Решение по дело №406/2019 на Административен съд - Добрич

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 361
Добрич, 07.10.2019  год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           Добричкият административен съд, в открито съдебно заседание на седемнадесети септември, две хиляди и деветнадесета година, троен  състав:

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА

                                                                   СИЛВИЯ САНДЕВА

 

при секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА и с участието на прокурора МИЛЕНА ЛЮБЕНОВА изслуша докладваното от съдия Т.Милева административно дело № 406/2019 год.

Производството е по чл. 185 - 196 от АПК.

Образувано е  по протест на прокурор от Окръжна прокуратура – Добрич Милена Любенова срещу Наредба за рекламно-информационните елементи на територията на  община Каварна, приета от Общински съвет Каварна с Решение №92.8.4.2004 по Протокол №8 от 06.04.2004 г.   в частта на чл.8, ал.2, т.8. С протеста се настоява, че тази разпоредба влиза в колизия със законови разпоредби от по – висок ранг. Сочи се, че Закона за вероизповеданията регулира съответните обществени отношения винаги по начина, избран от законодателя, както и че никъде в закона не е предвидена възможност за делегиране на компетенции. Поради което и се претендира нищожност на посочения в наредбата член.

В съдебно заседание, протестиращият, редовно призован, се явява прокурор Любенова, която поддържа протеста на изложените в него основания.

Ответникът – Общински съвет Каварна, не се явява и не изразява становище по протеста.

 В изпълнение на задължението по чл.188 от АПК съдът е съобщил оспорването по реда на чл.181 ал.1 и ал.2 от АПК чрез обявление, обнародвано в ДВ бр.54/09.08.2019 г.,  като копие от обявлението е поставил на определеното за това място в съда и го е публикувал в Интернет страницата на ВАС.

          Съдът, като извърши преценка на доказателствата по делото, както и на доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

         Предмет на оспорване е разпоредбата на чл. чл.8, ал.2, т.8 Наредба за рекламно-информационните елементи на територията на  община Каварна, приета от Общински съвет Каварна с Решение №92.8.4.2004 по Протокол №8 от 06.04.2004 г  /наричана в настоящото изложение Наредбата/. Процесният член гласи, че не се допуска рекламирането на определени религия или религиозна общност.

            Наредбата е приета с Решение №92.8.4.2004 по Протокол №8 от 06.04.2004 г. на общински съвет Каварна. По делото са приложени доказателства, от които се установява, че е спазена процедурата по приемане на Наредбата. Изготвен е бил доклад по чл. 26 от ЗНА. Представени са и становища от заинтересовани лица. Оспорените разпоредби като част от Наредбата  са приети от компетентен орган, в писмена форма, при спазване на изискванията за кворум и начин на гласуване, регламентирани в чл. 27, ал. 4 и ал. 5 от ЗМСМА.  С оглед на това съдът намира, че оспорените разпоредби са част от валиден нормативен административен акт, действащ към момента на оспорването.

        При преценката за съответствието обаче на оспорената разпоредба с материалния закон съдът счита, че тя противоречи на нормативен акт от по – висока степен, в какъвто смисъл протестът  се явява основателен. Това е така, защото:

         Съгласно чл.76 ал.3 от АПК, чл.8 от ЗНА  и чл.21 ал.2 от ЗМСМА, общинските съвети имат нормотворческа компетентност,  но ограничена  по териториален  и предметен обхват. Общинските съвети приемат  нормативни актове - правилници и наредби, с които уреждат обществени отношения с местно значение, т.е. същите са териториални нормотворчески органи с обща компетентност. Не всеки въпрос в неговия локален аспект може да стане предмет на уредба на нормативен акт, приет от общински съвет. Съгласно ал.3 на чл.76 АПК, общинските съвети имат право да издават нормативни актове, с които да уреждат обществените отношения от местно значение, но  съобразно нормативни актове от по-висока степен. В така ограничената тяхна  нормотворческа  компетентност не се включва материята, по която има създадена регламентация,  приложима на територията на цялата държава, т.е. общинските съвети не разполагат с правомощия, които да ги овластяват да преуреждат материя, уредена с общ за страната нормативен акт.  Следователно въпрос,  уреден  и от общински съвет при наличие на нормативна уредба от по-висока степен, е решен от некомпетентен орган, което е порок, обуславящ нищожност на издадения акт.

         В контекста на изложените принципи на нормотворческата дейност на общинските съвети, съдът счита оспорената разпоредба на Наредбата за нищожна. В случая, със същата се регулира рекламната дейност на територията на община Каварна на определена религия или религиозна общност, които са уредени в Закона за вероизповеданията. Съгласно чл.1 от Закона за вероизповеданията, предмет на регулация  са правото на вероизповедание, неговата защита, както и правното положение на религиозните общности и институции и техните отношения с държавата, чл.2 урежда правото на вероизповедание като основно, абсолютно, субективно, лично и ненакърнимо, включващо правото на всеки свободно да формира религиозните си убеждения, както и да избира, променя и изповядва, съответно практикува, свободно своето вероизповедание и т.н.,  съотв.  в чл.5 и чл.6 от закона се уреждат способите за упражняване на правото на вероизповедание, а в чл.7 чл.8 от закона са въведени забрани и ограничения за упражняване правото на вероизповедание. На законово ниво са дефинирани и относими към регулираната правна материя понятия в допълнителните разпоредби на ЗВ.   Сравнителният анализ на законовата регламентация и на подзаконовата регламентация с оспореният текст на Наредбата,  обосновава изводи за това, че  общинският съвет е уредил  обществени отношения, за които съществува уредба със Закона за вероизповеданията.  С преуреждането с атакуваната разпоредба  на вече уредени  обществени отношения, ОбС - Каварна е нарушил материалната си компетентност  като е излязъл  извън рамките на ограничените  от  чл.76 ал.3 от АПК нормотворчески правомощия. Нормативният  административен акт  е приет при липса на материална компетентност, поради което е  нищожен.

            Предвид изложеното, разпоредбата на чл.8, ал.2, т.8 от Наредбата е издадена от некомпетентен орган и е нищожна, поради което и на осн. чл.193 ал.1 от АПК  съдът   обявява нищожността и.  Налице е основанието по чл.146 т.1 от АПК.

           Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът по оспорването следва да възстанови на Окръжна прокуратура – Добрич направените съдебни разноски в размер на 20. 00 лв. /двадесет лева/, представляващи заплатена такса за обнародване на оспорването в „Държавен вестник“.

           Мотивиран така и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, Административен съд – Добрич, І троен състав

                                    

                                               Р   Е   Ш   И:

 

            ОБЯВЯВА  НИЩОЖНОСТТА на разпоредбата на чл.8, ал.2, т.8 от Наредба за рекламно-информационните елементи на територията на  община Каварна, приета от Общински съвет Каварна с Решение №92.8.4.2004 по Протокол №8 от 06.04.2004 г.              

          ОСЪЖДА Общински съвет Каварна да заплати на Окръжна прокуратура - Добрич направените по делото разноски в размер на 20.00 лв. /двадесет лева/.

            Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

            Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи.

            В случай на неподаване на касационна жалба или ако тя бъде отхвърлена, решението да се обнародва по реда на чл.37, ал.3 от ЗНА и чл.22, ал.2 от ЗМСМА във вр. с чл.194 от АПК.

 

                                                                  

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.               

 

                                                                                          2.