П Р И С Ъ Д А

 

№   11

 

град Пловдив, 19.01.2010 год.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и десета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    БРАНИМИР ВАСИЛЕВ

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: БОРЯНА ПАЧЕДЖИЕВА

                                                  АНТОН МАРТИНОВ   

                                 

Секретар: С.Б.

Прокурор: НИКОЛАЙ НАЙДЕНОВ

След като разгледа НОХД № 3199 по описа за 2009 година, докладвано от Председателя

 

П Р И С Ъ Д И:

 

                ПРИЗНАВА подсъдимия Р.А.Х. - роден на *** ***, жител и живущ ***, българин, български гражданин, със завършено средно образование, разведен, безработен, неосъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че в периода от 14.12.2003г. до 14.10.2004г. в гр.Пловдив при условията на продължавано престъпление, в качеството на пълномощник на Ф.В.П. – едноличен собственик на капитала и управител на “***” ЕООД – гр. Пловдив е избегнал плащането на данъчни задължения – Данък върху добавената стойност за внасяне в особено големи размери – 184 939, 55 лева за “***” ЕООД – гр. Пловдив, като е затаил истина и е потвърдил неистина в подадени от името на “***” ЕООД – гр. Пловдив пред Териториална данъчна дирекция /ТДД/ – гр. Пловдив декларации – Справки-декларации за данък върху добавената стойност, които се изискват по силата на закон - чл. 100 ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност /отм./: “Справката-декларация е документ, в който регистрираното лице е длъжно да декларира за всеки данъчен период определена информация, свързана с неговата дейност, която е основание за възникване на права и задължения”, както следва:

1.На 14.12.2003 г. в гр. Пловдив е избегнал плащането на данъчни задължения – Данък върху добавената стойност за внасяне в големи размери - 6 360,00 лева, като в подадена от името на “***” ЕООД – гр. Пловдив пред ТДД – гр. Пловдив Справка-декларация за ДДС вх. № 1721/14.12.2003 г. за данъчен период от 01.11.2003 г. до 30.11.2003 г., е затаил истина – посочил е данни 0,00 лева вместо данни 31 800, 00 лева относно размера на данъчната основа на извършените облагаеми доставки по Раздел “А” от декларацията, посочил е данни 0, 00 вместо данни 6 360, 00 лева относно размера на начисления данък върху добавената стойност по облагаемите доставки по Раздел “А” от декларацията и посочил е данни 0, 00 лева вместо данни 6 360, 00 лева относно резултата за периода – “ДДС за внасяне” по Раздел “В” от декларацията;

2. На 14.01.2004г. в гр. Пловдив при условията на посредствено извършителство чрез А.И.Н. е избегнал плащането на данъчни задължения – Данък върху добавената стойност за внасяне в особено големи размери - 92 543, 18 лева, като в подадена от името на “***” ЕООД – гр. Пловдив пред ТДД – гр. Пловдив Справка-декларация за ДДС вх. № 2091/14.01.2004 г. за данъчен период от 01.12.2003 г. до 31.12.2003 г., е затаил истина – посочил е данни 459 565, 90 лева вместо данни 462 715, 90 лева относно размера на данъчната основа на извършените облагаеми доставки по Раздел “А” от декларацията и посочил е данни 91 913, 18 лева вместо данни 92 543, 18 лева относно размера на начисления данък върху добавената стойност по облагаемите доставки по Раздел “А” от декларацията, и като е потвърдил неистина - посочил е данни 459 570, 00 лева вместо данни 0, 00 лева относно размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит по Раздел “Б” от декларацията, посочил е данни 91 914, 00 лева вместо данни 0, 00 лева относно размера на начисления данък върху добавената стойност по получените доставки с право на пълен данъчен кредит по Раздел “Б” от декларацията и посочил е данни 0, 82 лева – “ДДС за възстановяване” вместо данни 92 543, 18 лева – “ДДС за внасяне” относно резултата за периода по Раздел “В” от декларацията;

3.На 14.02.2004 г. в гр. Пловдив при условията на посредствено извършителство чрез А.И.Н. е избегнал плащането на данъчни задължения – Данък върху добавената стойност за внасяне в големи размери - 7 984, 00 лева, като в подадена от името на “***” ЕООД – гр. Пловдив пред ТДД – гр. Пловдив Справка-декларация за ДДС вх. № 1746/14.02.2004 г. за данъчен период от 01.01.2004 г. до 31.01.2004 г., е потвърдил неистина – посочил е данни 70 080, 00 лева вместо данни 15 080, 00 лева относно размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит по Раздел “Б” от декларацията, посочил е данни 14 016, 00 лева вместо данни 3 016, 00 лева относно размера на начисления данък върху добавената стойност по получените доставки с право на пълен данъчен кредит по Раздел “Б” от декларацията и посочил е данни 3 016, 00 лева – “ДДС за възстановяване” вместо данни 7 984,00 лева – “ДДС за внасяне” относно резултата за периода по Раздел “В” от декларацията;

4.На 14.07.2004 г. в гр. Пловдив при условията на посредствено извършителство чрез А.И.Н. е избегнал плащането на данъчни задължения – Данък върху добавената стойност за внасяне в особено големи размери - 74 842, 37 лева, като в подадена от името на “***” ЕООД – гр. Пловдив пред ТДД – гр. Пловдив Справка-декларация за ДДС вх. № 2172/14.07.2004 г. за данъчен период от 01.06.2004 г. до 30.06.2004 г., е потвърдил неистина – посочил е данни 528 841, 00 лева вместо данни 152 741, 80 лева относно размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит по Раздел “Б” от декларацията, посочил е данни 105 768, 20 лева вместо данни 30 548, 36 лева относно размера на начисления данък върху добавената стойност по получените доставки с право на пълен данъчен кредит по Раздел “Б” от декларацията и посочил е данни 377, 47 лева – “ДДС за възстановяване” вместо данни 74 842, 37 лева – “ДДС за внасяне” относно резултата за периода по Раздел “В” от декларацията;

5.На 14.10.2004 г. в гр. Пловдив при условията на посредствено извършителство чрез А.И.Н. е избегнал плащането на данъчни задължения – Данък върху добавената стойност за внасяне в големи размери – 3 210, 00 лева, като в подадена от името на “***” ЕООД – гр. Пловдив пред ТДД – гр. Пловдив Справка-декларация за ДДС вх. № 7697/14.10.2004 г. за данъчен период от 01.09.2004 г. до 30.09.2004 г., е потвърдил неистина – посочил е данни 45 247, 20 лева вместо данни 29 197, 20 лева относно размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит по Раздел “Б” от декларацията, посочил е данни 9 049, 44 лева вместо данни 5 839, 44 лева относно размера на начисления данък върху добавената стойност по получените доставки с право на пълен данъчен кредит по Раздел “Б” и посочил е данни 59, 88 лева – “ДДС за внасяне” вместо данни 3 269, 88 лева – “ДДС за внасяне” относно резултата за периода по Раздел “В” от декларацията, поради което и на основание чл. 257 ал. 1 пр. І-во във вр. чл. 255 ал. 1 пр. ІІ-ро и ІІІ-то във вр. чл. 26 ал. 1 във вр. чл. 2 ал.2 във вр. с чл. 58а  във вр. с чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 НК го ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА И ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА И ГЛОБА В РАЗМЕР НА ЧЕТИРИ ХИЛЯДИ ЛЕВА.

ПРИЗНАВА подсъдимият Р.А.Х., със снета по делото самоличност, за ВИНОВЕН  в това че в периода от 14.01.2004 г. до 14.10.2004 г. в гр. Пловдив при условията на продължавано престъпление в качеството на пълномощник на Ф.В.П. – едноличен собственик на капитала и управител на “***” ЕООД – гр. Пловдив и при условията на посредствено извършителство чрез А.И.Н. с цел да осуети установяването на данъчни задължения - Данък върху добавената стойност за внасяне в особено големи размери – 177 949, 55 лева за “***” ЕООД – гр. Пловдив е водил счетоводна отчетност на “***” ЕООД – гр. Пловдив с невярно съдържание – отчетни регистри по смисъла на чл.6 ал.1 т.3 от Закона за счетоводството – а именно: “Дневници за покупките” по чл. 104 ал.2 от Закона за данъка върху добавената стойност /отм./, подадени в Териториална данъчна дирекция /ТДД/ – гр. Пловдив към Справки-декларации за данък върху добавена стойност на “***” ЕООД – гр. Пловдив, както следва:

1.На 14.01.2004 г. в гр. Пловдив с цел да осуети установяването на данъчни задължения - Данък върху добавената стойност за внасяне в особено големи размери – 91 913, 18 лева за “***” ЕООД – гр. Пловдив е водил счетоводна отчетност на “***” ЕООД – гр. Пловдив – отчетен регистър - “Дневник за покупките” на “***” ЕООД – гр. Пловдив за данъчния период 01.12.2003 г. – 31.12.2003 г., подаден в ТДД – гр. Пловдив към Справка-декларация за ДДС вх. № 2091/14.01.2004 г., с невярно съдържание в частта на отразените като извършени с право на пълен данъчен кредит покупки по Данъчни фактури № 771/08.12.2003 г., № 773/09.12.2003 г., № 774/10.12.2003 г., № 775/11.12.2003 г., № 776/12.12.2003 г., № 777/13.12.2003 г., № 778/15.12.2003 г., № 779/16.12.2003 г., № 780/17.12.2003 г., № 781/18.12.2003 г. и 782/19.12.2003 г. с посочен издател “***” ЕООД с обща стойност на данъчната основа в размер на 47 890, 00 лева и начислен ДДС в общ размер на 9 578,00 лева, по Данъчна фактура № 1797/29.12.2003 г. с посочен издател “***” ЕООД със стойност на данъчната основа в размер на 380 000, 00 лева и начислен ДДС в размер на 76 000, 00 лева и по Данъчни фактури № 143/04.12.2003 г., № 149/05.12.2003 г., № 161/11.12.2003 г., № 162/12.12.2003 г, № 163/15.12.2003 г., № 164/16.12.2003 г. и № 165/17.12.2003 г. с посочен издател “***” ЕООД с обща стойност на данъчната основа в размер на 31 680, 00 лева и начислен ДДС в общ размер на 6 336, 00 лева;

2.На 14.02.2004 г. в гр. Пловдив с цел да осуети установяването на данъчни задължения - Данък върху добавената стойност за внасяне в големи размери - 7 984,00 лева за “***” ЕООД – гр. Пловдив е водил счетоводна отчетност на “***” ЕООД – гр. Пловдив – отчетен регистър - “Дневник за покупките” на “***” ЕООД – гр. Пловдив за данъчния период 01.01.2004 г. – 31.01.2004 г., подаден в ТДД – гр. Пловдив към Справка-декларация за ДДС вх. № 1746/14.02.2004 г., с невярно съдържание в частта на отразената като извършена с право на пълен данъчен кредит покупка по Данъчна фактура № 343/22.01.2004 г. с посочен издател “***” ЕООД със стойност на данъчната основа в размер на 55 000, 00 лева и начислен ДДС в размер на 11 000, 00 лева;

3.На 14.07.2004 г. в гр. Пловдив с цел да осуети установяването на данъчни задължения - Данък върху добавената стойност за внасяне в особено големи размери - 74 842, 37 лева за “***” ЕООД – гр. Пловдив е водил счетоводна отчетност на “***” ЕООД – гр. Пловдив – отчетен регистър - “Дневник за покупките” на “***” ЕООД – гр. Пловдив за данъчния период 01.06.2004 г. – 30.06.2004 г., подаден в ТДД – гр. Пловдив към Справка-декларация за ДДС вх. № 2172/14.07.2004 г., с невярно съдържание в частта на отразените като извършени с право на пълен данъчен кредит покупки по Данъчни фактури № 401/01.06.2004 г., № 406/04.06.2004 г., № 407/07.06.2004 г. и № 408/11.06.2004 г. с посочен издател “***” ЕООД с обща стойност на данъчната основа в размер на 16 099, 20 лева и начислен ДДС в общ размер на 3 219, 84 лева и по Данъчни фактури № 267/29.06.2004 г., № 282/30.06.2004 г. и № 284/30.06.2004 г. с посочен издател ЕТ “***– А.О.” с обща стойност на данъчната основа в размер на 360 000, 00 лева и начислен ДДС в общ размер на 72 000, 00 лева;

4.На 14.10.2004 в гр. Пловдив с цел да осуети установяването на данъчни задължения - Данък върху добавената стойност за внасяне в големи размери - 3 210, 00 лева за “***” ЕООД – гр. Пловдив е водил счетоводна отчетност на “***” ЕООД – гр. Пловдив – отчетен регистър - “Дневник за покупките” на “***” ЕООД – гр. Пловдив за данъчния период 01.09.2004 г. – 30.09.2004 г., подаден в ТДД – гр. Пловдив към Справки-декларация за ДДС вх. № 7697/14.10.2004 г., с невярно съдържание в частта на отразените като извършени с право на пълен данъчен кредит покупки по Данъчни фактури № 295/09.09.2004 г., № 296/10.09.2004 г., № 297/13.09.2004 г. и № 301/16.09.2004 г. с посочен издател “***” ЕООД с обща стойност на данъчната основа в размер на 16 050, 00 лева и начислен ДДС в общ размер на 3 210, 00 лева, поради което и на основание чл. 257 ал. 1 пр. І-во във вр. чл. 256 във вр. чл. 26 ал. 1 във вр.чл. 2 ал.2 във вр. с чл. 58а  във вр. с чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 НК го ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА И ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА И ГЛОБА В РАЗМЕР НА ЧЕТИРИ ХИЛЯДИ ЛЕВА.

ПРИЗНАВА подсъдимият Р.А.Х., със снета по делото самоличност, за ВИНОВЕН  в това че на 14.03.2004 г. в гр. Пловдив в качеството на пълномощник на Ф.В.П. – едноличен собственик на капитала и управител на “***” ЕООД – гр. Пловдив е потвърдил неистина – посочил е данни 1 000, 00 лева вместо данни 0, 00 лева относно размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит, посочил е данни 200, 00 лева вместо данни 0, 00 лева относно размера на начисления данък върху добавената стойност по получените доставки с право на пълен данъчен кредит и посочил е данни 2 999, 90 лева – “ДДС за внасяне” вместо данни 3 199, 99 лева – “ДДС за внасяне” относно резултата за периода, в подадена от името на “***” ЕООД – гр. Пловдив пред Териториална данъчна дирекция – гр. Пловдив писмена декларация – Справка-декларация за ДДС вх. № 1700/14.03.2004 г. за данъчен период 01.02.2004 г. – 28.02.2004 г., която по силата на закон – чл.100 ал.1 от Закона за данъка върху добавената стойност /отм./: “Справката-декларация е документ, в който регистрираното лице е длъжно да декларира за всеки данъчен период определена информация, свързана с неговата дейност, която е основание за възникване на права и задължения”, се дава пред орган на властта при Териториална данъчна дирекция – гр. Пловдив за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, като деянието е извършено с цел да се избегне заплащане на дължими от “***” ЕООД – гр. Пловдив данъци – Данък върху добавената стойност за внасяне в размер на 200, 00 лева, поради което и на основание чл. 313 ал. 2 във вр. ал. 1 във вр. с чл. 58а от НК го ОСЪЖДА на глоба в размер на 175 /стоседемдесет и пет /лева.

                На основание чл.23 ал.1 от НК съдът НАЛАГА на подс. Р.А.Х. едно общо наказание от наложените три наказания по настоящата присъда, а именно най-тежкото наказание - ЕДНА ГОДИНА И ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

                На основание чл.23 ал.3 от НК съдът ПРИСЪЕДИНЯВА изцяло към определеното общо наказание и наказанието ГЛОБА В РАЗМЕР НА ЧЕТИРИ ХИЛЯДИ ЛЕВА.

                На основание чл.66 ал.1 от НК съдът ОТЛАГА изтърпяването на така наложеното общо наказание ЕДНА ГОДИНА И ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за изпитателен  срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.     

                ОСЪЖДА подсъдимия Р.А.Х., със снета по делото самоличност да заплати 184 939,55 лева в полза на Държавата, представлявана от Министъра на финансите за имуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от 14.10.2004 г. до окончателното изплащане на сумата.

 

                ОСЪЖДА подсъдимия Р.А.Х., със снета по делото самоличност да заплати по сметка ***о делото разноски в размер на 434,00 /четиристотин триста и четири/ лева и 7397,58 лева по сметка ***са върху уважения размер на гражданския иск.

 

                Присъдата подлежи на обжалване и протест в петнадесетдневен срок от днес пред Пловдивски апелативен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

 

 

 

 

 

 

               

 

                   Мотиви към присъда N11/19.01.2010 година по нохд N3199/2009г. по описа на ПОС.

                   Пловдивската окръжна прокуратура е обвинила подсъдимия Р.А.Х. за извършени престъпления както следва:

                   1. по чл. 257 ал. 1 пр. І-во във вр. чл. 255 ал. 1 пр. ІІ-ро и ІІІ-то във вр. чл. 26 ал. 1 във вр. чл. 2 ал.2 от НК, за това че в периода от 14.12.2003г. до 14.10.2004г. в гр.Пловдив при условията на продължавано престъпление, в качеството на пълномощник на Ф.В.П. – едноличен собственик на капитала и управител на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД – гр. Пловдив е избегнал плащането на данъчни задължения – Данък върху добавената стойност за внасяне в особено големи размери – 184 939, 55 лева за “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД – гр. Пловдив, като е затаил истина и е потвърдил неистина в подадени от името на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД – гр. Пловдив пред Териториална данъчна дирекция /ТДД/ – гр. Пловдив декларации – Справки-декларации за данък върху добавената стойност, които се изискват по силата на закон - чл. 100 ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност /отм./: “Справката-декларация е документ, в който регистрираното лице е длъжно да декларира за всеки данъчен период определена информация, свързана с неговата дейност, която е основание за възникване на права и задължения”, както следва:

                   1.На 14.12.2003 г. в гр. Пловдив е избегнал плащането на данъчни задължения – Данък върху добавената стойност за внасяне в големи размери - 6 360,00 лева, като в подадена от името на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД – гр. Пловдив пред ТДД – гр. Пловдив Справка-декларация за ДДС вх. № 1721/14.12.2003 г. за данъчен период от 01.11.2003 г. до 30.11.2003 г., е затаил истина – посочил е данни 0,00 лева вместо данни 31 800, 00 лева относно размера на данъчната основа на извършените облагаеми доставки по Раздел “А” от декларацията, посочил е данни 0, 00 вместо данни 6 360, 00 лева относно размера на начисления данък върху добавената стойност по облагаемите доставки по Раздел “А” от декларацията и посочил е данни 0, 00 лева вместо данни 6 360, 00 лева относно резултата за периода – “ДДС за внасяне” по Раздел “В” от декларацията;

                   2. На 14.01.2004г. в гр. Пловдив при условията на посредствено извършителство чрез А.И.Н. е избегнал плащането на данъчни задължения – Данък върху добавената стойност за внасяне в особено големи размери - 92 543, 18 лева, като в подадена от името на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД – гр. Пловдив пред ТДД – гр. Пловдив Справка-декларация за ДДС вх. № 2091/14.01.2004 г. за данъчен период от 01.12.2003 г. до 31.12.2003 г., е затаил истина – посочил е данни 459 565, 90 лева вместо данни 462 715, 90 лева относно размера на данъчната основа на извършените облагаеми доставки по Раздел “А” от декларацията и посочил е данни 91 913, 18 лева вместо данни 92 543, 18 лева относно размера на начисления данък върху добавената стойност по облагаемите доставки по Раздел “А” от декларацията, и като е потвърдил неистина - посочил е данни 459 570, 00 лева вместо данни 0, 00 лева относно размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит по Раздел “Б” от декларацията, посочил е данни 91 914, 00 лева вместо данни 0, 00 лева относно размера на начисления данък върху добавената стойност по получените доставки с право на пълен данъчен кредит по Раздел “Б” от декларацията и посочил е данни 0, 82 лева – “ДДС за възстановяване” вместо данни 92 543, 18 лева – “ДДС за внасяне” относно резултата за периода по Раздел “В” от декларацията;

                   3.На 14.02.2004 г. в гр. Пловдив при условията на посредствено извършителство чрез А.И.Н. е избегнал плащането на данъчни задължения – Данък върху добавената стойност за внасяне в големи размери - 7 984, 00 лева, като в подадена от името на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД – гр. Пловдив пред ТДД – гр. Пловдив Справка-декларация за ДДС вх. № 1746/14.02.2004 г. за данъчен период от 01.01.2004 г. до 31.01.2004 г., е потвърдил неистина – посочил е данни 70 080, 00 лева вместо данни 15 080, 00 лева относно размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит по Раздел “Б” от декларацията, посочил е данни 14 016, 00 лева вместо данни 3 016, 00 лева относно размера на начисления данък върху добавената стойност по получените доставки с право на пълен данъчен кредит по Раздел “Б” от декларацията и посочил е данни 3 016, 00 лева – “ДДС за възстановяване” вместо данни 7 984,00 лева – “ДДС за внасяне” относно резултата за периода по Раздел “В” от декларацията;

                   4.На 14.07.2004 г. в гр. Пловдив при условията на посредствено извършителство чрез А.И.Н. е избегнал плащането на данъчни задължения – Данък върху добавената стойност за внасяне в особено големи размери - 74 842, 37 лева, като в подадена от името на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД – гр. Пловдив пред ТДД – гр. Пловдив Справка-декларация за ДДС вх. № 2172/14.07.2004 г. за данъчен период от 01.06.2004 г. до 30.06.2004 г., е потвърдил неистина – посочил е данни 528 841, 00 лева вместо данни 152 741, 80 лева относно размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит по Раздел “Б” от декларацията, посочил е данни 105 768, 20 лева вместо данни 30 548, 36 лева относно размера на начисления данък върху добавената стойност по получените доставки с право на пълен данъчен кредит по Раздел “Б” от декларацията и посочил е данни 377, 47 лева – “ДДС за възстановяване” вместо данни 74 842, 37 лева – “ДДС за внасяне” относно резултата за периода по Раздел “В” от декларацията;

                   5.На 14.10.2004 г. в гр. Пловдив при условията на посредствено извършителство чрез А.И.Н. е избегнал плащането на данъчни задължения – Данък върху добавената стойност за внасяне в големи размери – 3 210, 00 лева, като в подадена от името на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД – гр. Пловдив пред ТДД – гр. Пловдив Справка-декларация за ДДС вх. № 7697/14.10.2004 г. за данъчен период от 01.09.2004 г. до 30.09.2004 г., е потвърдил неистина – посочил е данни 45 247, 20 лева вместо данни 29 197, 20 лева относно размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит по Раздел “Б” от декларацията, посочил е данни 9 049, 44 лева вместо данни 5 839, 44 лева относно размера на начисления данък върху добавената стойност по получените доставки с право на пълен данъчен кредит по Раздел “Б” и посочил е данни 59, 88 лева – “ДДС за внасяне” вместо данни 3 269, 88 лева – “ДДС за внасяне” относно резултата за периода по Раздел “В” от декларацията.

