Р Е Ш Е Н И Е
№ 361
Добрич, 07.10.2019
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добричкият административен съд, в
открито съдебно заседание на седемнадесети септември, две хиляди и
деветнадесета година, троен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ САНДЕВА
при
секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА и с участието на прокурора МИЛЕНА ЛЮБЕНОВА изслуша
докладваното от съдия Т.Милева административно дело № 406/2019 год.
Производството е по чл. 185 - 196 от АПК.
Образувано е по
протест на прокурор от Окръжна прокуратура – Добрич Милена Любенова срещу Наредба
за рекламно-информационните елементи на територията на община Каварна, приета от Общински съвет
Каварна с Решение №92.8.4.2004 по Протокол №8 от 06.04.2004 г. в частта на чл.8, ал.2, т.8. С протеста се
настоява, че тази разпоредба влиза в колизия със законови разпоредби от по –
висок ранг. Сочи се, че Закона за вероизповеданията регулира съответните обществени
отношения винаги по начина, избран от законодателя, както и че никъде в закона
не е предвидена възможност за делегиране на компетенции. Поради което и се
претендира нищожност на посочения в наредбата член.
В съдебно заседание, протестиращият, редовно призован,
се явява прокурор Любенова, която поддържа протеста на изложените в него
основания.
Ответникът – Общински съвет Каварна, не се явява и не
изразява становище по протеста.
В изпълнение на задължението по чл.188 от АПК съдът е
съобщил оспорването по реда на чл.181 ал.1 и ал.2 от АПК чрез обявление,
обнародвано в ДВ бр.54/09.08.2019 г.,
като копие от обявлението е поставил на определеното за това място в
съда и го е публикувал в Интернет страницата на ВАС.
Съдът, като извърши преценка на
доказателствата по делото, както и на доводите и възраженията на страните,
приема за установено следното:
Предмет на оспорване е разпоредбата на
чл. чл.8, ал.2, т.8 Наредба за
рекламно-информационните елементи на територията на община Каварна, приета от Общински съвет Каварна
с Решение №92.8.4.2004 по Протокол №8 от 06.04.2004 г /наричана в настоящото изложение Наредбата/. Процесният
член гласи, че не се допуска рекламирането на определени религия или религиозна
общност.
Наредбата е приета с Решение
№92.8.4.2004 по Протокол №8 от 06.04.2004 г. на
общински съвет Каварна. По делото са
приложени доказателства, от които се установява, че е спазена процедурата по
приемане на Наредбата. Изготвен е бил доклад по чл. 26 от ЗНА. Представени са и
становища от заинтересовани лица. Оспорените разпоредби като част от
Наредбата са приети от компетентен
орган, в писмена форма, при спазване на изискванията за кворум и начин на
гласуване, регламентирани в чл. 27, ал. 4 и ал. 5 от ЗМСМА. С оглед на това съдът намира, че оспорените
разпоредби са част от валиден нормативен административен акт, действащ към
момента на оспорването.
При преценката за съответствието обаче на
оспорената разпоредба с материалния закон съдът счита, че тя противоречи на
нормативен акт от по – висока степен, в какъвто смисъл протестът се явява основателен. Това е така, защото:
Съгласно чл.76 ал.3 от АПК, чл.8 от
ЗНА и чл.21 ал.2 от ЗМСМА, общинските
съвети имат нормотворческа компетентност,
но ограничена по териториален и предметен обхват. Общинските съвети
приемат нормативни актове - правилници и
наредби, с които уреждат обществени отношения с местно значение, т.е. същите са
териториални нормотворчески органи с обща компетентност. Не всеки въпрос в
неговия локален аспект може да стане предмет на уредба на нормативен акт, приет
от общински съвет. Съгласно ал.3 на чл.76 АПК, общинските съвети имат право да
издават нормативни актове, с които да уреждат обществените отношения от местно
значение, но съобразно нормативни актове
от по-висока степен. В така ограничената тяхна
нормотворческа компетентност не
се включва материята, по която има създадена регламентация, приложима на територията на цялата държава,
т.е. общинските съвети не разполагат с правомощия, които да ги овластяват да
преуреждат материя, уредена с общ за страната нормативен акт. Следователно въпрос, уреден
и от общински съвет при наличие на нормативна уредба от по-висока
степен, е решен от некомпетентен орган, което е порок, обуславящ нищожност на
издадения акт.
В контекста на изложените принципи на
нормотворческата дейност на общинските съвети, съдът счита оспорената
разпоредба на Наредбата за нищожна. В случая, със същата се регулира рекламната
дейност на територията на община Каварна на определена религия или религиозна
общност, които са уредени в Закона за вероизповеданията. Съгласно чл.1 от
Закона за вероизповеданията, предмет на регулация са правото на вероизповедание, неговата
защита, както и правното положение на религиозните общности и институции и
техните отношения с държавата, чл.2 урежда правото на вероизповедание като
основно, абсолютно, субективно, лично и ненакърнимо, включващо правото на всеки
свободно да формира религиозните си убеждения, както и да избира, променя и
изповядва, съответно практикува, свободно своето вероизповедание и т.н., съотв.
в чл.5 и чл.6 от закона се уреждат способите за упражняване на правото
на вероизповедание, а в чл.7 чл.8 от закона са въведени забрани и ограничения
за упражняване правото на вероизповедание. На законово ниво са дефинирани и
относими към регулираната правна материя понятия в допълнителните разпоредби на
ЗВ. Сравнителният анализ на законовата
регламентация и на подзаконовата регламентация с оспореният текст на
Наредбата, обосновава изводи за това,
че общинският съвет е уредил обществени отношения, за които съществува
уредба със Закона за вероизповеданията.
С преуреждането с атакуваната разпоредба
на вече уредени обществени
отношения, ОбС - Каварна е нарушил материалната си компетентност като е излязъл извън рамките на ограничените от
чл.76 ал.3 от АПК нормотворчески правомощия. Нормативният административен акт е приет при липса на материална
компетентност, поради което е нищожен.
Предвид изложеното, разпоредбата на
чл.8, ал.2, т.8 от Наредбата е издадена от некомпетентен орган и е нищожна,
поради което и на осн. чл.193 ал.1 от АПК съдът
обявява нищожността и. Налице е
основанието по чл.146 т.1 от АПК.
Предвид изхода на спора и на
основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът по оспорването следва да възстанови
на Окръжна прокуратура – Добрич направените съдебни разноски в размер на 20. 00
лв. /двадесет лева/, представляващи заплатена такса за обнародване на
оспорването в „Държавен вестник“.
Мотивиран така и на основание чл.
193, ал. 1 от АПК, Административен съд – Добрич, І троен състав
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на разпоредбата
на чл.8, ал.2, т.8 от Наредба за рекламно-информационните елементи на
територията на община Каварна, приета от
Общински съвет Каварна с Решение №92.8.4.2004 по Протокол №8 от 06.04.2004
г.
ОСЪЖДА
Общински съвет Каварна да заплати на Окръжна прокуратура - Добрич направените по
делото разноски в размер на 20.00 лв. /двадесет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните
чрез изпращане на преписи.
В случай на неподаване на
касационна жалба или ако тя бъде отхвърлена, решението да се обнародва по реда
на чл.37, ал.3 от ЗНА и чл.22, ал.2 от ЗМСМА във вр. с чл.194 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.