РЕШЕНИЕ
№ 3509
гр. Пловдив, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Анета Ал. Трайкова
при участието на секретаря Невена Мл. Назарева
като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело №
20225330103780 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 224,
ал. 1 от Кодекса на труда и чл. 86 от ЗЗД.
Ищeцът С. Г. П., ЕГН ********** е предявил срещу „ЛРД ТРАНС” ЕООД, с
ЕИК: ******** искове с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца обезщетение за неползван платен годишен отпуск от по
20 дни за 2019 и 2020 година в размер на 1450 лева; обезщетение за неползван платен
годишен отпуск от по 20 дни за 2019 и 2020 година в размер на 1900 лева, на което
обезщетение ищецът има право като наследник на починалия му брат В. Г. П., законна
лихва върху двете суми от предявяване на исковата молба в съда- 30.12.2021г. до
окончателното им изплащане. Адвокатът на ищеца е поискал присъждане на адв.
възнаграждение по член 38, ал. 2 от КТ.
Ищецът сочи, че на *******. е сключил трудов договор с ответника, по силата
на който е назначен на длъжността „********“. На същата дата, неговият брат В. П.,
също сключил трудов договор с този ответник, на същата длъжност.
Твърди се, че в периода 17.08.2018 г. - 25.01.2021 г. ищецът и брат му са
изпълнявали служебните си задължения като международни шофьори по различни
маршрути извън******, в държави членки на ЕС.
Излага си, че 26.01.2021 г. ответникът прекратил трудовите правоотношения с
ищеца и неговия брат, като периода в който полагали труд не бил ползван платен
1
годишен отпуск, като такъв и не им бил платен, поради което се претендира заплащане
на обезщетение за неползван платен годишен отпуск от 1450 лв. за 2019 г. и 2020 г. на
ищеца в лично качество, а в качеството му на законен наследник на брат му В. П. се
претендира сумата от 1900 лв. за обезщетение за неползван платен годишен отпуск за
2019 г. и 2020 г. Ищецът признава, че на 12.04.2021г. по банковата му сметка е била
преведена сумата от 450 лева с посочено основание „преизчисляване на платен
отпуск“.
От ответника е постъпил писмен отговор, с който заявява, че исковете са
неоснователни по основание и размер. Твърди се плащане на сумите.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните нямат спор относно съществуването на ТПО между ищеца, брат му и
ответното дружество на посочените дължности и че ТПО между тях е прекратено на
26.01.2021г. Няма спор и относно обстоятелството, че ищецът е законен наследник на
брат си В. П., установено с у-ние за наследници с изх. №*******г.
Спорни са фактите - ползван ли е отпуск от двамата служители, и ако не е
ползван, платено ли е обезщетение за неползван ПГО при прекратяване на ТПО, а
тежестта на доказване на ползването на ПГО, както и плащането на обезщетението е в
тежест на работододателя.
Според представените трудови договори на ищеца и неговия брат са имали
право на основен платен годишен отпуск от 20 работни дни.
Съгласно член 2, т. 29 от Наредбата за определяне на видовете работи, за които
се установява допълнителен платен годишен отпуск шофьорите на тежкотоварен
автомобил 12 тона имат право на допълнителен платен годишен отпуск, а съгласно
член 4, ал. 2 от същата наредба размерът не може да бъде по-малък от 5 работни дни,
при условие, че работникът е работил при условията на ал. 1 в рамките на една
календарна година. Така предвидения доп. платен годишен отпуск е с цел превенция на
здравните рискове за работниците и служителите.
Не се установява ищците да са ползвали отпуск през времетраене на ТПО.
При вменено от съда задължаване на работодателя да представи подадени заявления за
отпуск от двамата шофьори, не са били представени такива. Не са били представени и
доказателства за плащане на обезщетенията. Начисляването им във ведомостите не
установява плащане. Начинът на изплащане е посочен в член 270, ал. 3 от КТ, който е
приложим и за обезщетенията, а не само за трудовите възнаграждения, за което е
необходимо да бъдат съставени и съответните разходо-оправдателни документи..
За установяване на точния размер на останалия неползван ПГО по делото е
изслушано заключение на допуснатата ССчЕ на вещото лице З. М., което съдът
2
кредитира като обективно и компетентно изготвено. От заключението на вещото лице
се установява, че размерът на обезщетението възлиза на 4332 лева за 25 дни ПГО за
2019 и 2020г. за двамата работника, след приспадане на получената от ищеца сума от
450 лева.
В последното открито съдебно заседание ищецът е увеличил размера на
предявените искове от 1450 лева на 1951 лева, и от 1900 лева на 2391 лева, като
изменението на исковете е допуснато от съда. Предвид изложеното искът на ищеца за
заплащане на обезщетение за платен годишен отпуск следва да се уважи в пълния му
предявен размер от 1951 лева, а искът на ищеца за заплащане на обезщетение за ПГО, в
качеството му на наследник на брат си ще се уважи до размера на 2381 лева, като за
разликата над този размер до пълния предявен от 2391 лева, ще се отхвърли като
недоказан.
На адвокат П. А. Х. от***** ще се присъди адв. възнаграждение по член 38,
ал. 2 от ЗА в размер на 530 лева, платимо от ответника.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати
държавна такса върху уважения иск в р-р на 173,28 лева. В негова тежест следва да се
възложат и разноските за съдебно-счетоводна експертиза, направени от бюджета на
съда, които са в размер на 120 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЛРД ТРАНС” ЕООД, с ЕИК:******* да заплати на С. Г. П., ЕГН
********** обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2019 и 2020 година в
размер на 1951 лева, както и обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 2019
и 2020 година в размер на 2381 лева, на което обезщетение ищецът има право като
наследник на починалия му брат В. Г. П., ведно със законната лихва върху тези две
обезщетения, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда- 30.12.2021г.
до окончателното им изплащане, като отхвърля иска за заплащане на обезщетение за
неползван платен годишен отпуск за 2019 и 2020 година, на което обезщетение ищецът
има право като наследник на починалия му брат В. Г. П. за разликата над уважения
размер от 2381 лева до пълния предявен размер от 2391 лева, като недоказан и
неоснователен.
ОСЪЖДА „ЛРД ТРАНС” ЕООД, с ЕИК: ****** да заплати на адв. П. А. Х.
от ШАК адв. възнаграждение по член 38, ал. 2 от ЗА в размер на 530 лева.
ОСЪЖДА „ЛРД ТРАНС” ЕООД, с ЕИК: ******* да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 173,28 лева
дължима държавна такса върху уважения иск, както и сумата от 120 лева разноски за
3
съдебно-счетоводна експертиза от бюджета на съда.
ДОПУСКА на осн. член 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на
решението в частта му относно присъдените обезщетения по член 224, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр.
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4