№ 42
гр. Г., 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г. в публично заседание на девети април през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Радка Г. Стоянова
при участието на секретаря Белослава П. К.
като разгледа докладваното от Радка Г. Стоянова Гражданско дело №
20255550100069 по описа за 2025 година
Производството е с правно основание чл.127 ал.2 от СК.
Ищецът И. А. И. твърди в исковата си молба, че с ответницата К. С. съжителствали
на съпружески начала от 2007 г. в с. М., в дома на неговите родители и от съвместното им
съжителство имат родено едно дете – М. И. А. с ЕГН **********. Твърди, че разбрал, че
ответницата започнала да му изневерява, от което се почувствал много наранен. Твърди, че
изгонил ответницата от общия им дом, като тя го напуснала с детето. Твърди, че около месец
не е имал контакт с ответницата, която пребивавала из различни градове, като заедно с майка
му я намерили и взели детето, което било на година и половина. Твърди, че детето живее
оттогава при него в с. М. и към настоящия момент е ученичка в 5ти клас в гр. Г.. Твърди, че
ответницата е виждала детето само 2 пъти за тези единадесет години, не се интересува от
нея.
Моли съда да постанови решение, с което да предостави родителските права по
отношение на детето М. И. А. на него; да определи местоживеенето на децата при него; да
бъде определен режим на лични отношения с ответницата всяка първа и трета събота и
неделя от всеки месец от 10,00 часа на съботния ден до 18,00 часа на неделния ден, с
преспиване в дома на майката, като вземането и връщането на детето да става от дома на
бащата, да осъди ответницата да заплаща на малолетното дете ежемесечна издръжка в
размер на 350 лв. ведно със законната лихва. Претендира на основание чл.149 СК издръжка
за една година назад в размер на 300 лв. Претендира разноски.
Ответницата К. К. С. не представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, не взема
становище по исковата молба и не ангажира доказателства. В съдебно заседание,
процесуалния представител на ответницата адв. Х. заявява от нейно име, че не възразява
срещу искането за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на
1
общото им дете на ищеца, с всички последици от това. Претендира за минимална издръжка.
ДИРЕКЦИЯ “СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ” Г. представя по делото социален
доклад.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и взе предвид становищата и доводите на страните, намира за установено
следното:
От представеното по делото удостоверение за раждане от 05.08.2013 г. се установява,
че М. И. А. е родена на ****** в гр. Г. от майка К. К. С. и баща И. А. И.. По делото не е
спорно, че страните нямат сключен граждански брак.
Съдът намира, че е налице хипотезата на чл.127 ал.2 от СК, която има предвид
разногласия за самите родителски права и касае хипотеза на отделно живеещи родители,
било защото са трайно разделени, било защото не са в законен брак. При извършване на
своята преценка съдът следва да се ръководи единствено от интересите на децата. Под
“интереси на децата” се разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и
възпитаване, като в това число влизат, както създаване на трудови навици, дисциплина, и
т.н., така и материалните интереси на детето – обезпечаване на жилище, битови условия,
управление на имуществото и др.
С оглед изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати и събрани гласни
доказателства. От показанията на разпитания свидетел, които съдът възприема като
непротиворечиви и отразяващи преки впечатления се установява, че само и единствено
ищецът се грижи за детето М., като никога нищо не й се отказва. Свидетелят твърди, че
никога не е виждал ответницата. В горния смисъл са и констатациите на ДСП Г. в
представения социален доклад. В доклада е посочено, че малолетното дете се отглежда от
бащата И. в с. М., като нуждите на детето от подслон, храна, облекло са адекватно
задоволени от бащата, като в жилището което обитават е осигурена спкойна, сигурна и
адекватна среда на живот. Здравните и образователните потребности на детето също са
обезпечени. В отглеждането на детето помага и съжителката на ищеца. В доклада се сочи, че
малолетното дете е споделило, че не е виждало майка си от много години.
При решаване на спора при кого от родителите да живеят децата, когато родителите
не живеят заедно и не могат да постигнат съгласие по този въпрос, съдът се ръководи
единствено и главно от интересите на децата, като се има предвид кой от родителите има по-
добри родителски и възпитателски качества, както и може ли да предостави добри битови
условия за отглеждането им.
Предвид събраните по делото доказателства, съдът намира за безспорно установено,
че бащата притежава добри родителски и възпитателски качества. От изслушаните по
делото свидетелски показания и изготвения социален доклад, следва да се направи извода,
че бащата е този, който се грижи за детето, същия има желание и възможност да отглежда
детето, обитава жилище с подходящи битови условия; разчита на подкрепа от страна на
своята съжителка.
2
Като взе предвид горното, както и трайното отсъствие на майката съдът счита, че в
интерес на детето е същото да бъде отглеждано от бащата. С оглед събраните по делото
доказателства на ищеца следва да бъде предоставено упражняването на родителски права
спрямо детето, както и при него следва да бъде определено местоживеенето на детето.
С оглед потребността на децата да общуват и с двамата си родители и предвид
предоставянето на родителските права за упражняване на бащата, съдът намира, че следва
да определи режим на лични контакти на майката с детето, както следва: първа и трета
събота и неделя от всеки месец от 10,00 часа на съботния ден до 18,00 часа на неделния ден,
с преспиване в дома на майката, като вземането и връщането на детето да става от дома на
бащата и 15 дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата.
При определяне размера на дължимата издръжка съдът взе предвид материалните
възможности на страните, установени както следва – за ищеца – в социалния доклад на
ДСП, за ответника – не са ангажирани доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл.143 ал.2 СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Размерът на издръжката се определя според нуждите на
лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи, като
минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на минималната работна
заплата. Нуждите на лицето, което има право на издръжка, се определят съобразно
обикновените условия на живот за него, като се вземат предвид възрастта, образованието и
т.н., а възможностите на дължащия издръжка - според неговите доходи, имотното му
състояние, квалификация. Присъдената издръжка следва да задоволява поне минимално
необходимите нужди от средства за отглеждане на детето. Следва да се има предвид и
изменената икономическа обстановка в страната, поскъпването на стоките и услугите, но със
съображението, че това важи и за двете страни в процеса.
Съдът намира, че за задоволяване потребностите на детето М. И. А., с оглед възрастта
му, възможностите на неговите родители, нормативната уредба за размера на дължимата
издръжка и събраните по делото доказателства, е необходима ежемесечн издръжка в размер
на 550 лева, от които ответницата следва да заплаща 350 лв., а останалата част от сумата
следва да се поеме от бащата, ведно с грижите по отглеждането и възпитаването на детето.
Ищецът е предявил иск за присъждане на издръжка за минало време – считано от
30.01.2025 г. Съобразно разпоредбата на чл.149 СК, издръжка за минало време може да се
търси най-много за една година назад, преди завеждане на иска. От събраните по делото
гласни доказателства се установява, че ответницата не е подпомагала детето си финансово,
не е полагала грижи за него и не е заплащала издръжка. Предвид горното иска за
присъждане на издръжка за минало време следва да бъде уважен.
На основание чл.78 ал.6 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати в
полза на Държава по Бюджета на съдебната власт държавна такса върху присъдената
издръжка в размер на 504 лв.
3
На основание чл.78 ал.1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на
ищеца направените по делото разноски в размер на 550 лв. държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права спрямо малолетното дете М.
И. А., ЕГН ********** на бащата И. А. И., ЕГН **********, с адрес ************.
ПОСТАНОВЯВА детето М. И. А., ЕГН **********, да живее при баща си И. А. И.,
ЕГН **********, ***********.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти на майката К. К. С., ЕГН ********** с
детето М. И. А., ЕГН **********, както следва: трета събота и неделя от всеки месец от
10,00 часа на съботния ден до 18,00 часа на неделния ден, с преспиване в дома на майката,
като вземането и връщането на детето е от дома на бащата и 15 дни през лятото, които да не
съвпадат с платения годишен отпуск на бащата.
ОСЪЖДА К. К. С., ЕГН **********, с адрес ********** ДА ЗАПЛАЩА на
малолетното си дете М. И. А., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен представител
И. А. И., ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 350 лева, считано от 30.01.2025
г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на законни
основания за нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА К. К. С., ЕГН **********, с адрес **********, на основание чл.149 СК
ДА ЗАПЛАЩА на малолетното си дете М. И. А., ЕГН **********, чрез неговия баща и
законен представител И. А. И., ЕГН **********, издръжка за минало време в размер на 300
лева месечно или общо сумата в размер на 3600 лв. за една година назад, считано от датата
на предявяване на исковата молба – 30.01.2025 г.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение
на решението в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА К. К. С., ЕГН **********, с адрес **********, да заплати по сметка на
РС-Г. сумата от 504 лв. (петстотин и четири лева), представляваща държавна такса за
определената издръжка на детето и 5 лв. (пет лева) такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
ОСЪЖДА К. К. С., ЕГН **********, с адрес **********, ДА ЗАПЛАТИ на И. А. И.,
ЕГН **********, ***********, направените по делото разноски в размер на 550 лв.
(петстотин и петдесет лева) за държавна такса и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Старозагорски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
4
Съдия при Районен съд – Г.: _______________________
5