г., от 05.10.2020г. от ответника по
исковете Т.С.”ЕАД, ЕИК*******в
частта, в която исковете са уважени за
сумата от 158,90лв. главница за топлинна
енергия за период от май 2013г. до
април 2016г.. Изложило е съображения,
че решението в тази част е недопустимо, постановено при нарушение на
процесуалния закон. Навело е твърдения,
че тези задължения били предмет на друго съдебно
производство приключило с Решение на СГС по дело 12676/2018г. , тази сума вече
била платена от ищеца и недопустимо било за сумите за този период да се
предявява нов иск. Претендирало е разноски. Оспорило е поради прекомерност
претенцията за възнаграждение за адвокат на въззиваемия.
Въззиваемият-ищец Б.М.М., ЕГН ********** е
оспорила жалбата. Посочил е, че предмет
на делото не били суми, за които било подадено заявление по чл. 410 от ГПК и в
последствие постановено Решение на СГС по дело 12676/2018г. Искът бил предявен
за суми, за които по счетоводна справка на ответника били дължими от ищеца и в
тази справка не били включени съдебно предявени вземания. Сумата от 158,90лв.
по Решение по дело 12676/2018г. на СГС била по фактури от 07.2015г. и от
07.2016г., те не били включени в тази справка и не били предмет на отрицателния
установителния иск, поради което иск бил допустим. Сумата от 159,90лв. по решението по дело
12676/2018г. платила. Заедно с припадащата се лихва. Същото изрично било
уточнено пред СРС с молба от 30.10.2019г.Претендирал е разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба вх.№ 2008580/02.04.2019г., уточнена с молба от
30.10.2019г. на Б.М.М.,
ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. С.Р.,***, пл. *******, офис 213 срещу Т.С.“ЕАД, ЕИК ЕИК*******с адрес: *** с която е поискала от съда на основание чл. 124 от ГПК вр. с с чл. 79 и 86
от ЗЗД вр. с с чл. 149 и сл. от ЗЕ вр. С чл. 114, ал. 2 вр. с чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД да признае
за установено, че Б.М.М., ЕГН **********
не дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК*******заплащане
на сумата от 1622,28лв. начислена й
по извлечение от сметки към 01.04.2019г. за имот, представляващ апартамент
№ 35 в гр. София, ж.к. „*******, абонатен №*******като стойност на потребена топлинна енергия и лихви в размер на
1550,10 лв. /978,51лв. главница и 571,59лв. лихви/ за периода от януари 2009г.
до януари 2014г. и от юли 2017г. до февруари 2019г.; 72,18лв. като стойност на възнаграждение за дялово
разпределение и лихви /53,36лв.
главница и 18,82лв. лихва/ за периода от 01.05.2005г. до 30.06.2012г. и от
01.5.2016г. до февруари 2019г. поради липса на облигационно правоотношение
между страните, евентуално като погасени по давност. Посочила е, че ответникът
открил партида на нейно име за имота, завел и заповедно дело прерастнало в
исково дело за установяване на задълженията й, по същото било постановено
влязло в сила съдебно решение по дело 12676/2018г. установяващо дължимост на
сумата от 158,90лв. за периода от
01.05.2013г. до 30.04.2016г. Тези суми не били предмет иска й. По счетоводна справка задълженията,
за които не бил предявен иск били процесните, но не ги дължала. Не била нито
собственик нито ползвател на имота и не
съществувало облигационно правоотношение между страните за доставка на топлинна
енергия в него, евентуално задълженията били погасени по давност, същата била
кратката 3-годишна погасителна давност.
Претендирала е разноски.
Ответникът
по исковете - Т.С.”ЕАД, ЕИК*******е оспорил
исковата молба за периода от 01.05.2013г. до 30.04.2016г. с твърдения, че за
същото имало исково дело и било постановено решение по въззивно дело №
12676/2018г. на СГС. Неоснователно било твръдението че страните не били
обвързани с валидно облигационно правоотношение . Ищцата била ползвател на
имота. Действително задълженията за периодот три години преди подаването на
исковата молба и за които нямало заведени искови производство били погасени по
давност, но ищцата нямала правен интерес от иска.
По делото са
приложено заповедно дело № 4895/2017г., гр.дело
№ 87209/2017г. на СРС, 124-ти състав, въззивно
дело № 12676/2018г. на СГС, съгласно които с влязло в сила на 25.03.2019г.
Решение по дело 12676/2018г. е признато за установено, че Б.М.М., ЕГН ********** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК*******заплащане на сумата от 158,90лв. ведно
със законната лихва от подаване на заявлението – 19.07.2017г., до изплащането
й, представляващи стойност на
потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
№ 35 в гр. София, ж.к. „*******, абонатен №*******за периода от 01.07.2014г. до 30.04.2016т., отразени
във фактура № **********/31.07.2015г. и № **********/31.07.2016г. като са отхвърлени исковете за горница над 158,90лв. до предявен размер
от 497,10лв. за периода от
01.05.2013г. до 30.04.2016г. и за лихва за забава от 119,72лв., обезсилено
е решението по иска за 30,11лв. главница за дялово разпределение и за лихва от
6,14лв. за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело
48985/2017г. на СРС.
Прието е
платежно нареждане от 01.04.2019г. съгласно което ищецът е платил на ответника
186,36лв. главница и лихва по дело
12676/2018г.
По делото е
прието извлечение от интернет-сайт на Т.С.“ЕАД, съгласно което по записванията
от счетоводството му задълженията на за имот с абонатен №*******към
02.04.2019г. са 1550,37лв.
топлинна енергия и лихви за забава на плащането им за периода от
01.01.2009г. до 31.01.2014г. и от
01.07.2017г. до 28.02.2019г.; дялово разпределение на енергията и лихви
за забава на плащането му в размер на общо 72,19лв.
Приета е
фактура от 31.01.2019г. издадена от ответника на ищеца сочеща процесните
задължения.
Прието е
писмо от 08.10.2019г. от ответника до ищеца, сочещо задължения за периода и
искане за плащането им с указание, че при неплащане следват съдебни действия за
събирането им.
Приети са
неоспорени от страните писмо от СО, район Връбница за идентичност на
имоти, нотариален акт № 54/1991г., съгласно който Ц.Б.М.
е дарила на сина си апартамент № 35
в гр. София, ж.к. „*******като е запазила пожизнено вещното право на ползване
върху него.
Приети са
протокол от ОС на ЕС, договор, съгласно които О на ЕС на сграда в гр. София,
ж.к. „*******е избрало и възложило на „Техем Сървисис“ЕООД да извършва дялово
разпределение на енергията в имота.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част за сумата от 158,90лв. е допустимо. Предмет на делото за топлинна енергия е
главница за периода от януари 2009г.
до януари 2014г. и от юли 2017г. до февруари 2019г. Това изрично е посочено
от ищеца с допълнителната му молба от 30.10.2019г., същото се установява и от исковата молба препращаща
към справката на ответника към 02.04.2019г. Така предявеният иск не обхваща периода от 01.07.2014г. до 30.04.2016г. От приложените
по делото заповедно дело № 4895/2017г.,
гр.дело № 87209/2017г. на СРС, 124-ти
състав, въззивно дело № 12676/2018г. на СГС се установява, че уваженият иск за
сумата от 158,90лв. е за доставена
топлинна енергия в имота за периода за
периода от 01.07.2014г. до 30.04.2016т.,
отразени във фактура № **********/31.07.2015г. и № **********/31.07.2016г. Периодите на задълженията по отрицателния
установителен иск и на установеното вземане от 158,90лв. по дело 12676/2018г.
на СГС не съвпадат, а само за тази сума
и период е обжалвано решението на СРС по отрицателния установителен иск и само
за допустимостта на същото в тази част възивният съд може да извърши
проверка.При така възприето съдът приема, че предмет на отрицателния
установителен иск не е установеното
вземане за сумата от 158,90лв. за доставена топлинна енергия в имота за периода
за периода от 01.07.2014г. до 30.04.2016т., отразени
във фактура № **********/31.07.2015г. и № **********/31.07.2016г по решението
по дело 12676/2018г. на СГС и доводите на въззивника в обратния смисъл са
неоснователни. В подкрепа на изводите на съда е и обстоятелството, че
посочените в Решението по дело 12676/2018г.
на СГС фактури не са част от счетоводната справка, за суми по която са
предявени отрицателните установителни искове.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявеният иск е с правно основание чл.
124 от ГПК вр. с чл. 114, ал. 2
вр. с чл. 110 и чл. 111 от ЗЗД вр. с чл.
149 и сл. от ЗЕ вр. с чл. 79 и 86 от ЗЗД за
недължимост на суми, представляващи
стойност на доставена топлоенергия за имот за битови нужди поради липса на валидно възникнало правоотношение
между страните, евентуално за погасяване на задълженията по давност.
При така предявения иск в тежест на ответника е да докаже, че за процесния
период между страните е съществувало валидно правоотношение по силата на което
ответникът се е задължил да доставя на ищеца топлинна енергия срещу задължение
на ищеца да заплаща стойността й, както и че ответникът е изпълнил точно своите
задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за
същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ, Наредба
№16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007
г.), поради което и за ищеца да е възникнало валидно и изискуемо задължение за
заплащане на стойността на същото, като е изпаднал и в забава за изпълнението
му, следва да докаже и че периодично е извършвал действия за събиране на
процесните вземания.
При така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че между две
последователни действия на ответника за събиране на вземанията е изтекъл
определен период от време, довел до погасяване на вземания по давност.
Съдът приема за установено по делото, че за процесния период страните са били обвързани от
валидно правоотношение за доставка на топлинна енергия, че ответникът е
начислил като дължими на ответника процесните задължения, че ответникът е
бездействал за събирането им, като от изискуемостта им до подаване на исковата
молба е изтекла три годишната
погасителна давност, която давност погасява процесните задължения като
периодични такива. С жалбата не са въведени конкретни оплаквания срещу изводите
на районния съд за тези обстоятелства, при обосноваване на изводите си
районният съд не е нарушил императивна правна норма, изводите са подкрепени от приети по делото
нотариален акт, решение на СГС по дело 12676/2018г. При така възприето и като
съобрази ограниченията по чл. 269 от ГПК то съдът приема, че решението на
СРС в обжалваната част е правилно и
следва да бъде потвърдено.
По отговорността за разноски:
С оглед
изхода на делото съдът приема, че тежестта за разноски по делото следва да се
постави в тежест на въззивника и той следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия разноски за адвокат в производство пред СГС в размер на 300лв. Възражението
на въззивника за прекомерност на това възнаграждение е основателно, правната и
фактическа сложност на делото е ниска и отговорността на въззивника за разноски
на въззиваемия следва да се ангажира до минималния размер на адвокатските
възнаграждения по Наредба № 1/2004г. Неоснователни са твърденията на въззиваемия
за дължимост кумулативно на възнаграждение за изготвяне на жалба и за
процесуално представителство по въззивно дело. Второто поглъща първото и така
се дължи едно възнаграждение – за процесуално представителство в производство
по обжалване на решението на СРС.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 297229/09.12.2019г. по гр.д. № 19202 по
описа за 2019г. на Софийски
районен съд, 177-ми състав в обжалваната
част.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК*******с адрес: *** да заплати на
състав Б.М.М., ЕГН ********** със
съдебен адрес: адв. С.Р.,***, пл. *******, офис 213 на основание на чл.78, ал.
1 от ГПК сумата от 300лв. (
триста лева), представляващи разноски в производството пред Софийски градски съд, като отхвърля искането на Б.М.М., ЕГН ********** за присъждане на
още 400лв. като разноски за възнаграждение
за адвокат в производство пред СГС.
Решението е
окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.