Р Е Ш Е Н И Е
N 301
Гр.Русе, 26.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в публично съдебно заседание на 13
август през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ ПАВЛОВА
МАРИЯ ВЕЛКОВА
при участието на секретаря ЕВА ДИМИТРОВА,
като разгледа докладваното от съдия Павлова в.гр.д.№463 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.435 и сл. ГПК - обжалване
действията на съдебния изпълнител.
Длъжникът по изпълнението В.М.Н. ***, чрез особения представител адв. В.Д.
е обжалвала действията на съдебния изпълнител-насочване на изпълнението върху
имущество, което смята за несеквестируемо, а именно: поземлен имот с идентификатор
№099040, адрес с.Щръклево, с площ от 2400кв.м., начин на трайно ползване :
ливада, като върху имота има следните ограничения: Защитена територия. Природен
парк. Твърди, че имотът е несквестируем на основание чл.444, т.5 ГПК, позовава
се и на чл.435, ал.2, т.3 ГПК, като твърди, че е ненадлежно уведомена за
изпълнението, излага съображения.
Претендира отмяна на действията на ЧСИ, евентуално-прекратяване на
изпълнителното производство.
Взискателят Община Русе и
присъединеният взискател ТД на НАП Варна, офис Русе, не са подали възражения по реда на чл.436 от ГПК и не вземат становище.
Приложени са и мотиви на ЧСИ по повод на обжалваното действие.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и мотивите
на ЧСИ, съдът приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице- длъжника по
изпълнението, чрез назначен особен представител, който е навел доводи, че недвижимият
имот, предмет на описа от 27.06.2019г., извършен по изп.д.№ 20198330400276 на
ЧСИ В.М., е несеквестируем.
Чрез уредената в чл. 435, ал. 2 ГПК процесуална възможност
длъжникът да обжалва насочването на изпълнението върху имущество, което счита за
несквестируемо е създаден процесуален ред за защита на
имуществените обекти, които са необходими
за издръжката на длъжника и неговото
семейство. С упражняването на това свое право
длъжникът цели да осуети лишаването
му от определено
имущество, като се основава на
неговата несеквестируемост за принудителното изпълнение на предявеното
парично вземане.
Имуществото на длъжника се
състои от вещи и от вземания.
Изпълнението на парични вземания върху вещите на длъжника
се осъществява чрез тяхното осребряване
на публична продан, като получената
парична сума служи за удовлетворение
вземанията на кредиторите, докато изпълнението върху паричните вземания на длъжника от
трето задължено лице се осъществява
чрез тяхното събиране.
Несеквестируемостта на непотребимите
вещи е забрана за тяхното осребряване. Запорът, възбраната, както и насрочването на публична продан като изпълнителни действия не подлежат на
самостоятелно обжалване. На обжалване подлежи
насочването на изпълнението върху несеквестируемо имущество.
В настоящият случай в жалбата е наведен довод, че е
насочено изпълнение върху имот, който длъжника счита за несеквестируем на
основание чл.444, ал.1, т.5 от ГПК. С оглед на наведените доводи и съобразно
гореизложеното, съдът приема, че жалбата е допустима и следва да се произнесе
дали имуществения обект, срещу който е насочено изпълнението е секвестируем или
не е.
В чл.444 от ГПК е регламентирана несеквестируемост на
определени вещи-собственост на длъжника, изчерпателно изброени и разширително
тълкуване е недопустимо. Според чл.444, т.5 ГПК изпълнението не може да бъде
насочено върху земите на длъжника-земеделски стопанин: градини и лозя с площ
отбщо до 5 дка или ниви и ливади с площ до 30дка, и необходимите за воденето на
стопанството машини и инвентар, както и торовете, средствата за растителна
защита и семето за посев-за една година.
В случая липсват доказателствата по изпълнителното дело, а
и такива не са представени с жалбата, че жалбоподателката има качество на
земеделски стопанин. За да има такова качество, респ. да се ползва от несеквестируемостта, физическото
лице следва да извършва земеделска дейност в земеделско стопанство на територията на страната и да се издържа от тази дейност. В случая тяма доказателства за това, напротив, по изпълнителното дело има данни, че длъжника /по данни на сина/ е в
чужбина. Ето защо съдът намира, че
имотът не е несеквестируем и не попада под закрилата на
чл. 444, т. 5 ГПК.
Като краен резултат жалбата се явява неоснователна и
като такава следва да се отхвърли.
По изложените съображения, Русенският окръжен съд