Определение по дело №66/2010 на Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 260088

гр. Пазарджик, 06.10.2020 г.

 

Пазарджишкият окръжен съд, търговско отделение, в открито съдебно заседание, на втори октомври през две хиляди и двайсета година, в състав:                      

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: В.П.

 

при секретаря П Б

като разгледа докладваното от съдията търг. дело № 66/2010 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 692, ал. 3 от ТЗ и е образувано по подадени:

1/ възражение вх. № 6756/30.07.2020 г. от кредиторите  Л.А.К., ЕГН **********, с адрес ***, комплекс Е., ул. „С.“ № 28И, и „В.Х.“ АД, ЕИК *********, срещу приемане на вземане на „С.“ ЕООД, ЕИК *********, в размер на 12 000 лева, представляващо обезщетение за ползване на част от имот с площ 9 740 кв. м. за периода януари – март 2019 г., съгласно Решение № 48/07.02.2020 г. по т. д. № 710/2019 г. на ПАС, с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ, за което е съставен списък на приетите вземания с правно осн. чл. 688, ал. 3 от ТЗ.

2/ възражение вх. № 6627/27.07.2020 г. от „С.“ ЕООД, ЕИК *********, срещу неприемане на вземане, предявено с молба вх. № 5687/03.07.2020 г., в общ размер на 45 172 лева, представляващи привнесени от кредитора разноски по смисъла на чл. чл. 632 вр. чл. 629б от ТЗ, за което е съставен списък на неприети вземания с правно основание чл. 688, ал. 3 от ТЗ.

По допустимостта на производството:

Изготвените от синдика списъци на приети и неприети вземания, възникнали спрямо длъжника „Б.М. - С.“ АД, ЕИК ********* (н) след датата на откриване производство по несъстоятелност по чл. 688, ал. 3 от ТЗ, са обявени в ТРРЮЛНЦ на 23.07.2020 г., с оглед на което подадените възражения, като подадени от надлежни страни и в преклузивния срок по чл. 690, ал. 1 от ТЗ, са допустими.

От фактическа страна:

С решение № 35/21.03.2011 г. по т. д. № 66/2010 г. по описа на ОС – Пазарджик е обявена неплатежоспособността на „Б.М. – С.“ АД, определена е начална дата на неплатежоспособност, открито е производство по несъстоятелност, с произтичащите от това последици.

С Решение № 157/25.11.2015 г. по реда на чл. 711 от ТЗ „Б.М. - С.“ АД е обявено в несъстоятелност с произтичащите от това правни последици. За постоянен синдик на „Б.М. - С.“ АД е назначен И.Л.К..

Кредиторът „С.“ ЕООД е подал молба вх. № 4315/15.05.2019 г., с която предявява вземане в размер на 12 000 лева за тримесечен период, а именно януари – март 2019 г., по 4 000 лева на месец, представляващо обезщетение за лишаване от ползване на площ от 12 600 кв. м., част от собствения му недвижим имот № , находящ се в местност „Радин дол“ по КВС за землището на гр. С., видно от Постановление за възлагане № 8/13.07.2016 г., влязло в сила на 19.12.2016 г. и вписано в имотния регистър на 23.12.2017 г. Навежда доводи, че на 30.09.2017 г. е изтекъл предоставеният на синдика срок, даден с покана вх. № 4903/25.05.2017 г. за освобождаване на тази част от имота от складираната там готова продукция, собственост на „Б.М. - С.“ АД (н). Твърди се, че доколкото тази продукция не била премЕ.на от имота, длъжникът дължи обезщетение за ползване без основание, считано от 01.10.2017 г. Излага се, че данни за наемната пазарна стойност на кв. м. за терени в региона са налични в приложеното като доказателство заключение на СТЕ, изготвено и прието по търговско дело на ОС – Пазарджик.

От правна страна:

Производството по чл. 692, ал. 3 от ТЗ не притежава белезите на класическо исково производство и не е насочено към разрешаване със сила на пресъдено нещо на въпроса относно съществуването на вземанията на кредиторите по основание, размер, привилегии и обезпеченост. В това производство целта е спорът относно съществуването на вземанията на кредиторите да се разреши при условия, които обезпечават възможността за пълното и главно доказване на вземането, както и по възможност да бъде избегнато пренасянето на спора в отделно исково производство по чл. 694 от ТЗ.

До настоящия момент, при произнасяне по чл. 692, ал. 4 ТЗ по възражения досежно вземания на кредитора „С.“ ЕООД за лишаване от ползване на процесната част от собствения му имот, настоящият състав на съда е приемал, че е налице нередовност на отправената претенция, изразяваща се в противоречие между обстоятелствена част и петитум, като е извел извод за наличие на съществени съмнения относно съществуването й.

В настоящия случай това вече не е така.

Видно от развилото се исково производство по предявен по чл. 694, ал. 2, т. 2 от ТЗ иск, като продължение на производството по чл. 690 от ТЗ, с Решение № 48 от 07.02.2020 г. по т. д. № 710/2019 г. на ПАС е прието, че претенцията на кредитора „С.“ ЕООД (която съвпада като изложение на обстоятелствата на които се основава и настоящата претенция) сочи на правно основание по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Фактическият състав на неоснователното обогатяване включва имуществено разместване в патримониума на двете страни по спора, в резултат на което едната страна се е обогатила за сметка на другата; връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти, породили обедняването и обогатяването; липса на правно основание за имущественото разместване; липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.

Не се оспорва фактът, че върху имота на „С.“ ЕООД се съхранява готова продукция на несъстоятелния длъжник. Доколкото липсва правно основание за ползване на имота от длъжника, собственикът действително има право на обезщетение, защото ползването се явява без основание и длъжникът се обогатява неоснователно, спестявайки си разходи на наем. Обогатяването е налице не само при увеличение на имуществото на едно лице, но и когато са му спЕ.ни средства за сметка на имуществото на друго лице – т. 1 от ППВС № 1/79 г.

В конкретиката на казуса, от едни и същи факти, а именно - упражняването на фактическа власт и ползване без основание от страна на несобственик (несъстоятелния длъжник) на собствения на „С.“ ЕООД недвижим имот, произтичат, както обедняването на собственика, изразяващо се в лишаването му от възможността да ползва сам собствената си вещ или да я отдава под наем на другиго през процесния период, така и обогатяването на длъжника „Б.М. - С.“ АД, изразяващо се в спестяването на разходи за наем за ползването на процесната част от имота през процесния период от време.

С оглед на всичко гореизложено, съдът намира, че претенцията е доказана по основание. Съгласно разпоредбата на чл. 162 от ГПК, когато искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или взема заключението на вещо лице.

В случая съдът не може да ползва заключение на експерт по друго дело, поради което следва да определи основателния размер по своя преценка.

В Решение № 48 от 07.02.2020 г. по т. д. № 710/2019 г. на ПАС е прието, че следващият се (среден пазарен) наем е в размер на 4 383 лева месечно или за октомври, ноември и декември 2017 г. в размер на 13 149 лева, респ. претенцията на „С.“ ЕООД е приета за основателна за 12 000 лева за разглеждания тримесечен период.

Претенцията по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД принципно се изчислява на база месечен пазарен наем, като се вземат предвид и конкретните особености на спора, поради което настоящият състав на съда намира обезщетение в размер на 4 000 лева месечно за основателно, като за процесния период януари – март 2019 г. определя същото на 12 000 лева.

Възражението е неоснователно.

ІІ. Досежно възражение вх. № 6627/27.07.2020 г. от „С.“ ЕООД, ЕИК *********, срещу неприемане на вземане, предявено с молба вх. № 5687/03.07.2020 г., в общ размер на 45 172 лева, представляващи привнесени от кредитора разноски по смисъла на чл. чл. 632 вр. чл. 629б от ТЗ, за което е съставен списък на неприети вземания с правно основание чл. 688, ал. 3 от ТЗ, съдът намира същото за неоснователно.

Сумите, които кредиторът авансира по реда на чл. 632 вр. чл. 629б от ТЗ за покриване на разноските за развитие на производството се възстановяват, когато масата на несъстоятелността се увеличи достатъчно, без вземането за тях да се предявява. В идентичен смисъл е и изразеното в мотивите по т. 9 от ТР № 1/2017 г. на ОСТК на ВКС разбиране, че възстановяването на предплатените разноски се осъществява чрез изготвяне на сметка за разпределение, тъй като това е единственият начин за удовлетворяване на кредиторите при спазване на законоустановения ред на техните вземания и с осигурена възможност за контрол чрез оспорване на сметката за разпределение по реда на чл. 728 от ТЗ. Когато паричните средства не са достатъчни, за да се удовлетворят изцяло вземанията по чл. 722, т. 3 ТЗ за разноски по несъстоятелността, предплатилите разноските кредитори следва да бъдат удовлетворени преди останалите кредитори с вземания за разноски поради установената за тях привилегия в специалната разпоредба на чл. 632а от ТЗ. При недостатъчност на средствата в масата на несъстоятелността за цялостно удовлетворяване на вземанията на предплатилите разноските кредитори, по аргумент от чл. 722, ал. 2 от ТЗ, те се удовлетворяват по съразмерност. С оглед гореизложеното, синдикът не следва да съставя списък на приети или неприети вземания, а следва да изготви сметка за разпределение, в която да включи и предплатената от кредитор сума за разноски, но тогава, когато масата на несъстоятелността се увеличи достатъчно, съгласно изричният текст на чл. 632а от ТЗ. В идентичен смисъл е и Определение № 226 от 17.07.2020 г. на ПАС по в. ч. т. д. № 351/2020 г.

В случая обаче, доколкото синдикът следва да се произнесе по подадена молба за предявяване на вземане, то същият правилно е включил претенцията в списъка на неприетите вземания.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 692, ал. 4 ТЗ, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение вх. № 6756 от 30.07.2020 г. от кредиторите Л.А.К., ЕГН **********, с адрес ***, комплекс Е., ул. „С.“ № 28И, и „В.Х.“ АД, ЕИК *********, срещу приемане на вземане на „С.“ ЕООД, ЕИК *********, в размер на 12 000 (дванайсет хиляди) лева, представляващо обезщетение за лишаване от ползване на 9 740 кв. м. от собствения на „С.“ ЕООД недвижим имот № 000680, находящ се в местност „Радин дол“ по КВС за землището на гр. С. поради разполагане на терена на т. нар. „готова продукция“, собственост на несъстоятелния длъжник „Б.М. - С.“ АД, ЕИК *********, за периода м. януари – март 2019 г. (по 4 000 лева/месец), с ред на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 7 от ТЗ, за което е съставен списък на приетите вземания с правно осн. чл. 688, ал. 3 от ТЗ.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение вх. № 6627 от 27.07.2020 г. на „С.“ ЕООД, ЕИК *********, срещу неприемане на вземане, предявено с молба вх. № 5687/03.07.2020 г., в общ размер на 45 172 лева, представляващи привнесени от кредитора разноски по чл. 632 вр. чл. 629б от ТЗ, за което е съставен списък на неприети вземания с правно основание чл. 688, ал. 3 от ТЗ, като неоснователно.

Одобрява изготвените от синдика списъци на приети и неприети вземания на осн. чл. 692, ал. 2 вр. ал. 5 от ТЗ, публикувани в ТРРЮЛНЦ на 23.07.2020 г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване. 

Определението да се обяви в Търговския регистър към АВп и да се впише в нарочната книга по чл. 634в, ал. 1 от ТЗ, като се съобщи на синдика и възразилите кредитори.

 

 

        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: