РЕШЕНИЕ
№ 740
гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Величка Борилова
Капка Павлова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело №
20241001000410 по описа за 2024 година
С решение № 85 от 15.01.2024г., постановено по т.д.№ 467/2023г. по описа на СГС на
основание чл. 517,ал.4 от ГПК е прекратено „Прима СД“ ЕООД по иска, предявен от Д. Р.
Д..
Против това решение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от
дружеството - ответник. Със същата се правят оплаквания за незаконосъобразност на
атакувания съдебен акт поради факта, че съдът не е съобразил ,че запорът, който е трети по
ред по партидата на дружеството е наложен по изп.дело №20198630400782 по описана ЧСИ
С. Х. по повод на издадена обезпечителна заповед, т.е това изп.дело било образувано въз
основа на документ, който съгласно чл.404 от ГПК не представлявал такъв акт на съда, който
да подлежи на принудително изпълнение .
На следващо място се сочи, че изп. дело, по което е направено овластяването е от
2021г. е образувано въз основа на издаден изпълнителен лист.. по него не бил наложен
запор, видно от справка, извършена в търговския регистър.
Принудителните действия по изпълнително дело №20198630400782 не касаели
действията по второто изпълнително дело. Двете дела били самостоятелни такива.
Освен това първото дело било прекратено по силата на закона и в този случай всички
наложени запри следвало да бъдат вдигнати.
1
Основното оплакване е, че не е налице хипотезата на чл.517 от ГПК, тъй като
изпълнението върху което е насочено принудителното изпълнение не е осъществено в
образуваното изпълнително дело от 2021г., а по вече прекратеното по силата на закона
изпълнително дело.
Въззиваемата страна не е подала отговор на жалбата.
В съдебно заседание оспорва същата. Поддържа аргументите, изложени пред
първоинстанционния съд.
След приключване на устните състезания, по делото е постъпила молба от управителя
на дружеството С. И. Д., с която се моли да бъде отменено определението, с което е даден
ход на делото по същество и да бъде насрочено ново съдебно заседание по същото, за да му
бъде дадена възможност да погаси задължението си и да представи доказателства за това.
Изтъква обстоятелството, че упълномощения от него адвокат не се е явил в последното
съдебно заседание по делото, проведено пред въззивния съд без негово знание и така
несправедливо е бил лишен от участие в процеса.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба оплаквания , намира за установено следното:
Съдът намира, молбата за отмяна на хода по същество и насрочване на делото в
открито съдебно заседание за неоснователна. Със същата не се твърди такова обстоятелство,
което да обуславя извод, че неявяването на упълномощения адвокат в последното проведено
съдебно заседание е нанесло непоправима вреда на представляваното дружество. От самото
изложение става ясно, че дългът не е погасен към момента на подаване на молбата и
изпълнителното производство не е прекратено. Това означава, че при приключване на
устните състезания няма новонастъпило обстоятелство, което да е от значение за
допустимостта на производството или за основателността на иска. Предвид на това
подадената молба вх.№3`463 от 03.12.2024г. следва да бъде оставено без уважение.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При проверката на
правилността на първоинстанционното решение същият е обвързан от посоченото от
страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери само спазването
на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение.
В случая обжалваното решение е валидно и допустимо.
По отношение на правилността на същото съдът намира следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 517, ал.4 от ГПК. Предмет на същия е
упражняването на потестативно право за прекратяване на търговското дружество -ответник
и откриването на производство по ликвидация, като способ за събиране на задължението.
За да бъде уважена такава претенция е необходимо да бъде установено, че има висящо
изпълнително производство, по което ищецът е взискател, а търговското дружество има
2
качеството на трето задължено лице, което е осуетило изпълнението върху стойността на
припадащата се на длъжника в изпълнителното производство стойност на дружествения дял,
както и наличието на изрично овластяване на взискателя за предявяване на този иск. На
следващо място трябва да е налице вписан запор върху дружествения дял/дялове на
длъжника.
