МОТИВИ към присъда № 6 от 14.03.2017г. по НОХД № 491/2016 г. по описа на Кюстедилския окръжен съд

 

                    Обвинението срещу      В.С.С. *** за извършване на престъпление от общ характер по чл.343, ал.1, б. “В” НК  вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК при фактическата и правна обстановка, изложени в обвинителния акт- затова, че на 15.07.2014 г. около 09:30 часа, в гр.К., област К., по ул.“******“, движейки се в посока ЦГЧ, при управляване на МПС – колесен трактор, марка „******“, с ДК № ******, с прикачено ремарке, рег.№ ******, собственост на Община К. е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно:

                   Чл.5, ал.1, т.1 ЗДП- като участник в движението по пътищата е бил длъжен да не поставя в опасност живота и здравето на хората, в случая- на пострадалия водач на мотоциклет, м. „******” с ДК № ******- Н.А.В. ***;

                    Чл.5, ал.2, т.1 ЗДП- като участник в движението по водачът на ППС е длъжен да да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са водачите на двуколесни ППС- в случая пострадалия Никола В.;

                    Чл.8, ал.1 от ЗДП – като водач на пътно превозно средство е бил длъжен да използва дясната половина на пътя по посока на движението си;

                    Чл.15, ал.1 от ЗДП – като водач на пътно превозно средство е бил длъжен да се движи най-вдясно по платното за движение;

                     Чл.20, ал.1 ЗДП- като водач на пътно превозно средство е бил длъжен непрекъснато да контролира МПС, което управлява;

                     Чл.20, ал.2, изр.2  от ЗДвП – като водач на пътно превозно средство водачът е длъжен да намали  скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението;

                      Чл.139, ал.1, т.1 ЗДП- движещите се по пътя превозни средства трябва да бъдат технически изправни;

                      Чл.10, ал.1, б.”Б” ППЗДП- управлявал е МПС и теглено от него ремарке, което е технически неизправно поради това, че ефективността на работа на колесните спирачни механизми не съответства на нормативните изисквания и вследствие на неизпълнение на тези правила по непредпазливост е причинил смъртта на Н.А.В. ***.

                       Прокурорът поддържа обвинението, счита, че същото е доказано и изразява становище, че на подсъдимия следва да се наложи наказание лишаване от свобода в размер на 1 година при условията на чл.55 от НК, което да се отложи при усл. на  чл. 66 НК. Иска се и приложение на разп. на чл.343Г от НК и постановяване на лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година.

                   Пострадалите от престъплението А.Н.В. и С.С.В.– възходящи на  починалия вследствие ПТП Н.А.В. не са предявили граждански искове за неимуществени вреди в наказателния процес, само молба по чл.. Същите са  конституирани  като частни обвинители в наказателния процес. Чрез повереника си адв. К. искат налагане на наказание ЛС в размер около средния, предвиден в закона.

                   Защитникът на подсъдимия- адв.Ж.Ж. пледира за оправдаване на С. по повдигнатото обвинение, като развива доводи, свързани  с липсата на нарушени правила от негова страна по ЗДП, респ. за наличие на случайно деяние по  см. на  чл.15 НК. Прави алтернативно искане в случай, че подсъдимият бъде признат за виновен- за налагане на наказание при усл. на чл.55 от НК,  което да се отложи при условията на чл.66 НК.

                 Подсъдимият В.С.С. дава обяснения пред съда. Не се признава за виновен, изразява съжаление за настъпилия вредоносен резултат и иска постановяване на оправдателна присъда.

                К.ският окръжен съд, след като събра  необходимите доказателства за изясняването на делото от фактическа и правна страна и след обсъждането им както поотделно, така и в тяхната съвкупност и при реда и усл.на чл.16, чл.301 и сл.от НПК, приема следната:

                     

                       фактическата обстановка  

                  

                      Подсъдимият В.С.С.  е роден на ***г***, К.ска област. **** е, ****гражданин, жител и живущ ***. Със средно образование, работещ. Не е осъждан, женен. Притежава валидно свидетелство за правоуправление категория „В” и „С” от 1980г. Има само едно нарушение по ЗДП през 2013 г., за което е санкциониран с глоба в размер на 50 лева.

                        На 02.09.2013 г. подс.С. бил назначен на трудов договор в Община К. на длъжността *****. При постъпване на работа бил проведен начален инструктаж по безопасност- срвн. сл. бележка №11-02.09.2013 г. и бил запознат с Правилника за вътрешния трудов ред на Общината. Тогава му е предаден и трактор ******“, с ДК № ****** с прикачено към него ремарке  с рег. № ****** за изпълнение на трудовите му задължения. Посоченият трактор е собственост на Община К. и регистриран  на 04.06.2012 г. Със заповед № РЗ-01-05-67/12.03.2014 г. на Кмета на общината, подс.С., заедно с други служители на Община К., бил определен за участие в почистването на нерегламентирани сметища, намиращи се на територията на гр. К..

                        На 14.12.2013 г. С. с докладна записка  изразил недоволство от механика на Общината св.Г., че е принуждаван да работи с неизправен трактор, вследствие на което били взети мерки за отстраняването на описаните неизправности.

                       На 08.07.2014 г. трактора преминал през технически преглед през МЗХ- срвн. знак за технически преглед на ЗГТ- л.245 от ДП и контролни листи на КТИ за 2013 и 2014 г.- л.270 и 271 от ДП. Общината е сключила и задължителна застраховка „ГО”- срвн. л.249 от ДП.

                      Пострадалият Н.А.В. през 2014г. бил на 15 години. Бил единствен син на  св.В. и В. и учел в гимназия по ветеринарна медицина  в гр.Костинброд. През лятото  живеел в гр.К. и помагал на родителите  в поддръжката на земеделското им стопанство. През м. май 2014г.  св. В. закупил от св. Б. кросов мотоциклет м. „*****” м. „****” с рама № **** с ДКН № ****.

                    На 15.07.2014 г. бил издаден пътен лист от св. Г., работеща на длъжност „******” в Общината. Същата провела инструктаж на подсъдимия, той се подписал в книгата за инструктажи и отишъл в гаража. Там  двамата заедно  със св.Г., работещ и като механик, проверили техническото състояние на трактора- проверили светлините, спирачките, наличие на гориво, масло, състояние на теглича на ремаркето, след което св.Г. се подписал също на пътния лист. Тракторът, управляван от подс. С. напуснал гаража в 08, 30 часа.

                     По същото време семейство Вучкови закусили, след което св.А.В. излязъл от дома си с личния си автомобил, а св.В. останала вкъщи. Пострадалият Н.В. взел ключовете на мотора, запалил го и също излязъл с него от дома си без знанието и разрешението на родителите си, като тръгнал по посока на ромската махала на гр. К..                   

                     Този ден подсъдимия, заедно  със св.Д., шофьор на сметосъбиращата кола към Община К., трябвало да събират сметта в района от центъра на гр. К. нагоре към улицата, по посока ромската махала. Подс.С. се отправил с трактора напред по ул. „******”, като заедно с трактора се движели  и товарачите му св. К. и  св.В., а отзад се движел със сметосъбираща кола св. Д. заедно  със св. С. и Г.- последните двама товарачи на тази кола. В трактора се товарели боклуци, които не се събирали в сметосъбирачката. Тъй като улицата била тясна, подс.С. продължил  нагоре, за да може да обърне трактора, като св. К. и  св.В. останали по- надолу и го чакали да обърне. Св.Д. също се движел след трактора и обърнал на широкото преди него, като се заспускал по нанадолнището заедно със св.С. и Г.. По пътя се разминал с пострадалия Н.В., който се движел с мотоциклета, с каска  по посока махалата и свил по черен път, водещ към нивите.  Св.Д., ведно със св.С. и Г. спрели по- надолу, за да товарят боклука, като през цялото време чували шума на мотора.

                   Подс.С. към 09,30 часа също обърнал трактора и тръгнал надолу, като се движел с около 25 км/ч. в лявата част на улицата.  Пострадалият В. започнал да се връща с мотора откъм нивите със скорост около 45 км/ч и се  движел по черния път, който излизал на улицата „******”, по която  се движел и трактора. От зоната на завоя към пътя, по който се движел трактора, на разстояние около 56 метра от трактора, В. го видял и предприел спиране, като успял да задейства само задната спирачка, което довело до блокаж на гумата, а мотициклета продължил да се движи напред, плъзгайки се. Виждайки движещия се срещу него моторист, подс. С. реагирал със закъснение и натиснал спирачката на трактора, който продължил да се движи равномерно напред. С блокирана задна гума мотоциклета изминал около 16, 58 метра, като водачът му успял само да го отклони наляво. Последвал удар, при който предната гума на мотоциклета се ударила в дясната част на предния мост и дясна част на предната напречна греда от рамата на трактора. След  движението на трактора напред, без спиране вследствие на по- голямата кинетична енергия на състава (трактор + ремарке) последвал страничен удар на мотора с дясната част в предната дясна част на шасито на трактора и декоративната решетка. Последвало е избутване на предната гума на мотоциклета и падането му странично на около 9, 67 метра по дължина. Падането е реализирано пред трактора, вследствие на което водача и мотоциклета попаднали под него. Последвало е свободно движение на трактора с ремаркето, съчетано с плъзгане на мотора по алфалта. След първоначалния удар трактора изминал около 8 метра, докато блокират колелата. При това движение напред на трактора, десните гуми и предна дясна гума на ремаркето излезли на банкета, мотоциклета се заклинил в теглича на трактора и се обърнал с гумите нагоре. Вследствие от обръщането на мотоциклета под трактора, водачът попаднал пред дясната задна гума на трактора, а от заклинването на мотоциклета в теглича, задната дясна гума на същия се повдигнала. С така повдигната  гума и плъзгайки се заедно с мотоциклета, трактора и ремаркето изминали около 2, 40 метра до пълното си спиране, като задната дясна гума преминала през горната част на тялото на водача В., след което спряла.

                  Подс.С. веднага слязъл от трактора и подал сигнал за станало ПТП. Междувременно св. Д. чул, че бръмченето на мотора спряло и се върнал назад. Чул и вик, че са се ударили трактора и мотора. Звъннал веднага на механика, за да се обади за Бърза помощ, след което слязъл надолу към града заедно с товарачите. В Дирекция „НС 112” на МВР сигналът за станалото ПТП бил регистриран в 09, 34 часа- срвн. писмо №752/27.12.2016г.- л. 59 от делото.  На място пристигнала дежурна следствена оперативна група- св.Й. и св.Р., които запазили местопроизшествието. Дошлият медицински екип констатирал смъртта на моториста- пострадалия Никола В..

                    Подсъдимият били заведен във ФСМП Рила и там му била иззета кръв за изследване за употреба на алкохол. От приетите по реда на чл.373, ал.1 вр. чл.283 НПК експертизи се установява следното:      

                   От химическа експертиза №275/18.07.2014 г., изготвена от в.л. К.Н. се установява, че в кръвта на подс.С. не се съдържа етилов алкохол.

                    От физикохимическа експертиза №14-265/20.08.2014 г. на в.л. Иванка Василева, имаща за предмет изследване на кръвта и урината на пострадалия В. е видно, че в кръвта на същия е установено наличие на етилов алкохол с концентрация 0,13 %, а в урината не се е доказало наличие на етанол.

                     От извършената токсикохимична експертиза №15/БТМ- 153/17.04.2015г. на в.л.  В.Н. се установява, че в кръвта и урината на  пострадалия В. няма наличие на наркотични и лекарствени средства.

                     Бил извършен оглед на ПТП- срвн. огледен протокол на  л.42 от дознание № 94/2014 г. по описа на РУМВР Рила, който започнал в 10, 05 часа и приключил в 13, 00 часа. Същият бил изготвен в присъствие на поемни лица и бил придружен с изготвена скица, в която е отразена пътната обстановка,  местоположението на тялото на пострадалия, на мотоциклета и на трактора, откритите спирачни следи, както и  откритите веществени следи- 1 бр. син шлем, пластмасови парчета с различна големина и форма и 2 бр. ел. крушка, описани са и  отстоянията на посочените предмети до съответните ориентири. Описано е състоянието на пътното платно- алфалтова дребнозърнеста настилка, суха, неравна, изранена и напукана, видимостта до черния път, липсата на пътни знаци, местоположението на МПС, фигурира подробно описание на същите. Посочено е описание на местоположението на тялото на пострадалия. Били направени съответните снимки от намерите обекти  в района на ПТП.

                    От съдебномедицинска експертиза на труп № 37/ 16.07.2014г., извършена от в.л. д-р Д. и приета от КОС като обективна и неоспорена от страните се установява, че Н.В. е претърпял открита черепномозъчна травма- несъвместима с животга, мозъчно- контузионни увреди на главния мозък и ствола, счупени І, ІІ, ІІІ шийни прешлени, ретроперитонеален хематом, вдищана кръв в бели дробове. Причината за смъртта му е тежката черепномозъчна травма, несъвместима с живота. Налице са признаци за прежизненост на травмите, свидетелстващи, че смъртта е била бърза, но не моментална, настъпила е за около 5 минути след ПТП, като през това време пострадалият е бил в безпомощно състояние. Механизмът на смъртта включва първоначален удар в областта на главата с последващо  травмиране от твърди тъпи предмети с кинетика от движещи се повърхности. Уврежданията съответстват да са получени при ПТП- водач на мотоциклет с челен удар странично в тежкотоварен ткрактор и повличане на тялото на мотоциклета от трактора. Липсват травматични увреди, които да не могат да бъдат обяснени с настъпването на ПТП.

                      От  констативен протокол  от 23.07.2014г. за проверка на техническото състояние на МПС на трактора- срвн. л.176- 179 от ДП е видно, че гумите, осветителната система и други сигнализации са изправни, налице са хлабини в кормилното управление над допустимите норми, както и ниска ефективност на  кормилната уредба на колесния трактор. Вследствие на удара не може да се провери техническото състояние на мотопеда- срвн. протокол за техническото състояние на л. 180.

                      Пред органите на ДП е назначена и приета   автотехническа експертиза, извършена от в.л. инж. В.Н.- срвн. същата на  л. 157 от ДП.  От същата се установява, че спирачната система на трактора и ремаркето е ниска и че същият е технически неизправен. Мястото на ПТП е настъпило на около 1, 20- 1, 30 метра вляво от десния ръб на асфалтовата част от платното за движение. Началната скорост на мотоциклета  преди задействане на спирачната уредба е 39, 3 км/ч, а на трактора- 20, 4 км/ч. Опасната зона за спиране на мотоциклета   е 14, 10 метра, а на трактора с ремарке- 15, 80 метра. При управлението му е съществувала техническа възможност за своевременно задействане на спирачната уредба, което не е било сторено от водача на трактора веднага, а със закъснение. Посоката на движение на мотоциклета в момента на настъпване на ПТП е била от черен път по ул.”Ю.Гагарин” в посока от центъра към периферията на гр. К.. От страна на водача С. е съществувала техническа възможност при своевременно задействане на неизправна спирачна уредба да спре състава на 0,30 метра преди мястото на удара; такава възможност е съществувала и за  водача на мотоциклета при задействане на двете спирачки.

                  От назначената на ДП и приета от КнОС тройна съдебно автотехническа експертиза, изготвена от вещите лица  проф. Ст.К., Ш. и У. се установява следното: Тези вещи лица приемат следния механизъм на удара: Тракторът се е е движел по ул.”Ю.Г.” при наклон при спускане  с около 25 км/ч. Опасната му зона за спиране е била при неизправна спирачна система около 25 метра, а при изправна- 20 метра. По същото време в обратна посока се е движел мотоциклета „Я.”, управляван от пострадалия В. със скорост около 45 км/ч, с опасна зона за спиране-  34 метра.  Водачът на мотоциклета при видимост от 60 м е възприел своевременно опасността от удара на разстояние 33 метра от мястото на удара, като тогава тракторът се е намирал на 23 мот мястото на удара. Водачът на трактора е закъснял с реакция с не по- малко от 2,3 s. В момента на възприемане на опасността тракторът се е намирал на разстояние около 8 м от мястото на удара, като водачът му е реагирал чрез спиране, към момента на удара  скоростта на движение е ибла 13 км/ч. При разстояние около 56 метра едно от друго към момента на възприемане на опасността от водача на мотоциклета, при изправна спирачна система на трактора и при предпирето спиране от двамата водачи, двата обекта биха спрели на разстояние 1,6 м един от друг и в този случай удар не би настъпил.

                  Вещите лица определят мястото на удара- с челните им части и спрямо платното на 8, 8 метра след мерната линия и на 1, 25 метра от лявата граница. В момента на удара тракторът се е движел от лявата към дясната част на платното, а мотоциклетът- успоредно на платното за движение.  Технически съобразената с далечината на видимост скорост на мотоциклета, позволяваща на водача му да спре пред препятствие на платното му за движение в зоната на видимост е около 30 км/ч и по – ниска. Техническите причини, довели до възникването на ПТП са: технически неправилно поведение на водача на трактора, който е използвал лявата част на платното за движение; закъснението с реакцията на водача на трактора при откриване на възможността за възприемане на мотоциклета; управлението на технически неизправен трактор, като в случай на управление на технически изправен трактор и своевременно възприемане на опасността от двамата водачи с предприето ефективно спиране не би настъпил удар при определените скорости за движение; както и управлението на мотоциклета със скорост на движение, надвишаваща съобразената с наличната далечина  на видимост.

                      По искане на защитата към доказателствения материал бе изискана и приета към доказателствения материал Методика за извършване на технически преглед за порверка на техническата изправност на колесни трактори и на тракторнии ремаркета, която КнОС намира за неотносима към казуса и няма да обсъжда. 

                     Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите А.В., С.В., И.Д., К.Г., С.С., И.Г., Й.К., А.В., В.Г., О.Й., както и от пок. на св. Й., Р., С., Г., В. пред органите на ДП (приобщени по реда на  чл. 281, ал.7, вр. ал.5, вр. ал.1, т.2  НПК), от пок. на починалия междувременно свидетел Р.Б. (приобщени по реда на  чл. 281, ал.7, вр. ал.5, вр. ал.1, т.4  НПК), частично от обясненията на подсъдимия, които подробно ще бъдат обсъдени по- долу, от съдебномедицинската експертиза на труп на  в.л д-р Д., съдебнохимическата експертиза на в.л. К.Н., физикохимическата експертиза на в.л. И.В.,  токсикохимическата експертиза на в.л. В.Н. (всички тези експертизи приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 НПК вр. чл. 373, ал.1 НПК), АТЕ на в.л.Н., тройната АТЕ на в.л на проф. К., У. и Ш., както и от всички писмени доказателства и доказателствени средства по ДП № 94/14г. на РПУ Рила- протоколи за техническо състояние на ПТС, свидетелство за съдимост, справка от КАТ, писмените доказателства относно правоспособност на подсъдимия, наличието на трудов договор на подсъдимия, копие от книга за проведен периодичен и ежедневен инструктаж- л.207-208 ДП, правилник за вътрешния трудов ред, копие от медицински журнал, пътен лист, докладна, копия от знак за технически преглед на ЗГТ копия от контролни листи за проведен технически преглед.

 

                        по доказателствата

 

                        На първо място  КнОС кредитира показанията на всички посочени свидетели,  доколкото в тях не са налице съществени противоречия и непълноти, същите са последователни  относно възприятията на всеки един от тях и взамно се потвърждават в отделните им части. Показанията на св. Р.Б., св.А.В. и св.С.В. взаимно се потвърждават помежду си относно закупуването на мотора; на сем. В.- относно напускането  на дома от пострадалия им син на датата на деянието; пок. на св.Г. и  св.Г.- относно начина на излизане на подсъдимия с управлявания от него трактор, собственост на Община К. от общината и извършения инструктаж и преглед на трактора; на св. Д., С., Г., К., В.- относно посоката на движение на подсъдимия и пострадалия, времето и мястото на произшествието и пътната обстановка (никой от тези посочените свидетели не е  очевидец на самия удар);  пок. на св. Й. и Р.- относно запазването на местопроизшествието, състоянието на пътя и местоположението на двете МПС непосредствено след удара. Показанията на тези свидетели са идентични помежду и взаимно подкрепящи се в посочените им части и се възприемат изцяло от настоящата инстанция.

                    Единствено не се дава вяра на пок. на св. Д.  в частта им, в която твърди, че при спускането по пътя по посока на движение на трактора видимостта към черния път, от който е идвал мотоциклетиста била около 30—40 метра. В тази им част показанията му опровергават от тройната АТЕ на в.л. К., У. и Ш. (срвн. обясненията на същите в с.з.), които са категорични, че видимостта от трактора към пътя е над 50 метра, което се обосновава с височината на това превозно средство, както и от факта, че от зоната на завоя пострадалия е предприел аварийно спиране- на 56 метра отстояние от трактора. Ето защо показанията на  св. Д. в тази им част се отхвърлят и се приемат като резултат от субективно му възприятие.

               На второ място се дава вяра и на пок. на св.Р. и Й.- полицейските служители, които почти веднага  след ПТП са посетили района и са го запазили. Те имат непосредствени възприятия от същото. Техните показания – относно местоположението на двете ППС, нахождението на пострадалия, пътната обстановка веднага след инцидента и запазването на местопроизшествието са достоверни, последователни и логични, респ. на тях следва да им се даде вяра. Местоположението на ППС, трупа и пътната обстановка  е потвърдена от тези свидетели в с.з., доколкото са им предявени фотоалбумите от ПТП, поради което КОС намира, че същите веднага след получения сигнал са взели необходимите мерки да елиминират възможността от външни въздействия върху него, поради което и данните в огледния протокол следва да се приемат за обективни и коректни.   

                 По идентичен начин се включват в доказателствения материал и пок. на св.Г. и Г.- общинските служители, в чиито служебни задължения се  включва задължението по издаване на пътен лист, провеждане на инструктаж и  проверка на техническата изправност на служебния трактор. Показанията  им се потвърждават от писмените документи, приложени  към ДП (пътен лист, протокол за проведен инструктаж, знак за проведен ГТП), както и от обясненията на подс. С., поради което се кредитират от съда като достоверни и последователни. 

                 КнОС кредитира частично обясненията на подсъдимия С.. По принцип съгл. разп. на  чл.115 НПК обясненията на подсъдимия представляват гласно доказателствено средство и няма пречка да се включат в доказателствения материал. Те представляват годно първично доказателствено средство по  см. на  чл.115 НПК и като такова в него се съдържат преки доказателства по отношение на фактите, подлежащи на доказване в наказателния процес. Същевременно те са и средство за защита на интересите му в процеса, респ. подлежат на проверка  с останалите доказателства. Няма основание за отхвърлянето на тези обяснения изцяло, доколкото същите се потвърждават в отделните им части-относно приминаването на технически преглед на трактора- от знак за технически преглед от 08.07.2015г. и протокол за това; относно началото на работния ден- от пок. на св.Г., Г.  и писмените доказателства в тази насока; относно началото на изпълнение на служебните задължения, района на движение на трактора и извършената маневра преди ПТП (обръщане)- от пок. на св.Д., К., В. и Г.; относно реакцията му при възприемане на движещия се срещу него моциклетист- от заключенията на експертизите. В тази им част обясненията на подсъдимия се включват в доказателствената съвкупност, тъй като по делото е налице корелация с посочените вече доказателствени средства, респ. не са налице неясноти, противоречия и непоследователност. В тази им част КОС ги намира за достоверни, респ. същите не са голословни и ги ползува като доказателствено средство, още повече, че същите не са единствения доказателствен източник.

                       Не се приемат  обясненията на подсъдимия в частта, в която сочи, че скоростта му на движение преди ПТП била 5 км/ч, тъй като те категорично се опровергават от двете АТЕ, приемащи скорост между 20 и 25 км/. Те се отхвърлят и в частта, в която той твърди, че е видял движещия се срещу него мотоциклетист на около 20 метра пред себе си, тъъ като и се опровергават от тройната АТЕ, чието категорично заключение е, че видимостта между двете превозни средства е била 56 метра. Не се дава вяра и в частта им, в която подс.С. твърди, че се е движел в дясната част на пътното платно; в тази им част те не кореспондират изобщо  със заключенията на двете АТЕ, които са категорични, че водачът на трактора не се е намирал в дясната лента, а се е движел косо на платното непосредствено към мястото на удара, който извод е съобразен със спирачните следи на трактора. Затова в тази им част обясненията на подсъдимия се изключват от доказателствения материал.         

                       На следващо място КнОС кредитира приетите по делото експертни заключения на вещите лица Н. и на вещите лица проф.К., Ш. и У. и ги приобщава към доказателствения материал, като намира, че същите са компетентни и обосновани. Следва да се подчертае, че тези експертизи са почти идентични в заключенията си относно механизма на удара и причините за настъпилото ПТП. Налице са единствено разлики по отношение на приетата от тях опасна зона за спиране на трактора- приета от в.л. Н.- 15, 80 м., а от тройната АТЕ- при изправна спирачна система 20 м., а при неизправна- 25 метра; относно опасната зона за спиране на мотоциклета- в.л. Н.- 14, 12 метра, а тройната АТЕ- 34 метра; скоростта на движение на трактора- в.л. Н.- 20 км/ч, а тройната АТЕ- 25 км/ч, скоростта на мотоциклетиста- в.л. Н.- 39, 3 км/ч, а  тройната АТЕ- 45 км/ч. С оглед на тези различия КнОС кредитира приетите стойностти от състава на тройната АТЕ, която прави впечатление със своята пълнота, теоретична обоснованост и нагледност, подкрепена от съответните формули и изготвени скици и чертежи. Тези експерти прецизно и изчерпателно в заключението си са описали както използваната литература, така и доказателствените източници, въз основа на които правят своите изводи, които източници са изцяло обективни (отразените в огледния протокол), подкрепени са сматематически изчисления и са защитени от тях в съдебно заседание.  С тази експертиза по ясен и несъмнен начин доизясняват всички обстоятелства във връзка с настъпилото произшествие. Окръжният съд кредитира изцяло това заключение, ведно  с допълнителните пояснения в съдебно заседание и изгражда изводите си изцяло върху него. 

                  Към доказателствения материал следва да се включи и СМЕ на труп, изготвена от в.л. д-р Д. относно причините за настъпването на смъртта на пострадалия, както и  посочените по- горе  СХЕ, ФЗЕ и СТЕ на вещите лица  Н., В. и Н. относно липсата на  алкохол и наркотици у подсъдимия и пострадалия, като КнОС ги намира за компетентни и обективни. 

                  В заключение КнОС приема като механизъм на удара този, изложен подробно по- горе във фактическата обстановка въз основа на заключенията на вещите лица в посочените им части.

                   Към доказателствата по делото следва да се включи и огледния протокол, доколкото същият  е изготвен съгласно разп. 156 НПК- от компетентен орган, в присъствие на поемни лица, в които са отразени всички обективни следи от произшествието. КнОС счита, че същият представлява годно доказателствено средство по НПК и няма основания да го изключва от доказателствената маса.

                  Останалите писмени доказателства- протоколи за техническо състояние на ПТС, свидетелство за съдимост, справка от КАТ, писмените доказателства относно правоспособност на подсъдимия, наличието на трудов договор на подсъдимия, копие от книга за проведен периодичен и ежедневен инструктаж- л.207-208 ДП, правилник за вътрешния трудов ред, копие от медицински журнал, пътен лист, докладна, копия от знак за технически преглед на ЗГТ, копия от контролни листи за проведен технически преглед също се включват в доказателствената съвкупност като годни писмени доказателства.

 

                    по правната квалификация

 

                   Въз основа на приетите от КнОС по- горе факти, настоящият съдебен състав счита, че подсъдимият С. е допуснал нарушение  на част от вменените му правила за движение по ЗДП, които нарушения  са в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат- смъртта на мотоциклетиста Н.А.В., респ. е извършил престъпление по 343, ал.1, б. „В” вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК. Съображенията за това са следните:

                   Посочената норма е бланкетна  и нейното съдържание се попълва от нарушенията, допуснати от извършителя по специалното законодателство, свързано  с транспорта. Тези нарушения се извличат от фактологичните обстоятелства по начина, по който са описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, като следва да се изследват и съответно  да се прецени с оглед събрания доказателствен материал дали твърдените от обвинителната власт нарушения на специалните правила по ЗДП са налице.

                     На първо място подс. С. е нарушил правилото на  чл.8, ал.1 ЗДП, задължаващо го като водач на  ППС да използва дясната половина на пътя по посока на движението си. Безспорно установено е от посочените АТЕ, че не е използвал тази част от пътя. На следващо място е налице нарушение на чл.15, ал.1 ЗДП, задължаващ водачите на ППС да се движат възможно най- вдясно  по платното за движение. Несъмнено  от огледния протокол и заключенията на експертизите е, че водачът не е използвал възможно най- дясната част за движение, което  е било задължително  с оглед спецификата на пътя (напукана структура на асфалта, дребнозърнеста, неварна, напукана, ширина на същия 2, 90 метра, стръмен спускащ се склон). Свидетелство за това е обстоятелството, че в момента на удара той се е движел  от лявата към дясната част на платното.

                    На следващо място подс.С. е нарушил нормата на чл. 20, ал.2, изр. 2 ЗДП, задължаваща го като водач да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението. Съдебната практика безпротиворечиво е изяснила разликата между двата вида опасности на чл.20, ал.2 изр.1 и 2 от ЗДП, като е  безспорно, че в хипотезата на второто изречение на чл.20, ал.2 ЗДП от значение за отговорността на водача е дали той своевременно е възприел вече възникналата опасност за движение по пътя, за да възникне задължението за намаляване на скоростта.  За начало на възникване на опасност за движението, при която водачът на МПС е задължен да вземе предписаните от закона мерки за безопасност на движението, изразяващи се в намаляване на скоростта или спиране, е възприемането на пътното перпятствие, когато то се е  появило на платното за движение. В случая препятствието се е появило от момента на появата на мотоциклетиста на завоя, видимостта до който е около 60 метра и подсъдимият е следвало да реагира именно тогава. Настоящият случай е именно такъв, доколкото безспорно установено по делото е, че водачът е бил употребил спирачки, респ. е бил възприел мотоциклетиста като опасност на пътното платно, но е реагирал със закъснение (обстоятелство, изяснено от двете АТЕ), респ. за настоящия съдебен състав е безспорно, че е налице нарушение на тази разпоредба.

                  КнОС не се съгласява  с обвинителната теза, че е налице нарушение на останалите, описани  в обвинителния акт правила на ЗДП. Правилата по чл.5, ал.1, т.1 и по чл.5, ал.2, т.1 и чл.20, ал.1 ЗДП  имат общ характер. Съотношението между първите две норми на чл.5 от ЗДП и разп. на  чл. 8, чл.15 и чл.20, ал.2, изр.2 ЗДП е съотношение на общи към специални, като приложението им се изключва от специалните по отношение на тях разпоредби– „lex specialis derogat legi generalis.”  Основен принцип в наказателното право е, че при нарушение на специална норма не е налице приложение на общата; общата норма ще бъде нарушена само и единствено при липса на допуснато нарушение на специални правила. Когато водачът е нарушил специалното правило за движение, той отговаря за извършването му по специалния състав, а по отношение на общия състав се прилага принципът на поглъщане. Ето защо КнОС оправда подс.С. за тези нарушения на ЗДП.

                По идентичен начин стоят нещата и  с нормата на чл.20, ал.1 ЗДП. Тя е обща и възлага на водачите задължение да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Под контрол се разбира внимателното и всеобхватно наблюдение на пътната обстановка, нейното изменение, както и всяко действие с органите на управление. Това правило е с различно съдържание от това за преодоляване на възникнала опасност и нейното предотвратяване (срвн. Р- 536-83- ІІІ НО на ВС). В случая такова нарушение не е налице, поради което, КнОС счита, че подс.С. следва да бъде оправдан за вмененото му нарушение на посочените на тези разпоредби.

                  По отношение на другите две нарушения на ЗДП-  чл.139, ал.1, т.1 ЗДП и  чл. 10, ал.1 б. „Б” ППЗДП, касаещи изискванията на водача на МПС да управлява техническите изправо МПС, КнОС счита, че същите не са нарушени виновно от подсъдимия. За да е налице такова, той следва да е управлявал МПС с ясното съзнание  за липсата на техническа изправност на трактора. Това не е доказано по делото, независимо от  безспорните заключения за техническата неизправност на трактора. Подс. С. е действал с ясната уверност, че управлява  технически изправно МПС, свидетелство за което е приминаването през технически преглед на същия само една седмица преди ПТП. Тази му увереност се е потвърдила и от проверката за техническата изправност на трактора непосредствено преди катастрафата, осъществена  съвместно от него и  св.Г.. Доколкото знанието за техническата изправност на този вид техника е свързано  със специални знания, които подс.С. не е притежавал, то е несъмнено за настоящия състав, че нему не може да се вреди  в нарушение на това правило. Не са налице доказателства това обстоятелство (че спирачната ефективност на трактора е ниска) му е била  известна още при тръгване на път, още повече и с оглед на факта за скорошен технически преглед. Ето защо КнОС счита, че подс.С. не е нарушил виновно посочените правила на ЗДП и ППЗДП, поради което следва да бъде оправдан за тези му вменени нарушения на закона.

                  В заключение КНОС намира, че подс.С. е допуснал нарушения само на правилата на правилата на чл.8, ал.1, чл.15, ал.1 и чл. 20, ал.2, изр.2 ЗДП. Посочените нарушения на визираните правила на ЗДП са в причинна връзка с настъпилия тежък  вредоносен резултат- смъртта на пострадалия Н.А.В.. Същият с движението си със скорост за движение, надвишаваща съобразената  с наличната далечина на видимост и  без съответната правоспособност също е  допринесъл за настъпилия вредоносен резултат.

                  В този аспект КОС приема, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадия В.. Последният се  е движел неправоспособен, с несъобразена за пътните условия скорост (слизал е от черен път и излизал на път с предимство), без да се съобразява с видимостта съобразно конкретните пътни условия, поради което КОС приема, че с поведението си  пострадалият също е допринесъл за настъпилото ПТП.

                           От субективна страна деянието е извършено при проявна форма на вината- непредпазливост под формата на  съзнавана небрежност (самонадеяност) по см. на  чл.11, ал.3, пр.1 НК. С. е съзнавал, че нарушава правилата за движение по ЗДП. Същия не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици- смъртта на пострадалия. Подсъдимият не е изпълнил нормативно вменените му задължения да използва дясната половина на пътя по посока на движението си  (чл. 8 ЗДП), по  чл.15, ал.1 ЗДП да се движи възможно най- вдясно по  по платното за движението и да намали скоростта или да спре при възникнала опасност за движението (чл.20, ал.2, изр.2 ЗДП).  Като не е изпълнил вменените му от закона задължения, той ангажирал своята наказателна отговорност. Той е била длъжен и е могъл да предвиди негативните последици, от неговата воля е зависело предотвратяването на вредите в рамките на очакваното.  С. е могъл да изведе в съзнанието си представата за тях, което е било възможно чрез правилното насочване на вниманието му. Това той не е сторил, само защото е била напълно убеден в собствените си възможности и че престъпният резултат няма да настъпи, като  и по този начин е причинил смъртта на В., за която смърт и последният е допринесъл със собственото си поведение.

                 В случая не може да се приеме, че е налице случайно деяние. Това е така, защото възприетият фактически състав не позволява да се направи изводът за наличие на основните предпоставки, при които приложението на чл.15 НК е законосъобразно, т. е., че подсъдимият, като водач на МПС, не е действувал виновно при настъпване на общественоопасни последици. Първото условие за невиновно поведение, споредчл.15 НК, е задължението на водача да се съобрази с определени предписания, с оглед на които той ще извърши определени действия, защото само тогава няма задължението да предвижда настъпването на възможните общественоопасни последици. В конкретния случай е установено обективно нарушение на основни правила по ЗДП, като по този начин подс. С. е  поставил в действие причината за последвалото ПТП с настъпилите съставомерни последици, което е   било предвидимо. Това му поведение разкрива съдържанието на обективния признак на самонадеяността като форма на непредпазливата вина, свързано със задължението да предвижда настъпването на общественоопасните последици, след като осъществява дейност в нарушение на предписаните му правила за поведение. То е в пряка причинна връзка с настъпилото впоследствие ПТП, поради което той не може да се позовава на изненадваща и внезапна поява на опасността, защото не е изпълнил посочените вече нормативно вменени му задължения за движение, чието спазване да му позволи да избегне ПТП. Тезата за случайно деяние би била съвместима само при наличие на поведение на подсъдимия, съобразено с изискванията на посочените по- горе правила за движение по ЗДП. При липсата на подобно поведение същият не може да се позовава на оневиняващото основание по чл. 15 НК.

                Съобразявайки гореизложеното, КОС призна подсъдимия С. за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.1,б. “В”  вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК, като го оправда на нарушенията по чл.8, чл.15, ал.1, чл.20, ал.1, изр.2 ЗДП, чл.139, ал.1, т.1 ЗДП и по  чл.10, ал.1, б. „Д” ЗДП.

 

               По наказанието

 

              При определяне вида и размера на наказанието съдът съобрази всички обстоятелства, обуславящи отговорността на подсъдимия, както и целите на наказателната репресия по чл.36 НК.

               Степента на обществена опасност на деянието е висока. Засегнати са обществени отношения, свързани не само със сигурността и безопасността на движението, но и със охраната и защитата на живота и здравето на гражданите.

               Степента на обществена опасност на подсъдимия е ниска. С. е човек в трудоспособна възраст, не е осъждан, няма други данни за негови противообществени прояви. При дългогодишния си шофьорски опит има само едно наказание по ЗДП, което сочи, че е човек, спазващ правилата за движение по ъптищата.

               Съдът отчете наличието на следните смекчаващи обстоятелства- чистото съдебно минало, изразеното съжаление за настъпилата смърт на пострадалия, факта, че упражнява общественополезен труд, липсата на  наказания по ЗДП и наличието на съпричиняване от страна на пострадалия. Отегчаващи отговорността обстоятелства не са налице. Предвид гореизложеното съдът прецени посочените смекчаващи отговорността обстоятелства като многобройни по см. на чл.55, ал.1, т.1 НК и прецени, че и най- лекото предвидено в закона наказание  лишаване от свобода (чийто минимум е 2 години), би се оказало несъразмерно тежко. С оглед на това посочената разпоредба следва да бъде приложена и наказанието ЛС следва да се определи под предвидения в закона минимум- а именно 1 година и 6 месеца.  Настоящият съдебен състав намира, че така определеното наказание е справедливо и чрез него ще се изпълнят целите на специалната превенция по чл. 36 от НК, както и на генералната превенция- предупредително- възпиращо спрямо другите членове на обществото

                   При определяне на начина на изтърпяване на наказанието съдът счита, че е налице възможност за приложение на разп. на чл.66 НК. Съдебната практика и доктрина приемат безпротиворечиво, че чл.66 от НК всякога следва да се прилага, след като съществуват предпоставките за това. В случая са налице предпоставките, предвидени в тази разпоредба- подсъдимият  не е бил осъждан и му е определно наказание ЛС в размер на 1 година и 6 месеца. Тази разпоредба се прилага освен при наличие на тези предпоставки, и при преценка за целите на наказанието. При преценка на условията по чл.66, ал.1 НК следва да се отчита специфичната обществена опасност на конкретното деяние и конкретния деец. В ППВС№6/75г., изм. с ППВС № 7/87г. изрично е изтъкнато, че тази преценка се прави с оглед конкретната тежест на деянието, последиците от него, отражението му в обществото и пр.

                     В случая конкретното деяние от една страна се отличава с висока степен на тежест, доколкото са засегнати обществени отношения, свързани с транспорта, към които е налице особена чувствителност от страна на обществото с оглед на настъпилите вредни последици. От друга страна подсъдимият е с ниска степен на обществена опасност, доколкото е неосъждан, няма данни за негативни негови прояви и изразява искрено съжаление за крайния резултат, която го характеризира в положителна светлина. Но за конкретната степен на обществена опасост на един деец се съди не само от тези обстоятелства след извършване на престъплението, а от самите фактически обстоятелства по време на извършването му, по  конкретния механизъм на деянието и в случая- от съпричиняването от пострадалия. Тези обстоятелства несъмнето представляват акт на поведение, в което се проявява личността на подсъдимия и сочат на наличето на ниска степен степен на обществена опасност на същия.

                   При разрешаването на въпроса за наказанието съдът следва да постигне баланс  между посочените в чл.36 от НК цели- поправянето и превъзпитанието на осъдения и общо превантивната функция на наказанието. Надценяването на специалната превенция винаги би довело до неоправдана репресия спрямо конкретния подсъдим. От друга страна пък подценяването на същата би довело до трайни нагласи в обществото за безнаказаност на тежките  престъпления. Нейните цели винаги  се постигат чрез индивидуална превенция, а не с абстрактна и несъобразена с конкретния деец и деяние строгост и тежест на наказанието. В този аспект КОС, отчитайки косвено и приноса на пострадалия при преценка на възможностите за постигане на целите на наказанието и съобразявайки се с постановките на ТР № 2/22.12.2016г., т.1 на  ОСНК на ВКС, счита, че специалната превенция ще бъде осъществена единствено чрез прилагане на института на чл.66 от НК, който  ще способствува за превъзпитанието на подсъдимия, без да е необходимо същият да бъде извеждан от обществото. Същевременно КнОС счита, че по този начин ще се изпълнят и целите на генералната превенция- осъществяване на предупредително-възпитателното въздействие на наказанието върху останалите членове на обществото  с оглед предотвратяване на транспортните произшествия по пътищата.

               Съдът намери, че следва да наложи и наказание лишаване от права и приложи разп. на чл.343г вр.чл.37, т.7 НК, доколкото подсъдимият е правоспособен водач и притежава свидетелство за правоуправление на МПС. На същия бе определено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 година и 6 месеца. Размерът на това наказание бе определен в съответствие  със задължителните указания на ВС (ППВС № 1/ 83г, т.6), предвиждащи, че срокът на лишаване от право да се управлява МПС не може да е по-кратък от наложеното наказание лишаване от свобода. С определянето на посочения срок на това наказание КнОС намира, че същият ще бъде мотивиран към стриктно спазване на правилата за движение по ЗДП.

 

              по веществените доказателства  и разноски

            

             На основание чл. 111 НПК иззетите по делото веществени доказателства- пластмасови парчета и 1 бр. ел. крушка следва да се унищожат  след влизане на присъдата в сила. Съдът се поризнесе и по иззетите мотоциклет „Я.” и  колесен трактор с прикачено ремарке, като постанови същият да се върне на собствениците им- първия на А. и С.В.,***.

              При усл. на чл.189, ал.3 НПК С. следва да заплати и разноските по делото- по сметка на ОД на МВР  К.- 2 512 лв разходи за вещи лица, по сметка на КнОС- 278 + 71, 84 (пътни разходи) за вещи лица и 250 лева разноски за частните обвинители.

              По тези съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ :