Решение по дело №1012/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 260430
Дата: 6 ноември 2020 г.
Съдия: Мариана Костадинова Тодорова Досева
Дело: 20204430101012
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.***, 06.11.2020г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

        

         ***ският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното заседание на  тринадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА

 

при секретаря Марина Цветанова като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 1012 по описа за 2020г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.240, ал.1 ЗЗД с цена на иска 3589,00 лв.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от В.Д.С., ЕГН**********,*** против Г.С.Д., ЕГН**********,***.***, в която се твърди, че на 10.08.2018 г. между В.Д.С. с ЕГН********** - заемодател и Г.С.Д. с ЕГН********** -заемател е сключен писмен договор за заем за сумата 3589 лева. Твърди, че в деня на подписване на договора, заемодателят е предал в брой сумата пари на заемополучателя. Договорено е сумата да бъде върната на заемодателя в срок до 30.09.2018 г., като връщането може да е на вноски, може и изцяло. Заемополучателят не е изпълнил задължението си да върне получената в заем сума в уговорения срок, сумата не е върната и към настоящия момент. Твърди, че ищецът е депозирал заявление по чл.410 от ГПК, като е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №***/2019 г., която е и покана от страна на ищеца към ответника. Дори и след тази покана ответникът продължава да не изпълнява задължението си към ищеца. Моли да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 3589 лв./три хиляди петстотин осемдесет и девет лева/, представляваща дадена сума, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаването на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата.  Претендира направените деловодни разноски.

         В срока по чл.131 от ГПК е представен писмен отговор от назначения особен представител на ответника, в който взема становище, че предявения иск е допустим, но го оспорва изцяло. Твърди, че липсват доказателства, дали ответницата не е погасила задължението си. Счита, че предсрочната изискуемост не настъпва автоматично, а е необходимо ищецът да е уведомил длъжника за обявяване на задължението за предсрочно изискуем и то преди подаване на заявлението, което волеизявление да е достигнало до длъжника.

Приложения договор за заем служи като разписка за описаната по горе сума.В случай, че предаването на парична сума е установено, но липсват други данни, на какво основание е сторено то, не може да се презумира, че задължението е възникнало от заемен договор, тъй като задължението може да произтича от друг източник и ищецът не е освободен от задължението да установи този източник с допустимите от закона доказателствени средства. При липсата на писмен документ за предоставяне на сумата по заема, забраната за разпит на свидетелите е налице, ако се цели установяването на заемното правоотношение, което е над определената в закона стойност /понастоящем 5000 лева./. Излага съображения, че предоставената сума представлява съществен елемент на заемния договор и установяването на предаването й със задължението за връщане от заемателя, е доказване на договора. При наличието на документ за предаване на сумата, за останалите елементи на договора няма забрана за установяването им със свидетелски показания. Посочва, че писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. Писмената форма за доказване произтича както от изричната регламентация в чл.87, ал.2 от ГПК, и на разпоредбите на чл. 164, ал.1, т. 5 от ГПК, предвиждаща забрана за установяване прекратяването на писмени съглашения с гласни доказателства.

         Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от Договор за паричен заем от 10.08.2018г. В.Д.С. в качеството си на заемодател се е задължил да предаде в собственост на заемателя Г.С.Д. сумата от 3589 лв., която сума заемателя се задължил да върне до 30.09.2018г. Съгласно чл.2 от Договора, заемната сума от 3589 лв. е предадена изцяло и в брой от заемодателя на заемателя.

Съдът дава вяра на показанията на св.М.А.Й., въпреки че е заинтересован от изхода на делото, като близък, дългогодишен приятел на ищеца. Показанията му са непротиворечиви, логични и не са в противоречие с други събрани по делото доказателства. От тях се установява, че на 10.08.2018г. ищеца и свидетеля пиели заедно кафе, когато ищеца провел разговор по телефона за предоставяне на сума пари. Ищеца през лятото се занимава с продажба на сладолед, като има търговски обект в гр.***и в гр.***. Сумата ищеца е предал на Г., която е работила за ищеца в гр.***. Г. имала финансови затруднения и ищеца се съгласил да ѝ помогне, като ѝ дал сумата, която била от оборота. Ищеца и ответницата подписали и договор за заем. Досега сумата не е върната. Ответницата е заминала в чужбина и няма връзка с нея.

От обясненията на Л.И.по реда та чл.176 ГПК се установява, че той е подписал в качеството на заемател процесния договор за заем.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:

По искът с правно основание чл.240, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД

Според чл. 240 ал. 1 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.За основателността на иска по чл. 240 ал. 1 ЗЗД по делото следва да се установят следните предпоставки :1/ съществуването на договор за заем между страните;2/ предаването на заемната сума на ответника;3/ изискуемостта на задължението за връщане на заемната сума.Установяването на тези обстоятелства е в доказателствена тежест на ищеца, според правилото на чл. 154 ал. 1 ГПК.При пълно главно доказване от страна на ищеца на пораждащия претенцията му юридически факт, следва ангажиране на отговорността на заемополучателя. Обратното, при липса на осъществено доказване от посочения вид, претенцията ще следва да се отхвърли като неоснователна.Ответникът е този, който следва да докаже, по силата на посоченото правило, правоизключващи, правопогасяващи, правоунищожаващи или правоотлагателни възражения, в случай на релевиране.

По делото е представен договор за заем в писмена форма, който е подписан от ответника по делото и от него се установява предаване на заемната сума в размер на 3589 лв. от ищеца на ответницата по делото, която се е задължила да върне сумата в посочения в договора срок до 30.09.2020г.

 Според правната уредба на договора за заем - чл. 240 ал. 1 ЗЗД - той е реален договор и следователно предаването на заеманата сума е елемент от фактическия състав на сключването на договора, от което произтича насрещното задължение на заемополучателя /длъжника/ да върне тази сума, съобразно клаузите на договора. В производството по иск с правно основание по чл. 240 ал. 1 ЗЗД върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи, че е дал заемни средства, а при оспорване на иска, ответникът установява възраженията си. Ищеца установява посредством представеното писмено доказателство- Договор за паричен заем от 10.08.2018г. и в частност клаузата на чл.2 в него, че заемната сума от 3589,00 лв. е преддена от заемодателя на заемателя лева срещу задължение за връщане на получената сума в уговорения срок от 30.09.2020г.

Заемът за потребление е реален договор, който се смята за сключен в момента, когато, въз основа на постигнато между страните по договора съгласие, едната страна даде, а другата получи в заем пари.Основно задължение на заемателя, според чл. 240 ал. 1 ЗЗД, е да върне заетата сума в уговорения срок. По делото не е установено взетата в заем парична сума по договора от ответницата да е върната на уговорения падеж или по-късно на заемодателя.

По гореизложените съображения предявения иск с правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.240, ал.1 ЗЗД се явява основателен и доказан в предявения си размер и като такъв следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва върху сумата от 3589,00 лв. от завеждане на исковата молба/14.02.2020г./ до 13.03.2020г. и от 09.04.2020г. до окончателно изплащане на сумата, съгласно чл.6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. Съгласно посочената норма, до отмяната на извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните последици като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи.

Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС и основателността на предявените обективно кумулативно съединени искови претенции до установения размер, ответницата  следва  да бъде осъдена да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното производство в общ размер от 671,78 лв. за ДТ и адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част на исковата претенция.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца, направените в настоящото производство деловодни разноски в размер на 893,56 лв./143,56 лв. ДТ,  500 лв. адвокатски хонорар и 250 лв. депозит за особен представител/

           По изложените съображения съдът

 

Р        Е       Ш        И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр.чл.240, ал.1 ЗЗД, че Г.С.Д., ЕГН**********,***.*** ДЪЛЖИ на В.Д.С., ЕГН**********,*** сумата от 3589,00 лева/три хиляди, петстотин осемдесет и девет лева/, представляващи дължима сума по договор за заем от 10.08.2018г., в едно със законната лихва върху сумата от 21.11.2029г. до 13.03.2020г. и от 09.04.2020г. до окончателно изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 4206/22.11.2019г. по ч.гр.д.№***/2019 по описа на РС-***.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Г.С.Д., ЕГН**********,***.*** ДА ПЛАТИ на В.Д.С., ЕГН**********,***,  сумата от 671,78 лв. направени разноски за производството по ч.гр.д.***/2019  по описа на РС-***.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ЗЗД, Г.С.Д., ЕГН**********,***.*** ДА ПЛАТИ на В.Д.С., ЕГН**********,*** направените в настоящото производство деловодни разноски в размер на 893,56 лева.

          Решението подлежи на въззивно обжалване пред ***ския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

             

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: