РЕШЕНИЕ
№ 89
гр. гр.Мадан, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и шести
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова
като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20215430100382 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 327, ал. 1 вр. чл. 318 ТЗ вр. чл. 79 от ЗЗД
и чл. 86 от ЗЗД. от „Т. Г." ЕООД, ЕИК: ***, адрес за кореспонденция: гр. С., жк М., ул. “Р.“
№ ****, над партер, представлявано от М. С. Б.- управител, чрез пълномощника адв. Е. Г. И.
против "В." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Р., ул. С. № ...,
представлявано от А. С. Д. за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 2
681,09 лева, представляваща сбор от неплатена главница в общ размер на 2 553.99 лева по
Данъчна фактура № ********** от 19.03.2021.; Данъчна фактура № ********** от
30.06.2021 и натрупаната върху тях законна лихва за забава в размер на 127.10 лева за
периода от датата на падеж до датата на подаване на молба за обезпечение на бъдещ иск,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба
до окончателното плащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че по силата на сключен неформален Договор за
покупко-продажба и доставка на горива, ищецът „Т. Г." ЕООД е доставил на ответника "В."
ЕООД горива на обща стойност 2 553.99 лв. с ДДС. За доставените горива на "В." ЕООД,
„Т. Г." ЕООД издал и връчил на насрещната страна общо 2 (два) броя фактури, а именно:
Данъчна фактура № ********** от 19.03.2021 г на стойност 772.00 лв с ДДС и Данъчна
фактура № ********** от 30.06.2021г на стойност 1781.99 лв с ДДС. Доказателство за
получаване на горивото била детайлизирана справка от 16.06.2021г по карта № *** издадена
на "В." ЕООД от „Т. Г." ЕООД. Съгласно сключения между страните договор за ищеца -
продавач възникнало задължение да предаде отразените в съдържанието на фактурите
стоки, а за ответника - купувач, задължението да заплати продажната цена. „Т. Г." ЕООД
изпълнил задължението си и предал на купувача "В." ЕООД подробно описаните в
процесните фактури стоки, но дружеството-ответник не е заплатило тяхната продажна цена
в посочения и регламентиран от закона 14-дневен срок за плащане от получаването им. Тъй
като "В." ЕООД не било заплатило задълженията си по процесиите фактури и до настоящия
момент, то следвало да заплати на „Т. Г." ЕООД и законна лихва за забава върху тях, на
основание чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 294, ал. 1 ТЗ и чл. 309а, ал. 1 ТЗ за периода от
получаването на стоките по всяка от фактурите до 09.12.2021г върху главницата от 2 553.99
лева. До настоящия момент ответника Викторио ЕООД не бил заплатил на ищеца сумата в
общ размер на 2 553.99 лева, представляваща непогасена главница по гореописаните два
1
броя фактури за доставени стоки и натрупаната върху тях законна лихва за забава в общ
размер на 127.10 лева. По изложените съображения моли за уважаване на иска.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Постъпило е становище от ответника „В.“ ООД, чрез пълномощника адв. М.
О., с което посочва, че на 21.12.2021 г. ответното дружество било заплатило по банкова
сметка на ищеца суми в размер от 1781,99 лева –главница по фактура № ***1 г. и 772 лева
главница по фактура № *** г. Посочва, че исковата молба е постъпила в РС Мадан на
17.12.2021г., като с Разпореждане от 20.12.2021г. ИМ е била оставена без движение като
нередовна за внасяне на такса. Държавната такса е била внесена по сметка на съда в деня на
направеното плащане по фактурите – 21.12.2021 г. и въпреки направеното плащане.
В о.с.з. ищецът поддържа исковата молба. Не оспорва, че сумата е платена, но след
като е заведено делото. Претендира разноски.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е да установи, че между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за продажба и доставка на
горива, че в изпълнение на този договор е доставил описаните в съответните данъчни
фактури стоки, че стойността на доставените стоки възлиза на посочения в исковата молба
размер, както и че е настъпил падежът за плащане на дължимата цена по договора. В тежест
на ответника е да проведе насрещно доказване, а при установяване на горните
обстоятелства- да докаже, че е заплатил цената на доставените стоки.
По делото е представена фактура № *** г., съставена от ищцовото дружество, с
получател ответника, за сумата от 772 лева с ДДС, за доставка на дизелово гориво
количество: 400 литра, при единична цена 1,6083 на стойност 643,33 лева без ДДС.
По делото е представена фактура № *** г., съставена от ищцовото дружество, с
получател ответника, за сумата от 1781,99лева с ДДС, за доставка на дизелово гориво
количество: 900 литра, при единична цена 1,6500 на стойност 1484,99 лева без ДДС.
Видно от представеното от ответника платежно нареждане на 21.12.2021 от страна на
ответника в полза на дружеството-ищец е извършен превод на сумата в размер от 1781,99
лева с основание за плащане по фактура № *** г. гориво. Представено е извлечение от
банковата сметка на ответното дружество при Банка ДСК ЕАД, от което е видно, че на
21.12.2021г. е извършен паричен превод в полза на ищцовото дружество от страна на
ответника в размер от 772 лева, с основание плащане по фактура *** г. гориво.
С оглед изявленията на страните и представените по делото доказателства съдът
намира за доказано съществуването на соченото от ищеца облигационно правоотношение по
доставка на дизелово гориво, по което същият е изправна страна и му се дължи заплащане
на дължимата цена, във връзка с която са издадени процесните 2 бр. фактури. Извършеното
в хода на процеса плащане от ответника представлява недвусмислено признание за
съществуването на задължението. Поради настъпило плащане в хода на процеса, към
момента на приключване на съдебното дирене вземането на ищеца за главница по
процесните фактури е погасено, който факт, който е от значение за спорното право,
настъпил в хода на процеса следва да се вземе предвид на осн.чл.235 ал.3 от ГПК , с оглед на
което искът за главница следва да се отхвърли.
По отношение на иска за присъждане на обезщетение за забава, съдът намира
следното: съгласно чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. При липса на данни за
изрична договореност между страните по отношение на падежа на плащане на задължението
приложение намира чл. 303а, ал. 3 от ТЗ, като длъжникът е изпаднал в забава след изтичане
на 14-дневен срок от получаване на съответната стока или услуга.
По отношение на главницата по фактура № *** г., длъжникът е изпаднал в забава на
03.04.2021 г. Служебно изчислен от съда посредством онлайн калкулатор размерът на
дължимото обезщетение за забава за периода от 03.04.2021 г. до края на претендирания
период- 09.12.2021 г. върху главницата от 772 лева, възлиза на 53,83 лева. По отношение на
главницата по фактура № *** г., длъжникът е изпаднал в забава на 15.07.2021 г. Служебно
изчислен от съда посредством онлайн калкулатор размерът на дължимото обезщетение за
2
забава за периода от 15.07.2021 г. до края на претендирания период- 09.12.2021 г. върху
главницата от 1781,99 лева, възлиза на 73.27 лева. С оглед изложеното предявеният иск за
заплащане на сумата от 127,10 лева дължимо обезщетение за забава върху просрочените
суми е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По въпроса за разноските:
Съдът намира, че в процесния случай по отношение на иска за главница, не може да
намери приложение разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, която изисква кумулативно наличие
на две предпоставки, за да бъде освободен ответникът от отговорността за разноски- да не е
станал повод за завеждане на делото и да признае иска. В случая съдът намира, че с
поведението си ответникът е дал повод за предявяването му, тъй като същият е бил в забава
в плащането на процесното вземане за главница към момента на предявяване на исковата
молба. Задължението за главница е погасено след предявяване на иска, като
обстоятелството, че исковата молба е оставяна без движение е ирелевантно по отношение на
началния момент, от който се счита иска за предявен, а именно в деня на постъпване на
исковата молба в съда по арг. от чл. 125 от ГПК. Поради това, ще следва на основание чл. 81
във вр. с чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца да се присъдят направените по делото разноски.
Ищецът е представил доказателства за реализирани разноски в настоящото
производство в размер на 107,24 лева – заплатена държавна такса и 650 лева- адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство. Ответникът е въвел възражение за
прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение. Нормата на чл. 78, ал.
5 от ГПК, въвежда две кумулативно свързани предпоставки, а именно: адвокатското
възнаграждение да е прекомерно /съобразно фактическата и правна сложност на спора/ и
насрещната страна да е направила искане за прекомерност на претендираните разноски.
Размерът на възнаграждението следва да е справедлив, обоснован и съобразен с
действителната правна и фактическа сложност на делото, както и да не бъде по – нисък от
предвидения минимален такъв, определен в Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. В тази връзка съдът намира, че делото не е нито с
голяма фактическа, нито с голяма правна сложност. Производството по делото е
приключило в едно съдебно заседание, събрани са единствено писмени доказателства в
малък обем, главното задължение е платено в хода на процеса. Предвид това, съдът намира,
че следва да уважи като основателно възражението на ответника за прекомерност на
договореното възнаграждение за адвокат в размер от 650 лева, като същото бъде намалено
до сумата от 417,67 лева, съобразно предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 за МРАВ минимум. В тежест на ответника следва да бъде възложена и
заплатената от ищеца държавна такса в размер от 107,24 лева.
Съгласно ТР № 6/2012 от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС направените от страните в
обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по
съществото на спора, с оглед крайният му изход. Представени са доказателства за
реализирани разноски в обезпечителното производство в размер от 500 лева за адвокатско
възнаграждение. Съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за защита в производство по
обезпечаване на бъдещ иск възнаграждението се определя по правилата на ал. 2 на базата от
половината от стойностите на претендираните суми. С оглед цитираната разпоредба и
действителната фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че заплатеното от
ищеца адвокатско възнаграждение в размер от 500 лева в производството по обезпечаване
на бъдещ иск следва да бъде редуцирано до минималния размер на осн. чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2,
т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004, а именно на сумата от 323,84 лева, които разноски следва
да се възложат в тежест на ответника.
Предвид изложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т. Г." ЕООД, ЕИК: ***, адрес за кореспонденция: гр. С.,
жк М., ул. “Р.“ № *** представлявано от М. С. Б.- управител против "В." ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление гр. Р., ул. С. № .., представлявано от А. С. Д. за
3
осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 2553,99 лева – главница по сключен
между страните договор за покупко-продажба и доставка на горива, за която сума са
издадени фактура № *** г. на стойност 722 лева с ДДС и фактура № *** г. на стойност
1781,99 лева с ДДС, поради извършено плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА "В." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Р., ул. С. №
.., представлявано от А. С. Д. да заплати на "Т. Г." ЕООД, ЕИК: ***, адрес за
кореспонденция: гр. С., жк М., ул. “Р.“ №..., представлявано от М. С. Б.- управител сумата от
127,10 лева – обезщетение за забава, включващо сумата от 53,83 лева, обезщетение за забава
за период от 03.04.2021 г. до 09.12.2021г. върху главницата от 772 лева по фактура № *** г и
сумата от 73.27 лева, обезщетение за забава за период от 15.07.2021 г. до 09.12.2021 г. върху
главницата от 1781,99 лева по фактура № *** г.
ОСЪЖДА "В." ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Р., ул. С. №
.., представлявано от А. С. Д. да заплати на "Т. Г." ЕООД, ЕИК: ***, адрес за
кореспонденция: гр. С., жк М., ул. “Р.“ № **, представлявано от М. С. Б.- управител сумата
от 524,91 лева, направени разноски по настоящото производство и сумата от 323,84 лева
разноски за адвокатско възнаграждение в производство по обезпечение на бъдещи искове по
гр.д. № 70480/2021г. по описа на СРС
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Смолян в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Мадан: _______________________
4