№ 100
гр. Плевен, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно
гражданско дело № 20224400500179 по описа за 2022 година
ПРОИЗВОДСТВО по чл.437 ГПК.
Пред Плевенския окръжен съд е постъпила жалба от М. Т. Ш. с
ЕГН********** чрез адв. Б.П. по реда на чл. 436, ал.1 вр. чл. 435, ал.2, т.6
ГПК срещу Отказ по изп . д. № *** по описа на ЧСИ Т.К. с рег. № *** на
КЧСИ за прекратяване на изпълнителното производство. Жалбоподателката
твърди, че не е била уведомявана за извършената цесия между кредитора по
договор за кредит „***“ ЕАД с ЕИК*** и взискателя по изпълнителното
производство „***“ ЕАД с ЕИК***, поради което е поискала от ЧСИ Т.К. да
прекрати изпълнителното производство. С жалбата се твърди, че отказът е
незаконосъобразен и е отправено искане да бъде прекратено изпълнителното
производство, тъй като жалбоподателката не е уведомена по надлежния ред за
цедиране на вземането, и е налице изтекла погасителна давност в
изпълнителното производство.
Ответникът по жалбата „*** „ЕАД с ЕИК*** е изразил становище, че
жалбата е неоснователна, тъй като съгласно чл. 8 от договора за кредит
сключен с жалбоподателката страните са се съгласили всички съобщения да
се връчват на адреса, посочен от длъжника в договора и на този адрес е
1
изпратено уведомлението по чл. 99, ал.4 ЗЗД от ответника по жалбата,ь
упълномощен от стария кредитор за уведомяване на длъжниците относно
цесията. Твърди се, че ответникът има качествата на взискател на това
основание, като освен изложеното в изпълнителното производство на
жалбоподателката като длъжник е връчена ПДИ лично и съответно същата е
била уведомена за извършената цесия. Изложено е становище, че в
разпоредбата на чл. 433 ГПК са посочени лимитативно основанията за
прекратяване на изпълнителното производство, като ненадлежната
легитимация на взискателя в изпълнителното производство не е посочено
като правно основание. Отправено е искане да бъде оставена без уважение
жалбата като неоснователна и да бъдат заплатени на правените по делото
разноски, за което е представен списък по чл. 80 ГПК.
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното
:
ЖАЛБАТА е подадена в законоустановения срок по чл. 436, ал.1
ГПК от надлежна страна срещу акт, който подлежи на обжалване, поради
което е ДОПУСТИМА.
ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От доказателствата по делото е видно, че между „ ***“ ЕАД с ЕИК***
( в договора е посочен с фирмата „ ***“АД и със същото ЕИК) и
жалбоподателката е сключен договор за потребителски кредит PLUS – ***при
определени условия, посочени в договора.
На 10 01. 2017 г. между „***“ ЕАД с ЕИК*** и ответника по жалбата е
скрючен договор за цесия, по силата на който ответникът по жалбата е
придобил от продавача на вземането портфолио от вземания, произтичащи от
договори за потребителски кредит, сключени от продавача с длъжници, които
не изпълняват задълженията си, като вземанията са определени от продавача
в Приложение №1 от договора за цесия. В приложението под № 6964 е
отразена жалбоподателката, като е посочен номерът на договора и
дължимите суми. Продавачът на вземането е упълномощил ответника по
жалбата да уведоми длъжниците по Приложение №1 от договора за цесия за
цедирането на вземанията от името на стария кредитор съгласно изискванията
на чл. 99, ал.3 ЗЗД. Пълномощното е с нотариална заверка рег. №***/27 . 01.
2
2017 г. на нотариус В.Б. с рег. № *** на НК.
На 29. 01. 2019 г. по молба на „***“ ЕАД с ЕИК*** от същата дата е
образувано процесното изпълнително производство срещу жалбоподателката
въз основа на представен изпълнителен лист за задължения общо в размер на
2551, 59 лв., издаден на основание заповед за изпълнение № 943/ 01. 03. 2011
г. по ч. гр. д. №1226/ 2011 г. по описа на РС- Плевен.
В изпълнителното производство е представено уведомление от
взискателя (като пълномощник на стария кредитор) до длъжника по чл. 99,
ал.3 ЗЗД, като уведомлението е изпратено на адреса, посочен в договора за
потребителски кредит, съобщението не е връчено и е върнато като
непотърсено с дата 01. 03. 2017 г.
В изпълнителното дело е представена ПДИ от ЧСИ до
жалбоподателката, връчена лично на същата на 20. 04. 2019 г.
На 02. 02. 2022 г. жалбодателката в качеството си на длъжник в
изпълнителното производство е подала молба до ЧСИ за прекратяване на
изпълнителното производство поради липса на качеството на взискател на
„***“ ЕАД с ЕИК***.
На 22. 02. 2022 г. е постановен обжалваният отказ на ЧСИ за
прекратяване на изпълнителното производство, обективиран в съобщение до
жалбодателката като длъжник. Не се спори, че съобщението за отказа е
получено на 22. 02. 2022 г. от процесуалния представител на длъжника, адв.
Б.П.. В мотивите, представени от ЧСИ на основание чл. 436, ал.3 ГПК е
посочено, че е налице редовно упълномощаване от стария кредитор на
взискателя по изпълнителното производство да връчи уведомление на
длъжниците по Приложение №1 към договора за цесия от негово име, че
такова уведомление е връчено с ПДИ на жалбоподателката на 20 04. 2019 г. и
уведомлението има за цел съгласно чл. 99, ал.4 ЗЗД единствено да уведоми
длъжника на кой кредитор следва да изпълни задължението си, за да е точно
изпълнението, но не влияе върху валидността на задължението. Посочено е,
че уведомлението има действие за длъжника от деня, в който то му е било
съобщено.
Въз основа на изложените обстоятелства съдът счита, че жалбата
срещу отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство е
3
НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
На първо място не би следвало да се приеме, че жалбоподателката е
уведомена по реда на чл. 99, ал.3 ЗЗД за извършената цесия и за
конституирането на новия кредитор въз основа на изпратеното да нея
уведомление по чл. 99, ал.3 ЗЗД на адреса, който е посочила в договора за
потребителски кредит, върнато като непотърсено на 01. 03. 2017 г. Съгласно
чл. 8 от договора за потребителски кредит всички изявления от кредитора,
отправени към кредитополучателя се считат узнати от кредитополучателя,
ако бъдат доставени на адрес (…). В случая не е налице доставка на адреса на
жалбоподателката, тъй като уведомлението е върнато като непотърсено,
поради което не е осъществено уведомяване по чл. 99, ал.3 ЗЗД с изпратеното
по пощата уведомление.
Съдът приема, че е налице такова уведомяване на жалбоподателката
като длъжник чрез личното връчване на ПДИ на 20. 04. 2019 г. и за това
свидетелства и подадената след това молба от 17. 09. 2021 г., когато
жалбоподателката е поискала от ЧСИ да й бъде предоставено копие от
изпълнителното дело. Следователно на 20. 04. 2019 г. жалбоподателката е
узнала, че неин кредитор по договора за потребителски кредит е взискателят
въз основа на договора за цесия.
От друга страна жалбата срещу отказа за прекратяване на
производството е неоснователна също, тъй като в разпоредбата на чл. 433
ГПК са изрично посочени основанията за прекратяване на изпълнителното
производство и ненадлежно легитимираният взискател не е въведено в
цитираната разпоредба. Единствената правна възможност при изложените от
жалбоподателката твърдения е предявяването на иск по чл. 439 ГПК за
оспорване на изпълнението, което не е направено или липсват данни да е
водено такова съдебно производство.
С жалбата е въведено ново основание за прекратяване на
изпълнителното производство, което не е посочено пред ЧСИ и това са
доводи за изтекла погасителна давност. Съдът счита, с оглед предмета на
спора, тези доводи не могат да бъдат предмет на разглеждане в настоящото
производство, в което се обжалва отказът за прекратяване на изпълнителното
производство поради липса на надлежно легитимиран взискател. Ако
жалбоподателката има съображения относно изтекла погасителна давност в
4
изпълнителното производство, би следвало да развие тези доводи първо пред
ЧСИ с оглед на това, че не е налице отказ на ЧСИ за прекратяване на
изпълнителното производство на това основание.
С отговора на жалбата ответникът е отправил искане за присъждане на
деловодни разноски на основание чл. 78, ал.8 и чл. 25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ вр. чл. 37 ЗПП и възнаграждение в размер на
50 лв. на основание чл. 13, т.2 от НЗПП. Съдът счита, че следва на основание
чл.78, ал.8 ГПК вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ
вр. чл. 37 ЗПП да бъдат присъдено в полза на ответника по жалбата
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
Съдът счита, че не следва да бъдат присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50 лв. на основание чл. 13, т.2 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, тъй като такова възнаграждение е предвидено
тогава, когато процесуалният представител не е поел защитата по делото и е
изготвил само документите по делото. В случая процесуалният представител
е поел защитата и на това основание му е изплатено възнаграждение на
основание чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
По изложените съображения и на основание чл. 437, ал.4 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на М. Т. Ш. с ЕГН**********
чрез адв. Б.П. по реда на чл. 436, ал.1 вр. чл. 435, ал.2, т.6 ГПК срещу
Отказ по изп . д. № *** по описа на ЧСИ Т.К. с рег. № *** на КЧСИ за
прекратяване на изпълнителното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП и чл. 25,
ал.1 НЗПП М. Т. Ш. с ЕГН********** да заплати на „***“ ЕАД с ЕИК***
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
РЕШЕНИЕТО на основание чл.437, ал.4, изр.2 ГПК не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6