О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ ІІІ - 1715 18.09.2019 год. гр. Бургас
Бургаски окръжен съд трети въззивен граждански състав
на осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета
година в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАЛИНА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
Мл.с.ВАНЯ
ВАНЕВА
като разгледа докладваното от
съдия Калина Пенева
ч.гр.дело номер 1373 по описа за
2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по частна жалба вх.№28473/02.07.2019
год. по описа на Бургаския районен съд, подадена от ЕВН „България
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул.„Христо Г. Данов“ № 37, чрез процесуален представител юрисконсулт Пенелова срещу разпореждане № 12859/21.06.2019 год. по гр.д.№ 5305/2018 год. по
описа на Бургаския районен съд, с което
е върната на основание чл.130 от ГПК, искова молба с
вх.№29517/12.07.2018г., от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул. „Хр.Г.Данов“ №37,
представлявано от Михаела Михайлова- Дьорфлер, Жанет Стойчева и Робърт Дик,
чрез юрк.Б. Каламов, срещу Е.Г.В., ЕГН:**********, за признаване със сила на
пресъдено нещо дължимостта на следните суми: сума от 127,36 лв., представляваща
задължение за стойността на доставена електрическа енергия, за обект, находящ
се в гр.Бургас, ж.к. „Меден рудник“, бл.333, гараж №2, ИТН №4101019, за
периода: 09.01.2016г.- 08.06.2017г. и сума от 12,80 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода: 16.03.2016г.- 29.05.2018г., по която е
образувано гр.д. №5305/2018г. по описа на Бургаски районен съд, 48 граждански
състав и е прекратено производството
по делото, поради недопустимост на иска.
В частната жалба се
твърди, че не са налице предпоставките по чл.130 от ГПК за връщане на исковата
молба, а е следвало делото да бъде прекратено с присъждане в полза на ищеца на
направените по делото разноски, предвид обстоятелството, че ответникът е дал
причина за завеждане на иска и дължи на ищеца направените разноски за държавна
такса. Направено е искане за отмяна на обжалваното разпореждане, за
прекратяване на производството по гр.д.№5305/2018 год. на БРС и за присъждане в
полза на частния жалбоподател на разноски в размер на 75 лв.
В дадения срок не е постъпил отговор от насрещната страна Е.Г.В..
Във връзка с постъпилата частна жалба,
Бургаският окръжен съд намира следното :
В
частите, с които е върната исковата молба и е прекратено производството по
делото частната жалба редовно сезира настоящия съд като подадена в срок, от
легитимирано лице, срещу акт на първоинстанционния съд, който подлежи на
въззивно обжалване, поради което в тези части настоящият съд дължи произнасяне
по същество.
За
да прекрати производството по делото районният съд е приел, че в случая
исковата претенция се явява недопустима поради липса на правен интерес предвид
заявеното в хода на исковото производство от ответника оттегляне на възражението
срещу издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и представяне на
доказателства за заплащане на сумите по заповедта. С мотивите към обжалваното
разпореждане районният съд е изложил съображения, че разноски в полза на ищеца
не следва да се присъждат, като в диспозитива не се е произнесъл по въпроса за
разноските.
С частната жалба не
се оспорва извода на районния съд, който може да бъде направен и на базата на
събраните по делото доказателства, относно липсата на правен интерес за ищеца
от водене на исковия процес, който е бил налице към момента на предявяване на
иска, но е отпаднал в хода на исковото производство след заявеното от ответника
оттегляне на възражението срещу заповедта и заплащане на задълженията по нея.
Горното сочи, че не
е налице хипотезата по чл.130 от ГПК за връщане на исковата молба, тъй като към
момента на постъпването и в съда ищецът е имал обоснован правен интерес от
предявяване на иска. Към този момент исковата молба е била редовна и допустима.
Отпадналият в хода на производството правен интерес води до последваща
недопустимост на иска, в който случай районният съд има правомощия да прекрати
делото без да връща исковата молба на ищеца.
Ето
защо в частта, с която исковата молба е върната обжалваното разпореждане е
неправилно като постановено при липса на валидно правно основание и незаконосъобразно,
поради което в тази част обжалваното разпореждане следва да бъде отменено. В
частта, с която производството е прекратено поради настъпилата в хода на
процеса недопустимост на иска поради отпадане на правния интерес обжалваното
разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.
В
разпоредбата на чл.81 от ГПК е предвидено, че във всеки акт, с който приключва
делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. В
случая с обжалваното разпореждане производството по делото е прекратено, като в
диспозитива не е извършено произнасяне по въпроса за разноските, макар това да
е обсъждано в мотивите към определението. В ГПК не е предвидена възможност за
обжалване на отказ /в случая мълчалив/ на районния съд за присъждане на разноски
при прекратяване на делото, а съгласно чл.248 от ГПК е предвидена възможност
страната да поиска изменение или допълване на постановения акт в частта му за
разноските. Предвид горното частната жалба в частта, с която е поискано
присъждане на разноските по делото има характера на молба за допълване на разпореждане
№ 12859/21.06.2019 год. по гр.д.№ 5305/2018 год. по описа на Бургаския районен
съд в частта за разноските, поради което
компетентен да се произнесе по нея е съдът постановил разпореждането, а именно
– Бургаският районен съд. Предвид горното и на осн. чл.118, ал.2 от ГПК частната
жалба в частта, в която има характера на молба за допълване на разпореждането в
частта за разноските следва да се
изпрати за произнасяне на Бургаския районен съд по реда на чл.248 от ГПК, като
производството по делото в тази част бъде прекратено.
Мотивиран
от горното, Бургаският окръжен съд,
О П Р
Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане № 12859/21.06.2019 год. по гр.д.№ 5305/2018
год. по описа на Бургаския районен съд, В
ЧАСТТА, с която е върната на
основание чл.130 от ГПК, искова молба с
вх.№29517/12.07.2018г., от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул. „Хр.Г.Данов“ №37,
представлявано от Михаела Михайлова- Дьорфлер, Жанет Стойчева и Робърт Дик,
чрез юрк.Б. Каламов, срещу Е.Г.В., ЕГН:**********, за признаване със сила на
пресъдено нещо дължимостта на следните суми: сума от 127,36 лв., представляваща
задължение за стойността на доставена електрическа енергия, за обект, находящ
се в гр.Бургас, ж.к. „Меден рудник“, бл.333, гараж №2, ИТН №4101019, за
периода: 09.01.2016г.- 08.06.2017г. и сума от 12,80 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода: 16.03.2016г.- 29.05.2018г., по която е
образувано гр.д. №5305/2018г. по описа на Бургаски районен съд.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 12859/21.06.2019
год. по гр.д.№ 5305/2018 год. по описа на Бургаския районен съд, В
ЧАСТТА, с която е прекратено производството по гр.д.
№5305/2018г. по описа на Бургаски районен съд.
ИЗПРАЩА постъпилата частната жалба вх.№28473/02.07.2019 год. по
описа на Бургаския районен съд, В ЧАСТТА,
в която има характера на молба за допълване на разпореждането в частта за
разноските, за произнасяне по
компетентност на Бургаския районен съд по реда на чл.248 от ГПК, като прекратява производството по
ч.гр.д.№1373/2019 год. по описа на Бургаския окръжен съд в тази част.
Определението в
частта, с която е постановено изпращане по компетентност и производството е
прекратено може да бъде обжалвано пред Бургаския апелативен съд с частна жалба
в едноседмичен срок от връчване на препис от него на страните. В
потвърдителната част на осн. чл.274, ал.4 от ГПК и в отменителната част,
определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.