Определение по дело №113/2017 на Районен съд - Самоков

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр. С., 23 ноември 2018 г.

 

С.СКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в закрито заседание, проведено на двадесет и трети ноември през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:

 РАЙОНЕН СЪДИЯ  ЯНКО ЧАВЕЕВ

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 113 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по иск с правно основание чл. 124, ал. 4, изр. първо от ГПК, предявен от Л.К.Д. *** и срещу Е.К.Т. ***.

По делото е постановено решение № 137/07.09.2018 г., с което искът е отхвърлен.

В мотивите на решението съдът е изложил съображения за неоснователност на искането на ответницата Е.Т. за осъждане на ищеца да й заплати разноски за адвокатско възнаграждение.

С молба, постъпила в съда на 17.09.2018 г. адв. Екатерина Вададжийска – пълномощник на ответницата Е.Т., е поискала съдът да измени решението в частта му относно разноските, като осъди ищеца да заплати на тази ответница направените в производството разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер 800 лв.

В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК адв. Иванка Стефанова – пълномощник на ищеца, е представила отговор на молбата, в който е изразила становище за неоснователност на молбата.

Молбата е с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК – за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските.

Молбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, поради което е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Към отговора на исковата молба, подаден от адв. Вададжийска като пълномощник на ответницата Е.Т., е приложено адвокатско пълномощно, с което ответницата е упълномощила адв. Вададжийска и адв. М. Вучова за процесуално представителство по делото. Обратната страна на листа на пълномощното представлява договор № 32/01.06.2017 г. /с бланков номер 635465/ за правна защита и съдействие, сключен между Е.К.Т. и Адвокатско дружество „Вададжийска и Вучова“, представлявано от адв. Екатерина Вададжийска и адв. Мария Вучова, с предмет: оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне на отговор на искова молба и представителство по гр. д. № 113/2017 г. на РС – С.. Посочено е в договора, че уговореното възнаграждение е 800 лв., както и че платеното възнаграждение е 800 лв. Не е посочено дали възнаграждението е платено в брой или по банков път.

За да приеме съдът, че страната е платила адвокатско възнаграждение, поради което с оглед изхода на делото да осъди насрещната страна за заплащането му като сторени в производството разноски, в договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка /изрично в този смисъл – т. 1 от ТР № 6/2012 от 06 ноември 2013 г. на ОСГТК на ВКС/. Следователно, плащането на адвокатско възнаграждение: а/. в брой или б/. по банков път, представляват две напълно равностойни хипотези на начин на плащане на такова възнаграждение. Който и да е от тези начини да е бил възприет в отношенията между страните по договора за правна защита и съдействие, той, като конкретен начин на плащане, следва да бъде отразен в договора именно така – като начин на плащане, за да може съдът да прецени дали плащането следва да бъде доказано и с други документи /при плащане по банков път/ или се касае за плащане в брой, при което вписването на плащането в договора има значението на разписка.

Казано иначе, ако в договора за правна защита и съдействие не е посочен начин на плащане на адвокатското възнаграждение, липсата на представени доказателства за плащането му по банков път не създава презумпция за плащането му в брой, която презумпция да обоснове извод, че отразяването на плащането има характер на разписка за фактически извършено плащане. Нито законът, нито посоченото по-горе ТР на ОСГТК на ВКС установяват такава презумпция, още по-малко следва да се приеме, че плащането в брой се подразбира, за разлика от плащането по банков път, за което едва ли не следва да бъдат изложени изрични твърдения. Затова съдът в настоящия си състав категорично не приема аргументацията в посочените от пълномощника на ответницата Т. определение № 91/19.03.2014 г. по гр. д. № 6398/2013 г. на ВКС, ІV г. о. и определение № 312/23.05.2014 г. по ч. т. д. № 448/2014 г. на ВКС, ІІ т. о., които не са задължителни в настоящото производство. Липсата на отразен в договора начин на плащане на уговореното адвокатско възнаграждение лишава съда от възможност да прецени дали основателността на претенцията за разноски за платено адвокатско възнаграждение следва да се преценява с оглед представени банкови документи за плащане или договорът има характер на разписка за платена в брой сума. Именно по тези причини в т. 1 от ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че в договора следва да е посочен начин на плащане на адвокатското възнаграждение и само ако е посочено, че то е платено в брой – тогава договорът има характер на разписка и удостоверява плащането на възнаграждението като предпоставка за възникването на отговорността за разноски. Очевидно е, че конкретният случай не е такъв, тъй като в горепосочения договор за правна защита и съдействие не е посочен начин на плащане на уговореното адвокатско възнаграждение.

Ето защо съдът не намира основания да измени решението в частта му относно разноските по молбата на ответницата Е.К.Т.. Молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Воден от гореизложеното съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата, подадена на 17.09.2018 г. от адв. Екатерина Вададжийска като пълномощник на Е.К.Т., за изменение на постановеното по делото решение № 137/07.09.2018 г. в частта му относно разноските чрез осъждане на ищеца Л.К.Д. да заплати на ответницата Е.К.Т. сумата 800 лв. разноски за платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: