Решение по дело №7062/2018 на Районен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

гр.Русе, 25.03.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и шести февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

 

при секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7062 по описа за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:

            Ищецът “Кредитреформ България” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Шандор Петьофи” № 10, представлявано от управителя Радослав Велчев, твърди, че на 17.09.2015г. между „4финанс” ЕООД и ответницата бил сключен договор за кредит № ********** при предвидените условия към Общите условия към него. По силата на този договор „4финанс” ЕООД предоставил на ответницата сумата от 200.00 лева, като кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата – 17.10.2015г. Съгласно заявката и условията по договора, паричната сума била отпусната в клон на „Изипей” на името на кредитополучателя на същия ден – 17.09.2015г. На договорения падеж по договора 17.09.2015г. кредитополучателят не погасил дължимите суми и изпаднал в забава. Съгласно клаузите на договора и т.13.3 от Общите условия към него, от 18.10.2015г. – денят следващ падежната дата, „4финанс” ЕООД започнал да начислява наказателна лихва, формирана  чрез надбавяне на наказателен лихвен процент, определен от БНБ – 10.01% към договорения лихвен процент върху неизплатената главница за периода на просрочието. От „4финанс” ЕООД били изпратени три броя напомнителни писма до ответницата на адреса й, посочен в договора за кредит. В тези писма се съдържала информация за просрочения кредит – актуален размер на задължението, дни на просрочие и начислена наказателна лихва. Писмата съгласно т.13.5 от Общите условия към договора за кредит се таксували по 10.00 лева за всяко и са за сметка на изпадналия в просрочие кредитополучател. Въпреки отправените покани, ответницата не погасила задължениета си по договора. На 01.02.2018г. „4финанс” ЕООД сключили с „Кредитреформ България” ЕООД договор за цесия, по силата на който първия прехвърлил на втория вземанията си по договор за кредит № **********/17.09.2015г., както следва: главница – 200.00 лева, наказателна лихва за периода от 18.10.2015г. до 31.01.2018г. – 234.64 лева и такси за събиране /изпратените 3 броя писма/ - 30.00 лева. По силата на сключения договор за цесия и Приложенията към него, цесионерът е изрично упълномощен да уведоми длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задължението му. Съгласно пълномощното и в изпълнение на изискванията на чл.99, ал.3 от ЗЗД, ищцовото дружество изпратило уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка посредством „Български пощи” ЕАД, която обаче била върната като „непотърсена”. Поради това моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати сумата от 200.00 лева, представляваща главница по договор за кредит № **********/17.09.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендира и направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

            Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения иск по чл.240 и сл. във вр.с чл.79, ал.1 във вр.с чл.99 от ЗЗД.

Ответницата В.А.Н. призована по регистрираните й постоянен и настоящ адрес не е открита. Назначения й особен представител в срока за отговор оспорва изцяло предявения иск, като твърди, че съгласно чл.26 от ЗЗП, договор за потребителски кредит може да бъде прехвърлен на трето лице, само ако страните изрично са се съгласили и уговорили такава правна възможност. В настоящия случай това не е било договорено между страните нито в специалните условия на процесния договор, нито в Общите условия. По тази причина и ищецът не се явява кредитор на ответницата. Оспорва и иска по размер.

            От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 17.09.2015г. между „4финанс” ЕООД и ответницата бил сключен договор за кредит № ********** при предвидените условия към Общите условия към него, по силата на който „4финанс” ЕООД предоставил на В.Н. сумата от 200.00 лева, като кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата – 17.10.2015г. и съгласно заявката и условията по договора, паричната сума била отпусната в клон на „Изипей” на името на кредитополучателя на същия ден – 17.09.2015г. В чл.14.5 от Общите условия към договора за кредит, е посочено, че кредиторът има право за преотстъпи /прехвърли/ вземанията си от кредитополучателя на трети страни, а в случай на такова преотстъпване, кредитополучателят има право да упражнява спрямо правоприемниците всички права, които има спрямо кредитора.

На 01.02.2018г. „4финанс” ЕООД сключили с „Кредитреформ България” ЕООД договор за цесия, по силата на който първия прехвърлил на втория вземанията си по договор за кредит № **********/17.09.2015г. както следва: главница – 200.00 лева, наказателна лихва за периода от 18.10.2015г. до 31.01.2018г. – 234.64 лева и такси за събиране /изпратените 3 броя писма/ - 30.00 лева. По силата на сключения договор за цесия и Приложенията към него, цесионерът е изрично упълномощен да уведоми длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задължението му. Съгласно пълномощното и в изпълнение на изискванията на чл.99, ал.3 от ЗЗД, ищцовото дружество изпратило уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка посредством „Български пощи” ЕАД, която обаче била върната като „непотърсена”.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

Договорът за заем за потребление по своята правна характеристика е реален, каузален и неформален. По силата на тази сделка заемодателят предоставя в собственост на заемополучателя пари, а последния се задължава да върне заетата сума. Простото съгласие между страните относно сумата и предаването на същата е достатъчно за действителността на договора, а писмена форма е необходима за доказване на сключване на договор за заем над 5 000.00 лева. В конкретния случай по делото е доказано, че на 17.09.2015г. между „4финанс” ЕООД и ответницата бил сключен договор за кредит № ********** /имащ правните характеристики на договор за заем за потребление/ при предвидените условия към Общите условия към него, по силата на който „4финанс” ЕООД предоставил на В.Н. сумата от 200.00 лева, като кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата – 17.10.2015г. и съгласно заявката и условията по договора, паричната сума била отпусната в клон на „Изипей” на името на кредитополучателя на същия ден – 17.09.2015г. По делото не са представени доказателства от страна на ответницата или назначения й особен представител, че дадената в заем парична сума е била върната на договорения падеж 17.10.2015г. 

На 01.02.2018г. „4финанс” ЕООД сключили с „Кредитреформ България” ЕООД договор за цесия, по силата на който първия прехвърлил на втория вземанията си по договор за кредит № **********/17.09.2015г. както следва: главница – 200.00 лева, наказателна лихва за периода от 18.10.2015г. до 31.01.2018г. – 234.64 лева и такси за събиране /изпратените 3 броя писма/ - 30.00 лева. По силата на сключения договор за цесия и Приложенията към него, цесионерът е изрично упълномощен да уведоми длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задължението му. Съгласно пълномощното и в изпълнение на изискванията на чл.99, ал.3 от ЗЗД, ищцовото дружество изпратило уведомление за цесията чрез препоръчана писмовна пратка посредством „Български пощи” ЕАД, която обаче била върната като „непотърсена”. Това уведомление е приложено и към исковата молба, като същото е било връчено на назначения на ответницата особен представител заедно с исковата молба и приложенията към нея, видно от съобщението на л.43 от делото.

Съдът намира за неоснователно направеното основно възражение от назначения особен представител на ответницата, че ищеца нямал качеството на кредитор спрямо нея, тъй като не е била надлежно уведомена за извършената цесия и тя не е породила действие спрямо нея.

Разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗПК изрично предвижда, че кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице, само ако договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност. Такава възможност в случая е предвидена в клаузата на чл.14.5 от Общите условия към договора за кредит, съгласно която кредиторът има право за преотстъпи /прехвърли/ вземанията си от кредитополучателя на трети страни.

Няма законова пречка първоначалния кредитор по договора да упълномощи цесионера да уведомява длъжници, както и да преупълномощава трети лица за изпращане на уведомления за извършената цесия на вземания по договори, в който смисъл е и съдебната практика – решение № 137/02.06.2015г. по дело № 5759/2014г. на ВКС и много други. В случая по делото е представено пълномощно, с което „4финанс” ЕООД упълномощили ищцовото дружество да уведоми всички длъжници по вземанията, които са били прехвърлени, за извършената цесия на вземанията, включително и ищцата. Представено е уведомление от ищеца до ответницата, с което първия уведомява втората за извършената цесия на вземанията по договора за паричен заем от „4финанс” ЕООД на „Кредитреформ България” ЕООД. Това уведомление е приложено към исковата молба, като същото е било връчено на назначения на ответницата особен представител заедно с исковата молба и приложенията към нея, видно от съобщението на л.43 от делото. Уведомление приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД, с което прехвърляне на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99, ал.4 от ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл.235, ал.3 от ГПК. В този смисъл е и трайната съдебна практика – Решение № 3/16.04.2014г. на ВКС по т.дело № 1711/2013г. на 1 т.о., ТК, което е било постановено по реда на предходния чл.290 от ГПК и други. Няма пречка и това уведомление да се връчи на назначен от съда особен представител на длъжника, тъй като получаване на уведомлението не е разпореждане със спорното право и влиза в обема на представителната власт на същия по чл.29 от ГПК, като за него не се и изисква изрично пълномощно. Съобразявайки горните обстоятелства, съдът намира, че ищцовото дружество има качеството на кредитор спрямо ответницата, последната е била надлежно уведомена за извършената цесия и тя е породила действие спрямо нея.

            Предвид гореизложеното предявеният иск се явява доказан както по правното си основание, така и по размер, поради което следва да се уважи изцяло, като ответницата бъде осъдена за заплати на ищеца сумата от 200.00 лева, представляваща главница по договор за кредит № **********/17.09.2015г. Върху главницата следва да се присъди и законна лихва считано от датата на предявяване на иска – 18.10.2018г. до окончателното й изплащане.

            На основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК и предвид уважаването на предявения иск, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски в размер на 350.00 лева – заплатени държавна такса за производството по делото и възнаграждение на назначения особен представител на ответницата, както и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

            Мотивиран така и на основание чл.235 и сл. от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА В. А.Н., с ЕГН: ********** и регистрирани постоянен и настоящ адрес:***, да заплати на Кредитреформ България” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Шандор Петьофи” № 10, ЕИК *********, представлявано от управителя Радослав Велчев, сумата от 200.00 /двеста/ лева, представляваща главница по договор за кредит № **********/17.09.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.10.2018г. до окончателното й изплащане, както и сумите от 350.00 /триста и петдесет/ лева – направени по делото разноски и 100.00 /сто/ лева – юрисконсултско възнаграждение.

Присъдените парични суми могат да се внесат по сметка на ищцовото дружество: „Банка ДСК” ЕАД – IBAN: ***, BIC: ***.

Съобщението за изготвеното решение и препис от същото да се изпратят на ответницата чрез назначения й особен представител.

            Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.

 

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: