№ 97
гр. Момчилград, 13.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Сунай Юс. Осман
при участието на секретаря Хюсние Юс. Алиш
като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело №
20225150100054 по описа за 2022 година
Производството е по чл.49 ал.1 от СК- развод по исков ред.
В своята искова молба ищцата М. М. Ш. твърди, че с ответника ЕМ.
ИЛ. Ш. са сключили граждански брак през 1980г. От брака са имали родени
две деца, които били пълнолетни. Твърди, че първоначално брака им
протичал добре, като впоследствие отношения им се влошили. Констатирали,
че е налице в несходство в характерите, което не можели да преодолеят по
никакъв начин. Ответникът почнал на проявява поведение и действия, които
са довели до влошаване на отношенията им- описани подробно в исковата
молба. Поради и това ищцата преди 6 години е заминала за работа в чужбина-
Гърция, при дъщеря им, като въпреки неразбирателствата тя му изпращала
средства да се издържа. По време на брака са придобили в недвижим имот,
представляващ Двуетажна жилищна сграда, находяща се в с.Груево,
общ.Момчилград, със застроена площ от 76 кв.м., състояща се от Първи етаж
с две стаи, кухня, баня и коридор, и от Втори етаж с две стаи, кухня, баня и
коридор, построена с право на строеж в УПИ № 2 с пл.сн.163 в кв.1 по плана
на с.Груево, общ.Момчилград, с площ от 650 кв.м. Имота бил придобит с Н.а.
№ 22, том 2, дело № 673/ 14.09.2004г. Ищцата заявява, че имота може да се
1
ползва и от двамата, и понастоящем ответникът обитавал 1-вият етаж, а 2-
рият етаж се ползвал от техният син Е. Е.Ш.. Ищцата същото така посочва, че
е в много добри отношения със сина си, и желаела да й се предостави 2-рият
етаж, а 1-вият да се ползва от ответника.
Били във фактическа раздяла, и тя е била трайна и е липсвала всякаква
възможност отново да заживеят заедно. Достигнала до извода, че бракът им е
дълбоко и непоправимо разстроен и е било безсмислено неговото по
нататъшно формално съществуване. Ето защо иска прекратяването на брака,
по вина на ответника. Децата им били пълнолетни. Иска след прекратяване на
брака им, чрез развод ответницата да носи брачното си фамилно име-горното.
Претендира ползването на 2- ри етаж от описаният по-горе недв.имот, и иска
първият етаж да се предостави за ползване на ответника. Претендира сторени
по делото разноски.
Ответникът в законоустановеният едномесечен срок по смисъла на
чл.131 от ГПК, е депозирал писмен отговор чрез адв.А.С. в който оспорва
исковата молба в частта, че бракът им с ищцата е дълбоко и непоправимо
разстроен, но счита, че вина за това носи ищцата. Възразява срещу искането
на ищцата за ползване на имота в описаният по-горе смисъл. Претендира
разноски.
В съдебно заседание ищцата не се явява лично- т.к. живеела и
работела постоянно в Гърция, и се представлява от адв.В.Я. /с изрично и
нотариално заверено пълномощно, както и представени писмени
доказателства, че е адресно регистрирана в Гърция/, който поддържа исковата
молба, по посочените в нея и в заседанието подробни съображения. Не иска
произнасяне по вината за разстройството на брака, и не претендира разноски
по делото.
Ответникът в съдебно заседание, се явява лично и се представлява от
адв.А.С..
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
От приложеното по делото като доказателство, удостоверение за
сключен граждански брак, издаден въз основа на акт № **** 24.02.1980г. на
Община Момчилград /с.Груево/, се установява, че страните по стоящото
производство са сключили граждански брак на 24.02.1980г. в с.Груево,
2
общ.Момчилград, като ищцата е приела да носи фамилното име на своя
съпруг– Ш.. В акта е посочено, че предбрачното фамилно име на съпругата е
Ю.. От удостоверения- 2бр. е видно, че страните в настоящото
производство са родители на В. Е.Ш., родена на 19.04.1982г. и Е. Е.Ш., роден
на 24.05.1980г., които са пълнолетни. В тази насока е подписана декларация
от ищцата- касаеща горните обстоятелства.
По делото се установи, че страните са настоящото производство по
време на брака са придобили Недвижим имот, представляващ Двуетажна
масивна жилищна сграда, находяща се в с.Груево, общ.Момчилград, със
застроена площ от 76 кв.м., състояща се от Първи етаж с две стаи, кухня,
баня и коридор, и от Втори етаж с две стаи, кухня, баня и коридор, построена
с право на строеж в УПИ № 2 с пл.сн.163 в кв.1 по плана на с.Груево,
общ.Момчилград, с площ от 650 кв.м. Имота бил придобит с Н.а. № 22, том 2,
дело № 673/ 14.09.2004г. на Служба по вписванията.
Ищцата е представила документ за постоянно пребиваване на
гражданин на държава- членка на Европейският съюз, в което е посочено, че
М.Ш. е адрес на регистрация в Гърция от 2010г.
Ответникът е представил копие на призовка за съдебно заседание на
04.04.2022г. по гр.д. № 142/22г. на РС-Момчилград, определение за
постановена мярка за незабавна защища от домашно насилие и заповед за
незабавна защита, от които е видно, че делото е образувано по молба на
ответника в настоящото производство, предявена срещу сина на страните- а
именно срещу Е. ИЛЯЗ Ш., за твърдения за осъществено от последният срещу
баща си домашно насилие и постановени мерки за незабавна защита.
Като свидетели са разпитани синът на страните в настоящото
производство- Е. Ш. и св.САБАХТИН АХМЕД /живущ в с.Груево/, които в
показанията си сочат, че страните са от 5-6 години /твърди първият свидетел/
и от 7 години /вторият свидетел/, и в момента на живеели заедно. В момента в
къщата живеели ответникът- на първият етаж, и синът- Е., на вторият етаж, и
ищцата- като си идвала от Гърция е оставала на вторият етаж при сина си.
Свидетелите твърдят, че раздялата им е окончателна, и нямало възможност те
да бъдат семейство. Вторият свидетел сочи, че отношенията между баща и
син не са били добри.
Съдът, като се запозна с доказателствата по делото, и предвид
3
изразеното от ищцата становище за прекратяване на брака им поради
настъпило дълбоко и непроправимо разстройство, намира, че следва да бъде
прекратен процесният брак, без да се издирва кой от двамата съпрузи има
вина за настъпилото разстройство на брака.
Установено е, че ищцата твърдо и непоколебимо желае развод, който е
деклариран и в съдебно заседание, чрез процесуален представител. В същото
време ответникът също желае развод. Съдът приема, с оглед и на събраните
писмени и гласни доказателства, че е налице пълно разпадане на брачната
връзка, която следва да бъде прекратена със развод, без съдът да се произнася
по вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака- т.к.
страните са били разделени от над -5-7 години, живеят в различни държави и
е налице пълна незаинтересованост от двете страни за запазване на брака. По
делото с една категоричност се установи, че се касае за брачна връзка, която е
изпразнена от смисъл и съдържание от над много години, в които съпрузите
живеят разделени, и нямат контакти по-между си ,т.е. от много години нямат
съвместен живот, като в този период според показанията на свидетелите
ищцата рядко е идвала в България от Гърция, и при идването си е оставала в
частта от къщата, ползвана от сина им- свидетел по делото.. Наличните
доказателства, а и твърденията на ищцата /в съдебно заседание, чрез
процес.представител и в исковата молба/ и аналогичните твърдения на
ответника в тази насока, водят до извода, че възникналата през 1980г. брачна
връзка между тях се е разпаднала фактически преди повече от 5 години, без
страните да са направили съответното за заздравяването й- сиреч, страните са
игнорирали същността на брака и задълженията и отговорностите, които той
носи със себе си.
Не се установи със една категоричност, че ответницата има брачно
провинение, като такова не се установи и за ищеца, а и такова не се търси,
като от показанията на свидетелите са в тази посока- че съпрузите са
разделени от 5-7 години, живеят в различни държави и не поддържат връзка.
Съдът счита, че двете страни със своето поведение, са допринесли за разпада
на тази брачна връзка. Т.е., по- скоро обективни са причините за разпадането
на тази семейно-брачна връзка, и затова виновно поведение не може и не
следва да се търси- а и не се правят подобни твърдения от ищеца в съдебното
производство /макар в исковата молба и в отговора да има такива/. В същото
време и в горният смисъл разпадането на брачната връзка в пълна степен е
4
налице, като оставането й да съществува, означава да се запази една лишена
от смисъл и съдържание една формалност, от която няма нужда обществото
или страните по делото.
Предвид на това положение съдът намира, че трябва да бъде прекратен
бракът между страните, като не следва да има произнасяне относно вината за
разстройството на брака, т.к., страните са разделени от доста години, не
поддържат отношения оттогава, и живеят разделени, в различни жилища и
държави. Тези факти са безспорно доказани със събраните по делото гласни
доказателства, като в тази насока са и твърденията в исковата молба и
изявленията на страните и респ. процесуалните им представители в с.з.
Съобразно това съдът счита, че следва да бъде прекратен сключеният на
посочената по-горе дата и място граждански брак, за който е бил съставен
съответният акт, без съдът издирва вината за разстройството на брака. Следва
да се постанови, че ищцата, след прекратяване на брака ще носи своето
брачно фамилно име- описано по-горе.
Съдът не следва да се произнася по въпросите, касаещи родителските
права, поради липса на предмет- страните нямат родени от брака деца, които
да са непълнолетни.
Поради наличие на искане за произнася по въпроса с семейното
жилище, както и че са придобили семейно жилище в условията на СИО,
съдът счита, че следва да се произнесе по този въпрос. Предвид това съдът
намира, че следва ползването на семейното жилище да поделено между
страните, както следва; 1-вият етаж от описаното по-горе жилище следва да
се предостави за ползване на ответника, а 2-рият етаж от жилището следва да
се ползва от ищцата. Съдът счита, че това разпределение на ползването на
жилището, което е двуетажна къща, ще отговори най-справедливо на техните
нужди и потребности, а и такова е фактическото положение към момента- в
този смисъл са показанията на свидетелите /че ищцата, при своите идвания от
Гърция ползва 2-рият етаж, ведно със сина си Е., който живеел
преимуществено там/. Съдът счита, че наличието на образувано производство
по молба на ответника за осъществено домашно насилие спрямо него от
страна на сина им Е., не съставлява обстоятелство, което да възпрепятства
такова разпределение на ползването на къщата по етажи за двете страни.
Съдът не се произнася и по въпроса за издръжката между съпрузите
5
поради липса на искане в тази насока.
Липсва искане за заплащане на направени разноски- заявен отказ в с.з.
от претенции за разноски, поради и което съдът намира, че не следва да се
произнася по този въпрос.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА сключеният между М. М. Ш. с ЕГН- **********, и ЕМ. ИЛ. Ш.
с ЕГН- **********, граждански брак на 24.02.1980г. в с.Груево,
общ.Момчилград, за който е съставен акт № **** 24.02.1980г. на
Общ.Момчилград /км.с.Груево/, без съдът да се произнася по ВИНАТА за
разстройството на брака.
СЪДЪТ не се произнася по въпроса със родителските права, издръжка
на деца, както и издръжка между съпрузите- съпрузите нямат родени от брака
непълнолетни деца, както и липсва искане за издръжка между съпрузите.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на първи етаж от Двуетажна масивна
жилищна сграда, находяща се в с.Груево, общ.Момчилград, със застроена
площ от 76 кв.м., състояща се от Първи етаж с две стаи, кухня, баня и
коридор, и от Втори етаж с две стаи, кухня, баня и коридор, построена с
право на строеж в УПИ № 2 с пл.сн.163 в кв.1 по плана на с.Груево,
общ.Момчилград, с площ от 650 кв.м., на ответника ЕМ. ИЛ. Ш. с ЕГН-
**********.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на Втори етаж от Двуетажна масивна
жилищна сграда, находяща се в с.Груево, общ.Момчилград, със застроена
площ от 76 кв.м., състояща се от Първи етаж с две стаи, кухня, баня и
коридор, и от Втори етаж с две стаи, кухня, баня и коридор, построена с
право на строеж в УПИ № 2 с пл.сн.163 в кв.1 по плана на с.Груево,
общ.Момчилград, с площ от 650 кв.м., на М. М. Ш. с ЕГН- **********.
След прекратяването на брака бившата съпруга М. М. Ш. с ЕГН-
**********, ще носи фамилното име- Ш..
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на
съобщението пред Кърджалийския окръжен съд.
6
Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________
7