Р Е Ш Е Н И Е
№
260331 02.10.2020 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ІІІ-ти граждански
състав
На петнадесети септември две хиляди и двадесета година
В публично заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско дело № 1351 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
исковата молба на С.С.Н. с ЕГН **********, адрес: ***, против Главна дирекция
„Изпълнения на наказания“ – гр. София, адрес: гр. София, бул. „Ген. Н.
Столетов“ № 21, Булстат *********, с която се претендира осъждането й за
заплащане на сумата от 200 лева, представляваща дължимо възнаграждение за
положен от ищеца труд извън времето на дежурство, от по 1. 15 минути на
смяна, за периода 24.02.2017 г. – 24.02.2020
г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на исковата
молба – 24.02.2020 г., до окончателното й изплащане. Моли се и за присъждане на
направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че в горепосочения
период е полагал труд като надзирател, за която длъжност има определен със
Заповед № 453/14.08.2014 г. на началника на затвора режим на работа при
24-часови смени, 12-часови и 8 –часови смени, съответно с начало на работния
ден 08. 00 часа на същия ден и край – 08.00 часа на следващия ден, 8.00 до
20.00 часа и 08.00 часа до 16.30 часа. Ищецът твърди, че съгласно т. 9 от
заповедта, петнадесет минути преди работното време се провеждат ежедневни
инструктажи на наряда на затвора и затворническите общежития, поради което и за
дежурният главен надзирател са налице задължения по подготовка за провеждане на
инструктаж, участие в инструктаж и сдаване на дежурството, в резултат на което
явяването на работното място става 30 минути преди встъпване в дежурство, а
след приключване на последното започват дейности по предаване на новия постови,
който заедно с отвода и предаването на оръжието и техническите пособия отнемало
още 45 минути или общо 75 минути над времето оставено за съответната смяна.
Ищецът твърди, че до 11.05.2019 г., това време от 75 минути /1 час и петнадесет
минути/ подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от наряд, не е било съобразено от работодателя при заплащане на
възнаграждението му, а след тази дата, когато е издадена Заповед № Л-2271/2019
г. на гл. директор на ГДИН, впоследствие отменена с допълнителна заповед №
Л-2788/2019 г., е разпоредено това време да е в рамките на тридесет минути и да
се включва към отработеното време, върху което се формира възнаграждението.
Според ищеца отработеното от него време извън смяната му за процесния период от
приблизително 75 минути за всяко дежурство е в размер на 200. 00 лева и следва
да му се заплати допълнително от ответника.
Правното основание на предявения иск
е чл. 19 от ЗИНЗС във вр. с чл.187 от ЗМВР и чл.16е от ППЗИНЗС.
В съдебно заседание искът е увеличен
до сумата от размер от 1 000 лева, представляваща
възнаграждение за 300 часа положен труд извън времето за дежурства за процесния
период.
В законоустановения срок по чл.131
от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който не се оспорва
допустимостта на иска, но се твърди, че същият е неоснователен, като не се
дължи търсената сума. Ответникът счита, че времето за инструктаж, приемане, сдаване
и освобождаване от наряд или дежурство е част от работното време и следва да се
включва и заплаща от работодателя към т.нар „отработено време“, за разлика
обаче от 60 минутната почивка при 12-часово дежурство и 90 минутната почивка
при 24-часово дежурство, която не представлява работно време и не следва да се
заплаща от работодателя. Твърди, че със Заповед №453/14.08.2014 г. на началника
на затвора - гр. Бургас, за надзирателите освен време за отдих до четири часа
са определени и почивки в размер на 180 минути, от които 90 минути за хранене и
шест физиологични почивки по 15 минути на всеки четири часа, поради което и
счита, че претенцията на ищеца би била основателна в случай, че същият установи
ангажираност през установеното му време за почивка, ако не му е отчитан
извънреден труд. Наред с това твърди, че считано от 27.06.2014 г. за
служителите работещи на смени се заплаща извънреден труд до 70 часа на
тримесечие, над които положеният извънреден труд не се компенсира. Също търси
присъждане на разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Бургаският районен съд, като взе
предвид исковата молба и изложените в нея факти и обстоятелства, становището на
ответната страна, събраните по делото доказателства и след като съобрази
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори между страните, а и се установява,
че между тях съществува служебно правоотношение, по силата на което ищецът
заема длъжността надзирател в затворническо общежитие „Строител“, както и че
през процесния период е изпълнявал дежурства по график.
Представени са и заповед №
ЧР-05-11/30.01.2015 г., допълнена със заповеди от 09.04.2015 г. и 21.04.2017
г., на министъра на правосъдието, в които са определени реда за разпределение
на работното време, отчитането му и компенсиране на работата на държавните
служители извън редовното работно време. В последната заповед е посочено, че
положеният извънреден труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение.
Със заповед № 453/14.08.2014 г. на
началника на затвора-Бургас е определено работно време за служителите в корпуса
на затвора и затворническите общежития: 24-часови смени с начало на работния
ден в 8.00 ч. и край на работния ден в 8.00 ч. на следващия ден, 12-часови смени
– дневна смяна от 8 ч. до 20 ч. и нощна смяна – от 20 ч. до 8 ч. и 8-часови
смени от 8 ч. до 16.30 ч. и от 6 ч. до 14.30 ч. С т. 9 на същата заповед е
определено началото на ежедневните инструктажи на наряда в затвора и
затворническите общежития да е 15 минути преди началото на работното време за
конкретното работно място.
Съгласно заповед № Л-2271/13.05.2019
г. на главния директор на ответната дирекция, е наредено времето за подготовка
и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или
дежурство за всички затвори и затворнически общежития да е в рамките на 30
минути, което време следва да се включва към отработеното време на служителите.
Аналогична е и заповед № 2788/14.06.2019 г., влизаща в сила от 01.07.2019 г.
Представена е и заповед №
436/01.07.2019 г. на началника на затвора Бургас, с която е наредено времето,
необходимо за подготовка и провеждане на инструктаж, приемане, сдаване и
освобождаване от смяна или дежурство в затвор в гр. Бургас и в затворническите
общежития да е в рамките до 30 минути, като за работещите в затвора респективно
затворническите общежития при 24-часови и 12-часови дневни смени са определени
30 минути, а за 12-часови нощни смени и 8-часови смени – 15 минути.
От изпълнената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, която съдът кредитира като обективно и безпристрастно изготвена от
лице с нужните специални познания, се установява, че през процесния период за
ищеца са отчетени 203 смени – положени дежурства от по 24-часови
смени/дежурства. Вещото лице също така е установило, че за периода от 24.02.2017
г. до 24.02.2020 г. в начислените суми за трудово възнаграждение на ищеца не са
били включени суми за дейности преди и след дежурство, а за периода 01.07.2019
г. – 24.02.2020 г. в начислените и изплатените суми за трудово възнаграждение
участват суми, съответстващи на отработено време от 30 минути за 24-часови
смени, които са приспаднати. Вещото лице е посочило размера на основната
заплата през годините, като е изчислило, че на ищеца се дължи допълнително
трудово възнаграждение в размер на 1 763. 91 лева за 242. 45 часа положен
извънреден труд.
Страните са ангажирали и гласни
доказателства. Свидетелят К. П., изпълняващ длъжността командир на отделение в
затворническо общежитие „Строител“ от около 15 години, сочи че познава ищеца,
който също работи там на длъжността надзирател, като свидетелят всъщност му е
пряк ръководител. Сочи, че част от неговите задължения са като дойдат
надзирателите в 07. 30 часа да ги провери за надлежен външен вид, дали имат
всички принадлежности, как се чувстват здравословно и т.н., като това
продължавало до 07.45 - 07.50 часа. Надзирателите били цивилни и се преобличали
на работното си място в 07. 30 като пристигнат. По принцип постовият бил само
едни. В около 08. 00 часа започвал инструктажа, който се правил от началника на
общежитието, като на него всъщност присъствал свидетеля, началника и съответния
постови. Запознавали го с обстановката, обсъждали инциденти, ако е имало такива
и т.н., като това продължавало минимум 15 минути. След оперативката и
инструктажа надзирателят приемал дежурството от стария постови, проверявал и
попълвал постови книги, данните, кой и поради какви причини следва да напусне
общежитието. Двамата постови правили обход и след това ако няма съществени
нарушения се явявали при него в около 8.25 – 8.30 часа, като новият постови
вече започвал смяна. Свидетелят сочи, че по принцип ППЗИНЗС ги задължава да се
явяват на работното си място 30 минути по-рано.
Свидетелят Я. В., изпълняващ длъжността
началник сектор в същото общежитие от 2012 г., сочи, че през делничните дни
инструктажът се провежда от него и започва в 7. 45 часа. Тъй като служителят
бил един инструктажът продължавал около 5 минути. След края на същия, двамата
надзиратели – сдаващият и приемащият брояли лишените от свобода, като голяма
част от тях вече са излезли на работа. Бройката на оставащите в общежитието е
варираща и да кажем е около 20 души. Тази цялата дейност продължавала около 5-6
минути. След това, при него обикновено идвал този, който сдава, другият вече е
започнал работа. По принцип работното време приключвало в 8:00 часа сутринта.
Ако е разбрал, че някой е дошъл по-рано на работа, например към 7.25 – 7. 30 часа
не му правел забележка. По принцип С.Н. ***, понякога идвал по-рано, понякога
можело да закъснее. Сутрин, когато се явявал на работа около 7:45 часа,
надзирателят и командирът вече били на работа. Действително надзирателите преди
инструктажа били длъжни да се преведат
във вид и съответното облекло, съобразно изискванията за длъжността им, като
носи в себе си палки и белезници. Потвърждава също така, че по принцип преди
инструктажа, надзирателят е длъжен да се представи на командира на отделение.
Отрича обаче, че командирът на отделение провежда 15-минутен инструктаж на
надзирателя преди инструктажа, който той провежда.
Въз основа на така установените
факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР,
към която препраща чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС, брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно и допълнителни такива, а в чл.
178, ал. 1, т. 3 и чл. 179, ал. 1, предл. второ е посочено, че към основното
месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни такива
за извънреден и за нощен труд. Както вече бе отбелязано, редът за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители са определени
със заповеди на министъра на правосъдието, в които е отбелязано също, че
извънредният труд се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно
възнаграждение (така и чл. 187, ал. 6 ЗМВР). В чл. 16е, ал. 1, т. 3 от ППЗИНЗС
е посочено, че времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от
наряд или дежурство е част от отработеното време. В случая по делото са
противоречиви гласните доказателства в тази връзка, като началника сочи, че
лично той провежда инструктажът, който започва в 07.45 часа. Командирът на отделение пък сочи, че същият започва в 08.00
часа, като преди това той и встъпващия на смяна надзирател идвали в 07. 30
часа, като е разказал и извършваните от тях дейности през времето от 07. 30
часа до 08.00 часа, който обаче не са логически обосновани, тъй като не е ясно
какво точно проверява той и върши при положение, че има само един надзирател, като
в показанията му дори липсва описание на това какво се случва във времето от
07.50 часа до 08.00 часа. При това съдът приема, че инструктажът започва в 07.
45 часа, като де факто се осъществява 15 минути преди началото на работното
време, а отводът, се осъществяват след
края на нощната смята и всъщност продължава още около 15 минути, през които двамата
надзиратели – сдаващият и приемащият, броят лишените от свобода, данните, кой и
поради какви причини следва да напусне общежитието, правят обход и след това
ако няма съществени нарушения докладват на командира, при което се налага
извода, че тези 15 минути са извън установеното за сдаващият надзирател работно
време и част от работното време на приемащия такъв. При това времето доколкото
работното време стартира в 08. 00 часа и приключва в 08. 00 часа на следващия
ден, следва да се признаят допълнително отработени 30 минути –
15 преди началото на работното време и 15 след края му. Времето за подготовка и
привеждане във вид, необходим за явяване на работа, което се твърди, че започва
в 7.30 часа, не е сред дейностите, с които страната изпълнява служебните си
задължения, като не и сред изброеното в хипотезите на чл. 16е, ал. 1 от ППЗИНЗС.
Ето защо, като прецени гласните доказателства, съдът намери, че при дежурството
от 24-часа се установяват допълнителни 30 минути, които са необходими на
надзирателя, за да изпълни служебните си задължения, и които са включени в
отработеното време.
При това се налага извода, че са
установени средно общо 30 минути, включени в отработеното време извън
регламентираното работно време по отношение на 24-часовите дежурства.
Не се спори, а и установява се и от
заключението на вещото лице, че за периода от 01.07.2019 г. до датата на
подаване на исковата молба са заплащани по 30 минути за 24-часови смени и
12-часови дневни смени и за 12-часови нощни смени и 8-часовите такива по 15
минути, поради което за този период претенцията е неоснователна, тъй като е погасена
чрез плащане. За периода от 24.02.2017 г. до 30.06.2019 г., включително, следва да бъдат присъдени
неизплатените трудови възнаграждения за положен извънреден труд за 30 минути на
всяко 24-часовото дежурство, като ищецът всъщност е полагал само 24-часови
дежурства. С оглед на изложеното, изготвеното по делото заключение не може да
се ползва в цялост, а само частично досежно размерът на нетното трудово
възнаграждение, което обаче е определено за 1 час с увеличение от 50%, докато
по настоящото дело е релевантен размерът на възнаграждението за 30 минути. Ето
защо експертизата следва да се използва само дотолкова, доколкото показва броя
на видовете дежурства, а размерите на възнагражденията следва да бъдат преизчислени
и редуцирани съобразно гореизложеното. В
тази връзка като взе предвид заключението на вещото лице досежно броя на
положените през годините дежурства/смени, както и размера на съответно трудово
възнаграждение за от тях с увеличение от 50%, съдът направи съответните
изчисления:
За
2017 г. от 07.02.2017 г. до 31.12.2017 г. ищецът е положил 52 смени по 24 часа,
като задължението за посочения период за 30 минути допълнително на 24-часово
дежурство, е в размер на 160. 22 лева,
за положени 26 часа извънреден труд. Изчисленията са направени на базата на
определеното по експертизата нетно възнаграждение за един час /колона 4/, като
това възнаграждение е намалено наполовина, за да съответства на 30 минути, и
съответно умножено по броя на дежурствата в съответния месец, съобразно данните
в колона пет. По този начин са редуцирани и възнагражденията за следващата
календарна година – 2018 г., през която ищецът е положил 73 броя 24-часови
дежурства. Задължението за посочения период, изчислено по гореописаната
методика, е в размер на 262. 80 лева,
за положени 36. 30 часа извънреден
труд. Възнагражденията за следващата календарна година – 2019 г. за периода до
30.06.2019 г. включително, през който ищецът е положил 34 броя 24-часови
дежурства, изчислено отново по гореописаната методика, е в размер на 138. 78 лева, за положените 17 часа извънреден труд. Положените дежурства
за периода 01.07.2019 г. до завеждане на делото на 24.02.2020 г. са заплатени по
30 минути и съответно повече плащания за тях не са дължими, тъй като положеният
извънреден труд е вече заплатен.
При това искът като основателен
следва да бъде уважен за сумата от 561. 80 лева за положения извънреден труд от
79. 30 часа, и съответно да се отхвърли за горницата над уважения размер до
пълния заявен такъв от 1 000 лева. Съответно основателна е и акцесорната
претенция за законна лихва върху уважената част от главницата от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
С оглед претенциите на страните за
присъждане на направените по делото разноски и при този изход на спора, следва
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата
от 168. 54 лева за направените по делото разноски за изплатено адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска. Съдът намира за
неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на представителя на ищеца, тъй като
същото е в предвидения минимален размер съгласно Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Ищецът също следва да се осъди да
заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски, съразмерно на
отхвърлената част от иска, в размер на 43. 82 лева, представляваща съответна
част от дължимото юрисконсултско възнаграждение от 100 лева, определено по реда
на чл. 78, ал. 8 от ГПК във с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, с оглед на материалния интерес и степента на фактическата и
правната сложност по делото.
Следва също така на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът да се осъди
да заплати 50 лева държавна такса за производството и 112. 36 лева за изплатено
от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице или общо сумата от 162. 36
лева.
Мотивиран от горното, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
Осъжда
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, адрес: гр.София, бул. „Ген. Н.
Столетов“ № 21, Булстат *********, представлявана от И. Й., да заплати на С.С.Н. с ЕГН **********,
адрес: ***, сумата от 561. 80 лева /петстотин
шестдесет и едни лева и 80 ст./ - главница,
представляваща възнаграждение за положен от ищеца труд от 79. 30 часа извън
времето на дежурство за периода от 24.02.2017 г. до 24.02.2020 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата
от датата на предявяване на исковата молба – 24.02.2020 г., до окончателното й
плащане, както и сумата от 168. 54 лв.
/сто шестдесет и осем лева и 54 ст./ за направените по делото разноски, като отхвърля иска за горницата над уважения
размер от 561. 80 лева до пълния заявен размер от 1 000 лева, ведно със
законната лихва за забава върху отхвърлената част.
Осъжда
С.С.Н. с ЕГН **********, адрес: ***, да
заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, с адрес: гр. София,
бул. „Ген. Н. Столетов“ № 21, Булстат *********, представлявана от И. Й., сумата от 43. 82 лв. /четиридесет и три
лева и 82 ст./ за направените по делото разноски.
Осъжда Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията”, с адрес: гр.София, бул. „Ген. Н. Столетов“ № 21,
Булстат *********, представлявана от И. Й., да заплати по сметка на Бургаския районен съд сумата от 162. 36 лв. /сто шестдесет
и два лева и 36 ст./, от които 50 лева за държавна такса и 112. 60 лева за разноски
за експертиза.
Решението може да се обжалва пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала: ЕХ