ПРОТОКОЛ
№ 167
гр. Варна, 02.10.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
Сложи за разглеждане докладваното от Милен П. Славов Въззивно
гражданско дело № 20243000500276 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Въззивната страна Комисия за отнемане на незаконно придобитото
имущество, редовно призовА., явява се Д. С. – държавен инспектор към ТД
на КОНПИ – Варна, редовно упълномощена и приета от съда от днес.
Въззиваемата А. И. М., редовно призовА., не се явява, не се
представлява.
СЪДЪТ докладва постъпилото на 01.10.2024г. становище от адвокат Д.
Ч., като процесуален представител на въззиваемата, с което е посочено, че
поради ангажираност пред Окръжен съд – Добрич, не може да се яви в днешно
с. з. Поддържа отговора на въззивната жалба. Изложени са подробни
аргументи по частната жалба на насрещната страна. Претендира се
постановяване на решение, с което да се остави в сила обжалваното
първоинстанционно решение и оспореното определение. Моли за присъждане
на разноски за въззивното производство. Представен е договор за правна
защита и съдействие и адвокатско пълномощно, както и списък на разноски.
СЪДЪТ ВРЪЧВА за запознаване на инсп. С. докладваните документи.
ИНСП. С.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ ИЗВЪРШВА доклад съобразно определение от
разпоредително заседание № 426/11.07.2024 г.:
Производството е образувано по въззивна жалба на Комисията за
отнемане на незаконно придобитото имущество /КОНПИ/, гр. София чрез
надлежен процесуален представител, против решение № 45/13.02.24г., по гр.д.
№ 93/22г. на ОС-Добрич, с което е отхвърлен иска й против А. И. М. от с. См.,
община Д., по чл. 153 от ЗПКОНПИ /сега - ЗОНПИ/ за отнемане в полза на
Държавата на незаконно придобито имущество на стойност 15 000 лв., а
именно: недвижим имот, находящ се в с. См., общ. Добрич, представляващ
дворно място с площ от 2 190 кв.м. по документ за собственост, а по скица – 2
770 кв.м., от които: 1 240 кв.м. съставляващи парцел IX с планоснимачен
номер 282 и 1530 кв.м., съставляващи парцел X с пл. номер 282 в кв. 60, при
граници и съседи: улица *; *; *; *; *; *; * по уличната и дворищната регулация
на с. См., общ. Д., стар планоснимачен номер IX-156; X-156, ведно с
построените в имота – жилищна сграда – едноетажна със ЗП от 50 кв.м.,
състояща се от салонче, жилищна сграда – едноетажна със ЗП от 9,00 кв.м.,
второстепенна постройка – едноетажна със ЗП от 10 кв.м.; и Комисията е
осъдена да заплати в полза на бюджета по сметка на Окръжен съд - Добрич, на
основание чл. 157, ал. 2 от ЗОНПИ държавна такса в размер на 600 лева.
Във въззивната жалба се поддържа, че решението е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение материалните и
процесуалните правни норми. Счита се, че в приложимия материален закон не
е предвидено условие, наличното в края на проверявания период имущество
да е на стойност над 150 000 лв., за да може да се претендира неговото
отнемане. Поради това и формираният от първоинстанционният съд извод в
този смисъл е незаконосъобразен и противоречащ на ТР по т. д. № 4/21г. на
ОСГК на ВКС. Изложени са съображения относно съдържанието на
понятията, въведени с приложимия ЗОНПИ (с предишно наименование
ЗПКОНПИ) – „доходи“, „обичайни разходи“, „извънредни разходи“, „нетни
доходи“, както и изискуемата разлика за отнемане на имущество – разлика над
150 000 лв. между придобитото през проверявания период имущество и
нетния доход. Позовава се на приетото в определение № 50228/08.06.23г. по
гр.д. № 3094/22г. на ВКС, ІІІ г.о., че при изчисляване на размера на
несъответствието следва да се вземе предвид и отрицателния размер на
нетния доход на ответниците за проверявания период. Направен е подробен
анализ на конкретно установените по делото факти въз основа на приетите
експертни заключения и се поддържа, че следва да се приеме несъответствие
между придобитото от ответницата имущество и нетния й доход за
проверявания период, възлизащо на общо 180 748.21лв. С оглед на горното се
поддържа, че при наличието на останалите предпоставки на закона, към
отнемане на имуществото по реда на ЗОНПИ може да се пристъпи, когато
между имуществото и нетния доход е установена разлика, надвишаваща 150
000 лв. за целия проверяван период. Поради това се претендира отмяна на
2
обжалваното решение и уважаване на предявения иск, ведно с присъждане на
разноските за двете инстанции и юрисконсултско възнаграждение.
В предвидения в закона и указан от съда срок е депозиран отговор на
въззивната жалба от насрещната страна А. И. М. чрез процесуалния й
представител адв. Д. Ч. от АК-Б., с който същата е оспорена като
неоснователна. Счита се, че обжалваното решение е законосъобразно и следва
да бъде потвърдено. Поддържа се, че съобразно даденото от ВКС
задължително тълкуване на приложимия материален закон с ТР № 4/21г. на
ОСГК, съдът правилно е приел, че в случая не е налице значително
несъответствие между придобитото от ответницата имущество през
проверявания период и нетния й доход, поради което не е налице
предвидената в закона предпоставка за отнемането на имуществото като
незаконно. Допълнено е, че по делото не се твърди от ищеца и по делото не са
събрани доказателства дали ответницата е притежавала някакво имущество
преди началото на проверявания период. Направен е подробен анализ на
заключението на СИЕ в предоставените му варианти, вкл. и през призмата на
твърдението на ответницата за липсата на съжителството с двете й деца в едно
домакинство през проверявания период. Заключава се, че дори и да се прибави
отрицателния размер на нетния доход към придобитото имущество, то
несъответствието е в размер по-малък от 150 000 лв. и в двата варианта на
заключението на СИЕ. Поради подробно изложените фактически и правни
съображения се претендира обжалваното решение да бъде потвърдено и да се
присъдят направените пред настоящата инстанция разноски.
Настоящото производство има за предмет и подадената в указания от
съда срок от Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество,
гр. София частна жалба, насочена против определение № 320/16.04.24г. по
същото първоинстанционно дело, в частта му, с която е допълнено на
основание чл. 248 от ГПК решение № 45/13.02.2024г. по делото, в частта за
разноските, като Комисията е осъдена да заплати на А. И. М. сумата от 3 845
лв., представляваща сторените по делото съдебни разноски. Счита се, че съдът
неправилно е приел за неприложима в случая нормата на чл. 156, ал. 6 от
ЗОНПИ, тъй като са били налице всички предпоставки от хипотезата й.
Отделно от това се поддържа, че при наличието на предпоставките на закона и
съгласно преобладаващата към подаването на исковата молба съдебна
практика, е бил предявен иска по ЗОНПИ против ответницата за отнемане на
незаконно придобито имущество. Приемането на ТР № 4/18.05.23г. по т.д. №
4/21г. на ОСГК на ВКС, с което е била променена съдебната практика по
приложението на материалния закон, има действие занапред, поради което в
случая следва да се приеме, че с поведението си ответницата е дала повод за
завеждане на иска и разноските следва да остА.т в нейна тежест. Отделно от
това се счита, че неоснователно не е било прието възражението на ищеца за
прекомерност на заплатеното от ответницата възнаграждение по подробно
изложени съображения. Позовава се и на постановеното решение на СЕС по
дело № С-438/22г., с което е прието, че съдът не е обвързан от минимално
определените размери на адвокатските възнаграждения с Наредба № 1 на
ВАдв.С. Претендира се определението да бъде отменено.
3
В предвидения срок не е бил депозиран отговор на частната жалба от
насрещната страна.
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от
обжалването на обжалваем първоинстанционен съдебен акт, при наличието на
доказателства за надлежна представителна власт.
Страните не са отправили искания до въззивния съд за събиране на нови
доказателства, а от своя страна съдът намира, че не са налице предпоставки и
необходимост от служебно попълване на доказателствения материал по
делото.
ИНСП. С.: Поддържам въззивната жалба и частната жалба. Нямам
искания за събиране на нови доказателства. Представям списък на разноски.
Правя възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна
адвокатско възнаграждение съобразно фактическата и правна сложност на
делото.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените списъци на разноските от всяка
от страните, както и доказателства за извършването на такива от въззиваемата
страна.
СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
ИНСП. С.: Уважаеми апелативни съдии, моля да отмените
първоинстанционното решение и да уважите исковата молба на КОНПИ, като
основателна и доказА.. Моля да ни присъдите направените разноски на първа
и втора инстанция. Моля, при постановяване на Вашия съдебен акт, да
ползвате мотивите от въззивната жалба - няма да представям писмени
бележки.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и правна
страна, и обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:33
часа.
4
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5