Решение по дело №1129/2020 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 260065
Дата: 9 февруари 2021 г. (в сила от 9 февруари 2021 г.)
Съдия: Георги Стоянов Георгиев
Дело: 20202330101129
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№260065/9.2.2021г.              09.02.2021  година                 град Ямбол

                                            В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Ямболският районен съд,                                                        ХVI граждански състав

На двадесет и втори януари                               две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в състав:                           Председател: Георги Георгиев

 

при секретаря Е. В.

като разгледа докладваното от съдия Георгиев

гражданско дело № 1129 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

       

            Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от А.Т.Ф. ***,чрез пълномощник адвокат,със съдебен адрес ***,чрез адв.А. Т.-ЯАК против «Боровец-К» ЕООД, с която се иска осъждане на ответника на основание чл.233 ЗЗД да върне на ищеца недвижимите имоти-земеделски земи подробно описани в И.М., предмет на разваления договор за наем, както и да заплати на ищеца сумата от 2514,88 лв. – наемна цена за стопанската 2018/2019 г.,както и сумата от 171,00 лв.,представляваща лихва за забава за периода 01.10.2019 г. до 04.06.2020 г.

            В исковата молба се твърди, че ищецът  на 24.02.2017 г. сключил с ответника договор за наем за срок от 5 год.,считано от 01.10.2017 г.,надлежно вписан в службата по вписванията. С договора за наем била уговорена наемна цена в размер на 55,00 лв. за декар,или общо  2514,88 лв.,да отдадените под наем 45,731 дка земеделска земя в землищата на с.К. и с.С. ,която следвало да бъде платена до 30.09. за всяка следваща година . Сочи се, че ответникът не е заплатил на ищеца дължимата наемна цена за имотите-земеделска земя за стопанската 2018/2019 г., в уговорения срок до 30.09. на всяка стопанска година съгласно уговореното в чл.2,ал.2 от договора за наем,като поетите задължения от ответника не били изпълнение и към датата на подаване на исковата молба.Поради неизпълнение на поетите от ответника задължения за заплащане на договорения наем, на основание чл.10,ал.2 от договора за наем от 24.02.2017 г. ищеца го прекратил,като изпратил на ответника нотариална покана рег.№ *** г.с която го уведомил,че счита договора за наем от 24.02.2017 г. за прекратен,като му предоставил 14-дн.срок,считано от получаване на нотариалната покана да му изплати дължимото наемно плащане за стопанската 2018/2019 г. Същата била лично получена от управителя на ответното дружество на 17.03.2020 г.,като в указания му срок и до подаването на исковата молба сумите не били платени. С оглед на това сключения между страните договор за наем следвало да се счита за развален от 31.03.2020 г.,а наемните отношения между страните прекратени. Предвид,че наемните отношения между страните били прекратени,съгласно разпоредбата на чл.233,ал.1 ЗЗД наемателя ответник бил длъжен да върне и предаде наетите недвижими имоти,описаните в исковата молба земеделски земи, както и да заплати на ищеца сумата от както и да заплати на ищеца сумата от 2514,88 лв. – наемна цена за стопанската 2018/2019 г.,както и сумата от 171,00 лв.,представляваща лихва за забава за периода 01.10.2019 г. до 04.06.2020 г.Иска се уважаване на исковете, както и присъждане на разноски в производството.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищецът изпраща процесуален представител, който прави  искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника и излага съображения за основателност на иска.

          Ответникът, редовно уведомен, не изпраща законен или процесуален представител, както  и не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

            По искането за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира следното:

            Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.  В процесния случай тези предпоставки са налице.

            Наред с това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, на страните по делото са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.

Според настоящия съдебен състав е налице  и последната предпоставка за постановяване на неприсъствено решение - исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Правното основание на предявените искове  са по чл. 232, ал.2  ЗЗД, чл. 233  ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Вероятната основателност на същите се установява от съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства. Събраните по делото доказателства, неоспорени от ответника, водят до единствения и категоричен извод, че между страните са съществували валидни облигационни правоотношения по повод на сключен договор за наем на земеделски земи от 24.02.2017 год., за пет стопански години, с падеж на наемното плащане в края на стопанската година за която се дължи,не по късно от 30.09. на съответната година. Установява се от приложените от ищеца нотариална покана и скици на поземлените имоти, че ответникът ползва процесните земеделски земи. По делото от страна на ответника не са релевирани твърдения, нито представени доказателства за извършени плащания, респ. за предаване владението на земеделските земи. Предвид, че в самия договор страните са уговорили падеж на плащането, ответникът е изпаднал в забава от 01.10.2019 год.Исковете са основателни и следва да бъдат уважени в пълния претендиран размер.

Искането на ищеца за присъждане на разноските по настоящото производство е основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК. В нейна полза  следва да бъдат присъдени разноски в размер на 951, 20  лв.-заплатена държавна такса и адвокатско  възнаграждение.

Водим от гореизложеното, Я Р С

Р  Е  Ш  И  :

 

    ОСЪЖДА „БОРОВЕЦ К“ ЕООД със седалище и адрес на управление с.Т.,общ.Т.,обл. Я., ЕИК *** да заплати на А.Т.Ф., ЕГН ********** сумата от 2514,88  лв., представляващи незаплатена наемна цена за стопанската 2018/2019 год. по договор  за наем на земеделска земя от 24.02.2017 год. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба – 04.06.2020 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА  на основание чл. 86,ал.1 ЗЗД „БОРОВЕЦ К“ ЕООД със седалище и адрес на управление с.Т.,общ.Т.,обл. Я., ЕИК ***  да заплати на А.Т.Ф., ЕГН ********** сумата от 171, 00  лв. , представляваща лихва за забавено плащане на горепосочената главница за периода 01.10.2019 – 04.06.2020 год. 

ОСЪЖДА  на основание чл. 233 ЗЗД „БОРОВЕЦ К“ ЕООД със седалище и адрес на управление с.Т.,общ.Т.,обл. Я., ЕИК ***  да върне  на А.Т.Ф., ЕГН **********  държането на 45, 731 дка земеделски земи предмет на договор за наем на земеделска земя от 24.02.2017 год., считано от стопанската 2020/2021 год.

ОСЪЖДА на основание чл. 78,ал.1 от ГПК „БОРОВЕЦ К“ ЕООД със седалище и адрес на управление с.Т.,общ.Т.,обл. Я., ЕИК ***  да заплати на А.Т.Ф., ЕГН **********  сумата от 951, 20    лв. разноски за настоящата инстанция.

 

  Препис от решението да се връчи на страните.

           Решението не подлежи на обжалване, на осн. чл. 239,ал.4 ГПК.

                                                                                        

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: