№ 14142
гр. София, 17.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20231110124409 по описа за 2023 година
Производството по делото е по иск с правна квалификация чл. 410,
ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал.1, т.2 КЗ от
„ФИРМА“ ЕАД срещу ****** община с искане спрямо ответника да бъде
осъден да заплати на ищеца сумата от 1147,73 лв., представляваща регресно
вземане по изплатено застрахователно обезщетение с включени
ликвидационни разноски в размер на 15 лв. по щета № ******* по застраховка
„Каско+“, застрахователна полица № ************* за нанесени щети на
МПС „Инфинити“ с рег. № ******, във връзка с настъпило застрахователно
събитие на 14.06.2021г. /ПТП/ в гр. АДРЕС, ведно със законната лихва от
09.05.2023г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че на 14.06.2021г. /ПТП/ в гр. АДРЕС, водачът на МПС
„Инфинити“ с рег. № ******, управлявайки автомобила, попада в
необезопасена и несигнализирана по нормативно установения ред
неизправност на пътното платно-дупка, в резултат на което на МПС-то са
причинени щети. Поддържа, че ПТП-то е настъпило на пътно платно, което е
общинска собственост и ответникът е задължен да осигури безопасността му.
В исковата молба е посочено, че за процесния автомобил към момента на ПТП
има валидна застраховка „Каско+“, а причинените щети били оценени на
1
стойност 1132,73 лв., заплатени от ищцовото дружество. Към ответника била
предявена регресна претенция за възстановяване на горепосочената сума на
13.12.2021г. , както и на ликвидационни разноски в размер на 15 лв., но
плащане не последвало, като ответникът е този, който отговаря за
поддръжката и обслужването на пътя. Моли съда да уважи иска. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника ****** Община. Оспорва иска като недоказан и неоснователен.
Твърди, че не е налице застрахователно правоотношение между ищеца и
собственика на МПС-то. Поддържа, че не се установява мястото на ПТП, респ.
че това е участък, за който общината не отговаря. Оспорва механизма на ПТП,
причинно-следствената връзка, настъпилите вреди и техният размер. Сочи, че
застрахованият има заведена щета и на 16.06.2021г., т.е. два дни след
завеждане на процесната, като не може да се установи дали с процесната
претенция не се претендират и суми по втората заведена щета. Навежда
доводи за съпричиняване, като водачът не бил съобразил поведението си на
пътя с конкретната пътна обстановка. Моли съда да отхвърли иска,
евентуално-да намали размера на обезщетението. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически
и правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу възложителя за възложената от
него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди
по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. За възникване на
регресното вземане по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД е
необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в
срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на ответника /бездействието на негов служител във
2
връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на пътя/ да е
настъпило застрахователно събитие, като в изпълнение на договорното си
задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди. В настоящия случай
посочените предпоставки са налице.
Видно от представената по делото застрахователна полица, между
„ФИРМА“ЕАД и „ФИРМА“ЕАД е сключен договор за имуществена
застраховка „Каско+“ за лек автомобил марка „Инфинити“, мод. Q30S, рег. №
******, със срок на покритие 05.04.2021 г. – 04.04.2022 г. Представено е
заведено в ищцовото дружество уведомление за щета по посочената полица, в
което като водач на автомобила при настъпване на ПТП е вписан А. Т. Д..
Предвид ангажираните от ищеца писмени доказателства съдът намира за
доказано, че между него и „ФИРМА“ЕАД е било налице валидно
правоотношение по договор за имуществена застраховка.
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза , неоспорена
от страните в срока по чл. 200, ал. 3 ГПК, се установява наличиетона
причинна връзка между описания в исковата молба механизъм на
произшествието / установен от писмените доказателства по делото/ и
настъпилите вреди на автомобила, обезщетени от ищеца.Като причина за
настъпване на произшествието вещото лице е посочило преминаването на
автомобила , управляван от водач А. Д., през дупка на пътя с размери около
40 на 10см. с десните колела на автомобила. Повредите на автомобила по
предна дясна и задна дясна лята джанта съобразно заведената щета / описани
в опис-заключение по щета *******/17.06.21г. – л.11/ според вещото лице
отговарят да са получени в резултат на описания механизъм , като
действителната стойност на щетите към датата на ПТП вещото лице е
определило по средни пазарни цени на 1132,73лева.
Застраховката на процесния лек автомобил е сключена при условията на
клауза „Каско+”, при която покрит риск е пътнотранспортно произшествие,
каквото е налице в настоящия случай. Противно на изложеното от ответника
увреждането на предна и дясна лята джанта на автомобила , настъпило
вследствие на ПТП, е покрит риск съобразно „специални условия“ по
застраховка „Каско+“ , сключена с ищеца . Ето защо, възражението на
3
ответника, че реализиралият се риск не е покрит, е неоснователно. Налице е
основание за възникване на регресното право в размер на платеното
застрахователно обезщетение.
Пътят , на който е реализираното произшествието, е общински път по
смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, чл. 2 ал.1, т.2 от ЗОС , вр. пар.7,
ал.1 , т.4 от ПЗР на ЗМСМА , поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и
чл. 31 ЗП задължен да осъществява дейностите по поддържането му е именно
ответникът, който е и бил задължен съобразно чл. 13 ЗДвП да означи дупката
с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в
движението. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по чл.
31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е
възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на
последните по необезопасяването на пътя е довело и до неизпълнение на
задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49
ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди,
свързани с неизпълнение на задълженията на неговите служители или други
изпълнители. Ето защо, съдът намира, че ищецът има основание за суброгация
в правата по чл. 49 ЗЗД на застрахования при него собственик на увреденото
МПС срещу ответника. Същевременно ответникът не успя да докаже при
условията на пълно и главно доказване релевираните с отговора
правоизключващи възражения.
Според заключението на САТЕ средната пазарна стойност на щетите,
причинени на процесното МПС, без прилагане на коефициент на овехтяване
възлиза на 1132,73 лева. Делинквентът/лицето, което отговаря за него дължи
обезщетение за действителните вреди без да се отчита овехтяване.
Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване на
негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието преди
деликта/, но за постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се
вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени части /в някои
случаи това би било и невъзможно предвид спецификата на увредената част/.
Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим за възстановяване на
вещта, като делинквентът/ лицето, което отговаря за него понесе и
отговорността за влагането на нови части при отстраняване на щетите. В този
смисъл съдът споделя мотивите към т. 6, б. „б” от Постановление № 7/1978г.
на Пленума на ВС /съгласно които при обезщетяване по реда на деликтната
4
отговорност за вложените нови части не се взема предвид изхабяването на
вещта/.
Доколкото извършеното застрахователно плащане не надхвърля размера
на действителните вреди, определен по горепосочения начин 1132,73лева , то
в полза на ищеца възниква вземане в размер платеното обезщетение от
1132,73 лева и 15лева- ликвидационни разноски в обичаен размер за
определянето му, или предявеният иск за сума в общ размер на 1147,73лева с
включени ликвидационни разноски следва да бъде изцяло уважен.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца
следва да бъдат присъдени своевременно поисканите разноски в общ размер
на 814,77 лева /за държавна такса, депозит за САТЕ и и възнаграждение за
адвокат/. Плащането на адвокатското възнаграждение се установява от
фактурата на л. 103 от делото, в която изрично е посочен размерът на
уговореното за водене на настоящото дело възнаграждение, и от платежното
нареждане на л. 104 от делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ****** община, адрес: гр. АДРЕС, да заплати на „
ФИРМА“ЕАД , ЕИК ********** на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл.
49 вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 1147,73 лева, представляваща регресно вземане
за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по
опеделянето му по имуществена застраховка „Каско+” за вреди на лек
автомобил марка „Инфинити“ , рег, № *****, причинени вследствие на ПТП,
настъпило на 14.06.2021 г. на ул. „*****“ в гр. София, заедно със законната
лихва от 09.05.2023 г. до погасяване на задължението.
ОСЪЖДА ****** община, адрес: гр. АДРЕС, да заплати на „
ФИРМА“ЕАД , ЕИК ********** на основание чл 78, ал.1,ГПК сумата от
814,77 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
5
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6