№ 47
гр. К., 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на втори март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова
като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно
гражданско дело № 20225100500015 по описа за 2022 година
С решение № 260236/17.08.2021 г., постановено по гр.д. № 566/2020 г. по
описа на Районен съд - К. Л. ЕМ. П. от гр.К. е осъдена да заплати на АЛБ. ИВ.
Д. и ЕМ. ИВ. Д., двамата от гр.П., сумата в размер на 1650.65 лева,
произтичаща от прекратен Договор за наем от 06.07.2016г. на обект
апартамент №13 с идентификатор № 55155.502.557.4.13, разположен на
четвърти етаж на сграда в гр.П., ул. “П.” №42, която включва: 1306.50 лева -
стойността на повредена холова гарнитура, като отхвърля иска в останалата
част и за разликата до предявения размер от 2600 лева, като неоснователен и
недоказан; 30.15 лева - стойността на повредена вертикална щора, като
отхвърля иска в останалата част и за разликата до предявения размер от 60
лева, като неоснователен; 115.20 лева - стойността на подменен стъклопакет;
110.00 лева - стойността на счупеното огледало в банята, като отхвърля иска
за разликата до пълния предявен размер от 200.00 лева, като неоснователен и
недоказан; 58.80 лева - незаплатена вода за 34 куб. вода и 230 лева
неплатения наем за месец март 2019 г. или всичко общо 1850.65, като от тази
сума приспада депозита от 200 лева, заплатен при наемането на жилището
през 2016 година, ведно със законната лихва върху сумата от 1650.65 лева,
считано от 10.04.2020г. до окончателното й изплащане.
1
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от Л. ЕМ. П. чрез
представител по пълномощие, с която решението се обжалва изцяло като
неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано,
както и при допуснати съществени процесуални нарушения. Последните се
свеждат до постановяване на съдебния акт в противоречие с разпоредбата на
172 ГПК, както и при неизяснена фактическа обстановка. В тази връзка се
развиват оплаквания за неправилност и необоснованост на назначените по
делото СТОЕ. Доводите относно неправилността на решението се отнасят до
преценката на събраните доказателства и направените въз основа на тях
правни изводи. Счита се, че обжалваният съдебен акт не е мотивиран, като се
сочи, че правните изводи следва да са мотивирани и обосновани, а не
декларативни. Иска се обжалваното решение да бъде отменено, като
постановено при съществени процесуални нарушения и като немотивирано.
Претендира се присъждане на направените в инстанциите разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от
въззиваемите АЛБ. ИВ. Д. и ЕМ. ИВ. Д. чрез представител по пълномощие.
Въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Моли се обжалваното
решение да бъде потвърдено като правилно. Претендира се присъждане на
направените във въззивната инстанция разноски.
В съдебно заседание, жалбодателят Л. ЕМ. П., редовно призована чрез
пълномощника си адв. Е.Г. Костова-Петкова, не се явява и не се
представлява.
Ответниците ЕМ. ИВ. Д. и АЛБ. ИВ. Д., редовно призовани чрез
пълномощника адв.К.П. С., не се явяват. Представляват се от адв. К.П. С.,
който оспорва въззивната жалба и моли да се потвърди първоинстанционното
решение.
Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото
доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени във
въззивната жалба, приема следното:
При извършената служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК на
първоинстанционното решение в обжалваната му част, въззивният съд
констатира, че същото е валидно и допустимо, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Предявен за разглеждане е осъдителен иск по чл. 232 във вр. с чл. 233, ал.
2
1 ЗЗД за присъждане на сумата в размер на 3193.80 лв. с ДДС,
представляваща сбора от неплатен наем за м. март 2019 г. от 260 лв. съгласно
договор за наем от 06.07.2016г., 2600 лв. - обезщетение за унищожена холова
гарнитура, 115 лв. - за счупен стъклопакет на прозореца, 60 лв. за унищожена
щора за прозорец, 58.80 лв. - неплатена вода от 35 куб. м, 100 лв. - за
поправка на счупени нощни шкафчета и подмяна на счупени дръжки, 200 лв. -
за счупено огледало в банята. Сумата е формирана, като от общата такава
3393.80 лв. са приспаднати 200 лв. депозит, или 3193.80 лв. В съдебното
заседание, проведено от първоинстанционния съд на 27.01.2021 г., е направен
отказ от иска за част от претендираната сума в размер на 100 лв. -
обезщетение за поправка на счупени нощни шкафчета и счупени дръжки, като
исковата сума се счита предявена за 3093.80 лв.
Установява се по делото, че с договор за отдаване под наем на
недвижим имот от 06.07.2016 г., ищците по предявения иск АЛБ. ИВ. Д. и
ЕМ. ИВ. Д. чрез пълномощника си П. А. Г. - майка на Е.Д., са отдали под
наем на ответницата Л. ЕМ. П. собствения си апартамент №13 с
идентификационен № 55155.502.557.4.13 с площ 80.80 кв.м., ведно с 23.93
кв.м. общи части от сградата, разположен на четвърти етаж, находящ се в
гр.П., ул."П.“ №42, включващ - антре, хол с трапезария и излаз на тераса,
кухня преходна през хола, спалня преходна през хола с излаз на тераса и баня
и тоалетна в едно помещение за срок от една година, срещу заплащане на 200
лева месечен наем за първите три месеца от договора, а за останалия период
от време – на наем от 260.00 лева. Установява се, че ответницата се е
настанила в апартамента на датата на подписване на договора, и е живяла в
него заедно със св. В. М.. Установява се и това, че апартаментът е бил обявен
за отдаване под наем чрез агенцията за недвижими имоти на св. Г. Б. и тъй
като ищците работели и живеели в чужбина, с въпросите около апартамента
се занимавала св. П. Г..
Установява се от приемателно-предавателен протокол от дата 06.07.2016
г. към договора за наем, неоспорен от страните, че по отношение на
описаните вещи, предмет на иска за обезщетение, няма отбелязване, че са
предадени в недобро или повредено състояние.
Установява се от приемателно-предавателен протокол от дата 04.04.2019
г., неоспорен от страните, че наемателката е напуснала апартамента на
3
02.04.2019 г., като ключът е предаден на пълномощника късно вечерта на
същата дата. От съдържанието на посочения документ се установява, че на
03.04.2019 г. св. Г. заедно с брокера-посредник са извършили оглед на
апартамента. Вписани в протокола са следните констатации: не е платена вода
в размер на 160.00 куб. метра; кожен холов ъгъл - разкъсана еко кожа на
дивана от домашния любимец на наемателите; счупено огледало в банята;
счупен стъклопакет на прозореца; разкъсана вертикална щора в спалнята.
Констатирано е общо лошо състояние на освободения апартамент и др.
повредени движими вещи, които не са предмет на иска.
С покана – уведомление, изходяща от наемодателите, наемателката на
апартамента е поканена да им заплати сумата от 3191.16 лв. за неплатени
сметки за вода и последен наем; за счупен стъклопакет на прозореца на
спалнята, чиято подмяна е на стойност 115.00 лв. и е извършена от
наемодателите; за напълно унищожена /неизползваема/ холова гарнитура,
закупена за 2800 лв.; за скъсана щора на прозореца на спалнята, закупена за
60.00 лв.; счупени дръжки на нощно шкафче, скрин и гардероб; счупено
чекмедже на нощно шкафче, огледало в банята, капак на тоалетната чиния без
болтове, за поправянето на които са заплатени 100 лв. на техник; за неплатени
36 кубика използвана вода на стойност 56.16 лв. и последният наем в размер
на 260.00 лв.
От заключението на извършената съдебно-оценъчна експертиза на
движими вещи се установява, че пазарната стойност на движимите вещи,
предмет на иска, преди увреждането им е, както следва: холова гарнитура –
1190.25 лв.; стъклопакет – 115.20 лв.; вертикална щора – 30.15лв.; огледало
баня - 110 лв.
Допуснатата повторна експертиза само по отношение стойността на
процесната холова гарнитура, е оценила същата на 1359 лв. Експертизата е
констатирала още, че холовата гарнитура е напълно унищожена и е в
състояние на неизползваемост.
От показанията на св. Г. Б. - брокер, се установява, че е обявила
процесния апартамент за отдаване под наем. Ключът от апартамента й бил
предаден от ищцата. След като обявата излязла в интернет, й се обадила
ответницата и заедно отишли да видят апартамента. Ответницата била с още
едно момиче, огледали апартамента и искали да се нанесат още същата вечер,
4
но тъй като пълномощницата на ищците св. Г. се намирала в гр. П., трябвало
да се изчака нейното съгласие. Изчакали я и подписали договор за наем, след
което ответницата и другото момиче се нанесли в апартамента. След като
напуснали апартамента, свидетелките Б. и Г. отишли и направили оглед на
апартамента и съставили приемателно-предавателен протокол, в който
описали състоянието на апартамента. На свидетелката направило
впечатление, че щората в спалнята била скъсана, бил спукан и стъклопакетът,
а диванът в хола бил в окаяно състояние, най-вероятно от котката, защото
имало и разкъсвания, и драскания. Свидетелката сочи, че най-вероятно
наемателите са правили опит да възстановят нещо по дивана с лепенки от
скоч. Свидетелката сочи, че когато апартаментът е бил отдаден под наем, тези
вещи, които констатирали при огледа след освобождаване на апартамента,
били здрави и в ред. Сочи, че мивката в банята била стъклена и била пукната
при нанасянето, но по тази причина договорът за срок от три месеца бил с по-
ниска наемна цена, за да може ищцата да купи мивка и да я постави.
Огледалото в банята било счупено, както и била счупена едната врата на душ-
кабината. Свидетелката сочи също така, че по време на ползване на
апартамента от наемателката, св. Г. няколко пъти й се обаждала, че наемът не
й се заплащал редовно. По отношение заплащането на ползваните ток и вода
свидетелката сочи, че не знае нищо.
От показанията на св. Д. К. се установява, че се познава със свекървата на
ищцата /св. Г./ като до преди 4-5 години в процесния апартамент е живяла
ищцата със съпруга си преди да заминат за Англия. Свидетелката сочи, че
заедно със св. Г. отишли да изчистят апартамента, като била разбрала, че там
са живяли квартиранти, които са се изнесли. Сочи, че заварили апартамента
мръсен, миришело на котка още от входа. В кухнята намерили изоставени
продукти, холната гарнитура била накъсана. Прозорецът в спалнята, както и
нощните шкафчета били счупени.
Свидетелката Г. Н. - инкасатор във ВИК, сочи в показанията си, че
познава страните по делото служебно, тъй като отчита консумираната вода в
апартаментите на жилищния блок. Преди няколко години й се обадил
собственикът на процесния апартамент, че трябва да се засече консумацията
на вода и още на следващия ден тя посетила апартамента. Сочи, че имало
доста употребена вода, но не си спомня количеството. Сочи, че при предишни
посещения на апартамента за засичане на показанията на водомера, се
5
случвало да звъни на входната врата, но въпреки, че отвътре се чували
гласове, не й било отваряно.
Показанията на горните свидетели, които съдът кредитира, опровергават
соченото от св. Г. П., че била посетила апартамента преди нанасянето на
ответницата в него, като състоянието на апартамента описва като хубаво
подреден с мебели и всичко, но страшно опустошен; окадени от дим стени,
липса на первази, счупена табла на леглото и на едното шкафче и скрин,
който не се отваря. Не отговаря на показанията на тази свидетелка и
описаното от нея състояние на холовата гарнитура, а именно, че е с напукана
кожа и с мухъл по страниците. Изолирани и неподкрепени от други
доказателства по делото остават показанията на тази свидетелка, че
канализацията била запушена и лично е изпратила водопроводчик, че
наемателките се перяли при свидетелката, прибирали се в К., носейки дрехи.
Неподкрепени с каквито и доказателства по делото са показанията на
свидетелката е в частта, в която сочи, че наемателката е направила ремонт на
дивана, като е извикала мебелист, който го подновил изцяло, както и че
ремонтите, които са извършени от момичетата, ползващи апартамента, са на
стойност над 500 лева и са за сметка на свидетелката и на родителите на Л..
Не се установява от доказателствената съвкупност и соченото от
свидетелката, че при освобождаването на апартамента жилището е било
изчистено, както и че е била подновена вратата на спалнята с фолио, за да се
скрие дупката на вратата.
Съдът не дава вяра на показанията на свидетелките В. М., Д. П. и Г. П.,
свеждащи се до това, че апартаментът е бил отдаден под наем в лошо
състояние, с изпочупени вещи, в т.ч. холовата гарнитура, тъй като тази група
свидетели са заинтересовани от изхода на спора - св. М. е живяла заедно с
ответницата в апартамента, св. Д. П. е майка на ответницата, а св. Г. П. е
майка на св. М.. Същото се отнася и до показанията на св. Т. Н. – общ приятел
на ответницата и св. М..
По отношение приетото заключение на повторната оценителна
експертиза и допълнителното заключение на процесната холова гарнитура,
следва да се посочи, че методът на амортизация по чл.55 от ЗКПО е
неприложим, тъй като посочената разпоредба касае оценка на вещи,
заприходени като дълготрайни материални активи в счетоводството на едно
6
дружество, каквато хипотеза в случая безспорно няма. Касае се за
облигационни отношения между физически лица, произтичащи от договор за
наем, съответно уреждане на гражданскоправните последици от
неизпълнение или от неточно изпълнение на такъв договор, които се уреждат
съгласно разпоредбите на ЗЗД. В т.ч. оценката на повредени, респ.
унищожени вещи, като част от обхвата на отговорността по такъв договор се
извършва по общия ред, а в случая от вещото лице правилно е приложен реда
за оценка на пазарните аналози – след като е установило, че процесната
холова гарнитура вече не се произвежда, вещото лице е определило средна
пазарна стойност на подобна вещ при същия производител, и като е
съобразило нормалния процес на изхабяване, е дало заключение, че
стойността на холовата гарнитура е в размер на 1359 лв. Освен посоченото е
дала заключение, че холовата гарнитура е напълно унищожена и не подлежи
на ремонт и възстановяване.
С оглед на така обсъдените доказателства по делото съдът приема
следното: доказателствената съвкупност от неоспорените писмени
доказателства, приети по делото и обсъдени по-горе, ведно с показанията на
свидетелите П. Г., Д. К., Г. Н. и Г. Б. установяват по еднопосочен начин
изложените в исковата молба фактически обстоятелства относно
съществуващото наемно правоотношение между страните по делото за
времето от 06.07.2016 г. до прекратяването му на 02.04.2019 г., предаването
на апартамента, респ. на процесните движими вещи на наемателката в
състояние, което отговаря на ползването, както и повредените, респ.
унищожени вещи след прекратяване на договора за наем и стойността на
вредите, в т.ч. е доказано твърдението за неплатена наемна вноска и
незаплатена консумирана вода. Същевременно от ответницата по иска не е
проведено успешно оборване на презумпцията по чл. 233 ЗЗД, че вещта е била
приета в добро общо състояние, поради което дължи обезщетение за
причинените през времето на ползването й вреди, както и дължи
претендирания незаплатен наем за м. март 2019 г. и заплащане стойността на
консумираната незаплатена вода, представляваща разход съгласно чл. 232
ЗЗД.
Или ответницата дължи обезщетение за напълно унищожената холова
гарнитура в размер на нейната равностойност от 1356.50 лв.; за увредена
вертикална щора на стойност 30.15 лв.; за подменен стъклопакет на стойност
7
115.20 лв., за счупено огледало в банята на стойност 110 лв.; за консумирана
незаплатена вода в количества 34 куб. метра на стойност 58.80лв., както и
неплатен наем за м.март 2019 г. в размер на 230 лв., или всичко на стойност
1850.65 лв. От тази сума, съгласно договора за наем следва да се приспадне
депозита от 200 лв., заплатен при наемането на жилището през 2016 г., или
оставащата дължима сума е в размер на 1650.65 лв. Предвид това, исковата
претенция е основателна в този размер, в който следва да се уважи, като за
разликата над тази сума до пълния предявен размер от 3093.80 лв. следва да
се отхвърли като неоснователна. Върху сумата от 1650.65 лв. се дължи
законна лихва, считано от подаване на исковата молба 18.03.2020 г. до
окончателното й изплащане. Като е достигнал до същите изводи,
първоинстанционният съд е постановил правилно решение, поради което
въззивната жалба е неоснователна, а решението следва да се потвърди като
правилно.
При този изход на делото жалбодателката следва да заплати на всеки от
въззиваемите направените в настоящата инстанция разноски от по 300 лв.,
представляващи платено адвокатско възнаграждение съгласно договор за
правна помощ и съдействие от 01.12.2021 год.
Водим от изложеното, Окръжен съд – К.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260236 от 17.08.2021 год , постановено по
гр.д. № 566 по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА Л. ЕМ. П. с ЕГН ********** от гр.К., ул. „Г. Ч.“ № 4, със
съдебен адрес гр.П., ул. „П.М.“ № 9 ет.2 офис 11, за адв. Е. К. П., да заплати
на АЛБ. ИВ. Д. с ЕГН ********** и ЕМ. ИВ. Д. с ЕГН **********, двамата
от гр. П., ул. „П.“ № 42, направените по делото разноски във въззивната
инстанция в размер на по 300 лв., представляващи платено адвокатско
възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3,
т.1, предл. второ ГПК.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9