Р Е Ш
Е Н И Е
№І-58
28.05.2018
година, гр.Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Бургаският окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание
на двадесет и втори
май през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Пламена Върбанова
2.мл.с.Марина Мавродиева
При прокурора……….
при
секретаря Ани Цветанова,
като
разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова въззивно гражданско дело № 566 по описа
за 2019 година на Окръжен съд-Бургас, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото пред настоящата
съдебна инстанция е образувано по въззивна жалба на М.П.Н. с ЕГН ********** от ***,
срещу Решение № 485/05.03.2019г. , постановено по гр.д.№ 144/2019г. по описа на
РС-Бургас, с което решение е отхвърлена молбата на молителя-въззивник
Н. за налагане на мерки по реда на Закона за защита от домашното
насилие спрямо бившата му съпруга Н.М.М.
с ЕГН ********** поради твърдяния за извършени
от последната спрямо него актове на домашно насилие съответно на
16.12.2018г. и на 01.01.2019г. в присъствието на детето им М. М. Н..
В жалбата се
твърди, че постановеното решение е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като на първо място не били изяснени факти от
обстоятелствата, доказателства за които били налични по делото. В тази връзка
излага подробни доводи и съображения, като изтъква, че изпълнителните деяния по
гр.д.№ 307/2019г., / по което е постановено Решение за защита по ЗЗДН на Н.М.М. от бившия й съпруг М.П.Н./
и изпълнителните деяния по настоящето гр.д.№ 144/2019г. на БРС, били
различни.На второ място сочи, че съдът не изследвал правилно, последователно и
задълбочено причинно –следствената връзка между обстоятелствата, довели до
конфликта на 16.12.2018г. На следващо място сочи подробни факти относно събития
на 31.12.2018г; обсъден е доклада на Дирекция „Социално подпомагане“-Бургас,
който намира за непълен и неточен,както и съдържащ неверни данни/л.6 от въззивната
жалбао/, като твърди, че социалната
служба не е изследвала причините, поради
които детето твърди, че се страхува от баща си и че той не уважава желанията й,
като в тази насока са развити подробни и обстоятелствени съображения.От въззивника
е обсъдено и сведението, дадено от малолетното дете на страните пред Инспектор
„Детска педагогическа стая“ от 21.01.2019г., като е направено искане този
инспектор да бъде призован по делото в качеството му на свидетел; моли съдът да
не кредитира част от обстоятелства,
посочени от детето в сведението/вж. л.7-8 от жалбата/ .Изложени са твърдения за грешни изводи и преценка на съда
относно събитието на 16.12.2018г.,като е заявено искане за допускане до разпит
на В. Д. М. Сочи,
че с действията си насрещната страна ограничава правото на личен живот на
въззивника, което по съществото си представлявало акт на домашно насилие по
чл.2,ал.1 ЗЗДН.Изложени са съображения за допуснати процесуални нарушения от
БРс, изразяващи се в непредоставяне на възможност Н. да се запознае с доклада
на ДСП,като заявява искане за допускане до разпит на служителя от ДСП-Бургас,
провел беседата с малолетното дете М. и изготвил доклада.Освен исканията за
допускане до разпит на трима свидетели, посочени в жалбата, въззивникът
представя към нея разпечатки от мобилно приложение.Моли отмяна на обжалваното
решение и уважаване на молбата му по ЗЗДН.В проведеното пред БОС открито съдебно
заседание въззивникът се явява лично и поддържа въззивната жалба като моли уважаването
й.Заявените от въззивника
доказателствени искания не са допуснати от съда,тъй като освен че
не са налице основанията по никоя от хипотезите на чл.266 ,ал.2 и ал.3 ГПК,така и защото въззивникът не сочи
кои точно обстоятелства ще установява с тях и не изтъква причините, поради
които не ги е ангажирал пред първоинстанционния съд.В проведеното пред БОС
открито съдебно заседание въззивникът се явява лично , поддържа въззивната
жалба и моли уважаването й.
Постъпил е
писмен отговор от въззиваемата М., в който заявява
становище за неоснователност на жалбата;излага съображения в подкрепа на
становище си. Въззиваемата не ангажира становище по доказателствените искания
на въззивника.В проведеното пред БОС открито съдебно заседание въззиваемата се
представлява от процесуален представител-адвокат Камелия Коцева, която оспорва въззивната жалба и моли същата да бъде оставена без
уважение; представя въззивна жалба и решение на БОС, постановени по молба за
защита от домашно насилие срещу М.Н. за същите дати,
за които е и молбата по ЗЗДН на М.Н./съответно на 16.12.2018г.
и 01.01.2019г./,разгледани по гр.д.№
307/2018г. на БРС.
Районният съд е разгледал молба
с правно основание чл.4,ал.1 ЗЗДН.
Обжалваното
решение е валидно, процесуално допустимо и правилно, поради което следва да
бъде потвърдено, като въззивният съд изцяло препраща към мотивите на
първоинстанционния съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно
да ги преповтаря - съгласно процесуалната възможност за това, изрично
установена с разпоредбата на чл.272 ГПК
във вр. с чл.235 от ГПК.
В допълнение към тях и
с оглед заявените във въззивната жалба съображения настоящият съдебен състав
намира за необходимо да отбележи само следното:
На първо място, от
мотивната част на обжалваното решение, както и от представените от въззиваемата
и приети от настоящата инстанция Решение № ІІІ-33/09.04.2019г., постановено по
в.гр.д.№ 388/2019г. по описа на Окръжен съд-Бургас и издадена възоснова на
същото Заповед за защита от 09.04.2019г. безспорно се установява, че е налице
влязло в сила съдебно решение, с което е прието за установено осъществено на 16.12.2018г. и на 01.01.2019г. акт на
домашно насилие от страна на М.Н. над Н.М.М. и над *********** М. М. Н..
При това положение и с
оглед развилото се двуинстанционно производство по в.гр.д.№ 388/2019г. по описа
на БОС, което е било образувано по въззивната жалба
на М.Н. срещу първоинстанционен съдебен акт, с който
са били констатирани актове на домашно насилие на сочените по-горе дати от М.Н. над М. и
малолетното дете М.,противоречи на закона и правилата
на нормалната човешка логита твърдението
на въззивника Н., че всъщност потърпевш от акт
на домашно насилие,извършени от Н.М. на 16.12.2018г. и на 01.01.2019г., е въззивникът М.Н..
От материалите по
делото става ясно, че отношенията между страните са напрегнати и много
конфронтирани,което явно води до невъзможност
за нормално общуване и поддържане на добрия тон с оглед поддържане на връзката
на бащата М.Н. с детето М.,като
се наслагват върху психиката на същото дете и в крайна сметка рушат връзката му с бащата.
Безспорно е , че между
Н. и М. са се насложили негативни емоции,които обаче и с оглед поведението на Н. на процесните дати не може да се квалифицират
като домашно насилие и да обусловят по отношение на въззиваемата
М. използването на държавна принуда под
формата на мерки по ЗЗДН.
Следва да се подчертае, че социалното предназначение на ЗЗДН е да даде бърза
и своевременна защита на лица, които действително се намират в риск по повод
упражнено по отношение на тях насилие, а не да служи за уреждане на
междуличностни спорове, както и на спорове от друго естество.
За да се приложат
мерките за защита, визирани в закона, ответникът трябва да е извършител на
домашното насилие, т. е. на целенасочен волеви акт, насочен към пострадалото
лице, към неговата телесна неприкосновеност и физическа цялост, или към
неговата психическа и емоционална стабилност и то по начин, който да
представяла пряка опасност за живота и здравето му.В случая, от събраните по
делото доказателства, анализирани внимателно и в съвкупност с твърденията в
молбата за закрила,както и в пространно изложените обсоятелства по въззивната
жалба, акт на домашно насилие на
16.12.2018г. и на 01.01.2019г. не се установи да е извършен от въззиваемата М. спрямо въззивника
Н., с оглед на което молбата на последния по ЗЗДН е неоснователна и като такава правилно
е била отхвърлена от районния съд.Настоящата инстанция не обсъжда и не се
произнася по доводите на въззивника относно съдържанието на социалния доклад на
Д“СП“-Бургас, както и доводите му срещу
сведение, дадено от малолетното дете М. пред Инспектор „Детска педагогическа
стая“, тъй като сочените социален доклад
и сведение не съдържат и не представляват доказателства за установяване твърдението на
въззивника- за осъществени спрямо него актове на домашно насилие.
С оглед изхода на спора пред БОС и на
основание чл.78,ал.3 ГПК в тежест на въззивника следва да се присъдят
направените от въззиваемата съдебно-деловодни разноски в размер на заплатено
адв. възнаграждение от 200 лева.
Мотивиран от
изложеното Бургаският Окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №
485/05.03.2019г. , постановено по гр.д.№ 144/2019г. по описа на РС-Бургас.
ОСЪЖДА М.П.Н. с ЕГН **********
от *** да заплати на Н.М.М.
с ЕГН ********** от *** съдебно-деловодни разноски в
размер на 200 лева/ двеста лева/
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове:1/
2/мл.с.