М О
Т И В И
към присъдата на ОС Кюстендил по нохд 578/
2018 :
Обвинението срещу подсъдимия Р.Б.В. ***
е за извършване на престъпление от общ характер по чл.343 ал.1 б.в пр.1 вр.чл.342
ал.1 НК, при фактическа и правна обстановка, изложени в обвинителния акт.
Прокурорът поддържа обвинението и изразява становище, че подсъдимия следва да
бъде признат за виновен по предявеното му обвинение с налагане на наказание „лишаване
от свобода”, чието изтърпяване или отлагане по реда на чл.66 НК да бъде сторено
по преценка на съда.
По делото са конституирани в
качеството на частни обвинители П.Х.Р. и В.Л.Р.,***. Техният повереник адв.Д. пледира
за признаване на В. за виновен с налагане на наказания „лишаване от свобода” в
размер над средния, предвиден в закона, което да бъде изтърпяно ефективно,
както и „лишаване от право да се управлява МПС” за срок, не по – кратък от 6
години.
Подсъдимият се възползва от правото си да дава обяснения по повдигнатото срещу него
обвинение, като изразява съжаление за настъпилата смърт. В последната си дума настоява
за оправдателна присъда. Защитата в лицето на адв.И. пледира за постановяване
на оправдателна присъда, алтернативно – за преквалифициране на извършеното
деяние като такова по чл.343а б.б НК.
Окръжен съд Кюстендил, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Подсъдимият Р.Б.В. е на ***г., ***, живее постоянно в гр.***. Същият е правоспособен водач на МПС с категория В от м.декември
1989г. и за периода до м.януари 2017г. е наказван два пъти за извършване на
административни нарушения по ЗДвП – през 1995г. и 2009г. От м.август 2010г. В.
притежава лек автомобил м”****”, модел „***”, с рег.№ ****.
На 20.01.2017г. следобяд подсъдимият потеглил
с лекия си автомобил от София за гр.Кюстендил по маршрут през гр.Радомир. Около
15.30ч. В. се намирал в участъка, преминаващ през Конявска планина. Времето
било студено, ясно и имало
нормална видимост. Пътното платно било влажно, но почистено от сняг, който бил
натрупан от двете му страни. На места имало остатъци от опесъчаване, температурата
на въздуха била над 0 градуса по Целзий.
След като подминал м.”Стражата”, подсъдимият
започнал да се спуска към с.Цървеняно, като пред него се движил товарен
микробус - марка „***”,
модел „**”, с рег.№ ***, бял на цвят, управляван
от св.И.Г.. Свидетелят изпълнявал продължителен курс
от Пазарджик през София за гр.Кюстендил, товарният бус бил изцапан и на няколко
пъти на Г. се налагало да долива течност за чистачките на предното стъкло.
Страничните огледала също били изцапани.
По същото време, в обратна
посока към гр.София се движил лек автомобил м”***”, модел „***”, с рег.№ ***, управляван от
пострадалия Н.П.Р., роден на ***г.
В. се движил зад Г., като управляваните от
тях превозни средства последователно преминали през завой, в близост до който
имало чешма и втори, явяващ се ляв спрямо посоката им на движение. Последвал дълъг
прав участък от пътя с дължина от около 583м със сравнително голям наклон. В
края на участъка предстоял завой, явяващ се ляв за посоката на движение на В.. Подсъдимият
изчакал да преминат два леки автомобила, движещи се в обратна посока, и
предприел изпреварване на товарния бус, като разстоянието до началото на завоя
било между 200 и 250м. Г. към този момент управлявал превозното средство със
скорост между 80 и 85 км/ч.
След започване на маневрата „изпреварване”, В.
навлязъл в лентата за насрещно движение и започнал да увеличава скоростта на
управлявания от него лек автомобил, като надвишил разрешената за движение извън
населени места скорост от 90
км/ч. Заради зацапаните странични огледала, Г. забелязал
лекия автомобил на подсъдимия едва когато двете превозни средства започнали да
се изравняват. От левия завой в този момент се показал лекия автомобил,
управляван от Н. Р., като разстоянието между насрещно движещите се леки
автомобила било около 150м. Г. също забелязал лекия автомобил „***”, натиснал
спирачка и намалил скоростта си на движение, като изостанал леко от
изпреварващият го автомобил. Свидетелят очаквал изпреварващият го автомобил да
успее да завърши маневрата и да се прибере в дясната лента за движение.
Подсъдимият обаче също натиснал спирачка и изостанал, като леко извил волана
надясно. Независимо от опита му да избегне удар с лекия автомобил на Р., такъв
последвал – изцяло в лентата за движение на лек автомобил „***”, на около 21м
от края
на завоя. Двата автомобила се ударили с предните си леви части, при скорости на
движение от 51 км/ч
за лекия автомобил „***” и 98
км/ч за лек автомобил „***”. Автомобилът на подсъдимия
се завъртял веднъж около оста си в посока, обратна на часовниковата стрелка, и
спрял в дясната лента за движение в близост до осевата линия.
След удара лекият автомобил на Р.
бил силно деформиран и изтласкан в обратна посока. Достигнал натрупания на
банкета сняг, започнал да се обръща странично и излязъл извън пътя, вдигайки
облак от сняг. Преустановил движението си, като застанал на дясната си страна на
около 2м от банкета и успоредно на пътното платно, с предна част, сочеща в
посока гр.София.
Г. възприел удара между двете
превозни средства и извил волана надясно, като управлявания от него бус се
разлюлял. Свидетелят успял да го овладее и навлязъл в левия завой, като в него се
разминал с червен на цвят лек автомобил, в който пътувал св.И.И.. Г. продължил
движението си и след малко спрял. Тъй като не смятал, че водачите на ударилите
се автомобили са пострадали сериозно и бил ядосан от случилото се, решил да не
се връща на местопроизшествието. Потърсил мобилния си телефон, но не успял да
го намери. Включил аварийните светлини на автомобила и продължил към
с.Цървеняно с намерението да сигнализира за настъпилото ПТП от телефона на
някой от местните жители.
След малко пристигнал в селото и
спрял до крайпътно заведение. На намираща се наблизо спирка по същото време чакала
автобус св.В.С. – ***
на с.Цървеняно. Г. излязъл от заведението и продължил с автомобила до спирката,
където спрял. Без да слиза, обяснил на С. че е станала тежка катастрофа и
трябва да се обади на спешен номер 112. Свидетелката му казала, че ще се обади
и Г. ***. Непосредствено след потеглянето му, С. чула сирена на линейка и се
досетила, че сигналът за катастрофата вече е подаден. След малко покрай нея
преминала и линейка.
По – рано през деня св.И.И. и
негов познат потеглили с лек автомобил от гр.Кюстендил за гр.Перник, като
свидетелят седял на предната седалка до водача. След преминаване през
с.Цървеняно, лекият автомобил, в който се намирали двамата, се движил на
известна дистанция след автомобила на пострадалия Р.. В момента, в който
автомобилът им навлязъл в десен спрямо посоката им на движение завой, намиращ
се непосредствено преди дългия прав участък, И. чул силен шум от удар и видял отдясно
да се вдига облак от сняг. Забелязал в платното за насрещно движение от облака
да излиза бял на цвят товарен бус / управляван от Г./, чиято задна част се
разлюляла в посока на банкета, но водачът успял да го овладее и продължил
движението си. След като излезли от завоя, И. видял
на пътя
срещу тях да се върти тъмен на цвят лек
автомобил с ударена предна част.
Свидетелят първоначално
помислил, че ударът е настъпил между тъмния автомобил и белия бус, с който се
разминали преди малко. Продължили покрай автомобила на подсъдимия, докато той все
още не бил преустановил движението си. В този момент И. забелязал вдясно от
пътя и друг автомобил. Спрели и излезли от превозното средство, като И. веднага
се обадил на национален спешен телефон 112. Разговорът с дежурния служител продължил
няколко минути.
При удара между двете превозни
средства се задействали въздушните възглавници, с които лекият автомобил на В.
бил оборудван. Лявата предна врата била блокирана и подсъдимия успял да излезе през дясната. Лекият
автомобил на Р. бил силно деформиран, като пострадалият бил притиснат към
седалката и придържан от предпазния колан. След като излязъл, посъдимият първоначално
застанал зад автомобила си, след което се насочил към този на Р., за да види
какво е състоянието на другия водач. Забелязал, че автомобилът „***” е застанал
странично - с колелата към пътното платно, а от долната му част излизат
пламъци. Приближил се и с ръце започнал да хвърля сняг върху горящите части, но
не успял да ги угаси напълно. Заобиколил и видял, че предното стъкло на
автомобила е напукано и в него има малък отвор. През него успял да види, че в
купето има млад мъж с кръв по лицето, който поискал помощ. В. се опитал да
махне стъклото, но не успял, като си порязал ръцете. След малко при автомобила
дошли и други хора, които му казали да се върне на пътя, за да го превържат.
Подсъдимият се върнал на
пътното платно и по – късно бил превързан от двама пътници, които използвали
аптечката от своя автомобил.
Междувременно,
на място започнали да спират и други автомобили, движещи се по пътя. Един от
тях, пътуващ за гр.София, бил управляван
от св.В.П., като заедно с него бил и С.И. / починал на ***., видно от писмо на Кметство с.*** – л.84 от нохд/. По пътя П.
и И. се разминали с управлявания от Г. товарен автомобил и им направило впечатление,
че са включени аварийните му светлини. След като излезли от завоя, двамата
видели автомобила на подсъдимия, както и две момчета вдясно от пътя, които
стоели до преобърнат автомобил и им махали да спрат. П. спрял и без да слиза
от
автомобила, провел разговор с тях. Двамата с И. научили, че автомобилът гори и
в него има човек, като е необходим пожарогасител.
П. продължил още малко и
паркирал автомобила, като двамата излезли навън. Заедно със спрелите преди тях отишли
при автомобила на Р. и започнали да хвърлят сняг върху двигателния отсек,
откъдето излизали пламъци и пушек. Докато се опитвали да загасят пламъците, притиснат
от купето на автомобила и придържан от предпазния колан, пострадалият на
няколко пъти натискал клаксона.
По същото време на място
пристигнал и св.Т.Х., който се прибирал от гр.София с лек автомобил, в който
пътувал сам. Като наближил, забелязал че от автомобила на Р. излизат пламъци и
спрял. Излязъл от автомобила и видял, че от гр.Кюстендил пристига служебен
специализиран автомобил на СБА, управляван от негов познат – св.Р.В..
Последният също спрял и излязъл, като видял че от обърнатия автомобил излизат
дим и пламъци. Върнал се при служебния автомобил, взел пожарогасител и го дал
на Х., който успял да угаси пламъците.
В. се обадил по телефона на
своя началник – св.В.М., като му обяснил какво се е случило и го помолил на
място да бъдат изпратени пожарен автомобил, линейка и полицейски служители.
След като угасил пламъците, Х. останал на
място до пристигане на линейката. Забелязал, че в лекия автомобил „***” няма
хора, но в близост до него има мъж с окървавени ръце – подсъдимия В.. Попитал
го какво се е случило и В. му обяснил, че се е опитал да изпревари микробус, но
водачът му подал газ. Отсреща се показал джип и двата автомобила се ударили, а
водачът на буса, който не му позволил да го изпревари, не спрял и продължил в
посока с.Цървеняно.
Веднага след полученото от В. обаждане,
св.В.М. също се обадил на национален спешен телефон 112 и предал на дежурния
служител получената информация. Вследствие обажданията на И. и М. на спешния
телефон, около 15.45ч. били уведомени служители на Спешна медицинска помощ, на полицията, както и на Пожарна безопасност и
защита на населението. Към мястото на катастрофата били изпратени дежурни
екипи, като най – напред на място пристигнал полицейски патрул, в който
участвали св.Ю.Й. и двама негови колеги. По пътя изпреварили изпратената от
ЦСМП линейка и заварили на мястото на произшествието струпване на хора и
автомобили. Й. установил, че в катастрофата са участвали два автомобила, един
от които – „*** ***а” бил
извън пътя, а вторият – „*** ***”,
в дясната лента за движение и водачът му – мъж с превързани длани, стои до
него. Й. и неговите колеги незабавно предприели действия за регулиране на
движението,
а впоследствие и оказали съдействие за изваждане на пострадалия от автомобила.
След малко пристигнала и линейка,
като на смяна в Спешен център по това време бил св.Т.Б. – фелдшер. Веднага се
насочил към пострадалия Р. и констатирал, че той е затиснат и в съзнание.
Няколко минути след линейката
пристигнал и специализиран автомобил с екип на Пожарна безопасност и защита на
населението. Командир на екипа бил св.К.И., който заедно със своите колеги
предприел действия по изваждане на пострадалия от автомобила. Успели да го
сторят за около 40 минути и помогнали Р. да бъде качен на носилка и поставен в
линейката. И. разговарял и с подсъдимия, като го попитал дали има нужда от
помощ, но В. отвърнал, че е добре.
На място бил изпратен още един полицейски
патрул, в който участвали св.В.С. и Д.В. – служители на Сектор „ПП” при ОД МВР
Кюстендил. По същото време те обслужвали ПТП в рамките на гр.Кюстендил и след
получаване на сигнала поели към местопроизшествието. Пристигнали след
автомобила на Пожарна безопасност и оказали съдействие на своите колеги за
регулиране на движението и запазване на местопроизшествието.
След натоварването му в
линейката, Р. бил транспортиран в Спешно отделение на МБАЛ гр.Кюстендил, където
бил приет в 17.00ч. Независимо от своевременно оказаната медицинска помощ, в 19.30ч. пострадалият
починал.
На мястото на произшествието
бил изпратен и разследващ полицай, който в присъствието на поемни лица – св.П.И.
и М.П., извършил оглед на местопроизшествие. Огледът започнал в 17.05ч. и
продължил до 18.40ч., като бил изготвен съответен протокол с приложен към него
фотоалбум – л.10 и следващи от т.І на ДП.
На 24.01.2017г. бил извършен и оглед
на товарния бус, управляван от св.Г. и представен от него пред разследващия
орган – марка „***”,
модел „***”, с рег.№ ***, бял на
цвят. По време на огледа било констатирано, че моторното превозно
средство е силно запрашено и без следи от драскотини. Съставен бил съответен
протокол – л.23 от т.І на ДП.
По искане на защитата на подсъдимия, от страна
на Окръжния съд са изискани и приобщени като доказателства по делото / в с.з.
от 16.09.2019г. и 10.02.2020г./ писмени документи относно правоспособността на
св.Г., извършени от него нарушения по ЗДвП и наличие на сключен договор за
застраховка ГО – л.118, 119, 146
и 148 от нохд. От тях е видно, че към 20.01.2017г. управляваното от Г. МПС е
имало валидна застраховка ГО. Свидетелят е бил правоспособен водач към тази
дата, притежавал е свидетелство за управление, издадено в Кралство Испания, и
за периода от 1985г. е наказван два пъти за извършени административни нарушения по ЗДвП –
през 1995г. и 2008г.
Видно от съдебномедицинска експертиза на
труп № 6/ 2017г., изготвена от в.л.Н. – л.79 и следващи от т.І на ДП, при
аутопсията на трупа на пострадалия са констатирани : множествена травма –
черепномозъчна, гръдна и коремна, фрактури на лява бедрена кост и лява
подбедрица, фрактура и луксации на ходило на ляв крак, разкъсно контузни рани,
кръвонасядания и охлузвания по крайниците, мозъчен и белодробен оток, аспирация
и поглъщане на кръв, остра кръвозагуба и травматичен шок.
Смъртта
на пострадалия Н.П.Р. се дължи на множеството травматични увреждания на
жизненоважни органи / тежка гръдна и коремна травма/ и развилия се вследствие
на тях травматичен шок, довели до тежки нарушения на сърдечно – съдовата и
дихателната дейност с последващото им спиране. Установените по трупа
травматични увреждания отговарят да са получени при вътреавтомобилна травма на
водач на лек автомобил, сблъскал се челно с друг автомобил, като е налице причинноследствена
връзка между настъпилото ПТП, получените травматични увреждания и последвалата смърт
на пострадалия.
Смъртта е настъпила сравнително по – бавно поради
оказаната медицинска помощ.
В с.з. от 15.04.2019г. в.л.Н.
посочва, че уврежданията на пострадалия са от такова естество, че смъртта му е
могла да настъпи както за няколко минути, така и за няколко денонощия. Колкото
по – спешна е била оказаната медицинска помощ, толкова по – големи са били
шансовете за оцеляване.
На ДП е назначена и
изпълнена от в.л.Н. автотехническа експертиза – л.53 и следващи от т.І на ДП,
като заключението му е прочетено и приобщено от съда.
Според изчисленията на в.л.,
мястото на удара между двете МПС е било разположено в лентата за движение в
посока гр.София, в зоната около средата за движение на лек автомобил „*** ****”, на 1.8 – 1.9м по
ширина вдясно от близкия ръб на разделителната линия между двете платна и на
6.1 – 6.2м вдясно от ограничителния бордюр към лентата за движение в посока
гр.Кюстендил. В момента на удара лекият автомобил „*** ****” е бил отклонен от водача си с 1
градус надясно спрямо посоката на движение, а лекия автомобил „*** ***” – със 7 градуса надясно.