Ведно от приложените по делото съдебни решения по гр.д.№ 67159 /2015г. по описа на
СРС и в.гр.д.№112/2019г. по описа на СГС и издаден изпълнителен лист въз основа на тях
ищецът Д. Р. Д. е кредитор на едноличния собственик на капитала на „Прима СД“ ЕООД -
лицето С. И. Д..
От направената служебна справка в ТРРЮЛНЦ съдът констатира, че именно той е
едноличен собственик на капитала на „Прима СД“ ЕООД, който е в размер на 5000лв.
Установено беше и че с вписване № 20190329110339 по партидата на дружеството е вписан
трети по ред запор на дружествения дял на С. И. Д. в полза на Д. Р. Д.. Същият е заявен от
съдебен изпълнител и вписан по изп.дело № 20198630400782. От наличното в кориците на
първоинстанционното дело определение №3875 от 13.02.2019г., постановено по посоченото
по-горе в.гр.д.№112/2019г. по описа на СГС става ясно, че запорът върху дружествените
дялове е наложен за обезпечаване именно на вземането, което е било предмет на това
съдебно производство.
Установява се също от приложените по делото молба за образуване на изпълнително
производство, подадена от Д. Р. Д. с поставен на нея печат за образуване и постановление за
овластяване, че въз основа на издадения по гр.д.№ 67159 /2015г. по описа на СРС
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20218630402018 с длъжник С. И. Д. и
че към момента на издаване на постановлението за възлагане - 13.10.2022г. дължимите суми
не са изплатени.
По делото няма данни, а не са наведени и твърдения, тези суми да са платени преди
първото по делото заседание, както и след този момент.
С оглед на така описаните доказателства съдът намира, че се установяват
предпоставките на закона за уважаване на иска с правно основание чл.517, ал.4 от ГПК.
Ищецът доказа, че има качеството на взискател по изпълнително дело №
20218630402018 като длъжник по същото е едноличният собственик на капитала на „Прима
СД“ ЕООД. Налице е надлежно овластяване на ищеца от съдебния изпълнител и няма
данни дължимите суми да са заплатени. Установи се и вписан запор върху
дяловете,собственост на длъжника .
Неоснователни са оплакванията, направени с въззивната жалба, че запорът върху
дружествените дялове е наложен по друго изпълнително дело, доколкото от наличните
документи става ясно, че това изпълните дело е било образувано по повод обезпечителна
заповед за обезпечаване именно на вземането, предмет на принудителното изпълнение.
Не могат да възприети и доводите,че това изп.дело е било прекратено по силата на
закона на основание чл.433, ал.1, т.8, тъй като тази разпоредба се прилага само за
3
изпълнително производство, по което се извършват изпълнителни действия за събиране на
вземането, а не и действия за обезпечаване. Освен това е необходимо да се отбележи, че
вдигането на запора има действие занапред и след като такова не е осъществено, то има
наличен действителен запор.
Предвид на изложеното, подадената въззивна жалба се явява неоснователна и като
такава ще следва да бъде отхвърлена, а обжалваното решение – потвърдено.
С оглед изхода на делото дружеството- жалбоподател следва да бъде осъдено да
заплати на ищеца направени разноски във въззивното производство, които са в размер на
1250лв.
по сметка на държавна такса в размер на 40лв. и разноски за възнаграждение на
особения представител, които са в размер на 600лв.
Водим от гореизложеното,Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от С. И. Д. в качеството му на управител на
„Прима СД“ ЕООД молба вх.№ 31463 от 03.12.2024г. за отмяна на определението за даване
на ход на устните състезания по делото и насрочването му в открито съдебно заседание.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 85 от 15.01.2024г., постановено по т.д.№ 467/2023г. по
описа на СГС.
ОСЪЖДА „Прима СД“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Д. Р. Д. с ЕГН
********** сумата 1250лв. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение пред
въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване при наличие основанията по чл. 280,
ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4