№ 11088
гр. София, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:......
при участието на секретаря ..
като разгледа докладваното от ...... Гражданско дело № 20201110115456 по
описа за 2020 година
Предявена е искова молба от .... с искане за осъждане на Х. Б. П. да заплати на ищеца сумата
в размер на 1248.55 лв. – главница - незаплатени погасителни вноски от 27.03.2015г до
11.09.2015г., за които твърди да е настъпил падежа за изискуемост на същите и да не са
погасени по давност по кредит за текущо потребление 11.10.2007г. , ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата.
Ответникът е подал отговор на искова молба в срок. Оспорва иска. Оспорва да съществува
облигационна връзка, оспорва да е подписвал договора, оспорва съществуването на
документа, оспорва да е получавал заемната сума - да е предавана нему, прави възражение за
настъпила погасителна давност на вземането. Оспорва при условията на евентуалност, че
договорът противоречи на справедливостта - формирането на лихвата и надбавка просрочие
и коректно попълване на европейски формуляр, поради което д е нищожен, и иска да бъдат
взети предвид платените сума, които кредиторът е съотнесъл към платена лихва, като вместо
по лихвата да бъдат отнесени от съда към главницата, оспорва настъпване на изискуемост на
вземането.
По иск с правно основния чл. 240, ал. 1 вр. чл. 79 , ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникнало облигационно отношение между страните и изпълнение на задълженията му по
това правоотношение в обем, съответен на претендираната цена, както и изискуемост на
вземането, поставяне в забава.
В тежест на ответника е да докаже изпълнение на парично задължение, в случай, че се
докажат горните обстоятелства, както и всички правоизключващи и правопогасяващи
възражения.
По делото са представени писмени доказателства, а именно: Договор за кредит за текущо
1
потребление от 11.10.2007г. съгласно който кредитираната сума е в размер на 12 500 лв. за
срок на договора 96 месеца при ГЛП 13.95 % и ГПР 15.6 %, съгласно представен
погасителен план вноските са анюитетни, представени и приети по делото общи условия.
Представен е и договор за покупко – продажба на вземания, приемо предавателен протокол,
съобщение за връчване на цесията с отбелязано в разписка като непотърсено.
Приета и изслушана по делото е Съдебно – счетоводна и съдебно – графологична
експертиза.
Съгласно заключението по приетата съдебно графологична експертиза – в графа
Кредитоплучател в Договор за кредит от 11.10.2007г. , и подпис на клиента за
Погасителен план - подписите са изпълнени от Х. Б. П., поради което съдът не приема
възражението на ответника, че не се намира в облигационно отношение с ищеца, като
счита,ч е по делото се доказа наличието на такова.
Съгласно СЧЕ по кредита е оставена на разположение кредитната сума в размер на 12 500
лв. като заемателят е превел по разплащателна сметка с титуляр ищеца заемната сума,
поради което съдът приема, че същата е реално предадена на заемателя. По кредита са
постъпвали плащания в общ размер на 16 879.20лв., като същите не са погасили всички
вноски. Останали са непогасени вземания за главница в общ размер на 4505.24лв., в това
число вноски от 27.03.2015г. до последната вноска - 1695.40лв.
Видно от договора и погасителния план, доколкото се претендират единствено вноски с
падеж 27.03.2015-11.09.2015г. изискуемостта на същите е настъпила.
По направеното възражение за непредосатвен стандартен европейски формуляр, следва да се
има предвид, че при сключване на процесния договор е действал ЗПК от 2006 г. ( отм.
2010г.), където не е възпроизведен разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗПК ( нов) .
Приложим е реда на ЗПК ( отм.) при който съгласно Чл. 14. (1) Когато не са спазени изискванията
на чл. 6, чл. 7, т. 4 - 14, чл. 8, ал. 1, чл. 9, ал. 1 и чл. 10, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Доколкото договорът , погасителния план и ОУ съдържат изискуемата съгласно чл. 14
ЗПК (отм. 2010) информация, не са налице основания за недействителност на същия, макар да
не са представени доказателства към момента на сключване на потребителския договор да е
представена информация под формата на стандартния европейски формуляр по смисъла на
новата норма на чл.5 ,ал.2 ЗПК (сега действащия) , като следва да се вземе предвид, че и по
новия ред отсъствието на този формуляр не е основание по чл.22 ЗПК, вр. с чл.8 ЗПК
договорът за потребителски кредит да бъде обявен за недействителен. Поради което съдът
счита, възражението на ответника, че договорът е недействителен за неоснователно.
Посочения ГЛП И ГПР не противоречи на морала и добрите нрави, както се сочи в отговор
на искова молба. Съгласно и заключението на СЧЕ делът на главницата и лихвата от общата
анюитетна вноска не е повече от 27 %.
С оглед заключение на СЧЕ съдът приема за доказано и установено , че по кредита
правените плащания са в размер на 16879.20лв.,
С оглед горното, доколкото съдът счита, че след като са платени общо 16 879.20лв. , при
2
кредитирана сума в размер на 12 500лв., и общо уговорена като дължима 20858.28, от които
8108.28лв. – възнаградителна лихва, ответникът не доказа разпределеното му в
доказателствена тежест наличие на пълно плащане по задължението му.
Представени са доказателства за възникнала продажба на вземането, като възражението на
ответника, че не е уведомен за цесията не е състоятелно, доколкото последния не твърди да
е платил на стария кредитор и тъй като не е уведомен за цесията, да не дължи на новия
кредитор. Уведомяването за цесията освен това е настъпила с връчване на препис от искова
молба.
Следователно с връчване на уведомлението в хода на исковото производство цесията има
действие спрямо длъжника. / Така Решение № 114/07.09.2016г. ВКС Търговска колегия,
Второ отделение т. дело № 362 по описа за 2015г.,Следователно цесията на осн. чл.99, ал.4
ЗЗД е породила своето действие спрямо кредитополучателя / в същия смисъл Решение №
114/07.09.2016 г. по т.д. № 362/2015 г. на ВКС, II т.о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. №
12/2009 г. на ВКС, II т.о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т.о. и
Решение № 78/09.07.2014 г. по т.д. № 2352/2013 г. на ВКС, I т.о. /.
По възражението за настъпила погасителна давност, съдът не приема същото за
основателно, тъй като ТР от 21.01.2022 г. по т. д. № 5/2019 г.на ОСГТК на ВКС. В тези
мотиви се утвърждава практиката на ВКС, че при разсрочването на едно парично
задължение, което по естеството си е еднократно /плащане на цена, връщане на заем/, респ.
при уговорката плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се касае за
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД. Приема се, че в този случай
задължението се погасява на части, в интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено
съгласие от страна на кредитора, по аргумент от разпоредбата на чл. 66 ЗЗД.
При уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с
различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за
възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта
на съответната вноска. / ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 3/2023 гр. София, 21.11.2024 год./
Доколкото исковата молба е подадена на 07.04.2020г. за настъпили падежирали вноски преди
07.04.2015г. давността е настъпила и вземането е погасено по давност. С оглед претенцията
на ищеца по размер същата следва да бъде уважена за настъпили погасителни вноски,
изискуемостта или падежът, на които е настъпил след 07.04.2015, а това са от 91
погасителна вноска с падеж 27.04.2015г. до 96 вноска , чиито падеж настъпва на
11.09.2015г. или за сумата в размер на 1059.43 лв. , като за сумата над 1059.43 до
първоначално предявения иск от 1248.55лв. следва да бъде отхвърлен.
При този изход от спора право на разноски има ищеца. Съгласно списък по чл. 80 ГПК 50
лв. - държавна такса, 500 - внесен депозит вещо лице и определено от съда възнаграждение
за юрисконсулт в размер на 100лв., или ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца сумата в размер на 650лв. разноски в процеса или за 84.85 % , а именно: сумата в
размер на 551.52 лв. - съобразно уважената част от исковата претенция.
3
Ответникът не претендира и не представя доказателства за сторени разноски.
С оглед горното, Софийски районен съд,
Мотивиран от гореизложеното, СРС счита, че искът следва да бъде уважен изцяло.
РЕШИ:
ОСЪЖДА Х. Б. П. с ЕГН: ********** да заплати на ищеца .... с ЕИК .. сумата в размер
на 1059,43 лв. - главница - незаплатени погасителни вноски от 91 погасителна вноска с
падеж 27.04.2015г. до 96 вноска с падеж 11.09.2015г. по Договор за кредит за текущо
потребление 11.10.2007г. сключен между ... и Х. Б. П., ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба - 07.04.2020г., до окончателното заплащане на сумата, като отхвърля
частично иска за като за сумата над 1059.43 лв. до първоначално предявения иск от
1248.55лв., като погасен по давност.
ОСЪЖДА Х. Б. П. с ЕГН: ********** да заплати на ищеца .... с ЕИК .. сумата в размер на
сумата в размер на 551.52 лв. - съобразно уважената част от исковата претенция.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от получаване на преписа.
Да се връчи препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4