Р Е
Ш Е Н И Е
гр.София
23.12.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание
на деветнадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА Б.
при участието на секретаря
И.Коцева, като разгледа гр.д. №6087
по
описа на СГС за 2018г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба на С.Б.В. ЕГН ********** с адрес *** и Д.Б.А. ЕГН ********** с адрес ***, като
наследници на Б.В.Н., действащи чрез пълномощнка си адв.Е.Б. от САК, съдебен
адрес *** срещу З. „Б.И.“ АД ЕИК *******,
р-н Лозенец, ул.“*******за осъждане на ответника да им заплати сума в размер на
по 25 100лв. частично от 200 000лв. за всяка от ищците, съставляващи
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите съгласно Застрахователна полица №02117003087038, по която е
застрахован автомобила на Ц.С.Ц., за претърпените от възникналото
застрахователно събитие неимуществени вреди, изразяващи се в психологически
болки и страдания, в резултат смъртта на бащата на ищците Б.В.Н., ведно със
законната лихва от датата на увреждането – 07.01.2018г. до окончателното
изплащане на сумата. Претендират се разноски.
Ищците твърдят, че на 07.01.2018г. между
гр.Враца и гр.Оряхово Ц.С.Ц., управлявайки лек автомобил „Ауди“ модел 80 с
рег.№*******, блъснал пресичащите на пешеходна пътека Р.Т.К.и Б.В.Н., които
умират. В резултат на това ПТП на ищците като дъщери на Б.Н.били нанесени
непоправими неимуществени вреди. Поддържа се, че е съществувала силна
емоционална връзка между дъщери и баща.
Твърди се, че към момента на настъпване на
ПТП за процесния лек автомобил е била
валидна застраховка ГО на автомобилистите по ЗП №02117003087038/2017г. сключена
с ответника.
С молба вх.№ОК-64792/29.01.2018г. до З. „Б.И.“
АД ищците поискали да им бъде определено и изплатено справедливо обезщетение за
търпените от тях неимуществени вреди. По повод тази молба били образувани щета
№********** за Д.А. и щета №********** за С.В., но в установения срок по чл.496
вр. чл.498 ал.3 от КЗ не получили обезщетение, с което обосновават правния си
интерес от предявяване на настоящите искове.
В законоустановения срок ответникът е
упражнил правото си на писмен отговор. Оспорва изцяло основателността на
предявения иск. Твърди настъпило случайно деяние.
Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на починалия, който не е пресичал на
обозначеното за целта място, като дори и да е пресичал на такова, то не е
направил необходимото да избегне удара, а е имал възможност за това. Не е
изпълнил задълженията си по чл.113 ЗДвП.
Счита претендираните размери на предявените
искове за завишени.
Изразява становище, че претендираната лихва
от датата на настъпване на ПТП е неоснователно с оглед разпоредбата на чл.429
ал.3 от КЗ вр. чл.380 и чл.497 КЗ.
От фактическа страна съдът приема за
установено следното.
По делото е представен Констативен протокол
за ПТП №967000-1302 от 23.01.2018г., за станало на 07.01.2018г. около 16.35ч. ПТП
на път II –
15 Оряхово-Враца на км.7+660 до р-т „Череша“, между лек автомобил и пешеходци. Отбелязано
е, че в резултат на ПТП са починали пешеходците Б.В.Н. и Р.Т.К., а И.В.М.получила
травми, без опасност за живота. Било е образувано ДП №18/2018г. по описа на РУ
Враца.
От представената Присъда №6 от 19.03.2019г.
по НОХД №35/19г. по описа на ОС Враца, се установява, че водачът на увреждащия
автомобил Ц.С.Ц. признат за виновен за това, че при процесното ПТП е нарушил
правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинил смъртта на повече
от едно лице, а именно на Б.В.Н.и Р.Т.К., като е бил осъден на 2г. и 8мес.
лишаване от свобода, чието изпълнение на осн.чл.66 НК е било отложено за срок
от 5 години. На осн.чл.343г НК Ц.е бил лишен от право да управлява МПС за срок
от 5 години. С Решение №347 от
14.08.2019г. по ВНОХД №715/2019г. Софийският апелативен съд е изменил присъдата
в частта, в която е наложено наказание по чл.343г НК, като го е намалил от 5г.
на 2,8месеца. Няма данни решението да е било обжалвано или протестирано пред
ВКС.
Налице е решение със задължителна сила за
гражданския съд на основание чл.300 от ГПК, установяваща факта на извършеното
деяние, неговата противоправност и виновността на дееца.
Ищците са предявили претенция до ответника на
29.01.2018г. за изплащане на обезщетение за претърпени вреди по полица „Гражданска
отговорност“ №02117003087038/2017.
Не се оспорва от ответника и е видно от застрахователната полица, че
ответникът е застраховател на виновния водач за процесния период.
До изтичане на тримесечния срок ответникът не
се е произнесъл, с което ищците обосновават правния си интерес от предявяване
на иск пред съда.
Установява се, че ответникът е застраховател
по „ГО“ по отношение на лек автомобил „Ауди 80“ с рег.№******* със
застрахователна полица №02117003087038/2017 със срок на действие от 24.11.2017г.
до 23.11.2018г.
Според заключението на
съдебно-автотехническата експертиза, изготвена от вещото лице инж.А.М. се
установява, следния механизъм на ПТП – на прав участък от пътя пострадалите
пешеходци са предприели пресичане на пътното платно отляво надясно на
определено за целта място за пресичане – пешеходна пътека тип Зебра. Водачът на
л.а. Ауди 80, който се е движил в посока гр.Враца в лява лента, не е възприел
движещите се пешеходци като опасност, когато същите навлизат в дясното пътно
платно и е последвал удар с предна дясна част на автомобила около десния фар в
края на лява лента. Ударът с пешеходците е настъпил върху пешеходната пътека
тип Зебра и ограничение на скоростта 60км/ч. Установено е, че лекият автомобил
се е движил със скорост от 53км/ч. в посока гр.Враца. Според вещото лице,
водачът на автомобила е имал възможност да предотврати удара, когато
пешеходците са навлезли на пътното платно. Пешеходецът Б.Н.е могъл да види и
възприеме лекия автомобил, когато е бил в средата на пътното платно, защото
същият е отстоял на 39,75м. Посочена е
опасната зона на спиране на автомобила, която е равна на 33,85м. при
установена скорост от 53км/ч. или водачът е могъл да спре и за предотврати
удара. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че когато пешеходците са
тръгнали да пресичат, автомобилът е отстоял на 130м. като от 100м. те се
виждат. Ако в този момент са стояли на тротоара са можели да избегнат удара, а
най-късния момент е осевата линия. При предприемане на пресичането автомобилът
е бил на разстоянието от тях на 39 метра и е бил видим за тях.
По делото са събрани гласни доказателства.
Според свидетелят Ч.Т., ищците и баща им били
в много добри отношения, въпреки че не живеели заедно. Познавал Д. от малка, а
със С. се запознал след катастрофата. Тя живеела във Варна и бил помолен да
отиде с автомобила си да я вземе. Твърди, че през целия път да Враца плакала,
ядосвала се, че не била покрай баща си. Споделяла, че са се чували по телефона,
защото живее във Варна и рядко ходела във Враца. Свидетелят твърди, че почти
всеки ден след катастрофата виждал Д., тя живеела в с.Чирен, където е омъжена,
но работела във Враца и често оставала при баща си.
От показанията на свидетелката И.А. – дъщеря
на ищцата Д.А., чийто показания съдът цени при условията на
чл.172 ГПК като взема в предвид възможната й заинтересованост от изхода на
спора, се установява, че тя с майка си са живеели с дядо й, тъй като след осми
клас учела във Враца и за да не търсят квартири оставали при дядо й Б.Н..
Разказва, че са преживели тежко смъртта му, били близки, поддържали връзка.
С молба вх.№117728 от 30.09.2019г. ищците са
направили изменение на размера на исковите претенции по реда на чл.214 ГПК,
като са поискали същите да се считат предявени в размер на по 120 000лв.,
частично от 200 000лв. Съдът е допуснал това увеличение.
Обявено е за безспорно обстоятелство и
ненуждаещо се от доказване, че пострадалият Б.Н.е имал алкохол в кръвта в
количество от 2,91промила.
При така събраните доказателства съдът приема
от правна страна следното.
Предявени са преки искове по чл.432 ал.1 КЗ
във вр.чл.477 КЗ за обезщетение от пострадало /увредено/ лице при ПТП срещу
застраховател по „ГО на автомобилистите“ на виновния водач.
Претендираното обезщетение произтича от
следните обстоятелства: причинна връзка от виновно и противоправно деяние на
лице-виновен водач при ПТП, чиято гражданска отговорност към датата на деянието
е застрахована при ответника. Твърди се, че от деянието са настъпили
неимуществени вреди /болки и страдания/ от посочените увреждания.
Прието е за безспорно между страните, че
ответникът е застраховател по „ГО на автомобилистите“ на виновния водач.
За ангажиране отговорността на застрахователя
по сключена задължителна застраховка “гражданска отговорност” на водач на МПС
за вреди, причинени на трето лице извън автомобила, е необходимо ищецът да
установи, че причинените му вреди, чието обезщетяване претендира, са пряк
резултат от противоправното поведение на застрахованото лице.
Влязлата в сила присъда е задължителна за
гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това
дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. /Решение
№ 47 от 23.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 340/2011 г., I т. о., ТК/.
В настоящият случай с влязла в сила присъда,
постановена по НОХД №35/2019г. на ОС Враца, изменена с Решение №347/14.08.2019г.
по ВНОХД №715/2017г.на САС, Ц.С.Ц. е признат за виновен за това, че на 07.01.2018г.
около 16.35ч. в гр.Враца на път II-15км, 14,666/гр.Оряхово-гр.Враца/ в
местността „Череша“ на Врачанска вилна зона, при управление на л.а. марка Ауди
модел 80 с рег.№*******, виновно е нарушил правилата за движение, установени в
Закона за движение по пътищата, а именно чл.119 ал.1 от ЗДвП – при приближаване
на пешеходна пътека не е пропуснал преминаващите по нея пешеходци като намали
скоростта или спре и по непредпазливост причинил смъртта на Б.В.Н.и Р.Т.К., поради
което и на осн.чл.343 ал.3 пр.2 б.б вр.
чл.342 ал.1 от НК му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 2,8 години, което на осн. чл.66 ал.1
от НК е било отложено за срок от пет години. На осн. чл.343г вр. чл.37 ал.1 т.7
от НК е бил лишен от право да управлява МПС за срок от пет години, впоследствие
с решение на САС намалено на срок от 2,8г.
При наличието в случая на влязла в сила
присъда на наказателния съд, въз основа на която за установено се приема
извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, на
доказване подлежат причинените неимуществени вреди и техния размер, както и
причинна връзка между деянието и вредоносния резултат.
При преценка по чл.52 ЗЗД съдът преценява
характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на
болките, психическите и физически последици. Относимо обстоятелство е и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането с цел формиране
на обществено-оправдана мяра за
справедливост / решение № 99/08.10.2013 г. по т.д.№ 44/2012 г. на ВКС,
ТК, ІІ ТО, решение № 66/03.07.2012 г. на ВКС по т.д.№ 619/2011 г. на ВКС, ТК,
ІІ ТО/, при определяне на паричният еквивалент на вредите. Релевантните обстоятелства,
примерно посочени в ППВС № 4/1968 г., следва да бъдат преценени и анализирани в
тяхната съвкупност /решение № 93/23.06.2011 г. по т.д.№ 566/2010 г., на ВКС,
ТК, ІІ ТО; решение № 158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО и
др./, за да бъде размерът на обезщетението надлежно обоснован респ.справедлив.
Вследствие на настъпилата смърт на Б.Н., баща
на ищците, последните са преживели скръб, която не е преодоляна и до момента.
От показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът кредитира изцяло
като основани на непосредствени впечатления, се установява, че ищците са били
близки с баща си, Д. е живяла с него в едно
домакинство, С. живее във Варна но независимо от това са поддържали контакт.
Внезапната загуба за дъщерите на Н.е била съпроводена със значителни болки и
страдания, които не са преодолени и към момента.
При преценката на обективния размер следва да
се отчитат действителните и налични към момента на увредата вреди. Обективният
критерий е, че на обезщетение подлежат преките и непосредствени вреди от
увреждането. Специфичното при неимуществените вреди, особено тези от
причиняване на смърт, е че те имат много по-дълго проявление, а в повечето
случаи и неотменимо във времето присъствие. Затова при определяне на дължимия
размер е нужно да се отчитат не само наличните, вече осъществили се вреди, а и
това трайно проявление във времето, обременяващо в голяма част от случаите
целия живот на пострадалите /в т.см. Реш.№958/29.09.2009г. пост. по
т.д.№355/2009г.на І ТО на ВКС, Опр.№708/08.12.2009г.на ВКС, пост.по
т.д.№622/2009г./. Преценката трябва да се прави и при съобразяване на историята
на живота на починалия и на пострадалите. Следва да се отчете, че претърпените
болки и страдания от загубата на близък са изключително интензивни както на
емоционално ниво, така и от гледна точка
на очакванията за духовна, материална подкрепа, грижи и внимание.
При определяне на размера на обезщетението
съдът отчита, че със смъртта на баща си ищците са загубили внезапно родител със
значимо присъствие в живота им. Подкрепата, съветите и възможността да споделят
важни моменти от живота си, е осуетена и вече невъзможна.
При това положение следва да се приеме, че
претърпените от тях неимуществени вреди следва да се репарират в размер на
сумата от по 70 000лева, който размер съответства на критерия за справедливо
обезщетение, съгласно чл.52 от ЗЗД. За не присъждането на пълния претендиран
размер, се съобразява факта, че ищците вече са поели своя самостоятелен път в
живота, имат свои семейства. Безспорно емоционалната свързаност с починалия
родител не е прекъсната и страданията им продължават, но не се доказа, да не са
с интензитет, различен от обичайните за съответната загуба.
При този изход следва да се присъди и лихва
за забава, която на осн.чл.497 ал.1т.1 КЗ тече от 16.02.2018г.
По възражението за съпричиняване.
Своевременно в предвидения от закона срок, а
именно с отговора на исковата молба ответникът Бул Инс АД е направил възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Б.Н., с доводи, че не е
пресичал на обозначеното за целта място и не е направил необходимото, за да
избегне удара, въпреки че е имал възможност за това. Съдът намира това
възражение за неоснователно. Налице е категорична практика на ВКС – решение №
206 от 12.03.2010г. по т.д. № 35/09г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 98 от
24.06.2013г. по т.д. № 596/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 151 от
12.11.2010г. по т.д. № 1140/11г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 169 от
02.10.2013г. по т.д. № 1643/12г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. решение № 16 от
04.02.2014г. по т.д. № 1858/13г. на ВКС, ТК, І т.о. и решение № 92 от
24.07.2013г. по т.д. № 540/12г. на ВКС, ТК, І т.о., според която, за да бъде
намалено на основание чл.51, ал.2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на
пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно
възражение пред съда, и да бъде доказан по категоричен начин при условията на
пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът за наличие на
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на
предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни
действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за
вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване.
В случая е установено, че Б.Н.е пресичал на пешеходна пътека и той по никакъв
начин не е нарушил правилата, които пешеходците имат като участници в
движението. Установено е, че ПТП настъпва на средата на пътното платно върху
пешеходната пътека.
По разноските.
В последното съдебно заседание процесуалният
представител на ищците е направил на осн.чл.78 ал.5 от ГПК възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на адвоката на ответника.
Съдът намира, че направеното възражение е
основателно и следва да бъде уважено. Претендираният размер за адвокатско
възнаграждение е прекомерен с оглед уваженият размер на иска и не е свързан с
фактическа и правна сложност на делото. Съгласно чл.7 ал.2 т.5 от Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения дължимият
минимален размер за адвокатско възнаграждения на адвоката на ответника е в
размер на 3165,25лв. с ДДС, който размер, съобразен с отхвърлената част от иска.
До този размер ще бъде намалено адв.възнаграждение.
При този изход на спора и факта, че ищецът е
освободен от заплащане на държавна такса и разноски, на основание чл.78,ал.6 от ГПК таксата върху уважения размер на претенцията следва да се заплати от
осъдения ответник, която такса съгласно чл.1 от Тарифа за държавните такси,
които съдилищата събират по ГПК, е в размер на 5600лв., платима по сметка на
СГС.
На осн. чл.78 ал.1 вр. чл.38 ал.1 т.2 от ЗА
вр. чл.7 ал.2 т.5 от Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения ответникът следва да заплати на адв.Е.Б. от САК адвокатско
възнаграждение в размер на 4430,74лв.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.
„Б.И.“ АД ЕИК *******със седалище и адрес на управление ***, да
заплати на С.Б.В. ЕГН **********
с адрес *** и Д.Б.А. ЕГН **********
с адрес ***, като наследници на Б.В.Н., действащи чрез пълномощника си адв.Е.Б.
от САК, съдебен адрес *** на основание чл.432 КЗ ал.1 вр. чл.477 от КЗ сума в общ
размер на 140 000лв./сто и четиридесет хиляди/ или по 70 000лв./седемдесет хиляди/ за всяка от ищците – представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от застраховател по застраховка Гражданска
отговорност на автомобилистите съгласно Застрахователна полица
№02117003087038, по която е застрахован автомобила на Ц.С.Ц., за търпени болки
и страдания от смъртта на техния баща Б.В.Н. при ПТП, настъпило на 07.01.2018г.
между гр.Враца и гр.Оряхово, изразяващи се в психологически болки и страдания,
в резултат смъртта на бащата на ищците Б.В.Н., ведно със законната лихва от 16.02.2018г.
до окончателното изплащане на същото, като за разликата от присъдения размер от
по 70 000лв. до претендирания размер от
по 120 000лв., частично от 200 000лв., ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА „З.
„Б.И.“ АД ЕИК *******със седалище и адрес на управление ***, да заплати
държавна такса по сметка на Софийски градски съд в размер на 5600лв./пет хиляди
и шестстотин/, платими по сметка на СГС.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД ЕИК *******със седалище и адрес на управление ***, на
осн. чл.38 ал.2 от ЗА вр. съгл.чл.7 ал.2 т.5 от Наредба№1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, да заплати на адв.Е.Б. от САК сумата от
4430,74лв. с ДДС, адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство на ищците.
НАМАЛЯВА на осн.чл.78 ал.5 от ГПК
поради прекомерност адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
З. „Б.И.“ АД ЕИК *******от 18 000лв. с ДДС на 7596лв. с ДДС.
ОСЪЖДА на осн. чл.78 ал.3 ГПК на С.Б.В. ЕГН **********
с адрес *** и Д.Б.А. ЕГН **********
с адрес ***, да заплатят на З. „Б.И.“ АД
ЕИК *******със седалище и адрес на управление ***, разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 3165,25лв./три хиляди сто шестдесет и пет лева и 25ст./
съобразно
отхвърлената част от иска.
Решението
може да бъде обжалвано пред Апелативен съд София в двуседмичен срок от връчване
на страните.
СЪДИЯ: