Р Е
Ш Е Н
И Е № 260454
гр. Пловдив,27.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско
отделение,в публично
заседание на тридесет и първи август,през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Светлана Изева
ЧЛЕНОВЕ:
Радостина Стефанова
Мария Шишкова
при секретар Петя Цонкова,като разгледа докладваното
от председателя в.гр.д.№ 1198/20г.по описа на ПдОС,за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК
Образувано е по въззивна жалба на
„ЕВН България Топлофикация“ЕАД,ЕИК-*********,гр.Пловдив против решение № 1421/14.04.20г.,постановено
по гр. дело № 15186/19г.по описа на ПдРС,12-ти гр.с.,с което е признато за
установено по отношение на "ЕВН България
Топлофикация" ЕАД, че в отношенията между страните М.А.К.,ЕГН-********** *** не дължи на
ответника плащане на следните суми, за които
са издадени по ч.гр.д.№
20652/2012г.на ПдРС заповед за изпълнение и изпълнителен лист и е
образувано изпълнително дело №113/2013Г.по описа на ЧСИ Добринова: 455.62 лв.главница,представляваща
равностойността на доставена до имот на К. топлоенергия за периода от
01.05.2010г. до 05.12.2012г.,ведно със законната лихва върху тази сума от
06.12.2012г. до окончателното изплащане;
52.85 лв.обезщетение за забава за периода
01.07.2010г.–05.12.2012г. и 125 лв. разноски по дело № 20652/2012
год.,тъй като вземанията се погасили с изтичането на давност,както и в частта
за разноските.
Във
въззивната жалба се излагат подробни съображения за неправилност и необоснованост
на атакуваното решение,както и за частична недопустимост на същото.Относно
твърдяната частична недопустимост се посочва,че
съдът се е произнесъл свръхпетитум досежно законната лихва върху
главницата,считано от 06.12.12г.до окончателното изплащане,досежно сумата от 52,85лв.обезщетение за забава за периода 01.07.2010г.–05.12.2012г. и 125лв.
разноски по дело № 20652/2012г.,които суми не били предмет на производството.Изразява се становище за неправилност на изводите на
първоинстанционния съд по отношение на института на погасителната давност и
перемпцията по подробно изложени съображения.В подкрепа на изложените доводи се
прави позоваване на постановките на ТР № 2 от 26.06.2015г., като се цитира и съдебна
практика.Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт изцяло. Претендират се
направените по делото разноски пред двете инстанции.При условията на
евентуалност се прави възражение за прекомерност на адв.възнаграждение на
другата страна в случай, че предявените искове бъдат уважени изцяло или
частично.
В
срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата
страна-М.А.К.,ЕГН-**********,с който се изразява становище за неоснователност
на жалбата по подробно изложени
аргументи.Застъпва се тезата, че първоинстанционният съд правилно е приложил
института на перемпцията и погасителната давност.Също се цитира съдебна
практика.Претендира разноски пред въззивната инстанция на осн.чл.38 от ЗА.
ПдОС,след преценка на събраните по делото доказателства,
становищата на страните и наведените от тях възражения,приема за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона срок от легитимирана да обжалва решението страна срещу подлежащ на
обжалване акт,поради което се явява процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Едно съдебно решение е валидно и допустимо,когато е
постановено в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по
граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за
съдебна защита.В настоящия случай атакуваното първоинстанционно решение е
валидно,но частично недопустимо.В този смисъл съдът намира за основателно
възражението на въззивника,касаещо недопустимостта на първоинстанционния акт
поради произнасяне на ПдРС свръхпетитум.С исковата молба М.К. е оспорила само
главницата в размер на 455,62лв. по изп.лист и петитумът на ИМ касае единствено
тази сума.Ищцата е искала от съда да се признае за установено,че не дължи на
отв.топлофикационно дружество 455,62лв.,представляващи главница за неплатена
топлинна енергия за периода
01.05.09г.-30.04.10г.,за принудителното събиране на която е образувано
изп.д.№ 113/13г.на ЧСИ З.Д..Районният съд обаче в решението си е приел,че се
атакуват и останалите суми по изп.лист,по който е образувано изп.дело-сумата от
52,85лв.обезщетение за забава за периода
01.07.2010г.–05.12.2012г.,сумата от 125лв. разноски по дело №
20652/2012г.,както и законната лихва върху
главницата,считано от 06.12.12г.до окончателното изплащане и е признал за
установена и тяхната недължимост по отношение на отв.дружество.С това съдът се е произнесъл в
повече от поисканата с петитума на ИМ защита по отношение на суми,за които не е бил сезиран да се
произнесе.Следователно е налице произнасяне на ПдРС свръхпетитум по отношение
на непредявени претенции,което прави решението недопустимо по отношение на
тях.Ето защо атакуваното решение следва
да се обезсили като недопустимо в посочените му части и производството по
делото следва да се прекрати по отношение на тях.
Съгласно чл. 269 изр. 2 от ГПК по правилността на решението
съдът е ограничен от посоченото в жалбата, доколкото не се засяга приложението
на императивна материалноправна разпоредба, както и не се твърди конкретно
нарушение на процесуалните правила, обосноваващо служебно събиране на
доказателства.
По делото не се спори, а и във въззивната жалба не са
наведени конкретни твърдения за неправилно установени факти от страна на
първостепенния съд, поради което и с оглед разясненията в т.3 от ТР № 1/
09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд не може
да приеме различни от посочените факти.
Пред ПдРС е предявен иск с правно основание чл.439 от ГПК от
М.А.К. против "ЕВН България Топлофикация" ЕАД за
признаване за установено по отношение на дружеството на недължимостта на сумата
от 455,62лв.,представляваща главница за
неплатена топлинна енергия за собствен на ищцата имот за периода
01.05.09г.-30.04.10г.
В исковата молба ищцата се позовава на изтекла погасителна давност
по отношение на вземането за главницата против нея.Твърди,че изп.дело се е
прекратило ex lege на осн.чл.433,ал.1,т.8 от ГПК,като последното валидно
изп.действие било от 28.03.13г.,когато е
подадена молбата за образуване на изп.дело и са възложени права на ЧСИ по чл.18
от ЗЧСИ.След тази дата взискателят бездействал и не били предприети валидни
изп.действия в продължения на две години,като на 28.03.15г.делото се
премирало.Следващата молба,подадена от ответника,била след изтичането на
двугодишния срок по чл.433,ал.1,т.8 от ГПК-на 19.06.15г.,след прекратяване на
изп.дело.Така давността по главницата изтекла на 28.03.16г.,доколкото
погасителната давност била кратката тригодишна такава.
Безспорно е по делото,че
ответникът се е снабдил с изпълнителен лист,в който фигурира
процесната сума от 455,62лв.главница за неплатена от ищцата топлинна
енергия за неин имот за посочения в
изп.лист период.Не се спори и че е образувано изп.д.№ 113/13г.по описа на ЧСИ З.Добринова,рег.№ 829
и район на действие ПдОС.
От приложения препис от цитираното изп.дело е видно,че
производството по него е образувано на 28.03.13г.по молба на "ЕВН България
Топлофикация" ЕАД за събиране на вземането му от М.А.К. по изп.лист от 12.03.13г.,изд.по ч.гр.д.№ 20652/12г.на
ПРС,като с молбата взискателят е възложил на ЧСИ права на осн.чл.18 от ЗЧСИ.На
07.10.14г.ЧСИ е насрочил опис на дв.вещи в дома на длъжника за дата
27.10.14г.,за което е изпратил съобщения до длъжника и взискателя.Съобщението е
редовно връчено само на взискателя.На 19.06.15г. постъпила молба от взискателя
с искане за предприемане на изп.действия спрямо имуществото на длъжника.Следват
и други действия по изп.дело,които са за
период,по-кратък от 2 години.Според ответника приложимата давност не била кратката,а
петгодишната такава и тя не била прекъсната.Възлагането на изпълнение по см.на
чл.18,ал.1 от ЗЧСИ от взискателя на ЧСИ
представлявало действие,водещо до прекъсване на давността.Изп.дело не било премирано,тъй като нямало двугодишен период,в който да не били
извършвани изп.действия било по искане на самия взискател,било по възлагане по
см.на чл.18 от ЗЧСИ.По делото имало постъпили погашения на дълга от страна на
длъжницата,които също прекъсвали погасителната давност.
Районният съд в обжалваното решение е приел,че вземанията
на ответника са погасени по давност,тъй
като молбата за образуване на изп.дело № 113/13г. и овластяването на ЧСИ с
правомощията по чл.18 от ЗЧСИ не водели до прекъсването на погасителната
давност,която била кратката тригодишна давност и същата изтекла на 30.05.15г.В мотивите на решението си съдът се
е позовал на постановките на ТРС № 2/13 от 2015г.на ОСГТК на ВКС.
С оглед на
установеното от фактическа страна
спорът се заключава в това дали са предприемани изп.действия,които да прекъсват
давността и респ.дали е настъпила перемпция.
Съдът намира от правна страна следното: Нормата на
чл.433,ал.1,т.8 от ГПК предвижда изп.производство да се прекратява,когато
взискателят не поиска извършването на изп.действия в продължение на две години,като изключение от това правило
правят делата за издръжка.Съгласно трайната съд.практика и задължителните
указания,дадени в т.10 от ТР № 2/26.06.15г.по т.д.№ 2/2013г.на ОСГТК на
ВКС,давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ,а именно-насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана,присъединяването на кредитор,възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане,извършването на опис
и оценка на вещ,назначаването на пазач,насрочването и извършването на
продан и т.н.до постъпването на парични суми от проданта или от плащания от
трети лица.Указано е и че кредиторът следва да поддържа със свои действия
висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски по
извършването на изп.действия,изграждащи посочения от него изп.способ.Съгласно
същото ТР не са изп.действия и не прекъсват давността образуването на изп.дело,изпращането
и връчването на ПДИ,проучването на имущественото състояние на
длъжника,извършването на справки,набавянето на документи,книжа и
др.,назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга,извършването на разпределение,плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение.
Съдът намира,че първият въпрос,на който следва да се
отговори,е свързан с възражението на
жалбоподателя за приложимостта на ТР № 2/26.06.15г.към настоящото
дело,тъй като се твърди от топлофикационното
дружество,че това ТР поражда действие занапред,поради което приложение в случая
следвало да намери отмененото с това ТР
ППВС № 3/18.11.80г.,с което е прието,че давност не тече по време на
изпълнителния процес.Становището на
жалбоподателя не се споделя от настоящата инстанция.Съгл.чл.130,ал.2 от ЗСВ тълкувателните решения,които са в сила,са задължителни въобще,а не само по
отношение на действието им от датата на приемането за напред.Не са предвидени и
ограничения на обратното действие само до даден момент.В преобладаващата си практика ВКС
приема,че със задължителните указания на тълкувателното решение се дава
тълкуване на точния смисъл на съществуваща правна норма,а не се създава ново
правило за поведение,действащо за в бъдеще,поради което същото има действие от
влизането в сила на самия закон,чийто смисъл изяснява.(определение №
53/26.03.18г.на ВКС по ч.гр.д.№ 1049/18г.;определение № 38/02.03.18г.на ВКС по
ч.гр.д.№325/18г.,определение № 20/12.03.19г.на ВКС по гр.д.№ 7/19г.).Цитираното
от въззивника решение № 170/17.09.18г.на ВКС по гр.д.№
2382/17г.е по-скоро изолирано и не се споделя от настоящата инстанция .Ето защо
не следва в настоящия казус да се прилага отмененото ППВС № 3/80г.,а цитираното тълкувателно
решение № 2/26.06.15г.
Предвид дадените в това тълкувателно решение разяснения на
предпоставките за прилагане на давността в изпълнителния процес,настоящата
инстанция намира,че в случая процесното изп.дело е прекратено по
право,респективно не е прекъсната давността.За да е налице перемпция,следва за
период от две години да не са предприемани действия от взискателя по събиране
на дълга или действия на ЧСИ ,възложени му по чл.18 от ЗЧСИ.
Жалбоподателят твърди,че течащата по
отношение на процесното вземане давност не била кратката тригодишна
такава,а петгодишната,доколкото по
отношение на вземането бил налице влязъл в сила съдебен акт,а именно влязла в
сила заповед за изпълнение.Въззивният съд намира за правилно становището на
районния,че в случая досежно процесното вземане е приложима тригодишната давност.Вземането
съставлява периодично вземане по см.на
чл.111,б.“в“ от ЗЗД и като такова се
погасява именно с кратката тригодишна давност съгласно ТР на ВКС по т.д. №3/2011г. Стабилизирането на
заповедта за изпълнение чрез неподаване на възражение в срока по чл. 414 от ГПК
не прави вземането „съдебно установено“ по смисъла на чл.117,ал.2 от ЗЗД,тъй
като в производството по чл.410,респ.чл.417 от ГПК,съдът не проверява
съществуването на вземането по исков ред и със всички допустими доказателства и
не се произнася с акт по същество на спора.
В
аспекта на изложеното по-горе относно
т.10 от ТР № 2/26.06.15г.следва да се приеме,че в изпълнителния процес
давността не спира,защото кредиторът може да избере дали да действа (да иска
нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа
(да не иска нови изпълнителни способи).Когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години,изпълнителното
производство се прекратява на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК по право,без значение дали и кога
съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение,тъй като актът има само декларативен,а не конститутивен
характер.Поради това новата давност започва да тече от датата на предприемането
от страна на взискателя на последното по време валидно изпълнително действие (
в този смисъл Решение № 45/30.03.2017 г. по дело № 61273/2016 г. на ВКС, ТК, IV
г.о.)
В случая правилно районният съд е отчел,че
давността е започнала да тече от
датата,следваща с 30 дни крайната дата,за която се претендира сумата -30.04.2012г.,тоест,от 30.05.2012г.,тъй като
съобразно общите условия на договора между страните,абонатите на ответното
дружество имат тридесетдневен срок да платят текущото си задължение,и до
изтичането му, не са в забава.Така при липса на основание за прекъсване на
давността,тя би изтекла на
30.05.2015г.,когато вземането се погасява с изтичането на кратката
тригодишна давност.
В светлината на т.10 от ТР
№ 2/26.06.15г.правилни
са изводите на ПдРС,че молбата за издаване на изп.лист на извънсъдебно основание не прекъсва
изтичането на давността,нито молбата за
образуване на изп.дело от 28.03.13г.,нито редовно връчената на ищцата ПДИ.Що се отнася до насрочения с
разпореждане на ЧСИ от 07.10.14г.опис на дв.вещи,за който жалбоподателят
твърди,че прекъсва давността като валидно действие по изпълнението,настоящата
инстанция счита,че макар това насрочване на описа да е извършено от ЧСИ по
възлагане от взискателя на осн.чл.18 от ЗЧСИ,то не следва да се приема като предприемане на изп.действие в рамките на определен
изпълнителен способ.Това е така,защото,макар да са
изпратени съобщения до длъжника и взискателя,не е внесена таксата за
извършването му и не са предприети последващи действия от съдебния изпълнител
по изпълнението му-няма изготвен протокол за извършен опис,не е
документирано,че на определената дата имотът на длъжника е посетен.Въззивната
инстанция споделя залегналото в съдебната практика становище,че насрочването на
опис представлява техническа дейност от страна на ЧСИ по подготовка за
извършване на същинското изпълнително действие
и не е част от фактическия състав по извършването на описа,поради което
не е от естество да прекъсне давността.В този смисъл правилни са
изводите на ПдРС,че описът не се е състоял и след като не е бил
извършен,то липсва и предприет
изпълнителен способ.
От
друга страна по изп.дело има данни за доброволно изпълнение частично на задължението от страна на К..Налице
е плащане от нейна страна на сума в общ
размер на 360лв.на 20.12.17г.,но това не прекъсва давността,която вече е била
изтекла на 30.05.15г.,а и с тази сума не е направено плащане на суми по
изпълнителния лист,в това число и на процесната главница,(видно от извършеното
от ЧСИ разпределение за тази сума).
Посоченото обуславя правилност на изводите на
първостепенния съд за основателност и доказаност на предявените искови
претенции, поради което атакуваното съдебно решение следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно постановено в частта му,с която е признато за
установено,че М.А.К. не дължи на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД сумата от
455,62лв.главница,представляваща равностойността на доставена до имот на К.
топлоенергия за периода от 01.05.2010г. до 05.12.2012г.
По разноските:
При този изход на правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата претендираните от последната
разноски пред въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство.В случая съгласно
представения ДПЗС на въззиваемата
К. е оказана безплатна правна помощ на осн.чл.38,ал.1,т.2 от ЗА,поради което на
адв.Б.,пълномощник на М.А.К. се определя адв.възнаграждение в размер на 300лв.
съгл.НМРАВ №1/04г.и цената на иска,платимо от жалбоподателя.
Мотивиран от горното,съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 1421/14.04.20г.,постановено по гр. дело № 15186/19г.по описа на ПдРС,12-ти гр.с.,в
частта му,с която е признато за установено по отношение на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД,със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив,ул. Христо Г. Данов № 37, ЕИК-*********, че
М.А.К.,ЕГН-**********,*** не дължи на ответника плащане на сумата от
455,62лв.главница–равностойност на доставена до имот на К. топлоенергия за
периода от 01.05.2010г. до 05.12.2012г,за която
са издадени по ч.гр.д. №
20652/2012г.на ПдРС заповед за изпълнение и изпълнителен лист и е
образувано изпълнително дело №113/2013 год. по описа на ЧСИ Добринова.
ОБЕЗСИЛВА решение № 1421/14.04.20г.,постановено
по гр. дело № 15186/19г.по описа на ПдРС,12-ти гр.с.,в частта му,с която е
признато за установено по отношение на "ЕВН България
Топлофикация" ЕАД,със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,ул.
Христо Г. Данов № 37, ЕИК-*********, че М.А.К.,ЕГН-**********,*** не
дължи на ответника плащане на следните суми,за които са
издадени по ч.гр.д.№ 20652/2012г.на ПдРС заповед за изпълнение и
изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело №113/2013
год.по описа на ЧСИ Добринова: законната лихва върху главницата от 455,62лв.от
06.12.2012г. до окончателното изплащане; 52,85лв.обезщетение за забава за
периода 01.07.2010г.–05.12.2012г. и 125 лв. разноски по дело № 20652/2012 год.
ПРЕКРАТЯВА производството по исковете за признаване за установено по
отношение на "ЕВН България Топлофикация"
ЕАД,ЕИК-*********,че М.А.К.,ЕГН-**********,*** не дължи на ответника
плащане на следните суми,за които
са издадени по ч.гр.д.№
20652/2012г.на ПдРС заповед за изпълнение и изпълнителен лист и е
образувано изпълнително дело №113/2013 год.по описа на ЧСИ Добринова: законната
лихва върху главницата от 455,62лв.от 06.12.2012г.до окончателното изплащане; 52,85лв.обезщетение
за забава за периода 01.07.2010г.–05.12.2012г. и 125 лв. разноски по дело №
20652/2012 год.
ОСЪЖДА "ЕВН
България Топлофикация",ЕИК-********* да заплати на адвокат С.Л.Б.,***,партер сумата от
300(триста)лв.адв.възнаграждение пред въззивната инстанция ва основание чл. 38
от ЗА.
Решението в частта му,с която се обезсилва
първоинстанционното решение подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.В останалата му
част решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: