Р Е Ш Е Н И Е №
260022
гр.
Сливен, 10.03.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О
Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА
при
секретаря АНДРЕАНА СТАНЧЕВА, като
разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 759 по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, с която е
предявен положителен установителен иск за собственост на недвижим имот с правна
квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС.
Ищецът К.С.Д.
твърди, че с Нотариален акт за продажба на недвижим имот от 20.09.2002 г.
придобил чрез покупка от своите родители собствеността върху апартамент № 3 с
площ от 64,15 кв. м., находящ се на адрес гр. Сливен, ж. к. „С. З.“, бл. 88,
вх. А, ет. 1, ап. 3, индивидуализиран по КККР на гр. Сливен като: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 67338.562.68.1.3, находящ се на етаж 1 в сграда
с идентификатор 67338.562.68.1 с предназначение: Жилищна сграда, многофамилна,
разположена в поземлен имот с идентификатор 67338.562.68, с административен
адрес на обекта: гр. Сливен, ж. к. „С. З.“, бл. 88, вх. А, ет. 1, ап. 3, с
предназначение: Жилище, апартамент, с брой нива на обекта: 1, със застроена
площ 64,15 кв. м., при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж -
самостоятелен обект с идентификатор 67338.562.68.1.2, под обекта - няма, над обекта
- самостоятелен обект с идентификатор 67338.562.68.1.6, заедно с прилежащото
избено помещение № 3 с площ от 5,19 кв. м., ведно с 6,478 % ид. ч. от общите
части на сградата.
Ищецът твърди, че
от 1993 г. имал връзка с ответницата Н.П.И., с която от 1997 г., когато
родителите на ищеца закупили апартамента, живели заедно в него. Твърди, че
родителите му не одобрявали връзката му с ответницата, като през 2002 г. ищецът
решил да замине на работа в Испания. Ищецът успял да убеди родителите си да му продадат
апартамента на 20.09.2002 г., като, за да гарантира спокойното пребиваване на
ответницата там, на 20.11.2002 г. с нея сключили привиден договор за продажба
на апартамента. Сделката била изповядана с Нотариален акт № 61, т. VII, рег. № 9030/20.11.2002 г. на Нотариус Е. Ш. като
намерението и на двете страни не било реалното прехвърляне на собствеността, не
била договорена и заплатена цена. През м. януари 2003 г. ищецът се върнал в
България, а ответницата заминала на работа в Обединените Арабски емирства, като
обещала да прехвърли отново собствеността на апартамента на ищеца, върнала му
ключовете и взела багажа си. След около година ответницата приключила връзката
им, като многократно казвала, че ще върне собствеността на имота, но от края на
миналата година спряла да контактува с ищеца. Ищецът твърди, че през цялото
време от 2003 г. насам владее имота, има ключове за него, партидите за парно,
ток и вода са на негово име, а ответницата не е живяла в имота и не е имала
претенции за правото на собственост върху същия. Предвид изложеното ищецът моли
да се признае за установено, че е придобил собствеността върху имота на
основание давностно владение, продължило повече от 10 години. Моли при
уважаване на иска, на основание чл. 537, ал. 2, изр. трето, предл. първо ГПК,
съдът да отмени Нотариален акт № 61, т. VII, рег. № 9030/20.11.2002 г. на Нотариус Е. Ш..
Претендира и направените по делото разноски.
Ответницата е подала в срок отговор на исковата молба,
в който излага становище за неоснователност на предявения иск, с твърдения, че
е собственик на имота на основание Договор за продажба от 2002 г., сключен с
Нотариален акт № 61, т. VII, рег. №
9030/20.11.2002 г. на Нотариус Е. Ш.. Оспорва твърденията на ищеца за
привидност на договора за продажба на имота, като описва, че макар и да е
заминала за чужбина, никога не е прекратявала владението си върху имота,
грижела се е за него, плащала е редовно данъците и таксите за имота,
упълномощила е майка си Р.К. да посещава имота всяка седмица и да я уведомява
за състоянието му. Излага още, че ищецът многократно сменял ключалката на
апартамента, срязвал катинарите на предпазните външни решетки, изнасял мебели и
домашно оборудване и възпрепятствал влизането й в собствения й апартамент, като
към настоящия момент отново бил сменен патронът на входната врата. Моли искът
да бъде отхвърлен, а на ищеца да се потърси наказателна отговорност за подаване
на невярна и уронваща престижа информация.
В
съдебно заседание ищецът, редовно призован, се явява лично и със своя
пълномощник - адвокат, чрез който поддържа предявения иск, моли да бъде уважен
и претендира направените по делото разноски.
Ответницата,
редовно призована, се явява лично. Изразява становище за неоснователност на
иска и моли да бъде отхвърлен.
И двете
страни са депозирали подробни писмени защити по делото.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намери от фактическа страна следното:
Видно от представения препис на Нотариален акт № 172, т. IV, рег. № 6327, дело № 637/2002
г. на Нотариус Д. Н., на 20.09.2002 г. продавачите С.
С. Д. и Е. П. Д. продали на купувача - ищеца К.С.Д. собствения си апартамент
№ 3 с площ от 64,15 кв. м., находящ се на адрес гр. Сливен, ж. к. „С. З.“, бл.
88, вх. А, ет. 1, ап. 3.
Видно от представения Нотариален акт № 61, т. VII, рег. № 9030, дело № 872/2002 г. на Нотариус Е. Ш., на
20.11.2002 г. ищецът К.С.Д. продал процесния
имот на ответницата Н.П.И..
Видно от представените от ответницата писмени
доказателства - удостоверения за декларирани данни и за наличие или липса на
задължения, издадени от Община Сливен, същата е декларирала придобитата
собственост върху процесния недвижим имот и към 15.06.2021 г. няма неплатени
задължения за местни данъци и такса битови отпадъци за него. Ответницата е
представила квитанции и системни бонове, видно от които е заплатила местен
данък за имота за 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2018 г., 2021 г. и 2022 г., задължения
към „Топлофикация Сливен“ ЕАД за предоставена топлинна енергия в имота през периода
м. май 2021 г. - м. януари 2022 г., както и задължения към „Водоснабдяване и
канализация - Сливен“ ООД за доставена в имота вода по фактури от 31.05.2014
г., 30.11.2014 г. и 28.02.2015 г.
От представеното по делото писмо от ЕВН България,
„Електроразпределение ЮГ“ ЕАД се установява, че за процесния имот с ИТН 2275257
са били регистрирани като клиенти на електроенергия лицата К. Ст. Р. за периода
от 12.2005 г. до 02.11.2020 г., ищецът К.С.Д. за периода от 03.11.2020 г. до
14.06.2021 г. и ответницата Н.П.И. за периода от 15.06.2021 г. до момента.
От представеното по делото писмо от „В и К - Сливен“ ООД
пък се установява, че титуляр на откритата при тях партида за имота е ищецът К.С.Д.
за периода от м. юни 2003 г. до м. октомври 2021 г.
От показанията на свид.
Р. К. - майка на ответницата се установява, че дъщеря й е закупила апартамента
от ищеца през 2002 г. за около 6900 лв., които били спестявания на ответницата
и на семейството й. Ищецът и ответницата живели заедно в имота, но през 2003 г.
се разделили като ищецът заминал за гр. София, а ответницата за чужбина -
Кувейт. Вещите на ответницата останали в имота. Ответницата помолила своята
майка - свид. К., да наглежда имота й докато я няма, да се грижи за него, като
й оставила ключ. Свидетелката посещавала апартамента веднъж на две седмици,
влизала в жилището спокойно за период от около пет - шест години след като
дъщеря й заминала за чужбина, за да проверява състоянието му и дали не е имало
кражби. При тези посещения свидетелката описва, че не е предполагала, че ищецът
също има ключ от имота и не се е притеснявала, че може да го открие в
апартамента. След това, при едно от посещенията си в имота, свидетелката
установила, че патронът е сменен, за което уведомила дъщеря си. Впоследствие
няколко пъти отново се случвало патронът да е сменен, като свидетелката излага
предположение, че ищецът е правил това. Свид. К. описва, че дъщеря й се е
прибирала в България всяка година за по един месец и през това време е оставяла
багажа в апартамента и е нощувала там. В тези периоди, в които ответницата е
живеела в апартамента, свидетелката не знае дъщеря й да е имала проблеми с
ищеца или той да я е принуждавал да го напусне. Свидетелката описва, че дъщеря
й е живяла в имота около 10 дни, когато през 2005 г. починал съпругът на свид.
К. и баща на ответницата, а след това ответницата си взела отпуск и също живяла
известно време в апартамента без да срещне проблеми от страна на ищеца.
От показанията на свид. Г.К. - приятел на ищеца, се установява, че ищецът му е
споделил, че има жилище от родителите си в гр. Сливен, в което е предлагал на
свидетеля да нощува със семейството си на път от гр. София за почивка на морето
през 2009 г. и 2010 г., когато дъщерята на свид. К. е била 3 - 4 годишна. Свид.
К. не се възползвал от това предложение, но е посещавал процесния апартамент,
където са пили кафе с ищеца, а през 2019 г. му е закарал в имота багаж и миялна
машина. Свидетелят описва, че допреди 2 години ищецът пътувал интензивно из
България и когато минавал оттам, нощувал в гр. Сливен. Свид. К. излага, че
според него ищецът е владял този имот и от 2006 г., откакто го познава, не е
чул някой да му оспорва собствеността.
Видно от показанията на свид. М.М. - трети братовчед на ищеца, с който се познават от деца,
ответницата първоначално била наемател в имота, а жилището било собственост на
майката и бащата на ищеца. Впоследствие ищецът и ответницата започнали връзка и
живели заедно в апартамента до 2002 - 2003 г., когато ответницата заминала за
чужбина, а ищецът за гр. София. Никой не останал да живее в имота, като
свидетелят предполага, че когато ищецът си е идвал в гр. Сливен, е оставал да нощува
в апартамента. Свид. М. излага, че има ключове за имота, но никога не ги е
ползвал и не знае дали са сменяни патрони на бравите. Ищецът му дал ключовете преди
няколко години, за да може ако се случи нещо с апартамента, свидетелят да
провери. Описва, че ищецът е държал свои лични вещи в жилището, имало дори вещи
на свидетеля в него, но не може да посочи дали е имало и вещи на ответницата,
тъй като тя била прибрана жена и дори и да е имало, са били прибрани.
Съдът кредитира изцяло показанията и на тримата разпитани
по делото свидетели, тъй като ги прецени като достатъчно обективни, логични и
последователни.
Неоснователно е искането на ищеца да не се кредитират
показанията на свид. К., тъй като поради близката родствена връзка с
ответницата, същата е заинтересована от изхода на спора и показанията й не са
обективни. Съдът отчете наличието на тази близка роднинска връзка, но въпреки
това прецени показанията на свид. К., дадени под страх от наказателна
отговорност, за достатъчно правдиви, логични и непосредствени, поради което не
намери основание да не ги кредитира.
Нещо повече, преценени съвкупно, показанията и на
тримата разпитани свидетели не противоречат помежду си, напротив, от тях последователно
се установява, че както ищецът, така и ответницата заявяват, че са собственици
на имота, но нито ищецът, нито ответницата са живели трайно в него за по-дълъг
период от време. И двамата, както се установява от свидетелските показания, са
посещавали имота инцидентно и са отсядали в него за кратко, като не се е
стигало до конфликти помежду им.
Установеното
от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск за
собственост на недвижим имот въз основа на изтекла десетгодишна придобивна
давност с правна квалификация чл. 124,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС.
Предявеният иск е процесуално допустим.
Разгледан по същество обаче, съдът го
намира за неоснователен и недоказан.
Давностното владение, съгласно чл. 77 ЗС, е оригинерен
способ за придобиване на собствеността, към което са изискуеми следните
предпоставки: от обективна страна - упражняването на фактическа власт - държане
на веща; от субективна - намерение за своене, изразяващо се в явното,
непрекъснато и необезпокоявано извършване на действия, типични и включващи се в
правомощията на собственика на вещта, осъществявани лично или чрез трето лице;
продължителност на фактическото състояние на владеене на имота чрез първите два
признака в продължение на предвидения от закона срок - 10 години при
недобросъвестно и 5 години при добросъвестно владение и не на последно място -
владяната вещ да се намира в гражданския оборот и спрямо нея законът да допуска
придобиването на собствеността като последица от осъщественото владение. За да
се признае правото на изключителна собственост по отношение на един изцяло чужд
недвижим имот, разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС установява, че претендиращият
собствеността на имота следва да е упражнявал в период по-дълъг от 10 години
фактическата власт по отношение на конкретната вещ (corpus), без
противопоставяне и без прекъсване за време, по-дълго от 6 месеца /чл. 81 ЗС/ и
да е демонстрирал по отношение на собственика на вещта поведение на пълноправен
собственик (animus), тоест, че упражнява собственическите правомощия единствено
за себе си. Доказването на условията на закона - елементите от фактическия
състав на чл. 79, ал. 1 ЗС за признаване право на собственост на основание
изтекла придобивна давност, следва да е пряко и пълно, като съдът преценява
данните както относно фактическата власт, така и относно демонстрираното
намерение чрез поведението на ищеца.
В случая ищецът твърди да е придобил имота
въз основа на осъществявано давностно владение в периода от 2002 г. до 2012 г.
и понастоящем.
От ангажираните по делото гласни и писмени
доказателства обаче не може да се приеме, че ищецът е упражнявал в период
по-дълъг от 10 години фактическата власт по отношение на имота, без
противопоставяне и без прекъсване за време, по-дълго от 6 месеца. От показанията
на свидетелите К. и М. се установява, че ищецът е заявявал на своите приятели и
познати, че е собственик на апартамента, предлагал е на свои гости да отседнат
в него, но няма доказателства той самият да е живял в имота или да е упражнявал
фактическа власт за себе си чрез друго лице. От показанията на свид. К. и М. се
установява, че през исковия период ищецът е пътувал интензивно из България и преминавайки
през гр. Сливен, вероятно е нощувал в имота. Установи се, че през 2019 г.,
свид. К. е откарал в имота вещи на ищеца и миялна машина, но посочените
установени обстоятелства не доказват наличие на упражняване от страна на ищеца
на фактическа власт върху имота, каквото е изискването на чл. 79 ЗС.
Съдебната практика и теория трайно е
наложила, че за да се приеме придобиване по давност на недвижим имот, нужно е
осъществяваното владение да е
несъмнено, явно, непрекъснато и спокойно, без противопоставяне и без прекъсване за време, по-дълго от 6 месеца. В случая, в който и да е
период от владението не е изтекъл срок от 10 години и след 2002 г. владението
не е било непрекъснато, несъмнено и явно с цел придобиване на собственост, а е
осъществявано от ищеца в качеството му на лице, което е имало лични отношения с
ответницата.
Обстоятелството, че ищецът е вписан като титуляр на
партидите на имота за ток и вода не доказва, че ищецът е упражнявал фактическа
власт върху имота необезпокоявано и непрекъснато в продължение на 10 години, за
да придобие собствеността върху него. Дали ищецът е вписан в домовата книга на
входа като обитател на апартамента също не би могло да послужи като категорично
доказателство за упражнявана от ищеца фактическа власт върху имота.
По делото не се доказа и субективната предпоставка на
владението, а именно ищецът да е демонстрирал пред ответницата поведение на
пълноправен собственик, тоест, че упражнява собственическите правомощия
единствено за себе си.
За такава демонстрация би могла да се приеме смяната
на патрона на бравата на жилището, осъществена според свид. К. около 2008 -
2009 г., но не и обстоятелствата, че партидите за ток и вода на имота се водят
на името на ищеца.
Съгласно практиката на ВКС на
РБ, за да може да се цени дали от конкретен факт може да се направи извод, че
едно лице счита един чужд недвижим имот за свой и упражнява чуждите
собственически правомощия, то неговите действия следва да са насочени към това
лице - собственик на имота, да достигат до него и да демонстрират безусловно
намерение на незачитане правата на собственика. Заплащането на битови сметки,
данъци и такси съставлява изпълнение на едно парично задължение - лично или
чуждо от частен или от публичен характер, поради което никога не е ценено като
действия, с които се отрича чуждата собственост и се демонстрира поведение на
упражнена фактическа власт на имота за себе си. Действията и проявите на
собственическото поведение следва да са насочени към невладеещия имота
собственик, а не към държавни органи /данъчни органи/, които нямат отношение
към своенето на чуждия имот. Още повече, ищецът дори не е ангажирал по делото
доказателства, че е заплащал подобни задължения за имота, а единствено че е бил
титуляр на партидата за електроснабдяване на имота за определен период от
време, както и на тази за доставка на водоснабдителни и канализационни услуги в
имота.
На следващо място, ищецът
твърди, че договорът, с който е продал имота на ответницата е симулативен, но
не се е снабдил с т. нар. обратно писмо или с начало на писмено доказателство,
с които да може да докаже симулацията.
Ето защо ответницата се
легитимира като собственик на имота на основание договора за покупко-продажба,
обективиран в Нотариален акт № 61, т. VII, рег.
№ 9030/20.11.2002 г. на Нотариус Е. Ш., докато ищецът не е доказал при
условията на главно, пълно и пряко доказване фактическия състав на придобивната
давност, поради което предявеният от ищеца установителен иск за собственост на
посоченото основание се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен.
Ищецът е направил и евентуално искане, при уважаване
на предявения установителен иск, на основание чл. 537, ал. 2, изр. трето,
предл. първо ГПК съдът да отмени Нотариален акт № 61, т. VII, рег. № 9030/20.11.2002 г. на Нотариус Е. Ш., с който е
сключен договорът за продажба на имота от ищеца на ответницата.
Предвид отхвърлянето на иска, съдът не дължи
произнасяне по това искане. Въпреки това, за пълнота следва да се отбележи, че
на отмяна по реда на чл. 537 ГПК подлежат единствено констативните нотариални актове, а не и тези, удостоверяващи дадена
транслативна правна сделка, какъвто именно е Нотариален акт № 61, т. VII, рег. № 9030/20.11.2002 г.
Тази претенция е несамостоятелна, тя представлява изрично разпоредена
законна последица от уважаването на предявен иск за защита на засегнатото
материално право с издаване на констативния нотариален акт, съгласно ТР № 178
от 30.06.1986 г. по гр. д. № 150/85 г. на ОСГК.
С оглед
изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, правото на разноски възниква в
полза на ответницата. Същата обаче не
претендира и не доказва извършването на такива.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.С.Д., ЕГН: **********, с адрес ***, ж.
к. „Н.“ - 2 част, ул. „С.в.“ № 49 срещу Н.П.И.,
ЕГН: **********, с адрес *** иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗС
за признаване за установено, че ищецът е придобил собствеността върху недвижим имот
- самостоятелен обект в сграда с идентификатор 67338.562.68.1.3, находящ
се на етаж 1 в сграда с идентификатор 67338.562.68.1 с предназначение: Жилищна
сграда, многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор 67338.562.68,
с административен адрес на обекта: гр. Сливен, ж. к. „С. З.“, бл. 88, вх. А,
ет. 1, ап. 3, с предназначение: Жилище, апартамент, с брой нива на обекта: 1,
със застроена площ 64,15 кв. м., при съседни самостоятелни обекти: на същия
етаж - самостоятелен обект с идентификатор 67338.562.68.1.2, под обекта - няма,
над обекта - самостоятелен обект с идентификатор 67338.562.68.1.6, заедно с
прилежащото избено помещение № 3 с площ от 5,19 кв. м., ведно с 6,478 % ид. ч.
от общите части на сградата, на основание изтекла
десетгодишна придобивна давност, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд -
Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: