ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2569
гр. София, 03.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:П. В. К.
като разгледа докладваното от П. В. К. Административно наказателно дело №
20231110210117 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод подадена жалба от В. Д. Й., ЕГН ********** против
наказателно постановление № 18-4332-020437 от 23.10.2018 г., издадено от началник
сектор към СДВР, отдел Пътна полиция - СДВР, с което за нарушение на чл.150а, ал.1
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложена глоба в
размер на 100 лева на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят твърди, че атакуваното наказателно постановление не е влязло
в сила, тъй като същото не му е било връчвано. На 26.05.2023 г. поискал наказателното
постановление да бъде отписано по служебен път, но на 08.06.2023 г. му било
отговорено, че то било връчено по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН на 01.02.2023 г. и е
влязло в законна сила на 16.02.2023 г. Иска се разглеждане на делото от съда и отмяна
на атакуваното НП.
След като се запозна с депозираната жалба и представените по делото
писмени доказателства, настоящият състав намира, че същата е подадена след
изтичане на законоустановения 14-дневен срок за обжалване на наказателното
постановление, като аргументите в тази насока са следните:
Актът за установяване на административното нарушение е бил издаден на
23.09.2018 г. На същата дата препис от него е бил връчен лично на жалбоподателя, той
се е запознал със съдържанието му и го е подписал без възражения. Следователно
административнонаказателното производство е било надлежно образувано и
нарушителят е бил запознат с този факт. В акта е написан адресът на нарушителя в
град Ботевград и той не е посочил друг адрес за уведомяване. Съгласно чл.43, ал.1 от
ЗАНН нарушителят подписва акта със задължение да уведоми наказващия орган,
1
когато промени адреса си, но такова последващо уведомяване не е имало. На
23.10.2018 г. е било издадено процесното наказателно постановление и същото е
следвало да бъде връчено на нарушителя на посочения в АУАН адрес – гр. **********
Впоследствие на 10.03.2021 г. жалбоподателят Й. е сменил настоящия си адрес и
новият му настоящ адрес е в гр**************. В кориците на делото се съдържа две
докладни записки. От първата е видно, че адресът на жалбоподателя в
гр.*************** е бил посетен от полицейски служител на 26.11.2022 г. в 11:00
часа, но лицето не е било намерено на адреса. След справка е бил установен новият
настоящ адрес на Й., като на 25.01.2023 г. е било изпратено писмо от ОПП-СДВР до 01
РУ-СДВР с искане за връчване на наказателното постановление на настоящия адрес на
Й. в гр.*************. Изготвена е втора докладна, от която е видно, че адресът на
жалбоподателя в гр. ************** е бил посетен от полицейски служител на
30.01.2023 г., но лицето отново не е било намерено. След справка бил установен
телефонният номер на Й., като бил проведен телефонен разговор с него, при който
същият заявил, че издаденото НП било с изминал давностен срок за връчване и той
самият не държал да се явява, за да му бъде връчено издаденото НП. Въз основа на
това АНО приел, че след като нарушителят не е бил намерен на посочения от него
адрес, както и на регистрирания му впоследствие настоящ адрес, а при телефонен
разговор е отказал да получи издаденото НП, то наказателното постановление следва
да се счита връчено по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН. В наказателното постановление е
посочена дата на връчването му 01.02.2023 г. по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН и дата на
влизане в сила 16.02.2023 г. Срокът за обжалване е изтекъл на 15.02.2023 г. и
наказателното постановление е влязло в сила именно на 16.02.2023 г.
Настоящият състав намира, че са били налице всички предпоставки за връчване
на наказателното постановление именно по този ред. За разлика от АУАН, който
задължително трябва да бъде връчен на нарушителя и ако последният не е намерен,
производството се спира, то за наказателното постановление няма такова изискване.
Това е така, тъй като законодателят изисква нарушителят да е бил уведомен за
започване на административнонаказателното производство срещу него и да е запознат
с нарушението, което му се вменява във вина, а това е било изпълнено с връчването на
акта на жалбоподателя, който той е подписал без възражения. Именно нарушителят
посочва адреса си, на който следва да бъде открит впоследствие за връчване на
издаденото НП, като поема задължение да уведоми наказващия орган, ако промени
този адрес. В чл.58, ал.2 от ЗАНН е предвидено, че щом нарушителят не е бил намерен
на адреса и новият му адрес е неизвестен, то наказателното постановление се счита за
връчено от деня на отбелязването, тъй като деецът не е изпълнил вмененото му в чл.43,
ал.1 от ЗАНН задължение за уведомяване на наказващия орган. Това, че
жалбоподателят е узнал за издаденото срещу него НП доста по-късно се дължи само и
единствено на неговото поведение, и непосочването на актуален адрес за
2
кореспонденция или месторабота (не е посочил къде работи), което обаче по никакъв
начин не води до опорочаване на връчването, след като в ЗАНН е предвидена изрична
хипотеза точно за такива случаи. Били са извършени всички възможни действия за
осигуряване на непосредствено връчване, като посоченият в АУАН адрес е бил
посетен лично от полицейски служител. Не само това, но и в изпълнение на чл.58, ал.2
от ЗАНН наказващият орган служебно е установил (без да е имал това задължение, тъй
като нарушителят има задължение по чл.43, ал.1 от ЗАНН за уведомяване на
наказващия орган при промяна на адреса) новия адрес на нарушителя, който също е
бил посетен от полицейски служители, които отново не са открили Й. и на този адрес.
Не само това, но Й. е бил изрично уведомен по телефона за издаденото НП, като
изрично е отказал да го получи, тоест той е бил наясно с издадения акт, който не му е
бил връчен поради отказ от негова страна да съдейства за това. С тези действия са се
изчерпали възможностите за лично връчване на наказателното постановление, а
законът не поставя изискване за конкретен минимален брой посещения на адреса, за да
бъде приложен чл.58, ал.2 от ЗАНН, тоест достатъчно е дори веднъж нарушителят да
не е бил намерен и тази разпоредба е приложима. Тук не става въпрос за непотърсено
съобщение от куриерска фирма, а за лично посещение на двата известни адреса на
нарушителя от полицейски служители.
Неоснователни са възраженията в жалбата, че нямало данни Й. да е бил търсен
на постоянния и настоящия му адрес, тъй като той е бил търсен от полицаите и на
двата адреса – в град София и град Ботевград, включително е бил уведомен по
телефона за издаденото НП, което следва да му бъде връчено, но той е отказал да
съдейства за връчването. В тази връзка е неоснователно и възражението, че
наказващият орган не е предприел действия за установяване на новия настоящ адрес на
Й., напротив, този нов адрес е бил служебно установен от наказващия орган и
нарушителя е бил търсен и на него чрез полиция, но отново не е бил открит.
Щом наказателното постановление е било редовно връчено по реда на чл.58,
ал.2 от ЗАНН на 01.02.2023 г., то от следващия ден – 02.02.2023 г. е започнал да тече
14-дневният срок за обжалването му, който е изтекъл на 15.02.2023 г. Входящият печат
върху жалбата е от 04.07.2023 г., тоест тя е била подадена почти пет месеца след
изтичането на срока за обжалване и същата се явява просрочена. Наказателното
постановление е влязло в сила още на 16.02.2023 г. С влизането си в сила то става
стабилен правораздавателен акт и поражда целените с него правни последици, поради
което няма как съдът да преразгледа това нарушение.
Гореизложеното води само до един възможен извод, а именно това, че
подадената жалба е просрочена, тъй като срокът по чл.59, ал.2 от ЗАНН е преклузивен
и същата следва да бъде оставена без разглеждане, понеже НП е влязло в законна сила
с изтичане на срока за обжалването му.
3
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63г, вр. чл.59, ал.2 от ЗАНН,
Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ депозираната жалба от В. Д. Й., ЕГН
********** против наказателно постановление № 18-4332-020437 от 23.10.2018 г.,
издадено от началник сектор към СДВР, отдел Пътна полиция - СДВР, с което за
нарушение на чл.150а, ал.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на
жалбоподателя е наложена глоба в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.177, ал.1,
т.2 от ЗДвП.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НАХД № 10117/2023 г. по описа на
СРС, НО, 99 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – София град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4