Началната скорост на
движение на лек автомобил „*** ***”
е била около 98.9 км/ч,
при наличие на технически предпоставки и данни за ефективно задействана
спирачна уредба за спиране с максимално закъснение, тази в момента на удара – около 96.6 км/ч, и изходящата
след него – 48.1 км/ч.
Началната скорост на движение на лек автомобил „*** ***” е била около 55.3 км/ч, при липса на
технически предпоставки и данни за ефективно задействана спирачна уредба, тази
в момента на удара – отново 55.3
км/ч, и изходящата след него – 14.4 км/ч.
Разстоянието, технически
необходимо на подсъдимия В., за извършване на маневрата „изпреварване”, възлиза
на 269.6м.
Пълният спирачен път или т.нар.
„опасна зона” за двамата водачи при посочените скорости на движение, е както
следва : 120.4м за подсъдимия и 53.6м за пострадалия Р.. В. е забелязал лекия
автомобил на Р. на разстояние от 71.7м преди мястото на удара, съответно за
пострадалия това разстояние възлиза на 40.1м. След забелязване на лекия
автомобил „*** ***”, подсъдимият е реагирал със закъснение от 1.01 секунда при
предприемане на действия за ефективно спиране на управлявания от него
автомобил. Според в.л., независимо че разстоянието от 71.7м е по – малко от
опасната зона от 120.4м., за подсъдимия В. са съществували две технически възможности за
предотратяване на ПТП :
-
чрез своевременно задействане на спирачната
система, като по този начин лекият автомобил „*** ***”, насочен вдясно от своя
водач, е щял да премине с цялата си дължина през мястото на удара преди лекия
автомобил „*** ***”, като се избегне удара между двете МПС. При закъснение от
1.01 секунда автомобилът на подсъдимия е изминал допълнителни 38.8м;
- преди
задействане на спирачната система да отклони автомобила вдясно под малък ъгъл /
като този в момента на удара/ и по този начин би увеличил допълнително
страничната дистанция между неговия и управлявания от пострадалия автомобил
спрямо мястото на удара.
Според в.л.Н., механизмът на
настъпилото ПТП е следният:
На 20.01.2017г. подсъдимият В.
управлява лек автомобил „*** ***” с обща
маса от 1503 кг,
мощност от 75 конски сили, оборудван с гуми „Мишлен”, годни за експлоатация
през летния сезон и неподходящи за зимен такъв. Пострадалият е управлявал лек
автомобил „*** ***” с
обща маса от 1170 кг, мощност от 80
конски сили, оборудван с гуми, годни за експлоатация през зимния сезон.
Автомобилът, управляван от В.,
се е движил със скорост от 80
км/ч зад товарен автомобил „***”. В момента, в който автомобила се е
намирал на 190м преди километър 39+600 от
пътя гр.София
– гр.Кюстендил, подсъдимият предприема маневра „изпреварване” на товарния
автомобил, като навлиза изцяло в лентата за насрещно движение и достига скорост
от 98.9 км/ч.
На около 111.8м пред него от ляв за посоката му на движение завой се появява
лекия автомобил „*** ***”, движещ се със скорост от 55.3 км/ч. Пострадалият Р.
реагирал своевременно, като отклонил превозното средство надясно.
От своя страна, подсъдимият В. реагирал със
закъснение от 1.01 секунда преди да задейства спирачната система, през което
време управляваният от него автомобил изминал 38.8м. Подсъдимият задействал тази
система, когато автомобилът се е намирал на 34.9м преди мястото на удара, като
отклонил и превозното средство надясно. На около 4.04м. преди мястото на удара,
спирачките на лекия автомобил „*** ***” сработили и намалили скоростта му на
движение до 96.6 км/ч.
Последвал удар между двете превозни средства в областите им на ляв габарит, довел
до много тежки деформации по двете купета, с разрушаване на множество части и
детайли. Деформациите на купето на лекия автомобил „*** ***” били насочени към
мястото на водача, внезапно възникнала инерционна сила ударно притиснала тялото
на пострадалия Р..
След първоначалната
трансформация на кинетична енергия в потенциална за трансформации, скоростите
на движение на двете МПС се изравнили. Вследствие
на по – голямата си кинетична енергия, лекият автомобил „***” е избутал другия
автомобил в обратна посока и вляво към банкета. Последвало е незначително
завъртане на задната част на автомобила „***”, достигане до натрупания сняг с
височина 0.5м при банкета, образуван при снегопочистването, странично обръщане
на купето и излизането му извън пътя с кратко плъзгане на една страна. Лекият
автомобил „***” след удара се насочил към дясната пътна лента за движение и
след изминаване на разстояние от 26м се установил в нея, с леко извита под ъгъл
предна част.
След прочитане на
заключението на в.л.Н. в с.з. от 15.04.2019г., са му поставени въпроси от
страните и съдебния състав. При отговор на част от тях, в.л. посочва че при
своевременна реакция от страна на подсъдимия и задействане на спирачната
система, управляваният от него автомобил не би успял да се върне обратно в
своята лента за движение, но би дал възможност на лекия автомобил „***” да
премине през мястото на удара, без да настъпи такъв. Гумите, с които е бил оборудван автомобила на В.,
били предназначени за използване през летния период, но влиянието на това
обстоятелство
било пренебрежимо малко в конкретния случай поради положителната температура на
въздуха в момента на настъпване на ПТП.
В.л.Н. посочва, че технически е невъзможно
след удара лекият автомобил „***” да се е завъртял около оста си, както твърди
в своите показания св.И.И.. Допълва, че ако това МПС се е завъртяло около оста
си, то няма да спре в дясната лента за движение, а в лявата или извън банкета,
вследствие на неконтролируемо движение.
В с.з. от 10.06.2019г.
Окръжният съд е назначил допълнителна автотехническа експертиза, изпълнена от
в.л.С.К. – л.188 и следващи от нохд. Същата е представена по делото, прочетена и
приобщена в с.з. от 14.01.2020г.
Според изчисленията на в.л.К.,
дължината на правия участък от пътя, по който са се движили автомобилите „*** ***”
и „***” преди ПТП,
възлиза на 583м. Лентата им за движение е с широчина от 4.5м, а тази за
насрещно такова – от 4.45м.
Двата автомобила са се
ударили с предните си леви части с обща контактна зона от 0.8м. Мястото на
удара е на около 24.8м. от положението на предна дясна гума на лек автомобил „***”
след спирането му, на около 1.5 – 1.7м от осовата разделителна линия и на около
21м от края на завоя, от който се е появил лек автомобил „***”. В момента на
удара този автомобил е бил изцяло в своята лента за движение, а автомобилът „***”
– изцяло в тази за насрещно, като предния му десен край е бил на около 0.6 –
0.8м от осовата линия. Надлъжната ос на лек автомобил „***” в момента на удара
е била между 5 и 7 градуса надясно спрямо оста на пътя, а тази на лек автомобил
„***” – 1 градус надясно.
Скоростите на движение на
двата автомобила в момента на удара са били, както следва : 51 км/ч на лек автомобил „***”
и 98 км/ч
на лек автомобил „***”. Скоростта на движение на товарния автомобил „***” преди ПТП е била около
80 – 85 км/ч,
но е възможно да е била и по – ниска, след задействане на спирачната система от
водача Г.. Възможно е било също така, скоростта на движение на лек автомобил „***”
преди ПТП да е била в границите на 75 – 80 км/ч, като водачът да я е намалил до 51 км/ч.
Водачът на лек автомобил „***”
е предприел маневрата „изпреварване”, когато се е намирал на не по – малко от
147м преди началото на завоя при начална скорост от 80 км/ч и не по – малко от
115м при начална такава от 85
км/ч.
Към момента
на достигане на скорост от 98
км/ч, този автомобил се е намирал зад предната част на
товарен автомобил „***”,
но е било технически възможно двата автомобила да са били изравнени.
При установените от в.л.
скорости на движение, технически правилно е било при предприемане на маневрата „изпреварване” лекият автомобил „***”
да е на начална дистанция 29м от товарния автомобил и на 10м крайна. За
технически правилно изпреварване при начална скорост от 85 км/ч и равноускорително
движение е необходима пътна отсечка с дължина от 279 м, като крайната скорост
би била 120 км/ч.
При запазване на максимална скорост от 98 км/ч, това разстояние е 314м при начална
скорост от 80 км/ч
и 352м при начална скорост от 85
км/ч. За да се изпълни маневрата с максимална скорост от
90 км/ч,
то е необходима отсечка с дължина, не по – малка от 432м.
Предприемането на маневра
„изпреварване” от подсъдимия В. в момент, в който управлявания от него
автомобил „***” се е намирал на разстояние между 200 и 250м от десния завой /
обстоятелство, посочено в дадените от него обяснения в. с.з. от 10.06.2019г./,
е технически неправилно. Опасната зона
за спиране на лекия автомобил при скорост на движение от 98 км/ч възлиза на 127м.
При откриване на видимост от подсъдимия към насрещно движещ се автомобил „***”,
лекият автомобил „***” се е намирал на около 90м от мястото на удара и от този
момент до неговото настъпване е изминало време от 3.3 секунди. Лекият автомобил
„***” в този момент се е намирал на около 60м от мястото на удара.
Според в.л.К., при
движение на автомобилите „***” и „***” в съседни пътни ленти в момента на появяване на лек
автомобил „***”, подсъдимият В. не е имал техническата възможност да предотврати
настъпването на ПТП. След предприемането от негова страна на маневрата
„изпреварване” и наличието на насрещно движещ се автомобил, произшествието за
всеки от водачите е било непредотвратимо. Подсъдимият е имал възможността да
предотврати настъпването на произшествието, като не предприема изпреварване при
наличие на ограничена видимост.
След удара лекият автомобил
„***” е придобил кинетичен момент / ъглова скорост/ в посока, обратна на
часовниковата стрелка и се е завъртял около оста си на 355 градуса. Технически
е било възможно в този момент покрай него безпрепятствено да премине товарния
автомобил „***”.
Според в.л. точното положение на
товарния автомобил спрямо другите два в момента на удара не може да бъде
определено поради липсата на достатъчно данни и противоречия относно този факт
между показанията на св.Г. и обясненията на В..
След прочитане на
експертното заключение в с.з., на в.л. са зададени въпроси от страните и
съдебния състав. В своите отговори в.л.К. посочва, че едно от твърденията на св.Г.
– в момента на удара товарния автомобил се е намирал на разстояние между 20 и
30м от мястото, е технически слабо вероятно. В.л. допуска, че е възможно лекият
автомобил „***” в този момент да се е намирал и пред товарния автомобил, но на
разстояние не по – голямо от 6м. При по – голямо такова, товарният автомобил би се ударил във въртящата
се задна част на лекия автомобил „***”. В.л. К. допълва, че технически е възможна
и другата хипотеза - лекият автомобил, управляван от подсъдимия, да се е
намирал зад товарния, но на разстояние, не по - голямо от 1м.
Според в.л. завъртането на
лекия автомобил „***” около оста му е започнало непосредствено след удара, но
товарния автомобил „***”
е преминал покрай мястото на удара преди задната част на автомобила на
подсъдимия да започне да навлиза в дясната лента за движение.
В.л. посочва също така, че произшествието е станало непредотвратимо към
момента, в който автомобилът, управляван от пострадалия, е станал видим за
подсъдимия – 3.3 секунди преди удара. Преди това, в процеса на изпълнение на
маневрата „изпреварване” за В. е съществувала техническа възможност да намали
скоростта и да я преустанови, като се прибере в своята лента за движение.
Видно от експертните заключения на в.л.Н. № 27/ 23.01.2017г. – л.118 от
т.І на ДП / прочетено в с.з. от 15.04.2019г./ и № 26/ 23.01.2017г. - л.121 от
т.ІІ на ДП / прочетено в с.з. от 13.05.2019г./, в кръвните проби, иззети от
подсъдимия В. и от пострадалия Р., не се съдържа етилов алкохол.
Горeизложената фактическа обстановка се установява и доказва
по несъмнен начин от събрани в хода на наказателното производство доказателства,
както следва : показанията на св.И.И., В.П.,
С.И. / прочетени със съгласието на страните в с.з. от 13.05.2019г. в хипотезата
на чл.281 ал.1 т.4 НПК/, Т.Х., Р.В., В.М. / прочетени със съгласието на
страните в с.з. от 13.05.2019г. в хипотезата на чл.281 ал.1 т.5 НПК/, Ю.Й., Т.Б.,
К.И., В.С., Д.В., П.И., М.П., експертните заключения на в.л. Н., Н. и К., от съдържащите се в ДП документи – протоколи за оглед на местопроизшествие,
свидетелство
за съдимост на подсъдимия В., справки за наложени административни наказания на
водач на МПС и за собственост на лек автомобил, медицинска документация, акт за
смърт, удостоверение за наследници, приобщени документи в хода на съдебното
следствие – справка за наложени административни наказания на водач на МПС,
справка за сключена застраховка ГО, както и отчасти от обясненията на
подсъдимия В. и от показанията на св.Г..
На първо място, съдът не дава вяра
на обясненията на подсъдимия в частта им, в която твърди че от страна на св.Г.
като водач на товарен автомобил „***” са извършени злоумишлени действия – увеличаване
скоростта на превозното средство, с цел В. да не може да изпълни маневрата
„изпреварване”, и тези му действия са довели до настъпване на транспортното
произшествие. Обясненията в тази им част се опровергават от показанията на св.Г.
и са депозирани с цел прехвърляне на отговорността за настъпилия вредоносен
резултат към друг участник в пътното движение. Показанията на свидетеля са
логични и последователни, включително и относно причините за напускане на
местопроизшествието. Установява се в хода на съдебното следствие, че Г. е успял
да забележи изпреварващият го автомобил едва когато двете превозни средства са
започнали да се изравняват - непосредствено преди появата на лекия
автомобил „***” от завоя.
Ако
до този момент товарният автомобил е увеличавал или намалявал скоростта си, то
това в никакъв случай не се е дължало на злоумишлени действия от страна на
водача Г., а е било обусловено
от наклона на пътя и предстоящия завой.
От друга страна, съдът не
дава вяра на показанията на този свидетел в частта им, в която твърди че в
момента на удара между двата леки автомобила, управляваното от него МПС се е
намирало на разстояние между 20 и 30м от мястото на удара, както и че впоследствие
е преминал покрай въртящия се автомобил
на подсъдимия. Тези му твърдения не следва да бъдат приемани за обективни,
доколкото се опровергават от обясненията на подсъдимия В., показанията на св.И.И.
и изводите на в.л.К., изложени в с.з от 14.01.2020г. в отговор на зададени от
страните въпроси. Съдът приема
за достоверни
твърденията на подсъдимия, че не е могъл да се прибере в своята лента за
движение след появата на автомобила на пострадалия, тъй като тя е била заета от
управлявания от Г.. Действително, в своето заключение в.л. К. посочва, че местоположението
на товарния автомобил в момента на удара не може да бъде определено с точност.
Но в своите отговори в с.з. вещото лице подкрепя твърденията на В., като обосновано и
мотивирано уточнява, че управляваният от Г. автомобил е преминал покрай мястото
на удара преди задната част на автомобила на подсъдимия да започне да навлиза в
дясната лента за движение. И
ако
автомобилът на Г. е бил зад този на В., то разстоянието между тях не е било по
– голямо от 5-6м.
Това твърдение на Г. се опровергава и от
показанията на св.И.И., според които управляваният от него автомобил най –
напред се е разминал в завоя с товарния автомобил и едва след излизане от него е
забелязал все още въртящия се на пътното платно автомобил на подсъдимия.
Още повече, ако товарният
автомобил е бил на разстояние между 20 и 30 м от автомобила на подсъдимия, то В. би имал
възможността безпрепятствено да се прибере в своята лента за движение. Очевидно
е, че тези твърдения на Г. са плод на неправилно възприемане на случилото се и
не следва да бъдат приемани за достоверни.
В хода на съдебното
производство са прочетени и приобщени към доказателствения материал две
експертни заключения – изготвени съответно от в.л.Н. и от в.л.К., като двамата
отговарят и на допълнителни въпроси, поставени им от страните и съдебния
състав. Окръжният съд намери, че експертното заключение на в.л.Н. следва да
бъде изключено от доказателствената маса, по следните съображения:
Макар в общи линии изводите
на двете вещи лица да се припокриват, налице са и разлики, а именно – относно скоростите за движение на двата леки
автомобила, относимите разстояния и движение на лек автомобил „***” след удара,
техническите възможности пред подсъдимия за предотвратяване на ПТП и др. Макар
в по – голямата си част тези разлики да са малки, налице са и основни различия,
визиращи : разстоянието на видимост между двата леки автомобила, движението на лекия
автомобил на подсъдимия след удара и възможностите за предотратяване на ПТП.
Така например, според в.л.Н.
началната скорост на движение на лек автомобил „*** ***” е била около 98.9 км/ч, тази в момента
на удара – около 96.6 км/ч,
и изходящата след него – 48.1
км/ч. Началната скорост на движение на лек автомобил „***
***” е била около 55.3
км/ч, тази в момента на удара – отново 55.3 км/ч, и изходящата
след него – 14.4 км/ч.
Разстоянието, технически необходимо
на подсъдимия В., за извършване на маневрата „изпреварване”, възлиза на 269.6м.
Т.нар. „опасна зона” за двамата водачи е, както следва : 120.4м за подсъдимия и
53.6м за пострадалия Р.. В. е забелязал лекия автомобил на Р. на разстояние от
71.7м преди мястото на удара, съответно за пострадалия това разстояние възлиза
на 40.1м,
или
разстоянието на видимост между двата автомобила е 111.8м. След забелязване на
лекия автомобил „*** ***”, подсъдимият е реагирал със закъснение от 1.01
секунда при предприемане на действия за ефективно спиране на управлявания от
него автомобил. За подсъдимия В. са
съществували две технически възможности за предотратяване на ПТП след
забелязване на лек автомобил „***” - чрез своевременно задействане на
спирачната система или чрез отклоняване на автомобила леко вдясно.
В.л.Н. категорично не допуска възможността автомобилът
на подсъдимия да се е завъртял около оста си след удара.
Според в.л.К. скоростите на движение
на двата автомобила в момента на удара са били, както следва : 51 км/ч на лек автомобил „***”
и 98 км/ч
на лек автомобил „***”. Възможно е било също така, скоростта на движение на лек
автомобил „***” преди ПТП да е била в границите на 75 – 80 км/ч, като водачът да я
е намалил до 51 км/ч.
За технически правилно
изпреварване при начална скорост от 85 км/ч и равноускорително движение е
необходима пътна отсечка с дължина от 279 м, като крайната скорост би била 120 км/ч. За да се изпълни
маневрата с максимална скорост от 90 км/ч, то е необходима отсечка с дължина, не
по – малка от 432м. Опасната зона за спиране на лек автомобил „***” при скорост
на движение от 98 км/ч
възлиза на 127м. При откриване на видимост от подсъдимия към насрещно движещия
се автомобил „***”, лекият автомобил „***” се е намирал на около 90м от мястото
на удара, а лекия автомобил „***”- на около 60м от мястото на удара, или
разстоянието на видимост между двата автомобила възлиза на 150м.
Според в.л.К., при движение
на автомобилите „***” и „***”
в съседни пътни ленти, в момента на появяване на лек автомобил „***” подсъдимият
В. не е имал техническата възможност да предотврати настъпването на ПТП. След
предприемането от негова страна на маневрата „изпреварване” и наличието на
насрещно движещ се автомобил, произшествието за всеки от водачите е било
непредотвратимо. Подсъдимият е имал възможността да предотврати настъпването на
произшествието, като не предприема изпреварване при наличие на ограничена
видимост.
Произшествието е станало
непредотвратимо към момента, в който автомобилът, управляван от пострадалия, е
станал видим за подсъдимия – 3.3 секунди преди удара. Преди това, в процеса на
изпълнение на маневрата „изпреварване”, за В. е съществувала техническа
възможност да намали скоростта и да я преустанови, като се прибере в своята
лента за движение.
След удара лекият автомобил „***”
се е завъртял около оста си на 355 градуса в посока, обратна на часовниковата
стрелка.
Доколкото по отношение
на горепосочените правноотносими факти и обстоятелства изводите и изчисленията
на в.л. Н. и К. са разнопосочни, Окръжният съд съпостави техните заключения –
както помежду им, така и с други, събрани в хода на съдебното следствие
доказателства – обяснения на подсъдим, показания на свидетели. Съдът намери че следва
да бъде даден приоритет на заключението на в.л.К., и, както бе посочено по –
горе, това на в.л.Н. се изключи от доказателствената маса. Съображенията за това са следните:
Заключението
на в.л. К. е не само мотивирано и обосновано
в по – голяма степен, но е и в синхрон с други, събрани в хода на наказателното
производство доказателства.
Така
например, фактът на въртене
на автомобила на подсъдимия след
удара е установен и доказан
по несъмнен начин. За него
се
съдържат данни както в обясненията на подсъдимия, така и в показанията на св.И.И.. Макар и обстоятелството
дали автомобилът „***” се е завъртял на пътното платно или не, не влияе пряко върху наказателната отговорност на подсъдимия, това завъртане все пак е последица
от настъпилия удар и е част от
неговия механизъм. Доколкото в.л.Н.
категорично отхвърля възможността за въртене на автомобила след удара, налага се извода, че това в.л. не е успяло да
изследва и обсъди точно и в пълнота всички правнорелеванти обстоятелства, съответно
да изясни в цялост механизма на ПТП, причините за неговото настъпване и
възможностите за предотвратяване.
От друга страна, макар
заключението на в.л.К. да е допълнително, то съдържа експертна оценка на всички
факти и обстоятелства, свързани с основателността на повдигнатото обвинение и
виновността на подсъдимия. Съответно дава възможност на съда да прецени дали
подсъдимия В. е извършил визираните в обвинителния акт нарушения на правилата
за движение.
Деянието на подсъдимия Р.Б.В. осъществява
от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер по
чл.343 ал.1 б.в пр.1 вр.чл.342 ал.1 НК. От обективна страна е налице нарушение
на правилата за движение при управление на МПС - лек автомобил, а именно : визираните
в чл.21 ал.1, чл.42 ал.2 т.2 и
т.3 и чл.43 т.4 ЗДвП, като е причинена
смъртта на пострадалия Н.П.Р. и е налице причинно следствена връзка между
нарушението на тези правила за движение и настъпилия вредоносен резултат.
На първо място,
подсъдимият е нарушил задължението си като водач на пътно превозно средство при
избиране на скоростта за движение да не я превишава, като стойността за
категория „В” извън населено място е 90 км/ч. Нарушил е и задължението си като
водач, който изпреварва и при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена
за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните
средства, движещи се по нея, както и да се убеди, че като се движи с безопасна
скорост, може да извърши изпреварването за кратко време. Освен това, нарушил е
и задължението си да не изпреварва моторни превозни средства, с
изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, при използване на пътна лента за
насрещно движение, когато изпреварващият не може да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента.
От
субективна страна деянието е извършено при проявна форма на вината -
непредпазливост под формата на съзнавана
небрежност. В. е съзнавал, че нарушава правилата за движение като : превишава
разрешената за конкретния пътен участък скорост на движение ; при
изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещно движение, като
създава опасност и пречки за превозните средства, движещи се по нея – в случая
за лекия автомобил, управляван от пострадалия Р., скоростта му за движение не е
безопасна и е невъзможно да извърши изпреварването за кратко време и изпреварва моторно превозно средство при използване на
пътна лента за насрещно движение, когато не може да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна
лента. Същият не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици - смъртта на Н. Р., но е бил
длъжен и е могъл да предвиди тези негативните последици от своето поведение
като участник в пътното днвижение, от неговата воля е зависело предотвратяването
на ПТП и настъпилите от него вреди, което той не е сторил.
В. е положил известни усилия да помогне на Р.
и се е порязал при опитите си да премахне предното стъкло на лекия автомобил „***”.
Въпреки това, Окръжният съд прецени че тези му действия не могат да бъдат
квалифицирани като извършване на всичко, зависещо от него, за оказване помощ на
пострадалия по смисъла на чл.343а НК. Опитът му да угаси излизащите от
двигателя пламъци е бил неуспешен, а след порязването си реално е преустановил
всякакви действия за оказване помощ на Р..
Съобразявайки гореизложеното, Окръжният
съд призна подсъдимия Р.В. за виновен в извършване на престъпление от общ
характер по чл.343 ал.1 б.в пр.1 вр.чл.342 ал.1
НК.
Същевременно
го призна за невинен и оправда по частта от повдигнатото срещу него обвинение
за нарушаване на правилата за движение по чл.25 ал.2 изр.1 ЗДвП - при
извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в
съседна пътна лента,
водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства,
които се движат по нея, както и по чл.42
ал.1 т.2 ЗДвП – водач, който ще предприеме изпреварване, е длъжен след като е
подал сигнал, да се убеди че има видимост, свободен път на разстояние,
достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред
изпреварваното пътно превозно средства, без да го принуждава да намалява
скоростта или да изменя посоката на движение. За да го стори, Окръжният съд
намери че подсъдимият не е извършил първото от тези нарушения на правилата за
движение, и, макар да е извършил второто, то не е в причинно следствена връзка
с причиняването на ПТП и настъпилата смърт.
На първо място, хипотезата на
чл.25 ал.2 изр.1 ЗДвП визира случаи при наличие на съседна пътна лента /
четирилентови или магистрални пътни участъци, като съседни по смисъла на тази
разпоредба са пътните ленти с еднаква посока на движение/, докато в конкретния
случай е налице навлизане в лентата за насрещно движение. От друга страна,
разпоредбата на чл.42 ал.1 т.2 ЗДвП задължава водачите така да извършват маневрата
„изпреварване”, че да не принуждават този на изпреварваното пътно превозно
средство да намалява скоростта си или да изменя посоката си на движение.
Действително, установява се че
с поведението си на пътя подсъдимият В. е принудил св.Г. да намали скоростта си
и да измени посоката си на движение вдясно, но това нарушение на правилата за
движение не ангажира наказателната му отговорност, доколкото Г. не е участник и
пострадал в транспортното произшествие, съответно то не е в причинно следствена
връзка с произшествието и със смъртта на пострадалия.
При определяне вида и размера на
наказанията на подсъдимия съдът съобрази всички обстоятелства, обуславящи
неговата отговорност, както и целите на наказателната репресия по чл.36 НК.
Степента на обществена опасност на
деянието е висока. Засегнати са обществените отношения, свързани със сигурността
и безопасността на движението по пътищата, както и свъзраните с опазването
живота и здравето на гражданите. При това, В. е извършил три нарушения на
правилата за движение по пътищата.
От друга страна, степента на обществена
опасност на подсъдимия е ниска - В. е неосъждан, като водач на МПС за дълъг
период от време след 2009г. не е наказван за извършени нарушения по ЗДвП,
изразява съжаление за случилото се, макар и да не се признава за виновен по
повдигнатото му обвинение. Освен това, непосредствено след
извършване на деянието подсъдимият е
положил усилия за оказване помощ на
пострадалия.
Предвид гореизложеното, при значителен превес
на смекчаващите над отегчаващите отговорността му обстоятелства, Окръжният съд наложи
на подсъдимия В. наказание “лишаване от свобода” за срок от 2 години и 6 месеца.
Същевременно прецени, че за постигане целите на общата и специалната превенция
и преди всичко за осигуряване на поправително и възпитателно въздействие на
наказателната репресия, изтърпяването на това наказанието следва да бъде
отложено по реда на чл.66 ал.1 НК за изпитателен срок от 4 години. Така в пълна
степен биха се постигнали целите по чл.36 НК, най – вече поправянето и
превъзпитанието на дееца.
На осн.чл.343г вр.чл.37 т.7 НК, доколкото В. е
правоспособен водач, съдът му наложи и наказание „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от 3 години. Осъди го да заплати сторените разноски по
делото и се произнесе относно веществени доказателства / леки автомобили/.
По
тези съображения съдът постанови присъдата си.
Председател :