Р
Е Ш Е
Н И Е
№260031
Гр.ДОБРИЧ 05.03.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
публичното заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАСКАЛЕВА
При участието на секретаря Билсер Мехмедова – Юсуф като
разгледа докладваното от Председателя т.д.№81/2020г. по описа на ДОС и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по подадена от
„БАНКА ДСК“ АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление гр.София,
район Оборище, ул.“Московска“ №19 срещу К.К.К., ЕГН ********** чрез настойника
й К.И.К., ЕГН ********** от и К.И.К., ЕГН ********** *** искова молба, с която
е предявен иск за признаване за установено съществуването на солидарно парично
задължение на ответниците към ищеца по
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, издадена по
ч.гр.д.№3746/2019г. по описа на ДРС за следните суми: 165897,52 лв. – главница
по договор за ипотечен кредит от
05.09.2007г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 15.10.2019 г. до окончателното плащане; 44075,66 лв. –
договорна лихва за периода от 18.02.2016г. до 09.10.2019г.; 1006,80 лв. – лихвена надбавка за забава за
периода от 19.03.2016г. до 09.10.2019г.; 276,49 лв. – законна лихва за периода
от 10.10.2019г. до 15.10.2019г. и
1429,60 лв. – такси и разноски. Претендират се и сторените по делото разноски,
вкл.юрисконсултско възнаграждение.
Претенциите на ищеца се основават на следните,
изложени в исковата молба обстоятелства:
Между „Банка ДСК" ЕАД от
една страна като кредитор и от друга страна *** К.К. и ***К. кредитополучатели и К.И.К. - съдлъжник, е
сключен Договор за ипотечен кредит от 05.09.2007 г. По силата на посочения
Договор за ипотечен кредит, „Банка ДСК" ЕАД е предоставила на
кредитополучателите ипотечен кредит в размер на 200 000 лева. Срокът за
издължаване на кредита е 300 месеца, считано от датата на неговото усвояване.
Кредитът се усвоява чрез разплащателна сметка на кредитополучателя № 13472484 и
се погасява чрез разплащателна сметка с месечни вноски, съгласно погасителен
план. Падежна дата за издължаване на главница и/или лихва е 18-то число на
месеца. За обезпечаване вземането на банката по Договор за
кредит от 05.09.2007 г. и в изпълнение на чл. 8 от същия, в полза на банката е
учредена Договорна ипотека, вписана в СВ гр. Добрич, с вх. рег. ***г., върху
следния недвижим имот,
а именно: Недвижим имот, находящ се в с. Батово, община
Добричка, представляващ Масивно жилище със застроена площ от 180 кв.м., маза
със застроена площ от 24 кв.м., таван със застроена площ от 52 кв.м.,
второстепенна сграда, със застроена площ от 78 кв.м., Навес без оградни стени на площ от 40
кв.м., второстепенна сграда със застроена площ от 12 кв.м., всички построени в
дворно място с площ от 840 кв.м., представляващо УПИ VII, пл.№183, в квартал
19А, по плана на с. Батово, община Добричка.
За предоставения кредит,
кредитополучателят следва да заплаща лихва формирана от базов лихвен процент за
този вид кредит, определян периодично от кредитора и надбавка, която може да
бъде намалена с отстъпка, съгласно условия за ползване на преференциален лихвен
процент по програма „ДСК Уют" /приложение № 2 към договора/. Към датата на
сключване на договора, базовият лихвен процент е 3.69%, стандартната надбавка е
в размер на 3.60% и е намалена с отстъпка от 0,5% или лихвеният процент по
кредита е в размер общо от 6.79%.
Поради допусната забава в
плащанията на дължимите вноски по главница и лихва за период повече от 90 дни,
на основание т. 21.2 от Общите условия към договора за кредит и във връзка с
чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, кредиторът е изпратил чрез ЧСИ ***, писма - уведомления
за обявяване на кредита в предсрочно изискуем до длъжниците *** К.К., чрез настойника й К.К.. И двете писма - уведомления за предсрочна изискуемост
са получени лично от К.И.К. на
26.09.2019г. С оглед на гореизложената фактическа обстановка на
10.10.2019 г. кредитът е превърнат счетоводно в предсрочно изискуем, съгласно
клаузите на раздел VII „Отговорност и санкции", т. 21.2. от Общите условия
към Договор за ипотечен кредит от 05.09.2007 г.
На 16.10.2019 г. Банка ДСК ЕАД
е подала заявление по чл. 417 от ГПК за снабдяване със заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист срещу ответниците. Въз основа на депозираното
заявление по чл. 417 от ГПК е образувано ч.гр.№3746/2019 г. на Районен съд гр. Добрич, по което в полза на Банка ДСК ЕАД
са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за следните
суми: главница - 165 897,52
лева; договорна лихва - 44 075,66 лева за периода от
18.02.2016 г. до датата на настъпване на
предсрочна изискуемост - 09.10.2019 г.; лихвена
надбавка за забава - 1 006,80 лева за периода от 19.03.2016 г. до 09.10.2019
г.; законна лихва - 276,49 лева за периода от 10.10.2019 г. до 15.10.2019 г.;
такси и разноски - 1 429,60 лева, от
които: годишна такса управление, дължима на основание чл. 13 - 15 от Договора
за кредит и чл. 25.1, т. 2, чл. 25.2 от Общите условия към договора за кредит -
380,00 лева, дължими за периода от 06.09.2015 г. -05.09.2019 г.; такса изискуемост, дължима на
основание чл. 13 - 15 от договора за кредит - 120,00 лева, начислена на
10.10.2019 г.; такса за подновяване срока на действие на учредената в полза на
Банка ДСК ЕАД ипотека, дължима на основание чл. 17.2 от Общите условия към
договора за кредит в размер на 685,30 лева, начислена на 01.09.2017 г.;
застраховка на обезпечението, дължима на основание чл. 27 от Общите условия към договора за
кредит - 244,30 лева, за периода от 30.08.2016 г.-28.08.2020 г. Въз основа на издадения по ч.
гр. д. № 3746/2019 г. на РС- гр. Добрич, изпълнителен лист, на Банка ДСК ЕАД са
присъдени още платените разноски за държавна такса върху материалния интерес -
4253,72 лева и за юрисконсултско възнаграждение - 150,00 лева, както и законна
лихва върху главницата, считано от 15.10.2019г.
С две отделни съобщения,
получени на 02.03.2020г. и на 09.03.2020г. Банка ДСК ЕАД е уведомена за
подадено от длъжниците *** К.К.
и К.И.К., възражение,
поради което за кредитора е налице правен интерес от образуване на настоящето
дело и установяване вземането по издадения изпълнителен лист.
В депозирани в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмени отговори на исковата молба с вх.рег.№4804/04.08.2020г. и с вх.рег.№260558/10.09.2020г. /с пощенско клеймо от 03.08.2020г./ ответниците, чрез пълномощника си – адв.Т.С.,*** оспорват допустимостта и основателността на предявения иск.
Излагат се съображения, че
ч.гр.д. № 3746/2019г. на ДРС е второ по ред
заповедно производство, между едни и същи страни, в
рамките на което взискателят търси издаване на заповед за изпълнение и
разпореждане за незабавно принудително осъществяване на парични притезания,
породени от един и същ договор за ипотечен кредит, сключен между взискателя и
длъжниците на 05.09.2007г., по който договор длъжниците са изгубили
привилегиите на уговорените в тяхна полза междинни срокове за погасяване на
задълженията поради липса на плащания на няколко поредни анюитетни вноски,
определени в погасителния план на търговската сделка.
Предходното ч.гр.д. е с №
1064/2016г. по описа на
Районен съд Добрич. По него заповедният съд е издал Заповед № 490/19.04.2016г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК. Срещу заповедта е подадено възражение от страна на длъжниците, което е
обусловило необходимостта от релевиране на установителни искове по чл. 422,
ал. 1 от ГПК. Въз основа на тези искове е образувано т.д. № 90/2017г. на ДОС. Със
свое решение № 143/20.09.2018г.,
влязло в сила през месец юли 2019г., Окръжен съд гр.
Добрич е отхвърлил като недоказан и неоснователен всеки един от обективно
кумулативно съединените положителни установителни искове на взискателя „Банка
ДСК" ЕАД, насочени към доказване на съществуването на парични вземания на
банката за главница по ипотечния договор от 05.07.2007г., за възнаградителна
лихва, за наказателна неустойка, договорена като увеличаване на лихвения
процент при забавено изпълнение на отделна анюитетна вноски, за мораторна лихва
върху превърнатия в предсрочно изискуем дълг, за договорени такси и за разноски
в съдебното производство. Два са решаващите мотива на Окръжен съд Добрич,
предопределили изхода на спора и формирали силата на пресъдено нещо относно
претенциите на взискателя по чл.422, ал. 1 от ГПК. Първият от тях е, че
клаузите на чл. 9.4 и 25.3 от Общите условия на банката са „...неравноправни,
респективно нищожни и необвързващи страните по договора....". Вторият е,
че при наличие на подобни клаузи, довели до „...трикратното увеличение на
лихвите...", обективните предпоставки за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем се явяват недоказани и неустановими, още повече, че е
„...налице надплащане на задължението в размер на 19 281,79 лева.". При
тази обективна предпоставка „...изявлението на банката за настъпване на
предсрочна изискуемост....не съдържа достатъчно подробно описание на
задълженията им (на длъжниците) - кои
от тези задължения с настъпил падеж не са платени, в т.ч. лихва и главница и
какъв е общият размер на неиздължението".
Посочените от ДОС пороци в
издадената заповед за изпълнение не са съобразени от ДРС в рамките на ч.гр.д. №
3746/2019г. при оформяне на
разпореждането за незабавно изпълнение. На първо място -
съобщението за предсрочната изискуемост на паричните задължения, адресирано до
длъжника К.К. е връчено на нейния настойник К.К.. В действителност К.К. е
настойник и представител на К.К.. Същевременно обаче, той е и съдлъжник на
поставената под пълно запрещение, което е обективна предпоставка да се приеме,
че интересите на настойника са несъвместими с интересите на подопечната му К..
Наличието на подобно противоречие прави невалидно уведомлението до К.К., което,
от своя страна, опорочава предпоставките за издаване на атакуваното
разпореждане. На второ място - в извлечението
от счетоводните записвания не са заличени правните последици на обявените за
нищожни клаузи на чл.чл. 9.4 и 25.3 от Общите условия към договора. Това прави,
на трето място, невъзможно
да се индивидуализират отделните парични задължения по начина, на който
настоява със своето решение ДОС и на четвърто място -
при образувано изпълнително дело въз основа на издадения по ч.гр.д. №
1064/2016г. на ДРС изпълнителен лист, за какво доброволно, точно и своевременно
погасяване на анюитетните вноски може да се говори в периода на съдебните
спорове, в рамките на които „Банка ДСК" ЕАД е търсила пълното погасяване
на обявените за предсрочно изискуеми парични задължения. Взискателят не е
посочил за кой период от време е констатирал неизпълнението, на което се позовава
при повторното си искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Наред
с това на пето място, има
застъпване на отделните периоди по двете частни граждански производства, което
е в нарушение на формираната сила на пресъдено нещо.
Претенциите
на „Банка ДСК" АД не отговарят на действителните отношения между страните
по делото.
Подаденото
от взискателя - ищец в настоящото производство
заявление
за издаване на заповед за изпълнение не отговаря на установеното с влязло в
сила Решение № 143/20.09.2018г. на Окръжен съд Добрич,
постановено по т.д. № 90/2017г. съгласно описа на
същия правораздавателен орган. Заявлението на ищеца се базира на счетоводни
записвания относно същия договор, между същите страни, но за друг период от
време, обсъден от ДОС по предходното дело. Пороците в поведението на взискателя
не са отстранени. Изводите на съда не са съобразени. Подбран е подхода на
повторната проба, като резултатите от приключилия правен спор са игнорирани
напълно.
Наведено
е и възражение за изтекла погасителна
давност по чл. 111, б.б. „б" и „в" за част от вземанията за лихви и
обезщетения.
Ищецът е депозирал допълнителна искова молба с вх.рег.№ 260547/10.09.2020г.
Излагат се съображения, че обхватът на силата
на пресъдено нещо на Решение № 143/20.09.2018 г. по гр. дело № 90/2017 г. по
описа на Окръжен съд Добрич е за суми, подробно посочени в диспозитива на
цитираното съдебно решение, постановено по предходно заведен от Банка ДСК
установителен иск. Посочените суми са били претендирани на основание настъпила
предсрочна изискуемост на вземането по кредита на 04.11.2015 г., а искът е
отхвърлен по съображения за неравноправност на клаузите на т. 9.4. и т. 25.3.
от Общите условия към договора за кредит, с които е предвидена възможността за
едностранно изменение на лихвения процент от страна на банката. Със съдебното
решение е прието, че е приложима първоначално уговорената възнаградителна лихва
съобразно подписания към договора за кредит погасителен план. Предявеният от
Банка ДСК установителен иск е отхвърлен поради липса на предпоставките за
настъпване на предсрочна изискуемост към 04.11.2015 г., а не поради недължимост
на вземанията по сключения договор. С предявяване на иска по настоящото дело Банка
ДСК претендира присъждане на дължимите суми по кредита след обявена предсрочна
изискуемост на 10.10.2019 г. след преизчисление на дълга въз основа на
съдебното решение без да прилага изменения на нивата на лихвения процент, за
което кредитополучателите са уведомени с връчените чрез ЧСИ *** уведомления. Банка ДСК е изпълнила
подробно описаното по-горе и влязло в сила между страните съдебно решение, като
е изключила изцяло действието на обявените за недействителни клаузи от Общите
условия към договора за кредит и е извършила всички необходими счетоводни
корекции в тази връзка.
Настоящият иск не се обхваща
от пределите на силата на пресъдено нещо на Решение № 143/20.09.2018 г. по гр.
дело № 90/2017 г. по описа на Окръжен съд Добрич. За да е налице обективно
тъждество на делата трябва предметът им да е един и същ, като не е достатъчно
правоотношението между страните да е създадено по един договор. Съгласно
Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ВКС предмет на делото по
установителния иск е вземането, основано на представения документ -
извлечението от счетоводните книги на банката за вземане, произтичащо от
договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са определени от страните
при сключването му. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Постановеното решение
на Окръжен съд Добрич се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на
издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.г.д.№1064/2016 на
ДРС, но не се отнася към валидността на правата и задълженията по сключения
Договор за ипотечен кредит от 05.09.2007 г. и не преклудира правата на ищеца като кредитор да събере вземането си по
съдебен ред чрез иницииране на ново заповедно производство, след обявяване на
изискуемостта по надлежния ред. (така и Решение № 139/05.11.2014 г. по търг.
дело № 57/2012 г. на ВКС, ТК, I Т.О.)
Поради непогасяване в срок на
месечните погасителни вноски е допусната забава в плащанията над 90 дни, поради
което на основание раздел VII „Отговорност и санкции", т. 21.2. от Общите
условия към Договора за кредит, във връзка с чл. 60, ал. 2 от Закона за
кредитните институции, за Банката е възникнало договореното потестативно право
да обяви вземането си за главница по договора за кредит за предсрочно
изискуемо. Действащите към датата на сключване на договора за кредит Общи
условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити на „Банка ДСК" АД са
неразделна част от договора за кредит, приложени са към него и са подписани от кредитополучателите, ответници по настоящия иск. След забава и непогасяване
на 44 броя погасителни вноски по процесния кредит, включващи главница и лихва
са изпратени писма-уведомления чрез ЧСИ *** до кредитополучателите, че поради
забава в погасяването на процесния договор за кредит, Банката обявява същия за
предсрочно изискуем и от датата на получаване на това уведомление, цялата
непогасена главница става дължима и върху нея се начислява лихва в размер на
договорения лихвен процент, увеличен с предвидената в договора надбавка за
забава. Моментът, в който настъпва
предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на
банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника-
кредитополучател, и то ако към този момент са били налице обективните
предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. В този момент целият или
неплатеният остатък по кредита е изискуем по отношение на кредитополучателя.
Съгласно даденото разрешение в
т. 18 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането,
произтичащо от договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил
правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Уведомленията за обявяване на настъпилата
предсрочна изискуемост на задълженията по кредита са получени от К.К.К. чрез
настойника й К.И.К., който е получил лично писмата на 26.09.2019 г., което се
установява от извършените отбелязвания върху документа. Предвид изложеното, на
10.10.2019 г. кредитът е отнесен като предсрочно изискуем с датата, на която
Банката е получила уведомленията и към тази дата не са погасени 44 броя дължими
погасителни вноски.
Съгласно постановената
практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК договорът за кредит не е такъв за
продължително или периодично изпълнение. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал.
1 от ЗЗД давността за всяко вземане - главно или акцесорно за лихви, започва да
тече от деня, в който е станало изискуемо. В случая, процесното задължение по
кредита е обявено от Банката-кредитор за изцяло и предсрочно изискуем с лихвите на 10.10.2019 г. на основание чл. 21.2 от
Общите условия към Договора за кредит. В случая първата падежирала и неплатена
вноска по договора за кредит е с дата 18.02.2016 г. съгласно приложеното
извлечение от счетоводните книги на Банка ДСК. Следователно, от датата на първата непогасена вноска - 18.02.2016 г. са започнали да текат и
давностните срокове, съответно по чл. 110 от ЗЗД за погасяване на главницата и по
чл. 111,6. "в" от ЗЗД за погасяване посочените лихви - договорни и
наказателни (чл. 114, ал. 1 от ЗЗД). От тази дата до датата на подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК - 16.10.2019 г. на "Банка ДСК" АД за
издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист за вземанията, тези
срокове не са изтекли, а с подаването на това заявление, респективно на
процесните искове, които се считат предявени, съгл. чл. 422, ал.1 от ГПК от
датата на заявлението - срокове се прекъсват (чл. 116, б. "б" от ЗЗД)
и срокът не тече докато трае съдебния процес относно съществуването на
вземанията (чл. 115, б. "ж" от ЗЗД). Следователно, давността за
погасяването на претендиралите вземания за вноски и лихва, в случая не е
изтекла.
Поради неизпълнение на
задължението си по договора за кредит за заплащане на 44 броя погасителни
вноски за периода 18.02.2016 г. - 18.09.2019 г. Банка ДСК е упражнила правото
си да направи вземанията по кредита предсрочно изискуеми, като общият размер на
просрочената сума към 16.10.2019 г. е била в размер на 61 850.38 лева. От
извлечението от счетоводните книги на Банка ДСК АД към 16.10.2019 г. (датата на
подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК) се установява, че е налице забава на ответника за заплащане на 44 броя вноски за периода
18.02.2016 г. - 18.09.2019 г., като този период се явява последващ на
разглеждания с подробно описаното по-горе съдебно решение, поради което същото
е неотносимо към предмета на настоящия спор. Посоченото съдебно решение е
постановено при друга фактическа обстановка, при действащи неравноправни клаузи
на договора и при липса на настъпили предпоставки за обявяване на предсрочна
изискуемост.
Ответниците са подали допълнителен отговор на допълнителната искова молба с вх.рег.№261265/13.10.2020г.
В
отговора се излага, че паричните вземания, предмет на защита по чл.422, ал.1 от ГПК имат за свой източник договор за банков кредит от 05.09.2007г., сключен
между К.К., покойният и съпруг Иван К. и ищеца в настоящото производство
"Банка ДСК" ЕАД. Договорът е сключен въз основа на предложение,
включващо в себе си общи условия по смисъла на чл.16, ал.1 от ЗЗД. Именно по
този начин изработените от кредитната институция повтарящи се клаузи са довели
до оформяне на отделни уговорки в единния по своя правопораждащ ефект договор
за банков кредит. Клаузите на общите условия не са намерили своето пресъздаване
в конкретния договор за банков кредит и не определят
съдържанието на отделните права и задължения на страните по него, тъй като не
са писмено потвърдени от клиентите на банката. Дори да се приеме, че тази теза
не отговаря на фактите в процеса, едностранната промяна на общите условия
поражда въпроса за допустимостта на изменението на права и задължения, породени
от Договора от 05.07.2007г. чрез техническата промяна в Общите условия към
договора. Подобно поведение е несъвместимо с правилото на чл.8, ал.1 от ЗЗД,
изискващ съгласие на две или повече лица, както за сключването, така и за
изменението на съществуващ договор. Едностранната промяна в съществуващ договор
е допустима само в случай на признато от обективното право потестативно
субективно право на една от страните по него. В настоящото производство подобно право не съществува,
проблемът за недействителността на отделна клауза от
общите условия, а оттук и на договора не е свързан с упражняване на
потестативно право и не обуславя автоматичното заличаване на недействителната
клауза. В тази насока е необходимо да се
прецени приложимото за случая правило на чл.26, ал.4 от ЗЗД, съгласно която
"нищожността на отделни части не влече нищожост на договора, когато те са
заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се
предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части".
В конкретния казус повелителни правила на закона, които заместват
недействителните клаузи няма. Същевременно предположението, че сделката би била
сключена и без тях не е предоставено единствено и само на кредитора по договора
за банков заем, а следва да се
извлече от цялостното развитие на правоотношението и начина, по който е сключен
договора за кредит. При това положение, твърдението на "Банка ДСК"
ЕАД, че е извършила всички необходими счетоводни корекции, свързани с обявените
за недействителни клаузи от общите условия не кореспондира с настъпило по
силата за закона изменение на съдържанието на договора за банков кредит, а е
едностранно наложено коригиране на правен дълг от неговия носител. Само по себе
си подобно извънсъдебно поведение на банката води до неяснота и липса на
конкретизация на отделните парични задължения на главния длъжник К.К., което
прави по дефиниция невъзможно възникване и на потестативното право по чл.60 от
ЗКИ дотолкова, доколкото всяко потестативно право е вторично и се наслагва към
конкретно парично притезание. Тази е причината ответниците да смятат волеизявлението на ищеца в
производството за обявяване на дълга за предсрочно изискуем за несъстоятелно.
По принцип пресрочната изискуемост на задължението не представявлява нищо
друго, освен отпадане предимствата на срока, уговорен в полза на длъжника.
Повече от очевдидно е, че при липса на конкретика относно задълженията не би
могло да се поставя въпросът за тяхното срочно изпълнение или за последиците за
забава от тяхното неизпълнение.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По заявление на ищеца по реда на чл. 417 ГПК
с представено извлечение от сметка – документ по чл. 417, т. 2 от ГПК - е образувано ч. гр. д. №3746/2019 г. по описа на ДРС, по което съдът
е издал заповед №2097/25.11.2019 г. за незабавно изпълнение на парично
задължение и изпълнителен лист. Длъжниците К.К.К., ЕГН **********, действаща
чрез настойника си К.И.К. с ЕГН ********** и К.И.К. с ЕГН ********** са
осъдени да заплатят солидарно на
кредитора „Банка ДСК” ЕАД следните суми:
165897,52 лева – представляваща главница - дължима сума по договор за
ипотечен кредит № 14524123, сключен между длъжниците и кредитора на 05.09.2007
г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда /датата на пощенското клеймо/ - 15.10.2019 г. до окончателното плащане;
44075,66 лева – договорна
възнаградителна лихва, начислена за периода от 18.02.2016 г. до 09.10.2019 г.;
1006,80 лева – обезщетение за
забава, начислена за периода от 19.03.2016 г. до 09.10.2019 г.; - 276,49 лева – законна лихва за периода от
10.10.2019 г. до 15.10.2019 г.; 1429,60 лева
– дължими такси и разноски; 4253,72
лева – държавна такса и 150 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на издадените заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист при ЧСИ рег.
№*** с район на действие ОС Добрич е образувано изп. д. № 2019***040058 срещу длъжниците.
В срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК, считано от датата на връчване на ПДИ ответниците в настоящото
производство подават пред ДРС възражение против заповедта за изпълнение, като
съгласно указанията на съда, ищецът заявява настоящия иск за установяване на
вземането си. В срока и по реда на чл. 419 от ГПК срещу разпореждането за незабавно изпълнение е
подадена частна жалба, като в резултат на образуваното производство по в. ч. гр. д. № 393/2020 г. състав на Окръжен съд Добрич, с определение
№260288/05.11.2020г. отменя разпореждането по ч. гр. д. №3746/2019
г. в частта, с която е разпоредено незабавно изпълнение на заповедта срещу двамата ответници.
Страните не спорят и по
делото се установява, че между ищеца „Банка ДСК“ АД в качеството на кредитор и
ответника К.К.К. и ***К. в качеството на кредитополучатели е сключен договор за
ипотечен кредит от 05.09.2007г., по силата на който банката - ищец отпуска на
кредитополучателите сумата от 200 000 лв., със срок на издължаване 300
месеца. Кредитът се погасява на месечни вноски, съгласно Погасителен план - Приложение
№1 към договора за кредит. Падежна дата за издължаване на вноските е 18-то число от месеца. За предоставения
кредит кредитополучателите заплащат лихва, формирана от базов лихвен процент за
този вид кредит, определян периодично от кредитора и надбавка, която може да
бъде намалена с отстъпка, съгласно Условия за ползване на преференциален лихвен
процент по програма „ДСК Уют“. Към датата на договора базовият лихвен процент е 3,69%, стандартната
надбавка е 3,6 процентни пункта и е намалена с отстъпка от 0,5 процентни пункта
или 6,79 %. Кредитополучателите са уведомени, че носят солидарно отговорността
за издължаване на кредита на основание чл.25 ал.2 от СК, както и че за
обезпечаване на кредита ще бъде учредена договорна ипотека върху общия им
недвижим имот. Общите условия към договора са неразделна част от него, които
кредитополучателите са подписали и приемат с подписването на договора. Вторият
ответник – К.И.К. е съдлъжник по договора за кредит. Представени са и условия
за ползване на преференциален лихвен процент по ипотечния кредит по програма
„ДСК Уют“.
Съгласно чл.20.1 от ОУ
към договора, при забава на плащането на месечната вноска, от деня следващ
падежната дата, частта от вноската се олихвява с три процентни пункта. Съгласно чл.20.2 от ОУ,
при забава в плащанията на главница
и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се
отнася в просрочие. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред
остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
наказателна надбавка от 10 процентни пункта. Дължимите такси по кредита са
уредени в чл.25.1 от Общите условия към договора.
По искане на страните е назначена
и изслушана ССчЕ, чието заключение като изготвено от специалист, притежаващ
необходимите знания и при липса на данни за пристрастност към някоя от
страните, съдът изцяло кредитира. Вещото
лице докладва, че на 18.09.2007 г. кредитната сметка на
кредитополучателя по процесния договор е заверена със сумата от 200 000 лв., от
която на същата дата са направени преводи за: окончателно погасяване на заем №
134***90 към Банка ДСК в размер на 194 978.37 лв.; такса за окончателно
погасяване на заем от 73 лв.; за вписване на ипотека 25 лв. и административна
такса в размер на 115 лв. От оставащата разликата в размер на 4808.63 лв, на
19.05.2007 г са изтеглени 4700 лв., а 108.63 лв. са участвали в плащането на
месечна вноска с падеж за плащане 18.10.2007 г.
Експертизата установява, че с
постъпилите суми по разплащателната сметка на длъжниците, служеща за погасяване
на кредита за периода от първата падежна
дата 18.10.2007 г. до 18.01.2015 г., в
размер на общо 142406.31 лв. са погасени : 34102.47 лв. главница, в т.ч. 33
691.18 лв. в пълен размер с падежи за плащане от 18.10.2007 г. до 18.01.2016 г.
и частично 411.29 лв. по месечна вноска с падеж 18.02.2016 г.; 106 903.73 лв.
договорна лихва в пълен размер с падежи за плащане от 18.10.2007 г. до
18.02.2016 г.; 1148,00 лв. заемни такси; 252.10 лв. такса застраховка
обезпечение. На 18.02.2016 г. е преустановено погасяването на
кредитното задължение, като забавата в плащането на суми по главница/лихви е
1318 дни.
Вещото лице посочва размера на задължението по
процесния договор за главница, лихви и заемни такси с настъпил падеж към
16.10.2019г. в размер на общо 64 166.78
лв. в т.ч.: 18513.79 лв. главница по месечни вноски с падежи за плащане от
18.02.2016 г. до 18.09.2019 г.; 43 336.59 лв. договорна лихва по месечни вноски
с падежи за плащане от 18.02.2016 г. до 18.09.2019 г.; 1006.80 лв. лихвена
надбавка за забава за периода от 19.03.2016 г. до 09.10.2016 г.; 1309.60 лв.
такси и разноски, в т.ч. 380 лв. такса за управление на кредита за периода от г.
до 05.09.2019 г., 244.30 лв. такса за застраховка обезпечение за периода г. до
20.08.2020 г. и 685.30 лв. такса за подновяване срок на учредена ипотека в
полза на Банка ДСК.
При отчитане на настъпилата предсрочна изискуемост
на кредита на 10.10.2019 г. вещото лице дава заключение за дължимите суми за
главница, лихви и заемни такси към 16.10.2019 г.
в размер на общо 212 686.07 лв. в т.ч.: 165 897.52 лв. главница; 44 075.66 лв.
договорна лихва за периода от 18.02.2016 г. до 09.10.2019 г.; 1006.80 лв.
лихвена надбавка за забава за периода от 19.03.2016 г. до 09.10.2016 г.; 276.49
лв. законна лихви изчислена върху главница 165897.52 лв. периода от 10.10.2016
г. до 15.10.2019 г.; 1429.60 лв. такси и разноски, в т.ч.; 380 лв. такса за
управление на кредита за периода от 06.09.2015г. до 05.09.2015г.; 244.30 лв.
такса за застраховка обезпечение за периода 30.08.2016г. до 20.08.2020г.;
685.30 лв. такса за подновяване срок на учредена ипотека в полза на Банка ДСК;
120.00 лв. такса за изискуемост на кредита.
Искът черпи правното си основание
от разпоредбите на чл. 422 във връзка с чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 430 от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Установява се допустимостта на
предявения установителен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, предвид
издадената заповед за незабавно изпълнение, заявеното възражение от длъжниците в преклузивния срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК и предявяване на иска в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Доказателствената тежест в процеса
се разпределя съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, като всяка страна в процеса носи тежестта да докаже
положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си
правни последици и на които основава исканията и възраженията си.
Съобразно характера на предявения иск в тежест на ищеца е да установи при условията
на пълно и главно доказване съществуване на вземането му от ответниците по
заповедта за незабавно изпълнение, наличието на валидно сключен и неизпълнен
договор за кредит, настъпила предсрочна
изискуемост на вземането по договора, размера на дължимите главница, лихви и
такси, а ответниците - изпълнение на договора и релевираните възражения.
Страните не спорят и се установява по делото наличието на валидно правоотношение между тях, възникнало въз основа на Договор за ипотечен кредит от 05.09.2007г,
по силата на който ответницата
К.К. се е задължила
като кредитополучател, а ответникът К.К. като съдлъжник. Страните също не спорят и се установява по
делото, че сумата, предмет на
Договора от 05.09.2007 г. е изцяло усвоена от кредитополучателите. Така се налага се извода, че между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение въз основа на сключен договор за
ипотечен кредит за сумата от 200000 лева със срок на
издължаване – 18.09.2032 г. Сумата е изцяло усвоена от кредитополучателите.
Установява се от заключението на вещото
лице, че на 18.02.2016г. е преустановено погасяването на
кредитното задължение, като забавата в плащането на суми по главница и лихви е
1318 дни. Последната
погасена изцяло месечна вноска е с падеж
18.01.2016г., а частично е платена месечната вноска с падеж 18.02.2016г. Към 16.10.2019
г. са дължими суми общ размер на общо 64 166.78 лв., от които: 18513.79
лв. главница по месечни вноски с падежи за плащане от 18.02.2016 г. до
18.09.2019 г.; 43 336,59 лв. договорна лихва по месечни вноски с падежи за
плащане от 18.02.2016 г. до 18.09.2019 г.; 1006.80 лв. лихвена надбавка за
забава за периода от 19.03.2016 г, до 09.10.2016 г. 1309.60 лв. такси и
разноски.
В съгласие с т.20. 2 от ОУ при допусната забава в плащанията
на главница/ лихва за период повече от 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се
отнася в просрочие. Съответно съгласно т.21.1.1 от ОУ кредиторът има право да
превърне кредита в предсрочно изискуем и при всяко неплащане в срок на
уговорените погашения по лихва и/или главница.
Както се установи към 26.09.2019г. са осъществени предпоставките на т.20.2 от УО – допускане на просрочие по-голямо от 90 дни. Следователно към посочената дата са възникнали
условията ползвания кредит ведно с всички произтичащи вземания да бъде обявен
за предсрочно изискуем, основание, на което банката се позовава в депозираното
заявление по реда на чл. 417 от ГПК.
Ответникът въвежда възражение за
липса на основание, съответно за неизпълнение на задължението на банката за
обявяване на банковия кредит за изцяло предсрочно изискуем преди подаване на
заявлението по чл. 417 от ГПК.
Съгласно даденото разрешение в т.
18 от ТР№ 4/2013 г. в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК за вземане,
което произтича от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става
предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други
обстоятелства, при които кредиторът може да събере вземането си без да уведоми
длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си за направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Това
означава, че ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване
на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, правото на кредитора трябва да бъде
упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
като кредиторът следва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
В конкретния случай се установява,
на първо място, съгласно констатациите на вещото лице, че са налице обективните
факти, обуславящи настъпването на предсрочната изискуемост.
На следващо място, банката е
изпълнила задължението да съобщи на кредитополучателя и на солидарния длъжник, че упражнява правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем с връчване на уведомления с
изх.№ от 19.09.2019 г. Не се спори и от представените доказателства се
установява, че уведомленията са получени от ответника К.К. лично и в качеството
му на настойник на поставената под пълно запрещение К.К., на 26.09.2019 г., с което задължението на кредитора по 418, ал. 3 от ГПК във вр. чл. 60, ал. 2 от ЗКИ е изпълнено. Обявяването на предсрочната
изискуемост предшества момента на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – 16.10.2019г.
Видно от представените в
заповедното производство покани за доброволно изпълнение, в които е
инкорпорирано уведомлението по чл. 60, ал.2 от ЗКИ, същите са разписани от редовно упълномощен
представител на банката, съгласно пълномощно рег. № 6566/21.05.2018 г. на Нотариус №** на НК, разполагащ с право да подписва уведомления
за предсрочна изискуемост. С уведомленията банката уведомява длъжниците, че поради забава в плащанията обявява кредита за изцяло и предсрочно изискуем. Съгласно Решение №148/02.12.2016г. на ВКС по т.д.№
2072/2015г., I т.о, волеизявлението на банката-кредитор следва
да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно
изразено позоваване на обстоятелствата по чл.60, ал.2 от ЗКИ или на обстоятелствата, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни
правото си да обяви предсрочна изискуемост на кредита. В писмения документ кредиторът може да определи и срок
за изпълнение на задължението от длъжника, но във всички случаи волеизявлението за обявяване на
предсрочната изискуемост следва да е изрично и недвусмислено. Видно от приложените по настоящото дело уведомления, изпратени
до длъжниците, същите отговорят на
посочените изисквания. Те
съдържат ясно изразено волеизявление на банката, че обявява предсрочна изискуемост
на кредита. Липсва
законово изискване изявлението на
банката за настъпване на предсрочна изискуемост, адресирано до длъжниците да съдържа
подробно описание на задълженията им, с посочване на размер, падеж и пр.
Съдът не споделя
доводите на ответната страна, че отправеното до ответницата К.К. уведомление за
предсрочна изискуемост е невалидно, тъй като е връчено на настойника й, а
техните интереси са несъвместими. Действително видно от доказателства по делото ответницата
К.К. е поставена под пълно запрещение въз основа на решение №301/22.11.2017г. на ДОС, постановено
по гр.д.№273/2017г., като за нейн настойник е назначен К.И.К. /удостоверение от
органа по настойничество и попечителство при община Добричка
№ГРАО-3242/01.02.2018г./ В случая съдът не намира наличие на противоречие между интересите на настойника и тези на поставения под настойничество, което личи и при предприетата
от тях защита.
При така установените факти и обстоятелства
се доказва по безспорен начин възникването и съществуването на изискуеми и ликвидни парични вземания на ищеца „БАНКА
ДСК“ ЕАД от ответниците
по договор за банков ипотечен кредит.
Неоснователно
е възражението на ответниците, че ищцовата претенция не е съобразена с влязлото
в сила решение № 143/20.09.2018 г. по т.д.№90/2017 г. на Окръжен съд Добрич. С
посоченото решение е отхвърлен иска
на „Банка ДСК“ ЕАД срещу К.К.К. и К.И.К. с правно основание чл.422 от ГПК за установяване съществуването на вземане
към ищеца на сумите от: 177 918,72 лв.-главница; 21 043,84 лв. -
договорна лихва за периода от 16.12.2014г. до
14.04.2016г.;
8 000,04 лв. - наказателна лихва за периода от 04.11.2015г. до 14.04.2016г. и 467,10 лв. -заемни такси,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от
14.04.2016г.
до окончателното издължаване на главницата, произтичащи от процесния договор, за които е издадена Заповед №490 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по
ч.гр.д.№1064/2016г. по описа на ДРС. За да отхвърли иска съдът
приема за неравноправни, респективно нищожни
и необвързващи страните по договора клаузите на чл.9.4 и 25.3 от Общите условия по процесния договор, предвиждащи правото на банката едностранно да определя нов размер на месечната вноска за лихва
и/или главница при промяна на базовия
лихвен процент,
както и правото на банката да изменя едностранно базовия лихвен процент. В мотивите на съда се сочи, че вследствие на едностранната промяна на лихвения процент се
установява надплатена сумата от
19 281,79 лв., към момента на обявяване на кредита за предсрочно
изискуем. В тази връзка вещото лице по назначената ССчЕ по настоящото дело докладва,
че след
датата на влизане в сила на Решението на ДОС
и след преизчисляване на месечните
вноски с договорения годишен лихвен процент в Договора за ипотечен кредит от
05.09.2007 г., с надвесената сума са погасени вноски с падежи от 18.01.2015г.
до 18.02.2016г.
Според заключението по ССчЕ след
датата на влизане в сила на Решението на ДОС
и след преизчисляване на месечните
вноски с договорения годишен лихвен процент в Договора за ипотечен кредит от
05.09.2007 г. и условията за ползване на преференциален лихвен процент по
програма „ДСК Уют„, за периода от 18.10.2007 г. до 18.01.2015 г. -последната
дата на която по разплащателната сметка са постъпвали плащания, са осчетоводени
за погасяване 123 578.07 лв. в т.ч.: 28 669.44 лв, главница по месечни вноски с
падежи за плащане от 18.10.2007 г. до 18.01.2015 г.; 93 855.64 лв. договорна
лихва по месечни вноски с падежи за плащане от 18.10.2007 г. до 18.01.2015 г.;
заемни такси в размер на 1053 лв.
С оглед формирания извод за
доказаност на иска по основание, на разглеждане подлежи възражението на ответниците за погасяване на претенцията по давност. При
определяне коя погасителна давност е приложима по отношение на процесните
вземания - общата или тригодишната погасителна давност по чл.111 ЗЗД, следва да
се съобрази, че при договора за заем е налице едно неделимо плащане. В
случай, че е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на
определени дати, то това не превръща тези вноски в периодични плащания.
Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на
кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части, което обаче не
превръща този договор в такъв за периодични платежи, а е налице уговорка
за разсрочено погасяване на едно общо задължение на отделни
части. Следователно, задълженията за главница по договора за кредит се
погасяват с изтичането на общата петгодишна давност. Относно възнаградителната
лихва, която представлява цената на ползваната парична сума и е включена в
дължимата анюитетна вноска, същата се погасява заедно с нея, т.е с общата
давност по чл.110 ЗЗД.
Давността за отделните анюитетни вноски тече
самостоятелно от датата на падежа на всяка от тях, а не общо – от датата на
обявената предсрочна изискумост на кредита или от крайния срок за издължаване
на целия кредит. В случая се установява, че първата падежирала и
неплатена вноска по договора за кредит е с дата 18.02.2016 г. В разглеждания случай поставеният за разглеждане иск с
правно основание чл.422 от ГПК, който прекъсва течението на давността, се счита
предявен от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК –
16.10.2019г. Следователно, давността за погасяването на
претендиралите вземания за вноски и лихва, в случая не е изтекла.
По изложените
съображения предявеният иск е доказан по основание и размер и следва да бъде
уважен изцяло.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013 г., т. д. № 4/2013 г. на
ОСГТК съдът следва да се произнесе по разноските в заповедното производство.
Доколкото ищцовата претенция е основателна, то ответниците дължат и сторените
от ищеца разноски в заповедното производство в размер на 4253,72 лева –
държавна такса и 150 лева – юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода от спора и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените
разноски в исковото производство в общ размер на 5253,72 лева, от които: 4253,72 лева – държавна такса, 700 лева - депозит за вещо лице и 300 лева – юрисконсултско възнаграждение. На ответниците не се следват
сторените по делото разноски.
Водим от изложеното Окръжният съд,
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, по предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че ответниците К.К.К., ЕГН ********** чрез настойника й К.И.К., ЕГН **********
и К.И.К., ЕГН ********** *** дължат солидарно на „БАНКА
ДСК“ АД, ЕИК121830616, със седалище и
адрес на управление гр.София, район Оборище, ул.“Московска“ №19 следните суми:
165897,52 лв. – главница по договор за ипотечен
кредит от 05.09.2007г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
15.10.2019 г. до окончателното плащане; 44075,66 лв. – договорна лихва за
периода от 18.02.2016г. до 09.10.2019г.;
1006,80 лв. – лихвена надбавка за забава за периода от 19.03.2016г. до
09.10.2019г.; 276,49 лв. – законна лихва за периода от 10.10.2019г. до
15.10.2019г. и 1429,60 лв. – такси и
разноски, за
които има издадена въз основа
на документ по чл. 417 ГПК заповед за незабавно изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д.№3746/2019г. по описа на ДРС.
ОСЪЖДА К.К.К., ЕГН ********** чрез настойника й К.И.К.,
ЕГН ********** и К.И.К., ЕГН ********** *** да заплатят на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК*********, със седалище
и адрес на управление гр.София, район Оборище, ул.“Московска“ №19 сторените
разноски по ч.гр.д.№3746/2019г. по описа на ДРС в размер на 4253,72 лева –
държавна такса и 150 лева – юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА К.К.К., ЕГН ********** чрез настойника й К.И.К.,
ЕГН ********** и К.И.К., ЕГН ********** *** да заплатят на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК*********, със седалище
и адрес на управление гр.София, район Оборище, ул.“Московска“ №19 сторените
разноски по настоящото дело в размер на 5253,72 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Апелативен съд гр. Варна в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: