Р Е Ш Е Н И
Е
С., 07.05.2019 г.
Софийски Окръжен съд, Наказателно отделение,
втори въззивен състав в публичното заседание на десети септември, две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА Н.А
ЧЛЕНОВЕ:
1. ЯНИКА БОЗАДЖИЕВА
2. СТЕФАН СТОЙКОВ
при секретар В. Д., с участието на прокурор
Л., като изслуша докладваното от съдия Стойков ВНОХД № 399 по описа за 2018 г.
и да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на глава двадесет и първа - чл. 318 и сл. от НПК.
Образувано
е по протест на прокурор при РП Б., срещу присъда № 19 от 26.06.2018 г.,
постановена по НОХД № 326 по описа за 2018 г. на Районен съд Б..
С
обжалваната присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимия С.К.Р. *** за
виновен в това, че на 12.06.2018 г. в гр. Б., обл. С., на кръстовище на ул.
„С.“ и ул. Б.“, с посока на движение от ул. „Б.“ към центъра на града,
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка/модел „БМВ Х5“, с
рег. № ., с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно
1.57 на хиляда, установено по надлежния ред – с техническо средство „Дрегер
Алкотест 7510“ с фабр. № ARDM 0177 (чл. 6, ал. 3 от Наредба № 1/2017 г. за реда
за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози от водачите на МПС, издадена от Министъра на здравеопазването,
Министъра на вътрешните работи и Министъра на правосъдието, обн. ДВ № 61 от
28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г. – В случаите по ал. 1 лицето
собственоръчно вписва в талона за изследване дали приема показанията на
техническото средство или теста. Установяване с доказателствен анализатор,
медицинско и химическо изследване или химико-токсикологично лабораторно
изследване не се извършва, когато лицето приема показанията на техническото
средство, а на лицето не се връчва екземпляр от талона за изследване). поради
което и на основание чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 58А от НК му е определено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, което на основание чл.
58А, ал. 1 от НК е намалено с една трета, като е осъден на 8 месеца лишаване
свобода и „глоба“ в размер на 200 лева, а на основание чл. 66, ал. 1 от НК е
отложено за срок от три години изпълнението на наказанието лишаване от свобода.
На
основание чл. 343г от НК подс. Р. е лишен от право да управлява МПС за срок от
5 месеца.
Недоволен
от присъдата е останал наблюдаващия прокурор, който на 27.06.2018 г. е подал
протест, с който иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане в каквато насока изтъква допуснато съществено процесуално нарушение
, изразяващо се в преминаване към съкратено съдебно следствие по реда на чл.
371, т. 2 от НПК след като е даден ход на съдебното следствие. Позовава се на
ТР № 1 от 2009 г. В същата насока твърди, че в противоречие с фактическите
обстоятелства, описани в ОА подсъдимия заявил, че не е извършил нарушение,
изразяващо в несъобразяване със знак „стоп“ и не е създал предпоставки за
възникване на ПТП.
Алтернативно
иска увеличение на наложеното наказание лишаване от свобода към средния размер,
като посочва в протеста и конкретния искан размер - 18 месеца, за какъвто срок
също така да бъде лишен подсъдимия от право да управлява МПС, като счита, че
определеното от съда наказание противоречи на правилата за индивидуализация, а
именно на обществената опасност на деянието и дееца. Оспорва извод на първия
съд за определяне на наказанието при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства и изразява становище за превес на отегчаващите такива, в която
насока изброява – отнемане предимство на служители на ЗЖУ С., значително
високата концентрация на алкохол, многобройните нарушение на ЗДвП, в това число
и на чл. 21 от този закон като водач на товарен автомобил, както и факта, че е
превозвал деца в автомобила си и е създал предпоставки за възникване на ПТП.
Пред
въззивната инстанция представителят на държавното обвинение поддържа подадения
протест, като счита, че делото следва да бъде върнато за ново разглеждане.
Подсъдимият
се явява лично пред въззивната инстанция, както и с упълномощения защитник –
адвокат И.Ж.. Оспорват протеста. Искат потвърждаване на първоинстанционната присъда. В писмено
възражение по подадения протест се изразява становище, че не са допуснати
нарушения при провеждане на съдебното следствие по реда на глава XXVII от НПК,
като се изтъква признанието на вина от страна на подсъдимия, както и изричното
му желание за разглеждане на делото по реда на чл. 372, т. 2 от НПК, в каквато
насока и прокурорът не е направил възражения. Според защитата законосъобразно са
отчетени смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, при което
наказанието е определено при превес на първите.
При
упражняване на правото се на последна дума подсъдимият иска потвърждаване на
присъдата на РС Б..
В хода на
въззивното производство не са събирани допълнителни доказателства.
Софийският
окръжен съд, като се запозна с оплакванията в протеста, с доказателствата по
делото и с доводите на страните, извърши проверка в пределите по чл. 314, ал.
1, вр. чл. 313 НПК на обжалвания съдебен акт, при което установи следното:
Протестът е
допустим. Подадени е от надлежна страна, чрез съответния първоинстанционен съд,
в законоустановения срок по чл. 319, ал. 1 от НПК, а така също е администриран
по надлежния ред.
По същество
протестът е частично основателен.
Съдебното
следствие пред РС Б. е протекло при условията на глава двадесет и седма от НПК,
в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НК, след като в съдебно заседание на
26.06.2018 г. подс. Р., в присъствие и със съгласие на своя защитник- адвокат
Ж., е признал всички факти, описани в обстоятелствата част на обвинителния акт,
като се е съгласил да не се събират доказателства за тях. С протоколно
определение от същата дата, след като е установил, че самопризнанието се
подкрепя та доказателствата по делото, съдът е обявил, че при постановяване на
присъдата ще се ползва от направеното самопризнание, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
Въззивният
контрол при този вид съдебно следствие, проведено пред първия съд, се
осъществява на плоскостта допустимост и надлежност при осъществяване от първия съд на одобрение на
изразеното от подсъдимия признание, както и подкрепа на изложените в обв. акт
обстоятелства от доказателствата по делото.
Тук следва да
се отбележи, че от формална страна действително е налице нарушение правилата за
провеждане на съкратено съдебно следствие, след като признанието на фактите,
изложени в обвинителния акт, както и желанието за разглеждане на делото по реда
на Глава Двадесет и седма от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, са
изразени от подсъдимия и неговия защитник след даване ход на съдебното
следствие по общия ред, съответно в този момент съдът е постановил определение
си по чл. 372, ал. 4 от НПК. Това представлява нарушение на процесуалните
правила, специфични за диференцираната процедура съкратено съдебно следствие в
хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК, която по своето предназначение и характер е
приложима преди да бъде даден ход на съдебното следствие по общия ред, в
каквато насока правилно протеста се позовава на ТР № 1/2009 г. на ВКС .
В същото време
обаче признанието на фактите, изложени в обвинителния акт, както и желанието за
разглеждане на делото по реда на диференцираната процедура по цитираната
разпоредба са извършени непосредствено след даване ход на съдебното следствие,
а именно в хода на обясненията на подсъдимия по реда на чл. 277, ал. 1 от НПК,
тоест незабавно след прочитане на обвинителния акт /в редакцията на НПК към
26.06.2018 г./, поради което вззивният съд намира, че макар и налично от
формална страна, нарушението на процесуалните правила не опорочава проведеното
съдебно следствие до степен изискваща отмяна на постановения съдебен акт и
връщане на делото за ново разглеждане. Основания за този извод съдът намира при
преценка на обстоятелството, че искането за провеждане на съкратено съдебно
следствие е направено незабавно след даване ход на съдебното следствие, тоест
преди да започне събиране на доказателствата, поради което не може да се счита,
че недопустимо и незаконосъобразно подсъдимият е предизвикал изменение в реда,
по който се разглежда делото. Основен аргумент за недопустимост на съкратено
съдебно следствие в хипотезата на чл. 373, ал. 4, вр. 371, т. 2 от НПК, след
даване ход на делото по общия ред, е възможността в хода на събиране на
доказателства и в зависимост от този процес подсъдимият да се ползва от
благоприятните последици на този диференциран способ за провеждане на съдебно
следствие пред първостепенният съд. Именно това не е налице в случая, тъй като
по същество не е започвало събиране на доказателства за фактическите
обстоятелства, описани в обвинителния акт, поради което не може да се счита, че
подс. Р., повлиян от хода на събиране на доказателства е решил да направи
изявлението по чл. 371, т. 2 от НПК, съответно да се ползва от благоприятните
последици при тази форма на съдебно следствие. В хода на проведеното по общия
ред съдебно следствие от първостепенният съд е изслушано само обяснение на
подсъдимия, с което той признава вината си, каквото признание е направено и в
хода на досъдебното производство при разпитът по чл. 221 от НПК, поради което
съдът намира, че моментът, в който е постановено провеждане на съдебното
следствие по реда на чл. 373, ал. 2 от НПК не представлява нарушение на
процесуалните правила, изискващо цялостна отмяна на постановения съдебен акт и
връщане на делото за ново разглеждане. Връщането на делото и новото му
разглеждане е лишено от смисъл предвид възможността и при това повторното
разглеждане подсъдимият да се ползва от възможността да признае
обстоятелствата, посочени в обвинителния акт, тоест отново да се стигне до
провеждане на съдебното следствие по реда на Глава Двадесет и седма от НПК, в
хипотезата предвиждаща по-благоприятен за подсъдимия ред за определяне на
наказанието, разбира се при условие, че се постанови осъдителна присъда.
Предвид
изложеното въззивният съд намира, че основателно съдебния състав при РС Б. е
одобрил признанието на подс. Р. и съгласието му да не се събират доказателства
за фактическите обстоятелства, изложени в обв. акт, след като в присъствие на
упълномощен защитник изрично е поискал провеждане на съдебното следствие по
диференцираната процедура по глава двадесет и седма от НПК. На подсъдимия са
разяснени последиците от това признание, след което е направено изявлението от
негова страна, поради това настоящият съд намира, че основателно е постановено
провеждането на съдебното следствие по реда на чл. 373, ал. 2 от НПК.
При съблюдаване на процесуалните правила за
оценка на доказателствата в
наказателното производство, първият съд е направил верен и обоснован извод за
подкрепа на фактическите обстоятелства, изложени в обстоятелствената част от
обв. акт от доказателствата по делото. В тази насока въззивният съд намира, че
доказателствата по делото установяват еднопосочно и без никакви противоречия
описаната в обв. акт фактическа обстановка, поради което напълно следва да
бъдат споделени изложените от първостепенният съд фактически изводи относно
следните факти:
На 12.06.2018
г., около 00.05 часа, подс. Р. е
управлявал притежаваното от него МПС – лек автомобил марка/модел „БМВ
Х5“ с ДК№., по ул. „Б.“ в гр. Б., като
освен него в автомобил са се намирали и двете му деца. Автомобилът, управляван
от подс. Р. е преминал през кръстовище между улиците „Б.“ и „С.“, при което не
е спрял на знак „Стоп“. Това е било възприето от свидетелите Н. М. и С. Г., и
двамата служители на ЗЖУ С., които в този момент са изпълнявали служебните си
задължения на територията на гр. Б., движейки се със служебен автомобил,
управляван от вторият от посочените свидетели.
Свидетелите М.
и Г. са включили светлинен и звуков сигнал на управлявания служебен автомобил,
като подс. Г., незабавно е спрял управляваното от него МПС пред дом с № 9 на
ул. „Б.“. При извършената проверка подсъдимият не представил никакви документи,
както за самоличност, така и за автомобила, поради което и предвид съмнението,
че е употребил алкохол на място е бил извикан патрул на РУ на МВР Б., съставен
от свидетелите М. Н. и В. В..
При
извършената проверка от страна на свидетелите Н. и В., подсъдимият е бил проверен с техническо средство „Алкотест
Дрегер“ с фабр. № ARDM 0177, която е отчел резултат от 1.57 промила алкохол в
издишания от подсъдимият въздух. Свидетелите Н. и В. са съставили талон за
изследване № 0020705 от 12.06.2018 г., в който подсъдимият е отразил саморъчно,
че приема показанията на техническото средство, което е удостоверил с подпис.
При така установените факти по реда на чл.
373, ал. 4 от НПК, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и
подкрепящи се без никакви противоречия от доказателствата, събрани в
досъдебното производство, а именно: проведените разпити на свидетели – Н. М.,
С. Г., М. Н. и В. В., както и от приложените писмени доказателства,
първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод за осъществяване на
съставомерните, обективни и субективни признаци на престъплението, за което е
повдигнато обвинение на подс. Р..
Основателно
съставът на РС Б. е приел, че от обективна страна са осъществени признаците на
престъпното деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК, след като е установил, че на
12.06.2018 г. в гр. Б., в района на кръстовище на ул. „С.“ и ул. Б. подсъдимият
е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка/модел „БМВ Х5“, с
рег. № ., с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно
1.57 на хиляда, установено по надлежния ред – с техническо средство „Дрегер
Алкотест 7510“ с фабр. № ARDM 0177.
Към момента на
деянието е действала разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от Наредба № 1/2017 г. за
реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози от водачите на МПС, издадена от Министъра на здравеопазването,
Министъра на вътрешните работи и Министъра на правосъдието, обн. ДВ № 61 от 28.07.2017
г., в сила от 29.09.2017 г., съгласно която при установено съдържание на
алкохол в издишаният от водача въздух чрез техническо средство и водачът приеме
тези показания, не се извършва установяване с доказателствен анализатор,
медицинско и химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване. Видно
е от приложения талон за медицинско изследване, че подсъдимият собственоръчно е
отразил „Приемам“ относно показанията на техническото средство, което е
удостоверил със своя подпис, поради което на основание цитираната разпоредба
меродавно в случай се явява показанието на техническото средство, установяващо
концентрация на алкохол 1.57 на хиляда в издишаният въздух. Макар посочената
разпоредба да е отменена в настоящия момент, несъмнено към 12.06.2018 г. е
осъществен надлежния ред по установяване на конкретната концентрацията на
алкохол, с която подсъдимият Р. е управлявал описаното моторно превозно
средство в посочените момент и място.
Деянието е
осъществено при пряк умисъл, изразяващ се в съзнание и представи у подсъдимия,
за факта, че управлява моторно превозно средство след употреба на алкохол, тъй
като формалният характер на деянието изисква съзнание за осъществяване само на
тези обективни признаци.
Предвид това
законосъобразно подсъдимият Р. е признат за виновен в извършване на деянието,
за което е ангажирана отговорността му.
Неоснователни
са оплакванията в протеста и в частта относно определяне на наказанието на
подс. Р.. Правилно от страна на първия съд са оценени смекчаващите и
отегчаващите отговорността обстоятелства, при което наказанието е определено
при превес на първите, в каквато насока правилно първия съд се е позовал на
чистото съдебно минало, липсата на регистрирани други наказателни производства
срещу подсъдимия, както и признанието от негова страна още в хода на
досъдебното производство. В същата насока следва да бъде отбелязано и
неоспорване на от страна на подсъдимия на показанията на техническото средство,
показващо съзнанието му, че приема последиците от неправомерното си поведение, както
и трудовата му и семейна ангажираност.
Отегчаващите
отговорността обстоятелства са опасността, на която са били изложени деца на
подсъдимия, както и нарушаване от негова страна на правилата за движение,
изразяващо се в несъобразяване с изискванията на пътните знаци на конкретното
място, на което е бил спрян от служители на МВР. Тук следва да се отбележи, че
макар и описано в обстоятелствената част на обвинителния акт не могат да бъдат
споделени аргументите на обвинението, че с поведението си подсъдимият е създал
пряка опасност от настъпване на пътнотранспортно произшествие, след като за
такава опасност споделя само един от свидетелите, наблюдавали пряко поведението
на автомобила, управляван от подсъдимия при преминаване на посоченото
кръстовище. Поради това не може да се приеме за доказано това обстоятелство,
което не представлява съществена недоказаност на фактите, описани в обв. акт,
тъй като се касае до обстоятелство извън съставомерните за конкретното деяние.
Не може да
бъде споделено и становището на обвинението, че като отегчаващо обстоятелство
следва да се тълкува и справката за извършени нарушения от страна на
подсъдимия. Това доказателства не следва да бъде тълкувано механично и
формално, в каквато насока може да се каже, че подсъдимият е извършил значителен броя нарушения за
времето, през което е упражнявал правото си да управлява МПС – санкциониране в
осемнадесет случая за 15 години /в това число с наказателни постановления и с
фишове/. В същото време обаче голяма част от тези правонарушения се
характеризират с ниска степен на обществена опасност, в каквато насока следва
да се отбележи че половината от нарушенията се отнасят до неизпълнение на
задълженията за носене на определени документи при управление на МПС, а друга
значителна част се отнасят до нарушения на правилата за избор на скорост на
движение, предвид което не може да се направи извод, че с поведението
подсъдимият трайно и последователно създава опасност на пътя. Ниската степен на
обществена опасност на нарушенията личи и от минималния размер на наложените му
санкции, както и от факта, че няма извършени нарушения, за които да са му
отнемани контролни точки, както и факта, че еднократно му е налагано наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ като конкретното нарушение е неправилно
или не на място поставени контролни номера на автомобила. Изложеното не дава
основание да се приеме, че личността на подсъдимия като водач на МПС разкрива
обществена опасност в степен по-висока от нормалната, поради което не може да
бъде прието за отегчаваща отговорността характеристиката на подсъдимия като
водач на МПС.
Поради това
законосъобразно съдът е определил размера на кумулативно предвидените наказания
„лишаване от свобода“ и „глоба“ в минималните размери, предвидени за деянието,
като правилно е намалено само наказанието „лишаване от свобода“ с една трета на
основание чл. 58а, ал. 1 от НК. Принципно неправилно е в диспозитив на
присъдата да се посочва размера на наказанието , определен по реда на чл. 54,
след което също там да се описва и самия процес на редукция по реда на чл. 58а,
ал. 1 от НК, но това не е съществено нарушение, тъй като няма нарушени права, а
така също не е създадена неяснота какво е наказанието, което се налага за
изтърпяване от подсъдимото лице. Дейността на съда по определяне на наказанието
и приложението на чл. 58а, ал. 1 следва да намери своя писмен изказ в мотивите
на съдебния акт, докато в диспозитив на присъдата следва да се посочи само
редуцираният размер на наказанието и правното основание за това – мотиви по т.
2 на ТР № 2 от 2015 г. на ВКС по ТД № 2 от 2015 г. на ОСНК.
Доколкото
липсва протест относно приложението на чл. 66, ал. 1 от НК не следва да бъдат
обсъждани подробно мотивите и аргументите на първостепенният съд, като напълно
законосъобразно първостепенният съд е преценил наличието на формалните
предпоставки за приложение на института на условното осъждане и правилно, с
оглед личността на подсъдимия е направен извод, че за успешното постигане на
целите на наказанието не е необходимо ефективно изтърпяване на наказанието
„лишаване от свобода“.
Въззивният съд
констатира незаконосъобразност при определяне размера на кумулативно
предвиденото наказание по чл. 343г от НК - „лишаване от право да управлява
моторно превозно средство“, след като първостепенният съд не е съобразил
задължителна съдебна практика, изискваща този размер да бъде не по-малък от
размера на наказанието „лишаване от свобода“ - т. 6, б. „б“ от Постановление №
1 от 17.I.1983 г. по н. д. № 8/82 г., Пленум на ВС.
Поради това
следва да бъде изменена първоинстанционната присъда в тази част, доколкото в
протеста е направено и искане в тази насока, макар и на друго основание.
Наказанието по чл. 37, т. 7 от НК следва да бъде определено в размер на една
година, който размер въззивният съд намира за съответстващ на обществената
опасност на деянието и дееца, а в същото време е минимално възможния срок
предвид определеното по реда на чл. 54, ал. 1 и ал. 2 от НК основно наказание
„лишаване от свобода“, преди редукцията му по чл. 58а, ал. 1 от НК, допустима
единствено за този вид наказание.
При
извършената на основание чл. 314 от НПК служебна проверка на правилността на
проверявания съдебен акт, извън конкретните оплаквания и посочената
незаконосъобразност, налагаща корекция в частта за определеното наказание
лишаване на подсъдимия от право да управлява моторно превозно средство,
въззивният съд не констатира други основания за изменение или отмяна с
постановяване на нова присъда, респективно за отмяна и връщане за ново
разглеждане, поради което следва да бъде потвърдена присъда № 19 от 26.06.2018
г., постановена по НОХД № 326 по описа за 2018 г. на Районен съд Б. в
останалата част.
Предвид на
изложеното и на основание 334, т. 3, вр. чл. 337, ал. 2, т. 1 и чл. 334, т. 6,
вр. чл. 338 от НПК, Софийският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ
присъда № 19 от 26.06.2018 г., постановена по НОХД № 326 по описа за 2018 г. на
Районен съд Б., в частта, в която на основание чл. 343г от НК на подсъдимия
С.К.Р. е наложено наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно
средство“, като УВЕЛИЧАВА срока на това наказание от пет месеца на 1 /една/
година.
ПОТВЪРЖДАВА
присъда № 19 от 26.06.2018 г., постановена по НОХД № 326 по описа за 2018 г. на
Районен съд Б. в останалата част.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Недялка Николова
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Яника
Бозаджиева
2.
Стефан
Стойков