Р Е Ш Е Н И Е
№……...../………..2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в
публичното съдебно заседание на десети декември две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
При участието на секретаря ГАЛИНА ВЛАДИМИРОВА и прокурора
СИЛВИЯН ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА к.н.а.х.д. №
2457 по описа на съда за две хиляди и двадесета година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение
второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на И.М.М. срещу решение № 260191/02.10.2020 година,
постановено по н.а.х.д. № 5041/2019 година по описа на Районен съд – Варна
/ВРС/, с което е потвърдено наказателно постановление № 17-0819-007118/26.03.2018
г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Варна, с
което на И.М.М. са наложени следните административни наказания: по пункт 1 за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/ - „глоба“ в размер на 500 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, на основание чл. 174, ал. 1, т.
1 от ЗДвП; по пункт 2 за
нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП - „глоба“ в размер на 10 лева, на
основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предложение първо от ЗДвП; по пункт 3 за нарушение на чл. 100, ал.
1, т. 1 от ЗДвП - „глоба“ в размер на 10 лева, на основание чл. 183, ал. 1, т.
1, предложение второ от ЗДвП и по пункт 4 за нарушение на чл. 100, ал.
1, т. 2 от ЗДвП - „глоба“ в размер на 10 лева, на основание чл. 183, ал. 1, т.
1, предложение трето от ЗДвП.
По съображения, свързани с допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон –
касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от
Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, изразяващи се в липса на мотиви поради
необсъждане на всички обстоятелства по делото и на възраженията на
жалбоподателя, както и поради недопускане на съдебно-медицинска експертиза, се
иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на ВРС за събиране на доказателства, а в отношение на евентуалност – отмяна
на оспореното по реда на чл. 59 от ЗАНН наказателно постановление.
Ответната страна – Областна дирекция /ОД/ на МВР –
Варна, не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава
заключение за нейната неоснователност като счита, че няма основания за отмяна
на решението на ВРС.
След преценка на процесуалната допустимост и
основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл.
218 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, съдът намери
за установено следното:
По допустимостта на жалбата: Предявена е пред родово и
местно компетентен съд, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт,
съгласно изричната разпоредба на чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, от
процесуално легитимирано лице, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и в преклузивния
срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Съобщение
за изготвеното въззивно решение е получено редовно от упълномощения от касатора
адвокат на дата 16.10.2020 г. /л. 45 от н.а.х.д. № 5041/2019 г. на ВРС/, а
касационната жалба е предявена в рамките на срока за обжалване на решението на
същата дата съгласно поставения върху нея печат /л. 3 от делото/. Кумулативното
наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки обуславя извод за
допустимост на касационното производство.
Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в
рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК,
касационният състав намира жалбата за частично основателна.
Не се установяват твърдените в касационната жалба
пороци при изясняването на относмите към предмета на делото факти и обстоятелства
и при събирането и преценката на доказателствата във въззивната фаза. Събраните
писмени и гласни доказателства са обсъдени поотделно и в съвкупност от
решаващия състав на ВРС като е мотивирано подробно защо и на кои от тях съдът
дава вяра. В обжалваното решение са посочени както фактическите, така и
правните основания за издаването му. Изложени
са мотиви както относно валидността, така и относно процесуалната и
материалната законосъобразност на наказателното постановление, в т.ч. и по
отношение на съставомерността на деянията и неприложимостта в конкретния случай
на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В касационната жалба не се сочат конкретни
възражения, които да не са били обсъдени от въззивния съд, като при извършената
проверка настоящата съдебна инстанция не констатира такива. Мотивирано ВРС е
отказал да допусне поисканата от М. съдебно медицинска експертиза, като
изложените от въззивната инстанция съображения изцяло се споделят от
касационния състав и не следва да бъдат преповтаряни.
С оглед липсата на допуснати от първостепенния съд съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и доколкото фактическата обстановка
по делото е правилно установена в хода на въззивното производство, не са налице
основания по чл. 222, ал. 2 АПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, за отмяна на решението и връщане на делото на друг състав на ВРС, поради
което наведеното в касационната жалба оплакване в обратен смисъл е
неоснователно.
Правилно районният съд е приел за доказано
осъществяването на описаното в пункт 1 от наказателното постановление
административно нарушение по чл. 174, ал. 1, т. 1 вр. чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Съгласно чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП на водача на пътно превозно средство
е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни
аналози. В случая при извършената проверка на водача И.М. служителите на ОД на
МВР – Варна са установили 0,71 промила алкохол в обема на издишания от него въздух,
с което той е нарушил забраната по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Не могат да бъдат споделени доводите на касационния
жалбоподател за недоказаност на нарушението, основаващи се на приложения по
административнонаказателната преписка протокол за химическа експертиза за
определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта.
Действително на М. е издаден талон за медицинско изследване, вследствие на което
той е дал кръвна проба, при която е отчетено наличието на етилов алкохол в количество
0,20 промила. Пробата обаче е дадена извън указания в талона за изследване срок,
поради което, в съответствие с разпоредбата на чл. 15, ал. 6 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози /Наредба № 1 от 19.07.2017
г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози – към датата на издаване на наказателното постановление/,
правилно административнонаказващият орган е приел показанията на техническото
средство, с което е установена употребата на алкохол, според които количеството
алкохол е 0,71 промила.
Противно на твърдяното в касационната жалба, продължителността
на закъснението за даване на кръвната проба е без значение за приложимостта на
фикцията по чл. 15, ал. 6 от Наредба № 1 от 19.07.2017 година. Според
императивната разпоредба на чл. 15, ал. 5 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. /в
относимата към разглеждания казус редакция на нормата – Обн. – ДВ, бр. 61 от
2017 г., в сила от 29.09.2017 г./, вземането на кръв и урина за изследване за
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози се извършва в срока за
явяване, определен в талона за изследване. При невъзможност на лицето да
предостави проба урина и/или при обективна невъзможност за вземане на кръв за
изследване в посочения срок медицинският специалист по чл. 12, ал. 1 отразява
причините за забавянето и часа на вземането. От анализа на цитираната правна
норма се налага извод, че невъзможността за предоставяне на проба в указания в талона
за медицинско изследване срок следва да е по обективни причини, които трябва да
бъдат отразени от медицинския специалист в съставения протокол, отразяващ
резултатите от извършеното изследване. В случая подобно отразяване не е
направено като от събраните по делото доказателства не се установяват такива
обективни причини. Напротив, от събраните в хода на въззивното производство
писмени и гласни доказателства се установява, че на водача И.М. е даден
максимално предвиденият в нормата на чл. 6, ал. 6, т. 2, предложение първо от
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. срок от 45 минути за явяване в мястото за
извършване на изследването, както и че на същия са били необходими около 7
минути да се придвижи до това място. С оглед на това и предвид свидетелските
показания на медицинския специалист, извършил изследването, че пациентите за
алкохолна проба се обслужват с предимство, правилно районният съд е приел, че
неспазването на определения в талона за медицинско изследване срок за даване на
кръвна проба е вследствие на поведението на касатора. Позоваването в
касационната жалба на регламентирания в чл. 6, ал. 6, т. 2, предложение второ
от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. срок от 120 минути е неотносим към процесното
нарушение, доколкото в случая нарушението е извършено на територията на
населеното място, в което се намира мястото за установяване с доказателствен
анализатор или за извършване на медицинско изследване и за вземането на кръв и
урина за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване.
Както правилно е посочил
районният съд, наложените административни наказания законосъобразно са
определени в изрично посочените в санкционната норма на чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП фиксирани размери, поради което пред съда не стои въпросът за тяхното
редуциране.
Мотивите на районния съд относно
липсата на основания за квалифициране на процесния случай като маловажен по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН са достатъчно изчерпателни и задълбочени и напълно се
споделят от настоящия съдебен състав, поради което не е необходимо да бъдат
преповтаряни.
Гореизложеното обосновава извод за неоснователност на
касационната жалба в тази част.
Верни са изводите на първостепенния съд по
приложението на материалния закон и относно установеното по пункт 4 от наказателното
постановление административно нарушение. При правилно установени по делото
факти ВРС е подвел същите под относимата към тях материалноправна разпоредба,
достигайки до обоснован извод за осъществяване на фактическия състав на
административно нарушение по чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. трето вр. чл. 100,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Посочената разпоредба вменява в задължение на водачите на
МПС да носят свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което
управляват, и за тегленото от него ремарке. По делото не се спори, че по време
на извършената на 19.11.2017 г. проверка от контролните органи водачът И.М. не е носил свидетелството за
регистрация на управлявания от него специален автомобил с повишена проходимост,
поради което административнонаказателната отговорност на водача правилно е
ангажирана на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предложение трето от ЗДвП. В касационната жалба не се сочат
конкретни съображения за незаконосъобразност на касираното решение в тази
обжалвана част, като при извършена служебна проверка касационният състав не
намира основания за отмяната му. Извършването на административното нарушение по
пункт 4 от наказателното постановление е доказано по категоричен начин от
събраните по делото доказателства, в т.ч. и от показанията на свидетелите Д. и
Х.. Мотивите на районния съд относно правилната правна квалификация на
нарушението, прилагането на съответстващата й санкционна разпоредба и размера
на наложеното административно наказание са достатъчно изчерпателни и
задълбочени и напълно се споделят от настоящия съдебен състав, поради което не
е необходимо да бъдат преповтаряни.
В частта, с която са потвърдени наложените
административни наказания по пункт 2 и пункт 3 от наказателно постановление №
17-0819-007118/26.03.2018 г., обжалваното решение е неправилно.
С посочените части от оспореното пред районния съд
наказателно постановление касационният жалбоподател е наказан с две отделни
административни наказания „глоба“, всяко от които в размер по 10 лева, наложени
съответно на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предложение първо и предложение
второ от ЗДвП, за извършено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Според
последната правна норма водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи
свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
категория и контролния талон към него. Неизпълнението на това императивно задължение
от страна на водача И.М. е установено по безсъмнен начин от събраните по делото
доказателства, като дори не се оспорва от касационния жалбоподател. Неправилно
обаче с наказателното постановление на М. са наложени две отделни
административни наказания. Неизпълнението на разписаното в чл. 100, ал. 1, т. 1
от ЗДвП задължение за носене на посочените документи изпълва фактическия състав
на едно административно нарушение, за което следва да се наложи едно
административно наказание по чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Неносенето на който
и да е от двата документа /свидетелство за управление на моторно превозно
средство или контролен талон/ или пък и на двата едновременно, осъществява
съставомерните признаци на едно и също административно нарушение, за което на
водача на МПС следва да се наложи едно административно наказание. Като е наложил
две отделни административни наказания за едно административно нарушение,
административнонаказващият орган е издал незаконосъобразно наказателно
постановление в частите по пункт 2 и пункт 3 поради нарушение на материалния
закон. Потвърждавайки наказателното в тези части, районният съд е постановил в
тази част решението при неправилно приложение на материалния закон – касационно
основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 във връзка с ал. 2, предложение първо от НПК.
В съвкупността си изложеното обуславя извод за
незаконосъобразност на решението на ВРС в частта, с която издаденото
наказателно постановление е потвърдено в частите по пунктове 2 и 3, с които на И.М.,
за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 1, т.
1, предложение първо и предложение второ от ЗДвП, са наложени две отделни административни
наказания „глоба“, всяко от които по 10 лева. В тази част касираният съдебен
акт следва да се отмени и наместо него следва да се постанови друг от
касационната инстанция, с който наказателното постановление да се измени като
за допуснатото нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на касатора да се
наложи на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предложение първо и предложение второ
от ЗДвП едно административно наказание в размер на 10 лева.
В останалата част, с която обжалваното по реда на чл.
59 от ЗАНН наказателно постановление № 17-0819-007118/26.03.2018 г. е
потвърдено по пунктове 1 и 4, решението на районния съд е постановено при отсъствието
на заявените касационни основания, поради което следва да се остави в сила.
Страните не са направили искане за присъждане на
разноски в касационното производство, поради което касационният съд не дължи
произнасяне по този въпрос.
Воден от изложеното
и на
основание чл. 221, ал. 2, изречение първо от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1,
изречение второ от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260191/02.10.2020 година по н.а.х.д.
№ 5041/2019 г. по описа на Районен съд – Варна, в частта, с която е потвърдено
наказателно постановление № 17-0819-007118/26.03.2018 г. на началник група в
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна относно наложените на И.М.М. по
пункт 2 и 3 административни наказания „глоба“, всяко по 10 лева, на основание
чл. 183, ал. 1, т. 1, предложение първо и второ от ЗДвП, за нарушаването на чл.
100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като НАМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ в частта по пункт 2 и 3 наказателно
постановление № 17-0819-007118/26.03.2018 г. на началник група в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Варна като за нарушаването на чл. 100, ал. 1 т. 1 от ЗДвП НАЛАГА на И.М.М., ЕГН **********, административно наказание „глоба“ в
размер на 10 лева, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предложение първо и второ
от ЗДвП.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/