РЕШЕНИЕ
№ 53
гр. Велико Търново, 26 .02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Осми
състав,
в съдебно заседание на шести февруари две хиляди и двадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Диана Костова
при участието
на секретаря П.И.изслуша докладваното
от съдия Костова адм. д. № 715 по
описа за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 124 от ЗДСл, вр. с
чл.145-178 от АПК.
Образувано е по жалба на И.Н.И.,
чрез ***К. против Заповед № 1802/4.11.2019г., с
която на основание чл. 89, ал.1 и ал.2, т.1 вр. с чл.
90, ал.1, т.5, чл. 92, чл. 107, ал.1, т.3 е мл. 108, ал.1 от Закона за
държавния служител на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ и е прекратено служебното правоотношение на държавния служител и
Заповед № 1809/4.11.2019г. за прекратяване на служебно правоотношение и
изплащане на дължими обезщетения, издадени от ***Г.Б. – временно изпълняващ
длъжността кмет на Община Стражица.
В жалбата са изложени подробни
съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед. Твърди се, че Заповед № 1802/04.11.2019 г. не отговаря на
изискванията на чл. 108 от ЗДСл., тъй като в нея не са посочени дължимите
обезщетения и придобития ранг на държавна служба (респективно запазва ли се или
не придобитият такъв). След като дисциплинарно наказващият орган -
упражнявайки своите правомощия в условията на оперативна самостоятелност, е
решил да издаде един документ, който да представлява едновременно заповед за
налагане на дисциплинарно наказание и акт за прекратяване на служебно
правоотношение, то органът е бил длъжен да спази изискванията за форма и
съдържание по чл. 97, ал. 1 от ЗДСл. и чл. 108 от ЗДСл. в условията на кумулативност. От друга страна, излага съображения, че Заповед №
1809/04.11.2019 г. също не е
издадена при спазване на разпоредбата на чл. чл. 108 от ЗДСл, тъй като в нея не
са посочени правните основания за прекратяването на служебното правоотношение.
Възразява, че Заповед № 1802/ 04.11.2019 г. в частта й, в която е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение" на служителя И.И.,
е издадена след изтичане на преклузивните срокове по
чл. 94 от ЗДСл. На последно място, релевира доводи и
за материална незаконосъобразност на обжалваните две заповеди, както и
пълно игнориране на редица обстоятелства, имащи пряко отношение към
дисциплинарната отговорност на служителя И.И.. В тази
връзка, твърди че, с оглед възстановени парични средства, за Община
Стражица не са настъпили никакви вреди, което впрочем изрично е констатирано и
в Доклад № ДИД 6 ВТ - 9/24,09.2019 г. на Агенция за държавна финансова
инспекция (АДФИ) за извършена финансова инспекция на Община Стражица, на който
се позовава и дисциплинарно наказващия орган в заповедите си. След констатиране на допуснатите от И.И.
дисциплинарни нарушения, както и след възстановяване от негова страна на
причините вреди (с платежно нареждане от 13.06.2019 г.), същият е понижен в
длъжност главен счетоводител със Заповед № 1008/01.07.2019 г. на кмета на
Община Стражица. Жалбоподателят
възразява, че макар понижаването в длъжност да не е оформено като
дисциплинарно наказание, а като преназначение на друга длъжност, очевиден е
резултатът, а именно да бъде санкциониран жалбоподателя за извършените от него
нарушения. Наложеното със Заповед №
1802/04.11.2019 г. дисциплинарно наказание „уволнение" практически
се явява втора санкция за извършването на едно и също нарушение от служителя,
което е в противоречие с принципа, заложен в разпоредбата на чл. 90, ал. 2 от
ЗДСл. С тези доводи, моли за отмяна на заповедта. В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез ***К.,
поддържа жалбата и моли за нейното уважаване по съображения, изложени в нея.
Претендира разноски за процесуално представителство в размер на 1000 лв.
Подробни съображения развива в писмени бележки вх. № 756/21.02.2020 г.
Ответникът по жалбата – временно
изпълняващ длъжността кмет на Община Стражица, се явява лично в съдебно
заседание. Поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли, същата да
бъде отхвърлена, а заповедите да бъдат потвърдени като правилни и
законосъобразни. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Подробни съображения развива в писмени бележки вх. № 715/19.02.2020
г.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа
страна следното:
Не се спори по делото,
а се установява и от представените по делото документи, че жалбоподателят
И.Н.И. е държавен
служител и изпълнява длъжността главен счетоводител в Общинска администрация
Стражица.
Със Заповед № 1802/4.11.2019г.
временно изпълняващ длъжността /ВРиД/ кмет на Община
Стражица – ***Г.Б. Б.на основание чл. 89, ал.1 и
ал.2, т.1 вр. с чл. 90, ал.1, т.5, чл. 92, чл. 107,
ал.1, т.3 е мл. 108, ал.1 от Закона за държавния служител е наложил на И.И. дисциплинарно
наказание „уволнение“ и прекратяване на
служебното правоотношение. На същия ден е издадена и Заповед № 1809/4.11.2019г.
за прекратяване на служебно правоотношение и изплащане на дължими обезщетения.
От писмените доказателства по делото се установява,
че до издаване
на дветете заповеди се е стигнало
след като въз основа на Заповед №
665/13.05.2019 г. на кмета на Община Стражица е извършен одит с предмет
„Законосъобразност при получаване, разходване и отчитане на предоставените
средства за командировки на главен
счетоводител на Община Стражица за периода 01.01.2018
г. – 31.12.2018 г.“. В резултат на
проверката от вътрешен одитор е издаден окончателен одитен доклад, от който е видно, че не са спазени
разпоредбите на Наредбата за командировките в страната. Установени са
стойностно измерими несъответствия в общ размер на 3706,80 лв. и са дадени
препоръки И.Н.И. да възстанови сумата в бюджета на Община Стражица. На
основание чл. 44, ал.2 от ЗМСМА и цитираният одитен
ангажимент кмета на Община Стражица е издал Заповед № 856/13.06.2019 г. за
възстановяване на посочената сума.С преводно нареждане /плащане към бюджета/
жалбоподателят е възстановил сумата от 3706,80 лв., а основанието за плащане е
Заповед № 856/13.06.2019 г.
Същевременно в изпълнение на
Заповед № ФК–10-406/24.04.2019 г. на директора на Агенция за държавна финансова
инспекция на основание чл. 10, ал.1, т.3 и чл. , ал.1, т.5 от ЗДФИ, във връзка
с Постановление от 05.04.2019 г. по пр.пр. № 475/2019
г. по описа на Специализираната прокуратура е възложена финансова инспекция на
Община Стражица. С писмо изх. № ДИД6-ВТ-9/05.11.2019 г. до ВРиД
кмет на Община Стражица е изпратено заключение към доклад №
ДИД6-ВТ-9/24.09.2019 г. за извършена финансова инспекция в Община Стражица от
АДФИ - София. Копия от доклада са връчени на ръководителя на Община Стражица,
чрез завеждане в деловодството на общината с вх. № 6990/26.09.2019 г. и на засегнатото
лице – И.Н.И., с разписка от 26.09.2019 г. В срока по чл. 17, ал.2 от Закона за
държавната финансова инспекция е
постъпило писмено становище по пункт 1 от И.. С подробно изложени в
заключението мотиви, финансов инспектор при АДФИ, София, възраженията на
засегнатото лице са отхвърлени, тъй като освен, че последният не взема
становище по основни въпроси, касателно относими към отчетените парични средства и разходи за
сметка на бюджета на Община Стражица, но и не представя писмени документи,
доказващи твърденията му.
Със Заповед № 1640/08.10.2019 г.
е назначен е състав на Дисциплинарен съвет, като поименно са определени трима
основни и двама резервни членове и са утвърдени правила за работа на
Дисциплинарния съвет към Общинска администрация Стражица. Със Заповед №
1641/08.10.2019 г. на ВрИД кмет на Община Стражица е
образувано дисциплинарно производство срещу жалбоподателя за извършени
нарушения в качеството му на главен счетоводител на Община Стражица. Във връзка
с образуваното дисциплинарно производство, с писмо от 23.10.2019 г. дисциплинарнонаказващият орган /ДНО/ е изискал от И.
писмени обяснения. С писмо от 25.10.2019
г. от жалбоподателя са постъпили изисканите писмени обяснения, с които същият е
оспорил вменените му нарушения. С писмо от 23.10.2019 г. от жалбоподателя са
поискани писмени обяснения, като такива са получени от председателя на
дисциплинарната комисия на 25.10.2019 г.
С решение от 30.10.2019 г. по
дисциплинарно дело образувано със Заповед № 1641/08.10.2019 г. на ВРиД кмет на Община Стражица, след преценка на извършеното,
съобразно критериите посочени в чл. 91 от ЗДСл и установяване на елементите на
фактическия състав на нарушението, на основание чл. 89, ал.1 и ал.2, т.1, вр. с чл. 90, ал.1, т.4 от ЗДСл, Дисциплинарният съвет в
състав от членовете определени със Заповед № 1640/08.10.2019 г. е взел решение
при пълно мнозинство и е направил предложение за дисциплинарно наказание
„Понижение в по – долен ранг за срок от 1 година“ на държавния служител И.Н.И. на
длъжност „главен счетоводител в Общинска администрация Стражица“. На 31.10.2019
г. е проведено изслушване на държавния служител – И.Н.И. от която дата е и
съставеният протокол за връчено становище и проведено изслушване. В протокола е
отбелязано, че ВрИД кмет на Община Стражица е задал
устен въпрос на длъжностното лице относно направените разходи, описани в
становището на Дисциплинарния съвет на който жалбоподателя е отговорил, че е
съгласен със становището на съвета, няма възражения и няма да прилага
допълнителни доказателства.
След запознаване със становището
на Дисциплинарния съвет при Община Стражица от 30.10.2019 г., решение на ДС при
Община Стражица от 30.10.2019 г. и с материалите от дисциплинарното дело, ВРиД кмет на Община Стражица е издал Заповед №
1802/4.11.2019г., с която на основание чл. 89, ал.1 и ал.2, т.1 вр. с чл. 90, ал.1, т.5, чл. 92, чл. 107, ал.1, т.3 е мл.
108, ал.1 от Закона за държавния служител на жалбоподателя е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното правоотношение на
държавния служител, както и Заповед № 1809/ 4.11.2019г. за прекратяване на
служебно правоотношение и изплащане на дължими обезщетения. Двете заповед са
връчени на жалбоподателя на 04.11.2019г.
Недоволен от наложеното му наказание
И.И. е оспорил заповедта с жалба до АСВТ чрез на
18.11.2019 г., като въз основа на същата е образувано настоящото дело.
В хода на съдебното производство
като доказателства по делото са приети документите от административната
преписка, изпратена с писмо рег. индекс и дата № 8785/28.11.2019 година на
община Стражица, по опис, съдържащи се в 3 класьора, писмо с изх. № ДИД6-ВТ-9/05.11.2019 година на АДФИ, заключение по доклад №
ДИД6-НГ-9/24.09.2019 г., заповед № 1809/04.11.2019 година на ВрИД кмет на община Стражица, както и писмените
доказателства, изпратени с жалбата, намиращи се от страница 6 до 27
включително.
При така
установената фактическа обстановка, съдът обосновава следните правни изводи:
Жалбата е подадена
в законоустановения срок, от лице с правен интерес и
срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Същата отговаря на изискванията на
чл. 150
и чл. 151 от АПК, приложими по силата на чл. 124, ал.1
от ЗДСл, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е неоснователна.
Съгласно изричната разпоредба на чл. 168, ал.
1 от АПК от компетентността на съда е да се произнесе по
законосъобразността на обжалвания административен акт, като проверява дали е
издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са
процесуалноправните и материалноправните разпоредби
по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона.
Оспорените заповеди за налагане
на дисциплинарно наказание са издадени от компетентен орган - органа по
назначаването на държавния служител, в рамките на неговата материална
компетентност, установена в чл. 92, ал. 1 от ЗДСл и чл. 108, ал.1, предл.първо от ЗДСл, което прави същите валидни
административни актове.
При постановяване и на двата акта
не са допуснати нарушения на формата. Оспорената заповед № 1802/04.11.2019 г.
съдържа всички реквизити, посочени в чл. 97, ал.1
от ЗДСл., в това число и описание на извършеното от служителя
нарушение, датата и мястото, където е извършено и обстоятелствата, при които е
извършено. В заповедта са отразени релевантните факти в тази връзка, както и
служебните задължения, които са били виновно нарушени. В заповедта е посочено и
правното основание за налагане на наказанието за допуснатото нарушение – чл. 89, ал. 1
и ал.2, т.51, във връзка с чл. 90, ал.1,
т.5, чл. 107, ал.1, т.3 и чл. 108, ал.1 от ЗДСл.
Не се споделят в тази връзка,
възраженията на жалбоподателя, че с издаване Заповед № 1809/04.11.2019 г. за
прекратяване на служебно правоотношение на основание чл. 108 от ЗДСл се санира първият по време акт – Заповед № 1802/04.11.2019 г.
Това е така, защото, по силата на чл. 108, ал.1
ЗДСл служебното правоотношение се прекратява от органа по
назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва
да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и
придобития ранг на държавна служба. Безспорно, законодателят поставя
изискването за спазване на писмената форма при издаване на заповед за налагане
на дисциплинарно наказание и на административен акт за прекратяване на
служебното правоотношение, като няма пречка, тези два акта да са възпроизведени
на един материален носител или да са оформени като отделни заповеди. От друга
страна в Заповед № 1809/04.11.2019 г. изрично е отбелязано, че се издава на
основание Заповед № 1802/ 04.11.2019 г. /с която впрочем жалбоподателят е бил
запознат/ и чл. 108, ал.1 от Закона за държавния служител, определено е
обезщетение, а в т.3 е посочено, че на основание чл. 108, ал.2 във вр. с чл. 107, ал.1, т.3 от ЗДСл, служителят не запазва
придобития ранг. Предвид горното, при издаване на
Заповед № 1809/04.11.2019 г. не са допуснати съществени процесуални нарушения,
като същата е издадена при спазване на административно производствените правила
и в съответствие на чл. 59 от АПК.
Следва да се уточни, че за разлика от общия текст на чл. 59, ал.
2, т. 4 от АПК, изискващ излагане и на фактическите основания за
издаване на административния акт, чл. 108 от
ЗДСл не изисква задължително мотивиране от фактическа страна.
Посоченото в акта правно основание в конкретния случай съдържа в себе си и
обуславящото го фактическо обстоятелство, поради което не е било необходимо
излагането на други мотиви. Горните изводи мотивират състава да приеме, че не
се констатират отменителни основания посочени в чл. 146, т. 1,
т. 2
и т. 3 от АПК,
които да послужат като самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на тази
конкретно заповед. Непосочването в оспорената заповед на реквизита по чл.59,
ал.2, т.7 от АПК – пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, също не
може да се квалифицира като съществено процесуално нарушение, а е основание за
приложение на разпоредбата на чл.140 от АПК за удължаване на сроковете за обжалване,
което е своеобразна гаранция за надлежното упражняване на правото на жалба.
Неоснователно на следващо място е
твърдението в жалбата, че заповедта не е съобразена със сроковете, разписани в чл. 94, ал. 1
от ЗДСл. Съгласно цитирания текст, дисциплинарните наказания се
налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от
една година от извършването му. В теорията и практиката се приема, че
дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът компетентен да
наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и
самоличността на нарушителя. С изтичането на един от двата срока отпада правомощието
на наказващия орган да се произнесе
по същество и той е длъжен
да прекрати производството, макар
да е надлежно образувано. За такъв момент следва да се
приеме датата, на която дисциплинарно наказващият орган има знание за
обстоятелствата, отразени и приети в заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание, като нарушения на служебните задължения, т.е. знае всички елементи
на конкретното дисциплинарното нарушение и неговият извършител. В аспекта на изложеното и съдебната практика приема, че нарушението следва да се
счита за открито към датата,
когато всички материали по дисциплинарната
преписка заедно с решението на дисциплинарния
съвет бъдат предоставени на административния орган, от който момент именно
дисциплинарният орган е задължен да направи преценката за това извършено ли е
дисциплинарно нарушение и налице ли са законовите основания да материализира
волята си в административен акт за налагане на дисциплинарно наказание /така
например Решение № 3325 от
25.03.2015г., постановено по адм. д. № 6911/2014 на
Върховния административен съд и др/. В
конкретния казус материалите по дисциплинарната преписка, ведно с решението на
дисциплинарния съвет са постъпили на вниманието на административния орган,
издал оспорените заповеди на 30.10.2019г., а и двете оспорени заповеди са от
дата 04.11.2019г., поради което и следва да се приеме, че двумесечният срок от
откриване на нарушението по чл.94 ал.1 от ЗДСл е спазен. Не е изтекъл и
едногодишния срок от извършване на нарушението. В случая се касае за
"продължено неизпълнение" на служебните задължения, поради което преклузивния едногодишен срок за налагане на дисциплинарно
наказание по чл. 94, ал.1,
предл. второ от ЗДСл започва да тече от
датата, на която за последен път са представени за одобрение от кмета на
общината заповеди за командировка със съдържание не отговаряща на изискванията
на чл. 10 от НКС, което в случая е 18.03.2019 г. /последно представената
заповед за командировка е № 178/18.03.2019 г./.
Неоснователно на последно място е възражението на
жалбоподателя за нарушение на чл. 90, ал.2 от ЗДСл. Със Заповед №
1008/01.07.2019 г. на кмета на Община Стражица /л.21 от делото/, И.И. е преназначен от длъжността „директор на дирекция
„Финансови и счетоводни дейности“ на длъжност „главен счетоводител“. Цитираната
промяна в длъжността, видно и от самата заповед, е в резултат на Решение на ОбС – Стражица, промени в длъжностното разписание на
Общинска администрация и писмено съгласие на служителя. В случая не би могло да
се приеме, че тази заповед отразява първо по време дисциплинарно наказание и
има санкционен характер спрямо жалбоподателя, тъй като очевидно дисциплинарно
производство не е образувано, а и И. е изразил предварително писмено съгласие за заемането
й.
Служебната проверка на съда не намери пропуски и в хода на дисциплинарното производство. Редът за налагане на дисциплинарни наказания е регламентиран в раздел II, Глава Пета от ЗДСл. Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДСл преди да наложи дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 4 и т. 5, дисциплинарно наказващият орган взема становището на дисциплинарния съвет, който образува дисциплинарно дело по негово нареждане. Цитираната процедура за провеждане на дисциплинарно производство пред дисциплинарния съвет е задължителна преди налагане на дисциплинарно наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 от ЗДСл
. В това производство се събират и изясняват фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, при необходимост се изслушват обясненията на държавния служител и се обсъждат представени от него доказателства. Съгласно чл. 96, ал. 3 от ЗДСл, дисциплинарният съвет приема решения с мнозинство от две трети. Решението на дисциплинарния съвет съдържа становище относно наличието на основания за ангажиране на дисциплинарна отговорност, както и относно вида и размера на съответното на извършеното нарушение дисциплинарно наказание. Законодателят е предвидил специална процедура преди налагане на по-тежките дисциплинарни наказания по т. 4 и т. 5 на ал. 1 от чл. 90 от ЗДСл, за да бъде изяснена безпристрастно фактическата обстановка и държавният служител да има възможност за представяне на доказателства в своя защита. По настоящото дело са представени данни за провеждане на такова производство, видно от приложени по делото Протокол от заседание на Дисциплинарния съвет, проведено на 09.10.2019г. След като са обсъдени събраните в производството писмени доказателства, дисциплинарният съвет е формирал около становище, че служителят е осъществил с действията си дисциплинарни нарушения, описани подробно в протокола за проведено заседание на дисциплинарния съвет, поради което са налице основания за налагане на дисциплинарно наказание „понижаване в по – долен ранг за срок от 1 година“. Тук следва да се отбележи, че становището на дисциплинарния съвет, досежно вида и размера на наказанието не обвързва органа, който след запознаване с фактите и доказателствата по дисциплинарната преписка, може да вземе решение, различно от предлаганото, доколкото последният действа в условията на оперативна сомостоятелност.Настоящият състав намира, че
наказващият орган правилно е приложил и материалния закон.
Налагането на дисциплинарно
наказание не е самоцелно, същото следва да санкционира неправомерно служебно
поведение и да осъществява целите на личната и генералната превенция. При
определяне на наказанието дисциплинарно наказващият орган следва да се съобрази
с разпоредбата на чл. 91 ЗДСл,
която изисква да се вземат предвид четири кумулативни предпоставки: 1. тежестта
на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите;
2. формата на вината на държавния служител; 3. обстоятелствата, при които е
извършено нарушението; 4. цялостното служебно поведение на държавния служител.
Процесната Заповед № 1802/04.11.2019 г. е мотивирана относно индивидуализацията на наказанието, определено по вид и размер съобразно
тежестта на нарушението и настъпилите от него последици
за държавната служба или за
гражданите, формата на вината на
държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител.
Въз основа на извършена от
дисциплинарно наказващия орган преценка основана не само
на конкретния резултат, а и на извършен анализ на конкретните действия от страна
на държавния служител, компетентният орган е установил системно неизпълнение на служебни
задължения и след това е извършил
преценка за тежестта на нарушението, настъпилите от него последици
за държавната служба, формата на вината на
държавния служител, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и цялостното служебно поведение на държавния служител,
е определил дисциплинарно наказание - "Уволнение".
При събраните в дисциплинарното производство данни за извършеното
нарушение, определеното със заповедта дисциплинарно
наказание е наложено в съответствие с изискванията на чл. 91, ал.1 от ЗДСл,
тъй като съответства както на тежестта на
нарушението, така и на цялостното служебно
поведение на държавния служител.
Настъпването на вредни последици от нарушението също има значение
за вида и размера на дисциплинарното
наказание, но не е елемент от
фактическия му състав. В конкретния случай действията, извършени от жалбоподатсля, свидетелстват за неизпълнение на задължения, включени в длъжностната му характеристика. Настъпилите от нарушението, извършено от държавен
служител, вредни последици са едно
от обстоятелствата, които се преценяват
при определяне вида и размера на наказанието, а не елемент от
фактическия състав на самото нарушение,
който следва да се докаже,
за да е налице
основанието за налагане дисциплинарно наказание. В контекста на изложеното, в заповедта са описани вредните последици от
нарушението, като оценката на същите за държавната служба са, че от нарушението
са настъпили щети за Община Стражица изразяващи се в незаконосъобразно
изплащане на финансови суми от бюджета на общината и то за сравнително дълъг
период от време, а възстановяването им е резултат от издаването на заповед от ВРиД кмет на Община Стражица.
Неоснователно в жалбата се твърди,
че административният орган не е отчел, всички обстоятелства във връзка с
тежестта на нарушението. Върховният административен съд има трайна
и непротиворечива съдебна практика относно това, че извършването
на преценката за тежестта на
извършено нарушение във връзка е определянето
на дисциплинарно наказание на държавен
служител следва да се базира
не само на
конкретния резултат, а на извършване на
анализ на конкретните действия на държавния служител
и с оглед на това да се
извърши преценка налице е нарушение на служебната дисциплина
и каква е неговата тежест. В този смисъл определянето на вида дисциплинарно наказание за извършеното
нарушение от държавния служител е в кръга на предоставената
на органа по назначаването дискреционна власт. В процесната
заповед тежестта на нарушението е описана детайлно, а именно – че са засяга
законосъобразно разходване на финансови средства на Община Стражица,
осъществено в един продължителен период от време от лице, на което е възложено
организирането и контрола по счетоводната отчетност на Община Стражица.
Конкретизирана е и степента на значимост на нарушението спрямо изискванията на
закона, предвид факта, че изрично административният орган е отбелязал –
допуснатото нарушение е особено тежко, тъй като И. не е изпълнил служебните си
задължения по отношение на изплащане на суми по заповеди за командировка, с
които самият той е бил командирован, както и по фактури, с които самият той е
закупил материални средства от името на Община Стражица.
Изложеното води до извод, че е не
е нарушен принципа на съразмерност, предвид приетата от органа форма на вината
на служителя – пряк умисъл, при която съобразно вменените му служебни
задължения И. е съзнавал, че като орган осъществяващ организирането и
контролирането на цялостната счетоводна отчетност на общинските дейности,
подпомагането на кмета на общината за правилното и законосъобразно използване
на финансови ресурси, за опазване на общинската собственост и за
предотвратяване на разхищения и злоупотреби с парични средства и стокови
материали, и изготвящ заявки за необходимите средства на общината с действията
си допуска незаконосъобразно изплащане на финансови средства в своя полза.
Именно като е взел предвид тежестта на нарушенията и настъпилите от тях последици за
държавната служба и за гражданите, както и останалите обстоятелства, свързани с извършването на нарушенията, дисциплинарно-наказващият
орган е наложил най-тежкото дисциплинарно наказание, предвидено в ЗДСл – „уволнение“ като единствено адекватно и съразмерно на установеното поведение на държавния
служител, поради което следва да
се приеме, че дисциплинарното наказание е определено и съобразно принципа за съразмерност по чл. 6 от
АПК.
Предвид гореизложеното, подадената от И.Н.И. жалба против Заповед № 1802/4.11.2019г.,
с която на основание чл. 89, ал.1 и ал.2, т.1 вр. с
чл. 90, ал.1, т.5, чл. 92, чл. 107, ал.1, т.3 е мл. 108, ал.1 от Закона за
държавния служител на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ и е прекратено служебното правоотношение на държавния служител и
Заповед № 1809/4.11.2019г. за прекратяване на служебно правоотношение и
изплащане на дължими обезщетения, издадени от ***Г.Б. – временно изпълняващ
длъжността кмет на Община Стражица, със съответните от това последици,
като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на делото и тъй като ответникът не е
заявил претенция за разноски, такива не следва да се присъждат.
Водим от горното и
на основание чл. 172, ал. 2 от АПК във вр. с чл.124 от ЗДСл, Административен съд – В. Търново, VІІІ-ми състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Н.И. против Заповед
№ 1802/4.11.2019г., с която на основание чл. 89, ал.1 и ал.2, т.1 вр. с чл. 90, ал.1, т.5, чл. 92, чл. 107, ал.1, т.3 е мл.
108, ал.1 от Закона за държавния служител е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“ и е прекратено служебното правоотношение на държавния служител и
Заповед № 1809/4.11.2019г. за прекратяване на служебно правоотношение и
изплащане на дължими обезщетения, издадени от ***Г.Б. – временно изпълняващ
длъжността кмет на Община Стражица.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: