Р Е Ш Е Н И Е
№ 2106
гр.Пловдив, 15.11.2019
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, V
състав, в публично
съдебно заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА
при секретаря: ТАНЯ СТОИЛОВА
като разгледа АНД №
5380/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, V наказателен състав и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба
от „Бар“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул.
„Цар Обединител“ № 25, ет.1, срещу наказателно постановление № 910 от 04.07.2019
г., издадено Заместник-кмета ОИЗЕУО в Община Пловдив, с което на основание чл.93 ал.1
т.1 от Наредба за управление на отпадъците на територията на Община Пловдив
/НУОТОП/, му е наложена административно наказание – имуществена санкция, в
размер на 1400 лева, за нарушение на чл. 11 т.4 от НУОТОП.
В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на обжалваното НП. Оспорва се изводът на
административнонаказващият орган, че представители на дружеството-жалбоподател
са изхвърляли биоразградим хранителен отпадък в съд за смесен битов отпадък тип
„бобър“. Посочва се, че управителят на обекта никога не е излагал подобни
твърдения, като за неговите изявления не е издаден протокол за разпит.
Възразява се, че в НП не е посочена датата на извършване на нарушението, от
което следва, че не може да се направи извод дали са спазени сроковете по чл.
34 ЗАНН. Посочва се, че с възражението са направени доказатествени искания от
жалбоподателя, които не са били уважени. Поради изложеното моли обжалваното НП
да бъде отменено.
В проведеното открито съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.
Въззиваемата страна – Община
Пловдив, също редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално
допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На
07.06.2019 г. свидетелят Г.Г., заемащ длъжността „инспектор качество“ при ОП
„Чистота“ гр. Пловдив, бил на проверка в район северен на гр. Пловдив. Същият
се придвижвал от сградата на 03 РПУ към пешеходния мост. Той възприел, че от
задната врата на обект – ресторант „Хепи Новотел“ с адрес: гр. Пловдив, ул.
„Васил Левски“ № 2, излезли лица, изнасящи три броя полиетиленови чували с
биоразградим /хранителен/ отпадък към намиращият се в близост контейнер тип
„бобър“. Свидетелят Г. провел разговор с управителя на обекта – Т.Г., който
посочил, че отпадъците се изхвърлят от персонала. За извършената проверка бил
съставен констативен протокол Серия В № 000663/07.06.2019 г.
На 14.06.2019 г. свидетелят Г. съставил на дружеството – жалбоподател
АУАН Серия В № 000297/14.06.2019 г., с който му вменил нарушение по чл. 11 т.4
от Наредба за управление на отпадъците на Община Пловдив. Въз основа на
издадения АУАН било издадено обжалваното НП.
Така описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Г.Г.,
който описва извършената проверка и сторените при същата констатации. Съдът
кредитира същите показания като логични, непротиворечиви и съответстващи на
събраната по делото доказателствена съвкупност. Описаната и възприета
фактическа обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – Констативен
протокол Серия В № 000663/07.06.2019 г., и АУАН Серия В № 000297/14.06.2019 г.
Относно приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното, съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеният
АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като
материалната компетентност на административнонаказващия орган следват от така
представената Заповед № 16ОА1007/
27.04.2016 г., издадена от
Кмета на Община Пловдив, и Заповед № 19ОА542/22.03.2019 г., издадена от Кмета
на Община Пловдив. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са налице
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание санкция на
жалбоподателя. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42
и чл.43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
право на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в
тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не съществуват
съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
Спазени са и сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
От правна страна съдът намира следното:
На жалбоподателя е вменено
нарушение по чл. 11 т.4 от НУОТОП, съгласно която се забранява
изхвърлянето на биоотпадъци в контейнерите за събиране на смесени битови
отпадъци при наличие на изградени системи за разделно събиране на биоотпадъци. Съставомерните
признаци на вмененото нарушение изискват безспорно установяване, че
санкционираното лице е осъществило изхвърлянето на отпадъци от вида на
визираните в контейнерите за сменен битов отпадък и то при наличието на
изградена система за разделно събиране на територията на съответния район. Тези
два съставомерни признака от обективна страна следва да са на лице в условията
на кумулативност, като доказателствената тежест е върху
административнонаказващия орган. Действително по делото са налице доказателства
за изхвърлени биоотпадъци отпадъци в съдове за смесен битов отпадък. В случая
обаче липсват събрани по делото доказателства за изграждането на система за
разделно събиране в конкретния район, респ. не се установява един от елементите
от фактическия състав на посочената разпоредбата. Липсата на безспорни
доказателства за осъществяване на изпълнителното деяние изключва възможността
да бъде реализирана отговорността по чл. 93 ал.1 т.1 от Наредбата. Следва да се
подчертае, че в производството по ЗАНН тежестта
на доказване лежи единствено и само върху административнонаказващия орган и
недоказването на извършването на административното нарушение от санкционираното
лице е винаги предпоставка за отмяна на наказателното постановление.
От всичко изложено
следва, че не се установи по несъмнен начин дружеството – жалбоподател да е
извършило вмененото му нарушение. Това обуславя незаконосъобазността на
обжалваното НП, респ. същото следва да бъде отменено. Безпредметно в настоящия
случай се явява обсъждането на въпроса за приложението на чл. 28 б. „а“ ЗАНН.
Така мотивиран, Районният съд Пловдив
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 910 от 04.07.2019 г., издадено Заместник-кмета ОИЗЕУО
в Община Пловдив, с което на „Бар“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, бул. „Цар Обединител“ № 25, ет.1, на основание чл.93
ал.1 т.1 от Наредба за управление на отпадъците на територията на Община
Пловдив /НУОТОП/, му е наложена административно наказание – имуществена
санкция, в размер на 1400 лева, за нарушение на чл. 11 т.4 от НУОТОП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено,
пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда
на глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС