Р Е Ш Е Н И Е
№ 345/ 26.10.2022 г., град
Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на единадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година, І касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ
САНДЕВА
При участието на прокурора ВИОЛЕТА ВЕЛИКОВА и секретаря СТОЙКА КОЛЕВА
разгледа докладваното от председателя КАНД № 518/ 2022 год. по описа на АдмС -
Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 - 228 от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Регионална здравна
инспекция – Добрич, представлявана от Директора – д-р С.А., срещу Решение № 284
от 25.07.2022 г. по НАХД № 20223230200268/ 2022 год. по описа на Районен съд -
Добрич, с което е отменено Наказателно постановление № 121/ 11.08.2021 г. на
Директора на РЗИ - град Добрич.
Касаторът не е доволен от първоинстанционното съдебно
решение. Счита, че неправилно съдът е счел, че не е установен по безспорен
начин субектът на нарушението, като излага подробни съображения за това
възражение. Иска да бъде отменено първоинстанционното решение и вместо него да
бъде постановено друго, с което да бъде потвърдено издаденото наказателно
постановление (НП). Претендира при уважаване на касационната жалба присъждане
на основание чл. 63д от ЗАНН на сторените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение за първа и втора инстанция.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, се
представлява от юрисконсулт Десислава Великова, която поддържа касационната
жалба и искането за присъждане на разноски.
Ответникът, редовно призован, не се явява.
Представлява се от адв. Д. Д., който оспорва касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по
чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу
подлежащо на оспорване по чл. 208 от АПК съдебно решение, поради което е
допустима.
Разгледана по същество, е неоснователна. Съображенията
за това са следните:
Районен съд - Добрич, след като е провел пълно и
всестранно разследване по делото, въз основа на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, е направил верен и законосъобразен извод за липса на извършено
от санкционираното лице нарушение на чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето (ЗЗ)
във връзка с цитираните в НП заповеди на Министъра на здравеопазването. От
друга страна е приел, че в нормата на чл. 209а, ал. 1 от 33 са въведени две
наказуеми изпълнителни деяния: неизпълнение или нарушение, но, нито в АУАН,
нито в НП, е ясно кое от двете изпълнителни деяния жалбоподателят е осъществил
и за кое следва да носи отговорност, поради което е счел, че НП само на това
основание е достатъчно да бъде отменено. С оглед на това е отменил НП и е
осъдил РЗИ – Добрич за разноски.
Решението е правилно. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК настоящият състав счита, че не следва да преповтаря мотивите за
незаконосъобразност на обжалваното пред РС НП.
Следва да се отбележи, че от писмените и гласни
доказателства се установява по безспорен начин документално оформената
организация от управителя на общинското предприятие „Паркинги и пазари“ по
спазване на противоепидемичните мерки към съответната дата на общинския
Кооперативен пазар. Свидетелите сочат, че на място е имало и физически оформена
организация чрез заграждения, табели и ленти за еднопосочно движение, съответно
е имало и дезинфектанти. Твърдението, че не са установени служители, които да
насочват гражданите, не означава нарушение на чл. 63, ал. 4 от Закона за
здравето. Самата норма е бланкетна и разписва, че при обявена извънредна
епидемична обстановка по ал. 1 министърът на здравеопазването въвежда със
заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен
здравен инспектор за територията на страната или за отделна област. Тази норма
не съдържа състав на нарушение, а определя правомощие на министъра на
здравеопазването при определени обстоятелства да въведе със заповед временни
противоепидемични мерки по предложение на главния здравен инспектор за
територията на страната или за определена област. В този смисъл материалният
закон е приложен неправилно от административнонаказващия орган. Самото нарушение
е указано в чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, който съдържа едновременно и хипотеза на
административно нарушение, и санкция за същото, а именно, че който наруши
или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на
регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и
чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва
с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение - от 1000 до 2000 лв. Така
формулирано нарушението налага извод за целенасочени, преки, умишлени действия
по нарушение/ неизпълнение на въведени от министъра на
здравеопазването/директора на РЗИ противоепидемични мерки, каквито действия в
случая не само не са налице, а доказателствата установяват противното. Текстът
на нормата няма нищо общо с формулировката в НП – „не е предприело необходимите
мерки за контрол по спазване…“, а същевременно са били предприети такива мерки.
Вярно е, че разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ се
съдържа в издаденото против г-н Г. наказателно постановление, но само в частта
му относно правното основание за налагане на административното наказание,
поради което неправилното приложение на материалния закон е довело до
нарушаване на процесуалните правила на санкционираното лице, което нарушение е съществено,
доколкото следва на наказаното лице да е ясно още към момента на съставяне и
връчване на АУАН какво именно нарушение му се вменява и на коя конкретна
разпоредба. В случая, предвид неточното квалифициране на нарушението още в
АУАН, това изискване не е било изпълнено, а то рефлектира върху възможността на
нарушителя да ангажира адекватно защитата си още в момента на подписване на
акта, включително и при упражняване правото си на възражения по чл. 44, ал. 1
от ЗАНН. Освен това, съставът на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ изисква привързване към
други конкретни норми, като административнонаказващият орган дължи прецизно
определяне на правната квалификация на деянието. Необходимо е да бъде посочена
конкретната противоепидемична мярка, която се твърди, че е нарушена, да какъв е
териториалният ѝ обем на приложение, за какъв срок същата е въведена,
предвид временния характер на тези мерки, което настоящата инстанция установява,
че не е било сторено в конкретния случай. В този смисъл правилно
първоинстанционният съд е счел и, че не е указание и за конкретната хипотеза на
изпълнителното деяние - неизпълнение или нарушение, което от своя страна също е
довело до нарушение правата на наказаното лице.
С оглед горното, като е отменил НП, РС е приложил
правилно закона. Не са налице пороци на съдебното решение, които да налагат
неговата отмяна.
Предвид изхода от спора и на основание чл. 63д от ЗАНН
РЗИ – Добрич следва да бъде осъдена да заплати на Г.И.Г. сторените пред
касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, които са в
минимален размер от 300.00 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.
2 от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Добрич, в касационен
състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 284 от 25.07.2022 г. по НАХД №
20223230200268/ 2022 год. по описа на Районен съд - Добрич, с което е отменено
Наказателно постановление № 121/ 11.08.2021 г. на Директора на РЗИ - град
Добрич.
ОСЪЖДА Регионална здравна инспекция – Добрич да
заплати на Г.И.Г., ЕГН **********,***, съдебно – деловодни разноски пред
касационната инстанция за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лв.
(триста лева).
Решението е окончателно на основание чл. 223 от АПК и
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: