Р Е Ш Е Н И Е
№ 453
гр. С., 20 август 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на десети август 2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ П.
При секретаря И. И. като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 149 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът Б.Ц.Т., действащ със съгласието на своя баща Ц.Б.Т., твърди, че чрез съдебно решение по гр.д. № 2094 по описа на СРС за 2012 г. ответницата била осъдена да заплаща на сина си месечна издръжка в размер на 80 лв. Счита, че в периода след постановяване на решението разходите за неговата издръжка са се увеличили, тъй като се е увеличила възрастта му и са нараснали потребностите му, още повече че той пребивава в друга държава (Белгия). Поради тези причини моли съда да промени размера на първоначално определената му издръжка, като го увеличи на сумата от 250 лв., считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 05.02.2020 г., заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска. Претендира направените по делото разноски.
В предоставения ѝ едномесечен срок ответницата С.И.З. оспорва предявеният иск по размер и счита, че същият следва да бъде определен на законовия минимум. Твърди, че от няколко години пребивава във Великобритания, където обаче не упражнява трудова дейност, а се издържа от социални помощи.
След като прецени събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 150 СК и чл. 146, ал. 1 СК.
Ищецът Б.Ц.Т. е роден на *** г., от майка С.И.З. и баща Б.Ц.Т.. Чрез решение № 181 от 17.07.2013 г. по гр.д. № 2094 по описа на СРС за 2012 г. родителските права спрямо него са предоставени на бащата, а ответницата е осъдена да заплаща на сина си месечна издръжка в размер на 80 лв. От момента на фиксиране на тази сума е изминал период от време, достатъчен по своята продължителност, за да обуслови промяна на условията, които рефлектират върху материалните нужди на ищеца и съответно тяхното финансово изражение, т.е. необходимите за задоволяването им парични средства. От една страна се е увеличила неговата възраст, което е довело до възникване на допълнителни разходи за образование и задоволяване на културни и социални потребности (освен обичайните разходи, необходими за осигуряване на храна, отопление, облекло, лекарства, консумативи), а от друга страна се е изменила икономическата обстановка в страната, при което се е увеличила стойността на предлаганите стоки и услуги, включително и тези, необходими за задоволяването на основните му потребности. Съществената промяна на икономическата ситуация оказва влияние върху размера на минималната сума, която родителите следва да осигурят ежемесечно за издръжката на своите деца, тъй като последната се обуславя от ръста на минималната работна заплата съгласно действащата към момента законова уредба – чл. 142, ал. 2 СК. В тази връзка следва да се отбележи, че пребиваването на детето в друга държава от ЕС обосновава по – висок финансов еквивалент на неговите месечни нужди, поради което съдът приема, че необходимата му издръжка надхвърля общата сума от 500 лв., представляваща сбор от дължимата от двамата му родители издръжка, изчислена на база размера на исковата претенция, ако се приеме, че приносът на всеки от тях за задоволяване нуждите на детето им е равностоен. Съдът намира, че твърденията на разпитания по делото свидетел Г. М., брат на ответницата, че детето пребивава в социална институция в Б., не следва да бъдат кредитирани, тъй като не стана ясно какви са източниците на тази информация, за да се прецени каква е тяхната степен на достоверност.
Според чл. 150 СК при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавката към нея може да бъде изменена или прекратена, като от изложените по – горе факти стана ясно, че визираната в разпоредбата промяна е действително налице. Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно чл. 142, ал.1 СК размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи. Според ал. 2 на същата разпоредба минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата (към настоящия момент 610 лв.). От показанията на свидетеля М. стана ясно, че от няколко години ответницата пребивава във В., където се издържа от почистване на къщи, макар и без официално сключен трудов договор. Официалното уреждане на трудовоправния статут на ответницата няма отношение към размера на задължението ѝ за плащане на издръжка, тъй като последното се обуславя от действително получаваните от нея доходи без оглед на техния произход, съответно заплащането на осигурителни вноски и данъци върху тях. Съдът счита, че продължителното устройване на ответницата в държава от ЕС е индиция за по – висок жизнен стандарт от този, който би си осигурила в България, поради което и разкрива финансовите ѝ възможности да осигури на сина си издръжка в търсения размер, който не надвишава необходимия размер на издръжка и в нашата страна за дете на възрастта на ищеца. Свидетелят М. също така отбеляза, че сестра му праща ежемесечно на ищеца парични суми от порядъка на 100 - 150 паунда, а освен това телефони и лаптопи, което означава, че и към настоящия момент тя доброволно изпълнява родителските си задължения именно в размер близък до претендирания или поне осъзнава, че този размер е съответен на действителните нужди на детето. Отделно от това в съдебно заседание самата ответница изрази готовност да се ангажира с упражняването на родителските права по отношение на сина си, което косвено разкрива и финансовите ѝ възможности да обезпечи разходите по неговото отглеждане. Поради изложените причини предявеният иск се явява основателен в пълен размер и като такъв следва да се уважи, като увеличената сума на издръжката следва да се присъди от датата на подаване на исковата молба в съда, а не от датата на влизане в сила на съдебното решение, както счита ответницата, тъй като материалните предпоставки за увеличаване на издръжката са настъпили именно към датата на предявяване на иска, а не на по- късен етап.
Поради уважаването на иска на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата се присъдят направените по делото разноски съразмерно на уважената част от иска в размер на 400 лв. за адвокатски хонорар. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответницата следва да заплати в полза на съда държавна такса върху определената издръжка в размер на 197,20 лв. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК, Силистренският районен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ размера на издръжката на ищеца Б.Ц.Т., определена с решение № 181 от 17.07.2013 г. по в.гр.д. № 2094 по описа на СОС за 2012 г., както следва:
ОСЪЖДА С.И.З. с ЕГН ********** *** да заплаща на сина си Б.Ц.Т. с ЕГН ********** със съгласието на неговия баща Ц.Б.Т. с ЕГН ********** *** ежемесечна издръжка в размер на 250 лв. (двеста и петдесет лв.), считано от 05.02.2020 г., заедно с лихва за забава върху всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка на основание чл. 242, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА С.И.З. с ЕГН ********** *** да заплати на сина си Б.Ц.Т. с ЕГН ********** със съгласието на неговия баща Ц.Б.Т. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 400 лв. (четиристотин лв.) за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА С.И.З. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на СРС държавна такса за настоящото производство в размер на 197,20 лв. (сто деветдесет и седем лв. и 20 ст.).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С окръжен съд в двуседмичен срок, считано от 24.08.2020 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...
/М. П./