 

                   2. по чл. 257 ал. 1 пр. І-во във вр. чл. 256 във вр. чл. 26 ал. 1 във вр.чл. 2 ал.2  от НК, за това че в периода от 14.01.2004 г. до 14.10.2004 г. в гр. Пловдив при условията на продължавано престъпление в качеството на пълномощник на Ф.В.П. – едноличен собственик на капитала и управител на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД – гр. Пловдив и при условията на посредствено извършителство чрез А.И.Н. с цел да осуети установяването на данъчни задължения - Данък върху добавената стойност за внасяне в особено големи размери – 177 949, 55 лева за “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД – гр. Пловдив е водил счетоводна отчетност на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД – гр. Пловдив с невярно съдържание – отчетни регистри по смисъла на чл.6 ал.1 т.3 от Закона за счетоводството – а именно: “Дневници за покупките” по чл. 104 ал.2 от Закона за данъка върху добавената стойност /отм./, подадени в Териториална данъчна дирекция /ТДД/ – гр. Пловдив към Справки-декларации за данък върху добавена стойност на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД – гр. Пловдив, както следва:

                   1.На 14.01.2004 г. в гр. Пловдив с цел да осуети установяването на данъчни задължения - Данък върху добавената стойност за внасяне в особено големи размери – 91 913, 18 лева за “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД – гр. Пловдив е водил счетоводна отчетност на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД – гр. Пловдив – отчетен регистър - “Дневник за покупките” на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД – гр. Пловдив за данъчния период 01.12.2003 г. – 31.12.2003 г., подаден в ТДД – гр. Пловдив към Справка-декларация за ДДС вх. № 2091/14.01.2004 г., с невярно съдържание в частта на отразените като извършени с право на пълен данъчен кредит покупки по Данъчни фактури № 771/08.12.2003 г., № 773/09.12.2003 г., № 774/10.12.2003 г., № 775/11.12.2003 г., № 776/12.12.2003 г., № 777/13.12.2003 г., № 778/15.12.2003 г., № 779/16.12.2003 г., № 780/17.12.2003 г., № 781/18.12.2003 г. и 782/19.12.2003 г. с посочен издател “ТОТЕМ 2003” ЕООД с обща стойност на данъчната основа в размер на 47 890, 00 лева и начислен ДДС в общ размер на 9 578,00 лева, по Данъчна фактура № 1797/29.12.2003 г. с посочен издател “ИЗГРЕВ - 1” ЕООД със стойност на данъчната основа в размер на 380 000, 00 лева и начислен ДДС в размер на 76 000, 00 лева и по Данъчни фактури № 143/04.12.2003 г., № 149/05.12.2003 г., № 161/11.12.2003 г., № 162/12.12.2003 г, № 163/15.12.2003 г., № 164/16.12.2003 г. и № 165/17.12.2003 г. с посочен издател “ПАСАЖ” ЕООД с обща стойност на данъчната основа в размер на 31 680, 00 лева и начислен ДДС в общ размер на 6 336, 00 лева;

                   2.На 14.02.2004 г. в гр. Пловдив с цел да осуети установяването на данъчни задължения - Данък върху добавената стойност за внасяне в големи размери - 7 984,00 лева за “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД – гр. Пловдив е водил счетоводна отчетност на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД – гр. Пловдив – отчетен регистър - “Дневник за покупките” на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД – гр. Пловдив за данъчния период 01.01.2004 г. – 31.01.2004 г., подаден в ТДД – гр. Пловдив към Справка-декларация за ДДС вх. № 1746/14.02.2004 г., с невярно съдържание в частта на отразената като извършена с право на пълен данъчен кредит покупка по Данъчна фактура № 343/22.01.2004 г. с посочен издател “АСИНГ - Ж” ЕООД със стойност на данъчната основа в размер на 55 000, 00 лева и начислен ДДС в размер на 11 000, 00 лева;

                   3.На 14.07.2004 г. в гр. Пловдив с цел да осуети установяването на данъчни задължения - Данък върху добавената стойност за внасяне в особено големи размери - 74 842, 37 лева за “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД – гр. Пловдив е водил счетоводна отчетност на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД – гр. Пловдив – отчетен регистър - “Дневник за покупките” на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД – гр. Пловдив за данъчния период 01.06.2004 г. – 30.06.2004 г., подаден в ТДД – гр. Пловдив към Справка-декларация за ДДС вх. № 2172/14.07.2004 г., с невярно съдържание в частта на отразените като извършени с право на пълен данъчен кредит покупки по Данъчни фактури № 401/01.06.2004 г., № 406/04.06.2004 г., № 407/07.06.2004 г. и № 408/11.06.2004 г. с посочен издател “ТОНИС 2003” ЕООД с обща стойност на данъчната основа в размер на 16 099, 20 лева и начислен ДДС в общ размер на 3 219, 84 лева и по Данъчни фактури № 267/29.06.2004 г., № 282/30.06.2004 г. и № 284/30.06.2004 г. с посочен издател ЕТ “ИНТЕР КОНСУЛТ – А.О.” с обща стойност на данъчната основа в размер на 360 000, 00 лева и начислен ДДС в общ размер на 72 000, 00 лева;

                   4.На 14.10.2004 в гр. Пловдив с цел да осуети установяването на данъчни задължения - Данък върху добавената стойност за внасяне в големи размери - 3 210, 00 лева за “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД – гр. Пловдив е водил счетоводна отчетност на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД – гр. Пловдив – отчетен регистър - “Дневник за покупките” на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД – гр. Пловдив за данъчния период 01.09.2004 г. – 30.09.2004 г., подаден в ТДД – гр. Пловдив към Справки-декларация за ДДС вх. № 7697/14.10.2004 г., с невярно съдържание в частта на отразените като извършени с право на пълен данъчен кредит покупки по Данъчни фактури № 295/09.09.2004 г., № 296/10.09.2004 г., № 297/13.09.2004 г. и № 301/16.09.2004 г. с посочен издател “ПАСАЖ” ЕООД с обща стойност на данъчната основа в размер на 16 050, 00 лева и начислен ДДС в общ размер на 3 210, 00 лева.

 

                   3. по чл. 313 ал. 2 във вр. ал. 1 от НК, за това че на 14.03.2004 г. в гр. Пловдив в качеството на пълномощник на Ф.В.П. – едноличен собственик на капитала и управител на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД – гр. Пловдив е потвърдил неистина – посочил е данни 1 000, 00 лева вместо данни 0, 00 лева относно размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит, посочил е данни 200, 00 лева вместо данни 0, 00 лева относно размера на начисления данък върху добавената стойност по получените доставки с право на пълен данъчен кредит и посочил е данни 2 999, 90 лева – “ДДС за внасяне” вместо данни 3 199, 99 лева – “ДДС за внасяне” относно резултата за периода, в подадена от името на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД – гр. Пловдив пред Териториална данъчна дирекция – гр. Пловдив писмена декларация – Справка-декларация за ДДС вх. № 1700/14.03.2004 г. за данъчен период 01.02.2004 г. – 28.02.2004 г., която по силата на закон – чл.100 ал.1 от Закона за данъка върху добавената стойност /отм./: “Справката-декларация е документ, в който регистрираното лице е длъжно да декларира за всеки данъчен период определена информация, свързана с неговата дейност, която е основание за възникване на права и задължения”, се дава пред орган на властта при Териториална данъчна дирекция – гр. Пловдив за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, като деянието е извършено с цел да се избегне заплащане на дължими от “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД – гр. Пловдив данъци – Данък върху добавената стойност за внасяне в размер на 200, 00 лева.

                    По делото е приет за съвместно разглеждане гражданския иск предявен от Държавата, представлявана от министъра на финансиите срещу подсъдимия Р.А.Х. с цена на иска от 184 939,55 лева, за причинени от престъплението имуществени вреди, като исковата сума се претендира ведно със законната лихва върху нея, считано от 14.10.2004 година до окончателното изплащане на сумата.

                   Подсъдимият Р.А.Х. се признава за виновен и производството по делото протича по реда на чл.371 т.2 от НПК.

                   Защитникът на подсъдимия Х. пледира за налагане наказания в минимален размер с приложението на чл.66 от НК

                   Гражданският ищец, в лицето на държавата не изпраща процесуален представител по делото.

                   Прокурорът поддържа обвиненията.

                   Съдът след преценка на събраните по делото доказателства приема за доказана следната фактическа обстановка:

                   Подсъдимият Р.А.Х. е на ** години, българин, български гражданин, живее в гр.П., със средно образование, разведен, безработен, неосъждан, ЕГН **********.

                   Свидетеля Ф.В.П. /л. 9 – л. 11 и л. 21 – л. 22 от Том ХІІ/ през 1997 година заминал и заживял в гр. Пардубице, Република Чехия, където предприел частно - стопанска дейност, ангажирана в извършването на строително-монтажните услуги. Намирайки се там той нееднократно оказвал съдействие на български граждани с оглед успешното реализиране на намеренията им да работят на територията на Република Чехия. През 1999 година с намерение да повиши финансовите си доходи както и жизнен стандарт, подс. Р.А.Х. /л. 1- л.6, л.104 – л.107 от Том ХІІ/ заминал за Република Чехия, където по-късно се запознал със св. Ф.П..Усилията на последния да подпомогне подсъдимия при намиране на работа и урегулиране на легалния му престой в Чехия сближил двамата сънародници до степен за планиране на евентуално перспективно съвместно бизнеспартньорство.

В интерес на проектите си и с намерения за осъществяване на международен търговски стоков обмен, през лятото на 2000 г., в Република България за кратък период от време се завърнал св. Ф.П.. Причината за това е било желанието да регистрира търговско дружество, с което да осъществява бъдеща търговска дейност. Така и осъществявайки намерението си същия учредил, регистрирал и оглавил в качеството си на едноличен собственик на капитала и управител - нов стопански субект с наименование “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД, което било вписано в Търговския регистър при Пловдивски окръжен съд с Решение № 9030/21.08.2000 г. по ф. дело № 3541/2000 г. по описа на ПОС /л. 209 от Том VІІ/ със седалище и адрес на управление - гр. Пловдив, ул.“К.В.” № **, ет.*, ап. ** и предмет на дейност – организиране на маркетингови проучвания за извършване на търговски сделки с всякакви средства за производство, средства за потребление, материали и други стоки, разрешени от закона; сделки с интелектуална собственост; откриване клонове и търговски представителства и участие в дружества с местни и чуждестранни лица в страната и чужбина; производство и търговия на едро и дребно с хранителни и промишлени стоки, включително алкохол и цигари след снабдяване с лиценз; вътрешнотърговска дейност; внос и износ на промишлени и хранителни стоки; откриване и експлоатация на магазини, заведения и вериги от магазини и заведения; складова дейност; комисионна и посредническа дейност; хотилиерство, туристическа дейност в страната и чужбина; превозни и спедиционни услуги със собствени и наети средства и извършване на всякакви други дейности и услуги, които не са забранени от законодателството на Република България. Отделно от това свидетеля Ф.П. регистрирал  търговското дружество и пред Териториална данъчна дирекция – гр. Пловдив /съществуваща под това наименование към онзи момент/ с данъчен номер **********.

С течение на времето това, което е било очаквано като резултат от страна на свид. П. загубили своята сила и възможност, което го принудило да насочи усилията си към дейност със задгранични ангажименти, но без с това да бъде ангажирано регистрираното дружество чрез осъществяване на търговски сделки на българския пазар. Последното изключвало необходимост от упълномощаване на други лица с ръководно-управленски представителни функции, от издаване на счетоводни документи, от водене на счетоводна отчетност, от експлоатиране на движимо и недвижимо имущество във фирмения субстрат, от назначаване на работници и служители и от закупуване, инсталиране и регистрация на фискално устройство. Поради липсата на дадени предприемачески действия и от друга страна невъзможността в даден обем да се извършва търговска дейност от страна на собственика на нефункциониращото дружество - “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД го принудило и ангажирало единствено с регулярно данъчно деклариране на доходи с нулеви стойности. През времето на престоя си в страната, свид.Ф.П. продължил контактите си с подсъдимия Р.Х., който пък от своя страна му изложил идеята за експорт на мебели чрез неговата частна фирма от Република България за Република Чехия. Така и разбирайки доброто бъдещо начинание, св. П. решил да делегира управлението на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД на подсъдимия Х., което станало впоследствие по силата на Пълномощно и нотариално удостоверено с рег. № 2150/12.05.2003 г. на Нотариус Елена Андасарова - А. с район на действие Пловдивския районен съд /л. 46 от Том І/. По силата на него му била предоставената представителна власт в максимален обем от права за управление на дружеството, както и неговото представителство пред всички държавни, кооперативни, кредитни институции, частни физически и юридически лица в страната и в чужбина, както и пред всички данъчни, съдебни, банкови, митнически и осигурителни органи и институции в страната с правомощия да прави справки, да получава документи, данъчни известия, данъчни облагателни актове, по които да прави възражения, да подава данъчни декларации, документи и други формуляри, свързани с регистрацията по ДДС, да разкрива “ДДС-сметки” и др. в изпълнение на изискванията на законите, да извършва всякакъв вид търговска дейност, да сключва търговски сделки съобразно предмета на дейност на дружеството, да купува и продава движимо, недвижимо имущество и други стоково-материални ценности, да получава суми във връзка с горното, да сключва трудови и граждански договори, каквито намери за добре, необходими за функционирането на фирмата, да извършва плащания, да оперира с вече откритите банкови сметки на дружеството, да открива и нови, да тегли и внася суми, каквито се наложи, да извършва преводи, да подписва платежни документи, представяни в съответните банки, в които са открити тези сметки, да се разпорежда с основните и оборотни средства на фирмата, както намери за добре и в интерес на правилното й функциониране, при необходимост да подава заявления пред Пловдивски окръжен съд за промяна адреса на управление на дружеството, да взема решения от името на едноличния собственик на капитала и въобще да обладава безсрочно качеството на генерален пълномощник по всички въпроси, свързани с дружествената дейност.

На 29.06.2003година св. Ф.П. напуснал пределите на Република България, като преди това се уговорил с подсъдимия Х. да упражнява горепосочения комплекс от права, но след принципно съгласуване с титуляра на фирмата и единствено в интерес на планирания съвместен бизнес, като до неговото стартиране следвало да съблюдава коректния данъчно-отчетен статус на дружеството, депозирайки регулярно данъчни декларации с нулеви параметри. Поради тази причина св. П. му предал и поверил само решението за съдебната регистрация на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД, посочения упълномощителен акт и фирмения кръгъл печат.

Овластен с пълноправен управленски капацитет, подсъдимият решил да активизира търговските възможности на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД, и без да осведоми св. П. за намеренията си, пристъпил към реализиране на стопански оборот с величина, нормативно изискуема с оглед регистрация на дружеството по Закона за данъка върху добавената стойност. На 04.07.2003 г. в качеството си на генерален пълномощник на св.Ф.П., подсъдимият подал в Данъчно подразделение “Център” при Териториална данъчна дирекция – гр. Пловдив Заявление за регистрация на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД по ЗДДС вх. № 414/04.07.2003 г. /л. 85 от Том VІІІ/, посочвайки на основание чл. 108 ал. 2 от ЗДДС/отм./ общ облагаем оборот в размер на 51 434, 46 лева, получен през месеците май и юни 2003 г. по фактури, издадени с номера 1,2,3 за продажба на брашно, закупено от “АДАМ – 2002” с ИН от НДР **********. Съобразявайки се с изискването по чл. 93 ал. 1 от Правилника за приложение на ЗДДС /отм./, а именно, че всяко данъчнозадължено лице, извършващо доставки в търговски обект, със започване дейността на обекта, е длъжно да монтира и въведе в експлоатация фискално устройство от одобрен за страната тип, подсъдимия Х. маркирал заплатените в брой сделки – предмет на гореизброените фактури, чрез издаване на надлежни фискални бонове от въведеното в експлоатация за нуждите на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД фискално устройство “ЕЛКА ЕЛИТ МИКРО” с № на свидетелство **********-000/25.06.2003 г. Във връзка посочените данъчни събития, била извършена служебна проверка от ТДД – Пловдив, касаеща и отнасяща се до наличието на предпоставките за регистрация на посоченото дружество по ЗДДС/отм./. Тя била разпоредена с Резолюция № 2767/04.07.2003 г. /л. 87 от Том VІІІ/ на св. Х.Г.Х. /л. 1 – л. 2 от том VІІ/-- изпълняваща длъжността Началник на Сектор “Данъчни ревизии” при ТДД – гр. Пловдив и впоследствие документирана с връчена лично на подсъдимия Х. Протокол № 2767/10.07.2003 г. /л. 88 – л. 89 от Том VІІІ/ на данъчни органи при Данъчно подразделение “Център” при ТДД – гр. Пловдив. С него се аргументирало наличие на обстоятелства по чл. 110 ал. 1 от ЗДДС /отм./ за реализиран от “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД облагаем оборот над 50 000, 00 лева. С уведомително писмо изх. № 11781/10.07.2003 г. /л. 9 от Том VІІІ/, получено от лично от подсъдимия на 10.07.2003 г., на същия било указано публичното му задължение до 14.08.2003 г. да внесе в бюджета дължимия данък и да подаде Справка-декларация за данък върху добавената стойност за първия данъчен период, изтичащ на 31.07.2003 г.

Самостоятелната икономическа дейност на представляваното от подс. Р.Х. регистрирано по смисъла на чл. 5 от ЗДДС /отм./ лице, а именно - “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД – гр. Пловдив, подлежала на данъчно третиране по реда на актуалния към временастъпване на обстоятелствата, коментирани с настоящия процесуален акт, Закон за данъка върху добавената стойност /обн. ДВ, бр. № 153 от 23.12.1998 г. в сила от 01.01.1999 г./, съобразно който чл. 1 “Данък върху добавената стойност се дължи за всяка доставка на стоки или на услуги с място на изпълнение на територията на страната и извършена от данъчнозадължено лице по този закон, за износ, извършен от данъчнозадължено лице, както и при внос на стоки, освен когато този закон предвижда друго”.

По своята същност данъкът върху добавената стойност е косвен данък, която облагателна тежест се понася от потребителите със заплащането на цената на закупен или ползван от тях продукт или усвоена услуга. Точно тази част от платената от потребителите цена, която остойностява размера на косвения данък, следва да постъпи в държавния бюджет. Сумата на данъка се начислява, събира и внася в бюджета съобразно “многофазността” на данъка, тъй като последният се начислява от лицата, които са регистрирани за целите на този данък при всяка продажба. Регистрираното лице получава сумата на начисления данък заедно с плащането на цената за продадената от него стока или извършена услуга като всяко регистрирано лице внася само разликата между данъка, начислен от него, и данъка, начислен на него от други регистрирани лица. Като цяло данъкът, внасян от регистрирано лице в държавния бюджет, е пропорционален на стойността, "добавяна" от това лице към стойността на стоките или услугите, които то реализира. При този данък “многофазността” не води до многократно данъчно облагане, а само крайните потребители, но задължения по ЗДДС имат производителите и търговците. Регистрираният за целите на данъка производител или търговец има не само задължения, но и права. Най-важното право на регистрираното лице е, че то може да приспада или да иска да му бъде възстановен данъка, който е бил начислен на него от други регистрирани лица, или от митническите органи при внос. Когато регистрирано лице купува дадена стока от друго регистрирано лице, плаща цената с данъка, но фактически купува по цена без ДДС, защото платеният данък ще бъде по правило приспаднат или възстановен по реда, регулиран от ЗДДС.

По силата на чл. 3 ал. 1 от ЗДДС /отм./ търговското дружество се легитимира като данъчнозадължено по смисъла на този закон лице, предвид започването на икономическа дейност без оглед нейните цели и резултати. Понятийният апарат на ЗДДС регламентира независимата икономическа дейност като дейност, извършвана редовно или по занятие, включително всяка интелектуална дейност, упражнявана като свободна професия, както и всяка дейност, свързана с производството, търговията, селското стопанство, предоставянето на услуги, извличането на суровини, извършването на подготвителни и спомагателни работи, осъществявани за използване или консумация от потребителите.

Съгласно чл.6 ал. 1 от ЗДДС/отм./, доставката по смисъла на този закон е дефинирана като прехвърляне на собственост върху стока или други вещни права върху стока, извършването на услуга, когато се извършват срещу насрещна престация на основание на сключена сделка или с цел такава да се сключи, а като стока се определя всяка движима и недвижима вещ, включително електрическата енергия, газът, водата и топлинната енергия, с изключение на парите в обращение като законно платежно средство, а услугата се означава като всичко, което има стойност и е различно от стока и пари (в обращение като законно платежно средство). Облагаеми доставки по смисъла на ЗДДС са всички доставки на стоки или услуги, когато са извършени от данъчнозадължено лице по този закон и са с място на изпълнение на територията на страната, както и износът и вносът, извършени от данъчнозадължено лице. В чл. 13 от ЗДДС /отм./ се утвърждава субектите – насрещни контрагенти по всяка доставка - “доставчик”, който се явява лицето, прехвърлящо собственост върху стока или учредяващо или прехвърлящо други вещни права върху стока, или извършващо услуга и “получател” - лицето, приемащо фактически или придобиващо собствеността върху стоките или други вещни права върху тях, или получаващо услугите.

За нуждите на данъчното облагане по реда на чл.24 от ЗДДС /отм./ се въвежда понятието “данъчно събитие”, квалифицирайки го като доставката на стоки или услуги, извършени от данъчнозадължени по ЗДДС лица и с място на изпълнение на територията на страната. Износът по смисъла на чл. 14 от ЗДДС/отм./ извършен от данъчнозадължено по този закон лице, както и вносът на стоки по смисъла на чл. 11 от ЗДДС /отм./, на датата на възникването на данъчното събитие и изискуместта на данъка в случаите на доставка на стока и услуги се уреждат в чл. 25 от ЗДДС /отм./, според който данъчното събитие възниква на по-ранната от двете дати: датата на прехвърляне на правото на собственост или друго вещно право върху стока или датата на завършването на услугата или датата на плащането (цялостно или частично авансово плащане).Когато обаче не е възможно да се определи датата на възникване на данъчното събитие следва да се приеме, че то е възникнало на датата на фактическото предаване на стоката или на датата на фактическото завършване на услугата. Съгласно чл.25 ал. 3 от ЗДДС /отм./ на датата на възникване на данъчното събитие данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли, или възниква основание за освобождаване от начисляване на данък за освободените доставки.

Понятието „данъчна основа” по смисъла на чл.28 от ЗДДС/отм./ се отъждествява със стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това, дали доставката е облагаема или освободена, като данъчната основа на доставката на стока или услуга се определя на база сумата, дължима на доставчика от получателя или от трето лице за доставката, определена в левове и стотинки без данъка по този закон и увеличена със: всички други данъци и такси, в това число акциз, когато такива са дължими за доставка/ и всички получени и усвоени от доставчика финансирания (субсидии), пряко свързани с доставка/ и всички получени от доставчика лихви за забава и неустойки, пряко свързани с доставка/и съпътстващите разходи, като комисиона, опаковане, транспорт и застраховка, начислени от доставчика на получателя.

По силата на чл. 53 от ЗДДС /отм./, данъчната ставка на ДДС е фиксирана в размер на 20 на сто за всяка облагаема доставка на стока или услуга, включително при внос на стоки, освен когато този закон предвижда друго.

Начисляването на данъка по ЗДДС се извършва от регистриран по този закон доставчик за всяка извършена от него облагаема доставка на стока или услуга в срок до 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие, а определянето на размера на данъка по този закон за всяка доставка се извършва, като данъчната основа се умножи по процента на данъчната ставка. Данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, включващ датата на издаване на документа, с който данъкът е начислен, а в случаите, когато документът не е издаден или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, включващ датата на възникване на данъчното събитие, по силата на което данъкът е станал изискуем. Данъкът се смята за начислен, когато доставчикът издаде документ, в който посочи данъка, отрази този документ в отчетните регистри по чл. 104 от ЗДДС /отм./ - /Дневник за покупки и Дневник за продажби/ и отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета и в подадена Справка-декларация за ДДС. Сумата на начисления данък се получава от доставчика заедно с плащането по доставката. Получателят е задължен да плати начисления му данък по "ДДС-сметка" ***, за които едновременно са изпълнени следните условия: получателят е регистрирано по този закон лице и начисленият данък е над 1000 лв. С нормата на чл.20 т.17 от ЗДДС /отм./ се дефинира понятието за "ДДС-сметка", *** “особена банкова сметка ***, открита в търговска банка с разрешението и под контрола на данъчната администрация, по която се получават или плащат средства от начисления от или на титуляря данък върху добавената стойност; тази сметка ***дствата по нея не могат да се плащат задължения към бюджета или към трети лица, освен за задължения по този закон”, като чл. 115А от ЗДДС /отм./ вменява задължение за откриване на "ДДС-сметка" ***ай-късно до 14 дни след датата на регистрацията си по този закон и да разполага с такава сметка, ***.

Съгласно чл. 63 от ЗДДС /отм./ данъчен кредит съставлява сумата от начислен данък по този закон на регистрирано лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка или за осъществен от него внос на стоки в рамките на данъчния период, която лицето има право да приспадне, освен когато този закон предвижда друго. Правото на приспадане на данъчен кредит за получателя на доставката или вносителя е налице, когато са изпълнени следните условия:

1. получателят на доставката, за която е начислен данък, или вносителят на стоката е регистрирано по този закон лице към датата на възникване на данъчното събитие и към датата на издаването на данъчната фактура или към датата на издаване на митническата декларация - при внос;

2. данъкът по облагаемата доставка е начислен по смисъла на чл.55 ал. 6 от ЗДДС от регистрирано по този закон лице (доставчик) най-късно към датата, на която изтича данъчният период, следващ периода, през който е възникнало данъчното събитие за облагаемата доставка;

3. доставката, по която е начислен данъкът, е облагаема към датата на възникване на данъчното събитие;

4. данъкът при вноса на стоки е начислен от митническите органи и е внесен в републиканския бюджет по съответната сметка, ***. 75 от ЗДДС, или е начислен от вносителя по реда на чл. 58а от ЗДДС;

5. получената от внос стока или по облагаема доставка стока или услуга е използвана, използва се или ще бъде използвана за извършване на облагаеми доставки;

6. получателят притежава данъчна фактура или данъчно дебитно известие, отговарящи на изискванията на Закона за счетоводството и на този закон, или митническа декларация;  

Правото на приспадане на данъчен кредит за получателя на доставката е налице и когато регистрирано лице (негов доставчик) не е изпълнило задължението си по цитираната т. 2, в случаите, когато данъкът по съответния данъчен документ е платен по "ДДС-сметка" ***-късно до края на данъчния период, през който е упражнено правото на данъчен кредит.

От своя страна данъчният орган отказва правото на приспадане на данъчен кредит на ревизиран данъчен субект по всяка доставка в размер, отговарящ на размера на данъка, който е начислен или е следвало да бъде начислен за доставката, когато установи, че за нея или по предходна доставка е налице едно от следните обстоятелства, а именно - доставчик е данъчен субект, който не съществува или осъществява търговска дейност без регистрация в ТДД; доставчикът не е начислил данък в предвидените в този закон срокове, освен в случаите, когато данъкът е начислен в сроковете по чл. 64, ал. 1, т. 2 от ЗДДС; доставчикът е начислил данък, без да са налице основания за това и доставчикът не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от орган по приходите срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, когато за това е бил уведомен по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Съгласно разпоредбата на чл. 67 от ЗДДС /отм./ правото на приспадане на данъчния кредит възниква за данъчния период, през който е издадена данъчната фактура, данъчното дебитно известие или митническата декларация, и се упражнява чрез осчетоводяването му и отразяването му в дневника за покупки и справката-декларация за този или в един от следващите три данъчни периода. Правото на приспадане не възниква, ако данъчната фактура или данъчното дебитно известие е издадено преди датата на регистрация на получателя или вносителя по този закон, освен когато този закон предвижда друго. По силата на чл. 72 от ЗДДС /отм./, данъчения период се счита периодът от време, след изтичането на който регистрираното лице е длъжно да подаде справка-декларация с резултат от същия този данъчен период. Данъчният период е едномесечен за всички регистрирани лица и съвпада с календарния месец. Първият данъчен период след датата на регистрацията обхваща времето от датата на регистрацията до последния ден, включително на календарния месец, през който е извършена регистрацията по закона. Последният данъчен период обхваща времето от началото на данъчния период до датата на прекратяване на регистрацията включително. Регистрираното лице определя само резултата за всеки данъчен период - данък за внасяне в републиканския бюджет или данък за възстановяване от републиканския бюджет, на базата на извършените и получените от него доставки и внос за всеки данъчен период.

Когато за определен данъчен период общата сума на начисления от регистрираното лице данък превишава общата сума на данъчния кредит, разликата представлява резултат за периода - данък за внасяне. Регистрираното лице е длъжно да внесе определения по реда на чл. 73 от ЗДДС /отм./ данък в републиканския бюджет по сметка ***екция в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, за който се отнася данъкът, а в случаите, когато данъкът се отнася за последния данъчен период - в 30-дневен срок от датата на прекратяване на регистрацията. Данъкът се счита за внесен на датата, на която сумата е постъпила в републиканския бюджет, по сметка ***екция.

Когато за определен данъчен период общата сума на данъчния кредит превишава общата сума на начисления от регистрираното лице данък, разликата представлява резултат за периода - данък за възстановяване като реда за възстановяване на данъка чрез прихващане, приспадане или възстановяване се регулира от чл. 77 от ЗДДС /отм./.

Съгласно чл. 93 от ЗДДС /отм./ - „данъчни документи” са данъчна фактура, данъчни известия към данъчна фактура, опростена фактура, известия към опростена фактура, а ал.2 от същата норма задължава регистрираните по този закон лица - доставчици да издават данъчни документи в срок до 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие, и да ги отразяват в счетоводството и в дневника за продажби за данъчния период, в който са издадени. Данъчните документи се издават най-малко в два екземпляра в императивен режим, освен в случаите на доставки, които се документират по реда на чл. 102 от ЗДДС /отм./ и получател е физическо лице, което не е търговец, или на доставки по чл. 36, 37, 38, 46 и 47 от ЗДДС /отм./ и при продажбата на самолетни билети за международен транспорт. Когато издаването на данъчни документи не е задължително, те се издават по желание на доставчика или на получателя, като всяка страна е задължена да окаже необходимото съдействие на другата страна за издаването на данъчния документ. Получените данъчни документи от получател по доставка се отразяват в счетоводството му, но не по-късно от 3 месеца след издаването на документа. Данъчните документи, издавани по реда на този закон, се съхраняват за срок 5 години от изтичането на данъчния период, за който се отнасят. При кражба, загубване, повреждане или унищожаване на данъчни документи регистрираното лице незабавно уведомява писмено съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите за тези обстоятелства.

Съгласно разпоредбата на чл. 94 от ЗДДС /отм./ данъчната фактура се опделеля със статут на частен писмен документ, издаван от регистрирано по този закон лице независимо дали получателят е регистрирано или нерегистрирано по този закон лице, за удостоверяване на възникнало облагаемо данъчно събитие и начислен данък. Освен реквизитите по чл. 7 от ЗСч. /Закона за счетоводството/ данъчната фактура задължително следва да съдържа: десетразряден номер на документа, съдържащ само арабски цифри, гриф "оригинал" на първия екземпляр, данъчната основа на доставката на отделен ред, в случаите, когато сумата, дължима на доставчика от получателя, е различна от данъчната основа, тази сума също се отразява на отделен ред, за информация, размера на начисления за доставката данък на отделен ред.

С регистрирането на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД гр. Пловдив по реда на ЗДДС и с получаване на статут на регистрирано лице, в тежест на дружеството и респективно на управляващия го пълномощник в лицето на подс. Р.Х. е възникнало задължение по чл. 100 ал. 3 от ЗДДС/отм./ за всеки данъчен период да подава справка-декларация за ДДС в съответната териториална данъчна дирекция до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася, като нейното подаване е императивно и в случаите, когато данък не следва да се внася или възстановява, както и в случаите, когато регистрираното лице не е извършило и получило доставки на стоки и услуги или внос за този данъчен период. Предвид разпоредбата на чл.100 ал. 1 от ЗДДС /отм./ справка-декларацията за ДДС се окачествява като документ, в който регистрираното лице е длъжно вярно да декларира за всеки данъчен период определена информация, свързана с неговата дейност, съставляваща основание за възникване на права и задължения, като съставянето на декларацията е подчинено на образец, определен с Правилника за прилагане на ЗДДС /отм./.

Съгласно чл.104 ал. 1 от ЗДДС /отм./ регистрираните по този закон лица, между които е и “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД – гр. Пловдив, трябва да водят задължително регистрите "Дневник за покупките" и "Дневник за продажбите", като според ал. 2 на същия член получените данъчни документи по доставки, по които регистрираното лице е получател, се отразяват в "Дневника за покупките", а според ал. 3 на същия член издадените данъчни документи по доставки, както и начисленият данък, без да е издаден данъчен документ, когато регистрираното лице е изпълнител, се отразяват в "Дневника за продажбите". Регистрираното лице, включително и “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД, е било длъжно да подава всеки месец заедно със справка-декларацията за ДДС за данъчния период информацията от регистрите по този член на магнитен носител по параметри, определени в ППЗДДС /отм./, както и копие от цитираните регистри, освен в случаите, предвидени в ППЗДДС. Съобразно чл. 91 от посочения правилник, регистрираните лица водят задължително отчетни регистри - дневник за покупките и дневник за продажбите, независимо от вида и формата на счетоводството.

Доставките, по които лицето е получател, вносът на стоки, както и другите случаи на право на данъчен кредит се отразяват в дневник за покупките, който осигурява: обща информация - вид и номер на документа, издаден за доставката (вноса), име на изпълнителя по доставката, предмет на доставката, обща стойност на доставката, включваща данъчната основа и данъка, акциз, включен в данъчната основа на доставката;  аналитична информация - данъчна основа на освободените доставки, доставките с нерегистрирани лица, доставките по чл. 62 от ЗДДС, както и данъчната основа и данъка за доставките и вноса без право на данъчен кредит, данъчна основа на доставките и вноса с право на пълен данъчен кредит и сумата на данъка и данъчна основа на доставките и вноса с право на частичен данъчен кредит и начисленият данък.

Доставките, по които лицето е изпълнител, износът на стоки, както и другите случаи на начисляване на данък се отразяват в дневник за продажбите, осигуряващ: обща информация - вид и номер на документа, име на получателя, предмет на доставката,обща стойност на доставката, включваща данъчната основа и данъка, акциз, включен в данъчната основа на доставката както и аналитична информация: данъчната основа на облагаемите доставки, както и доставките, за които е упражнено правото по чл. 91а, ал. 2 от ЗДДС/ отм./, с изключение на износа, доставките по чл. 92 от закона и сумата на данъка, данъчна основа на износа и доставките по чл. 92 от закона, данъчна основа на освободените доставки с изключение на лимититивно изброени случаи. Посочените отчетни регистрите се завеждат в началото на всяка година или на датата на регистрацията по закона и се приключват в края на всяка година или на датата на прекратяването на регистрацията по закона. Информацията от регистрите се използва за попълване на справки-декларациите по закона.

Регистрираните лица водят документация и отчетност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството, Закона за данък върху добавената стойност и Правилника за приложението му, като документация и отчетност се води както за облагаемите и освободени доставки със стоки и услуги, така и за вноса на стоки.

Съгласно чл.105 от ЗДДС /отм./ аналитичното отчитане на ДДС може да се организира според потребностите за попълване на данъчната декларация и различните режими на начисляване и възстановяване на данъка, а документите по този закон задължително се съставят и осчетоводяват в предвидените срокове, като регистрираните лица по този закон прилагат задължително двустранно счетоводно записване, с изключение на физическите лица, които не са търговци.

Наред със задължението на регистрираните лица да обобщават информацията от първичните документи, свързани с данъка, в регистри - Дневник за покупките и Дневник за продажбите, чрез които се осигурява обща и аналитична информация за всички сделки, както и за вноса, данъчнозадължените лица отчитат разчетните си взаимоотношения с бюджета по повод на данъка чрез сметка *** - “Разчети за данъка върху добавената стойност”.

Финансово-отчетен компонент при съблюдаване на нормативните изисквания за счетоводно отчитане на ДДС, регулирано с нарочен Национален счетоводен стандарт, утвърден с акт на Министерския съвет на Република България, съставлява и за задължението на всеки доставчик да изготвя за всеки от търговските обекти в края на деня отчет за продажбите. В отчета за продажбите се описват: съкратеният отчет на фискалната памет за деня от всяко фискално устройство в търговския обект; сумите от доставките, документирани с касови бележки от кочан, ако има издадени такива през деня; и с отрицателен знак - данъчните документи за доставките, за които едновременно са издадени фискална касова бележка и данъчен документ. Доставчикът следва да отрази в дневника си за продажби отчетите за продажбите за всеки от търговски си обекти. Разпоредбата на чл. 102 от ЗДДС /отм./ регламентира всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице, да е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки в търговски обект чрез издаване на касова бележка от фискално устройство независимо дали е поискан друг данъчен документ. Касовата бележка е документ, регистриращ доставка на стока и услуга в търговски обект, по която се заплаща в брой, с чек, ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства.

В съответствие с чл. 6 от ЗСч - счетоводният документ е хартиен или технически носител на счетоводна информация, класифициран като първичен, вторичен и регистър, като първичният документ е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция; вторичният документ е носител на преобразувана (обобщена или диференцирана) информация, получена от първичните счетоводни документи и регистърът е носител на хронологично систематизирана информация за стопански операции от първични и/или вторични счетоводни документи,поради която причина отчетните документи – Дневник за покупките и дневник за продажбите - се категоризират със счетоводен статут на регистри.

Съобразявайки се с действащото към онзи момент законодателство и предвид разпоредбата на чл. 115А от ЗДДС /отм./, подсъдимия Р.Х. разкрил на името на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД “ДДС - сметка” № ************ в Търговска банка “ПИМБ” – клон П. с код *********, експлоатирана от дружеството наред с банкови сметки в лева № *********** в Търговска банка “БИОХИМ” АД – клон П.  код ******** и № *********** в Търговска банка “ПИМБ” АД – клон П. с код *******.

През лятото на 2003 година, подсъдимия Р.Х. се срещнал със свид. А.И.Н. /л. 22 – л. 24 от Том VІІ и л. 25 – л. 26 от Том ХІІ/, на когото впоследствие възложил счетоводно - отчетното администриране на стопанските операции на данъчния субект “ФИЛИПОПОЛ 70” ЕООД. Това е било така, тъй като подсъдимия Х. е бил пълномощник на свид. Ф.П., който от своя страна продължително време отсъствал от страната.

Въпреки че служебните ангажименти на свид.А.Н. към стопанската единица “ФИЛИПОПОЛ - 70” ЕООД гр. Пловдив не били регламентирани в писмен вид и акт, същите се отнасяли до извършването на комплекс от счетоводни услуги, утвърдени в следната насока: автоматизирано осчетоводяване на стопанските операции на дружеството, чиято данъчна регистрация по ЗДДС датирала от 10.07.2003 г., въз основа на представени от подс. Х. първични и вторични счетоводни документи; проектосъставяне от името на клиента на данъчни документи и декларации - Справки-декларации за ДДС, Дневници за покупки и продажби на хартиен и магнитен носител, Годишни данъчни декларации по чл. 51 ал. 1 от ЗКПО за годишната облагаема печалба /загуба/, дължимия годишен корпоративен данък и всички други алтернативни корпоративни данъци и данъци, удържани при източника, приложените към тях елементи на годишния финансов отчет – отчети за приходи и разходи, баланс, статистически формуляри, в съответствие с изискванията на Закона за данъка върху добавената стойност, Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за счетоводството и др.

Имайки качеството на упълномощен представител на регистрираното за нуждите на ЗДДС лице – “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД гр. Пловдив - подсъдимия встъпил в търговския стокооборот в качеството си както на получател, така и на изпълнител на облагаеми по смисъла на ЗДДС доставки, /спестявайки посоченото обстоятелство при телефонната си комуникация със св. Ф.П., пред когото отстоявал пасивния статус на дружесвото/, като междувременно бил запознат от свид. А.Н. досежно нормативните изисквания по данъчното третиране на търговското дружество. Поради тази причина той – подсъдимия Р.Х. - редовно в края на всеки месец, съвпадащ със съответен данъчен период, го посещавал в дома му или се срещал с него на различни публични места в гр. Пловдив и му предоставял подлежащи на осчетоводяване първични счетоводни документи, включително и издадени за покупки и продажби на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД данъчни фактури, като понякога придружавани и с други писмени носители като например - договори, касови бонове и други. Неучаствайки и непроявявайки интерес към фактическата реализация на стопанските операции от страна на подс. Х., свид.А.Н. и срещу ежемесечно възнаграждение от 100 лева се ограничавал първоначално единствено с тяхното автоматизираното хронологично осчетоводяване по счетоводни статии на база информацията, който първоизточник се от своя страна се явявали представяните счетоводни документи от страна на обвиняемият. Въз основа на посочените в тях данни и чрез нарочен счетоводен софтуерен продукт, свид. Н., съставял и изготвял месечните отчетни регистри на регистрираното за нуждите на ЗДДС лице – “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД гр. Пловдив, като в Дневника за покупки на дружеството вписвал изискумените се реквизити за данъчни документи по доставки, по които дружеството било получател, а в Дневника за продажби включвал издадените данъчни документи по доставки, по които дружеството е било изпълнител. Така хронологизираната информация в отчетните регистри по смисъла на чл. 104 ал. 2 и ал. 3 от ЗДДС /отм./ за стойността на данъчната основа и за размера на начисления ДДС по изпълнените и получените от данъчнозадълженото лице доставки, свид. А.Н. изготвял проектите на месечните справки-декларации за ДДС, подлежащи на подаване от името на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД гр. Пловдив до 14-то число на месеца и следващ данъчния период за който се отнасяли, в Данъчно подразделение “Център” при Териториална данъчна дирекция – гр. Пловдив.

Предвид разпоредбата на чл.89 ал. 4 от ППЗДДС /отм./, справките-декларациите за ДДС ведно с отчетните регистри – Дневник за покупките и Дневник за продажбите за съответните данъчни периоди е следвало да се подават в местнокомпетентната по седалището на декларатора териториалната данъчна дирекция лично от представляващия регистрираното лице или упълномощено от него лице. От 10.07.2003 година обаче и в периода на действащата данъчна регистрация на “ФИЛИПОПОЛ - 70” ЕООД гр. Пловдив по ЗДДС с подаването на посочените документи на хартиен и магнитен носител бил преимуществено ангажиран свид. А.Н.. Пред компетентната данъчната администрация той представял еднократни писменни упълномощителни актове, като голяма част от тях изготвял от името на свид. Ф.П. и само по изключение - от името на обвиняемия в качеството му на негов пълномощник. В инцидентни случаи подлежащите на подаване данъчни документи били лично депозирани в ТДД – гр. Пловдив от страна на подсъдимия Р.Х..

Предвид гласуваното му доверие от страна на подсъдимия Х., свид.А.Н. по правило се дистанцирал от отговорността да подписва посочените книжа, като в тази връзка настоявал първия лично да ги подпише преди завеждането им в данъчната служба. Представителната власт от името на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД гр.Пловдив, свид. Н. упражнявал единствено досежно юридически действия по преносителство на документацията в данъчната администрация по силата на еднократни писмени пълномощни, които понякога изготвял от името на свид. Ф.П., а понякога изготвял и от името на подсъдимия.

С придобиването от страна на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД гр. Пловдив статут на регистрирано и данъчнозадължено лице по смисъла на ЗДДС, осъществяващо независима икономическа дейност, на 13.08.2003 г. св.Н., който бил упълномощен изрично от името на подс. Х., депозирал в Данъчно подразделение “Център” при ТДД – гр. Пловдив съставената от него Справка-декларация за ДДС вх. № 1166/13.08.2003 г. за данъчен период 01.07.2003 г. – 31.07.2003 г. /л. 7 от Том VІІІ/ с декларирани нулеви стойности за начислен ДДС за извършени доставки, данни за сумата 2 250 лева по показателя “Начислен ДДС по доставки и вноса с право на пълен данъчен кредит” и респективно резултат за периода - ДДС за възстановяване в размер на 2 250 лева. Успоредно с декларацията, св. Н. представил и изискуемите се Дневници за покупки и продажби на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД за същия данъчен период /л. 9 – л. 10 от Том VІІІ/ на хартиен и магнитен носител, документирано с Протокол за приемане на магнитни носители № **********/13.08.2003 г. /л. 8 от том VІІІ/. Съобразно заключението на назначената в хода на разследването съдебно-графическа експертиза /л. 147 – л. 171 от Том ІХ/ подписите, фигуриращи от името на управителя в цитираната Справка-декларация за ДДС и Дневници за покупки и продажби на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД, са положени от подс. Х., а подписът в графа “Предал” в горепосочения протокол за приемане на магнитни носители е изпълнен от св. А.Н..

На 14.09.2003 година за следващия отчетен период и видно от извършената съдебно-графическата експертиза, подсъдимия лично подписал и подал в ДП “Център” при ТДД – гр. Пловдив, Справка-декларация вх. № 1787/14.09.2003 г. за данъчен периода 01.08.2003 г. – 31.08.2003 г. /л. 11 от Том VІІІ/, декларирайки начислен ДДС по облагаеми доставки в размер на 2 210, 74 лева и нулеви стойности за начислен ДДС по доставките и вноса с право на пълен данъчен кредит и съответно – резултат за периода – ДДС за внасяне в размер на 2 210, 74 лева. Подсъдимият представил ведно с декларацията си и подписан от него Дневник за продажбите за същия данъчен период /л. 13 от Том VІІІ/, постъпването на които в данъчната администрация било удостоверило с Протокол за приемане на магнитни носители № **********/15.09.2003 г. /л. 12 от Том VІІІ/, в чиято графа “предал” подписал самия обвиняемият.

На 14.10.2003 г. подсъдимият Х. отново лично представил в ДП “Център” при ТДД – гр. Пловдив подписаната от него Справка-декларация за ДДС вх. № 1427/14.10.2003 г. за данъчен периода 01.09.2003 г. – 30.09.2003 г. /л. 14 от Том VІІІ/, декларирайки от името на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД гр.Пловдив нулеви параметри за начислен ДДС по облагаеми доставки, начислен ДДС по доставките с право на пълен данъчен кредит в размер на 60 000 лева и резултат за периода - ДДС за възстановяване в размер на 60 000 лева, ведно с Дневник за покупките за същия данъчен период /л. 16 – л. 19 от Том VІІІ/, подаден на хартиен и магнитен носител с Протокол за приемане на магнитни носители № **********/14.10.2003 г. /л. 15 от Том VІІІ/, в чиято графа “предал” отново фигурирал подписът на подсъдимия.

На 13.11.2003 г. подсъдимият декларирал нулеви величини за начислен ДДС от извършени и получени доставки, подавайки от името на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД Справка-декларация вх. № 1011/13.11.2003 г. за данъчен период 01.10.2003 г. – 31.10.2003 г. /л. 20 от Том VІІІ/, в чийто Раздел “Д” – “ДДС, подлежащ на възстановяване на основание чл. 77 ал. 1 т. 4 или чл. 77 ал. 2 от ЗДДС” фигурирала сума в размер на 60 039, 26 лева. Наред с цитираната данъчна декларация и видно от Протокол за приемане на магнитни носители № **********/13.11.2003 г. /л. 22 от Том VІІІ/ подсъдимият лично приложил и Справка за извършеното приспадане на данък върху доставената стойност вх. № 1011/13.11.2003 г. /л. 21 от Том VІІІ/, съобразно която на ефективно възстановяване подлежал ДДС в размер на 60 039, 26 лева. Заключението на графическата експертиза персонализира подс. Х. като автор на подписите, положени в графи “Подпис и печат” от името на “Управител” в Справка-декларация вх. № 1011/13.11.2003 година в графа “Подпис на представляващия данъчнозадълженото лице” в Справка за извършеното приспадане на данък върху добавената стойност вх. № 1011/13.11.2003 година и в графа “Предал” в Протокол за приемане на магнитни носители № **********/13.11.2003 г.

Редовната комуникация между съставящия проектите на горепосочените данъчни документи свид. Н. и подсъдимия Х., който, от своя страна, предвид така описаните контакти с данъчната администрация поетапно усвоил механизма за данъчно облагане по реда на ЗДДС и счетоводно-отчетните изисквания в тази насока, обаче постепенно неглижирала принципната постановка за лично парафиране от генералния пълномощник на изготвяните от името на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД данъчни книжа. Последното довело до нееднократни случаи, в които свид. А.Н., макар и неупълномощен писмено, полагал подпис върху съставяните от името на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД Справки-декларации, Дневници за покупки и продажби и придружаващите ги еднократни пълномощни по причини, най-често обективно препятстващи личното явяване на подсъдимия. Самия подсъдим възприемал така установената порочна практика като собствено улеснение и елемент от обичайния формат, утвърден при изпълнение на счетоводните дейности на свид. Н.. Поради тази причина подсъдимия нерядно го молил да попълва от негово име данъчни фактури, издавани от името на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД, с оглед коректност на техните реквизити, като информацията по тях лично ги диктувал. Всички осчетоводени първични счетоводни документи, както и екземплярите от подаваните в ДП “Център” при ТДД – гр. Пловдив данъчни документи на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД, свид. Н. се ангажирал да съхранява в свое държание, продължило до започване на данъчна ревизия на дружеството с Акт за възлагане № 1498/26.10.2004 г. /л. 45 от Том І/.

Подсъдимият Х. през месец септември на 2003 година презентирал в гр.София търговските си възможности в сферата на ремонтните услуги пред непознатия му дотогава свид. В.И.Р. /л. 89 – л. 90 от Том VІІ/, който в качеството си на управител ръководил “ТЕЖКА МЕХАНИЗАЦИЯ” ООД – гр. Х.. Дружеството функционирало и работело в областта на експлоатацията и техническото обслужване на транспортната, машиностроителната техника и електротехнически съоръжения, като за постигане на тази цел, предприемачът стопанисвал складови и ремонтни бази, находящи се в гр. Димитровград, ул. “Хасковско шосе” № * и в землището на “Химическия комплекс” намиращо се в гр. Девня. Имущественият субстрат на “ТЕЖКА МЕХАНИЗАЦИЯ” ООД, регистрирано по ЗДДС от 2000 г. и счетоводно обслужвано от главния счетоводител – св. Р.А.В. /л. 99 – л. 100 от Том VІІ/, инкорпорирал съоръжения със следните характеристики: транспортни средства, автокранове от 25 до 400 тона, ремаркета, влекачи за превоз на тежки и извънгабаритни товари до 360 тона, земекопна техника – багери, булдозери, фадрома тип “Комацу” и други. Ремонтно - възстановителните мероприятия по отношение на изброените дълготрайни материални активи, свид. В.Р. обичайно възлагал на външни за дружеството лица предвид отсъствието на достатъчен професионално подготвен в тази насока кадрови потенциал. Готовността на подсъдимия от името на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД да се ангажира с ремонтни услуги, мотивирало свид.Р. да го покани в офиса на “ТЕЖКА МЕХАНИЗАЦИЯ” – гр. Хасково, находящ се в гр. Хасково, ЖК “Орфей” бл. № ** ет. *. На 01.10.2003 г. подсъдимият посетил посочената база, представяйки проектоконтракт за ремонт и поддръжка на подемна техника, чийто параметри свид. В.Р. одобрил и скрепил с подписа си. Изпълнението на клаузите на така сключения между “ТЕЖКА МЕХАНИЗАЦИЯ” ООД, от една страна като “Възложител”, и “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД, от друга страна като “Изпълнител”, Договор за ремонт и поддръжка на подемна техника от 01.10.2003 г. /л. 107 – л. 108 от Том VІІ/, обвързвало подсъдимия да осигури работници, които да предприемат необходимите ремонтно-възстановителни мероприятия в ремонтната база на “ТЕЖКА МЕХАНИЗАЦИЯ” ООД в гр. Димитровград. В процеса на реализация на договорирания обем услуги, свид. Р. интензивно комуникирал с подсъдимия, когото познавал като единствен представител на контрагента си “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД. Подсъдимият периодично представял в офиса на възложителя в гр. Хасково реквизитно попълнени и подписани от страна на изпълнителя данъчни фактури, които документирали извършените стопански операции от името на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД в полза на “ТЕЖКА МЕХАНИЗАЦИЯ” ООД. Така издадените и депозирани от подсъдимия в търговския офис на св. Р. данъчни фактури на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД последният парафирал лично в уверение на акта по приемане на договорното изпълнение, като фактурните екземпляри, предназначени за получателя, постъпвали за осчетоводяване в подконтролното на свид. В. счетоводно звено на “ТЕЖКА МЕХАНИЗАЦИЯ” ООД.  Стойността на всички издадени от името на изпълнителя “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД данъчни фактури били заплащани от свид. Р. в брой едновременно с представянето им лично на подс. Х., като последният регистрирал доставките с придружаващи фактурите и издавани чрез фискално устройство с фискална памет № 03327312 касови бонове, данните в които за данъчен номер № ******** и БУЛСТАТ ******** на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД съвпадали с тези по самите данъчни фактури.

В качеството си на упълномощен представител на регистрираното за нуждите на ЗДДС “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД, подс. Х. удостоверил възникналите облагаеми данъчни събития по реализацията на договорираните ремонтни услуги в полза на регистрирания контрагент “ТЕЖКА МЕХАНИЗАЦИЯ” ООД, както и начисленият ДДС, с издаването и представянето на св. Р. на следните данъчни фактури: № 17/14.11.2003 г. /л. 109 – л. 110 от Том VІІ/ с данъчна основа в размер на 4 000, 00 лева, начислен ДДС в размер на 800, 00 лева и с обща стойност 4 800, 00 лева; № 18/17.11.2003 г. /л. 111 – л. 112 от Том VІІ/ с данъчна основа в размер на 4 300, 00 лева, начислен ДДС в размер на 900, 00 лева и с обща стойност 5 400, 00 лева; № 19/18.11.2003 г. /л. 113 – л. 114 от Том VІІ/ с данъчна основа в размер на 4 800, 00 лева, начислен ДДС в размер на 960, 00 лева и с обща стойност 5 760, 00 лева; № 20/19.11.2003 г. /л. 115 – л. 116 от Том VІІ/ с данъчна основа в размер на 3 500, 00 лева, начислен ДДС в размер на 700, 00 лева и с обща стойност 4 200, 00 лева; № 34/02.12.2003 г. /л. 117 – л. 118 от Том VІІ/ с данъчна основа в размер на 3 800, 00 лева, начислен ДДС в размер на 760, 00 лева и с обща стойност 4 560, 00 лева; № 36/05.12.2003 г. /л. 119 – л. 120 от Том VІІ/ с данъчна основа в размер на 2 800, 00 лева, начислен ДДС в размер на 560, 00 лева и с обща стойност 3 360, 00 лева; № 38/10.12.2003 г. /л. 121 – л. 122 от Том VІІ/ с данъчна основа в размер на 3 150, 00 лева, начислен ДДС в размер на 630, 00 лева и с обща стойност 3 780, 00 лева; № 40/11.12.2003 г. /л. 123 – л. 124 от Том VІІ/ с данъчна основа в размер на 3 450, 00 лева, начислен ДДС в размер на 690, 00 лева и с обща стойност 4 140, 00 лева; № 42/15.12.2003 г. /л. 125 – л. 126 от Том VІІ/ с данъчна основа в размер на 3 870, 00 лева, начислен ДДС в размер на 774, 00 лева и с обща стойност 4 644, 00 лева и № 44/17.12.2003 г. /л. 127 – л. 128 от Том VІІ/ с данъчна основа в размер на 2 550 лева, начислен ДДС в размер на 510, 00 лева и с обща стойност 3 060, 00 лева.

С така изброените първични счетоводни документи били документирани реално осъществени от страна на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД доставки, както следва:

Продажба и доставка на 20 броя нови гуми, предназначени за тежко-тонажно ремарке марка “ГОЛДХОВЕР” – собственост на “ТЕЖКА МЕХАНИЗАЦИЯ” ООД, доставени с транспорт, осигурен от “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД до базата на “ТЕЖКА МЕХАНИЗАЦИЯ” ООД в гр. Димитровград; ремонт на планетарен механизъм на 400-тонен кран марка “КРУП”, извършен на територията на базата, стопанисвана от “ТЕЖКА МЕХАНИЗАЦИЯ” ООД в гр. Димитровград, от лица, изпратени от “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД; ремонт и поддръжка на главен хидроцилиндър на 70-тонен кран марка “КРУП”, извършен на територията на базата, стопанисвана от “ТЕЖКА МЕХАНИЗАЦИЯ” ООД в гр. Димитровград, от лица, изпратени от “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД; продажба и доставка на 2 броя гуми, предназначени за 400-тонен кран марка “КРУП”; ремонт и поддръжка на главен хидроцилиндър на 400-тонен кран марка “КРУП”, извършен на територията на базата, стопанисвана от “ТЕЖКА МЕХАНИЗАЦИЯ” ООД в гр. Димитровград, от лица, изпратени от “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД; ремонт и техническо обслужване на хидропомпа на 400-тонен кран марка “КРУП”, извършен на територията на базата, стопанисвана от “ТЕЖКА МЕХАНИЗАЦИЯ” ООД в гр. Димитровград, от лица, изпратени от “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД; ремонт на редуктор “въртене” на 70-тонен кран марка “КРУП”, извършен на територията на базата, стопанисвана от “ТЕЖКА МЕХАНИЗАЦИЯ” ООД в гр. Димитровград, от лица, изпратени от “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД; подмяна на хидропомпи и маркучи на тежко-тонажно ремарке “ГОЛДХОВЕР”, извършена на територията на базата, стопанисвана от “ТЕЖКА МЕХАНИЗАЦИЯ” ООД в гр. Димитровград, от лица, изпратени от “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД; ремонт и поддръжка на хидроцилиндри на ходовата част на 40-тонен кран марка “КРУП”, извършен на територията на базата, стопанисвана от “ТЕЖКА МЕХАНИЗАЦИЯ” ООД в гр. Димитровград, от лица, изпратени от “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД и подмяна на дюзи и подкачваща помпа на 25-тонен кран “КРУП”, извършен на територията на базата, стопанисвана от “ТЕЖКА МЕХАНИЗАЦИЯ” ООД в гр. Димитровград, от лица, които били изпратени от “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД гр. Пловдив.

Видно от заключението на възложената в хода на разследването съдебно-графическа експертиза става ясно, че ръкописният текст, фигуриращ в типографските раздели на всички гореизброени данъчни фактури, не е изпълнен от подсъдимия Х., свид. Ф.П.,свид. А.Н. и от свид. В.Р., като последния обаче е положил подписите, фигуриращи в долния ляв ъгъл на обектите на изследване, обозначаващи отговорния за стопанската операция получател на стоката/услугата. Наред с горното експертното становище е констатирано съдържателно различие на подписите, положени в долната средна част на данъчните фактури, отредени за означаване на отговорния за стопанската операция неин изпълнител, от една страна, и, от друга страна, сравнителните почеркови образци на цитираните лица, което препятства установяване на достатъчно идентификационни признаци, позволяващи формулиране на обосновано мнение в отговор дали подписите са изпълнени от някое от тези лица.

В изпълнение на нормативните предписания на ЗДДС за своевременно осчетоводяване на получените данъчни документи и с оглед спазване на предпоставките за ползване на пълен данъчен кредит по доставките на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД, хасковското търговско дружество отразило всички гореизброени фактури в Дневниците си за покупки за данъчните периода – месец ноември 2003 г. и месец декември 2003 г. /л. 96 – л. 103 от Том V/, и респективно в своите Справки-декларации за ДДС за същите данъчни периоди съответно с вх. № 10386/11.12.2003 г. и вх. № 0969/14.01.2004 г.

Подсъдимият Х. от своя страна, от горепосочените данъчни фактури с получател “ТЕЖКА МЕХАНИЗАЦИЯ” ООД подбрал и представил за осчетоводяване на св. А.Н. единствено Данъчни фактури №№34/02.12.2003 г., 36/05.12.2003 г., 40/11.12.2003 г., 42/15.12.2003 г. и 44/17.12.2003 г., които последният отразил в Дневника за продажби на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД за данъчен период 01.12.2003 г. – 31.12.2003 г. /л. 172 – л. 173 от Том V/. Селективният подход на подсъдимия досежно подлежащите на осчетоводяване счетоводни носители ограничил наличната счетоводна информация в цитирания регистър, извън обхватът на който останала Данъчна фактура №38/10.12.2003 г. и респективно данните за начисления по нея ДДС в размер на 630,00 лева. Въз основа на Дневника за продажбите за данъчния период 01.12.2003 г. – 31.12.2003 г., чиято достоверност в качеството му на счетоводен регистър по смисъла на чл.6 ал.1 т.3 от ЗСч. била опорочена с невключване на Данъчна фактура №38/10.12.2003 г. за облагаема доставка, по която регистрираното лице “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД се явявало изпълнител, св. А.Н. подготвил проекта на Справка-декларация на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД за същия данъчен период, подадена от последния и заведена в ДП “Център” при ТДД с вх. № 2091/14.01.2004 г. /л. 168 от Том V/ с декларирани данни за 459 565, 90 лева в клетка № 01 – “Данъчна основа на облагаемите доставки с изключение за износа” и данни за 91 913, 18 лева – както по клетка № 31 – “Начислен ДДС по облагаеми доставки”, така и по клетка № 30 – “Всички начислен ДДС” от Раздел А “Данни за извършените доставки и начислен ДДС”. Съобразно графическият процесуален анализ и експертиза, подписите в графи “Подпис и печат”, “Управител” и “Упълномощител” съответно в посочената справка-декларация, в Дневника за продажбите и Дневника за покупките /л. 171 от Том V/ за данъчен период 01.12.2003 г. – 31.12.2003 г. и в съпътстващото ги Пълномощно от името на свид. Ф.П. в качеството му на собственик и управител на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД – гр. Пловдив в полза на свид. А.Н. от 13.11.2003 г. /л. 169 от Том V/, най-вероятно са изпълнени от последния, чийто подпис според експертното становище фигурира с категоричност за “Предал” в Протокол за приемане на магнитни носители № **********/14.01.2004 г.

Игнорирайки Данъчни фактури № № 17/14.11.2003 г., 18/17.11.2003 г., 19/18.11.2003 г. и 20/19.11.2003 г., подсъдимият оставил у св. Н. впечатление за тотално отсъствие на счетоводни документи, свидетелстващи за извършени от стопанската единица “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД през отчетния период 01.11.2003 г. – 30.11.2003 г. облагаеми доставки – както покупки, така и продажби, с оглед на което последният съставил и му предал за подпис проект на Справка-декларация за визирания данъчен период с нулеви стойности по клетка № 01 “Данъчна основа на облагаемите доставки /с изключение на износа/”, по клетка № 31 “Начислен ДДС по облагаемите доставки”, по клетка № 30 “Всичко начислен ДДС” от Раздел А “Данни за извършените доставки и начисления данък върху добавената стойност” и по клетка № 50 “ДДС за внасяне” от Раздел В “Резултат за периода”. Видно от извършената по досъдебното производство съдебно-графическа експертиза, става ясно, че подс. Х. не само лично е парафирал посочената справка-декларация в качеството си на представляващ декларатора “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД, а това, че лично е депозирал същата с вх. №1721/14.12.2003 г. /л. 23 от Том VІІІ/ в Данъчно подразделение “Център” при ТДД – гр. Пловдив, в уверение на което подписал в графа “Предал” Протокол за приемане на магнитни носители № **********/15.12.2003 г. /л.24 от Том VІІІ/.

В хода на извършващата се данъчна ревизия с обхват за определяне на данъчните задължения на “ТЕЖКА МЕХАНИЗАЦИЯ” ООД – гр. Хасково по ЗДДС /отм./ за периода 01.07.2001 г. – 30.09.2004 г., приключила с влязъл в сила Данъчен ревизионен акт №125/11.03.2005 г. /л. 12 – л. 43 от Том VІ/ на Сектор “ДПР” при Отдел “Данъчен контрол” при ТДД – гр. Хасково, ревизионният екип адресирал до ТДД – гр. Пловдив съответното Искане с изх. № ДК1-02-00-1352/09.12.2004 г. /л. 46 – л. 47 от Том VІ/ за извършване на насрещна проверка на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД с оглед установяване дали дружеството е регистрирано по ДПК и ЗДДС /отм./, дали са издадени на “ТЕЖКА МЕХАНИЗАЦИЯ” ООД горекоментираните данъчни фактури, какъв е предметът на доставката по тях, какъв е размерът на данъчната основа и начисленият ДДС, начислен ли е ДДС по реда на чл.55 ал.6 от ЗДДС /отм./ и други. Предвид осъществяването на исканата насрещна проверка, същата била възложена на свид. Б.Р.Н. /л.3 – л.7 от Том VІІ/ - данъчен инспектор при ТДД – гр. Пловдив. Изпълнявайки задълженията си данъчния служител отправил до “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД  Искане с изх. № 70-00-5893/20.12.2004 г. /л. 50 от Том VІ/ за представяне на документи и писмени обяснения от данъчения субект, което било на 20.12.2004 година връчено лично на подс. Х.. В указания 7-дневен срок, последният не се явил в ТДД – гр. Пловдив и не депозирал изисканите му заверени ксерокопия на данъчните фактури – обект на проверка, хронологични описи и счетоводни статии по счетоводни сметки № 4532, “Реализация” и “Клиенти” за месец ноември и декември 2003. г, кочанът, от който са издадени фактурите, Дневници за продажбите и Справки-декларации за ДДС за месеците ноември и декември 2003 г. или за периода, през които въпросните фактури са осчетоводени, документи, удостоверяващи реализиране между контрагентите на обследваните доставки, предавателни и транспортни документи, справки за предходни доставчици, заверени ксерокопия на фактурите на предходните доставчици, договори с предходните доставчици, платежни документи, предавателни и транспортни документи, Дневници за покупките и Справки-декларациите за периодите, в които са включени покупните фактури на предходните доставчици, както и писмени обяснения, декларации и справки – справка за стоковия поток, за предходен доставчик, както и дали “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД разполага с материална, технически и кадрова обезпеченост на извършените услуги, ведомост за заплати, трудовите договори, оборотни ведомости към 31.12.2003 г., инвентарна книга за налични дълготрайни активи, разполага ли дружеството със складови площи за съхранение и други. Предвид това, св. А.Н. финализирал насрещната проверка, документирана с Протокол № ДК1-02-00-1352/28.12.2004 г. /л. 49 от Том VІ/, с възпроизвеждане на наличната в данъчното досие на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД информация, сочеща отсъствието на включени в Дневника за продажбите на посочено дружество за месец ноември и декември 2003 г., както и в някои от следващите данъчни периоди Данъчни фактури № № 17/14.11.2003 г., 18/17.11.2003 г., 19/18.11.2003 г., 20/19.11.2003 г. и № 38/10.12.2003 г., издадени на “ТЕЖКА МЕХАНИЗАЦИЯ” ООД. Самия той подчертал изрично, че поради непредставяне от данъчния субект на доказателства от значение за определяне на данъчните задължения в указания срок, не било установено начисляване на данъка по реда на чл. 55 ал. 6 от ЗДДС /отм./. Споделяйки изводите на така извършената насрещна проверка, ревизиращите органи при ТДД – гр. Хасково, аргументирали решението си за отказ на данъчен кредит за ревизирания субект по така анализираните доставки на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД, аргументирайки се с неспазване на нормативния дълг на доставчика да начислява ДДС за всяка извършена от него облагаема доставка на стока или услуга в срок до 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие в съответствие с чл. 55 ал. 1 от ЗДДС /отм./. Според ревизорите съгласно постановките на ЗДДС начисляването на данъка инкорпорирало съвкупност от мерки, вменени в тежест на доставчика – а именно: издаване на данъчен документ, в който данъкът е посочен, отразяване на този документ в отчетните регистри по чл.104 от ЗДДС /отм./ и отразяване на данъка в счетоводството като задължение към бюджета и в подадена Справка-декларация за ДДС /чл.55 ал.6 от ЗДДС и чл.52 ал. 3 от ППЗДДС/. Съгласно разпоредбата на чл.93 ал. 2 от ЗДДС /отм./, данъчните документи се издават от регистрираното лице - доставчик в срок до 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие и се отразяват в счетоводство и в дневника за продажбите за данъчния период, в който са отразени. Предвид обстоятелството, че “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД не е включило процесните данъчни фактури в Дневниците си за продажбите и в Справки-декларациите си за ДДС през целия проверяван период, не са вписани във вторичните счетоводни документи по смисъла на чл.6 ал.1 т.2 от Закона за счетоводството и не са извършени записвания по счетоводна сметка ***, посочените фактури не съставляват доказателство за осъществяване на фактурираните с тях сделки като за “ТЕЖКА МЕХАНИЗАЦИЯ” ООД не следва да възникне право на данъчен кредит по тези фактури, обусловено от допуснатото нарушение на изискването на чл.64 ал.1 т.2 от ЗДДС /отм./, а именно данъкът по облагаемите доставки не е начислен от доставчика по смисъла на чл.55 ал.6 от ЗДДС /отм./ най-късно към датата, на която изтича данъчния период, следващ периода, през който е възниквало данъчното събитие за облагаемата доставка. На основание чл.64 ал.1 т.2 от ЗДДС /отм./ и чл.61 ал.1 т.2 от ППЗДДС /отм./, във вр. чл.55 ал.6 от ЗДДС /отм./ и чл.52 ал.3 от ППЗДДС /отм./, на ревизирания субект “ТЕЖКА МЕХАНИЗАЦИЯ” ООД било отречено правото на данъчен кредит по неосчетоводените от “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД данъчни фактури. А с мотив за непредставяне от доставчика на доказателства от значение за определяне на данъчните задължения в указания му срок, включително доказателства за извършването на доставките, за счетоводната отчетност във връзка с доставките, за определяне на предходните доставчици, по които лицето е получател по отношение на доставките, когато за това е бил уведомен по реда на ДПК, ревизиращият екип при ТДД – гр. Хасково обосновал тоталния отказ на данъчен кредит по всички останали, макар и осчетоводени от “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД данъчни фактури в правната хипотеза на чл.65 ал.4 т.4 от ЗДДС /отм./.

През месец ноември 2003 г. подсъдимият Х. отново пренебрегнал нормативните императиви, да отрази начисления при облагаемите си доставки ДДС и да помести удостоверяващите го данъчни документи в касаещ съответния данъчен период Дневника за продажбите на управляваното от него предприятие. През същия месец той осъществил търговски контакт с представител на “РАДИОВИЖЪН ПЛЮС” ООД – гр.София, функциониращо в специфичния търговски сегмент по филмопроизводство под управлението на св. А.Д.М. /л. 129 – л. 130 от Том VІІ/. От името на “ФИЛИПОПОЛ - 70” ЕООД обв. Х. се ангажирал с извършването на електрически услуги на терен, конкретизирани от св. М. като мероприятие по осветяване и окабеляване на филмова снимачна площадка. Без да излага обстоятелствата за проведена лична комуникация с подс. Х. или друг оторизиран представител, излъчен от “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД, което оправдал със собствената си обективна невъзможност да преговаря непосредствено с всички обвързани в етапите на филмовите си продукции подизпълнители, св.М. потвърдил усвояването на описаните услуги на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД по електрифициране на снимачен терен за потребностите на снимачния процес на “РАДИОВИЖЪН ПЛЮС” ООД. С функциите по неговата организация били заети множество служители от персонала на “РАДИОВИЖЪН ПЛЮС” ООД, които най-често от името и за сметка ***. М. съгласували с външни доставчици покупка на стоки и услуги за нуждите на филмопроизводството. През месец ноември 2003 г. подсъдимият материализирал извършените в полза на “РАДИОВИЖЪН ПЛЮС” ООД, регистрирано по ЗДДС от 13.04.1998 г., доставки с издаване на Данъчни фактури № №  21/19.11.2003 г. /л. 136 – л. 137 от Том VІІ/, № 22/20.11.2003 г. /л. 138 – л. 139 от Том VІІ/ и № 23/21.11.2003 г. /л. 140 – л. 141 от Том VІІ/, всяка от които с данъчна основа в размер на 5 000, 00 лева, начислен ДДС в размер на 1 000, 00 лева и с обща фактурна стойност 6000, 00 лева. Инкасираните чрез заплащане в брой от страна на получателя “РАДИОВИЖЪН ПЛЮС” ООД ценови фактурни размери, подс. Х. маркирал с издаване на придружаващите всеки от изброените първични счетоводни документи фискални бонове от ЕКАФП с фискална памет № 03258741, /различна от тази на фискалното устройство, от което са издадени фискалните бонове за плащанията на “ТЕЖКА МЕХАНИЗАЦИЯ” ООД/ и с данни за Дан. № ******* и за БУЛСТАТ ******** на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД, идентични с индивидуализиращите дружеството данъчен номер и БУЛСТАТ, фигуриращи в посочените фактури. Изводите на възложената при разследването съдебно-графическа експертиза разобличават автора на подписите, положени за “Съставил” от името на материално-отговорно за стопанската операция лице във визираните данъчни документи, в лицето на подс. Х., определяйки обаче ръкописният текст в тях като неизпълнен от последния, от св. Ф.П., от св. А.Н. и от св. М..

Търговско дружество “РАДИОВИЖЪН ПЛЮС” ООД отразило Данъчни фактури № № 21/19.11.2003 г., 22/20.11.2003 г. и 23/21.11.2003 г. с издател “ФИЛИПОПОЛ - 70” ЕООД в счетоводството си, включвайки ги и в Дневника си за покупките за месец ноември 2003 г., както и респективно в Справка-декларацията си за ДДС вх. № 17524/15.12.2003 г. /л. 110 от Том V/, депозирана в ТДД – гр. София. Подсъдимият Х. тенденциозно пропуснал да представи посочените счетоводни документи на св. Н., който съставил проекта на гореспоменатата нулева Справка-декларация за данъчен период – месец ноември 2003 г., подписана и подадена в ДП “Център” при ТДД – гр. Пловдив с вх. № 1721/14.12.2003 г. /л. 23 от Том VІІІ/ лично от подс. Х.. Третирайки визирания пропуск на подс. Х., като основание по чл.65 ал.4 т.4 от ЗДДС /отм./, с Данъчен ревизионен акт №  867/17.01.2005 г. /л. 146 – л. 170 от Том VІІ/ данъчните органи при ТДД – гр. София, постановили отказ на данъчен кредит за ревизирания субект “РАДИОВИЖЪН ПЛЮС” ООД по обсъжданите доставки на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД. Ревизиращите органи аргументирали становището си в резултат на получен в хода на ревизията Протокол за насрещна проверка № 0800/6013/14.12.2004 г. на ТДД – гр. Пловдив, съгласно който в рамките на извършената от ТДД – гр. Пловдив насрещна проверка на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД на 03.12.2004 г. на представляващия дружеството подс. Х. било връчено Искане изх. № 70-00-4989/25.11.2004 г., но в указания 7-дневен срок до 10.12.2004 г. същият не се явил в ТДД – гр. Пловдив за представяне на изисканите му писмени доказателства, свидетелстващи за законосъобразното начисляване на ДДС по Данъчни фактури № № 21/19.11.2003 г., 22/20.11.2003 г. и 23/21.11.2003 г., които отсъствали от Дневника за продажбите на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД както за месец ноември 2003 г., така и за месец декември 2003 г.

Макар и правно задължен съгласно чл.100 ал.1 от ЗДДС /отм./ вярно да декларира в Справка-декларация вх.№ 1721/14.12.2003 г. /л. 23 от Том VІІІ/ за данъчен период – 01.11.2003 г. – 30.11.2003 г. определена информация, свързана с дейността на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД, която съставлява основание за възникване на права и задължения – а именно достоверна информация по клетка № 01 “Данъчна основа на облагаемите доставки /с изключение на износа/”, по клетка № 31 “Начислен ДДС по облагаемите доставки”, по клетка № 30 “Всичко начислен ДДС” от Раздел А “Данни за извършените доставки и начисления данък върху добавената стойност” и по клетка № 50 “ДДС за внасяне” от Раздел В “Резултат за периода”, подс.Р.Х. игнорирал параметрите на реализираните от “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД облагаеми доставки по Данъчни фактури № № 17/14.11.2003 г., 18/17.11.2003 г., 19/18.11.2003 г. и 20/19.11.2003 г. с обща стойност на данъчната основа по тях в размер на 16 800, 00 лева и обща стойност на начисления по тях ДДС в размер на 3 360, 00 лева с получател “ТЕЖКА МЕХАНИЗАЦИЯ” ООД – гр. Хасково, и по Данъчни фактури № №  21/19.11.2003 г., 22/20.11.2003 г. и 23/21.11.2003 г.  с обща стойност на данъчната основа по тях в размер на 15 000, 00 лева и обща стойност на начисления по тях ДДС в размер на 3 000, 00 лева с получател “РАДИОВИЖЪН ПЛЮС” ООД – гр. София – всички общо възлизащи с обща стойност на данъчната основа в размер на 31 800, 00 лева и обща стойност на начисления ДДС в размер на 6 360, 00 лева. Затаявайки данни за 31 800, 00 лева по клетка № 01 “Данъчна основа на облагаемите доставки /с изключение на износа/”, данни за 6 360, 00 лева по клетка № 31 “Начислен ДДС по облагаемите доставки”, данни за 6 360, 00 лева по клетка № 30 “Всичко начислен ДДС” от Раздел А “Данни за извършените доставки и начисления данък върху добавената стойност” и данни за 6 360, 00 лева по клетка № 50 “ДДС за внасяне” от Раздел В “Резултат за периода” в подадена от името на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД – гр. Пловдив пред Териториална данъчна дирекция – гр. Пловдив декларация - нулева Справка-декларация вх. № 1721/14.12.2003 г. за данъчен период от 01.11.2003 г. до 30.11.2003 г., подсъдимият укрил данъчни задължения – Данък върху добавената стойност в големи по смисъла на чл. 93 т. 14 пр. І-во размери - а именно в размер на 6 360, 00 лева.

В хода на разследването са констатирани Данъчни фактури № № 22126/15.11.2003 г., 22131/24.11.2003 г., 22127/16.11.2003 г., 22133/25.11.2003 г., 22129/20.11.2003 г. и 22135/26.11.2003 г. – с неустановена стойност на данъчната основа и на начисления ДДС, издадени от името на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД с получател “ГИБСЪН ТРАВЪЛС” ЕООД – гр. София, действащо в сферата на търговията с гориво и управлявано от свид. А. Г.Г. /л. 172 – л. 173 от Том VІІ/. Посочените данъчни фактури регистрираното по ЗДДС лице “ГИБСЪН ТРАВЪЛС” ООД отразило в Дневника си за покупките за месец ноември 2003 г. и в Справка-декларацията си за ДДС за същия данъчен период. Същите обаче не са осчетоводени от “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД и не са включени в Дневника за продажбите и Справка-декларацията на дружеството за ДДС за месец ноември 2003 г. или в някой от следващите данъчни периоди, което мотивирало отказа на данъчен кредит на “ГИБСЪН ТРАВЪЛС” ЕООД, постановен с Данъчен ревизионен акт № 136/07.07.2004 г. /л. 140 от Том V/ на ТДД – гр. София. Въпреки положените процесуални усилия горецитираните счетоводни документи не са приобщени към доказателствените материали нито в оригинален, нито в копиран хартиен носител. Последното наред с отсъствието на известност у свид. А. Г. и посоченото от него лице, администриращо дейността на “ГИБСЪН ТРАВЪЛС” ЕООД за територията на гр. Пловдив – св. А. Т.Д. /л. 107 от Том VІІІ/ за осъществено контрактуване с “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД, обуславя съдебно-счетоводното експертно заключение, споделено и от водещия разследването, за окачествяване на обсъжданите доставки като обективно нереализирани и респективно непораждащи правни последици за начисляване на ДДС от страна на изпълнителя “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД и респективно за приспадане на данъчен кредит от страна на получателя “ГИБСЪН ТРАВЪЛС” ЕООД.

Периода, в рамките на който свид. А.Н. обслужвал счетоводната отчетност на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД, с тенденция за упражняване правото на пълен данъчен кредит подс. Х. представил на първия за отразяване в счетоводните регистри на посоченото дружество следните данъчни документи:

Данъчни фактури № № 143/04.12.2003 г. /л. 63 – л. 64 от Том VІІІ/ за доставка на 1, 000 тон плат “Жакард”, № 149/05.12.2003 г. /л. 65 – л. 66 от Том VІІІ/ за доставка на 0, 300 т. “ламинирана тъкан” и 1, 730 т. плат “синтетичен обагрен”, № 161/11.12.2003 г. /л. 67 – л. 68 от Том VІІІ/ за доставка на 600 кг. плат “дантела”, 855 кг. “пердета тюл”, 700 кг. “подлепващо хастар”, 316 кг. “ластик шивашки” и 31 бр. “игли шевни машини”, № 162/12.12.2003 г. /л. 69 – л. 70 от Том VІІІ/ за доставка на 1 тон плат “Жакард”, № 163/15.12.2003 г. /л. 71 – л. 72 от Том VІІІ/ за доставка на 1 тон плат “Жакард”, № 164/16.12.2003 г /л. 73 – л. 74 от Том VІІІ/ за транспорт по фактури № № 143, 149, 161, 162, 163 и 165 – всяка от които фактури с данъчна основа в размер на 5000, 00 лева, с начислен ДДС в размер на 1 000, 00 лева и с обща фактурна стойност 6 000, 00 лева, № 165/17.12.2003 г. /л. 75 – л. 76 от Том VІІІ/ за доставка на 480 кг. “шивашки сантиметър” и 300 бр. “игли шевни машини” - с данъчна основа в размер на 1 680, 00 лева, начислен ДДС в размер на 336, 00 лева и с обща фактурна стойност 2 016, лева, № 110/17.02.2004 г. /л. 61 – л. 62 от Том VІІІ/ за доставка на 25 броя “PVC чаши кашон” – с данъчна основа в размер на 1 000, 00 лева, начислен ДДС в размер на 200, 00 лева и с обща фактурна стойност 1 200, 00 лева, № 295/09.09.2004 г. /л. 77 – л. 78 от Том VІІІ/ за доставка на 3, 400 тона “сухо мляко” - с данъчна основа в размер на 4 250, 00 лева, начислен ДДС в размер на 850,00 лева и с обща фактурна стойност 5 100, 00 лева, № 296/10.09.2004 г. /л. 79 – л. 80 от Том VІІІ/ за доставка на 3, 160 тона “сухо мляко” - с данъчна основа в размер на 3 950, 00 лева, начислен ДДС в размер на 790, 00 лева и с обща фактурна стойност 4 740, 00 лева, № 297/13.09.2004 г. /л. 81 – л. 82 от Том VІІІ/ за доставка на 3, 320 тона “сухо мляко” - с данъчна основа в размер на 4 150, 00 лева, начислен ДДС в размер на 830, 00 лева и с обща фактурна стойност 4 980, 00 лева, и № 301/16.09.2004 г. /л. 83 – л. 84 от Том VІІІ/ за доставка на 2 960 с неопределена мерна единица “сухо мляко” - с данъчна основа в размер на 3 700, 00 лева, начислен ДДС в размер на 740, 00 лева и с обща фактурна стойност 4 440, 00 лева – всички с посочен издател “ПАСАЖ” ЕООД – гр. Пловдив и всички придружени с фискален бон;

--- Данъчни фактури № № 771/08.12.2003 г. /л. 155  от Том V/, № 773/09.12.2003 г. /л. 156 от Том V/, № 774/10.12.2003 г. /л. 157 от Том V/, № 775/11.12.2003 г. /л. 158 от Том V/, № 776/12.12.2003 г. /л. 159 от Том V/, № 777/13.12.2003 г. /л. 160 от Том V/, № 778/15.12.2003 г. /л. 161 от Том V/, № 779/16.12.2003 г. /л. 162 от Том V/, № 780/17.12.2003 г. /л. 163 от Том V/, № 781/18.12.2003 г. /л. 164 от Том V/ - с данъчна основа по всяка от изброените фактури в размер на 4 315, 00 лева, начислен по всяка от изброените фактури ДДС в размер на 863, 00 лева и с фактурна стойност на всяка от изброените фактури 5 178, 00 лева и № 782/19.12.2003 г. /л. 165 от Том V/ - с данъчна основа в размер на 4 740, 00 лева, начислен ДДС в размер на 948, 00 лева и с обща фактурна стойност 5 688, 00 лева – всички с посочен предмет “по договор за съвместна дейност от 01.11.2003 г.”, всички - с посочен издател “ТОТЕМ 2003” ЕООД – гр. София и всички - непридружени с фискален бон;

--- Данъчна фактура № 1797/29.12.2003 г. /л. 59 – л. 60 от Том VІІІ/ за “заплащане по договор за доставка на медицинско оборудване” - с данъчна основа в размер на 380 000, 00 лева, начислен ДДС в размер на 76 000, 00 лева и с обща фактурна стойност 456 000, 00 лева – с посочен издател “ИЗГРЕВ – 1” ЕООД – гр. Плевен, придружена с фискален бон за сумата от 380 000, 00 лева;

--- Данъчни фактури № № 267/29.06.2004 г. /л. 186 от Том V/ - с неконкретизиран предмет на доставката, № 282/30.06.2004 г. /л. 187 от Том V/ за доставка на “стоки по опис” и № 284/30.06.2004 г. /л. 188 от Том V/ за доставка на “стоки по опис” – с данъчна основа по всяка от изброените фактури в размер на 70 000, 00 лева, начислен по всяка от изброените фактури ДДС в размер на 14 000, 00 лева и с обща фактурна стойност по всяка от изброените фактури 84 000, 00 лева - всички с посочен издател ЕТ “ИНТЕР КОНСУЛТ – А.О.”*** и всички, непридружени с касов бон;

--- Данъчна фактура № 343/22.01.2004 г. /л. 166 от Том V/ за “плащане по договор” - с данъчно основа в размер на 55 000, 00 лева, начислен ДДС в размер на 11 000, 00 лева и с обща фактурна стойност 66 000 лева - с посочен издател “АСИНГ – Ж” ЕООД – с. Прохлада, общ. Дулово, непридружена с касов бон и

--- Данъчни фактури № 401/01.06.2004 г. - с данъчна основа в размер на 4 742, 40 лева, начислен ДДС в размер на 948, 48 лева и с обща фактурна стойност 5 690, 88 лева, № 406/04.06.2004 г. - с данъчна основа в размер на 3 619, 20 лева, начислен ДДС в размер на 723, 84 лева и с обща фактурна стойност 4 343, 04 лева, № 407/07.06.2004 г. – с данъчна основа в размер на 3 619, 20 лева, начислен ДДС в размер на 723, 84 лева и с обща фактурна стойност 4 343, 04 лева и № 408/11.06.2004 г. с данъчна основа в размер на 4 118, 40 лева, начислен ДДС в размер на 823, 68 лева и с обща фактурна стойност 4 942, 08 лева – всички с посочен издател “ТОНИС 2003” ЕООД – гр. София и с неконкретизиран предмет на доставката /така изброените данъчни фактури не са приобщени в оригинал или в копие за нуждите на настоящото разследване/.

Разпитан в хода на досъдебното производство, свид. Я. Л. С. /л. 82 – л. 83 от Том VІІ/ - оглавяващ “ПАСАЖ” ЕООД в качеството на негов управител, твърди осъществяване на личен контакт с подс. Х., с когото се запознал чрез обслужващия го счетоводно свидетел А.Н.. Регистрирано по реда на ДПК, както и по ЗДДС, считано от 11.08.2003 г., “ПАСАЖ” ЕООД функционирало с предмет на дейност търговия със захарни изделия, безалкохолни напитки и бира. Макар да осчетоводил горецитираните данъчни фактури с получател “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД в Дневника за продажбите на “ПАСАЖ” ЕООД за месец декември 2003 г. /л. 117 от Том Х/, месец февруари 2004 /л. 115 от Том Х/ и за месец септември 2004 г. /л. 113 от Том Х/, както и в Справки-декларациите на посоченото дружество вх.№1140/14.01.2004 г. /л. 116 от Том Х/, вх.№3387/15.03.2004 г. /л. 114 от Том Х/ и вх. № 7721/14.10.2004 г. /л. 112 от Том Х/ за същите данъчни периоди, и макар да отстоява извършено по фактурите заплащане в брой от страна на получателя в лицето на подс. Х., свид. Я.С. не конкретизира никакви обстоятелства по реализация на фактурираните с Данъчни фактури № 143/04.12.2003 г., № 149/05.12.2003 г., № 161/11.12.2003 г., № 162/12.12.2003 г, № 163/15.12.2003 г., № 164/16.12.2003 г., № 165/17.12.2003 г., № 110/17.02.2004 г., № 295/09.09.2004 г., № 296/10.09.2004 г., № 297/13.09.2004 г. и № 301/16.09.2004 г. доставки на стоки и на транспортни услуги. Констатациите за отсъствие в счетоводния масив на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД на документи за пласмента на така закупените от “ПАСАЖ” ЕООД стоки подчертава техния виртуален характер, за което свидетелства и тоталната липса от имуществения субстрат на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД на стокови асортимент, описан в горецитираните първични счетоводни документи. Видно от показанията на правоприемника на “ПАСАЖ” ЕООД в лицето на свид. М.Ц.А. /л. 35 – л. 36 от Том ІХ/, който придобил дружествените дялове на посочения търговски субект по силата на Договор, сключен на 08.11.2004 г. със свид. С. по реда на чл.129 ал.2 от ТЗ, което обстоятелство било оповестено с вписване на промяната с Решение № 7217/18.11.2004 г. по ф. дело № 2742/2003 г. по описа на Пловдивски окръжен съд /л. 42 от Том ІХ/, същият не само не разполагал със счетоводна документация на новопридобитото дружество, а и подчертал търговската му инертност. Наред с документално неопределената спедиция на така обсъжданите количества стокови потоци, репутацията на “ПАСАЖ” ЕООД като дружество без всякаква техническа, материална и кадрова обезпеченост и като данъчен субект, чиято комуникацията с данъчната администрация е перманентно прекъсната, налагат извод за нереалния характер на фактурираните на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД сделки. Така визираното съждение, солидаризирано от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, се подкрепя и от резултатите на графическия анализ на обсъжданите данъчни фактури на “ПАСАЖ” ЕООД, според който фигуриращият в тях ръкописен текст не е изпълнен от свид. Я.С., от свид. М.А., от свид. Ф.П., от свид. А.Н., нито от подсъдимия Х., а сравнителните свободни, условно-свободни и експериментални образци от техните подписи се окачествяват като различаващи се по съдържание от положените в изследваните фактури подписи, което предполага отсъствие на достатъчно идентификационни признаци за оформяне на обосновано мнение за тяхното авторство.

Така изложената мотивировка се явява еднакво адаптивна и при оценката на доставките, фактурирани с Данъчни фактури № 771/08.12.2003 г., № 773/09.12.2003 г., № 774/10.12.2003 г., № 775/11.12.2003 г., № 776/12.12.2003 г., № 777/13.12.2003 г., № 778/15.12.2003 г., № 779/16.12.2003 г., № 780/17.12.2003 г., № 781/18.12.2003 г. и 782/19.12.2003 г., издадени от името на “ТОТЕМ 2003” ЕООД, управлявано от св. В. С. Г. /л. 76 – л. 77 от Том VІІІ/. Според последния, зает по занятие със събиране на охлюви и кантарион, “ТОТЕМ 2003” ЕООД, макар регистрирано за нуждите на ЗДДС, е едно от над 40-те фирмени предприятия, придобити на негово име срещу заплащане на парично възнаграждение, което не реализира търговски оборот и реално не функционира в пазарните условия, за целите на които по правило е учредено.

Графическият анализ на изброените данъчни документи, издадени от името на “ТОТЕМ 2003” ЕООД не персонализира изпълнителя на ръкописното и парафното им съдържание нито в лицето на св. В.Г., нито в лицата на подсъдимия, на св. Ф.П. и на св. А.Н..

Посоченото криминалистическо изследване не разобличава авторът и на Данъчна фактура № 1797/29.12.2003 г., издадена от “ИЗГРЕВ – 1” ЕООД – гр. Плевен и с управител в лицето на свид. И.М.И. /л. 29 – л. 30 от Том ІХ/, ръкописният текст в която не е изпълнен от последния, нито от последващия собственик на дружеството – свид. И.Г.М. /л. 31 – л. 32 от Том VІІ/, от св. Ф.П., от св. А.Н. или от подсъдимия. Техните сравнителни почеркови образци се окачествяват като несравними с изследваните подписи, фигуриращи в Данъчна фактура № 1797/29.12.2003 г. Същата видно от показанията на свид. И.И., макар и включена в Дневника за продажбите и в Справка-декларацията за ДДС на “ИЗГРЕВ – 1” ЕООД за месец декември 2003 г., материализира неопределен стоков асортимент, формулиран като “медицинско оборудване”, за заплащане на чиято колосална фактурна стойност в размер на 456 000, 00 лева, 76 000, 00 лева от които съставляват начислен ДДС, липсват свидетелстващи документи както за касов, така и за безкасов превод на данъчната основа, а още по-малко за транзакция по “ДДС-сметка”. ***. И.И. отсъстват обстоятелствата, конкретизиращи мащабите на подобна доставка, както и такива, възпроизвеждащи контакти с представители на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД. Функционалният търговски капацитет както на посочения получател, така и на контрагента му “ИЗГРЕВ – 1” ЕООД, не способстват нито технико-транспортните измерения на сделка от такова естество, нито обективно настъпил паричен поток за престиране на финансовия й еквивалент. Последното се аргументира и с оглед показанията на свид. И.Г.М. /л. 31 – л. 32 от Том VІІ/, който оглавил “ИЗГРЕВ – 1” ЕООД след сключване на Договор за продажба на дружествени дялове от 17.06.2004 г. /л. 8 от Том V/, нотариално удостоверен с рег. № 2433/17.06.2004 г. на Нотариус Д. И. -  район на действие Плевенски районен съд. С Решение от 21.06.2004 г. по ф. дело № 1966/1995 г. по описа на Плевенски окръжен съд /л. 9 от Том V/ свид. М. вписал както собствената си функция на управител и едноличен собственик на капитала, така и промяна във фирменото наименование от “ИЗГРЕВ – 1” ЕООД на “ГМ КОМЕРС” ЕООД така и в седалището от гр.Плевен в гр. Пазарджик. Свид. М. получил счетоводния архив на “ИЗГРЕВ – 1” ЕООД, който приемо-предавателен акт бил документиран с писмен протокол от 17.06.2004 г. /л. 10 – л. 11 от Том V/. Съдържанието на последния не инкорпорирало наличието на кочани с данъчни фактури с поредни номера до № 1797. Самия той оправдавал отсъствието на получената от праводателя си счетоводна документация с връчването й на свид. Б.В.А. /л. 74 – л. 75 от Том ІХ/, управляващ “ЦИЕЙ” ЕООД – гр.Пловдив. Въз основа на Договор за прехвърляне на търговско предприятие по реда на чл. 15 от ТЗ от 12.11.2004 г., нотариално удостоверен с рег. № 5168/12.11.2004 г. на Д. И. – Нотариус с район на действие Плевенски районен съд, предприятието на “ГМ КОМЕРС” ЕООД – гр. Пазарджик като права, задължения и фактически отношения се инкорпорирало в имуществения състав на “ЦИЕЙ” ЕООД – гр. Пловдив, който трансфер бил оповестен с Решение № 109/19.01.2005 г. по ф. дело № 633/2004 г. по описа на Окръжен съд – гр. Пазарджик /л. 40 от Том VІІ/. Разпитан в рамките на текущото досъдебно производство, свид. Б.А. твърди незнание да стопанисва каквито и да било фирмени образувания, а още по-малко да съхранява техни счетоводни масиви.

Документираното с Данъчна фактура № 343/22.01.2004 г., издадена от името на регистрираното на 21.02.2003 г. по ЗДДС /отм./ “АСИНГ – Ж” ЕООД – с. Прохлада, общ. Дулово, данъчното събитие останало неизвестно за титуляра на посоченото дружество – свид. А.А.А. /л. 43 – л. 44 от Том VІІ/, който се дистанцирал от какъвто и да е спомен за договорни контакти с представител на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД, макар да правоприемствал дружествените дялове на “АСИНГ – Ж” ЕООД с тенденция да осъществява облагаеми сделки. Реалността на фактурираната с Данъчна фактура № 343/22.01.2004 г. облагаема доставка се разколебава допълнително и предвид невключването й в Дневника за продажбите на “АСИНГ – Ж” ЕООД за месец януари 2004 г. /л. 136 – л. 140 от Том Х/. Въпреки твърденията на свид. А.А. за извършено от него овластяване на негова позната в лицето на свид. С.А.И.-Т. /л. 50 от Том VІІ/ с представителни функции по отношение на “АСИНГ – Ж” ЕООД, последната изцяло отрича собствен принос в търговската дейност на цитираното дружество и още по-малко известност за обстоятелствата по доставката, чийто параметри са възпроизведени с Данъчна фактура № 343/22.01.2004 г., непридружена с касов бон, макар в същата да фигурирала отметка за извършване на безкасово плащане. Твърденията на свид. А. за отсъствието на причастност при съставяне на обсъжданата данъчна фактура, кореспондират с изводите на назначената по делото съдебно-графическа експертиза. Съобразно нейния анализ вписаният във фактурата ръкописен текст не е изпълнен от св. А.А., св. Ф.П., св. А.Н., св. С.Т. и подсъдимия, като подписите, положени в долния ляв ъгъл на фактурата за “отговорен за стопанската операция” получател на доставката, най-вероятно са изпълнени от св. А.Н., а подписите, фигуриращи в долната средна част на фактурата за “отговорен за стопанската операция” съставител, се определят като несравними с почерковите сравнителни образци на гореизброените лица. Със счетоводната документация на “АСИНГ – Ж” ЕООД не разполагал и свид. С.С.Б. /л. 79 – л. 80 от Том ІХ/, придобил собствеността на дружеството на 11.03.2004 г. срещу възнаграждение, утвърдено като традиционен негов източник на доходи.

Данъчни фактури с №№ 401/01.06.2004 г., № 406/04.06.2004 г., № 407/07.06.2004 г. и № 408/11.06.2004 г., издадени от името на “ТОНИС 2003” ЕООД – гр. София останали неконкретизирани в Дневника за покупките на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД за месец юни 2004 година. Търговското дружество “ТОНИС 2003” ЕООД – гр. София било учредено от свид. Т.Г.Т. /л. 56 – л. 57 от Том VІІ/, вписан като едноличен собственик на неговия капитал и като негов управител, и регистрирано с Решение № 1/16.04.2003 г. по ф. дело № 4420/2003 г. по описа на Софийски градски съд със седалище и адрес на управление в гр. София, ЖК “Младост І”, бл. № **, ет.**, ап. **. Регистрацията на “ТОНИС 2003” ЕООД по ЗДДС /отм./ датирала от 09.09.2003 г. при Данъчно подразделение “Възраждане” при ТДД – гр. София, като с връчен по реда на чл.50 от ДПК на 26.05.2004 г. Акт № 027/10.05.2004 г. /л. 49 от Том Х/ на данъчните органи при посоченото административно данъчно учреждение, изготвен въз основа на Протокол № 695/10.05.2004 г. на ДП “Възраждане” при ТДД – гр. София /л. 52 – л. 55 от Том Х/, “ТОНИС 2003” ЕООД, било служебно дерегистрирано по ЗДДС на основание чл.116 ал.2 т.2 б.“б” и б.“г” от ЗДДС /отм./, с аргумент, че представителят или упълномощено лице на “ТОНИС 2003” ЕООД не могат да бъдат открити след щателно и документирано издирване от данъчните органи на посочения от тях данъчен адрес, а и с оглед системното неизпълнение от страна на “ТОНИС 2003” ЕООД на задълженията му по ЗДДС - а именно, въпреки че е бил уведомяван по реда на ДПК, не представял доказателства и счетоводната отчетност във връзка с извършените от него доставки, за определяне на предходните доставки, по които е бил получател по отношение на направените от него доставки. Данъчните фактури № № 401/01.06.2004 г., № 406/04.06.2004 г., № 407/07.06.2004 г. и № 408/11.06.2004 г. на “ТОНИС 2003” ЕООД се явяват издадени след датата на дерегистрацията на дружеството по ЗДДС, считано от 26.05.2004 г. Посоченото обстоятелство дерогира предпоставките на “ТОНИС 2003” ЕООД да начислява ДДС по своите доставки, а за получателя им в лицето на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД не би могло да възникне право на ползване на данъчен кредит. Пренебрегвайки извършената по инициатива на данъчната администрация дерегистрация на “ТОНИС 2003” ЕООД по ЗДДС, свид. Т.Т. не само отстоявал позиция за реално осъществяване на фактурираните с гореизброените счетоводни документи сделки, но и твърди осъществено по тях безкасово разплащане, включително и чрез “ДДС-сметките” на контрагентите “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД и “ТОНИС 2003” ЕООД като посочва наличие на счетоводно отчитане на визираните данъчни фактури, компонент от което съставлявало поместването им в Дневника за продажбите на “ТОНИС 2003” ЕООД за месец юни 2004 г. /л. 57 от Том V/. Отсъствието на разполагаеми счетоводни документални носители, касаещи обследваните сделки с “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД – и в частност доказателства за предходните доставчици на така доставените стоки или вида на експлоатираните услуги, свид. Т. обяснил с добросъвестното й предаване на свид. Д.Г.Д. /л. 62 – л. 63 от Том VІІ/, вписан като нов едноличен капиталов собственик и управител на “ТОНИС 2003” ЕООД по силата на Решение № 4/11.06.2004 г. по ф. дело № 4420/2003 г. по описа на Софийски градски съд /л. 31 от Том VІІ/, за постановяване на което бил депозиран Договор за прехвърляне на дялове, нотариално удостоверен с рег. №3634/21.05.2004 г. на Нотариус И. Л. с район на действие - Врачански районен съд.

Декларациите на свид. Т.Т. за осъществено приемо-предаване на счетоводната документация на “ТОНИС 2003” ЕООД в полза на правоприемника му, което било удостоверено с писмен протокол от 01.07.2004 г. /л. 56 от Том V/ се опровергава от последвия, сочейки фиктивното изготвяне на цитирания протокол едва през пролетта на 2006 година. Според свид. Д. въпреки намеренията си да му представи всички описани в протокола от 01.07.2004 г. банкови извлечения и други банкови документи по извършени плащания, всички касови книги с дневни, месечни и годишни касови бонове от касовите апарати, всички сключени договори, анекси, протоколи и актове с фирмите - контрагенти и всички документи по промени в данъчната регистрация, по обяви на трудови договори и промени по тях в НОИ, по промени в съдебните решения и по регистрацията на дружеството в Статистическия институт, съхранявани в архива на “ТОНИС 2003” ЕООД, свид. Т. не изпълнил.

Ангажираните последователно със счетоводното обслужване на “ТОНИС 2003” ЕООД, представители на Счетоводна кантора ”МОНИ – 2006” ЕООД – гр. София – свид. С.П.Е. /л. 94 - л. 95 от Том ІХ/, оправомощен от свид. Т. с писмено Пълномощно, нотариално заверено с рег. № 11212/04.05.2004 г. /л. 81 от Том VІІ/ на Нотариус Б. Я. с район на действие Софийски районен съд, и св. В.С.Д. /л. 96 – л. 97 от Том ІХ/, овластена от св. Д. по силата на Пълномощно, нотариално заверено с рег. № 6782/23.09.2004 г. на Нотариус И. Л. с район на действие Врачански районен съд /л. 80 от Том VІІ/, не възпроизвеждат фактически данни, относими към доставките на “ТОНИС 2003” ЕООД към “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД, но твърдят известност за настъпила през месец юни 2004 г. служебна дерегистрация на “ТОНИС 2003” ЕООД по ЗДДС.

Макар оторизирания с генерална търговско - представителна власт от името на сина си свид. А.Ф.О. /л. 43 от Том ІХ/ - собственик и управител на регистрираното по ЗДДС /отм./ ЕТ “ИНТЕР КОНСУЛТ – А.О.”*** по силата на Пълномощно, нотариално удостоверено с рег. № 8344/27.11.2003 г. на Нотариус В.Ал. район на действие Софийски районен съд /л. 65 от Том V/, свид. Ф.Т.О. /л. 49 – л. 50 от Том ІХ/ да разпознава подписите си за “съставил” и за “отговорен за стопанската операция” в средно-долната част на Данъчни фактури № 267/29.06.2004 г. /л. 186 от Том V/, № 282/30.06.2004 г. /л. 187 от Том V/ и № 284/30.06.2004 г. /л. 188 от Том V/, издадени от името на и включени в Дневника за продажбите на ЕТ “ИНТЕР КОНСУЛТ – А.О.” за месец юни 2004 г. с получател “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД, същият демонстрира неосведоменост досежно параметрите на така фактурираните сделки, тяхното осчетоводяване, заплащане и механизъм за осъществяване. Съдебно-графическото заключение подкрепя твърденията на свид. Ф.О. по отношение на автентичността на подписите му в средно-долната част на цитираните данъчни фактури, като разграничава ръкописният текст в съдържанието им от почерковите идентификационни признаци на свид. А.О., свид. Ф.О., свид. Ф.П., свид. А.Н. и подсъдимия Х.. Касателно спорадичните подписи, положени в долната лява част от изследваните фактури, експертния извод определя същите като несравними с представените сравнителни образци от подписите на изброените лица.

Съзнавайки отсъствието на реално осъществени доставки с предмета и страните, удостоверени с горекоментираните данъчни фактури на “ПАСАЖ” ЕООД, “ТОТЕМ 2003” ЕООД, “АСИНГ – Ж” ЕООД, “ИЗГРЕВ – 1” ЕООД, ЕТ “ИНТЕР КОНСУЛТ – А.О.” и “ТОНИС 2003” ЕООД, подсъдимият Х. представил същите на свид. А.Н. за осчетоводяване с оглед включването им в отчетните регистри на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД – Дневници за покупките за данъчните периоди – месец декември 2003 г., месец януари 2004 г., месец февруари 2004 г., месец юни 2006 г. и месец септември 2004 г. с тенденцията за данъчно оповестяване на фактурите като доставки с право на пълен данъчен кредит.

Предвид горното и в изпълнение на счетоводните си функции св. А.Н. отразил, както следва:

-- В периода 01.12.2003 г. – 31.12.2003 г. в Дневника за покупките /л. 171 от Том V/ на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД за данъчен период 01.12.2003 г. – 31.12.2003 г.: Данъчни фактури № 771/08.12.2003 г., № 773/09.12.2003 г., № 774/10.12.2003 г., № 775/11.12.2003 г., № 776/12.12.2003 г., № 777/13.12.2003 г., № 778/15.12.2003 г., № 779/16.12.2003 г., № 780/17.12.2003 г., № 781/18.12.2003 г. и 782/19.12.2003 г. с посочен издател “ТОТЕМ 2003” ЕООД с обща стойност на данъчната основа в размер на 47 890, 00 лева и начислен ДДС в общ размер на 9 578,00 лева, Данъчна фактура № 1797/29.12.2003 г. с посочен издател “ИЗГРЕВ - 1” ЕООД със стойност на данъчната основа в размер на 380 000,00 лева и начислен ДДС в размер на 76 000,00 лева, и Данъчни фактури № 143/04.12.2003 г., № 149/05.12.2003 г., № 161/11.12.2003 г., № 162/12.12.2003 г, № 163/15.12.2003 г., № 164/16.12.2003 г и № 165/17.12.2003 г. с посочен издател “ПАСАЖ” ЕООД с обща стойност на данъчната основа в размер на 31 680, 00 лева и начислен ДДС в общ размер на 6 336,00 лева;           

-- В периода 01.01.2004 г. – 31.01.2004 г. в Дневника за покупките на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД за данъчен период 01.01.2004 г. – 31.01.2004 г. /л. 178 от Том V/: Данъчна фактура № 343/22.01.2004 г. с посочен издател “АСИНГ - Ж” ЕООД със стойност на данъчната основа в размер на 55 000,00 лева и начислен ДДС в размер на 11 000,00 лева;

-- В периода 01.02.2004 г. – 28.02.2004 г. в Дневника за покупките на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД за данъчен период 01.02.2004 г. – 28.02.2004 г. /л. 29 от Том VІІІ/: Данъчна фактура № 110/17.02.2004 г. с посочен издател “ПАСАЖ” ЕООД със стойност на данъчната основа в размер на 1 000, 00 лева и начислен ДДС в размер на 200, 00 лева;

-- В периода 01.06.2004 г. – 30.06.2004 г. в Дневника за покупките на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД за данъчен период за 01.06.2004 г. – 30.06.2004 г. /л. 183 от Том V/: Данъчни фактури № 401/01.06.2004 г., № 406/04.06.2004 г., № 407/07.06.2004 г. и № 408/11.06.2004 г.  с посочен издател “ТОНИС 2003” ЕООД с обща стойност на данъчната основа в размер на 16 099, 20 лева и начислен ДДС в общ размер на 3 219,84 лева, по Данъчни фактури № 267/29.06.2004 г., № 282/30.06.2004 г. и № 284/30.06.2004 г. с посочен издател ЕТ “ИНТЕР КОНСУЛТ – А.О.” с обща стойност на данъчната основа в размер на 360 000, 00 лева и начислен ДДС в общ размер на 72 000,00 лева и --

В периода 01.09.2004 г. – 30.09.2004 г. в Дневника за покупките на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД за данъчен периода 01.09.2004 г. – 30.09.2004 г.  /л. 56 от Том VІІІ/: Данъчни фактури № 295/09.09.2004 г., № 296/10.09.2004 г., № 297/13.09.2004 г. и № 301/16.09.2004 г. с посочен издател “ПАСАЖ” ЕООД с обща стойност на данъчната основа в размер на 16 050, 00 лева и начислен ДДС в общ размер на 3 210,00 лева.

На база така посочената хронология в изброените Дневници за покупки на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД, които видно от експертното графическо изследване най-вероятно са подписани от св. А.Н., информация, създаваща невярна представа за реално усвоени от дружеството доставки с право на пълен данъчен кредит, св. Н. съставил и съответните Справки-декларации за ДДС, подадени от името на посоченото дружество в ДП “Център” при ТДД – гр. Пловдив със следното съдържание:

-- Справка-декларация за ДДС вх. № 2091/14.01.2004 г. /л. 168 от Том V/ с фигуриращи данни по клетка 01 “Данъчна основа на облагаемите доставки с изключение на износа” в размер на 459 565, 90 лева, по клетка 31 – “Начислен ДДС по облагаеми доставки” в размер на 91 913, 18 лева, по клетка 30 – “Всичко начислен ДДС” в размер на 91 913, 00 лева от Раздел А – “Данни за извършените доставки и начисления ДДС”, по клетка 22 – “Данъчна основа на доставките и вноса с право на пълен данъчен кредит” в размер на 459 570, 00 лева, по клетка 41 – “Начислен ДДС по доставките и вноса с право на пълен данъчен кредит” в размер на 91 914, 00 лева, по клетка 40 - “Общо данъчен кредит” в размер на 91 914, 00 лева от Раздел Б - “Данни за получени доставки и данъчен кредит” и по клетка 60 – “ДДС за възстановяване” в размер на 0, 82 лева от раздел В - “Резултат за периода”;

-- Справка-декларация за ДДС вх. № 1746/14.02.2004 г. /л. 174 от Том V/ с фигуриращи данни по клетка 01 “Данъчна основа на облагаемите доставки с изключение на износа” в размер на 55 000, 00 лева, по клетка 31 – “Начислен ДДС по облагаеми доставки” в размер на 11 000, 00 лева, по клетка 30 – “Всичко начислен ДДС” в размер на 11 000, 00 лева от Раздел А – “Данни за извършените доставки и начисления ДДС”, по клетка 22 – “Данъчна основа на доставките и вноса с право на пълен данъчен кредит” в размер на 70 080, 00 лева, по клетка 41 – “Начислен ДДС по доставките и вноса с право на пълен данъчен кредит” в размер на 14 016, 00 лева, по клетка 40 - “Общо данъчен кредит” в размер на 14 016, 00 лева от Раздел Б - “Данни за получени доставки и данъчен кредит” и по клетка 60 – “ДДС за възстановяване” в размер на 3 016, 00 лева от раздел В - “Резултат за периода”;

-- Справка-декларация за ДДС вх. № 1700/14.03.2004 г. /л. 25 от Том VІІІ/ с фигуриращи данни по клетка 01 “Данъчна основа на облагаемите доставки с изключение на износа” в размер на 15 999, 95 лева, по клетка 31 – “Начислен ДДС по облагаеми доставки” в размер на 3 199, 99 лева, по клетка 30 – “Всичко начислен ДДС” в размер на 3 199, 99 лева от Раздел А – “Данни за извършените доставки и начисления ДДС”, по клетка 22 – “Данъчна основа на доставките и вноса с право на пълен данъчен кредит” в размер на 1 000, 00 лева, по клетка 41 – “Начислен ДДС по доставките и вноса с право на пълен данъчен кредит” в размер на 200, 00 лева, по клетка 40 - “Общо данъчен кредит” в размер на 200, 00 лева от Раздел Б - “Данни за получени доставки и данъчен кредит” и по клетка 50 – “ДДС за внасяне” в размер на 2 999, 99 лева от раздел В - “Резултат за периода” и

-- Справка-декларация за ДДС вх. № 2172/14.07.2004 г. /л. 179 от Том V/ с фигуриращи данни по клетка 01 “Данъчна основа на облагаемите доставки с изключение на износа” в размер на 526 953, 67 лева, по клетка 31 – “Начислен ДДС по облагаеми доставки” в размер на 105 390, 73 лева, по клетка 30 – “Всичко начислен ДДС” в размер на 105 390, 73 лева от Раздел А – “Данни за извършените доставки и начисления ДДС”, по клетка 22 – “Данъчна основа на доставките и вноса с право на пълен данъчен кредит” в размер на 528 841, 00 лева, по клетка 41 – “Начислен ДДС по доставките и вноса с право на пълен данъчен кредит” в размер на 105 768, 20 лева, по клетка 40 - “Общо данъчен кредит” в размер на 105 768, 20 лева от Раздел Б - “Данни за получени доставки и данъчен кредит” и по клетка 60 – “ДДС за възстановяване” в размер на 377, 47 лева от раздел В - “Резултат за периода” и

 -- Справка-декларация за ДДС вх. № 7697/14.10.2004 г. /л. 53 от Том VІІІ/ с фигуриращи данни по клетка 01 “Данъчна основа на облагаемите доставки с изключение на износа” в размер на 45 546, 60 лева, по клетка 31 – “Начислен ДДС по облагаеми доставки” в размер на 9 109, 32 лева, по клетка 30 – “Всичко начислен ДДС” в размер на 9 109, 32 лева от Раздел А – “Данни за извършените доставки и начисления ДДС”, по клетка 22 – “Данъчна основа на доставките и вноса с право на пълен данъчен кредит” в размер на 45 247, 20 лева, по клетка 41 – “Начислен ДДС по доставките и вноса с право на пълен данъчен кредит” в размер на 9 049, 44 лева, по клетка 40 - “Общо данъчен кредит” в размер на 9 049, 44 лева от Раздел Б - “Данни за получени доставки и данъчен кредит” и по клетка 60 – “ДДС за внасяне” в размер на 59, 88 лева от раздел В - “Резултат за периода”.

Видно от назначената съдебно – графическа експертиза става ясно, че подписите, които били положени в графи “Подпис и печат” в гореизброените Справки-декларации за ДДС, както и тези, положени за “Упълномощител”/”Управител” в Пълномощно от името на св. Ф.П. в полза на св. А.Н. от 13.11.2003 г. /л. 169 от Том V/, приложено към Справка-декларация за ДДС вх. № 2091/14.01.2004 г., в Пълномощно от името на подс. Х. в полза на св. Н. /л. 175 от Том V/, приложено към Справка-декларация за ДДС вх.№1746/14.02.2004 г., в Пълномощно от името на свид. Ф.П. в полза на св. А.Н. от 14.07.2004 г. /л. 180 от Том V/, приложено към Справка-декларация за ДДС вх. № 2172/14.07.2004 г. и в Пълномощно от името на св. Ф.П. в полза на св. А.Н. от 12.10.2004 г. /л. 54 от Том VІІІ/, най-вероятно са изпълнени от свид. А.Н.. Според графическото становище последният с категоричност е парафирал за “Предал” и Протоколите за приемане на магнитни носители № **********/14.01.2004 г. /л. 170 от Том V/, № **********/14.07.2004 г. /л. 182 от Том V/ и № **********/14.10.2004 г. /л. 55 от Том VІІІ/, с които гореизброените Справки-декларации за ДДС и придружаващите ги документи на хартиен и магнитен носител са подадени в ДП “Център” при ТДД – гр. Пловдив, като единствено досежно подписът, фигуриращ в графа “Предал” в Протокол № **********/16.02.2004 г. /л. 176 от Том V/ и в Протокол № **********/15.03.2004 г. /л. 27 от Том VІІІ/, експертният извод е вероятностен. Според същата съдебно-графическа експертиза, подписите фигуриращи в графа “Подпис и печат” в Справка-декларация за ДДС вх. № 1700/14.03.2004 г., в графи “Управител” на съпровождащите я “Дневник за покупките” и “Дневник за продажбите” за данъчен период 01.02.2004 г. – 28.02.2004 г. и в графа “Упълномощител” в пълномощното за подаването им, са категорично изпълнени от подс. Х..

Разпоредена с Акт за възлагане на данъчна ревизия №1498/26.10.2004 г. /л. 45 от Том І/, издаден от името на свид. Х.Г.Х. /л. 1 – л. 2 от Том VІІ/ – Началник Сектор “Данъчни ревизии и проверки” при ТДД – гр. Пловдив на основание на чл. 68 от ДПК, първата данъчна ревизия на данъчния субект “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД – гр. Пловдив, била възложена на свид. Х.Х.Д. /л. 8 – л. 12 от Том VІІ/ – заемащ длъжността “Главен данъчен инспектор” при Сектор “Данъчни ревизии и проверки” при Отдел “Ревизии” при ТДД – гр. Пловдив и на свид. Б.Р.Н. /л. 3 – л. 7 от Том VІІ/ – изпълняващ длъжността “Данъчен инспектор” при Сектор “Данъчни ревизии и проверки” при отдел “Ревизии” при ТДД – гр. Пловдив. Горецитираният възлагателен акт №1498/26.10.2004 г., рамкиращ обхвата на ревизионното производство за определяне данъчните задължения на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД по ЗДДС за периода от 01.11.2003 г. до 31.08.2004 г., бил лично връчен от свид. Д. на легитимиралия се в качеството си на генерален пълномощник подс. Х. на 02.11.2004 г. На същата дата последният получил от св. Н. и Искане обр. 14 изх. № 70-00-4166/02.11.2004 г. /л. 47 – л. 49 от Том І/ за представяне на документи и писмени обяснения в следния обем: всички счетоводни документи на “ФИЛИПОПОЛ - 70” ЕООД за периода 01.11.2003 г. – 31.08.2004 г., както следва: дневници за покупки и продажби, справки-декларации, първични счетоводни документи, оборотни ведомости, разпечатка на сметка ***/2, банкови документи, договори, протоколи и други документи, касаещи стопанската дейност на фирмата. Осведомен за така активизирания ревизионен процес подс. Х. изискал от св. Н. всички съхранявани у него счетоводни носители досежно “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД, като на 09.11.2004 г. ги представил лично на ревизиращия екип. Същите били изчерпателно описани в надлежен Протокол обр. 8 за предаване на документи на данъчен орган от 09.11.2004 г. /л. 51 – л. 52 от Том І/. На същата дата с Акт за възлагане на данъчна ревизия № 1683/09.11.2004 г. /л. 50 от Том І/, издаден от свид. Х., връчен от свид. Б.Н. на обвиняемия на 12.11.2004 г., параметрите на стартиралата ревизия били разширени в насока определяне на следните данъчни задължения на ревизирания данъчен субект по периоди: Корпоративен данък – за периода 01.01.2003 г. – 31.12.2003 г., Данък по чл. 34, 35 и 36 от ЗКПО – за периода 01.01.2003 г. – 31.12.2003 г., Данък по чл. 36, 38, 40 по ЗОДФЛ – за периода 01.01.2003 г. – 31.12.2003 г. и Данък върху добавената стойност – за периода 01.11.2003 г. – 30.09.2004 г.

С Протокол обр. 20 № 1740-01/22.11.2004 г. /л. 55 – л. 57 от Том І/ свид. Б.Н. удостоверил приемо-предаването на допълнително представени от подс. Х. счетоводни документи, за своевременно отстраняване, на чиято неизчерпателност ревизиращия екип нееднократно приканвал пълномощника на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД, а и св. А.Н.. Последният не разполагал с документацията, издирвана от ревизорите, като тази, налична в негово държане, същият върнал в пълен обем на подсъдимия. В периода до приключване на ревизията счетоводният ангажимент на свид. Н. отбелязал затихващи функции, прекратени изцяло след изготвяне на данъчен ревизионен акт за публичните задължения на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД. 

С поредно Искане изх. № 70-00-4990/25.11.2004 г. /л. 58 – л. 59 от Том І/, връчено от свид. Н. на подсъдимия на 03.12.2004 г., ревизорите изискали от последния да депозира допълнителен набор от документи, относими към ревизирания предмет, като в указания срок същите не постъпили в ТДД – гр. Пловдив.

В хода на ревизията с Уведомление обр. 26 с изх. № Д1/РД-22-2052/02.12.2004 г. /л. 62 – л. 63 от Том І/, адресирано до ревизирания субект и получено на 03.12.2004 г. чрез подс. Х., същият бил известен, че при непредставяне на допълнително изисканите му счетоводни документи, данъчната основа на данъчните задължения на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД по ЗДДС предстои да бъде определена по реда на чл. 109 ал. 1 т. 7 от ДПК.

 Необходимостта от продължаване срока на започналата ревизия била аргументирана с  Акт за възлагане на данъчна ревизия № 314/26.01.2005 г. /л. 65 от Том І/, издаден въз основа на Разрешение изх. № РД-12-56/25.01.2005 г. /л. 64 от Том І/ от Началника на Отдел “Ревизии” при ТДД – гр. Пловдив. Въпреки опитите на св. Б.Н. да връчи лично горецитирания възлагателен акт № 314/26.01.2004 г., както и Искане изх. № 70-00-1040/31.01.2005 г. за представяне на документи от данъчен субект, при посещенията на декларирания данъчен адрес на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД, не бил открит представител на ревизирания субект или упълномощено лице за контакт с данъчната администрация, което обстоятелство ревизорът документирал с Протокол обр. 20 № 618-01/02.02.2005 г. /л. 66 – л. 67 от Том І/ и Протокол № 961-01/18.02.2005 г. /л. 68 – л. 69 от Том І/. В контекста на горното и на основание чл. 50 ал. 1 от ДПК до ревизирания субект било отправено Съобщение № 70-00-1776/21.02.2005 г. /л. 70 от Том І/, с което бил предоставен 14-дневен срок за явяване на негов представител в данъчната служба с оглед връчване на Акт за възлагане на данъчна ревизия № 314/26.01.2005 г. и Искане изх. № 70-00-1041/31.01.2005 г. за представяне на документи. Съгласно нормативно утвърдената процедура св. Н. документирал поставянето и свалянето на и от таблото в ТДД – гр. Пловдив цитираното съобщение съответно с Протокол № 971-01/21.02.2005 г. /л. 71 – л. 72 от Том І/ и с Протокол № 1281-01/09.03.2005 г. /л. 73 – л. 74 от Том І/, съдържащ отметка, че в указания 14-дневен срок представляващото “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД лице не се е явило в ТДД – гр. Пловдив, за да му бъдат връчени гореизброените данъчни актове, поради което на основание чл. 50 ал. 4 от ДПК /отм./ същите били приобщени към данъчното досие на фирмата и се считали за редовно връчени.

Въз основа на така представените от подс. Х. данъчни и счетоводни документи и след проучване и ангажиране на доказателства от данъчното досие на ревизирания субект св. Б.Н. и св. Х.Д. пристъпили към извършване на ревизията, финализирана с Данъчен ревизионен акт № 314/02.03.2005 г. /л. 75 – л. 121 от Том І/, връчен по реда на чл. 50 ал. 1 от ДПК и влязъл в сила.

След подробно запознаване с разполагаемия счетоводен набор на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД ревизиращия екип констатирал липса на значителна част от подлежащите на задължително съхранение съобразно регламентите на ЗС и ЗДДС първични и вторични счетоводни документи на дружеството. В изпълнение на Искане обр. 14 изх. № 70-00-4166/02.11.2004 г., връчено лично на подс. Х. на 02.11.2004 г., същият депозирал само част от изисканите му документи, отразени с Протокол обр. 8 от 09.11.2004 г. за предаване на документи на данъчен орган. Последното консумирало хипотезата на чл. 109 ал. 1 т. 2 и т. 7 от ДПК, като на основание чл. 109 ал. 6 от ДПК на 03.12.2004 г. на обв. Х. било връчено Уведомление изх. № Д1/РД-22-2052/02.12.2004 г., съгласно което данъчната основа на данъчните задълженията на “ФИЛИПОПОЛ 70” ЕООД по ЗДДС, ЗКПО, ЗОДФЛ и ЗМДТ следвало да бъдат определени по реда на чл. 109 от ДПК.

С цел обезпечаване на доказателства за извършваната ревизия бил съставен Протокол обр. 20 с № 1740-01/22.11.2004 г., с който от подс. Х. били иззети и приобщени оригинали на данъчни фактури, издадени от следните доставчици на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД: “ТОТЕМ 2003” ЕООД, “ПАСАЖ” ЕООД, “АСИНГ – Ж” ЕООД, ЕТ “ИНТЕР КОНСУЛТ – А.О.”, “ЕТАЛКО” ООД, ЕТ “ДИАЛА”, “ЕВРОКОМЕРС – МНХ” ООД, “ЗЕТ ФОН” ЕООД, “ДЖОНАС” ЕООД и ЕТ “М.Н.”. В хода на ревизията въз основа на представените документи и събрани доказателства по реда на ДПК ревизиращият екип установил, че “ФИЛИПОПОЛ - 70” ЕООД – гр. Пловдив осъществявало търговска дейност по продажба на различни по вид стоки – платове, дизелово гориво, ламарина, якета, газ – пропан-бутан, медицинско оборудване, прахова боя, стомана, банани наред, с което дружеството декларирало по реда на ДПК, че не притежава търговски обекти, като действително в рамките на ревизията не били констатирани наети или притежавани от ревизирания субект складови помещения или търговски обекти. Отделно от горното, дружеството декларирало, че е извършило следните услуги – ремонт и поддръжка на подемна техника, ремонт на хладилник, проектиране на капково напояване и изпълнение на проекта, строително-ремонтна дейност – производствено хале, транспорт, боядисване, сортиране на вторични суровини, изкопни работи, разкрояване, фрезоване и кантиране на мебелни детайли и др. При ревизията не се установило “ФИЛИПОПОЛ - 70” ЕООД да е ангажирало лица по трудово или гражданско правоотношение, като не били представени договори и счетоводни документи, удостоверяващи извършените услуги от други физически и юридически лица.

С оглед определяне на данъчните задължения на ревизирания субект по ЗДДС за периода 01.11.2003 г. – 30.09.2004 г. св. Н. и св. Д. наред с наличните писмени доказателства, представени чрез подс. Х., анализирали и подадените от “ФИЛИПОПОЛ 70” ЕООД – гр. Пловдив Справки-декларации за ДДС, Дневници за продажби и Дневници за покупки, приложени в данъчното досие на дружеството, администрирано в ТДД – гр. Пловдив.

В хода на ревизията по отношение на доставките, по които ревизираният субект се явявал получател, данъчните органи констатирали, че ползваният през ревизирания период данъчен кредит е за закупени стоки и ползвани услуги, като чрез селективен подход били възложени насрещни проверки по отношение на определени търговски субекти, чийто доставки били отразени в Дневниците за покупките на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД с право на пълен данъчен кредит.

В съответствие с действащия към времепротичане на данъчната ревизия ДПК при хипотеза, в която доставчикът не е представил доказателства от значение за определяне на данъчните му задължения в указания от данъчен орган срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, когато за това е бил уведомен по надлежния ред, предвиден в ДПК, ревизията обосновава основание по чл.65 ал.4 т.4 и чл.65 ал.5 от ЗДДС /отм./ за отказ правото на ползване на данъчен кредит. Постановяването на такъв отказ се предпоставя и когато данъчните органи, извършващи насрещните проверки, са предприели всички необходими мерки съгласно ДПК, за да установят достоверността на посочените фактури и начисляването на ДДС в счетоводните документи на доставчика съгласно изискванията на чл.55 ал.6 от ЗДДС /отм./, но не е открито лице за контакти с данъчната администрация на декларирания данъчен адрес и адрес на управление на съответната фирма, няма данни данъкът по фактурите да е вписан в счетоводството на фирмата, не са установени данни данъкът да е вписан във вторични счетоводни документи и регистри по смисъла на чл.7 от Закона за счетоводството, както и да са съставени необходимите счетоводни статии по смисъла на чл.16 от Закона за счетоводството, свързани със счетоводните записвания по сметка *** /начислен данък за продажбите/. В тези случаи ревизията преценя, че не е доказано по безспорен начин съгласно изискванията на чл.55 ал.6 от ЗДДС и чл. 52 ал. 3 от ППЗДДС дали са спазени условията на чл.64 т. 2 от ЗДДС и чл. 61 ал. 1 т. 2 от ППЗДДС, което аргументира отказ на правото за ползване на данъчен кредит. Именно на гореизброените основания свид. Н. и свид. Д. мотивирали отказа си да признаят правото на данъчен кредит на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД по фактури, издадени от доставчиците: “ИЗГРЕВ - 1” ЕООД – гр. Плевен /”ГМ КОМЕРС” ЕООД – гр. Пазарджик/, “ТОТЕМ 2003” ЕООД – гр. София, “АСИНГ – Ж” ЕООД – гр. Пловдив, “ТОНИС 2003” ЕООД – гр. София, “ПАСАЖ” ЕООД – гр. Пловдив и ЕТ “ИНТЕР КОНСУЛТ – А.О.”***.

По отношение на последния доставчик ревизията констатирала, че начисленият по Данъчни фактури № 282/30.06.2004 г. и № 284/30.06.2004 г. – ДДС общо в размер на 58 000, 00 лева, бил преведен по “ДДС–сметка” ***. При такава хипотеза, неустановена досежно останалите проверявани доставчици, ревизорите се заели да обследват достоверността на фактурите и начисляването на ДДС в счетоводните документи на получателя “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД, от чието име, въпреки връчването на Искане изх. № 70-00-7990/25.11.2004 г. допълнително изисканите документи не били представи. В рамките на извършената данъчна ревизия свид. Н. и свид. Д. формирали единодушно становище, че ревизираният субект не разполагал с търговски обекти и складови помещения - собствени или наети, няма назначен персонал, няма транспортни средства и не е наемало такива наред, с което не е ангажирало никакви доказателства относно декларираните доставки – каква е закупената стока, как е извършен транспортът, къде се съхранява стоката, на кого е продадена, не е представена счетоводна информация за паричния поток, което осуетява извод за реално извършено разплащане по посочените доставки и в частност за реална възможност за извършване на разплащане по данъчната основа по касов път. Видно от представените от дружеството непълни банкови документи авоарните парични средства в банковите му сметки, са на символични стойности, което способства извод за обективна невъзможност за извършване на разплащане на данъчната основа по банков път.

С оглед гореизложеното данъчните органи обобщили съображения, че стоките – предмет на изследваните доставки, са префактурирани между контрагентите, без същите да са реално предадени по смисъла на чл.24 ал.2 от ЗЗД от участниците в цитираните доставки. Доколкото предмет на доставките са родово определени вещи, собствеността върху същите се прехвърля с предаването им. Видно от събраните в тази връзка доказателства не е настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ал. 1 от ЗДДС /отм./ и не е налице доставка по смисъла на чл.6 от ЗДДС /отм./, поради което не е налице данъчен кредит по смисъла на чл. 63 от ЗДДС /отм./. По тези причини и на основание чл. 63 и чл. 64 ал. 1 от ЗДДС /отм./ при ревизията се отказал данъчен кредит на ревизирания субект по фактурите, издадени от ЕТ “ИНТЕР КОНСУЛТ – А.О.”.

От спорадичната информация, съдържаща се в данъчното досие на “ФИЛИПОПОЛ - 70” ЕООД, ревизиращият екип констатирал наличие на издадени от посоченото дружество на получателите “РАДИОВИЖЪН ПЛЮС” ООД, “ТЕЖКА МЕХАНИЗАЦИЯ” ООД и “ГИБСЪН ТРАВЕЛС” ЕООД данъчни фактури, които не са включени в съответните му Справки-декларации за ДДС и Дневници за продажби. С оглед на последното ревизията начислила служебно ДДС по така установените и неотчетени от “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД доставки в качеството му на изпълнител.

По съображения, че в резултат на реализираните в хода на ревизията насрещни проверки на доставчиците и клиентите на ревизирания субект и след преценка на събраните данни, било установено, че “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД е ползвало /в счетоводната си отчетност/ неправомерно данъчен кредит по проверените в ревизионното производство данъчни фактури, както и че след обстойна проверка на събрания доказателствен материал ревизиращият екип, е формирал извод за използване на данъчни фактури, които не документират реална сделка и предаване на стока, вместо което е констатирано фиктивно префактуриране с цел ползване на данъчен кредит в големи размери, а в счетоводната отчетност на дружеството – Дневници за покупки, Справки-декларации за ДДС и счетоводни сметки са вписани и отчетени стойности и данни, неотразяващи реално осъществени стопански операции, данъчната администрация при ТДД – гр. Пловдив сигнализирала Окръжна прокуратура – гр. Пловдив с информация за водене от страна на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД на счетоводна отчетност с цел осуетяване установяването на данъчни задължения на дружеството в големи и особено големи размери.

Констатациите на ревизиращия екип досежно предпоставките за определяне на допълнителни данъчни задължения на “ФИЛИПОПОЛ - 70” ЕООД по ЗДДС, се споделят от назначената в хода на разследването съдебно-счетоводна експертиза /л. 175 – л. 187 от Том ІХ от досъдебното производство/, като различията между декларираните и установени данни относно разчитане на дружеството с бюджета по реда на ЗДДС за ревизирания период, са паралелно фиксирани, както следва:

1.Относно данъчен период 01.11.2003г. – 30.11.2003г. – “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД декларирало изцяло нулеви показатели, вместо което ревизията констатирала резултат за периода – “ДДС за внасяне” в размер на 6 990, 00 лева, а заключението на съдебно-счетоводната експертиза – резултат за периода – “ДДС за внасяне” в размер на 6 360, 00 лева;

 2.Относно данъчен период 01.12.2003г. – 31.12.2003г. - “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД декларирало резултат за периода – “ДДС за възстановяване” в размер на 0, 82 лева, вместо което ревизията констатирала резултат за периода – “ДДС за внасяне” в размер на 91 913, 18 лева, а заключението на съдебно-счетоводната експертиза – резултат за периода – “ДДС за внасяне” в размер на 92 543, 18 лева;

3.Относно данъчен период 01.01.2004г. – 31.01.2004 г. - “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД декларирало резултат за периода – “ДДС за възстановяване” в размер на 3 016, 00 лева, вместо което ревизията констатирала резултат за периода – “ДДС за внасяне” в размер на 7 984, 00 лева, съвпадащ със заключението на съдебно-счетоводната експертиза;

4.Относно данъчен период 01.02.2004г. – 28.02.2004г. - “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД декларирало резултат за периода – “ДДС за внасяне” в размер на 2 999, 99 лева, вместо което ревизията констатирала резултат за периода – “ДДС за внасяне” в размер на 3 199, 99 лева, съвпадащ със заключението на съдебно-счетоводната експертиза;

5.Относно данъчен период 01.06.2004г. – 30.06.2004г. - “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД декларирало резултат за периода – “ДДС за внасяне” в размер на 377, 47 лева, вместо което ревизията констатирала резултат за периода – “ДДС за внасяне” в размер на 89 475, 91 лева, а заключението на съдебно-счетоводната експертиза – резултата за периода – “ДДС за внасяне” в размер на 81 390, 73 лева и

6.Относно данъчен период 01.09.2004г. – 30.09.2004г. - “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД декларирало резултат за периода – ДДС за внасяне в размер на 59, 88 лева, вместо което ревизията констатирала резултат за периода – ДДС за внасяне в размер на 53 062, 59 лева, а заключението на съдебно-счетоводната експертиза – резултат за периода – “ДДС за внасяне” в размер на 57 000, 00 лева.

Видно от гореизложения паралел, затаявайки в подадената Справка-декларация за ДДС вх. № 1721/14.12.2003 г. данни относно данъчната основа на извършените облагаеми доставки в размер на 31 800, 00 лева по Раздел “А” от декларацията, относно начисления данък върху добавената стойност по облагаемите доставки по Раздел “А” от декларацията в размер на 6 360, 00 лева, и относно резултата за периода – “ДДС за внасяне” в размер на 6 360, 00 лева, подс. Х. е избегнал плащането на данъчни задължения – “ДДС за внасяне” за данъчен период 01.11.2003 г. – 30.11.2003 г. в големи размери – 6 360, 00 лева.

Декларирайки в Справка-декларация за ДДС вх. № 2091/14.01.2004 г. данни за 459 565, 90 лева вместо данни 462 715, 90 лева относно размера на данъчната основа на извършените облагаеми доставки по Раздел “А” от декларацията, данни 91 913, 18 лева вместо данни 92 543, 18 лева относно размера на начисления данък върху добавената стойност по облагаемите доставки по Раздел “А” от декларацията, данни 459 570, 00 лева вместо данни 0, 00 лева относно размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит по Раздел “Б” от декларацията, данни 91 914, 00 лева вместо данни 0, 00 лева относно размера на начисления данък върху добавената стойност по получените доставки с право на пълен данъчен кредит по Раздел “Б” от декларацията и данни 0, 82 лева – “ДДС за възстановяване” вместо данни 92 543, 18 лева – “ДДС за внасяне” относно резултата за периода по Раздел “В” от декларацията, подсъдимия чрез св. А.Н. е избегнал плащането на данъчни задължения – “ДДС за внасяне” за данъчен период 01.12.2003 г. – 31.12.2003 г. в особено големи размери - 92 543, 18 лева.

Декларирайки в Справка-декларация за ДДС вх. № 1746/14.02.2004 г. данни 70 080, 00 лева вместо данни 15 080, 00 лева относно размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит по Раздел “Б” от декларацията, данни 14 016, 00 лева вместо данни 3 016, 00 лева относно размера на начисления данък върху добавената стойност по получените доставки с право на пълен данъчен кредит по Раздел “Б” от декларацията и данни 3 016, 00 лева – “ДДС за възстановяване” вместо данни 7 984,00 лева – “ДДС за внасяне” относно резултата за периода по Раздел “В” от декларацията, подсъдимия чрез св. А.Н. е избегнал плащането на данъчни задължения – “ДДС за внасяне” за данъчен период 01.01.2004 г. – 31.01.2004 г. в големи размери – 7 984, 00 лева.

Декларирайки в Справка-декларация за ДДС вх. № 1700/14.03.2004 г. данни 1 000, 00 лева вместо данни 0, 00 лева относно размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит, данни 200, 00 лева вместо данни 0, 00 лева относно размера на начисления данък върху добавената стойност по получените доставки с право на пълен данъчен кредит и данни 2 999, 90 лева – “ДДС за внасяне” вместо данни 3 199, 99 лева – “ДДС за внасяне” относно резултата за периода, подсъдимият е целял избягване заплащането на дължимо данъчно задължение – “ДДС за внасяне” за данъчен период 01.02.2004 г. – 28.02.2004 г. в размер на 200, 00 лева, като деянието му осъществява субсидиарния състав на престъплението по чл. 313 ал. 2 във вр. с ал. 1 пр. І-во от НК.

Декларирайки в Справка-декларация за ДДС вх. № 2172/14.07.2004 г. данни 528 841, 00 лева вместо данни 152 741, 80 лева относно размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит по Раздел “Б” от декларацията, данни 105 768, 20 лева вместо данни 30 548, 36 лева относно размера на начисления данък върху добавената стойност по получените доставки с право на пълен данъчен кредит по Раздел “Б” от декларацията и данни 377, 47 лева – “ДДС за възстановяване” вместо данни 74 842, 37 лева – “ДДС за внасяне” относно резултата за периода по Раздел “В” от декларацията, подсъдимият чрез св. А.Н. е избегнал плащането на данъчни задължения – “ДДС за внасяне” за данъчен период 01.06.2004 г. – 30.06.2004 г. в особено големи размери – 74 842, 37 лева.

Декларирайки в Справка-декларация за ДДС вх. № 7697/14.10.2004 г. 45 247, 20 лева вместо данни 29 197, 20 лева относно размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит по Раздел “Б” от декларацията, данни 9 049, 44 лева вместо данни 5 839, 44 лева относно размера на начисления данък върху добавената стойност по получените доставки с право на пълен данъчен кредит по Раздел “Б” и данни 59, 88 лева – “ДДС за внасяне” вместо данни 3 269, 88 лева – “ДДС за внасяне” относно резултата за периода по Раздел “В” от декларацията, подсъдимият чрез св. А.Н. е избегнал плащането на данъчни задължения – “ДДС за внасяне” за данъчен период 01.09.2004 г. – 30.09.2004 г. в големи размери – 3 210, 00 лева.

Общият размер на така укритите в периода 14.12.2003 г. – 14.10.2004 г. публични задължения възлизат в особено големи размери – а именно “ДДС за внасяне” в размер на 184 939, 55 лева.

Наред с горното подсъдимият Х. е проявил опосреден /чрез св. А.Н./ и тенденциозен подход при изготвянето на месечните счетоводни регистри на представлявания от него данъчен субект, представяйки в периода 14.01.2004 г. – 14.10.2004 г. за инкорпориране в “Дневниците за покупките” на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД, подадени в ТДД – гр. Пловдив на 14.01.2004 г., 14.02.2004 г., 14.07.2004 г. и 14.10.2004 г. съответно за данъчните периоди – месец декември 2003 г., месец януари 2004 г., месец юни 2004 г. и месец септември 2004 г. и подписани съобразно експертното графическо заключение най-вероятно от св. А.Н., на следните първични счетоводни документи: Данъчни фактури № 771/08.12.2003 г., № 773/09.12.2003 г., № 774/10.12.2003 г., № 775/11.12.2003 г., № 776/12.12.2003 г., № 777/13.12.2003 г., № 778/15.12.2003 г., № 779/16.12.2003 г., № 780/17.12.2003 г., № 781/18.12.2003 г. и 782/19.12.2003 г. с посочен издател “ТОТЕМ 2003” ЕООД с обща стойност на данъчната основа в размер на 47 890, 00 лева и начислен ДДС в общ размер на 9 578,00 лева, по Данъчна фактура № 1797/29.12.2003 г. с посочен издател “ИЗГРЕВ - 1” ЕООД със стойност на данъчната основа в размер на 380 000, 00 лева и начислен ДДС в размер на 76 000, 00 лева и по Данъчни фактури № 143/04.12.2003 г., № 149/05.12.2003 г., № 161/11.12.2003 г., № 162/12.12.2003 г, № 163/15.12.2003 г., № 164/16.12.2003 г и № 165/17.12.2003 г. с посочен издател “ПАСАЖ” ЕООД с обща стойност на данъчната основа в размер на 31 680, 00 лева и начислен ДДС в общ размер на 6 336, 00 лева; Данъчна фактура № 343/22.01.2004 г. с посочен издател “АСИНГ - Ж” ЕООД със стойност на данъчната основа в размер на 55 000, 00 лева и начислен ДДС в размер на 11 000, 00 лева; Данъчни фактури № 401/01.06.2004 г., № 406/04.06.2004 г., № 407/07.06.2004 г. и № 408/11.06.2004 г. с посочен издател “ТОНИС 2003” ЕООД с обща стойност на данъчната основа в размер на 16 099, 20 лева и начислен ДДС в общ размер на 3 219, 84 лева и по Данъчни фактури № 267/29.06.2004 г., № 282/30.06.2004 г. и № 284/30.06.2004 г. с посочен издател ЕТ “ИНТЕР КОНСУЛТ – А.О.” с обща стойност на данъчната основа в размер на 360 000, 00 лева и начислен ДДС в общ размер на 72 000, 00 лева; Данъчни фактури № 295/09.09.2004 г., № 296/10.09.2004 г., № 297/13.09.2004 г. и № 301/16.09.2004 г. с посочен издател “ПАСАЖ” ЕООД с обща стойност на данъчната основа в размер на 16 050, 00 лева и начислен ДДС в общ размер на 3 210, 00 лева. Селекцията на гореизброените счетоводни носители, удостоверяващи фиктивни псевдооблагаеми доставки, и включването им в “Дневниците за покупките” на данъчнозадълженото дружество за данъчните периоди месец декември 2003 г., месец януари 2004 г., месец юни 2004 г. и месец септември 2004 г., демонстрира целта на подсъдимия да избегне установяването на данъчни задължения за “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД – “ДДС за внасяне” в особено големи размери – 177 949, 55 лева, калкулирани по периоди, както следва: 91 913, 18 лева - за данъчен период 01.12.2003 г. – 31.12.2003 година; 7 984,00 лева - за данъчен период 01.01.2004 г. – 31.01.2004 г.; 74 842, 37 лева - за данъчен период 01.06.2004 г. – 30.06.2004 г.; 3 210, 00 лева - за данъчен период 01.09.2004 г. – 30.09.2004 г.

                    Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана от самопризнанията на подс. Р.Х., подкрепени от останалите доказателства по делото - искания и протоколи за извършени насрещни проверки на ТДД Пазарджик, ТДД София, ТДД Пловдив, ТДД Стара Загора, ТДД Хасково, справки по ДДС сметки, искания за представяне на документи и писмени обяснения от данъчни субекти, пълномощни, фактури / в оригинал л.155-166, 186-188 том.V, л.46-89, л.136-141 том VІІ, л.59-83 том VІІІ /, протоколи от приемане на магнитен носител, копия от дневник на продажбите, съобщения по чл.50 ал.1 от ДПК, справки от НОИ по чл.62 ал.4 от КТ, складови разписки, митнически декларации, дневни финансови отчети на ЕКАФП, хронологични счетоводни ведомости, справки декларации за ДДС с пълномощни /в оригинал л.168-180 том.V, л.7-58 том VІІІ/, данъчна декларация по ЗКПО, годишен отчет за нефинансовите предприятия за 2003г. на “Филипопол 70” ЕООД, договори за наем, договор за комисионен внос, договори за продажби, договор за ремонт и подръжка на подемна техника, авизо по платежно нареждане, договор за продажба на дружествени дялове, договор за прехвърляне на търговско предприятие по чл.15 от ТЗ, протокол по чл.147 ал.2 от ТЗ, съдебни решения на Плевенски окръжен съд, на Пазарджишки окръжен съд, Пловдивски окръжен съд, Софийски градски съд, Врачански окръжен съд, приемо-предавателен протокол, удостоверения за фирмена регистрация от “Информационно обслужване” АД, преписи от регистрации Булстат и данъчна регистрация на търговски субекти, декларации за промяна на данните в данъчната регистрация, съдебни удостоверения от СГС, преписи от декларации за данъчна регистрация, данъчен акт за дерегистрация по ЗДДС, справки за съдимост, характеристична справка, ДРА №125/11.03.2005г. за “Тежка механизация” ООД на ТДД Хасково, договори за наем, нотариални актове за покупко-продажби на недвижими имоти, ДРА №314/02.03.2005г. за “Филипопол 70” ЕООД на ТДД Пловдив, ДРА №847/17.01.2005г. за “Радиовижън плюс” ООД на ТДД София, ДРА №303/28.02.2005г. и ДРА №2835/19.09.2005г. за “Пасаж” ЕООД на ТДД Пловдив,  ДРА №170/30.04.2007г. за “Асинг-Ж” ЕООД на ТДД София, показанията на свидетелите Х.Х., Б.Н., Х.Д., А.Н., И.М., А.А., С.-И.-Т., Т.Т., Д.Д., Я.С., В.Р., Р.В., А.М., А.Г., Ф.П., И.И., М.А., А.О., Ф.О., Б.А., В.Г., С.Б., С.Е., В.Д., Ат.Д., Т.Г., съдебно-графическа експертиза л.147-172 том ІХ, съдебно-счетоводна експертиза л.175-183 том ІХ. Горните събрани доказателства по един безсъмнен и непротиворечив начин описват приетата от съда за установена фактическа обстановка. Самопризнанията на подс.Х. напълно се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства.

                                      ПРАВНИ ИЗВОДИ:

                   Подсъдимият Р.А.Х. е годен субект на престъпленията, в които е обвинен, защото ги е извършил като пълнолетен и в състояние на вменяемост.

                   От ОБЕКТИВНА СТРАНА подсъдимият Р.А.Х. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл. 257 ал. 1 пр. І-во във вр. чл. 255 ал. 1 пр. ІІ-ро и ІІІ-то във вр. чл. 26 ал. 1 във вр. чл. 2 ал.2 от НК, защото в периода от 14.12.2003г. до 14.10.2004г. в гр.Пловдив при условията на продължавано престъпление, в качеството на пълномощник на Ф.В.П. – едноличен собственик на капитала и управител на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД – гр. Пловдив е избегнал плащането на данъчни задължения – Данък върху добавената стойност за внасяне в особено големи размери – 184 939, 55 лева за “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД – гр. Пловдив, като е затаил истина и е потвърдил неистина в подадени от името на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД – гр. Пловдив пред Териториална данъчна дирекция /ТДД/ – гр. Пловдив декларации – Справки-декларации за данък върху добавената стойност, които се изискват по силата на закон - чл. 100 ал. 1 от Закона за данъка върху добавената стойност /отм./: “Справката-декларация е документ, в който регистрираното лице е длъжно да декларира за всеки данъчен период определена информация, свързана с неговата дейност, която е основание за възникване на права и задължения”, както следва:

                   1.На 14.12.2003 г. в гр. Пловдив е избегнал плащането на данъчни задължения – Данък върху добавената стойност за внасяне в големи размери - 6 360,00 лева, като в подадена от името на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД – гр. Пловдив пред ТДД – гр. Пловдив Справка-декларация за ДДС вх. № 1721/14.12.2003 г. за данъчен период от 01.11.2003 г. до 30.11.2003 г., е затаил истина – посочил е данни 0,00 лева вместо данни 31 800, 00 лева относно размера на данъчната основа на извършените облагаеми доставки по Раздел “А” от декларацията, посочил е данни 0, 00 вместо данни 6 360, 00 лева относно размера на начисления данък върху добавената стойност по облагаемите доставки по Раздел “А” от декларацията и посочил е данни 0, 00 лева вместо данни 6 360, 00 лева относно резултата за периода – “ДДС за внасяне” по Раздел “В” от декларацията;

                   2. На 14.01.2004г. в гр. Пловдив при условията на посредствено извършителство чрез А.И.Н. е избегнал плащането на данъчни задължения – Данък върху добавената стойност за внасяне в особено големи размери - 92 543, 18 лева, като в подадена от името на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД – гр. Пловдив пред ТДД – гр. Пловдив Справка-декларация за ДДС вх. № 2091/14.01.2004 г. за данъчен период от 01.12.2003 г. до 31.12.2003 г., е затаил истина – посочил е данни 459 565, 90 лева вместо данни 462 715, 90 лева относно размера на данъчната основа на извършените облагаеми доставки по Раздел “А” от декларацията и посочил е данни 91 913, 18 лева вместо данни 92 543, 18 лева относно размера на начисления данък върху добавената стойност по облагаемите доставки по Раздел “А” от декларацията, и като е потвърдил неистина - посочил е данни 459 570, 00 лева вместо данни 0, 00 лева относно размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит по Раздел “Б” от декларацията, посочил е данни 91 914, 00 лева вместо данни 0, 00 лева относно размера на начисления данък върху добавената стойност по получените доставки с право на пълен данъчен кредит по Раздел “Б” от декларацията и посочил е данни 0, 82 лева – “ДДС за възстановяване” вместо данни 92 543, 18 лева – “ДДС за внасяне” относно резултата за периода по Раздел “В” от декларацията;

                   3.На 14.02.2004 г. в гр. Пловдив при условията на посредствено извършителство чрез А.И.Н. е избегнал плащането на данъчни задължения – Данък върху добавената стойност за внасяне в големи размери - 7 984, 00 лева, като в подадена от името на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД – гр. Пловдив пред ТДД – гр. Пловдив Справка-декларация за ДДС вх. № 1746/14.02.2004 г. за данъчен период от 01.01.2004 г. до 31.01.2004 г., е потвърдил неистина – посочил е данни 70 080, 00 лева вместо данни 15 080, 00 лева относно размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит по Раздел “Б” от декларацията, посочил е данни 14 016, 00 лева вместо данни 3 016, 00 лева относно размера на начисления данък върху добавената стойност по получените доставки с право на пълен данъчен кредит по Раздел “Б” от декларацията и посочил е данни 3 016, 00 лева – “ДДС за възстановяване” вместо данни 7 984,00 лева – “ДДС за внасяне” относно резултата за периода по Раздел “В” от декларацията;

                   4.На 14.07.2004 г. в гр. Пловдив при условията на посредствено извършителство чрез А.И.Н. е избегнал плащането на данъчни задължения – Данък върху добавената стойност за внасяне в особено големи размери - 74 842, 37 лева, като в подадена от името на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД – гр. Пловдив пред ТДД – гр. Пловдив Справка-декларация за ДДС вх. № 2172/14.07.2004 г. за данъчен период от 01.06.2004 г. до 30.06.2004 г., е потвърдил неистина – посочил е данни 528 841, 00 лева вместо данни 152 741, 80 лева относно размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит по Раздел “Б” от декларацията, посочил е данни 105 768, 20 лева вместо данни 30 548, 36 лева относно размера на начисления данък върху добавената стойност по получените доставки с право на пълен данъчен кредит по Раздел “Б” от декларацията и посочил е данни 377, 47 лева – “ДДС за възстановяване” вместо данни 74 842, 37 лева – “ДДС за внасяне” относно резултата за периода по Раздел “В” от декларацията;

                   5.На 14.10.2004 г. в гр. Пловдив при условията на посредствено извършителство чрез А.И.Н. е избегнал плащането на данъчни задължения – Данък върху добавената стойност за внасяне в големи размери – 3 210, 00 лева, като в подадена от името на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД – гр. Пловдив пред ТДД – гр. Пловдив Справка-декларация за ДДС вх. № 7697/14.10.2004 г. за данъчен период от 01.09.2004 г. до 30.09.2004 г., е потвърдил неистина – посочил е данни 45 247, 20 лева вместо данни 29 197, 20 лева относно размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит по Раздел “Б” от декларацията, посочил е данни 9 049, 44 лева вместо данни 5 839, 44 лева относно размера на начисления данък върху добавената стойност по получените доставки с право на пълен данъчен кредит по Раздел “Б” и посочил е данни 59, 88 лева – “ДДС за внасяне” вместо данни 3 269, 88 лева – “ДДС за внасяне” относно резултата за периода по Раздел “В” от декларацията. Престъплението е извършено в условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 от НК, защото петте деяния на подсъдимия осъществяват поотделно един и същ състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите деяния от обективна и субективна страна се явяват продължение на предшестващите. Последните четири деяния са извършени от подс.Х. при условията на посредствено извършителство, чрез лицето А.Н.. Подс.Х. е използвал в тези случаи наказателно неотговорното лице Н. да подава справки декларации за ДДС като посочва в тях неверни факти за дължимия данък. Това е така защото св.Н. не е имал възможността да знае дали сочените като осъществени от подс.Х. сделки са реално осъществени или не. Това незнание на фактите свързани с осъщественото престъпление изключва търсенето на наказателна отговорност от св.Н. на основание чл.14 ал.1 от НК. Избягваните данъци са в особено големи размери защото са над 12 000 лева съгласно нормата на чл.93 т.14 от НК. По отношение на подс.Х. по-благоприятен закон по силата на чл.2 ал.2 от НК се явява действалия към момента на деянието закон 257 ал. 1 във вр. чл. 255 ал. 1 от НК, а не сега действащия закон чл.255 ал.3 от НК, защото в новата норма е предвидено и ново комулативно наказание конфискация, което отсъства в отменената правна норма.

                   От СУБЕКТИВНА СТРАНА подс. Р.А.Х. е  извършил престъплението с пряк умисъл. Същият е съзнавал че затаява истина и потвърждава неистина в справки декларации по ЗДДС, при условие че е длъжен по закон да декларира истината и е целял да осъществи горното с цел да избегне плащането на данъчни задължения.

                   От ОБЕКТИВНА СТРАНА подсъдимият Р.А.Х. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл. 257 ал. 1 пр. І-во във вр. чл. 256 във вр. чл. 26 ал. 1 във вр.чл. 2 ал.2  от НК, защото в периода от 14.01.2004 г. до 14.10.2004 г. в гр. Пловдив при условията на продължавано престъпление в качеството на пълномощник на Ф.В.П. – едноличен собственик на капитала и управител на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД – гр. Пловдив и при условията на посредствено извършителство чрез А.И.Н. с цел да осуети установяването на данъчни задължения - Данък върху добавената стойност за внасяне в особено големи размери – 177 949, 55 лева за “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД – гр. Пловдив е водил счетоводна отчетност на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД – гр. Пловдив с невярно съдържание – отчетни регистри по смисъла на чл.6 ал.1 т.3 от Закона за счетоводството – а именно: “Дневници за покупките” по чл. 104 ал.2 от Закона за данъка върху добавената стойност /отм./, подадени в Териториална данъчна дирекция /ТДД/ – гр. Пловдив към Справки-декларации за данък върху добавена стойност на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД – гр. Пловдив, както следва:

                   1.На 14.01.2004 г. в гр. Пловдив с цел да осуети установяването на данъчни задължения - Данък върху добавената стойност за внасяне в особено големи размери – 91 913, 18 лева за “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД – гр. Пловдив е водил счетоводна отчетност на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД – гр. Пловдив – отчетен регистър - “Дневник за покупките” на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД – гр. Пловдив за данъчния период 01.12.2003 г. – 31.12.2003 г., подаден в ТДД – гр. Пловдив към Справка-декларация за ДДС вх. № 2091/14.01.2004 г., с невярно съдържание в частта на отразените като извършени с право на пълен данъчен кредит покупки по Данъчни фактури № 771/08.12.2003 г., № 773/09.12.2003 г., № 774/10.12.2003 г., № 775/11.12.2003 г., № 776/12.12.2003 г., № 777/13.12.2003 г., № 778/15.12.2003 г., № 779/16.12.2003 г., № 780/17.12.2003 г., № 781/18.12.2003 г. и 782/19.12.2003 г. с посочен издател “ТОТЕМ 2003” ЕООД с обща стойност на данъчната основа в размер на 47 890, 00 лева и начислен ДДС в общ размер на 9 578,00 лева, по Данъчна фактура № 1797/29.12.2003 г. с посочен издател “ИЗГРЕВ - 1” ЕООД със стойност на данъчната основа в размер на 380 000, 00 лева и начислен ДДС в размер на 76 000, 00 лева и по Данъчни фактури № 143/04.12.2003 г., № 149/05.12.2003 г., № 161/11.12.2003 г., № 162/12.12.2003 г, № 163/15.12.2003 г., № 164/16.12.2003 г. и № 165/17.12.2003 г. с посочен издател “ПАСАЖ” ЕООД с обща стойност на данъчната основа в размер на 31 680, 00 лева и начислен ДДС в общ размер на 6 336, 00 лева;

                   2.На 14.02.2004 г. в гр. Пловдив с цел да осуети установяването на данъчни задължения - Данък върху добавената стойност за внасяне в големи размери - 7 984,00 лева за “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД – гр. Пловдив е водил счетоводна отчетност на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД – гр. Пловдив – отчетен регистър - “Дневник за покупките” на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД – гр. Пловдив за данъчния период 01.01.2004 г. – 31.01.2004 г., подаден в ТДД – гр. Пловдив към Справка-декларация за ДДС вх. № 1746/14.02.2004 г., с невярно съдържание в частта на отразената като извършена с право на пълен данъчен кредит покупка по Данъчна фактура № 343/22.01.2004 г. с посочен издател “АСИНГ - Ж” ЕООД със стойност на данъчната основа в размер на 55 000, 00 лева и начислен ДДС в размер на 11 000, 00 лева;

                   3.На 14.07.2004 г. в гр. Пловдив с цел да осуети установяването на данъчни задължения - Данък върху добавената стойност за внасяне в особено големи размери - 74 842, 37 лева за “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД – гр. Пловдив е водил счетоводна отчетност на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД – гр. Пловдив – отчетен регистър - “Дневник за покупките” на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД – гр. Пловдив за данъчния период 01.06.2004 г. – 30.06.2004 г., подаден в ТДД – гр. Пловдив към Справка-декларация за ДДС вх. № 2172/14.07.2004 г., с невярно съдържание в частта на отразените като извършени с право на пълен данъчен кредит покупки по Данъчни фактури № 401/01.06.2004 г., № 406/04.06.2004 г., № 407/07.06.2004 г. и № 408/11.06.2004 г. с посочен издател “ТОНИС 2003” ЕООД с обща стойност на данъчната основа в размер на 16 099, 20 лева и начислен ДДС в общ размер на 3 219, 84 лева и по Данъчни фактури № 267/29.06.2004 г., № 282/30.06.2004 г. и № 284/30.06.2004 г. с посочен издател ЕТ “ИНТЕР КОНСУЛТ – А.О.” с обща стойност на данъчната основа в размер на 360 000, 00 лева и начислен ДДС в общ размер на 72 000, 00 лева;

                   4.На 14.10.2004 в гр. Пловдив с цел да осуети установяването на данъчни задължения - Данък върху добавената стойност за внасяне в големи размери - 3 210, 00 лева за “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД – гр. Пловдив е водил счетоводна отчетност на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД – гр. Пловдив – отчетен регистър - “Дневник за покупките” на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД – гр. Пловдив за данъчния период 01.09.2004 г. – 30.09.2004 г., подаден в ТДД – гр. Пловдив към Справки-декларация за ДДС вх. № 7697/14.10.2004 г., с невярно съдържание в частта на отразените като извършени с право на пълен данъчен кредит покупки по Данъчни фактури № 295/09.09.2004 г., № 296/10.09.2004 г., № 297/13.09.2004 г. и № 301/16.09.2004 г. с посочен издател “ПАСАЖ” ЕООД с обща стойност на данъчната основа в размер на 16 050, 00 лева и начислен ДДС в общ размер на 3 210, 00 лева. Престъплението е извършено в условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 от НК, защото четирите деяния на подсъдимия осъществяват поотделно един и същ състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите деяния от обективна и субективна страна се явяват продължение на предшестващите. Деянията са извършени от подс.Х. при условията на посредствено извършителство, чрез лицето А.Н.. Подс.Х. е използвал в тези случаи наказателно неотговорното лице Н. да води счетоводна отченост с невярно съдържание, подавани в ТДД Пловдив към справки декларации по ЗДДС. Това е така защото св.Н. не е имал възможността да знае дали сочените като осъществени от подс.Х. сделки са реално осъществени или не. Това незнание на фактите свързани с осъщественото престъпление изключва търсенето на наказателна отговорност от св.Н. на основание чл.14 ал.1 от НК. Осуетените за установяване данъци са в особено големи размери защото са над 12 000 лева съгласно нормата на чл.93 т.14 от НК. По отношение на подс.Х. по-благоприятен закон по силата на чл.2 ал.2 от НК се явява действалия към момента на деянието закон 257 ал. 1 във вр. чл. 256 от НК, а не сега действащия закон чл.255 ал.3 във вр. с ал.1 т.6 от НК, защото в новата норма е предвидено и ново комулативно наказание конфискация, което отсъства в отменената правна норма.

                   От СУБЕКТИВНА СТРАНА подс. Р.А.Х. е  извършил престъплението с пряк умисъл. Същият е съзнавал, че води счетоводна отченост – отчетни регистри с невярно съдържание, подавани пред ТДД Пловдив към справки декларации по ЗДДС и е целял да осъществи горното с цел да осуети установяването на данъчни задължения.

                   От ОБЕКТИВНА СТРАНА подсъдимият Р.А.Х. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл. 313 ал. 2 във вр. ал. 1 от НК, защото на 14.03.2004 г. в гр. Пловдив в качеството на пълномощник на Ф.В.П. – едноличен собственик на капитала и управител на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД – гр. Пловдив е потвърдил неистина – посочил е данни 1 000, 00 лева вместо данни 0, 00 лева относно размера на данъчната основа на получените доставки с право на пълен данъчен кредит, посочил е данни 200, 00 лева вместо данни 0, 00 лева относно размера на начисления данък върху добавената стойност по получените доставки с право на пълен данъчен кредит и посочил е данни 2 999, 90 лева – “ДДС за внасяне” вместо данни 3 199, 99 лева – “ДДС за внасяне” относно резултата за периода, в подадена от името на “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД – гр. Пловдив пред Териториална данъчна дирекция – гр. Пловдив писмена декларация – Справка-декларация за ДДС вх. № 1700/14.03.2004 г. за данъчен период 01.02.2004 г. – 28.02.2004 г., която по силата на закон – чл.100 ал.1 от Закона за данъка върху добавената стойност /отм./: “Справката-декларация е документ, в който регистрираното лице е длъжно да декларира за всеки данъчен период определена информация, свързана с неговата дейност, която е основание за възникване на права и задължения”, се дава пред орган на властта при Териториална данъчна дирекция – гр. Пловдив за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, като деянието е извършено с цел да се избегне заплащане на дължими от “ФИЛИПОПОЛ – 70” ЕООД – гр. Пловдив данъци – Данък върху добавената стойност за внасяне в размер на 200, 00 лева.

                   От СУБЕКТИВНА СТРАНА подс. Р.А.Х. е  извършил престъплението с пряк умисъл. Подсъдимият е потвърдил неистина в писмена декларация, която силата на закон се дава пред орган на властта, за удостоверяване истинноста на някой обстоятелства, като деянието е извършено с цел да се избегне плащането на дължими данъци.

                   При индивидуализацията на наказанието на подс. Р.А.Х. за престъплението по чл.257 ал. 1 пр. І-во във вр. чл. 255 ал. 1 пр. ІІ-ро и ІІІ-то във вр. чл. 26 ал. 1 във вр. чл. 2 ал.2 от НК съдът взе предвид следните смекчаващи отговорността обстоятелства – липса на минали осъждания, добри характеристични данни, като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът приема и продължителния срок на наказателното производство не по вина на подс.Х. предвид факта, че отчасти вина за това продължително производство има и държавата, която не е спазила изискването на §6 т.1 от Европейската конвенция по правата на човека и основните свободи за гледане на делото в разумен срок. Отегчаващи отговорността обстоятелства – високата стойност на данъчните задължения, които многократно надхвърлят минималния праг за квалифицирането им като такива в особено големи размери. Степента на обществена опасност на деянието и дееца е висока, защото се касае до настъпили тежки вреди за държавния бюджет. Налице е превес на смекчаващите отговорността обстотятелства, като с оглед на разпоредбата на чл.58а от НК следва да се наложи наказание под предвидения минимален размер за това престъпление на основание чл.55 ал.1 т.1 от НК. Като според съда по отношение на конкретния подсъдим и конкретното деяние следва да се наложи наказание една година и единадесет месеца лишаване от свобода. На основание чл.58а и чл.55 ал.2 от НК следва да се наложи и кумулативното наказание глоба  под минималния размер на предвиденото в размер на четири хиляди лева. Горните наказания са най-адекватни в случая, с оглед степента на обществена опасност на деянието и дееца и ще изиграят своята превъзпитателна функция.

                   При индивидуализацията на наказанието на подс. Р.А.Х. за престъплението по чл.257 ал. 1 пр. І-во във вр. чл. 256 във вр. чл. 26 ал. 1 във вр.чл. 2 ал.2  от НК съдът взе предвид следните смекчаващи отговорността обстоятелства – липса на минали осъждания, добри характеристични данни, като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът приема и продължителния срок на наказателното производство не по вина на подс.Х. предвид факта, че отчасти вина за това продължително производство има и държавата, която не е спазила изискването на §6 т.1 от Европейската конвенция по правата на човека и основните свободи за гледане на делото в разумен срок. Отегчаващи отговорността обстоятелства – високата стойност на данъчните задължения, които многократно надхвърлят минималния праг за квалифицирането им като такива в особено големи размери. Степента на обществена опасност на деянието и дееца е висока, защото се касае до настъпили тежки вреди за държавния бюджет. Налице е превес на смекчаващите отговорността обстотятелства, като с оглед на разпоредбата на чл.58а от НК следва да се наложи наказание под предвидения минимален размер за това престъпление на основание чл.55 ал.1 т.1 от НК. Като според съда по отношение на конкретния подсъдим и конкретното деяние следва да се наложи наказание една година и единадесет месеца лишаване от свобода. На основание чл.58а и чл.55 ал.2 от НК следва да се наложи и кумулативното наказание глоба  под минималния размер на предвиденото в размер на четири хиляди лева. Горните наказания са най-адекватни в случая, с оглед степента на обществена опасност на деянието и дееца и ще изиграят своята превъзпитателна функция.

                   При индивидуализацията на наказанието на подс. Р.А.Х. за престъплението по чл. 313 ал. 2 във вр. ал. 1 от НК съдът взе предвид следните смекчаващи отговорността обстоятелства – липса на минали осъждания, добри характеристични данни, като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът приема и продължителния срок на наказателното производство не по вина на подс.Х. предвид факта, че отчасти вина за това продължително производство има и държавата, която не е спазила изискването на §6 т.1 от Европейската конвенция по правата на човека и основните свободи за гледане на делото в разумен срок. Отегчаващи отговорността обстоятелства – няма. Степента на обществена опасност на деянието и дееца е висока, защото се касае до настъпили вреди за държавния бюджет. Налице е превес на смекчаващите отговорността обстотятелства, като с оглед на разпоредбата на чл.58а от НК следва да се наложи по-лекото алтернативно наказание - глоба. Като според съда по отношение на конкретния подсъдим и конкретното деяние следва да се наложи наказание глоба индивидуализирано в средния размер предвиден от закона, а именно – глоба в размер на 175 лева.

                   На основание чл.23 ал.1 от НК съдът следва да наложи на подс. Р.А.Х. едно общо наказание от наложените три наказания по настоящата присъда, а именно най-тежкото наказание - една година и единадесет месеца лишаване от свобода.

                   На основание чл.23 ал.3 от НК съдът следва да присъедини изцяло към определеното общо наказание и наказанието глоба в размер на четири хиляди лева, с оглед на високата степен на обществена опасност на деянието, което се налага и от необходимостта и по този начин да се въздейства превъзпитателно по отношение на подсъдимия.

                   При наличието на всички изисквания на чл.66 ал.1 от НК и с оглед на личността на подсъдимия Х. и неговото превъзпитаване наложеното общо наказание една година и единадесет месеца лишаване от свобода не следва да се изтърпява ефективно и следва да се отложи за изтърпяване с изпитателен срок от четири години.

                   Гражданският иск предявен от държавата представлявана от министъра на финансиите против подс.Х. е доказан по своето основание. Подс. Р.А.Х. с извършените от него престъпления по чл.257 ал. 1 пр. І-во във вр. чл. 256 във вр. чл. 26 ал. 1 във вр.чл. 2 ал.2  от НК, чл.257 ал. 1 пр. І-во във вр. чл. 255 ал. 1 пр. ІІ-ро и ІІІ-то във вр. чл. 26 ал. 1 във вр. чл. 2 ал.2 от НК и чл. 313 ал. 2 във вр. ал. 1 от НК е причинил имуществена вреда на държавния бюджет, като е избегнал плащането на данъчни задължения в общ размер от 184 939,55 лева. На основание чл.45 от ЗЗД подсъдимият е длъжен да възстанови вредите, които е причинил на Държавата, като подсъдимия следва да се осъди да заплати 184 939,55 лева на държавата, за причинени от престъплението имуществени вреди. Подс. Р.А.Х. следва да се осъди да заплати главницата по иска  ведно със законната лихва върху нея, считано от 14.10.2004 година, която дата е момента на довършване на престъплението и от тази дата до окончателното изплащане на сумата се дължи и законната лихва върху главницата. 

                    Подс. Р.А.Х. следва на основание чл.189 ал.3 от НПК да плати направените разноски по досъдебното и съдебното производство в размер на 434 лв. за експертизи в полза на Висшия съдебен съвет, а също така следва да се осъди да заплати и 7 397,58 лв. по сметка ***кса върху уважения размер на гражданския иск.

                   Мотивиран така съдът се произнесе с присъдата си.

 

 

                                                           Председател: