№ 1385
гр. София, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20211000500737 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 8389 от 09.12.2019г., постановено по гр.д. № 8680/2016г. по описа на СГС,
„Уникредит Булбанк“ АД е осъден да заплати на Д. Г. М. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД сумата от 25 811, 22 лева /двадесет и пет хиляди осемстотин и единадесет лева и 22
ст./, представляваща общ размер на получена без основание от ответника парична сума,
платена през периода 01.02.2012г. до 21.12.2015г., като съставна част от периодични
месечни погасителни вноски на задължение, произтичащо от банков кредит по Договор за
банков кредит № 176/18.12.2007г. и Анекс от 01.04.2008г., заедно със законната лихва върху
присъдената сума, считано от предявяването на иска на 13.07.2016г. до деня на
окончателното плащане, като е отхвърлен същия иск - в частта - за разликата над
присъдената сума и до пълния претендиран размер от 29 632, 20 лева, както и иска с правно
основание чл. 86 от ЗЗД - за сумата от 7690, 17 лева, представляваща законна лихва за забава
върху недължимо внесената сума за възнаградителна лихва, в периода от 01.02.2012г. до
21.12.2015г.
С решението са отхвърлени предявените от Н.Г. И. – М. искове, а именно: иск с правно
основание чл. 55, ал.1, пр. първо от ЗЗД - за сумата от от 29 632, 20 лева, представляваща
общ размер на получена без основание от ответника парична сума, платена през периода
01.02.2012г. до 21.12.2015г., като съставна част от периодични месечни погасителни вноски
на задължение, произтичащо от банков кредит по Договор за банков кредит №
1
176/18.12.2007г. и Анекс от 01.04.2008г. и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД - за сумата
от 7690, 17 лева, представляваща законна лихва за забава върху недължимо внесената сума
за възнаградителна лихва, в периода от 01.02.2012г. до 21.12.2015г.
Също така, съдът е прогласил нищожност на неравноправна клауза на т. 11.1.3. от Общите
условия, приложими към Договор за банков кредит № 176/18.12.2007г., съответна на
неравноправна клауза на т. ІІІ, І.1 от Анекс от 01.04.2008г. за изменение на Договор за
банков кредит № 176/18.12.2007г., които са сключени между кредитора „Уникредит
Булбанк“ АД от една страна, кредитополучателя Д. Г. М. и солидарния длъжник Н.Г. И. – М.
от друга страна - по претенцията с правно основание чл. 146 ЗЗП, която е предявена от
двете физически лица против кредитната институция.
Въз основа на така уважените и отхвърлени части от исковите претенции, съдът се е
разпоредил и с отговорността за разноски съобразно правилата на чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК.
С решение от 05.02.21 г., СГС е оставил без уважение молба с вх. № 14792/05.02.20 г. на
ищците Д. Г. М. и Н.Г. И. – М. за поправка на очевидна фактическа грешка /чл. 247 ГПК/ в
постановеното решение № 8389 от 09.12.2019г., а с друго свое определение от 05.02.21 г. е
оставена без уважение молба с вх. № 14790/05.02.20 г. от двете физически лица за допълване
и изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските по реда на чл. 248
ГПК.
Срещу така постановеното решение № 8389 от 09.12.2019г. по гр.д. № 8680/2016г. по описа
на СГС, са постъпили въззивни жалби, както от ищците М.и, така и от „Уникредит Булбанк“
АД.
В жалбата на ищците се настоява, че решението на градския съд е частично неправилно,
като от САС се иска следното: да отсъди законна лихва в полза на ищеца за периода от
01.02.12 г. до 27.03.18 г. в размер на 16 980.09 лв. съгласно приетата по делото ССчЕ и до
деня на окончателното плащане; да се отмени отхвърлянето на претенцията за законна лихва
в размер на 7 960.17 лв за периода от 01.02.12 г. до 21.12.15 г., представляваща част от
законната лихва, посочена в експертизата – 16 980.09 лв; да се отхвърлели присъдените
съдебни разноски на ответника в размер на 917.40 лв., да се поправили неточно изчислените
съдебни разноски от ищеца, които били в размер на 1 659.67 лв., както и да се коригирала
неточно посочената сума на стр. 10, ред 23 от решението от 29 632.20 лв. на 25 947.01 лв.
В жалбата на „Уникредит Булбанк“ АД също се релевират доводи за неправилност на
съдебния акт поради неспазване на материалния закон, като оплакванията са две: че
неоснователно СГС прогласил нищожност на клауза 11.1.3. от ОУ, приложими към договор
за банков кредит № 176 от 18.12.2007 г. и т.III, I.1 от Анекс от 01.04.2008 г. за изменение на
Договор за банков кредит № 176/18.12.2007г., които са сключени между кредитора
„Уникредит Булбанк“ АД от една страна, кредитополучателя Д. Г. М. и солидарния длъжник
Н.Г. И. – М. от друга страна, като се счита, че не се касае за неравноправни клаузи, а за
действителни такива, тъй като били сключени при условията на индивидуално договаряне.
Второто оплакване е, че неправилно СГС бил осъдил банката да плати на М. сумата от
2
25 811, 22 лева /двадесет и пет хиляди осемстотин и единадесет лева и 22 ст./,
представляваща общ размер на получена без основание от ответника парична сума, платена
през периода 01.02.2012г. до 21.12.2015г., като съставна част от периодични месечни
погасителни вноски на задължение, произтичащо от банков кредит по Договор за банков
кредит № 176/18.12.2007г. и Анекс от 01.04.2008г., заедно със законната лихва върху
присъдената сума, считано от предявяването на иска на 13.07.2016г. до деня на
окончателното плащане. Твърди се, че тези плащания не са без основание, а били в резултат
на платена месечна възнаградителна лихва, изчислена при годишна лихва от 7.8%, която
била дължима от ищеца. Прави искане към САС да отмени решението на СГС в тези части и
да се отхвърлят предявените от ищците искове. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК страните са депозирали писмени отговори относно подадените
въззивни жалби, като в тези отговори жалбите се оспорват като неоснователни.
Софийски апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на
атакувания съдебен акт, както и при липсата на нови доказателства във въззивното
производство, приема следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 146 ЗЗП чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД и и чл. 86
ЗЗД от Д. Г. М. и Н.Г. И. – М. против „Уникредит Булбанк“ АД.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че между
страните е налице валидно правоотношение по договор за ипотечен кредит № 176 от
18.12.2007г., сключен между кредитора „Уникредит Булбанк“ АД и кредитополучателя Д. Г.
М. /служител на банката към датата на сключване на договора/ и солидарния длъжник Н.Г.
И. – М.. Приел е, че трудовото правоотношение между Д.М. и банката е било прекратено на
07.03.2008г., с което кредитополучателят загубил правото да ползва преференциални
условия по кредита, предоставяни на служителите на банката. В тази връзка била проведена
кореспонденция между Д.М. и банката с цел запазване на преференциалните условия по
кредита и след прекратяване на трудовото правоотношение. На 01.04.2008г. бил сключен
анекс № 1 към договора за кредит, с който страните са се уговорили отпуснатият в евро
кредит да бъде превалутиран в лева и са постигнали съгласие, че кредитополучателят и
солидарният длъжник ще заплащат лихва по кредита в размер на базисен лихвен процент на
банката, равен на основния лихвен процент на БНБ (4,85% към датата на сключване на
анекса) и надбавка от 0.75% или общо 5,60% годишно. Уговорено е, че годишният лихвен
процент по кредита е фиксиран и не се променя освен когато пазарните условия водят до
необходимост от увеличаването му най-малко с един пункт. Съдът е счел, че действието на
уговорения с анекс № 1 годишен лихвен процент не е ограничено във времето със срок, тъй
като такава уговорка не се съдържа в анекса, а в погасителния план е посочен приложим
лихвен процент от 5,60% годишно за целия остатъчен период от кредита, а не за
промоционален период от четири месеца, каквито са твърденията на банката. Приел е, че с
оглед уговорения фиксиран лихвен процент, лихвеният бюлетин на банката се явява
неприложим. Счел е, че тези обстоятелства се установяват и от приложените по делото
3
месечни извлечения, издадени от банката, с чието издаване банката е признала
извънсъдебно размера на приложимия лихвен процент за периода. Поради тази причина
съдът е приел за недължимо начисляването на лихва за съответния времеви период в размер
съгласно лихвения бюлетин на банката, а не съгласно уговорения с анекса лихвен процент.
С тези мотиви СГС е уважил частично иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД на ищеца Д.М.,
базирайки се на приетата по делото ССчЕ. По отношение на иска на Н.И. съдът е приел, че
не е налице хипотеза на активна солидарност, доколкото такава не е уговорена или уредена
в закона, а от представените по делото доказателства се установява, че задълженията са били
плащани от Д.М., т.е. само за него е възникнало обедняване вследствие на недължимото
плащане. Що се отнася до обявените като неравноправни клаузи, то съдът е приел, че те са
такива, тъй като позволяват единствено изменение чрез увеличаване на лихвения процент,
не и чрез неговото намаляване.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо.
Страните не спорят, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че
между тях е налице договор за ипотечен кредит, сключен на 18.12.2007г. за сумата от
117 900 евро със срок на погасяване до 18.12.2032г., изплащан чрез анюитетни вноски при
лихвен процент от 4,809% базисен лихвен процент и 0,75% фиксирана договорна надбавка.
Не е спорно и че на 01.04.2008г. между страните е сключен анекс № 1 към договора, по
силата на който сумата по кредита е превалутирана в лева и е определен нов метод за
изчисляване на лихвения процент. Не е спорно и обстоятелството, че до 07.03.2008г. ищецът
Д.М. е бил служител на „Уникредит Булбанк“ АД и като такъв се е ползвал с
преференциални условия по кредита, а след прекратяване на трудовото му правоотношение
е започнал преговори с банката за запазване на тези условия, вследствие на което е бил
сключен анексът от 01.04.2008г. Не е налице спор и по обстоятелството, че Д.М. е заплатил
на „Уникредит Булбанк“ АД лихва за периода 01.02.2012г. до 22.12.2015г., възлизаща
на 29 632, 22 лева, ако се прилага лихвена ставка от 7,8 % .
Спорът пред втората инстанция (съгласно изложеното във въззивните жалби) се
концентрира върху следните правнорелевантни обстоятелства: първо, налице ли са
неравноправни клаузи от сключения договор за кредит и анекса към него (спорно
обстоятелство според банката), как следва да се тълкува и прилага договора за кредит и
анекса, респ., ако са налице надвзети суми, то какъв е техния размер, който се дължи от
ответника (спорно във въззивната жалба на ищците).
Правилно първоинстанционният съд е приел, че между страните е налице договор за
ипотечен кредит, сключен на 18.12.2007г. за сумата от 117 900 евро, погасима на анюитетни
месечни вноски в срок до 18.12.2032г. при лихвен процент на възнаградителната лихва в
размер на базисен лихвен процент (БЛП) съответен на едномесечната стойност на пазарния
4
индекс ЮРИБОР (4,809% към датата на сключване на договора) и надбавка в размер на
0,75%, като този лихвен процент е бил преференциален с оглед обстоятелството, че Д. Г. М.
е бил служител на „Уникредит Булбанк” АД към датата на сключване на договора, и е бил
обвързан с това му качество. Вследствие на прекратяването на трудовото правоотношение
между страните по реда на чл. 331, ал. 1 КТ на 07.03.2008г., видно от предложение №
47/06.03.2008г. за прекратяване и писмено приемане на предложението от 07.03.2008г.,
както и акт за прекратяване на трудовия договор от същата дата, основанието за прилагане
на преференциалните лихвени условия е отпаднало в съответствие с клаузата на чл. 4.1.б от
договора за кредит, и по инициатива на ищеца страните са влезли в преддоговорни
отношения за сключване на анекс за запазването им, видно от приложената банкова
кореспонденция. Вследствие на тази комуникация е сключен процесният анекс № 1 от
01.04.2008г. към договора за кредит, с който кредитът е превалутиран в български лева и е
определена лихва в размер на БЛП = ОЛП на БНБ, увеличен с надбавка в размер на 0,75%, и
е изготвен и подписан от страните погасителен план – неразделна част от анекса.
Лихвеният бюлетин на „Уникредит Булбанк” АД представлява част от общите условия на
банката и като такава, съгласно т. 34 от общите условия, се прилага ако и доколкото
страните не са постигнали друга уговорка в сключения от тях договор. В случая такава
уговорка е постигната с т. III.1. от анекса, с която е определен лихвен процент по кредита в
отклонение от лихвения бюлетин на банката. Същевременно от съдържанието на анекса не
се установява действието на същия да е обвързано с какъвто и да било срок – с анекса е
извършено превалутиране на кредита и изменение на точка 4.1.а от договора за банков
кредит, като в т. V от анекса е посочено, че всички останали клаузи на договор за банков
кредит № 176/18.12.2007г. остават непроменени. При тази формулировка на т. V следва да се
приеме, че непроменена е останала и уговорката в т. 4 от договора за кредит, съобразно
която лихвеният план се прилага за периода до 18.12.2032г. Също така, в анекса е посочено,
че неразделна част от същия е погасителен план, а от представения по делото и подписан от
двете страни прогнозен план – приложение към анекса – се установява, че същият
предвижда олихвяване на кредита с предвидената в анекса ставка за целия период на
договора до 18.12.2032г. Противно на твърденията на банката, нито в анекса, нито в
погасителния план се съдържа уговорка, предвиждаща прилагане на различен лихвен
процент, считано от месец юли 2008г. Както правилно е отбелязал първоинстанционният
съд, невъзможно е анексът като цяло да бъде ограничен със срок с оглед уговореното в
т. I от него превалутиране на кредита в лева, което представлява еднократно незабавно
действие по изменение на дължимата престация по договора. Уговорката за срок следва да
бъде изрично отнесена към размера на лихвата, а такава специфична уговорка не е
постигната.
За да уважи претенцията за неравноправност на клаузи от сключената сделка,
първоинстанционният съд е приел, че клаузата на т. III.1.1 от анекса е неравноправна по
смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 10 ЗЗП, тъй като позволява на банката едностранно да увеличава
5
размера на лихвата въз основа на непосочени в договора критерии и без възможност за
нейното намаляване, и поради тази причина е нищожна.
Неоснователни са оплакванията на въззивника „Уникредит Булбанк” АД, че клаузата била
равноправна. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение №
1/2012г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд следи служебно за приложението на
императивни материалноправни норми, установени в обществен интерес. Такава норма е чл.
143 ЗЗП, установяваща забраната за включване на неравноправни клаузи в договори с
потребители, поради което въззивният съд следи служебно за приложението й, независимо
от наведените от страните доводи. Следва да се добави обаче и следното, освен посоченото
от първостепенния съд относно неравноправността на клаузата с оглед юридическа
прецизност.
В т. III. 1.1.1 от анекса са постигнати следните две уговорки: 1) определеният в анекса
годишен лихвен процент е обявен за „фиксиран” и 2) предвидена е възможност за неговото
едностранно увеличение от страна на банката, когато пазарните условия водят до
необходимост от увеличаването му с най-малко един пункт. Двете уговорки пораждат
различни правни последици. Не е неравноправна уговорката, предвиждаща (временно или
постоянно) фиксиран лихвен процент по договор за банков кредит – фиксираният лихвен
процент е предвиден в ЗКИ и ЗПК законоустановен начин за определяне на лихвата по
кредитите и влоговете, поради което прилагането му само по себе си не може да доведе до
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Въпросът за
неравноправния характер на клаузата може да бъде поставян единствено по отношение на
другата уговорка в анекса – възможността за едностранно увеличаване на лихвата от страна
на банката. Този въпрос е поставен от ищците и правилно по отношение на възможността за
едностранно увеличаване на лихвата от страна на банката, СГС е намерил, че клаузата е
неравноправна, тъй като нарушава равновесието в правата и задълженията на страните по
сделката. Съдържанието на клаузата на т. 11.1.3 от общте условия и ІІІ.І.1 от съдържанието
на Анекс от 01.04.2008г. е сходно, понеже в тези клаузи са уредени по идентичен
начин условията, при които банката- кредитор има право едностранно да променя годишния
лихвен процент: когато пазарните условия водят до необходимост от увеличаването му с
най-малко 1 пункт. Следователно, правилно и двете са обявени за неравноправни, от там –
прогласени за нищожни, а оплакванията на банката са неоснователни.
Съгласно чл. 20 ЗЗД, при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната
обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и
всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на
договора, обичаите в практиката и добросъвестността. В т. III.1.1.1 от анекса е посочено, че
„дългът по заемната сметка се олихвява с годишен лихвен процент, образуван от базисен
лихвен процент и надбавка в размер на 0,75%. Общият размер на годишния лихвен процент
по кредита става 5,60% при базисен лихвен процент на „Уникредит Булбанк” АД валиден
към датата на сключване на анекс № 1 Основен Лихвен Процент на Българската Народна
6
Банка в размер на 4,85%. Годишният лихвен процент по кредита се фиксира и не се
променя, освен когато пазарните условия водят до необходимост от увеличаването му най-
малко с 1 (един) пункт.” В т. III.1.1.2. е посочено, че „кредитополучателят дава съгласието
си кредиторът да променя едностранно размера на годишния лихвен процент, съответно
размера на анюитетната вноска, без за това да е необходимо сключване на допълнително
споразумение между страните, при нарастване на базисния лихвен процент с повече от един
пункт от размера, определен от кредитора в деня на сключване на настоящия договор или от
размера му, формиран след промяна по реда на настоящия член.”
Понятието „фиксиран лихвен процент” следва да се разбира в смисъла, даден с легалната
дефиниция на пар. 1, т. 5 от ДР на ЗПК, съгласно който "фиксиран лихвен процент по
кредита" е лихвеният процент, предвиден в клауза на договора за кредит, по силата на която
кредиторът и потребителят уговарят един постоянен лихвен процент за целия срок на
договора за кредит или уговарят няколко лихвени проценти за отделни периоди от
продължителността на договора за кредит, през които се прилага само определеният
фиксиран лихвен процент. За сравнение, съгласно пар. 1, т. 5а от ДР на ЗПК, "променлив
лихвен процент по кредита" е лихвеният процент, предвиден в клауза на договора за кредит,
по силата на която кредиторът и потребителят уговарят, че приложимият към договора за
потребителски кредит лихвен процент се формира на база на променлива компонента
(референтен лихвен процент) и фиксирана надбавка. Фиксираната надбавка не може да бъде
променяна едностранно за целия срок на договора за кредит.
Според правилата на чл. 20 ЗЗД, клаузите на т. III.1.1.1 и т. III.1.1.2 от анекса следва да
бъдат тълкувани във връзка една с друга. При това положение от съдържанието на двата
текста се установява, че уговорената с анекса лихва по кредита е в размер на основия лихвен
процент на БНБ, увеличен с договорената надбавка от 0,75%, а посочването на размера на
ОЛП на БНБ към датата на сключване на анекса (4,85%) и на целия размер на лихвата към
тази дата (5,60%) има значение единствено за определяне размера на лихвата към
01.04.2008г. Това е така, защото от една страна в т. III.1.1.1 е определено, че лихвата се
формира въз основа на една променлива величина – ОЛП на БНБ – и една константа –
надбавката от 0,75% - а не чрез сбор на две константни величини 4,85% + 0,75% или като
абсолютна сума – 5,60%. От друга страна уговорената в т. III.1.1.1 и т. III.1.1.2 възможност
за изменение на „фиксирания” лихвен процент от 5,60% в случай на увеличение на ОЛП на
БНБ с повече от един пункт също свидетелства за обвързаност на лихвата с променливия
ОЛП на БНБ, а също така уговорката противоречи на посоченото по-горе определение за
фиксиран лихвен процент. За да бъде лихвеният процент фиксиран следва да е налице един
постоянен лихвен процент за целия срок на договора за кредит или за предвидена в договора
част от срока, а възможността за едностранното му увеличаване от страна на банката отрича
неговия постоянен характер. Правото на изменение на фиксирания лихвен процент
противоречи и на неговата функция като начин за разпределение на риска от изменение на
пазарните референтни индекси измежду банката и кредитополучателя. Поради тази причина
съдът намира, че постигнатата в т. III.1.1.1 от анекса уговорка съответства на легалното
7
определение за променлив лихвен процент съгласно пар. 1, т. 5а от ДР на ЗПК, не на това за
фиксиран лихвен процент, и макар думата „фиксира” да е употребена в текста, тя не
променя характера на лихвата. Действителната воля на страните е да уговорят променлив
лихвен процент, формиран от ОЛП на БНБ, увеличен с надбавка от 0,75%, като този лихвен
процент може да бъде намаляван в съответствие с движението на ОЛП, а също така
увеличаван над първоначалния размер от 5,60% едностранно от страна на банката, ако ОЛП
на БНБ надхвърли първоначалния размер от 4,85% с повече от един пункт.
Представеният по делото погасителен план – неразделна част от анекса – в който всички
вноски до края на срока на договора са олихвени с лихвен процент от 5,60% не доказва
фиксирания характер на лихвата, тъй като същият е прогнозен (което обстоятелство е
посочено в него) и отразява вероятния размер на вноските при запазване на настоящия към
датата на съставянето му размер на лихвата - ноторно е, че към датата на изготвяне на
погасителния план, банката не е могла да предвиди движението на променливия ОЛП за
периода от 2008г. до 2032г. От представените по делото уведомления за размера на
дължимите суми по кредита за периода след сключване на анекса, обаче, се установява, че
„Уникредит Булбанк” АД е прилагал лихвен процент по кредита в съответствие с
периодичното изменение на ОЛП на БНБ, а не във фиксиран размер от 5,60%. Същото се
установява от заключението по назначената от първоинстанционния съд ССчЕ. От
експертното заключение по първоначалната ССчЕ пък се установява, че за процесния
период Д.М. е плащал лихва в съответствие с начисления от банката размер и не са налице
просрочени плащания от негова страна.
Останалите оплаквания в двете въззивни жалби са свързани с това, дали се дъжи от банката
на Д.М. сумата от 25 811, 22 лева /двадесет и пет хиляди осемстотин и единадесет лева и 22
ст./, представляваща общ размер на получена без основание от ответника парична сума,
платена през периода 01.02.2012г. до 21.12.2015г., като съставна част от периодични
месечни погасителни вноски на задължение, произтичащо от банков кредит по Договор за
банков кредит № 176/18.12.2007г. и Анекс от 01.04.2008г., заедно със законната лихва върху
присъдената сума, считано от предявяването на иска на 13.07.2016г. до деня на
окончателното плащане, съответно дали са правилни изчисленията досежно главницата и
лихвите, които кредитната институция е осъдена да заплати на М..
При прецизна съпоставка между клаузите на договора за кредит и анекса от 01.04.2008г. се
установява, че въведеното с посредством този анекс изменение в размера на лихвения
процент, е относим към клаузата на т. 4.1.а. от договора. В резултат от същия анализ, съдът
категорично приема извода, че действителната воля на страните разкрива тяхното съгласие
за следното: за целия период на кредита базисният лихвен процент да се увеличава с
надбавка от 0.75%. Клаузата на т. 4.1.6., на която се позовава банката- кредитор и която тя
счита за приложима, по отношение на определяне на размера на лихвата, в действителност
не може да намери приложение, защото се отнася до кредити, които се изплащат чрез равни
погасителни вноски за главницата. Именно за този вид кредити се предвижда определяне на
годишния лихвен процент при условията, определени в лихвения бюлетин на банката,
8
считано от датата на прекратяване на трудовото правоотношение. Редакцията
на споменатата клауза се явява неприложима в конкретния случай, защото анексът
изключва възможността да се прилага лихвен бюлетин на банката, тъй като годишният
лихвен процент в анекса е фиксиран т.е. 5.60%., а погасителният план не предвижда равни
погасителни вноски за главницата.
Ето защо съдът намира, че лихвата по кредита следва да се начислява на база основен
лихвен процент и надбавка от 0.75%. Общоизвестен факт е основният лихвен процент,
определим от БНБ ежемесечно, обявяван на интернет страницата на банката. Следователно,
като е събирала възнаградителна лихва в по-голям от уговорения размер, банката се е
обогатила неоснователно, която сума, подлежи на връщане по общите правила на чл. 55
ЗЗД.
Посредством заключението на съдебно-икономическата експертиза, приета в
първата инстанция, което САС кредитира като обективно и компетентно, се установява, че
възнаградителната лихва, която е била събрана от „Уникредит Булбанк“ АД, в изпълнение
на Договор за банков кредит № 176/18.12.2007г. и анекса към него, за периода 01.02.2012г.
до 22.12.2015г. е със ставка от 7,8%. т.е. събрана е по-висока лихва от уговорената в Анекса.
Ако пък се приложи Бюлетин №6 за минималния размер на лихвените нива по кредитни
продукти за физически лица, в сила от 01.12.2011г., ставката би нараснала до минимално
ниво от 8,09%.
Според експертното заключение, пресметната в числова стойност - сумата на лихвата, която
е била събрана от банката-кредитор, за периода 01.02.2012г. до 22.12.2015г. възлиза
на 29 632, 22 лева, ако се прилага ставка от 7, 8 % а за сравнение-размерът на лихвата, която
би следвало да бъде начислена и събрана за процесния период от 01.02.2012г. до
22.12.2015г., ако се прилага уговорения в Анекс № 1/01.04.2008г. лихвен процент със ставка
от базисен/основен лихвен процент с надбавка от 0, 75 % - размерът на лихвата би следвало
да бъде 2 908, 82 лева.
Изчислената от вещото лице аритметична разлика от една страна между фактически
събраната от банката-кредитор лихва за периода 01.02.2012г. до 22.12.2015г., а от друга
страна - размера на лихвата, каквато би следвало да се получи, както и при прилагане на
уговорките на Анекс от 01.04.2008г., то тази аритметична разлика възлиза на 26 723, 40
лева. Именно тази сума е била получена от банката- ответник без основание т.е. при начална
липса на основание, понеже неправилно е била изискана от кредитополучателя, като
дължима и при това – недължимо завишеният размер на лихвата е бил заплатен- със
съответните периодични месечни погасителни вноски за периода от 01.02.2012г. до
22.12.2015г.
За част от тази сума вече е бил воден съдебен спор, в рамките на гр.д. № 7255/2012г. по
описа на 27 с-в при СРС, въззивно гр.д. № 3844/2015г. по описа на ІІА отделение при СГС и
ч. гр.д. І 1693/2017г. по описа на 8 с-в на ГО на САС и при това – следва да се зачитат
правните последици на влязлото в сила осъдително решение, с което този спор е бил
разрешен. Със споменатото решение, ответника е осъден - да върне на ищеца сумата от
9
общо 912, 18 лева като получена без основание за периода на погасителните вноски,
заплатени за месец февруари 2012г.и месец март 2012г. на месец при начална липса на
основание – чл. 55, ал.1 ЗЗД. Понеже се установява, че споменатия период е част от
процесния за настоящото производство период – тази сума от 912, 18 лева следва да бъде
извадена от надвзетата лихва за периода от 01.02.2012г. до 22.12.2015г. в посочения
вече размер от 26 723, 40 лева.
Следователно, ответникът е длъжен да върне в хипотезата на чл. 55, ал.1, пр. първо ЗЗД
недължимо получената сума от 25 811, 22 лева, която съставлява аритметична разлика
между посочената от съдебно счетоводната експертиза на вещо лице С. И. надвзета сума в
размер на 26 723, 40 лева за периода от 01.02.2012г. до 22.12.2015г. и от друга страна -
сумата от 912, 18 лева, която ответникът вече е бил осъден да върне, като надвзета на
същото основание, за част от процесния период.
Искът на Д.М. правилно е бил отхвърлен, като неоснователен в частта за разликата
над посочената сума от 25 811,22 лева - до пълния размер на претенцията.
Поради изложените съображения СГС правилно е присъдил главницата по чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД и е посочил началния момент, от който се дължи и мораторната лихва за забава
върху тази главница. Оплакването на Д. М. във въззивната му жалба, че неправилно СГС
бил отхвърлил искането му за присъждане на законна лихва за периода от 01.02.2012 т. до
13.07.2016 г., вкл. и от 01.02.2012 г. до 21.12.2015 г. е неоснователно. Аргументите на съда
са били, че липсва изрично отправена покана за връщане на недължимо даденото от ищеца
до ответника.
Това виждане на първостепенния съд е правилно. Исковата претенция на М. е по чл. 55,
ал.1, предл.първо ЗЗД /неоснователно обогатяване/. Съгласно ТР 5/21.11.19 г. по ТД 5/17 г.
на ОСГТК, при връщане на дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни. Такава
покана от ищците до банката не е представена като доказателство по делото. Поканата
следва да е изрична и да указва на длъжника колко /каква сума/ следва да преведе на
кредитора и по коя сметка следва да изпълни паричното си задължение. Не може да се
приемат за подобна покана, нито разменената между страните кореспонденция по повод
облигационните им отношения, нито постановените по-рано съдебни решения по сходни
спорове, но за други времеви периоди.
Налага се извод, че и двете въззивни жалби са неоснователни.
Предвид съвпадението на крайните изводи на настоящия състав с тези на
първоинстанционния съд, решението следва да бъде потвърдено в обжалваните му части.
По разноските.
При този изход на спора и предвид неоснователността и на двете въззивни жалби,
разноските следва да бъдат понесени от страните, така както са ги сторили.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд,
10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение 8389 от 09.12.2019г., постановено по гр.д. 8680/2016г. по
описа на СГС в обжалваните му части.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11