№ 25329
гр. София, 28.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Гражданско дело
№ 20211110163316 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК
Във въззивна жалба с вх. № 148151/15.07.2022 г. /абзац последен/ на ищеца „Ч..“ ООД
се излагат доводи, че от страна на ответницата З. З. И. не са представени доказателства за
реално заплащане на претендираното адвокатско възнаграждение, както и списък с
разноските по чл. 80 ГПК, поради което такова не се следва в нейна полза.
В случая, макар да не е изрично адресирано до първоинстанционния съд, настоящият
съдебен състав приема, че в тази нейна част въззивната жалба на ищеца обективира искане
по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 6384 от
13.06.2022 г. в частта за разноските, като произнасянето по него следва да предхожда
изпращането на делото на Софийски градски съд за разглеждане и произнасяне по самата
въззивна жалба, която към настоящия момент вече е администрирана.
Насрещната страна – З. З. И. не изразява становище по молбата и направеното с нея
искане.
Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок (двуседмичен за
обжалване на решението), поради което се явява процесуално допустимо. Разгледано по
същество – искането е неоснователно.
В случая, с постановеното по делото решение № 6384 от 13.06.2022 г., чието
изменение в частта за разноските се иска, е отхвърлен предявеният от „Ч..“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Драгалевци“, ул. „Момино
венче“ № 27 срещу З. З. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „Градина“, к-с
„Макси“, бл. 7, ет. 2, ап. 7, установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парично задължение в
размер на сумата от 1 222,39 лв., представляваща втора вноска от такса за ползване на
училищен транспорт за учебната 2019 г. – 2020 г., дължима по договор за предоставяне на
училищен транспорт от 05.06.2019 г., сключен от ответника, в качеството му на законен
представител на ..., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК – 23.03.2021 г. до окончателното плащане, за която сума по ч. гр. дело №
16381/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 28.04.2021 г.
Като законна последица от изхода на спора по същество съдът се е произнесъл и по
въпроса за отговорността за съдебните разноски, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
1
ищцовото училище е осъдено да заплати на ответницата сумата от 360,00 лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство.
В случая, видно от протокола от открито съдебно заседание на 12.05.2022 г. /л. 47 от
делото/ искането за присъждане на разноски е било своевременно направено от страна на
адв. Л. в хода на устните състезания по делото, като фактът на реалното заплащане на
същите следва от изричното удостоверяване в представения още с отговора на исковата
молба договор за правна защита и съдействие /л. 21 от делото/, в който е отбелязано, че
уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 лв. е заплатено в брой, в която
част същият има характер на разписка – арг. т. 1 от ТР № 6/2013 г. на ОСГТК, ВКС.
Следователно, съдът приема, че не се налага представянето от ответницата И. на
допълнителни доказателства, удостоверяващи действителното заплащане на уговорената с
адвоката сума, а това означава, че доводът на ищеца, че такива не са налице се явява
неоснователен. Нещо повече, ирелевантно се явява обстоятелството относно липсата на
представен от нейна страна списък с разноските по чл. 80 ГПК, тъй като наличието на такъв
представлява предпоставка за допустимостта на евентуално заявено от нея искане за
изменение на решението в частта за разноските – арг. чл. 80, изр. 2 ГПК, без да има
отношение към възможността същите да бъдат присъдени в полза на страната в случай, че
същата е направила своевременно искане в тази насока, както е било в настоящия случай. В
допълнение следва да се отбележи, че в нито един момент в хода на процеса от страна на
ищеца не е релевирано възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответницата, поради което същото е присъдено в съответния
претендиран и доказан по делото размер без да бъде обсъждано евентуално такова негово
възражение.
С оглед на изложеното, обективираното във въззивна жалба с вх. № 148151/15.07.2022
г. /абзац последен/ искане на ищеца по реда на чл. 248 ГПК за изменение на решение №
6384 от 13.06.2022 г., постановено по настоящото дело, в частта за разноските, се явява
неоснователно и следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ обективираното във въззивна жалба с вх. №
148151/15.07.2022 г. на ищеца „Ч..“ ООД искане за изменение на решение № 6384 от
13.06.2022 г., постановено по гр. дело № 63316/2021 г. по описа на СРС, 79 състав, в частта
за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните - арг. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2