Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр. София,  15.10.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-8 с-в., в закрито заседание на петнадесети октомври, през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:                                                                                      

                                                                                         

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  С.  КЮРКЧИЕВ

 

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 1489 по описа на състава за 2019г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 247, ал.1 пр. първо от ГПК.

Образувано е по молба на ответника – Държавата, представлявана от М. на Ф., за поправка на очевидна фактическа грешка в съдържанието на постановеното по делото Решение № 263611/02.06.2021г. в частта по отношение на сумата на присъдената законна лихва и относно началния момент на периода, за който тази лихва се дължи.  

В молбата се поддържа тезата, че е налице фактическо несъответствие между изразената в мотивите на решението воля на съда и изразената в диспозитива на решението воля на съда, относно конкретния размер на сумата, представляваща задължение за заплащане на лихва.

В молбата се поддържа тезата, че осъдителния диспозитив на решението е обхванал двукратно в периода на задължението датата 31.01.2019г.

Насрещната страна в процеса „У.Б.1.“ ЕООД не изразява становище по допустимостта и основателността на молбата за поправка на очевидна фактическа грешка.

Молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно легитимирана страна и в рамките на предписания от закона срок.

Разгледана по същество, молбата е частично основателна.

Внимателният преглед на съдържанието на съдебното решение мотивира извода, че в действителност е налице несъответствие между обективираната в мотивите и в диспозитива на решението воля на съда - относно размера на сумата, което се дължи като лихва за забава.

На стр. 4, абз. седми т.3 от съдебното решение, съдът приема за установена констатацията на съдебно- икономическата експертиза, според която точния размер на задължението за лихва в периода от 31.01.2016г. до 31.01.2019г. възлиза на 32 667, 80 лева.                     Но при това, на стр. 9, абз. първи от същото решение, изрично позовавайки се на възприетите на стр.4 изводи на експертното заключение, текстът на решението погрешно посочва сумата от 32 712, 18 лева. Споменатата грешка в размера на сумата е механично пренесена и във втори абзац от диспозитива на съдебното решение, но тя не отразява действителната воля на съда, възприета в основания на експертното заключение извод, че се дължи сумата от 32 712, 18 лева.

Налице е очевидна фактическа грешка в тази насока, която подлежи на поправка по установения в закона ред. Доколкото претенцията на ищеца е била за сумата от 32 712, 18 лева, а действителната воля на съда посочва задължение за 32 667, 80 лева, то за разликата между двете суми, искът ще трябва да бъде изрично отхвърлен.

Молбата за поправка на очевидна фактическа грешка относно датата 31.01.2019г. в диспозитива на Решение № 263611/02.06.2021г.  по гр. д. № 1489 съгласно описа на І-8 състав на СГС за 2019г. обаче е неоснователна. Това е така, доколкото внимателният преглед на съдържанието на съдебното решение мотивира извода, че присъдената законна лихва върху сумата на обезщетението, изчислена „от датата“ на предявяването на иска - 31.01.2019г. е съобразена с петитума на исковата молба. По отношение на споменатата дата 31.01.2019г. съдът не е изложил конкретни мотиви, поради което от формална страна не е налице онова противоречие, което се явява предпоставка за прилагане на процедурата по чл. 247, ал.1 от ГПК. Релевираният довод, ако се приеме за основателен, може да бъде разглеждан и възприет само в контекста на преценка за правилността на решението и настоящият съд сам не би могъл да го изменя.

Така мотивиран, на основание чл. 247, ал.1 от ГПК съдът

 

Р Е Ш И:

 

ДОПУСКА ПОПРАВКА на очевидна фактическа грешка в постановеното Решение № 263611/02.06.2021г. по гр. д. № 1489 съгласно описа на І-8 състав на СГС за 2019г., на стр. 9, абз. първи от мотивите и във втори абзац от диспозитива, като  числовият израз „32 712, 18“ следва да се чете: „32 667, 80 “, а след поправката текстът на вторият абзац от диспозитива следва да се чете в следния смисъл:

 

ОСЪЖДА Държавата, представлявана от М. на Ф., с адрес – гр. София, ул. „******, да заплати на „У.Б.1.“  ЕООД с ЕИК ******и седалище-***, на основание чл. 86 вр. с чл. 84 от ЗЗД – сумата от 32 667, 80 лева (тридесет и две хиляди шестстотин шестдесет и седем лева и осемдесет ст.),  представляваща лихва за забава върху претендираната главница, изчислена за периода от 31.01.2016г. до предявяването на иска на 31.01.2019г., като отхвърля претенцията в частта за разликата над посочената сума и до пълния претендиран размер от 32 712, 18 лева.

 

ОТХВЪРЛЯ молбата на Държавата, представлявана от М. на Ф.,                        с адрес – гр. София, ул. „******, за поправка на очевидна фактическа грешка                 в частта –относно датата 31.01.2019г. обозначаваща периода, за който се дължи лихва в диспозитива на Решение № 263611/02.06.2021г.  по гр. д. № 1489 съгласно описа на І-8 състав на СГС за 2019г.

 

Настоящото решение подлежи на връчване на страните и на  обжалване пред Апелативен съд София,  чрез въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок от връчване на преписа от него.

                       

                        СЪДИЯ: