Р Е Ш
Е Н И Е №
470
28.07.2017 година, гр.
Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Трети граждански състав
на двадесет и седми юни през две хиляди и
седемнадесета година
в публичното заседание в следния състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар Велислава Ангелова
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №2355 по описа за 2016г.,за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от Сдружението на собствениците /СС/ на етажната
собственост с адрес гр.Хасково, ул.“Д.“ №****, вх.* и вх.*, представлявано от председателя на УС А. Н. С., против „А.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Хасково,
кв.“Б.“, ул.“Х.“
№38, представляван от управителя Л. Г. П., иск с
правно основание чл.49 вр.чл.45 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/.
Ищецът твърди, че в началото на месец декември 2015г.
ответното дружество в изпълнение на споразумение за финансова помощ и
обновяване за енергийна ефективност от 18.12.2014г., сключено с МРРБ,
пристъпило към изпълнението му, като обект на енергийна ефективност била
сградата на жилищния блок, находящ се в гр.Х.,
ул.“Д.“ №****,
входове А и Б. В хода на извършване на СМР сдружението на собствениците /СС/ на
етажната собственост /ЕС/ имали уговорка с ръководителя на обекта металните
отпадъци да останат в притежание на СС за предаването им за скраб.
Под предлог, че в двора на жилищния блок няма място за складирането им и че ще
пречат на СМР същите били извозени за съхранение в склад на ответника. След
приключване на СМР СС поискали металните отпадъци да им бъдат върнати, но не
последвало изпълнение. Наложило се да ги поискат отново чрез нотариална покана
от 06.07.2016г. Получили писмо от управителя на ответното дружество, в което не
се давал отговор на поставените въпроси, което наложило провеждане на общо
събрание, на което се взело решение да си искат металните отпадъци по съдебен
ред. В нотариалната покана поставили и искане към изпълнителя на СМР да
отстрани допуснатото неизпълнение на изискване на работния проект и
техническата спецификация относно входните врати на жилищния блок, но това не било
направено. В резултат на това от месец декември до момента СС в лицето на
живущите във вход Б изпитвали големи неудобства, изразяващи се в невъзможността
същите да бъдат уведомявани, че са търсени чрез домофонна
уредба и звънците пред входа, както и чрез звънците пред входните врати на
апартаментите. За тези продължаващи неудобства на вх.Б предявяват претенции за
неимуществени вреди в размер на 10лв. на месец за всеки апартамент или общо за
10 апартамента 100лв., считано от 25.12.2015г. до завеждане на исковата молба
или обща претенция за неимуществени вреди – 1000лв. Твърди се, че техническият
ръководител на обекта е подписал документи с невярно съдържание за установяване
на всички видове СМР-та, подлежащи на закриване, удостоверяващи, че са постигнати
изискванията на проекта. Твърди се също така, че Т.
П., представляващ инвеститорския контрол от името на СС,
подписал документ с невярно съдържание – акт обр.15 –
въпреки отнетите му в това отношение права с решение на общото събрание на СС
от 26.02.2016г. Ответникът въз основа на така оформения акт обр.15
манифестирал пред МРРБ, че е извършил енергийното обновяване на сградата на
жилищния блок, прикривайки съществуващите недостатъци в изпълнението й, не без
помощта на строителния надзор и безучастното поведение на дирекция „Жилищна
политика“ към МРРБ. По пътя на косвения съдебен контрол следвало съдът да се
произнесе инцидентно с решението по делото относно законосъобразността на
представените акт. обр.15 и при наличие на
противоречие със закона да прогласи тяхната нищожност. Предвид гореизложеното
се иска постановяване на решение, с което да бъде осъден ответника да заплати
на ищеца сумата от 656,15лв., представляваща имуществени вреди от снети и
непредадени метални части от олуци, метални части на врати и сумата от 1000лв.,
представляваща неимуществени вреди, произтичащи от създадени от ответника
неудобства в комуникацията на живущите с търсещите ги лица, поради
неотстраняване на недостатъци на входните врати и създаване на пречки от
техническо естество за монтаж на цифрова видеодомофонна
уредба, ведно със законната лихва от завеждане на исковете до окончателното
изплащане и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира отговор на
исковата молба, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен. Според
ответника, подадената искова молба следвало да е подписана от всеки един
собственик на жилище в многофамилната жилищна сграда.
Твърди, че документацията по откриване на строителната площадка, изпълнението
на предвидените в проекта СМР и обекта били приети съгласно изискванията на
Наредба №3 от 15.08.2003г. с протокол обр.15 от
30.05.2016г. Този протокол бил подписан от членовете на комисията без
забележки. На основание подписания протокол обр.15
строежът бил въведен в експлоатация с удостоверение от 30.05.2016г. Към момента
на приемане на обекта и въвеждането му в експлоатация А.
Н. С. не бил
председател на УС или упълномощен представител на СС. СС не било страна по
договора от 14.10.2015г. Ответникът твърди, че обектът е изпълнен съгласно
проектната документация на одобрения и приет инвестиционен проект и изготвени в
процеса на строителството екзекутивни чертежи. За строежа били съставени всички
необходими протоколи съобразно изискванията на наредбата, същият бил приет с
протокол обр.15, подписан от членовете на комисията
без забележки, вкл. от страна на упълномощения представител на СС. Ответното
дружество в качеството си на изпълнител по договора стриктно спазило
изискванията на чл.8/2/ от договора, като изпълнило демонтажните и
разрушителните работи съгласно ценовото предложение и приложената към него
количествена сметка. В цитирания текст се включвало и изхвърлянето на
получените отпадъци. В проектната документация не била предвидена подмяната на домофонна инсталация и монтаж на електрическа брава на
външната врата на вход Б, поради което било невъзможно проектантът да съобрази
в процеса на изготвяне на проекта вида на профила на входната врата с конкретен тип електрическа брава. Самото
извършване на тези строителни работи не било предмет и на инвестиционния проект
по договора.
С влязло в сила определение е прекратено частично
производството по делото в частта на предявения иск за заплащане на
неимуществени вреди в размер на 1000лв., поради неговата недопустимост.
По искане на ищцовата страна съдът
допусна изменение на предявения иск за имуществени вреди, като увеличи неговия
размер от 656,16лв. на 762,54лв.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено
от фактическа страна следното :
На 18.12.2014г. е подписано споразумение за
финансова помощ и изпълнение на обновяване за енергийна ефективност между
сдружението на собствениците с адрес гр.Х., ул.“Д.“ №****, вх.А и вх.Б, представлявано от В. И. Т., и Министерството на регионалното развитие и
благоустройството. В рамките на така подписаното споразумение и съобразно
разпоредбите на Наредба №7/15.12.2004г. за енергийна ефективност на сгради,
ЗУТ, ЗЕЕ и др. законови и подзаконови нормативни актове на 14.10.2015г. между
Министерството на регионалното развитие и благоустройството и ответното
дружество е сключен договор за саниране на жилищната сграда на горепосочения
адрес в гр.Х.. По делото е приложен
констативен акт от 30.05.2016г. за установяване годността за приемане на
строежа, заповедна книга от 18.11.2015г., протоколи от проведени общи събрания
на сдружението на собствениците от датите 26.02.2016г., 27.04.2016г. и
31.07.2016г. На 30.05.2016г. е издадено удостоверение за въвеждане в
експлоатация на строежа. На 03.07.2016г. до ответното дружество е изпратена
нотариална покана от домоуправителя на вх.Б – свидетеля Б. Т. С., с която е поискано възстановяване на металните
отпадъци. Представен е също така отговора на ответника, получен от
домоуправителя С. на 25.07.2016г.
От
показанията на св. Б. Т. С. се
установява, че още преди да е стартирало санирането са проведени няколко общи
събрания, където е коментиран въпроса за металните отпадъци от общите части.
Идеята била тези отпадъци, които отпадат в процеса на саниране, тъй като са
тяхна собственост да бъдат предадени на вторични суровини за подпомагане
бюджета на входа. В същото време св.С.
заяви, че няма представа дали председателя на сдружението е водил разговори с
фирмата или представител на министерството относно начина на третиране на
отпадъците. Според свидетеля, тези неща са уточнени и регламентирани в договора
на МРРБ с фирмата изпълнител. На едно от последните събрания, провеждани за
металните отпадъци, присъствал М. Т. от ответното дружество, който бил технически
ръководител на проекта. В своите показания свидетеля Т. Н. С. също
твърди, че на общите събрания на живущите в блока е говорено за металните
отпадъци с М. Т. – технически ръководител на проекта, а именно, че
той ще ги пренесе в склада, а оттам те ще ги вземат. В крайна сметка не им
предали отпадъците, защото веднага ги вдигнали и те не могли да ги вземат. Свидетелят
не бил запознат да е взето решение на общото събрание, на което всеки си казал
мнението какво е направено и какво не е, с което решение да са упълномощили
конкретен човек да подпише документите и да изрази становището им пред
строителя.
За
изясняване на делото от фактическа страна съдът назначи и изслуша поисканата от
ищеца техническа експертиза, чието заключение приема като компетентно и
обективно дадено. В своето заключение вещото лице е оценило металните отпадъци на
сумата от 762,54лв.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи досежно
основателността на предявения иск :
Предявен
е иск с правно основание чл.49 вр.45 от ЗЗД, като
ищецът претендира да бъде осъден ответника да му заплати нанесените имуществени
вреди в размер на 762,54лв., представляващи стойността на снети и
непредадени метални части от олуци, метални части на врати. Съдът намира така предявения иск за допустим, но
разгледан по същество същия се явява неоснователен. От една страна липсва
разписано подобно задължение за ответното дружество при извършване на СМР в
жилищната сграда на ул.“Д.“ №****, вх.А и вх.Б, да съхрани и предаде на етажните
собственици металните отпадъци от общите части на сградата. Несъмнено подобно
задължение може да бъде поето от изпълнителя на СМР в жилищната сграда на ищеца
и устно, не е задължително да бъде в писмена форма. От събраните по делото
доказателства, обаче не се установи дори наличието на устна договорка между
ответното дружество и сдружението на собствениците относно съхраняване и
предаване на металните отпадъци. В писмените документи, подписани от ответника
в качеството му на изпълнител по договора за саниране на жилищната сграда,
изрично му е възложено като задължение свалянето и изхвърлянето по съответния
ред на металните отпадъци. Твърденията на ищцовата
страна за наличието на устна договореност между представител на ответното
дружество и сдружението на етажните собственици също останала недоказани. В
своите показания нито св.С., нито св.С., успяха да установят наличието на проведени
конкретни разговори и постигнати договорености. Свидетелят С. нямал представа дали председателя на сдружението е
водил разговори с фирмата или представител на министерството относно начина на
третиране на отпадъците. Според този свидетел, тези неща са уточнени и
регламентирани в договора на МРРБ с фирмата изпълнител. В същото време в нито
един от тези документи не е разписано подобно задължение за ответното
дружество. Твърденията на св.С., че на едно
от последните събрания, провеждани за металните отпадъци, присъствал М. Т. от ответното
дружество, който бил технически ръководител на проекта, не се подкрепят от
писмените доказателства по делото. Видно от представените протоколи от общите
събрания визираният технически ръководител на проекта М. Т. действително
е присъствал на същите, но няма данни да са говорили с него за процесните метални отпадъци. В протокола от проведеното на
27.04.2016г. общо събрание е отразено присъствието на М. Т., но липсва
обсъждане на въпроса за металните отпадъци, обсъждани са проблеми, възникнали
при санирането, но нито се споменават металните отпадъци, нито желанието на
сдружението на собствениците да получат същите от ответното дружество. В
другите протоколи, представени по делото, няма данни за присъствието на
техническия ръководител на проекта или на представител на ответното дружество,
на когото да е поставен въпроса за металните отпадъци. При тези данни по делото
съдът намира за неоснователна претенцията на ищеца за заплащане на стойността
на металните отпадъци, тъй като не се установи нито вменено задължение на
ответника да съхрани същите и да ги предаде на представител на етажната
собственост, а в същото време се констатира, че изпълнителят на СМР е действал
съобразно разписаните му задължения с процесните
метални отпадъци. Предвид гореизложените съображения съдът намира иска за
неоснователен, тъй като не се доказа наличието на фактическия състав на
непозволеното увреждане, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на
делото следва да бъде осъден ищеца да заплати на ответника направените в
настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение. Доколкото се
претендира заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв., съдът
намира възражението на ищеца за прекомерност на същото за основателно. От една
страна размера на предявения иск за имуществени вреди в случая възлиза на
762,54лв. Размера на предявения иск за неимуществени вреди, в която част
производството по делото е прекратено поради недопустимост, е 1000лв. Ето защо,
при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение в случая следва да се
вземе за база общата сума на двата иска от 1762,54лв. Съобразно разпоредбата на
чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения дължимото
адвокатско възнаграждение е в размер на 353,38лв. Именно в този размер следва
да се присъдят разноски на ответника, тъй като липсва основание адвокатското
възнаграждение да се определя в по-висок от минимално предвидения размер,
поради липсата на правна или фактическа сложност на делото.
Мотивиран
така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от Сдружението на собствениците /СС/ на етажната собственост с адрес гр.Х., ул.“Д.“ №****, вх.А и вх.Б, представлявано от председателя на УС А. Н. С., против „******“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
гр.Х., кв.“Б.“,
ул.“Х.“ №38, представляван от
управителя Л. Г.
П., иск с правно основание чл.49 вр.чл.45
от ЗЗД за сумата от 762,54лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, вследствие
извършвани от ответника строително монтажни дейности и изразяващи се в снети и
непредадени метални части от олуци, метални части на врати, като неоснователен.
ОСЪЖДА Сдружението
на собствениците /СС/ на етажната собственост с адрес гр.Х., ул.“Д.“ №****, вх.А и вх.Б, представлявано от председателя на УС А. Н. С., да заплати на „******“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление
гр.Х., кв.“Б.“,
ул.“Х.“ №38, представляван от
управителя Л. Г.
П., направените в настоящото производство разноски в размер 353,38лв.
за адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.